HAM:Жаргон
Целта на тази страница е да разясни използвани в радиолюбителската практика термини, жаргонни думи и фрази.
БЪЛГАРСКИ РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ РЕЧНИК
Предварителни уточнения: 0) Речникът е предназначен за кратка, най-обща информация на начинаещи радиолюбители, без фонетична и етимологична пълнота. (Ще се разглеждат всички препоръки и забележки, отчитащи това предназначение, изпратени до modmil@abv.bg). Съдържа сериозни и жаргонни термини и фрази, употребявани в ефира и при писане във форуми и другаде, също и термини от електротехниката, радиотехниката, звукотехниката, електрониката и компютрите. Ударението в дума от основния термин е откроено с курсив (шрифт Italic), за да се ползва и като правоговорен речник. (Ако в термина са курсивирани 2 гласни, това означава,че или думата може да се произнесе по 2 начина, или че думата се произнася с 2-те ударения, като обикновено едното ударение е по-силно изразено. За изучаващите бълг. език - много добре ще се приеме, ако произнесете думата и с двете ударения.) 1) Нарочно са дадени и някои жаргони, които вече рядко се използват или не се използват (поради интереса към историческия аспект на термините). 2) Терминът, към който се препраща е курсивиран и набран с получерно (Bold). 3) При коментарите са използвани само общоприети съкращения (др. – друг, напр. – например, ок. – около, вж – вижте, устр-во – устройство и др., ) и най-разпространените радиотехн. съкращения (ВЧ, УКВ, СВЧ, VHF, UHF и др.) Предполага се, че вече са усвоени осн. технически и любителски съкращения и радиолюбителския Q-код. 4) На места са дадени значения на термина и в др. области (ако е популярен в съотв. среди). 5) Не е използвана буквата Й вместо ударена И. 6) Дадени са заедно термините на кирилица и латиница (последните са предимно съкращения, срещани повече в текстове, отколкото при говор), за да бъде всичко на едно място (в една буква на кирилица). Подреждането им е съобразено или с транслитерацията, или с варианта кирилица на кода на Морз.
Кирил Божилов, LZ1FJ
Всички числови съкращения се предават само в единствено число (73, не 73s; 88, не 88s, и т.н.)
1k – хиляда. Съотв. 2k е 2000, 3k – 3000 и т.н. Напр. „За трансивъра платих 1,6 k зелени” – т.е. заплатих 1600 дол. 1FJ
4 – предлогът за. Често се употребява в съчетанието b4. 1FJ
11 - съкращение, символизиращо две кули на замък. Въведено от Комитет, издаващ при изпълнение на определени условия дипломата WCA (World Castles Award). Почти винаги се предава в съчетание със съкращението 73 в края на радиовръзка със замъци, крепости и др. под. Напр. "73, 11!" - "Всичко хубаво от (за) крепостта!" 1FJ
16 канал, шестнадесети канал – международен морски радиоканал с централна честота 156,8 MHz, на който се предават и приемат сигналите за бедствие, за застрашаваща авария или за неминуема опасност. УКВ-честотите, ползвани от морската и брегова радиослужба са в честотната лента 156 – 174 MHz и са разпределени общо в 57 канала. Всеки канал, съгласно с междунар. споразумение е предназначен за специфични разговори при морската и брегова дейност. Всеки радиоканал има номер. На морските УКВ-радиостанции на дисплея не се появява честота, а направо номерът на канала. ВНИМАНИЕ, ОСОБЕНОСТ: Въпреки че броят на каналите е 57, те не са номерирани от 01 до 57, а от № 01 до № 28, следва прескачане и след това от № 59 до № 88. По-големият номер не винаги означава по-висока честота. 1FJ
33 – 1) „Да укрепваме дружбата между жените-радиолюбителки!” Съкращението е въведено през 1939 г. от женската радиолюбителска организация YLRL на САЩ, като са имали предвид всички жени-лицензирани радиолюбителки, независимо от възрастта им и семейния им статут. 2) Sieg-Heil! ("Победа- Да живее!") - неофициално съкращение, употребявано понякога от германски радисти (служебни и любители) в периода 1933 – 1945 г. Най-вероятно произлиза от 1933 година, когато Хитлер постига голяма победа - назначен е за канцлер на Германия. LZ1FJ
44 – съкращение, употребявано в ефира и в текст, означава „Да съхраним този свят!” – девиз на движението „Световна флора и фауна”. Произлиза от първите букви F на римската богиня на цветята и пролетта Flora и римската богиня на горите и полята, покровителница на животните Fauna. Тъй като някои думи, започващи с буквата F, за печелене на време са предавани с цифрата 4 (four, before = b4, предлогът for), това е използвано и при създаването на съкращението 44. (В България движението „Световна флора и фауна” има горещи и убедени последователи – Тодор Диков – LZ1HA и мн. др.). LZ1FJ
4ever – завинаги (телеграфно съкращение, разпространено предимно между радиолюбители от държави с развито корабоплаване). LZ1FJ
55 – Дочуване и лека нощ. Съкращението е с германски произход. 1FJ
72 – 1) Пожелавам Ви успех в работата с ниска мощност. 2) Мир и дружба (съкращението беше популярно в СССР, сега – в наследилите СССР републики.) LZ1FJ
73 – Всичко хубаво!
88 – Любов и целувки – най-често когато радиовръзката е с YL (девойка), но се употребява и при радиовръзки с всички жени-операторки, както и при честитене на Международния ден на жената Осми март. LZ1FJ
99 – силно нецензурен израз, най-често към създаваща преднамерени смущения радиостанция.
128 – Всичко хубаво и лека нощ! (73 + 55). Стар германски код, все още може да се чуе между немскоговорящи радиолюбители.
161 – Целувки за Вашето семейство, всичко хубаво! Съкращението произлиза от 88 + 73 = 161.
абкант – машина за огъване на ламарина, използвана от радиолюбителите за направа на кутии, винкели, екрани и др. необходими отворени или затворени профили. По-квалифицирана работа с абкант е огъването на тръби (с пълнеж или върху специални дорници). Стабилен абкант имаше в ЦРК – едно от нещата, които изчезнаха при закриването на ОВТПН. LZ1FJ
авиационен диапазон, авиодиапазон – този термин визира основно честотната лента 112-136 МHz (в някои държави 108-140 МHz), определена от Регламента за радиовръзки за организиране на радиовръзки в Гражданската авиация. В авиодиапазона използват традиционната амплитудна модулация (АМ) с цел да се намали влошаването на говора поради ефекта на Доплер, но някои държави ползват и ЧМ, ФМ и SSB. Напр. някои честоти на РВД (Ръководство на възд. движение), ампл. модулация са: 112.600 MHz – SOF – Радиофар София; 118.100 MHz – София кула; 123.700 MHz – София Радар. Ширина на АМ-канала 8.33 kHz. Военните авиации по света работят и на диапазона 225-400 MHz, а по принцип – и другаде. Наблюдения в авиационния радиоефир се правят от всякакъв вид слушатели, но трябва да се внимава със записите (само за лични цели!) и сигурността на тяхното съхранение, тъй като лесно може да се премине границата на закона. Обща информация има на bgspotters.net. Друг аспект на този вид наблюдения е приемането, декодирането и визуализирането на информацията, приета на честота 1090 МHz, където ADS-B (транспондери) излъчват информация за полета в цифров вид: Callsign, Altitude, Heading, Position, Squawk number, Speed. В Б-я този вид слушателство към 2013 г. има своите фенове (LZ1AW, LZ1NY, LZ1WDX, LZ1QRM и др.) LZ1FJ, LZ1NY
Аврора QSO – радиовръзка чрез отражение от северното (Aurora Borealis) или южното (Aurora Australis) полярно сияние. Възможни са само нискоскоростни телеграфни връзки, характерни със специфичния си ръмжащ тон. По-мощните полярни сияния причиняват силни смушения на късовълновите обхвати.
автогенератор – генератор на незатихващи ел. трептения със собствено възбуждане (самовъзбуждане). Осн. възли са трептящ кръг, активен елемент (транзистор, лампа или др.) и верига за положителна обратна връзка (ПОВ). Енергията на електрозахранващия източник се преобразува (чрез зареждането и разреждането на кондензатора през бобината) в електрически трептения, които, ако не се компенсират загубите на енергия в активното съпротивление на трептящия кръг, биха били затихващи трептения. За да бъдат трептенията незатихващи, изходът на а. се свързва с входа му посредством веригата за ПОВ. 1FJ
автодин, автодинен приемник, автодинно приемане (остар.) – прост радиоприемник, в който има спомагателен генератор (хетеродин) на ВЧ-трептения (или част от схемата на приемника работи като такъв генератор). Регенеративен приемник (регенератор), работещ в режим на самовъзбуждане (автогенерация), може да се разглежда като приемник, който сам за себе си е и хетеродин, и се нарича автодин. Честотите на генератора и на приемания сигнал са различни, и след детектирането се получава звуков телеграфен сигнал, с честота равна на разликата между двете честоти. Предимства – малък брой на частите, ниска цена, малко вложен труд. Желателно е да има добро заземяване. LZ1FJ
автотрансформатор – електрически трансформатор с една намотка с извод, която може да се разглежда като 2 намотки, свързани помежду си галванично: вторичната намотка е част от първичната (при понижаващ) или първичната намотка е част от вторичната (при повишаващ автотрансформатор). Прил. – за преобразуване на захранващо променливотоково напрежение на различни устройства, в пускови устр-ва на мощни променливотокови електродвигатели, за плавно регулиране на напрежението и др. В битови електрически, радио- и телевизионни устр-ва не е желателно да се използва поради наличност на мрежовото напрежение на общия проводник (шина) на апарата. 1FJ
AGC – вж автоматично регулиране на усилването.
адаптер – спомогателно устройство, оформено в самостоятелен корпус. 1) Токоизправителен блок за захранване на малогабаритни радио- или електронни устр-ва. 2) Малко по размери блокче за зареждене на миниатюрни акумулатори . 3) В миналото – звукоотнемателят в електрически грамофон, най-често със сапфирена „игла”. 4) Адаптер на сигнала (в кабелната телевизия) – междинен блок, в който сигналите се преобразуват във вид, в който може да се приемат от наличния телевизионен приемник на абоната. 5) Във фототехниката – устр-во, посредством което може де се поставят нестандартни обективи или фотоленти, различни от предвидените за конкретния фотоапарат. LZ1FJ
АДЧ, АПЧ – автоматична донастройка (подстройка) на честотата. Поддържа се постоянна носещата честота на радиопредавател или радиоприемник. В суперхетеродинния радиоприемник зависи и от стабилността на честотата на приеманата радиостанция, и (в по-голяма степен) от стабилността на честотата на хетеродина. Важно звено в радиолокационната станция, където се изисква висока точност на съвпадане на честотите на импулсния предавател и приемното устр-во. В англоез. литература съкращението е AFC. LZ1FJ
аквадаг – суспензия на графит във вода, електропроводящ слой, нанесен върху вътрешната повърност на разширяващата се област на електроннолъчева тръба. Електрически е съединен с втория анод на тръбата (на който се подава висок положителен потенциал). Вторичните електрони, нежелано избивани от екрана вследствие бомбардирането му от първичния електронен поток, се поемат от аквадага; ако той липсва, би се получил нарастващ отрицателен заряд и нарушаване на работата на електроннолъчевата тръба. Аквадагът същевременно е и електростатичен екран против външни полета. 1FJ
активен филтър – електронно устройство с честотна избирателност; електрически филтър, който освен пасивните R, L и C елементи съдържа и поне един активен елемент (транзистор, операционен усилвател или др.). Има по-добра амплитудно-честотна характеристика от обикн. електрически филтър. LZ1FJ
активна антена – малка антена, в която е вграден широколентов електронен усилвател за увеличаване на ефективната и дължина (височина). Прил. – предимно в транспортни средства. 1FJ
активно съпротивление – съпротивлението R, което електрическата верига оказва на протичащия постоянен ток при необратимо преобразуване на електрическата енергия в др. вид енергия (най-често в топлинна). R = (r.l) / S, където r е специфичното съпротивление, l е дължината на проводника, S е напречното му сечение. Измерва се в Oмове. При захр. напрежение с честота 50 Hz съпротивлението на веригата може да се приеме приблизително равно на активното съпротивление, но с увеличаване на честотата се появяват все по-изразени реактивни (индуктивни и капацитивни) компоненти, също и скин-ефект, и общото съпротивление е по-голямо. LZ1FJ
акумулатор – устройство за натрупване на енергия, която впоследствие се използва. В електрическия акумулатор при зареждане електрическата енергия се превръща в химична; при разреждане (при включване на потребител) химичната енергия се преобразува в електрическа. Състои се от 2 метални електрода, свързани галванично чрез електролит. Бива оловно-киселинен, желязно-никелов или никел-кадмиев с електролит калиева основа, сребърно-цинков и др. Гъстотата на електролита трябва да е в строго определени граници (1, 21 – 1, 23) измерена с ареометър. Топлинният акумулатор натрупва топлинна енергия за сметка на повишаване на температурата и налягането на съдържащата се в него вода. Хидравличният (пневматичният) акумулатор натрупва течност (газ), постъпваща от помпа (компресор). Инерционният акумулатор преобразува работата на външни сили в кинетична енергия; най-често срещаният инерционен акумулатор е маховикът. LZ1FJ
акумулаторна батерия – група от еднотипни акумулатори, съединени електрически помежду си успоредно, последователно или смесено за получаване на напрежение, ток, капацитет или мощност, които само един акумулатор не може да даде. Често е оформена в един корпус и понякога неправилно се нарича акумулатор. В автомобилния транспорт най-често се използва еднокорпусна батерия от оловно-киселинни акумулатори с общо номинално напрежение (при натоварване) 12, 6 V (по-рядко 6,3 V). 1FJ
акустично късо съединение – взаимно унищожаване на излъчваната от високоговорител предна и задна звукова вълна. Дължи се на срещуположно сгъстяване и разреждане на въздушните частици в предната и задната област на високоговорителя, когато дължините на звуковите вълни са по-големи от размерите му. 1FJ
алпака – сплав на мед 65% (прибл.), никел 15% и цинк 20%. Ориентировъчно – при температура 20 градуса Целзий, съпротивлението на 1 м проводник от алпака с диаметър 0,5 мм е 0,1963 Ома. В електротехн. се употребява най-често в производството на жични резистори, реостати, нагреватели и елементи на електромеханични измервателни системи. Среща се и с названията нойзилбер, китайско сребро, пакфонт. 1FJ
AM – вж амплитудна модулация.
аматер - побългарена версия на радиолюбител.
амплидин – др. название на електромашинен усилвател.
амплитудна модулация, AM (amplitude modulation) – модулация на сигнала чрез промяна на амплитудата на ел. трептения с честота, много по-ниска от честотата на самите трептения. Звуковите трептения се преобразуват в ел. сигнали с ниска честота (модулиращ сигнал), които променят (модулират) амплитудата на високочестотните ел. трептения (наричани трептения с носеща честота), генерирани в радиопредавателя. Използва се предимно за радиоразпръскване в дълго- и средновълновия диапазон. При АМ възникват странични ленти (долна и горна), между които е носещата честота. Тъй като информацията в двете странични ленти е напълно еднаква, неизбежно се е стигнало до идеята за отрязване на една от лентите с цел икономия на честоти (вж SSB, Single Side Band). Хумористичното тълкуване на АМ е „Антична Модулация”. LZ1FJ
AMSAT – междунар. любителска организация, обединяваща радиолюбители, интересуващи се от радиовръзки чрез спътници на Земята (от англ. AMateur SATellite). Регистрана през 1969 г. като некомерсиална организация в САЩ, Федер. окръг Колумбия. До 2000 г. над 30 любителски спътници са създадени и изведени на орбита под ръководството на AMSAT. В мн. държави по образец на AMSAT са създадени свои организации на любителите на спътникови радиовръзки, напр. AMSAT–NA (Сев. Америка), AMSAT–DE (Германия), AMSAT–UK (Великобритания), AMSAT–RU (Руска Федерация). Апаратурата за първите радиолюбителски спътници е изготвяна от радиолюбители в трудни, често и в домашни условия. Понастоящем AMSAT работи на кооперативни начала с фирми-производителки на косм. апаратура (като AMSAT предоставя създадените въз основа на натрупания опит най-нови технологии). Всеки спътник на AMSAT носи името OSCAR (Orbiting Satellite Carrying Amateur Radio) със съотв. номер. 1FJ
анализатор на спектър, спектроанализатор – измервателен уред за изследване на честотни спектри, показвани на дисплей в координатна система мощност – честота. За целта се използват суперхетеродинен радиоприёмник и сложно устр-во за визуализация. Произвеждат се скъпи лабораторни и по-достъпни носими любителски или полупрофесионални спектроанализатори. LZ1FJ
аналогов сигнал, непрекъснат сигнал – електрически сигнал, на който някой от информационните параметри (амплитуда, честота, фаза или др.) може да приема произволен брой междинни стойности в известни граници. Най-прост пример за аналогов сигнал е електрическият ток в обикновена микрофонна верига – този ток е непрекъснато и точно електрическо копие на говора пред микрофона. LZ1FJ
аналогова интегрална схема – интегрална схема за работа с непрекъснати във времето (аналогови) електрически сигнали. Аналогови инт. схеми са операционните и други усилватели, компараторите, стабилизаторите и др. LZ1FJ
английски измерителни единици за дължина – употребяват се най-вече във Великобр. и САЩ. В литературата за антени най-често се срещат 1) Инч (същото е дюйм и цол), означава се in или със знака секонд ‘’. 1 инч = 1 in = 1’’ = 1 дюйм = 1 цол = 2, 54 сантиметра. 2) Фут (foot, ft), превежда се понякога и като стъпка. 1 фут = 1 ft = 12 инча (цола, дюйма) = 30,48 сантиметра. Макар и рядко, при триъгълни, правоъгълни и подобни на тях антени, основата на геометричната фигура може да бъде наречена с думата foot. 1FJ
андроид – 1) Кибернетичен организъм (киборг), наподобяващ човек (първоначално терминът се е използвал само за киборг, наподобяващ мъж). Може да бъде изграден само от механични, електрически и електронни елементи (тогава често се ползва термина киборг), или в съчетание (фантастика, алхимия) с биологични елементи (андроид). Киборгът може да няма човешки вид, а да е във вид напр. на октопод, докато андроидът винаги има човешка външност. 2) Андроид (англ. Android) – операционна система за мобилни устройства, създадена и развивана в 2005 г. от фирмата Android Inc. Тази фирма е погълната от годзилата Google Inc., която през 2007 пуска на пазара с-мата Android, използваща в основата си версия на ядрото на Linux, създадени са и мн. приложения. С-мата е в основата на реално работещи андроиди (играч на тенис на маса, гледачка на дете и др.). За др. приложения с-мата е вградена в много от смартфоните – към 2010 г. – в над 50 % от продадените. LZ1FJ
анод – положителен полюс в източник на постоянен ток или електрод с положителен (по-висок) потенциал на електрически консуматор. 1FJ
антена – електрическо устройство за излъчване и приёмане на радиовълни. Предавателната ант. преобразува енергията на високочестотните електромагнитни трептения, съсредоточена в изходния трептящ кръг на радиопредавателя в енергия на излъчваните радиовълни. Приёмната ант. преобразува енергията на достигналите до нея радиовълни в енергия, съсредоточена във входните трептящи вериги на приёмника. Формата, размерите и конструкцията на антените са твърде разнообразни и зависят от дължината на вълната и от предназначението на конкретната антена. Осн. характеристики на всяка антена: диаграма на насоченост, действаща дължина (височина), съпротивление на излъчване, честотен диапазон. Бива рамкова, феритна; вертикална или хоризонтална; линейна или колинеарна; вибратор, ромбична, огледална, диелектрическа, процепна и др. Най-простите антени са дългия отрязък проводник (хоризонтален или наклонен; задължително условие за работата на тази антена е качественото заземяване или поне противовес) и вертикалната метална пръчка (съчетана със заземяване или заместващата го система радиални проводници), но и при тях е необходима точност при оразмеряването, има някои особености и трябва да се спазят някои изисквания, за да се постигне добър резултат в даден обхват и ефикасна защита от мълнии. Има сложни многоелементни антени с остра диаграма на насоченост, за КВ или УКВ (по-лесни за направа), но заедно с въртящите устр-ва и устр-вото за визуализация на посоката те са скъпи съоръжения, и поради сложната им предварителна настройка и цената им, обикновено не са по възможностите на начинаещия радиолюбител. LZ1FJ
антена в режим „бягаща вълна” – проводникова антена, която може да се разглежда като двупроводна линия , по оста на която се разпространява свободно, без паразитни отражения електромагнитната вълна. Във всички точки на такава идеална линия ефективните стойности на токовете и напреженията ще бъдат едни и същи, а отношението U / I = R е вълновото съпротивление на двупроводната линия (антената). Ако започнем да разтваряме двата проводника на такава линия, така че да легнат в една равнина, получаваме двете рамена на дипол. Реално вторият проводник на такава линия може да е Земята (напр. при най-простата антена „дълга жица”). Режим „бягаща вълна” има, когато изходното съпротивление на радиопредавателя е равно на вълновото съпротивление на антената (в този идеализиран случай то е чисто активно, реактивна съставна няма.). Това се постига със съгласуващо устройство. При прости антени от типа „дълга жица” добре е дължината на проводника да е поне една дължина на вълната (една ламбда). Диаграмата на насоченост при проводник с дължина примерно 3 ламбди ще бъде по-тясна (повече високочестотна енергия ще се предава в тази посока). Изследванията при увеличаване на дължината на проводника, съгласуването с радиопредавателя / радиоприемника (за да няма „стоящи” вълни) и влиянието на земната повърхност, са довели до създаване на антената на Бевъридж. Най-често използваните радиолюбителски антени чрез настройки работят в режим „бягаща вълна”. За отбелязване е, че в хидроакустиката има излъчватели на звукови вълни на принципа на „бягащата вълна”. Ант. „б. в.” е била използвана и в радиолокацията. LZ1FJ
антена вълнов канал, Уда–Яги антена, бим – вж Яги.
антена на Пистолкорс – срещани понякога названия на антени в рускоезичната литература в следните случаи: 1) шлейф-вибратор 2) ъглова антена – дипол, чиито две рамена са разположени едно спрямо друго под ъгъл 90 градуса, захранван с фидерна линия. Диаграмата на излъчване е прибл. равномерна в хоризонталната равнина, а във верт. равнина е както на обикновен полувълнов вибратор. 3) В старата рускоезична литература свръхвисокочестотната процепна антена също се свързва с името на А. А. Пистолкорс, който в теорията на този вид антени значително изпреварва всички др. учени. LZ1FJ
антена тип Касегрейн – остронасочена микровълнова антена, съставена от три елемента – захранващ рупорен излъчвател, спомагателно огледало (най-често хиперболоид) и главно отражателно огледало (най-често параболоид). Рупорът може да е гладък коничен, коничен с гофрирани стени или пирамидален. Подаденият от рупора СВЧ-сигнал се насочва към спомагателния отражател, който го връща към главния отражател, а оттам концентрираната СВЧ-енергия се излъчва в необходимата посока. Ант. тип К. има по-равномерно облъчване от едноогледалната антена за СВЧ; липсва характерното за едноогледална ант. „преливане” на енергия извън огледалото, ниска е и шумовата температура. Ант. тип Касегрейн се използва в наземни косм. станции за следене на спътници и в радиолокацията за далечно откриване. След като се настрои, главно изискване е да се поддържат параметрите и при всякакви външни влияния. Принципът за две отражения е открит от френския духовник-католик от среден ранг Лоран Касегрейн (Laurent Cassegrain) (1629-1693), от 1654 г. професор в лицея в Шартрьо. Той се е интересувал от акустика, оптика и механика и естествено не е могъл да предполага, че някога принципът му ще бъде използван за СВЧ-антена. Принципът на Касегрейн за две отражения се прилага и в една от двете основни групи телескопи (Нютон и Касегрейн). LZ1FJ
AQ, трансивър AQ – популярен двубандов cw/ssb трансивър, конструиран от д.т.н. инж. Ч. Левков, LZ1AQ, през 70-те г. на 20 в. Усъвършенствана от него модификация за всички тогава разрешени КВ любителски обхвати. Произвеждан в малки серии, шасито и печатните платки – в по-големи, а в единични бройки повторен от мн. бълг. радиолюбители. LZ1FJ
ареометър – уред за измерване на плътността на течности. Действието му е съгласно закона на Архимед. Представлява стъклена тръбичка със скала, с тежест в долния край. Плътността се определя по дълбочината на потъване на тръбичката в течния електролит, който след това се налива в акумулатора. 1FJ
АРМСТРОНГ (Armstrong) Едуин Хауърд (18.12.1890, Ню Йорк–01.02.1954) – амер. електро- и радиоинженер, изобретател. Завършва спец. Електротехника в Колумбийския ун-т (1913) и остава там като асистент (1913-14) на М. Пупин и сътрудник в изследователската лаборатория (1914-35). Участва в Първата св. война като свързочник във Франция. Редовен професор (1936). Изобретява регенеративния (1913), свръхрегенеративния (1921) и суперхетеродинния радиоприемник (1918). От 1925 А. започва изследвания за намаляване на радиосмущенията, в процеса на които изобретява честотната модулация (Frequency Modulation, FM). Теор. и експеримент.(1936-39) доказва нейната шумоустойчивост и др. предимства. Построява със собствени средства първата УКВ FM-радиостанция за радиоразпръскване в Алпайн, щат Ню Джърси (1939), излъчваща на 42,8 MHz, по-късно на 44,1 MHz; и накрая на 93,1 MHz (около тази честота е организиран и съвременният FM-обхват). През 1953 публикува създаден от него мултиплексен метод, позволяващ да се провеждат на един FM-канал едновр. няколко радиопредавания. 1FJ
артикулация (в съобщенията) – мярка за разбираемостта на човешкия говор, предаван по съобщителен тракт. Определя се с отношението между правилно приетите и общия брой на предадените по тракта елементи на говора (звукове, срички, думи). 1FJ
АРУ, автоматично регулиране на усилването, AGC – система (схемно решение), автоматично и желателно безинерционно увеличаваща усилването при слаб сигнал и намаляваща усилването при силен сигнал, така че различните по ниво сигнали да се възпроизведат доколкото е възможно еднакви по ниво. АРУ е средство за борба с фадинга и др. изменения на условията на приемане (особено при приемане в или от движеши се обекти). Най-често входният за системата на АРУ сигнал се взима след специален детектор, минава през доп. резистивен делител и RC-група, и в зависимост от схемното решение полученото командващо постоянно напрежение (преднапрежение) се подава на избраните стъпала (след амплитудния детектор, преди детектора, или комбинация в двете посоки). Въпреки всевъзможни усложнявания на веригите на АРУ, що-годе високо бързодействие трудно се постига. Идеално АРУ – няма. В англоез. литература се среща като AGC – automatic gain control 1FJ
асинхронен електродвигател – електродвигател, при който вследствие на взаимодействието на въртящо се магнитно поле, създадено от протичащия в статорната намотка променлив ел. ток, и тока, индуциран в намотките на ротора от магнитното поле на статора, възниква механична сила, която предизвиква въртене на ротора. Честотата на въртене на ротора е по-ниска от честотата на въртене на магнитното поле на статора. Поради добрите си характеристики най-използван е трифазният асинхронен електродвигател с ротор, съединен накъсо. 1FJ
asl, ASL, н.м.в. – над морското равнище (Above Sea Level), надморска височина. Напр. в излъчваните от някакъв радиофар сигнали се чува 605 asl, т.е. радиофарът е на 605 m надморска височина (н.м.в.). 1FJ
астериск – 1) система за компютърна телефония, понякога в смисъл сървър за комп. телефония. 2) Типографски знак във вид на 6- или (по-рядко) 5- лъчева звездичка (*). Въведен още пр. н. е. за обозначаване на неясни места в текст, по-късно се прилага в най-ралични области – за препратка към пояснение, в математиката за операцията итерация, за качество на коняк или хотел, като комбинация от няколко звезди за стих без заглавие и др. Може да бъде разположен на нивото на текста, над и под това ниво – в зависимост от случая и избора на автора (коментатора). В българския говор и на някои др. езици поради по-лесно произнасяне може да се чуе като астерикс. LZ1FJ
АСУ – 1) антеносъгласуващо устройство. Вж трансмач. 2) Автоматизирана система за управление. LZ1FJ
атенюатор – (от фр.attenuer – смекчавам, омекотявам) – несложно електрическо устр-во, посредством което при постоянни входен Zвх и изходен Zизх импеданс, чрез регулиране, на изхода се получава напрежение Uизх (респ. мощност Ризх), намалено определен брой пъти в сравнение с входното напрежение Uвх (респ. вх. мощност Рвх). Отношението Uизх / Uвх (респ. Pизх / Рвх) = Kaт се нарича коефициент на затихване и обикновено се изразява в децибели [dB], рядко в [пъти]. Най-често отслабването може да се регулира – плавно или стъпално. До прибл. 300-400 MHz атенюаторът е изграден с резисторни (по-рядко с кондензаторни звена), при по-високи честоти и СВЧ е поглъщащ (поглъщащи ВЧ енергия материали) или с допълнителни конструктивни звена във вълновода. На КВ често мн. полезен за радиолюбителя при приемане е атенюаторът на входа на приемника, включването му води до ефективно повишаване на динамичния диапазон на приемника. Без атенюатор радиолюбителят търси, но не винаги намира компромис между изходния звуков сигнал и шумовете и смущенията (особено от силни радиостанции). При наличие на атенюатор регулираме коефициента му на затихване така, че при включване на антената към входа на приемника показанието на S-метъра да нарасне например с 3 dB над собствения шум на приемника. При това положение намаляваме високочестотното усилване на приемника до получаване на добре усещано и на слух изменение (намаляване) на ниво-показанието на скалата на S-метъра (всичко това при вече включената антена). Сега увеличаваме нискочестотното (аудио) усилване, до получаването на същото отклонение на стрелката на S-метъра, каквото е било в началото. Крайният резултат от тези действия е увеличаването на динамичния диапазон толкова пъти, колкото пъти е затихването на атенюатъра. Изкривяванията от интермодулация намаляват. И полезният сигнал, но и всякакви смущения се намаляват още във входа, и в стъпалата след смесителя, и приемането става възможно въпреки съседната, 200 пъти по-мощна смущаваща радиостанция. LZ1FJ
атмосферици – радиовълни, излъчвани при силни електрически разряди в атмосферата (напр. мълнии). Електромагнитната енергия на атмосфериците се излъчва предимно в честотната област 4–8 kHz. Пречат на радиоприемането (особено на свръхдълги и дълги вълни, рядко на къси вълни) – чуват се като шум или характерно писукане с промяна на тона (с намаляване на неговата честота). Това се дължи на различната скорост на разпространение на радиовълните с различна честота – при отдалечен атмосферен разряд, високочестотните електромагнитни вълни пристигат в мястото на приемане преди нискочестотните вълни). LZ1FJ
атмосферни смущения, QRN – смущения, чувани като силни шумове и трясъци, или във вид на щрихи на екрана на тв приемник. Причиняват се от електрически процеси, каквито има постоянно в атмосферата, но които понякога са многократно по-интензивни (напр. атмосфериците при мълнии). По принцип всеки ел. разряд или движение на ел. заредени частици в атмосферата причинява излъчване на електромагнитни вълни (в мн. широк спектър). Нивото на атмосферните смущения за практически използваните от слушателя честоти зависи от дължината на вълната (най-силни са а.с. на ДВ, бързо отслабват с намаляване дължината на вълната), от часовото време в денонощието, от месеца в годината, от слънчевия цикъл, от геогр. ширина и др. Борбата с а.с. е най-вече в направленията остронасочени антени (общо повишаване на отношението сигнал/шум), схемни решения, цифрова обработка на приемания сигнал. В радиовръзка се оценяват QRN 1 до QRN 5 (изкл. силни а.с.) LZ1FJ
аудион – 1) усилвател с обратна връзка. 2) Линеен радиоприемник с обратна връзка. 1FJ
AFC – automatic frequency control, автоматично регулиране на честотата.
базова станция - централния ретранслатор и управляващото устр-во, които осигуряват комуникацията с подвижните радиостанции. В мрежите за мобилна радиовръзка може да има от една до неколкостотин базови станции (напр. в държавни трънк-мрежи, в клетъчни телефонни мрежи).
базука – късовълнова антена от групата на диполните антени. По-голямата част от рамената е от коаксиален кабел. В сравнение с обикн. дипол е по-широколентова, но е по-тежка (налага се укрепване в центъра). Подходяща е най-вече за по-широките любит. обхвати (3,5 – 3,8 или 7 – 7,2 MHz). Има модификация – двойна базука. LZ1FJ
балконка – антена, монтирана на балкон. Най-често е за УКВ, но има и КВ-балконки (най-често вертикални антени, срещат се и рамкови балконки). По-съществено е на кой етаж е балконката. Подходящият за Ромео и Жулиета етаж не предполага, уви, добър ефект при излъчването с балконка. LZ1FJ
балун – жаргонно название на пасивно електрическо устройство, съгласуващо вълновите съпротивления при преминаване от несиметрична схема (линия) към симетрична схема (линия) и обратно. По принцип е трансформатор с несиметричен вход (изход) и симетричен изход (вход). Жаргонът произлиза от англ. balanced – unbalanced. Най-често двете намотки на трансформатора се навиват едновременно върху феритен тороид, но може да се навият и върху права феритна пръчка. В радиолюбителската практика често се използва за съгласуване на фидер към антена, на изходно стъпало към фидер, във вход на УКВ- приемник и другаде, където трябва да се съгласуват различни електрически линии. (Схема ще бъде вкарана допълнително.) LZ1FJ
бандура - обикновено визира стара радиостанция, комуникационен сандък, например крайно стъпало.
банер, Banner – изображение (често реклама), вградено в уеб страница. Бива статичен или подвижен (анимация). 1FJ
банка памет в трансивър – групирани по предназначение в паметта на трансивъра канали за памет. Съвр. трансивър има няколко банки памет, във всяка от които са групирани по неколко десетки канали памет. Например банка „Честоти” по принадлежност (служебна, любителска), диапазон, териториалност, или по друг съществен признак (морски, аварийни, спешни предавания и т.н.) По решение на оператора тези честоти (или някои от тях) може да се сканират. Друг вид банка памет е т. нар. „затворена” банка честоти, достъп до които става само с въвеждане на парола. Трети вид банка е банка „Търсене” (записват се две гранични честоти и се обхожда честотния участък между тях. Може да има и др. банки памет (служебни и др.), по решение на фирмата-производител. 1FJ
бас-рефлектор, бас-рефлекс – озвучително тяло с подчертано излъчване на нискочестотните звукове (басовете). В предната част на кутията освен високоговорителя е монтирано и парче къса тръба с определен обем (такъв, че излъчваната назад звукова вълна над определена звукова „критична честота” сменя поляритета си). Задното излъчване на високоговорителя за най-ниските честоти се дефазира на 180 градуса (инвертира се) с помощта на акустична система (съставена от гъвкавостта на обема на тялото и масата на въздуха в парчето тръба), свързваща обема на тялото и околното пространство. При взаимодействието на така полученото устройство с околното пространство, звуковото налягане на предната и задната полувълна се сумира. За по-високите честоти, където дефазирането е различно от 180 градуса, акустичното съпротивление на тръбата е достатъчно голямо и задната вълна не може да проникне в околното пространство. По тъкъв начин без електроника се засилва звученето на ниските, басови честоти. Често в техн. литература, техн. описания и търговски рекламни материали бас-рефлектор наричат само отвора (парчето тръба). Вж и акустично късо съединение. 1FJ
БАЦАРОВ Никола Николов (16.VI.1858–1890) – първият български електроинженер по съобщителна техника, един от строителите на бълг. съобщения. Роден в Мъчин, Румъния. Като 13 годишен става ученик-телеграфист, по-късно – телеграфист на гара Каспичан. Постъпва в Барон-Хиршовата компания “Източни железници” (началото на 1876); по-късно е в Главна дирекция на компанията в Истанбул. Сътрудничи на революционния комитетски деец Ради Иванов и общественика Никола Стойчев. След Освобождението 1878 временно е началник на телегр.-пощ. станция в Плевен; глав. секретар (1880–83) в Главна дирекция на пощите и телеграфите в София. През 1883 е изпратен да следва в Техническото телеграфо-пощенско училище в Париж, дипломира се през 1887 като електроинженер. Главен механик на Гл. дирекция на пощите и телеграфите (1887–90). Автор на “Ръководство по електрический телеграф”, 1890.
бевъридж – високоефективна, по-често приемна антена. В класическия си вид е проводник с дължина няколко пъти по-голяма от дължината на работната вълна, разположен ниско (1 m за 28 MHz до 4 – 5 m за 1,8 MHz) над земната повърхност. В по-отдалечения от приемника край е натоварена с безиндуктивен резистор (другият му извод е заземен). Стойността на резистора трябва да е равна на характеристичния импеданс на антената. За да работи и на предаване са необходими допълн. мерки. През 1921 реализирана от амер. радиоинженер Харолд Хенри Бевъридж (1893 – 1993). LZ1FJ
БЕВЪРИДЖ, Харолд Хенри (14.10.1893- 27.01.1993) – амер. радиолюбител W2BML. Съвместно с Райс и Келог, работейки в „General Electric”, през 1917 г. конструират антена (първоначално само приемна), по-късно наречена на неговото име – „Beverage”. През 1920 преминава в Radio Corporation of America, RCA, където през 1928 (съвместно с Х. О. Питърсън и Дж. Б. Мур) изобретява „Разнесено приемане на сигнали”, Diversity). Използват се 3 антени, раздалечени на разстояние до 300 м една от друга. Сигналите от изходите на 3-те приемника се сумират върху общото съпротивление на товара. Бевъридж има над 40 патента, лауреат е на мн. почетни звания и награди (вкл. и на наградата на Президента на САЩ, 1948 г.). Дълги години е вицепрезидент на RCA.
бе-ен-це, BNC – байонетен високочестотен съединител (куплунг, конектор) за коаксиален кабел с диаметър 5 mm и вълново съпротивление 50 Оhm. Съкращението е от Bayonet Neill Concelman, по имената на конструкторите Paul Neill и Carl Concelman, които, започвайки от 1930-те години с антенни фидери, окончателно го създават през Втората световна война при усъвършенстването на радиолокатори (работи до гигахерци вкл.) Също те през 50-те г. създават модификация за свързване на два коаксиални кабела – TNC (Threaded Neill Concelman), BNC-тройник и др. LZ1FJ
безжелезен усилвател – най-често нискочестотен усилвател, чието схемно решение е без участието на НЧ-трансформатори и дросели. 1FJ
БЕЛ Александър Греъм (1847-1922) – физиолог и физик, шотландец, от 1871 в САЩ. От 1872 е професор по физиология и физика в Бостънския университет. Един от изобретателите на телефона, през 1876 получава патент в САЩ за първия практически пригоден за масово производство телефон, през 1877 – патенти за усъвършенствана мембрана и др. През 1886 публикува описание на система за запис и възпроизвеждане на говор. От 1897 е директор на Смитсъновския институт в Бостън. В негова чест е наречена измервателната единица Бел (вж децибел). 1FJ
бенчер – двустранен механичен полуавтоматичен ключ (първоначално само за ключ, произведен от фирмата „Bencher”, но неправилно терминът се ползва и за ключове на др. фирми, даже и за домашно произведени). Вж и виброплекс. 1FJ
b4 – преди (англ. before). Често се чува в контести, когато съгласно правилата на контеста с една станция може да се направи само една връзка на обхват (или вид излъчване), а неправилно се вика вече изработената станция втори път; тогава последната предава QSO b4, или само b4, т.е. „QSO вече имаме”. LZ1FJ
Берта – популярното название на фабричния германски линеен радиоприемник Torn. E.b (Tornister Empfaengerblock– Носим на гръб радиоприемeн блок), често използван от български радиолюбители, най-много в периода 1950 – 1980 г. LZ1FJ
биене, beating – взаимодействие между два близки по честота периодични електрически сигнала, при което резултантнят сигнал е с променяща се амплитуда (при малка фазова разлика амплитудата е голяма и обратно). На принципа на биенето в радиоприемниците е възможно приемането на немодулирана телеграфия. Единият сигнал се генерира от постоянно работещ генератор (втори осцилатор), като в телеграфни суперхетеродинни приемници има възможност честотата му да се променя в близост до междинната честота, при което резултантният сигнал е нискочестотен сигнал в звуковата област (обикновено 600 – 800 Hz). В приемниците с пряко преобразуване честотата на генератора се изменя едновременно с промянята на входния радиосигнал, като винаги е в близост до него. (Това речниково представяне на процеса е силно опростено, той е по-сложен.) LZ1FJ
биконична антена – два конуса (най-често образувани от по няколко проводника) се захранват чрез коаксиален кабел във върховете на конусите, които са в центъра на така образувания своеобразен дипол. Във вертикалната равнина диаграмата на насоченост е толкова по-тясна, колкото електрическата дължина на конусите е по-голяма, и колкото по-малък е острият ъгъл при върха на всеки конус. В хоризонталната равнина диаграмата във вид на много широка осморка (практически равномерно излъчване / приемане във всички посоки). В радиолюбителската антенна практика биконичната антена е най-често УКВ- антена. Вж и дискоконусна антена. 1FJ
бим – вж Яги.
бим – вж Яги.
биметален проводник – основното му жило е от желязо (механична якост), покрито с меден (рядко с алуминиев) слой или обхванато с медни жила (висока електропроводимост). Допълнително е обвит с пластмасова изолация. Подходящ за антени, при условие че са взети мерки за предпазване на контактните краища от корозия. Значително по-евтин от обикновения меден кабел. 1FJ
биокибернетика – дял на кибернетиката, в който се изследват процесите на управление в живите (биологични) системи. Осн. цел е натрупването на знания за жизнените процеси на регулиране и саморегулиране на всички нива на живота – в клетка, орган, организъм, в система организми (популация, род и др.). Клонове на биокибернетиката са физиологичната кибернетика (събиране и анализ на физиолог. информация, организация и управление на физиолог. процеси), неврокибернетиката (процеси на управление в мозъка и в нервната с-ма), медиц. кибернетика (методи и средства за управление на биол. процеси, събиране и анализ на мед. информация за диагностика и лечение, осъществяване на управляеми протези и стимулатори). Биокибернетиката е неразривно свързана с биониката. 1FJ
биометрия – 1) научно направление, в което математически и статистически методи се прилагат за изучаване на живата природа. 2) В информационната технология – разпознаване (верификация) на ползвателите на охранявани системи по определени уникални белези на личността (пръстови отпечатъци, геометрия на ръката, структура на ириса и др.) 1FJ
бионика – научно направление, което използва строежа и жизнената дейност на организмите при създаване на техн. устр-ва и технологии. Първият свет. симпозиум по бионика се състоява през септ. 1960 г. в Дейтън, САЩ (присъстват представители на повече от 600 научни академии и др. научни организации и големи фирми.) 1FJ
биотехническа система – сложна система, състояща се от биологични и техн. подсистеми, задължително включващи човек (Ч) и компютър (К), обединени с общ алгоритъм на функциониране (АФ). Биологичната подсистема (БП) включва човека, работещ в биотехническата система, и биологичния обект на приложение (БОП). В техническата подсистема (ТП) влизат компютърът и техн. обект на приложение (ТОП). Човекът и компютърът образуват банка знания (БЗ), съдържаща банка данни (БД), банка методи (БМ), банка модели (БМод) и банка решени задачи (БРЗ). Взаимодействието на всички банки дава възможност да се избере конкретен АФ за решаване на конкр. задача в конкр. област на приложение. В резултат на натрупвания опит съдържанието на БЗ непрекъснато се попълва, което позволява да се осъществи интелектуализация на ТП. Прост вариант на биотехн. с-ма е взаимодействието на Ч и К в диалогов режим. Типичен пример е бордовата система на косм. кораб, съдържаща кухня, блокове за минерализация на отпадъците и за регенерация на въздуха и водата, устр-ва за енергоснабдяване и терморегулиране, косм. оранжерия и др. 1FJ
биполярен транзистор – транзистор, в който технологично са обособени 3 полупроводникови области от вида p-n-p или n-p-n (два пе-ен прехода). Електродите на биполярния транзистор са емитер, база и колектор, изведени от трите полупроводникови области. Чрез промяна на тока през прехода база-емитер се управлява много по-силният от него колекторен ток, т.е. налице е усилване. В процесите на протичане на електрическите токове в биполярния транзистор участват два вида токоносители – електрони и дупки. 1FJ
би-си слушател, BC-слушател – радиолюбител, провеждащ наблюдения за чуваемостта предимно на радиоразпръсквателни (концертни), но и на авиационни, пиратски и всякакви др. станции ((целият ефир). Той може и да не е лицензиран с личен опознавателен слушателски знак (номер). Изпраща резултатите от наблюденията си до чутите радиостанции, от които получава съотв. документ (картичка или др.) Оценките за сила, разбираемост, модулация, фадинг и др. са по система SINPFEMO или по-късата SINPO, различна от RST/RSM системата на слушателите на любителските обхвати. Поради характера на тази дейност, независимо дали има слуш. номер или не, не може да ползва QSL-бюрата, а води кореспонденцията си директно. LZ1FJ
бисквитка – малко парче (пакет) информация, която се подава от посетен уебсайт (например търсачка – браузър) в компютъра на потребителя и се съхранява там, с цел да се идентифицира браузърът по време на взаимодействие в уебсайтове. Бисквитките се използват за съхранение на идентификатори, потребителски предпочитания и др. Даден уебсайт може да зареди бисквитка на търсачка, ако търсачката се е съгласила с това. Бисквитките действат и в др. сайтове, с които подалият бисквитката сайт има нещо общо (например е обявил реклами). Тъй като има случаи на хакерство чрез бисквитки, в някои страни те не са разрешени (Швеция), в други страни се изисква изричното съгласие на потребителя, а в някои страни (България, 2014 г.) прилагането им не се ограничава, само се известява потребителя, че сайтът ползва бисквитки. LZ1FJ
бифилярна намотка – неиндуктивна намотка, навита едновременно с два изолирани съседни проводника. Ако проводниците са съединени така, че в тях протичат равни по големина и противоположни по посока електрически токове, то индуктивността на такава намотка е пренебрежимо малка. Прил. – в релета, трансформатори, съгласуващи антено-фидерни устройства и др. LZ1FJ
бича, избичвам – правя стабилни радиовръзки, напр. при добро прохождение или в състезание. „28 се беше отворил и слушам – LZ1QI бичи ли, бичи.” „В LZDX контеста избичих 102 QSO за 1 час – най-голямото ми постижение засега.” LZ1FJ
блинд-радиовръзка, blind-QSO – едностранна (1-way) радиовръзка, при която предаващата радиостанция по някаква причина или по уговорка не получава потвърждения от приемащите радиостанции. Най-често е морска или военна радиовръзка. При някои блинд-връзки се предават важни съобщения. Класически пример за успешно предадено блинд-радиосъобщение е при спасяването на оцелелите хора от катастрофиралия при изследване на Арктика дирижабъл „Италия” с командир ген. Умберто Нобиле. Слабият сигнал на аварийната им радиостанция е приет само от съветския радиолюбител-слушател (SWL) Николай Шмид в селце в Северо-Двинска губерния, след което раненият Нобиле е спасен от шведския летец Лундборг, а останалите – от съветския ледоразбивач „Красин”. За съжаление преди това, при издирването, загиват знаменития полярен изследовател Руал Амундсен и 8 летци от различни държави. Бъдещето на някои от съветските спасители (радисти и някои др.) през шизофренния период след 1936 е ужасно. Началникът на радиостанцията на „Красин” Иван Екщейн, който е и страстен радиолюбител (43RA; по-късно EU3AG), е разстрелян през ян. 1938. Началникът на спасителната експедиция на „Красин” проф. Р. Л. Самойлович е разстрелян през март 1939. Николай Шмид, който продължава развитието си в техническо отношение и става инженер-свързочник в Узбекистан, през дек. 1941 г. е арестуван, не се признава за виновен, на 26 авг. 1942 също е разстрелян. Ледоразбивачът „Малигин” (също участвал в експедицията) потъва по време на щорм през 1940 г., с целия си екипаж. Има и др. репресирани. На останалите живи им предстои адът на Втората световна война. LZ1FJ
блог – малък сайт (най-често на лице или малка група), отн. близък до електронен дневник. Често е посветен на конкретна тема, напр. радиолюбителство. Съдържа текстове, изображения (снимки, схеми), понякога звукови- и видеофайлове, указания за връзки с др. сайтове и блогове, в които има информация по конкретната (напр. „Ел. филтри”) тема. Терминът произлиза от англ. Web log. 1FJ
блокинггенератор – релаксационен генератор на електрически импулси. Импулсите възникват в транзисторно (преди – в лампово) стъпало вследствие на силна положителна трансформаторна обратна връзка и на зареждане (разреждане) на RC-група. Работи в автогенераторен или в чакащ режим. Прил. – в радиолокацията, телевизията и др. 1FJ
блок-схема –изображение на процес или устр-во, на което са показани само главните функционални възли (блокове) и връзките между тях. Изискването към б.-с. е да изяснява принципа на действие, структурата и информационно-логическите връзки на устр-вото или процеса. Напр. б.-с. на трансивър, често срещан случай на б.-с. на процес е б.-с. на алгоритъм. 1FJ
блокче – употребявано през 20 в. жаргонно название на блокиращ кондензатор (блок-кондензатор). В дълъг период е ползвано за всякакви кондензатори с постоянен капацитет, макар че в конкретна схема са изпълнявали не блокиращи, а др. функции (прехвърлящи, кръгови или др. кондензатори). 1FJ
блутут, Bluetooth – съобщителна технология за безжично свързване на мобилни и стационарни (домашни) телефони, хъбове, компютри, принтери, цифрови фотоапарати, видеокамери и др., при която много кабели и конектори отпадат. Започва развитието си от 1997 г., фирма Ericson. 1FJ
бобина – друго название на електрическа намотка. Всяка намотка съдържа определен брой навивки. В зависимост от начина на навиването им, бобината е еднослойна (кръгла, правоъгълна и др.), двуслойна, многослойна („накуп”, кръстосана, тип „пчелни кутийки” и др.), бифилярна, пирамидална и др. Всяка бобина притежава определена индуктивност (постоянна величина, независеща от от силата и честотата на протичащия през бобината ток), измервана в хенри (в радиотехниката най-често в микрохенри и в милихенри). Друг важен параметър на бобината е нейният собствен капацитет (желателно възможно най-нисък). Бобината може да е с променлива индуктивност (вариометър, чрез феритна, месингова или др. сърцевина). Често бобината се екранира в метален екран, за да се избегне внасянето на външни, паразитни индуктирани напрежения (или ако е част от генератор, самата тя да бъде източник на смущаващи напрежения). Най-общо действието на бобината в електрическите процеси е аналогично на действието на инерцията в механичните процеси. Както инерцията се противи на всяка промяна на състоянието на тялото (независимо дали е в покой или в равномерно движение), така и бобината (по-точно нейната индуктивност) се противи на всякаква промяна на електрическия процес във веригата. Това явление се използва при трептящите кръгове. LZ1FJ
бобина „кошница” (ретро) – намотавана на специален шаблон с изрези бобина с малък собствен капацитет, за дълги вълни, имаща вид на дъното на плетена кошница (англ. – Basketcoil , нем. – Schlitzspule). Особено ефектен ретро вид имат приемници, в които е променян коефициентът на индуктивна връзка между антената и детектора посредством 2 успоредно разположени кошнични бобини, една от които може да се измества спрямо другата чрез прост механизъм. (Някои съвр. фирми произвеждат ретрорадиоприемници, ретротелефони и др. – радост за окото на истинския ценител. Разбира се, оригинални лампи вече няма, но замяната им с полеви транзистори води до учудващи резултати.) LZ1FJ
боза – две или повече смущения, различни по характер.
Бод, Baud – единица за измерване на скоростта на предаване на информация (първоначално само при телеграфиране по системата на френския изобретател Емил Бодо (1845-1903). Измерв. единица Бод е официално въведена през 1927 г. 1 Бод е равен на 1 бит в секунда (bps, bits per second). С навлизането на компютрите се препоръчва използването на единицата bit, тъй като освен за скоростта на обмена се използва и за определяне на обема на паметите. LZ1FJ
BP – Будапеща (съкращението се ползва в телеграфни радиовръзки, почти винаги от унгарски радиолюбители, напр. QTH BP). LZ1FJ
Бранли Едуар (1844–1940) – френски физик, професор. Създава прибор, който нарича „радиокондуктор” (стъклена тръбичка, напълнена със съвсем дребни железни стърготини). Установява, че при високочестотно въздействие приборът рязко намалява своето ел. съпротивление (неколкостотин пъти). За връщане в началното си състояние, тръбичката трябва да се чукне, при което между мет. стърготини се нарушават многобройните ел. микроконтакти. Англ. физик проф. Оливър Лодж през 1894 г. изследва „радиокондуктора” на Бранли, и му дава ново название – кохерер (от лат. cohaerere – зацепвам, осигурявам сцепление), с което Е. Бранли не е съгласен. Но именно това название кохерер получава гражданственост. През 1897 г. Г. Маркони значително усъвършенства кохерера. През 1899 г. индийският физик Джагадиш Чандра Бозе създава живачен кохерер, който не се е нуждаел от разтърсване. Ако се разглежда само Европа, до А.С. Попов (май 1895) само Е. Бранли и О. Лодж са съвсем близко до създаването на някакво практическо радиоустройство (съобщително или др.). Но и двамата прекратяват изследванията си, тъй като са изкл. натоварени с тежка преподавателска програма, административни функции и др., а Бранли е и ревностен католик (част от времето отива за религ. служби и обреди).
браузър, браузер – англ. browser – търсачка, напр. Гугъл.
БРАУН (Braun) Карл Фердинанд (1850, Германия–1918, САЩ) – герм. физик и откривател, от 1876 – проф. по физика. Открива (1872-74), че кристали на метални сулфиди и др. пропускат ел. ток само в една посока (по-късно това намира прил. в първите детекторни радиопр-ци). През 1897 изобретява катоднолъчевата тръба, при експериментите получава първите осцилограми. От 1897 изследвания в областта на безжичната телеграфия. Разработва и патентова (1889) нов тип предавател (в него въвежда кондензатор към искровата междина, с което се подобрява тона, и трансформат. връзка с антената) и приемник (в него въвежда променлив кондензатор, с който се настройва на вълната на предавателя). Публикува (1901) книга „Безжична телеграфия по вода и въздух”. Демонстрира насочеността на антени, 1902. През 1904 експериментално доказва еднаквостта на отражението и поглъщането на електромагн. вълни и светлината, с което потвърждава теорията на Дж. Максуел. Нобелова награда за физика (1909, заедно с Г. Маркони) „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия”. През 1913 изобретява рамковата антена, но Първата св. война прекъсва изследванията му 1FJ
браунаут, brown out – буквалният превод е „кафявото отвън”, но в цифровата електроника означава смущения (шум), постъпващи (излъчвани) по веригата 0 Волта. 1FJ
брегова радиостанция, радиосвързочен център на параходство – комплекс от радиостанции и др. съоръжения за радиовръзка между пристанище или дирекция на параходство с морските плавателни съдове. Състои се от предавателен център, приемателен център, пункт за управление, вътрешни жични и радиолинии, антено-фидерни съоръжения, собствено ел. енергийно захранване и др. До 40 мили от бреговата р/ст се поддържа т. нар. рейдова радиовръзка, на УКВ. До 200 мили се използва радиовр. на хектометрови вълни, над 200 мили – декаметрови вълни. Бреговата р/ст е главна станция, а радиостанциите на плавателните съдове са подчинени станции, длъжни да изпълняват всички оперативно-технически разпореждания по радиовръзката (време, честота, ред на повикване и др.) В случай на невъзможност да се установи радиовръзка с б. р., се търси плавателен съд-посредник, който ретранслира информацията за (от) бреговата радиостанция. При тази организация на радиовръзката главна р/ст е радиостанцията на кораба-посредник.
брек, от англ. break in – прекъсвам, намесвам се в радиовръзка. ПРИ ЛЮБИТЕЛСКИ РАДИОВРЪЗКИ: 1) По принцип брек се предава, когато радиолюбителят има някакво съобщение за провеждащите връзката любители, или (напр. през рипитър) за трети радиолюбител. Ако няма съобщение, а желае и той да се включи в радиовръзката, може да даде само своя повиквателен знак, без брек. 2) Съчетанието брек-брек се предава, когато съобщението, което трябва да се направи, засяга повече хора или е в някаква степен по-важно. 3) Съчетанието брек-брек-брек се дава, само за нещо много важно, извънредно, нетърпящо никакво забавяне, най-вече при обявяване на авария, бедствие, или за спасяване на човешки живот. В този случай веднага след съчетанието се дава „авариен трафик” или се уточнява, напр. „авариен медицински трафик”. Всички работещи на честотата (КВ или УКВ) не излъчват и приемат информацията. (Допуска се едно малко забавяне от 1-2 секунди, през които този участник в прекъснатата връзка, който последен е излъчвал, или главната станция, ако връзката е била тип „Кръгла маса”, дава късо „Разбрано, брек”). На телеграфия се предават съотв. съкращения R и BK. ПРИ СЛУЖЕБНИ РАДИОВРЪЗКИ думата break има и др. тълкувания, конкретно обяснени в съотв. инструкции (на НАТО, на Ръководството на въздушното движение и т.н.). Тъй като всеки език се развива по собствени закони (важен фактор са звуците в конкр. език), при вътрешни връзки думата не съвпада с англ. произношение; напр. италианците казват Бреко, японците – (прибл.) Бурейку и т.н. Изт. LZ1FJ
брояч – обобщено наименование на регистриращо (често и показващо) устройство от електронен, електромеханичен или механичен тип. Прил. – в електроснабдяването (в електромерите), в машини и апарати – брояч на работните часове, при по–мощни двигатели (локомотиви, кораби, самолети и др.) – брояч на моточасове (в съответствие с които се извършват технически прегледи и ремонти), във физиката – брояч на мълнии, брояч на ядрени лъчения (сцинтилационен брояч, Гайгер–Мюлеров брояч и др.), в компютърната техника – логически интегрални схеми (двоичен брояч, десетичен брояч, брояч на команди, брояч на адреси и др.) LZ1FJ
брум – вреден ток с ниска честота, смущаващ полезния сигнал. На слух се чува като бръмчене. Източник на брума са променливотоковите захранващи вериги. При еднопътно изправяне честотата на брума е 50 Hz, при двупътно – 100 Hz. Не трябва да се бърка с ефекта моторботинг. Понякога при работа с трансивър причина за брума е намаленият капацитет на електролитните кондензатори във филтъра на токоизправителя. Но преди да се отварят кутии и да се бърника, задължително се опитват две неща: 1) Ако има заземяване, проверява се дали е в ред. 2) Ако няма заземяване, токозахранващото устр-во (то най-често е в кутия с форма на паралелепипед) се отдалечава колкото позволява дължината на свързващия кабел от трансивъра, и се пробва как това се е отразило на брума. След това се пробват различни положения на кутията на токозахранващото устр-во спрямо трансивъра (често брумът изчезва, когато някоя от тесните страни на паралелепипеда е най-близката до трансивъра). Изт. LZ1FJ.
бръждилка - бръмчащи широколентови смущения, подобни на тези, за които се използва думата "шумилка".
бръмбар – свръхминиатюрен радиопредавател за тайно подслушване. Работи най-често на УКВ или СВЧ.
буг – вж виброплекс.
бузи – в миналото анодите на използваните в крайни предавателни стъпала мощни лампи (най-често двойни тетроди). Било е разпространено мнението, че правилният режим за постигане на оптимална мощност от лампата е когато тя има леко зачервени "бузи". 1FJ
бум - хоризонтална носеща тръба с кръгло или др. сечение, на която се закрепват елементите на КВ и УКВ антени. В зависимост от конструкцията се изисква да бъде електропроводима или от изолационен материал. LZ1FJ
буфер, буферно стъпало – разделително електронно стъпало, най-често емитерен или (в лампови апарати) катоден повторител. Вж и чирпи. 1FJ
BCI – смущения на радиоприемането (Broadcast Interferences). Такива смущения има много и с различен произход, но това съкращение в радиолюбителско отношение има предвид само смущенията, причинени на радиоприемането от собствения предавател. LZ1FJ
BFO – генератор на биене, втори осцилатор, втори хетеродин, beat frequency oscillator.
бъг – неголяма грешка, причинена от софтуера или компютъра.
Бък Дъдли Алън (Dudley A. Buck, 1927 – 1959) – амер. физик и eлектроинженер. От 1943 има радиолюбителски лиценз W6WCK. Завършва висше образование в Университета във Вашингтон. През 1948-1950 служи във военния флот. През 1950 започва работа в Масачузетския технологичен институт (MIT). Там през 1954 г. изобретява криотрона (патент от 1955 г.). По-късно създава феромагнитни памети и др. възли в компютърната техника. Петте му научни публикации и осемте му патента са от съществено значение за развитието на компютрите. От 1958 г. извършва някои изследвания и за Националната агенция по сигурността (National Security Agency). За съжаление този талантлив инженер и радиолюбител почива внезапно твърде млад, на 32 години. LZ1FJ
бърст – поява („избухване”) на полезен сигнал при метеорна УКВ-връзка. Значително по-дълъг от пинга. 1FJ
бътерфлай – променлив кондензатор с т. нар. "разделен” статор (два симетрично разположени статора, несвързани галванично един с друг). Получават се 2 кондензатора С1 и С2 с общ ротор, при въртенето на който, ако капацитетът на С1 се увеличава, то капацитетът на С2 се намалява. Ако свържем външно статорите, смисълът се губи, тъй като общият капацитет на така получения кондензатор С = С1+С2 остава един и същ, независимо от положението на ротора. Подходящ за УКВ поради липсата на триещ се контакт, но промяна на капацитета се извършва само при ъгъл на завъртане 0 – 90 градуса (при обикновения променлив кондензатор 0 – 180 градуса). 1FJ
бял шум – смущение, представляващо хаотични флуктуации на напрежения или токове. Възниква в резултат на случайни или преднамерени въздействия. Енергията е разпределена в относително широк честотен диапазон. Спектърът може да се представи като безкрайна сума от малки, равни по амплитуда синусоидални съставляващи. С генератор на бял шум се провеждат изследванията за шумоустойчивост на различни радиоустройства. (По Бензар В.К.)
вакуум – 1) състояние на газ, чието налягане е по-ниско от атмосферното. Газът обикновено е затворен в стъклен (обикновени и радиолампи), метален или др. съд (балон). В зависимост от налягането на газа, количествено степента на вакуума е нисък вакуум (100000 – 100 Pa), среден (100 – 0,1 Pa), висок (0,1 – 0,00001) и свръхвисок (под 0,00001 Pa). Друг начин, по който може да се определи степента на вакуума е изследване дължината на свободния пробег на газова молекула (до сблъскването и с др. молекула). Ако затворен въздух се разреди 1 млн. пъти, свободният пробег е прибл. 10 cm, но ако успеем да го разредим 10 милиарда пъти, свободният пробег би бил няколко километра!). В електро-и електронната техника в някои устр-ва е необходимо да се създаде вакуум (осветителни и радиолампи, някои електрически индукционни пещи за топене на метали, вакуумни изключватели и превключватели, кварцове в балон с висок вакуум, вакуумни спектроскопи и др. В др. области на техниката в мн. устройства и машини се налага създаване на вакуум. 2) В квантовата теория терминът вакуум има др. значение (грубо – най-ниско енергетично ниво). LZ1FJ (АДМИНИСТРАТОРИ, ЕДНО НАЙ-ОБИКНОВЕНО МАТЕМАТ. СТЕПЕНУВАНЕ НЕ ИЗЛИЗА ВЪВ ВАШЕТО WIKI. НАБРАНА ОТ МЕН ПРАВИЛНО, ПРИ ВКАРВАНЕТО ВЪВ WIKI СТЕПЕНТА СЕ СМЪКВА ДОЛУ ПРИ ОСНОВАТА. LZ1FJ)
варактор – разновидност на варикапа с малък капацитет, предназначена за УКВ и СВЧ устр-ва. 1FJ
варикап – полупроводников диод, чийто капацитет на p-n прехода зависи от стойностите на приложеното му обратно напрежение. Принципно капацитетът на всеки п.п. диод зависи от това напрежение, но при варикапа е подбран такъв полупроводник и такава площ и дебелина на прехода, че тази зависимост е по-силно изразена. Осн. параметри: номинален капацитет, Q-фактор (най-често е доста висок), температурен коефициент на капацитета. LZ1FJ
вариконд – сегнетодиелектричен кондензатор, променящ капацитета си в зависимост от подаденото му напрежение (постоянно, променливо, или резултантно въздействие на няколко напрежения с разл. честота и ниво). Волт-фарадната му характеристика е различна от тази на варикапа. Номинален капацитет най-често в гамата 10 пФ – 1 мкФ. Варикондите най-често са с формата на диск, има и цилиндрични, както и със сферична форма. Като се използва нелинейността в характеристиката на в., той може да изпълнява ролята на активен елемент в усилвател и релаксационен генератор. Има висока механична и електрическа якост, издържа на влага, вибрации, облъчване. Прил. – в с-ми за дистанционно управление, искрогасителни вериги, стабилизатори, електронни релета и др. 1FJ
варимю (ретро) – радиолампа, специален тетрод или пентод, чиято анодно-решетъчна характеристика се състои от ниска, полегата част и рязко отиваща нагоре, стръмна част. Между тези две отн. линейни части има нелинейна област на характеристиката. Когато такава лампа работи в ниската част, коеф. на усилване мю е нисък (ориентировъчно 50 до 80), а във високата част е от 300 до 1500 и повече. Това е необходимо за разширяване на обхвата слаби-силни входни сигнали при АРУ . Често се среща като комбинирана лампа (в един балон са тетродът и два диода (единият е обикн. демодулатор, а др. е в схемата на АРУ). Тъй като най-често вече не може да се намери такава лампа, една от трудните задачи на радиолюбителя, занимаващ се с възстановяване на ретроапарати, е замяната на лампата варимю. LZ1FJ
вариометър – 1) В радиотехниката: електрическо устройство с променлива индуктивност. Класическият вариометър е съвкупност от 2 бобини (най-често съединени последователно) с възможност за промяна на взаимното им разположение. При такава промяна се изменя и взаимната им индуктивност. При това резултантната индуктивност, измерена на двата извода на вариометъра и равна на сумата от индуктивностите на двете бобини и взаимната им индуктивност, се променя в широки граници. Не съвсем правилно понякога вариометри се наричат и бобината с движещо се по намотката и контактно колело, или бобини с промяна на индуктивността чрез изместване на магнитодиелектрична сърцевина. 2) В авиацията: борден уред за измерване на скоростта на изкачване или спускане на въздухоплавателно средство, както и за хоризонталността на полета. При полет на постоянна височина стрелката на в. е в нулево положение. 1FJ
варистор – полупроводников резистор с нелинейна симетрична волтамперна характеристика. Съпротивлението му се изменя еднакво при равни по стойност положително или отрицателно напрежение. Названието идва от англ. variable resistor. Варисторът е обемен резистор, често от SiC (силициев карбид) с малко примеси. Бива ниско- и високоволтов, най-често с отрицателен температурен коефициент. Приложение – за стабилизация на постоянни и променливи (до 500 kHz) токове и напрежения, за защита от пренапрежения и др. След няколко години свойствата на микрокристалчетата в състава на варистора са леко променени и реалната му волтамперна характеристика се различава от тази на завода-производител. LZ1FJ
варц-обхвати, WARC-обхвати, варц-бандове – честотни обхвати за радиолюбителски цели, допълнително разрешени на радиолюбителите от Световната административна радио конференция (World Administrative Radio Conference, Женева, 1979). Разрешени са три банда – 10,1, 18 и 24 MHz, като въвеждането им в различните държави е през първата половина на 80-те години. Варц-обхватите, на които имат право да работят българските радиолюбители към 2010 г. са: 10100-10150, 18068-18168 и 24890-24990 kHz. Във всеки от варц-обхватите са определени честотни ленти за видовете излъчвания (телеграфия, телефония (без обхвата 10,1 MHz, освен при аварийни ситуации), цифрови режими, далечни връзки, QRP и др.) По-късно, като изключение, бе разрешено на радиолюбителите от Африка, но южно от екватора, да работят през дневните часове на 10,1 MHz и на телефония. В САЩ разрешената мощност в обхвата 10,1 е ограничена до 200 W. Ползваните десетилетия преди това осн. обхвати 1,8, 3,5, 7, 14, 21 и 28 MHz не бяха променени (обхватът 1,8 MHz беше разрешен на България по-късно от другите осн. обхвати). Към тях бяха добавени експерименталния 135,7-137,8 kHz и 50050 -50200 kHz (който преди това беше разрешен само в границите 50087,5-50187,5 kHz). На трите WARC- обхвати е забранено провеждането на състезания под каквато и да било форма. През 2014 г. на българските радиолюбители бяха разрешени и обхватите 472 – 479 kHz, 5250 – 5450 kHz и 70 – 70,5 MHz. LZ1FJ
векторна диаграма – графично изобразяване посредством вектори на стойностите на периодично променящи се величини. Напр. при изобразяването на променяща се по синусоиден закон електродвижеща сила е = Е sin(wt + ф) посредством въртящ се радиус-вектор, дължината му е равна на амплитудата Е; ъгълът, сключен между радиус-вектора и положителната абсцисна ос, в началния момент на въртене е равен на началната фаза ф; ъгловата скорост на въртене на радиус-вектора (цикли в секунда) определя ъгловата честоте w. (Тези от начинаещите радиолюбители, които са позабравили математиката, е желателно да преговорят тригонометричната окръжност, която е мн. полезна, напр. за по-пълно разбиране на ъгъла на диелектричните загуби и в др. случаи.) 1FJ
вент - вентилатор, най-често в трансивър, компютър или токоизправител. 1FJ
веригопроверител, пробник – устройство за бърза проверка на нискоомни галванични вериги. Постояннотоков източник (електрически елемент, батерия) е последователно съединен с оптичен (лампичка, светодиод) или (и) акустичен (електронен зумер) индикатор, който сигнализира само при пренебрежимо малко съпротивление между клемите на веригопроверителя. 1FJ
верификация, verification – 1) установяване степента на съответствие между предадената и приета информация (напр. посредством логически метод, посредством друг вид връзка и т.н.) От англ. verify – проверявам, сравнявам, контролирам. 2) В софтуера най-често е доказване на верността на дадена програма, която се сравнява с нейния доказано истински оригинал. 1FJ
вибрато – звуков ефект при пеене и изпълнение на струнни, лъкови и духови музикални инструменти, също и при електронен орган. Периодични („на вълни”) изменения на силата (амплитудно в.) или честотата (честотно в.). Може да се постигне по неелектронен или по електронен способ. В схемата за електронно вибрато осн. сигнал се модулира със сигнал с инфраниска честота (1 – 10 Hz), генериран от спец. генератор. Най-често ефектът се прилага в бавни мелодии. 1FJ
виброплекс, буг – двустранен механичен полуавтоматичен ключ. Изобретен в САЩ от Хорейс Г. Мартин през 1890, патент от 1902. Първоначално произвеждан в Норкрос, щат Джорджия (фирмата е притежание на др. първокласен телеграфист – Бъчман („Buch”). Мн. фирми произвеждат в. На повечето в. има фабричен номер и рисунка – бръмбар, затворен в овал, откъдето идва и др. име на в. – бъг, буг, а за електронните ключове – elbug. Един от видовете в. е бенчерът. Част от притежателите на фирмени в. са обединени в дружество PROFI. LZ1FJ
виртуално – нещо несъществуващо, но възможно. 1FJ
високочестотно нагряване, ВЧ нагряване – методи за нагряване на материали с променлив високочестотен ток. Необходимата електромагнитна енергия се произвежда от регулируем електронен генератор (най-често с полезна мощност 1–40 kW). Използват се 2 метода – капацитивен и индуктивен. 1) При капацитивния метод се нагряват диелектрични материали, поместени между 2 метални електрода (плочи), съединени с изхода на генератора. Под влиянието на ВЧ поле молекулите на диелектрика започват да трептят, при което равномерно се отделя топлина. Прил. – в битови микровълнови фурни, медицинска диатермия, формуване на бакелитови изделия, заваряване на термопластични материали, сушене на дървесни плоскости и детайли, ускорено втвърдяване на лепила, подготовка на стъклени влакна преди навиването им на макари, при някои полимеризационни процеси и др. 2) При индуктивния метод се нагряват токопроводящи материали, поместени в бобина, съединена с изхода на генератора. В материала се индуктират вихрови токове; поради скин-ефекта се нагрява предимно повърхността. Прил. – при запояване с твърди припои, за нагряване преди закаляване, при зонно топене на метали и полупроводници, при газопоглъщане (гетериране) и др. Някои стандартни честоти за ВЧ нагряване са 0,5; 0,7; 1,2; 13,56; 27 MHZ и по-високи – до 3 GHz. Нарушаването на екранировката и на заземяването на генераторите създава силни радиосмущения и опасност за здравето. 1FJ
вобелгенератор – електронен генератор на променливотоков сигнал, честотата на който периодично се изменя в избран честотен диапазон (например като се въздейства на развиващото напрежение в осцилоскоп) с цел да се изобрази честотната характеристика на електронно устройство. Понякога конструктивно е обединен с осцилоскоп – т. нар. вобулоскоп. Прил. – при ремонт и настройка на усилватели, филтри, радио- и телевизионни приемници, съобщителни уредби и др. 1FJ
вокс, от латин. vox – глас – автоматично включване на УКВ (токи, хенди) или КВ радиостанция в режим на предаване от гласа на говорещия. При прекратяване на говора радиостанцията отново преминава в режим на приемане. Предвидено е регулиране от каква сила на гласа да се включва. Воксът се използва както с принадлежностите за "hands free", така и при обикновено говорене. Ако р/станцията няма режим VOX, фирмите предлагат допълнителна гарнитура с вградена електроника за осъществяването му. Мн. полезен режим при шофиране, туризъм, за велосипедисти, скиори, за „радиобавачка”, сигнализиране при охрана на помещения и др. Спестява време и при КВ и УКВ състезания. LZ1FJ
ВОЛТА (Volta) Алесандро, граф (1745-1827) - итал. физик и физиолог, един от основателите на учението за електричеството. Към 1779 заема катедра Физика” на университета в Павиа. Изобретява електрофора (ръчно въртящ се дисков уред за получаване на електростатични заряди), крайно необходимата за развитието на науката електрическа батерия (волтов стълб, 1800), ел. кондензатор, електроскоп, електрометър и др. Открива и изследва (1776) "горящия газ" (метан). На него е наречена измерителната единица за напрежение, Volt. Студенти на Волта са Бенджамин Франклин, Кулон, Кавендиш и др. по-късно известни учени, специално да слуша неговите лекции от Болоня идва Л. Галвани (професор по анатомия). 1FJ
волтамперна характеристика – зависимост на тока I от приложеното към даден елемент на електрическа верига напрежение U. Изразява се аналитично като функция I = f(U), при постоянни др. параметри, или графично в координатна система (I, U). Ако елементът е линеен, напр. чисто омичен резистор, то и в.а.х. е права линия, минаваща през началото на координатната система. При нелинейните елементи на веригата (транзистори, диоди, варистори и др.) в.а.х. е нелинейна (крива линия), но в тази крива има и линеен участък. В схемотехниката се използват за различни цели и линейните, и нелинейните участъци на в.а. характеристика. 1FJ
„Ворошилов” – най-разпространеният в България обикновен вертикален телеграфен ключ (през периода 1950-2000 г.). Това название става популярно по името на софийския завод „К. Е. Ворошилов”, където ключът е произвеждан (произвеждан е нe само там). Морзовият манипулатор (това е официалното му име в асортимента) „Ворошилов” измества ползваните дотогава в България бронзови морзови манипулатори (т. нар. „гараджийски” ключове), които сега са предмет на колекционерска страст. (С някои от тях са работели в битността си на телеграфисти писателите П. К. Яворов, Стилиян Чилингиров, Асен Разцветников, кметът Димитър Петков, контраадмирал Сава Стефанов – командващ Военноморския флот, Н. Бацаров (първият бълг. инж. по съобщ. техника), Иван Стоянович – главен директор на пощите и др. именити българи). LZ1FJ
wpm –думи в минута (words per minute). Мерна единица за скорост на предаване или приемане на телеграфия. 1 дума съдържа 5 морзови знака (1 знак може да бъде буква, цифра, препинателен знак, а думата да е комбинация от тях – т. нар. смесен текст). Напр. 12 wpm буквен текст означава, че се предават или приемат 60 букви за 1 минута. Световните рекорди на приемане са над 60 wpm (300 зн./мин.) без каквито и да било помощни средства – само молив и лист хартия. 1FJ
WSPR – радиофар-информатор за евентуалното прохождение на слаби (вкл. и почти невъзможни за приемане на слух) радиосигнали. От англ. Weak Signal Propagation Reporter, произнася се като whisper (шепот). Софтуерът за WSPR е създаден през 2008 г. от Джо Тейлър, K1JT (физик в Принстънския ун-т, лауреат на Нобелова награда). Името на програмата е MEPT-JT, от Manned Experimental Propagation Transmitter (Управляем експериментален предавател за изследване на прохождението). 1FJ
вторична електронна емисия – излъчване на електрони (вторични електрони) от някаква повърхност (мишена, анод) при бомбардирането и с поток от електрони, отрицателни йони и др. движещи се с голяма скорост частици. Броят на избитите електрони зависи от свойствата на мишената, скоростта на първичния електронен поток, ъгъла на падане на първичния електрон към повърхността. В електронните умножители (вж фотоелектронен умножител) технологично се цели постигането на голяма вторична емисия. В приемно-усилвателните лампи такава емисия е вредна (вж динатронен ефект). Вторична емисия може да възникне и при бомбардиране с газов поток от йони – отрицателни или положителни. Такава е емисията например при бомбардиране на повърхност с положителни йони при тлеещия газов разряд. На тази основа са конструирани вид газови разрядници за защита от пренапрежения в антенни и др. ел. вериги. LZ1FJ
вълново съпротивление – (ФОРМУЛИТЕ ЗАСЕГА НЕ ИЗЛИЗАТ) – отношението на комплексните амплитуди на напрежението и на тока в коя да е точка на електрическата линия, [ома]. Това е съпротивлението, което оказват фидерът, вълноводът, съобщителната или др. електрическа линия на бягащата вълна. В коя и да е електрическа линия вълновото съпротивление е равно на корен квадратен от L / C, където L и C са индуктивността и капацитета на ел. линия. Вълновото съпротивление на конкретен кабел зависи от физическите му параметри, на коаксиален кабел най-често е от 50 до 100 ома. Например при линия с коаксиален кабел 75 ома, ако отношението на напрежението и тока в коя да е точка на тази коаксиална линия е 75 ома, предаването на електромагнитната енергия е почти без загуби. Коаксиал с вълн. съпр. 50 или 100 ома най-често се ползва за фидери на вертикални антени. Плосък двупроводен кабел за телевизионни антени е с вълн. съпр. 240–300 ома. Свободното пространство, в което се разпространява електромагнитна вълна, също има вълново съпротивление; при плоска вълна , където E, H са интензивностите на електрическото и магнитното поле, , , мю нулево [Хенри /метър] e магнитната проницаемост, k0 [Фарад / метър} , e диелектричната константа. Вълновото съпр. Z ≈ 377 ома. Теоретичните формули за вълново съпротивление на антена са в някаква степен идеализирани, като се приема, че всички елементи на антената са без загуби, а земната повърхност е идеален проводник. На практика антени от един тип, от една и съща фирма, монтирани на различни местоположения, ще имат макар и неголеми различия от теор. формули. LZ1FJ (АДМИНИСТРАТОРИ, НАПРАВЕТЕ ТАКА, ЧЕ ДА МОЖЕ ДА СЕ ВКАРВАТ ФОРМУЛИ. ДАДЕНАТА МИ НАВРЕМЕТО ОТ LZ3AI МЕТОДИКА ЗА ВКАРВАНЕ НА Ф-ЛИ НЕ РАБОТИ. ПОНЕ MathType ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА ИЗЛИЗА БЕЗПРОБЛЕМНО, ЗА ГРЪЦКИ, ГОТИЧЕСКИ И ДР. БУКВИ И ДР. ТЪНКОСТИ ЩЕ УТОЧНЯВАМЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО!)
вълновод – метална тръба, диелектрически прът, естествено образуване в земната кора и други, по които се разпространяват електромагнитни вълни с дължина, по-малка от определена критична дължина. Критичната дължина зависи от конструкцията и размерите на вълновода. Прил. – 1) като фидер при свръхвисоки честоти и за свързване на блокове в апаратура за СВЧ. 2) В подземната радиовръзка при благоприятна за такава връзка структура на земната кора. LZ1FJ
въртележка - ротатор - механизъм за въртене на антена.
въртящо се магнитно поле – магнитно поле, чиято магн. индукция е постоянна по големина, но е променлива по посока, като векторът и се върти с определена, постоянна ъглова скорост. Прил. – в електрическите машини (двигатели, генератори и преобразуватели). 1FJ
върхова мощност – средната мощност, подадена от предавателя към фидера на антената в продължение на един радиочестотен период, съответстваща на максималната амплитуда на обвивката на модулирания сигнал при нормални условия на работа. Дефиницията е съгл. Допълнителни разпоредби, чл. 1, ал. 8 на ТЕХН. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ЧРЕЗ РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ ОТ ЛЮБИТЕЛСКАТА РАДИОСЛУЖБА (последно изм. ДВ. бр. 70 от 9 Септ. 2011 г.) Вж средна мощност и ефективно излъчена мощност.
въшка – съвсем малък конструктивен елемент или възел. 1FJ
G5RV – многодиапазонна антена, констр. от англ. радиолюбител Louis Varney, G5RV. Двете рамена (по 15,55 m) са от меден проводник, първата част от фидера (12,9 m) е с 300-омов лентов кабел, втората част от фидера (с некритична дължина) е от 60-омов коаксиален кабел. В този си вид антената работи добре на 21 и 28 MHz, що-годе добре на 14 MHz, лошо на 7 и още по-лошо на 3,5 MHz. Подобрение на антената става с включване на съгласуващ трансформатор между лентовия и коаксиалния кабел (10 броя ВЧ феритни тороиди, надянати върху коаксиалния кабел). Наричат я „антена на бедните”, защото с еднократно влагане на труд и материали, осигурява работа на всички КВ обхвати (вкл. WARC-обхватите). С висококачествен антена-тюнер работи и на 1,8 MHz. LZ1FJ.
GPS (Global Positioning System), джипиес – глобална навигационна спътникова с-ма за определяне на местоположението и скоростта на обект във времето (с точност до1 nS). Създадена 1978 г. в САЩ, работи непрекъснато. Обектът може да е на земната или водна повърхност, във възуха или в Космоса. Ползвателят на GPS трябва да има съотв. оборудване. Принципът, на който е изградена: от минимум 24 спътника, кръжащи на 6 орбити (на височина ок. 20000 km), непрекъснато се предават навигационни сигнали към наземен контролен център, свързан с мн. наблюдат. пунктове (разположени в необх. точки на Земята). Във всеки момент може да се измери разстоянието от обекта, чиито координати търсим, до най-подходящата подгрупа спътници (най-малко 3 спътника), чиито координати във всеки момент са известни с голяма точност. Автомат. компютърно пресмятане на разстоянието е на основата на общото времезакъснение на радиосигнала от спътника до ползвателя. Честотата на GPS е прибл. 1500 – 1600 MHz (при такава честота сигналът не се влияе от атмосферни явления - мълнии, мъгла и др.). Има GPS-апаратчета, конструирани конкр. за автомобил, с допълн. възможности (съобщения и др.) Предимно в САЩ, и то за военни цели, с-мата GPS се среща и с името NAVSTAR (NAVigation System using Timing And Ranging). LZ1FJ
газоразрядна лампа – светлоизточник, в който светлината се получава вследствие на електрически разряд в газ, в метални пари или в смес от газ и пари. Според вида на газа или парите газоразрядните лампи биват живачни лампи, луминесцентни лампи, натриеви лампи, ксенонови лампи, металхалогенни лампи и др. Понякога нискокачествени или лошо монтирани г. л. причиняват местни смущения на любителските обхвати. LZ1FJ
газотрон – неуправляем йонен елемент, с нагреваем катод и дъгов разряд в газова среда (живачни пари, аргон или др. газ). Електроните, излитащи от катода, се сблъскват с газовите молекули и при опр. условия (достатъчно високо полож. напрежение на анода) може да предизвикат йонизация и разряд. Положителните йони се движат към отрицателния катод и в близост до него неутрализират отрицателния пространствен заряд от електрони (поради това и вътр. съпротивление на газотрона е по-ниско от това на изправителен вакуумен диод), т.е., кпд на газотрона е по-висок. Произвеждани са и г. с 2 анода. Дълго време прилаган в мощни, ниско- и високонапреженови токоизправители, постепенно изместен от динистора и тиристора. 1FJ
галванометър – класически уред за измерване на малки електрически токове, напрежения и количество електричество, както и за установяване на липсата на ток или напрежение в ел. верига. Бива обикновен – за постоянен ток, балистичен – за количество електричество, и вибрационен – за променлив ток. Галванометрите са предимно магнитоелектрически измервателни уреди, свързани в нулевите вериги на измерителни компенсатори и мостове за индикация на уравновесяването (отсъствие на ток през веригата). Имат висока чувствителност и измерват съвсем малък ток (до 10 на –12-та степен Ампера). В електростатиката се използва и елементарен галваноскоп (срещан в училищните кабинети по физика). 1FJ
галванопластика – натрупване по електрохимичен метод на масивни метални покрития, които запазват релефа на оригинала и след завършване на процеса лесно се отделят от основния материал. Прил. – при създаването на худож. творби, матрици, леярски форми, уникални механ. изделия. 1FJ
галваностегия – електрохимично наслояване на метал (мет. сплав) върху детайл (или худож. предмет), при което полученото покритие трябва да е здраво свързано с подложения детайл и да отговаря на поставени изисквания (стандарт). Най-често изискванията са свързани с електрически и механ. св-ва, антикорозионн св-ва и външен вид. Особено важна в електрониката е галванообработката на изводите на ИС и др. градивни елементи, както и на комутируеми контакти. 1FJ
гаргаджия - радиолюбител, работещ предимно на телефония.
гейт (gate), затвор - управляващия електрод в полеви транзистор. В стари бълг. текстове се среща и русизмът затвор. LZ1FJ
генератор в електро- и радиотехниката – кратко название на електрически генератор (електрическа машина), електронен генератор на електрически трептения, импулсен генератор или някой от измервателните уреди – генератори. 1FJ
геостационарен спътник – изкуствен спътник на Земята, движещ се по екваториална кръгова орбита на височина прибл. 36000 km над Земята. Орбитата може да бъде и елиптична (наклонена спрямо равнината, на която лежи Екватора). Ъгловата скорост на движение на г. с. е равна на ъгловата скорост на въртене на Земята, поради което у неподвижен земен наблюдател се създава впечатление, че спътникът е неподвижен. Г. с. се използват за радиоретранслаторни цели. Теоретично изглежда, че система от 3 г. с., разположени на 120 градуса един от друг, би могла да обхване с ретранслиран сигнал цялата земна повърхност, без областите северно от 75 градуса с. ш. и южно от 75 градуса ю. ш. Практически са необходими повече геостационарни спътници, повечето движещи се не по кръгови, а по силно удължени елиптични орбити, за да се обхванат най-северните и най-южните области. LZ1FJ
гетер – газопоглъщащо вещество, употребявано за хемосорбиране при производството на електронни и електровакуумни лампи, кинескопи, вакуумни помпи и др. Като гетер най-често се използва фосфор, барий , магнезий или калций. Елиминират се всички газове, освен инертните. LZ1FJ
гитер – решетка на електронна лампа (стар радиотехнически термин, от немски das Gitter – решетка, скара). 1FJ
глимлампа, глимка – др. название на газоразрядна лампа с тлеещ разряд. Към най-използваните малки глимлампи (индикатори на напрежение) се включва последователно резистор неколкостотин ома до 1 - 1,5 мегаома. 1FJ
глухор – ироничен жаргон вместо guhor (вж гухор). 1FJ
горещ край – този извод на дросел, бобина или др. елемент, който е свързан с точка от ел. верига с по-високо напрежение (с колектор на транзистор, с анод на електронна лампа или др.) 1FJ
градуировка – метрологична операция, чрез която на деленията на скала на средство за измерване (мярка или уред) се придават стойности, съответващи на стойностите на измерваната физична величина в общоприети измерителни единици. Точността на градуировката трябва да съответства на класа на точност на измервателния уред, който задължително се означава от завода-производител. Точността на еталонното (образцово) измервателно средство трябва да е по-висока от точността на градуирания измервателен уред. Мн. апарати, в които е необходима точна скала (радиосвързочни, измервателни и др.) имат вграден калибратор за периодична проверка и корекция на градуировката. 1FJ
ГРАМ (Gramme) Зеноб-Теофил (1826–1921) – белгийски електротехник. Живее във Франция. Изобретява и патентова (1869) първия годен за промишлени цели електрически генератор – динамомашина за пост. ток с пръстеновидна котва, даваща значително по-високо напрежение от съществуващите тогава динамомашини. Основава (1870, с И. Фонтен) "Дружество за производство на магнитоелектрически машини Грам". Демонстрира (1871) една от първите произведени динамомашини, работеща с добри показатели. Необходимата за задвижването и механична енергия се получава от парен двигател. Конструира и произвежда генератори за променлив ток, необходими за захранване на получилите популярност "електрически свещи" на П. Н. Яблочков. 1FJ
грама – съкратено от радиограма, фонограма, йонограма или телефонограма. LZ1FJ
грейлайн - вж сива линия.
грец – др. название на еднофазен мостов токоизправител с 4 диода. Въведен от немския физик Лео Грец (1856-1941). Първоначално почти не е използван, тъй като изправителните диоди са били само лампови (тогава твърде скъпи) и е имало други, утвърдени схеми. След появата на полупроводникови диоди е най-разпространеният токоизправител, поради малкото му вътрешно съпротивление и високия коеф. на използване на трансформатора. LZ1FJ
ГРЕЦ, Лео, Leo Graetz (26.09.1856 – 12.11.1941) – германски физик, най-известен като изобретател на еднофазния мостов токоизправител (мост на Грец, тогава с лампови диоди). През 1880 г. експериментално потвърждава закона на Стефан-Болцман. На името на Грец е наречено и безразмерно число (Gz, число на Грец), прилагано при измерване на топлинен поток. 1FJ
гриддипметър, дипметър, гриддипмер (жарг.), гриддип (жарг.),
хетеродинен индикатор на резонанса – несложен измервателен уред за определяне резонансната честота на трептящи кръгове, антени и др. ВЧ трептящи системи. Осн. му възли са маломощен генератор (хетеродин), чиято честота се регулира с променлив кондензатор и се отчита по точна скала, и чувствителен измервателен уред (микроамперметър или в др. схемен вариант – волтметър за променлив ток). Тъй като трябва да работи в широк честотен диапазон, Г. се прави със сменяеми бобини, оформени като „глава”, която се поднася към измервания трептящ кръг. Резонансът е при най-минималното показание на измерв. уред (има по-плитки минимуми, които може да въведат в заблуждение; затова „главата” не се приближава плътно до изследвания кръг). При изкл. хетеродин работи като абсорбционен вълномер (проверка на осцилатори и стъпала на предавател). Посредством прости методики с Г. може косвено да се измерват и индуктивности и капацитети. Тъй като първоначално генераторът се е правел с електронна лампа, а микроамперметърът е включен между решетъчния резистор и земя, дълги години названието е било гриддипметър (англ. grid – решетка, dip – пропадане, спадане), по инерция се употребява и сега, но се среща и по-правилното дипметър. LZ1FJ
гридлик (ретро) – първоначално така са наричали само резистора, предназначен за оттичане („утечка”) на натрупващите се върху първата решетка на електронна лампа електрони. Те се емитират от катода и част от тях неминуемо се сблъскват с близко разположената първа решетка, остават върху нея и създават все по- отрицателен заряд. Ако това продължава, стига се до запушване на лампата. Ето защо през резистор с голяма стойност (най-често от 2–10 Мегаома, свързан между първата решетка и катода), натрупаните електрони се оттичат ( grid – решетка и leak – оттичане, утечка). По-късно така започват да наричат и RC-групата от паралелно свързани неголям кондензатор и резистор с голямо съпротивление, която едновременно с оттичането автоматично осигурява и някакво отрицателно преднапрежение върху първа решетка (то е подбрано, напр. при усилватели лампата да работи в линейната част на характеристиката, при генератори – да се осигурява най-голям кпд при добра форма на изходния сигнал). В йонизационни камери, електрометрични измервателни уреди и др. резисторът за оттичането на излишните натрупани статични заряди може да има мн. големи стойности – Гигаомове и Тераомове. LZ1FJ
грийн стемпс, англ. "green stamps" - намек или установен факт, че за да отговори някой на Вашата QSL, трябва да я изпратите директно и то със "зелени " пощенски марки (т.е. да приложите определена сума долари или др. твърда валута). Изт. LZ1FJ
гръм плейн – иронично название за антената Ground Plane, тъй като (както и всички други вертикални антени) е по-уязвима от мълнии. Изт. LZ1FJ
гугутка – лампата ГУ 50. Жаргонът произлиза 1) от названието на лампата ГУ (генератор и усилитель) и 2) от цвета – когато лампата е поставена в цокъла от алуминиева сплав, общото впечатление е за сив, като на гугутка цвят. Напр. „Продавам КВ усилвател с 4 гугутки, всички бандове.” Изт. LZ1FJ
гуменарка – антена на джобна УКВ-радиостанция. Пружиниращата метална част (обикновено дълга 10 – 20 cm) на антената е обвита с гума или др. гъвкав изолационен материал, за да не се чупи при механ. въздействия. Ако е предвиден коаксиален изход на токито, то опити с 2-3 пъти по-дълги антени може да се правят с парче коаксиален кабел с премахната оплетка, влизащ плътно в мъжки куплунг (жилото на кабела разбира се е запоено към централния щифт на куплунга). По-дългата антена предполага по-добри резултати, но при несъгласуване има риск да се повреди крайното стъпало. LZ1FJ
гухор, guhor – „Не Ви чувам”, „Нищо не приемам”; съкращение от „Телеграфния код” на Маркони, публикуван в началото на 20-ти в. Равнозначно е на QSA 0 или QRK 0 (QSA nil или QRK nil) от Q –кода, както и на ZAN (Z Absolutely Nothing) от Z–кода. Има го и в таблицата на съкращенията, използвани в мрежата GENTEX. LZ1FJ.
„даде фира” – повреди се (тежка или окончателна повреда). „Купих една китайка, ама след година даде фира.” – Купих си джобна китайска УКВ-радиостанция, но след година се повреди окончателно. LZ1FJ
ДАРЛИНГТЪН Сидни, Sidney Darlington (18 07.1906 – 31.10.1997) – амер. електроинженер, работи от 1929 до пенсионирането си през 1971 в Bell Labs (започва като стажант при Хендрик Боде). Работи предимно в областта на военната радиоелектроника (устр-ва за насочване на бомби и ракети, радари на летателни апарати), но и в области като теория на мрежите, управление на електродвигатели, обща електроника; създава метод за определяне на внасяното затихване (загуби). През 1945 е награден с най-високото отличие за цивилни – Президентския медал „Свобода” за приноса му през Втората световна война. През 1953 изобретява схемата на Дарлингтън, която усъвършенства. Има 8 важни патента в горепосочените области. Чл. на Нац. Академия на инженерите на САЩ, златен медал „Едисън” на IEEE, 1975 г., златен Почетен медал на IEEE, 1981 г. (за приноса му при създаването на летателния радар). 1FJ
Дарлингтънова двойка – вж схема на Дарлингтън.
датчик – функционален елемент, преобразуващ информация от управлявания обект (механично преместване, температура, честота или др.) в др. вид информация, подходящ за по-нататъшно подаване в някакво устройство. В радиолюбит. практика се употребяват най-често датчици, чийто изходен сигнал е някакъв вид електрически сигнал, затова тия датчици се наричат електрически или електронни датчици. Според вида на изходния сигнал има 2 осн. групи: 1) Параметрични датчици – преобразуват входното въздействие в изменение на някой от ел. параметри – съпротивление (контактни, реостатни, фоторезистивни, терморезистивни и др. датчици), капацитет (с изменение на разстоянието, на площта, на диелектричната проницаемост), индуктивност (с подвижна бобина, с подвижен магнитопровод, с промяна на магнитната проницаемост, трансформаторни, диференциални и др.). 2) Генераторни датчици – преобразуват (пряко или непряко) енергията на входното въздействие в ел. сигнал. Биват фотоелектрически, термоелектрически, пиезоелектрически, индукционни и др. В реални устр-ва често след датчика следва усилване на сигнала с някакъв вид усилвател, тъй като нивото на изхода на датчика се оказва недостатъчно. LZ1FJ
двоен квадрат – вид насочена антена, най-често късовълнова. 1FJ
двубазов диод – др. название на еднопреходен транзистор. 1FJ
двуполюсник – електрическа верига с 2 точки за присъединяване към друга верига, уред и др. Активният двуполюсник съдържа източник на електрическа енергия, а пасивният – само товарен елемент, характеризиращ се с входно съпротивление. Вж и четириполюсник. 1FJ
двуцевка – феритна съцевина с два отвора (употребявана най-често в УКВ балун-трансформатори). 1FJ
DDS синтезатор – пряк (директен) цифров синтезатор, електронно устройство за пряк цифров синтез (англ. Direct Digital Synthesizer, DDS) на сигнали с произволна форма и честота от сигнал с една опорна честота (този сигнал се създава от специален генератор на тактови импулси). Квантуванията (дискретите) на синтезирания сигнал след цифровата им обработка се подават на цифро-аналогов преобразувател (ЦАП), чийто изходен ток е аналогов. Осн. функционалн блокове на DDS: акумулатор на фазата, преобразувател фаза-амплитуда, ЦАП, нискочестотен филтър (пропуска само сигнали с честоти, по-ниски от честотата на среза на характеристиката му), памет за съхраняване на параметрите на синтезирания сигнал (форма, фаза, амплитуда и др.) LZ1FJ
девиация на честотата – максималната стойност на отклонението на честотата от средната и стойност при честотна модулация (ЧМ). От големината на девиацията правопропорционално зависят спектърът на модулирания сигнал и шумоустойчивостта. При радиоразпръскването на ЧМ сигнал на УКВ на максималната модулация съответства девиация ± 75 kHz. При радиолюбителските връзки на 144 и 430 MHz девиацията e ± 5 kHz. LZ1FJ
декада – дължина на честотен интервал f1 – f2 в електроакустиката; 1 декада = lg (f2 / f1), при (f2 / f1) = 10. Например най-използваната част на звуковия диапазон 100–10000 Hz е с дължина 2 декади, тъй като lg (10000 / 100) = 2. LZ1FJ
декатрон – стар тип йонен многоелектроден уред с тлеещ разряд за декадно броене и превключване. Максимална честота на броене 0,1-1 MHz. Визуален индикатор в измерителни уреди, индикаторни табла и др.; изместен от дисплеите с течни кристали, плоските матрични екрани и др. 1FJ
декремент – 1) В общ смисъл – постепенно намаляване (спадане) или износване на нещо. 2) Декремент на затихването на периодични трептения, напр. на собствените свободни (неподдържани от някакъв генератор) трептения в трептящ кръг – натуралния логаритъм от отношението на две съседни амплитуди с еднакъв знак, д = ln (A1 / A2). (В радиолюбителската практика се работи направо с качествения фактор (Q-фактора) на кръга, който зависи от декремента на затихването.) 1FJ
делител на напрежение – устройство от последователно свързани съпротивления (резистори) за разделяне на подаденото електрическо напрежение на части. Напрежението се подава в краищата на делителя на напрежение, необходимите напрежения се получават в отделните съпротивления. Елементите на д. н. трябва да са оразмерени с определен резерв по мощност. Вж и потенциометър. 1FJ
делта, делта луп (delta loop) – триъгълна проводникова антена, чиято диаграма на насоченост зависи най-вече от наклона спрямо зем. повърност и от мястото на включване на фидера. 1FJ
делта-модулация – вид импулснокодова модулация, при която стойността на нивото на кванта от някакъв аналогов сигнал се сравнява с определена, предварително избрана стойност. Знакът на разликата между тези 2 нива (нарастване или намаляване) се предава в съобщителния канал като двоична цифра (1 или 0). Същото важи и при квантуване по време. 1FJ
демодулация – процес на възстановяване в приемното устройство на полезния, модулиращ (напр. нискочестотен звуков) сигнал, с който е модулирано високочестотното носещо трептение в радио-, телевизионен или друг предавател. Демодулацията е процес, обратен на модулацията. Най-често отделянето на НЧ- от ВЧ-сигнал се извършва от диод (диоди) и от изхода му кондензатор към „земя”. 1FJ
демултиплексор – устр-во, което може да насочи информацията от eдинствената му входна линия (шина) към тази от изходните му линии (шини), която е необходима. Прил. – в микропроцесорната и съобщ. техника. Вж и мултиплексор. 1 FJ
дендрити в печатните платки – метални (най-често медни) кристали с дървовидна форма, образуващи се между две съседни токопроводящи пътечки на печатна платка. Нарастват от пътечката с по-отрицателен потенциал към пътечката с по-малко отрицателен (с положителен) потенциал, като с течение на времето влошават изолационното съпротивление между двете пътечки. (А в обратната посока има движение на по-малкото на брой положителни йони, което причинява нишковидни дендрити и също намалява първоначалното изолационно съпротивление.) Начинът на борба с този вреден химикофизичен процес е след промишленото запояване на всички спойки, остатъците от колофонноспиртния (или друг) флюс да бъдат щателно измити с ултразвукова установка, след което да се нанесе електрически неутрален, качествен изолационен лак върху цялата микроелектронна платка. Поради зачестилите дефекти и откази вследствие на дендрити, чистотата на технолог. процес е от важно значение в микроелектрониката, и за съжаление от някои съмнителни фирми не се спазва. Всякакви реклами на флюсове за запояване, които „не е необходимо да се измиват” (No clean), са заблуда за купувача. Защото освен че облекчава запояването, всеки флюс разтваря всякакви окиси, замърсявания от пипане с ръце и др. под., и след спояването съдържа йони, т.е. отработилия флюс е потенциален генератор на йони и дендрити. LZ1FJ
деполяризатор – вещество, поглъщащо водорода, натрупван върху положителния електрод на галваничен елемент. В графитно-цинковия елемент деполяризаторът е манганов прекис в мрежеста торбичка, обгръщаща въглеродната (най-често графитна) пръчка. Мангановият прекис при съединението си с натрупвания водород образува вода. 1FJ
ДЕПРЕ (Deprez) Марсел (1843–1918) – френски физик и електротехник, член (1886) на Акад. на науките в Париж. До 1872 изследванията му са в областта на механиката. По време на Фр.-пруската война (1870–71) създава уред за определяне на скоростта на снаряд в дулото на оръдието. Към 1878 създава серия уреди за динамометрични измервания на пътищата. Доказва (1881) възможността за предаване на електроенергия по проводници на големи разстояния. Построява (1882) първия електропровод (Мисбах – Мюнхен, дължина 57 km), по който се е пренасял пост. ток с напрежение до 2000 V. По-късно построява електропроводи за пост. ток във Франция, по един от които (Крей – Париж, дълж. 56 km) напрежението е достигало до 6000 V при кпд около 45 %. От 1885 преподава в различни висши учебни заведения във Франция. 1FJ
детектор – 1) елемент от ел. верига с еднопосочна проводимост (най-често диод, но може и др. елемент с несиметрична характеристика), оъществяващ демодулация на модулиран ВЧ сигнал. В зависимост от вида на демодулацията бива амплитуден, честотен или фазов детектор. Фазовият и честотният Д. се предхождат от дискриминатор, на чийто изход има само амплитудно изменящ се сигнал. (Макар че е добило популярност, названието детектор не съответства на извършваното преобразуване на сигнала, и там, където може, трябва да се употребява демодулатор и демодулация вместо детектор и детекция.) 2) детектор, дедектор – жаргонни наименования на най-простия радиоприемник, в който липсва усилвател, извършва се само демодулация на приемания сигнал. 3) Детектор на качеството на сигнала – електронно устр-во в структурата на модем в мрежите за предаване на данни, следящо отклоненията на един или повече параметри на приемания сигнал и реагиращо при поява на грешки (изходните му постояннотокови импулси постъпват в устр-во за защита от грешки). 4) Уред за откриване (детекция) на радиоактивни лъчения, елементарни частици и др. LZ1FJ
децибел, dB – логаритмична измервателна единица за безразмерно отношение (на две еднородни величини); една десета част от осн. измервателна единица Бел. При отношение на мощности, ако означим отношението с k, мощността на изхода на устр-вото с , а на входа му с , то Тъй като при отношение на напрежения или токове, и При усилване e със знак +, при затихване (напр. с атенюатор) – със знак . С децибели се изразява и нивото на някаква мощност спрямо еталонната мощност 1 mW. (В радиотехниката за еталони се използват мощност 1 mW, напрежение 1 , напрегнатост (интензитет) на електрич. компонента на електромагн. поле 1 .) Например, ако е с 30 dB над еталонната мощност 1 mW, , следователно , и mW = 1 W. Обикн. се използва съкратено записване: dBm вместо dB(1 mW), dB вместо dB(1 V), при напрегнатост също dB вместо dB(1 V/m). В операторската практика: увеличение с разлика 1 dB в нивата на слух почти не се усеща. Разлика 6 dB се приема немного (прибл. 2 пъти) по-силно, разлика 10 dB – доста по-силно, разлика 20 dB – изключително силно, повече е излишно. Вж и непер. LZ1FJ (ФОРМУЛИТЕ СЕ НАДЯВАМ ДА ОПРАВЯ ПО-КЪСНО, КОГАТО АДМИНИСТРАТОРИТЕ НАПРАВЯТ ВЪЗМОЖНО ВКАРВАНЕТО НА ФОРМУЛИ.)
дециметрови вълни – радиовълни с дължина на вълната от 10 до 100 cm (3000 до 300 MHz). Затихването им при преминаване през земната атмосфера е слабо, поради което са подходящи за връзка с космически обекти. Използват се и за мобилна радиовръзка, ограничено в радиолокацията и др. Възможни са относително далечни наземни радиовръзки при разсейване от тропосферни нееднородности. 1FJ
дешифриране на текстове – определяне на неизвестна система на записване и разчитане на записани по тази система текстове. Бива 2 осн. вида: 1) текстът е на известен език, но е специално зашифриран. Дешифрирането се свежда до определяне на закономерности (предимно статистически) в анализирания текст и сравняването им със съответните закономерности в известния език. 2) Исторически надписи на неизвестни езици. Дешифрирането включва определяне на системата на записване, на фонетичната и граматичната структура на езика и на възможното съдържание на текста. При истор. текстове се вземат предвид общолингвистичните (необвързани с конкретен език) закономерности в строежа на текста. Използва се и методът на сравнение с езици, за които се предполага, че са близки (структурно или генетично) до неизвестния език. При компютърната обработка най-често се прилага статистико-позиционния метод, при който анализът на взаимната съчетаемост на морфемите позволява те да се разпределят на коренни и спомагателни. По този начин може да се направят определени изводи за граматичния строеж на неизвестния език, да се намерят езици – аналози, с помощта на които се уточняват данните на неизв. език, след което започват опити за изясняване на съдържанието на текста. LZ1FJ
джаджа – конструктивен елемент или възел (напр. „Я запой тая джаджа (мрежов филтър) към мрежата 220 V, ама корпусът да дава добър контакт със земното и виж дали не изчезват шумовете.”) 1FJ
джиесем (GSM, Global System for Mobile communications) – глобална система за мобилни комуникации; цифрова клетъчна съобщителна система, осигуряваща гласови комуникации, текстови съобщения, факс, предаване на данни и др. съобщ. услуги. Основите и са положени в средата на 80-те години на 20 в. По един съобщ. канал на GSM може да се провеждат множество разговори чрез мултиплексиране с времеделение. Времеинтервалите са толкова къси, че нито абонатът, нито другите потребители на радиоканала могат да забележат, че не са единствените, които предават и приемат по същия канал. По този начин капацитетът на с-мата многократно се увеличава в сравнение с аналоговите съобщителни мрежи. В Европа използваните диапазони са 900 и 1800 MHz, в САЩ 1900 MHz. Понякога и апаратът – мобилен телефон, неправилно (защото има и др. клетъчни системи) се нарича джиесем. LZ1FJ
джитер – 1) Общо за всякакви сигнали – нежелани, паразитни неголеми отклонения от желаната стойност на някакъв параметър – амплитуда, фаза, продължителност на трептението (импулса), или др. 2) При цифрови сигнали – най-често промени в параметри на импулсите и тяхното положение във времето. Характерно е натрупването на джитер, най-изразено когато разстоянието на връзката е голямо и когато много пъти се повтарят еднакви серии импулси. Влиянието на джитера се намалява със скремблер. LZ1FJ
Junk Box, джункбокс – кутия със стари чаркове. Популярни във Великобритания и др. англоезични страни са трансиврите със стари части JuB за домашна изработка, описвани в сп. SPRAT, с мн. модификации и до днес (но с уговорката, че „старите” части са стари само в някои държави ...).
диаграма на насоченост на антена – графично изображение на зависимостта между някоя от съставките на електромагнитното поле и посоката (в хоризонтална или вертикална равнина) на излъчваните от антена електромагнитни вълни. Желателно е да има диаграми и за двете равнини. Най-често е диаграма на интензитета на полето (диаграма по напрегнатост) или диаграма на плътността на излъчвания поток електромагнитна енергия (диаграма по мощност). Диаграмата на насоченост най-често се изобразява в ъглова (полярна) координатна система, но при остронасочена антена в далечната зона е подходяща и правоъгълна Декартова координатна с-ма. Идеализираната диаграма на насоченост на вертикален проводник е равномерна кръгова, на хоризонтално разположен симетричен дипол – симетрична осморка, перпендикулярна на дължината му, на антена „дълга жица” – половина от осморка, насочена от предавателя към далечния край на жицата. Практическите диаграми се различават (понякога значително) от идеализираните, тъй като зависят от немалко фактори. LZ1FJ
диапазон – един от вълновите (честотните) широки участъци, на които съгласно с Международния регламент за радиовръзка е разделен целия спектър на радиовълните. Съответно има свръхдълги, дълги, средни, къси, метрови, дециметрови, сантиметрови, милиметрови и субмилиметрови радиовълни (след което следват излъчвания с корпускулен характер, т. е. от атомната физика). В практическите радиовръзки и литература често е важен контекстът (авиодиапазон, диапазон за служебни връзки с мобилни обекти, на първична или на вторична основа са радиолюбителите в даден диапазон, хайбенд диапазон, лоубенд диапазон, 10 GHz – диапазон и др.) 1FJ
диапазонна антена – широколентова антена за конкретен честотен диапазон. В някои случаи максималната работна честота превишава минималната няколко десетки пъти. Бива ромбична антена, дипол на Надененко, логопериодична антена, антена T2FD, спирална антена и др. LZ1FJ
диверсити – 1) когато се приема с 2 или повече пространствено разнесени или с различна поляризация антени (съотв. приемници). Системата е предложена от Х. Беверидж, Х. О. Питърсън и Дж. Б. Мур през 1928 г. 2) В такава система – електронното устр-во, което осигурява превключването към този приемник, чието ниво на приетия сигнал е поне с 10% по-високо от следващия по ниво сигнал. LZ1FJ
диджипитър , digipeater – цифров ретранслатор. От англ. digit -цифра и repeater-повторител. На високи места на земната повърхност, вече е задължително устр-во и в съобщ. спътници и орбитални станции. 1FJ
диелектричен усилвател – усилвател на електрически сигнали, който се състои от сегнетоелектрически кондензатор, високочестотен генератор и детектор. При промяна на реактивното съпротивление на кондензатора пропорционално на входния сигнал, силният сигнал на високочестотния генератор се модулира. След демодулиране сигналът е с формата на входния, но с по-голяма амплитуда. Прил. – в автоматиката. 1FJ
диелектрична проницаемост – безразмерна физическа величина (отношение на сили на взаимодействие в 2 физични среди), характеризираща диелектриците. За начинаещи: Диел. проницаемост на дадено вещество (физ. среда) е число, което показва колко пъти се увеличава капацитетът на кондензатор, ако въздухът между пластините му се замени с това вещество (физ. среда). По-пълно: Ако някакъв ел. заряд създава в една точка, разположена във вакуум, поле с напрегнатост (интензитет) E0, а при замяна на вакуума с интересуващия ни диелектрик създава в същата точка поле с напрегнатост Е, то отношението Е0/Е се нарича относителна диелектрична проницаемост. Диелектричната проницаемост показва, колко пъти в даден диелектрик силите на взаимодействие между зарядите (свободни електрони, др. ел. заредени частици) се намаляват в сравнение със силите на взаимодействие на същите заряди във вакуум. Най-добър изолатор е вакуумът, диелектрична проницаемост 1, следван от чистия въздух, д.п. 1, 0006, радиопорцелан, д.п. прибл. 6, и т.н. С увеличаване на честотата се увеличава и д. п., следователно се увеличава и опасността от ел. пробив. В реалните в.ч. високоенергийни конструкции (крайни стъпала и др.) се ползва спец. в.ч. керамика и др. вещества с ниска д.п., там, където може, в.ч. бобините се навиват без тяло. Използваните кондензатори трябва да издържат и на реактивната мощност при резонанс. LZ1FJ
динамичен диапазон – диапазонът между минималната (Uмин) и максималната (Uмакс) стойност на нивото на сигнал, постъпващ на входа на някакво устройство, без да настъпят недопустими изкривявания на изходния сигнал на устр-вото. В зависимост от конкретния случай се разглежда Д. д. на радиоприемник, на аудиоустройство, на анализатор на спектър, на устр-во, сканиращо изображения и др. Д. д. на радиоприемник е ограничен отдолу от нивото на шума Uш (праг на чувствителността на приемника), а отгоре – от появата на нелинейни изкривявания. Количествено се определя в децибели по ф-лата D = 20lg Uмакс / Uмин . Колкото по-широк е динамичният диапазон, толкова по-силни сигнали може да приема устройството, без да ги изкривява. (Въпросът е по-сложен, тук е само речников вариант). LZ1FJ (Ф-лите ще оправям по-късно.)
динатронен ефект – възникване на ток от вторични електрони в електровакуумни уреди вследствие на вторична електронна емисия от анода. Динатронният ефект намалява анодния ток и нарушава нормалната работа на електронната лампа. При този ефект при работата на нелинейния елемент има падащ участък във волтамперната му характеристика, т. е. участък с отрицателно съпротивление, което означава, че лампата генерира (самовъзбуждане). LZ1FJ
динистор – неуправляем тиристор с 2 извода, диоден тиристор. По поведението си в електрическа верига е най-близък до газотрона. 1FJ
диод – двуполюсен електронен елемент, през който ел. ток протича само в една посока (в зависимост от включването отрицателните или положителните полувълни на променливия ток се „отрязват”). 1) Електронна лампа с два електрода – нагреваем катод и анод (на който е приложено положително напрежение). 2) Полупроводников диод, при чието действие се използват свойствата на пе-ен прехода (p-n преход). Електроннолампови диоди вече почти не се използват. Различни видове полупроводникови диоди се използват за токоизправяне, демодулиране, преобразуване на честота, като електронни превключватели и др. LZ1FJ
диод на Гън – свръхвисокочестотен полупроводников диод, чието действие се основава на ефекта на Гън (открит от J. B. Gunn, САЩ, 1963). При прилагане на високо постоянно напрежение (създаващо напрегнатост на електрическото поле по-голяма от няколко kV/cm) към кристалче от определен вид полупроводник (интерметалид, напр. галиев арсенид, индиев фосфид, индиев антимонид) се генерират СВЧ трептения. Честотата на трептенията, които е възможно да се генерират с диод на Гън, зависи от дължината на парчето полупроводник и от пълното (комплексно) съпротивление на външната електрическа верига, и обикновено е 0,1–100 GHz. Мощността на такъв генератор е от стотици mW в аналогов режим до няколко kW в импулсен режим. Толкова голяма мощност е възможна поради характера на процеса – генерацията се извършва не само в тесния p-n преход, а в целия обем на кристала. При подбран режим на диода на Гън извън участъка с отрицателно съпротивление, той работи като усилвател на СВЧ сигнали. LZ1FJ
диод на Шотки, Шотки-диод – полупроводников диод, чието действие се основава на контактуване между метал и полупроводник. За разлика от обикновения диод при диода на Шотки електрическият ток през контакта е причинен само от основните токоносители. Приложение - при свръхвисоки честоти. LZ1FJ (Текстът ще се увеличи.)
диплексер, диплексор, дуплексор – честотнозависимо устр-во за обединяване или за разделяне на високочестотни сигнали. Напр. 1) при предаване – устр-во за работа на 2 предавателя с една обща антена. 2) При телевизионно приемане – сигналите от 2 тв антени за разл. честотни обхвати могат да се обединят с диплексер в един фидер, в другия край на фидера да се разделят чрез втори диплексер и да се подадат към съотв. входове на телевизора. Произвеждат се и триплексери (сигналите от три входа се обединяват в един кабел (най-често коаксиален кабел). Когато сигналите са с отн. близки честоти (напр. в обхвата 144-146 MHz), се използва названието дуплексор (понякога така е и написано на кутийката на устр-вото – DUPLEXOR). Дуплексорът се употребява при създаването на дуплексни ретранслатори. LZ1FJ
дипол на Надененко – симетрична диполна, предимно КВ антена (симетричен вибратор), всяко от двете рамена на която е система от 6–8 медни проводника, разположени по образуващата на дълга цилиндрична повърхност. Това се постига чрез 2 или повече напречни изолационни пръстена (във всяко рамо), през които минават проводниците. Вълновото съпротивление на тази антена е прибл. 250–400 Ома, значително по-малко от вълновото съпротивление на единичен проводник (съотв. фидерът е двупроводна линия с вълн. съпротивление 250 - 400 Ома). Входното съпротивление на д. Н. слабо се влияе от дължината на работната радиовълна, т. е. д. Н. е широколентова диапазонна антена. Въведен от С. И. Надененко (1899–1968). Изт. LZ1FJ
дискретен сигнал – електрически информационен сигнал с краен брой възможни стойности (отчитания, дискрети), които могат да бъдат предварително избрани по време. За разлика от цифровия сигнал, не е задължително дискретният сигнал да бъде квантуван по ниво. Д. с. са телеграфните сигнали и импулсно-кодово модулираните телефонни, телевизионни и сигнали за предаване на данни. При дискретизацията трябва да се спазва изискването, следващо от теоремата на Котелников: времевият интервал между дискретите трябва да е по-малък от 1 върху удвоената максимална честота на спектъра на сигнала. С други думи: честотата на дискретизацията трябва да е поне два пъти по-висока от най-високата честота на сигнала. Това е взето предвид при международно приетите стандартни честоти на дискретизация, например на електрически звуков сигнал (8000 Hz – телефон, 22050 Hz – радиоразпръскване, 44100 Hz – CD, 48000 – DVD, DAT и т. н. чак до 2822400 Hz за Super audio CD). LZ1FJ
дискретизация на съобщителен сигнал, квантуване на съобщителен сигнал – превръщане на аналогов сигнал (например изменящият се от чаовешкия глас микрофонен електрически ток) в дискретен сигнал чрез вземане на проби (стойности) от аналоговия сигнал през определени интервали от време. Извършва се от аналогово-цифров преобразовател, АЦП. Аналоговият сигнал може да бъде възстановен след дискретизацията на съобщ. сигнал само ако е с ограничен честотен спектър (основно от електронно устр-во, извършващо обратното преобразуване – цифровоаналогов преобразовател, ЦАП, а при наличието на смущения, шум в съобщ. канал и изкривяване на сигнала – и от допълнителни устр-ва). Минималната скорост (честота) на дискретизацията (скорост на Найкуист), при която сигналът се определя напълно от дискретите, трябва да бъде най-малко 2 пъти по-голяма от най-високата честота в спектъра на сигнала. В цифровата телефония скоростта на взимане на дискретите (т. нар. скорост на стробиране) е 8 000 пъти в секунда (8 kHz), защото съответства на удвоената най-висока стандартна честота за предаване по телефонен канал (4 kHz). LZ1FJ
дискриминатор – електронно устройство, преобразуващо даден параметър на електрическия сигнал (амплитуда, продължителност, полярност, честота, фаза ) в изменение на амплитудата на изходното напрежение. Входният сигнал се сравнява по избрания параметър с еталонен сигнал, подаван от отделен източник. В резултат от сравнението на изхода на дискриминатора се получава разликата на напреженията. Амплитудата и поляритетът на изходното напрежение се определят от степента на отклонение на входния от еталонния сигнал. При това на изхода на Д. сигналът е все още без изкривявания, което се използва при някои видове цифрови радиовръзки. В широко разпространените радиоприемници на УКВ дискриминаторът е честотен демодулатор, чието изходно напрежение е правопропорционално на девиацията на честотата на входния сигнал. LZ1FJ
диференциален усилвател – електронен усилвател с два входа, чийто изходен сигнал е пропорционален на разликата от входните сигнали. Бива с асиметричен и със симетричен (диференциален) изход. Изходът може да бъде неинвертиращ или (по-често) инвертиращ. В някои схеми единият от входните сигнали е много стабилен (еталонен) сигнал. Едно от първите електронни устр-ва, произведено като интегрална схема към 1961 г. Осн. възел на операционните усилватели. LZ1FJ
добавъчен резистор – електросъпротивителен елемент, обикновено от манганинов проводник, предназначен за разширяване на напрежителните обхвати на електроизмервателните уреди. Включва се последователно в електрическата верига. Вж и шунт. 1FJ
ДОЛБИ Рей М. (Dolby Ray M.) (1933) – амер. инженер и изобретател в областта на звукозаписа, възпроизвеждането на звука и радиоразпръскването; милиардер. Роден в Портланд, щат Орегон, САЩ. Семейството му се премества в Сан Франциско. Като момче работи на непълен работен ден във звукозаписната фирма Ампекс. От 1953 е студент в ун-та в Станфорд, като продължава да сътрудничи в Ампекс. Под ръководството на А. М. Понятов и Ч. Джинсберг проучва възможностите за нови технологии в аудио- и видеозаписа. Получава награда по електротехника от Станфордския ун-т (1957). Доктор по философия и физика на Кеймбриджския ун-т. Работи на щат в ООН (като техн. ръководител в Индия). През 1965 се връща в Англия и основава собствен изследователски център (Dolby Laboratories). През същата година регистрира изобретението си Dolby Sound System. LZ1FJ
ДОЛИВО-ДОБРОВОЛСКИ Михаил Осипович (1861/62–1919) – руски електротехник, създател на техниката на трифазния ток. От 1884 работи в Германия. Изобретява асинхронния трифазен електродвигател (1888). Построява първия променливотоков трифазен електропровод (1891) с дължина 175 km (Лауфен – Франкфурт на Майн). LZ1FJ
донгъл (от англ. Doungle) – малко охранително устр-во, което се свързва към компютър, за да може да се ползва изцяло конкретен софтуер (без донгъла този софтуер работи само в рекламно-показен режим). По външен вид прилича на флашка, най-често се свързва към USB-порта, по-рядко на паралелния порт. Не трябва да се разглобява (разглобявани донгъли не се приемат за подмяна). 1FJ
ДОПЛЕР (Doppler) Кристиан (1803-53) – австрийски физик и астроном; член (1848) на Виенската академия на науките. От 1851 е професор по физика и директор на Физическия ин-т при Виенския ун-т. Основните му трудове са по аберация на светлината, теория на микроскопа и оптичния далекомер, теория на цветовете и др. През 1842 открива ефект на изменение на честотите на трептенията в мястото на приемане, когато излъчвателят се движи с някаква скорост спрямо приемателя (в негова чест наречен ефект на Доплер). След установяването на ефекта, Доплер обяснява разликата в цветовете на двойните звезди. 1 FJ
дрейн, сток – един от трите електрода на полеви транзистор. В дрейна се стичат основните токоносители, идващи от гейта (управляващия канал). LZ1FJ
дрейф на нулата – бавно изменение на изходното напрежение на постояннотоков или операционен усилвател при отсъствие на входен сигнал. Дрейфът на нулата е случаен процес и се характеризира с максималното отклонение на изходното напрежение от нулата и с периода от време, в който има такова отклонение. Причинява се от нестабилност на захр. напрежения, изменение на темп-рата и влажността на околната среда, нестабилност на контакти, промени на съпротивленията на изходните вериги на стъпалата (най-вече на първото стъпало), недостатъчна изолация на входната верига от вериги с по-висок потенциал, стареене на елементи и др. За намаляване на д. на нулата се прилага стабилизиране на захр. напрежения, използване на компенсационна или балансна схема за първото стъпало, преобразуване (усилваното постоянно или бавно изменящо се напрежение се модулира с трептения с по-висока носеща честота, усилва се от променливотоков усилвател, демодулира се и се отделя усиленото постоянно напрежение, чийто дрейф на нулата е k-пъти по-нисък; k – коефициент на усилване на променливотоковия усилвател). Възможно е снижаване на дрейфа на нулата до 10 микроволта / час. LZ1FJ
дросел – 1) В електротехниката: индуктивна електрическа намотка за ограничаване на електрическия ток в електрическа верига, захранвана с променливо напрежение. Бива със и без магнитна сърцевина, за ниска честота и висока честота. Нискочестотните дросели са със сърцевина от ламели от спец. (трансформаторна) стомана или др. материал с висока магнитна проницаемост. ВЧ-дроселите са или със сърцевина от магнитодиелектрик (т.е. с ниска магн. проницаемост), или въобще без сърцевина. За да се намали собственият капацитет на дросела, при ВЧ той се състои от отделни, последователно свързани секции, навити по специален начин и с намаляващ брой на навивките в секцията, включена към точката с по-високо напрежение. Прил. – в приемни и предавателни радиоустр-ва, магнитни усилватели, схеми за управление на луминесцентни лампи, ферорезонансни стабилизатори на напрежение, токоизправители и др. 2) Във флуидиката: механично устр-во за промяна на налягането на протичащия флуид (течност, пара, газ) чрез промяна на напречното сечение на тръбопровода. При това се наблюдава и промяна на температурата (ефект на Джаул – Томсън). Често срещан мех. дросел е дроселовата клапа, която обаче не винаги може да се използва за регулиране на по-мощно водно течение, поради опасност от силни вибрации и разрушаване. Прил.: при регулиране на разход на флуид, при силно охлаждане и втечняване на газ, в напорни водопроводи на ВЕЦ, в металургията (високи пещи), в двигатели с вътр. горене и др. 1FJ
D-STAR, среща се и неправилното D-Star – цифрова скоростна технология за радиолюбителство (от англ. Digital Smart Technology for Amateur Radio). Не трябва да се използва D-Star (с малки букви), защото заблуждаващо насочва към думата „звезда” (анл. star), с която този метод за цифрово предаване и приемане няма нищо общо. Засега скоростта на обмен е 4,8 kb/s, съотв. 1.2 kb/s за контролера, 2.4 kb/s за говор и 1.2 kb/s за трансфер на данни. През 2010 в България (на Витоша) е пуснат (от LZ1JNG и LZ1IDD) първият D-Star рипитър LZ0DSR, приемащ на 434.135 MHz, предаващ на 439.135 MHz, мощност ок. 25 W, модулация GMSK (от англ. Gaussian filtered Minimum Shift Keying – цифрова модулация с Гаусов филтър и минимален шифт), с възможности за още обхвати и опции. (По материали на LZ1JNG, ред. LZ1FJ).
дупка - незаето от електрон енергетично състояние във валентната зона на някакво вещество (например полупроводник). В теорията на полупроводниците, при обясняване на физическите процеси, дупката се разглежда като частица, заредена положително с ел. заряд, равен на заряда на електрона. Дупките и електроните са носителите на тока (токоносители), протичащ във веществото. В процеса на токопренасянето дупките се движат в посока от положителния към отрицателния полюс (дупчеста проводимост). Областта в полупроводника с дупчеста електропроводимост се нарича дупчеста област, за по-кратко и p-област (от англ. positive). LZ1FJ
дуплекс – при радиовръзки: едновременно предаване на информация по 2 разнесени честотни канала. На едната честота се приема, на другата се предава. Бива пълен дуплекс (full-duplex) – едновременно предаване в двете посоки, и полудуплекс (half-duplex) – когато за даден времеинтервал в едната посока само се предава, а в другата – само се приема. Пълен дуплекс има при радиотелефонията, при радиовръзка през модеми и другаде. Полудуплекс е налице при мобилната радиовръзка през ретранслатори, при радиовръзки в trunk nets и др. В стари апарати се използва т. нар. механичен полудуплекс (контактуват ел. контакти на релета). Вж и симплекс. LZ1FJ
дълбочина на модулацията – при амплитудна модулация на синусоидален носещ сигнал, дълбочината m = (Umax – Umin) / (Umax + Umin).100 %, където Umax е максималната амплитуда, Umin е минималната амплитуда на модулирания сигнал в рамките на 1 период на модулирашия сигнал. Вж и свръхмодулация. 1FJ
дълги вълни, ДВ – радиовълни с дължина на вълната от 1 до 10 km (30 до 300 kHz). Те се разпространяват около Земята в своеобразен сферичен вълновод. Долната стена на вълновода е земната повърхност (високите препятствия не пречат на ДВ поради дифракцията) Горната стена на вълновода е йоносферата (слоят D през нощта и слоят E през деня). Радиовръзката на ДВ е устойчива, към 2014 г. се ползват предимно за радиоразпръскване и навигация.
(по) дългия път (дългата пътека, Long Path, LP) - кореспондентът на къси вълни се чува (обикновено с ехо), като сигналът му е обиколил земното кълбо. Примерно чувате американски радиолюбител от Калифорния, но прохождението е към Азия и антената Ви е насочена натам. Т.е. сигналите му идват до Вас през Япония и Китай, а не през Атлантическия океан или Северния полюс. Пример за такова прохождение са контактите със САЩ около 16-17 ч. на 40 м. Ехото е в резултат на различното закъснение на вълната, дошла по късия път и пристигащата вълна по "дългия път" в точката на приемане. (Да се има предвид, че съкращението LP означава и "ниска мощност", low power - до 100 W, и от контекста трябва да е ясно за начин на връзка или за мощност се употребява.)
еднолентова модулация, SSB, ssb – усъвършенствана разновидност на амплитудната модулация, АМ. При обикновената амплитудна модулация на високочестотния сигнал с нискочестотен (например с говорния сигнал от микрофона), една и съща информация се съдържа във всяка от двете странични ленти. При SSB (Single Sideband) едната странична лента и носещата честота се потискат още в предавателя, и така формираният сигнал се излъчва със значителна печалба на мощност, т.е. с икономия на захранваща елекгроенергия. Заеманата в ефира честотна лента се намалява прибл. 2 пъти. Съответно в приемника честотната лента също може да се стесни 2 пъти, с което отношението сигнал/шум се увеличава 2 пъти (по напрежение). В радиоприемника за еднолентово модулирани сигнали носещата честота се възстановява от местен (точен и стабилен) осцилатор и се детектира от детектор от смесителен тип (продукт-детектор). Общата печалба по мощност при еднолентовата модулация в сравнение с АМ е 4 пъти (оценена по сигнала след продукт-детектора). Установено е, че SSB-радиовръзките по-слабо се влияят от т.нар. дълбок фадинг (често явление в по-северните и в по-южните области на Земята). При любителските радиовръзки е прието на ниските КВ-обхвати да се излъчва долната странична лента (LSB, Low Sideband), а от 10 MHz нагоре – горната странична лента (USB, Upper Sideband). Еднолентова модулация се използва и в радиоразпръскването, служебни КВ-радиовръзки, в многоканалната телефонна връзка, за цели на радиотелеметрията и радиотелемеханиката, в някои телевизионни системи и др. Интересен исторически факт – SSB-модулацията за пръв път е приложена по жичен път, при предаване на телефонни съобщения по трансатлантическия кабел през 1927 г. LZ1FJ
еднопреходен транзистор, двубазов диод – полупроводников уред с един p-n преход (областта p е емитер) в средната част на базовата подложка (от n-тип) и 3 омични извода - един от p-емитера и 2 от срещуположните области на n-базата (все едно "две бази” n-тип). Волтамперната му характеристика има участък с отрицателно съпротивление. Създаден от Шокли ок. 1949 г. Предимства – висока стабилност на напрежението на отпушване в широк температурен диапазон, високо входно съпротивление, надеждност, ниска цена. При липса на напрежение омичното съпротивление между двете "бази" най-често е 4-12 килоома. В развитието си еднопрех. транз. получава някои различия с горната, описана от Шокли структура. Прил. – най-често за управление на тиристори, във фазорегулатори, импулсни генератори, релета за време и др. превключващи устройства. LZ1FJ
едс – електродвижеща сила, енергийна характеристика на електрическото поле. (В по-старата литература се среща е.д.с., по-късно точките бяха премахнати.) Измерва се във волтове. Всички токоизточници са източници на едс. Количествено едс се определя с работата, която тази сила извършва при преместването на ел. заряд, приет за единица, по дължината на определен участък от електрическата верига. При това е в сила законът на Ом I = E(R+ r0), I е сила на тока, R е съпротивлението на външната верига, r0 е вътрешното съпротивление на токоизточника. (Всъщност физикалната природа на едс е като правило по-сложна. На електрическите заряди, освен токоизточника, почти винаги действат и външни електростатични полета, оказват им влияние и измененията на магнитни полета около проводника, понякога има и сили с химически произход, които предизвикват движение на йони. Но практически сумарното действие на едс се определя от горната зависимост.) LZ1FJ
еквалайзер – звукотехническо електронно устройство за независимо регулиране в отделни честотни ленти на звуковия диапазон, за да се получи необходимото качество на звука. Произлиза от англ. equalize – изравнявам. Обикновено е част от хай-фи комплекс, радио- или телевизионно студио и др. 1FJ
еквивалентна антена – безиндукционен резистор (доколкото е възможно само с активно съпротивление) или по-сложна ел. верига от активен резистор, бобина и кондензатор, вълновото съпротивление (импедансът) на която е равно на вълновото съпротивление на антената. Свърза се към изхода на предавателя при измервания, проби и настройки, когато не трябва да се излъчва, за да няма евентуални смущения на др. радиостанции. Свързва се към входа на приемника при настройките му със сигналгенератор. При СВЧ екв. ант. се изработва от диелектричен или магнитоелектричен радиопоглъщащ материал. В радиолюбителската КВ и УКВ практика най-често е. а. представлява 4 успоредно свързани резистора по 300 Om (за ант. импеданс 75 Om) или по 200 Om (за ант. импеданс 50 Om); възможни са и др. комбинации на резистори. Мощността им трябва да съответства на подаваната им ВЧ енергия (за облекчаване на топлинния режим може да се потопят в изолационен съд с чиста дестилирана вода или висококачествено трансформаторно масло). ВНИМАНИЕ – има нетрансформаторни масла с лоши изолационни свойства, както и токопроводящи масла, които видимо не се различават от полезните за случая. За приблизителен еквивалент на високоомна антена, напр. „дълга жица” (импеданс 600 – 800 Om) може да се използва 40 или 60 W ел. крушка, свързана към изхода на съгласуващото устр-во, посредством което се постига максималното и светене. LZ1FJ
експандер – регулиращо устройство, което автомат. разширява свития от компресор амплитуден диапазон (динамичен диапазон) на електрически сигнали със звукова честота. Обикновено е усилвател, който увеличава усилването си при нарастване на нивото на входния сигнал. Вж и компандер. LZ1FJ
елевация (на насочена антена) – възможност за насочване на УКВ-антена във вертикалната равнина на някакъв ъгъл спрямо хоризонталната равнина (при това поляризацията на антената се променя). Обикн. се осъществява чрез отделен електродвигател, необходимо е да има и отчитане на ъгъла. Елевацията е задължителна при антени за спътникови радиовръзки и връзки чрез Луната, и е желателна при другите видове УКВ-връзки. LZ1FJ
електрет – вид диелектрик, който след електризация (поляризация) и отстраняване на източника на поляризацията, създава дълго време (месеци, години) в окръжаващото го пространство електростатично поле. Бива с органичен произход (напр. чист колофон) или с неорганичен произход (калциев титанат, стронциев титанат). Прил. – като източник на ел. поле, като чувствителен елемент в гама-дозиметри и др., имало е период, в който електрети са участвали в компютърни памети. В радиолюбителската практика – най-често в електретни микрофони (често в такъв микрофон е вграден и полеви транзистор). 1FJ
електретен микрофон – микрофон, работещ на принципа на промяна на електрическия капацитет между двата електрода, разделени с електретно вещество. E. м. не се влияе от електромагн. полета, има нисък собствен шум, издържа на звуково претоварване, размерите му са малки, не изисква външно включено поляризиращо напрежение. Недостатък – намаляване поляризацията на електрета, но това започва да се забелязва след 20 – 30 години. Електретните микрофони биват с 3 извода и с 2 извода, като само с 1 последователен резистор (1 – 2 кОм) и от общата точка 1 кондензатор 4,7 мкФ (на др. край на кондензатора е аудиоизхода), е. м. с 2 извода може да бъде включен вместо 3-изводен. А включването на 3-изводен като 2-изводен е още по-лесно – аудиоизходът се съединява през 0,1 мкФ със захранването, получените два извода се включват към устр-вото (микрофонния усилвател). (Тенденцията е да се произвеждат 2-изводни е.м., микрофонът и усилвателят да са в един корпус, като най-често с корпуса е свързан общият минус на захранването). LZ1FJ
електрическа верига – съвкупност от източници и потребители на електрическа енергия и съединяващите ги линии. Чрез ел. верига се осъществяват предаване, разпределение и преобразуване на електрическа енергия в др. вид енергия. Бива линейна и нелинейна; със съсредоточени и с разпределени параметри; последователна, паралелна и смесена; отворена и затворена; активна (с един или повече източници на електрически ток), пасивна и др. Стойностите на токовете и напреженията в електрическите вериги се определят от закона на Ом, законите на Кирхоф, а при сложни електрически вериги се ползва и теоремата на Тевенен (изследваната част от веригата се представя като двуполюсник, а останалата част, независимо колко генератора има, се представя с един еквивалентен генератор на напрежение). LZ1FJ
електрическа децибелна скала – скала за нивата на звукочестотни електрически напрежения. Нивото Nx на произволно електрическо напрежение Ux в електрическата децибелна скала се определя от зависимостта Nx = 20lg(Ux/U0), където U0 = 0,775 V е реперното ниво. 1FJ
електрическа намотка – др. название на бобина.
електрическа якост – най-малката стойност на интензитета на еднородно електрическо поле, при която настъпва пробив в диелектрик, намиращ се в него; основен параметър на електроизолационните материали. 1FJ
електрически разряд в газ– протичане на ел. ток в газова среда (вкл. във въздух и вакуум. Приема се , че идеален вакуум няма.) Бива 2 главни вида: несамостоятелен (необходим е външен йонизиращ фактор) и самостоятелен (всички частици, обуславящи разряда, се създават при самия разряд). Преходът от несамостоятелен към самостоятелен е. р. се нарича електрически пробив, който настъпва само след определена потенциална разлика на електродите (напрежение на запалване). В зависимост от доста фактори е. р. бива тлеещ, дъгов, искров, коронен, безелектроден (енергията се подава безконтактно), високочестотен, факелен, импулсен и др. LZ1FJ
електрически филтър – електрическо устройство, в което от подаваните на входа му електрически трептения на изхода се пропускат само трептения, разположени в определена честотна лента. Пасивният електрически филтър е пасивен четириполюсник и съдържа индуктивни намотки и кондензатори (за висока честота) или резистори и кондензатори (за ниска честота); активният – и активни елементи (транзистори, операционни усилватели или др.) Свръхвисокочестотните филтри се изграждат на базата на вълноводи и др. линии с разпределени параметри. Според пропусканата честотна лента бива за ниска честота, за висока честота, лентов (пропуска електрически трептения с честоти в определена честотна лента) и заграждащ (задържа електрически трептения с честоти в определена честотна лента). Прил. – в електротехниката, електрониката, звукотехниката, съобщ. техника и др. 1FJ
електродвижеща сила – вж едс.
електродинамичен микрофон – микрофон, при който звукът въздейства на микрофонна мембрана, твърдо свързана с бобина, извършваща придвижвания в матнитно поле, създавано от постоянен магнит
електроенергия – характеризира се с работата A при протичане на електрически ток; A = UIt (U – напрежение, I – ток, t – време). Измерва се в киловатчасове и мегаватчасове. Параметрите, определящи качеството на най-употребяваната променливотокова електроенергия, са отклоненията на честотата и напрежението от стандартните (в Б-я за еднофазен ток 50 Hz и 220 V) и несинусоидалността на формата на амплитудно-временната характеристика; при трифазна система – и несиметричността на трите фазови напрежения (не са еднакви по амплитуда и фазовите ъгли между тях са различни от 120º). 1FJ
електрозадвижване – устройство за привеждане в движение на механизъм или машина чрез електродвигател. Състои се от електродвигател, предавателен механизъм и електронно или др. устр-во за управление на двигателя. Бива единично, групово и многодвигателно. Електрозадвижването е осн. вид задвижване в промишлеността. В радиолюбителската практика най-често се задвижват охлаждащи вентилатори, въртящи се насочени антени, но и др. следящи или изпълнителни устр-ва. LZ1FJ
електролуминесценция – излъчване на светлина от някои вещества (електролуминофори) при въздействиено на променливо, нискочестотно (обикн. до 500 Hz) електрическо поле. При такова въздействие настъпва рекомбинация на свободните и с различен знак частици-носители на заряд, образуват се и фотони, т.е. светлина. Електролуминесценция настъпва в газове (газоразрядни лампи) или в твърд луминофор (където бива инжекционна – светодиоди, или предпробивна – електролуминесцентен кондензатор (светлинни индикатори, светлинни табла, някои лазери и др.) Вж луминесценция. LZ1FJ
електромагнитна съвместимост – свойството на стационарно или мобилно електронно устройство да работи задоволително, без да оказва влияние върху обкръжаващите го устройства или да се влияе от тях. При обект с голям брой електрически и електронни устр-ва (напр. аерогара) се задава честотен план с възможните работни честоти на устр-вата, шумови характеристики, фабрично-заводски параметри, архитектурно-териториално разположение, заземителни контури и др., и посредством матем. моделиране се търси оптимален вариант. В по-леки случаи, напр. в радиолюбителсата практика, се цели намаляване на нежеланите излъчвания на устройството (блока, възела) и намаляване на влиянието на устр-вото (елемента, блока, възела) от съседните устройства. Има случаи, когато всичко би трябвало да е наред, но две устр-ва (или два комплекса от устр-ва) са включени към един заземителен контур и ел. магн. съместимост няма. Такава се получава само при създаване на отделен заземителен контур за втория комплекс устр-ва. LZ1FJ
електромагнитно оръжие – оръжие, исторически развиващо се и използвано в две основни насоки: 1) За придаване на висока начална скорост на снаряд посредством магнитно поле (т.е. като един от начините за изстрелване на снаряд, който може да е осколочен, бронебоен и т.н.). Вместо взривно вещество се използва мощен магнитен импулс. 2) Целта се поразява с излъчване на високоенергийно електромагнитно поле, при което в обекта-мишена се индуктират токове с високо напрежение, електронните, електротехническите устройства и др. военна техника се повреждат, в противниковите войници се появяват болки и други ефекти, причиняващи небоеспособност на противника. 1FJ
електромагнитно поле – форма на материята, едно от т. нар. физически полета (те са електрическо, магнитно, електромагнитно, гравитационно полета, поле на ядрените сили, вълново (квантово) поле на елементарните частици). Електромагнитното поле е единство от неразривно свързани и преминаващи едно в друго електрическо и магнитно поле. Най-приблизително (в класическата електродинамика) се описва математически с векторите Е (интензитет на електрическото поле) и В (магнитната индукция), представени в една координатна система (напр. пространствена правоъгълна координатна система). Всяко изменение на ел. поле се съпровожда с промяна на магн. поле, и обратно. Във всеки момент, във всяка точка x,y,z на координатната система електромагнитното поле може да бъде определено с векторите Е(x,y,z) и В(x,y,z). Всяка промяна на електромагнитното поле се разпространява във вид на електромагнитна вълна във всички посоки в пространството. Математически електромагн. поле е описано от Дж. К. Максуел през 1873 г. в „Трактат по електричеството и магнетизма”, експериментално е доказано от Хайнрих Херц към 1887-88 г. Уравненията на Максуел стават неприложими само при суперсвръхвисоки честоти, когато в процеса участва малък брой фотони, енергията на всеки фотон е доста голяма, т. е. налице са квантови ефекти. Но и по-точната квантова теория на полето не дава отговор на всички възникнали и възникващи въпроси ... LZ1FJ
електромагнитни вълни – излъчвания на електромагнитна енергия в пространството, породени от промени на електромагнитно поле. Скоростта им на разпространение във вакуум е 300 000 km/s. Най-общо математично са описват с уравненията на Максвел. По своята физическа същност обикновено се определят 1) в зависимост от тяхната честота – радиовълни, светлина (инфрачервена, видима, ултравиолетова), рентгенови лъчи, гама-лъчи, 2) В зависимост от формата на предната част (фронта) на вълната – сферични, цилиндрични, плоски. При разпространение в реалното пространство възникват (по-често или по-рядко) физичните явления разсейване, поглъщане, отражение, пречупване, дифракция, рефракция и интерференция на електромагнитните вълни. LZ1FJ
електронен облак – хора, които посещават радиоклуб, но не са радиолюбители, за разлика от хората на ядрото на радиоклуба – активистите. През периода 50-те – края на 70-те г. в ефира реално работеха повече клубни, отколкото лични станции. Между хората от електронния облак имаше всякакви, вкл. некадърници, дребни мошеници, по 1 - 2 с леко психично отклонение, изключени или прекъснали поради академична неуспеваемост студенти, жени, търсещи си съпрузи и/или любовници и др. Като правило не можеха да направят дори елементарна радиовръзка на телефония с Европа, а някои даже и с България (за CW и скорости въобще не говорим). Рядко можеха да бъдат хванати да свършат някоя неквалифицирана полезна работа. Тази жаргонна фраза е типичен пример за недълготрайността на жаргона, но ако в България отново се появят 100 действащи радиоклуба, неминуемо ще се появят и хора от електронния облак (причините за това социално явление не са достатъчно изследвани). Вж и тусовка в Руския радиолюбителски речник. Изт. LZ1FJ
електростатичен разряд – импулсно пренасяне на електрически заряди между тела (също и атмосферни слоеве) с различни електростатични потенциали. Този вид разряди създават силни смущения (QRN) при радиоприемането, а когато са много мощни, правилно решение (въпреки наличието на защитни устройства) е апаратурата да се изключи (вкл. с отсъединяване на мрежовия шнур), а антената – да се заземи. Рискът е оправдан само когато радиовръзката е с висока степен на спешност, сигнал за бедствие и др. LZ1FJ
електростатично поле – електрическо поле, създавано от неподвижни, електрически заредени тела, между които не протичат електрически токове. 1FJ
елемент на Уестън – живачно-кадмиев галваничен елемент, електрохимичен източник на постоянно еталонно напрежение. Дава образцово напрежение 1.01836 V при +20 градуса Целзий. Предложен през 1892 г. от Едуард Уестън (09.05.1850, Англия – 20.08.1936, САЩ), химик и електротехник, но официално в метрологията е въведен през 1908 г. По-активно използван до 2000 г., когато за по-отговорни цели е изместен от източниците на опорно и еталонно напрежение, основаващи се на ефекта на Джозефсън. Но в някои апаратури и локални метрологични системи елементът на Уестън и към 2015 г. се използва, когато е необходим евтин еталон с нисък, задоволяващ определените изисквания дрейф на напрежението. 1FJ
елкей – електронен телеграфен ключ. FJ
EME QSO – радиовръзка посредством отражение от лунната повърхност, възможна при честоти от 50 MHz до 5 GHz. Съкращението е абревиатура Earth – Moon – Earth. Осн. положения: 1) В момента на радиовръзката Луната (която се върти около Земята) трябва да се вижда и от двете точки на земната повърхност, в които са кореспондентите. 2) Антените трябва да са насочени към Луната, чиято повърхност играе ролята на пасивен ретранслатор. 3) Поради голямото разстояние 384 000 km Земя – Луна, радиосигналът, изминаващ това разстояние 2 пъти, идва при приемащия кореспондент със закъснение от 2, 56 секунди. 4) При гледане от Земята, двете крайни точки на диаметъра на Луната заемат прибл. само 0,5 от 1 ъглов градус. Поради това, дори при остронасочени антени, малка част от полезната електромагнитна енергия попада върху Луната, още по-малка част се отразява от нея, и съвсем нищожна част достига до ефективната площ на приемната антена. 5) Има и др. трудности (промяна на поляризацията, ефект на Доплер, разсейване извън параболичната антена, изкривяване ("размазване") на сигнала, изработване на свръхвисококачествена апаратура и др.) Всичко това прави EME-радиовръзката възможна само за висококвалифицирани (а и с финансови възможности) радиолюбители. LZ1FJ
емпирична формула – формула, получена не по теоретичен път, а чрез наблюдения и (или) експерименти. Ако са дадени изходните данни X1, X2, … , Xn, експериментално се получават съответните им резултати Y1, Y2, … , Yn. От предварително (грубо) зададен клас функции се търси онази функция (емпиричната формула) Y = f (X), чието отклонение от реалната зависимост е възможно най-малко. Е. ф. са напр. формулата на закона на Ом, формулата за практическата дължина на проводника при направа на антена дипол l = (0,475 до 0,478) ламбда (в зависимост от вида на употребената жица), и др. 1FJ
емулация – имитиране на действието на произволно устройство (система) посредством друго устройство (емулатор, напр. компютър). При имитацията се постигат същият или приблизително същият резултат, както от оригиналното устройство (система). 1FJ
енкодер – устройство, на чийто изход се появява информация за ъглово или линейно преместване. Бива 1) инкрементален – генерира точно определен брой импулси за оборот (тези импулси са мярката за изминатото ъглово или линейно разстояние). Освен това генерира индексиращ импулс (по веднъж на всеки оборот), и 2) абсолютен – подава абсолютна числова стойност за всяка ъглова позиция (тази стойност е налична веднага след подаване на захранване). Тази „абсолютна” стойност прави излишна процедурата за сравнение, необходима при инкременталеи енкодер. По физ. принцип на действие енкодерът може да е оптичен, резистивен, магнитен, индуктивен и механичен Енкодерът може да е с плътен или кух вал. Захр. напрежения най-често са в границите 5 – 36 V.
епитаксия – ориентирано нарастване на един монокристал върху повърхността на друг кристал (подложка). Епитаксията е хомоепитаксия (автоепитаксия), когато веществата на подложката и на нарастващия кристал са еднакви, и хетероепитаксия, когато са различни. Ориентираното нарастване на кристала в обема на друг кристал се нарича ендотаксия. Е. е етап от някои технологии при производството на интегрални схеми. LZ1FJ
еталонен тракт – тракт, чиито качествени характеристики на говорния сигнал са високи и точно определени, с които се сравнява качеството на говорния сигнал на коя да е друга нискоскоростна система за предаване на говор. 1FJ
ефект на Делинджър – внезапно (най-често недълготрайно) увеличение на йонизацията в ниските йоносферни слоеве D и E, което води до поглъщане на енергията на късовълновите радиосигнали, включително до невъзможност на КВ да се разпространяват чрез отражение от по-високите йоносферни слоеве. Радиовръзки са възможни на ограничени разстояния чрез приземна вълна. Все още има неясноти за причините за нарастването на йонизацията, но при ползване на данни от астрономически наблюдения на Слънцето е създадена методика за двудневно предсказване на ефекта на Делинджър. (Някои радиолюбители в случаите на липса на прохождение (или на суперотлично прохождение) употребяват кратката фраза „Божа работа!”) 1FJ
ефект на Джозефсън – протичане на ток при свръхпроводимост, през тънък (прибл. 10 Ангстрьома) изолационен слой, разделящ два свръхпроводника („контакт на Джозефсън”). Ако този ток I не превишава критичната стойност Ik, то няма спад на напрежението в контакта на Джозефсън, но ако I > Ik, на контакта възниква спад на напрежението, т.е. излъчва се електромагнитна вълна (или на езика на физиката, наблюдава се квантов ефект). Ефектът е формулиран през 1962 г. от англ. физик Brian Josephson (роден 1940 г.) и е използван при създаването на суперчувствителни магнитометри и при уточняването на стойностите на ред физични константи. През 1973 Джозефсън е награден с Нобеловата премия (съвм. с А. Джайевър и Лео Есаки). 1FJ
ефект на Доплер – изменение на честотата на приеманите трептения спрямо честотата на излъчваните трептения, когато разстоянието между източника на трептенията и мястото на приемане се изменя с някаква скорост. Ефектът на Д. се получава при всякакви вълни – звукови, електромагнитни (радио), светлинни. При намаляване на разстоянието между излъчвателя и приемника, честотата на приеманите трептения нарастна, при увеличаване на разстоянието между обектите – честотата намалява. В радиолюбителската практика този ефект трябва да се има предвид при радиовръзки със спътници, високоскоростни самолети, радиотелеуправление на подвижни обекти, при метеорни радиовръзки (метеорните следи често имат висока скорост на преместване в горния атмосферен слой). Използва се и в радиолокацията, радионавигацията (с доплерови радиофарове), радиоастрономията (определя се скоростта на преместване на звезди и мъглявини). Един от методите за контрол на скоростта в автомобилния транспорт е с използване на ефекта на Доплер. LZ1FJ
ефект на Фарадей, Фарадеев ефект – завъртане на някакъв ъгъл на вектора E на електрическото поле на електромагнитна вълна (т.е. на нейната поляризация) при преминаването и през или отразяването и от определена физическа среда. Важно явление при радиовръзки на УКВ и при създаване на СВЧ-прибори. Напр. на УКВ една от причините този вектор да си промени посоката е поради отражението на радиовълната в Es-слоя на йоносферата. Поради това радиосигнал, който почти не се чува при приемането му с антена с хоризонтална поляризация, се приема безпроблемно с антена с верт. поляризация (или обратно). Фарадеевият ефект при отражение се наблюдава най-изразено на 144 MHz, слабо на 432 MHz, на по-високи честоти не се наблюдава. На англ. терминът е Faraday rotation, срещат се и жаргонните „танц на Фарадей”, „Фарадей танцува”. В практиката на бълг. УКВ-любители (Нед. Запрянов-LZ1DX, Ц. Цветков-LZ2FO и др.) е установено, че най-често фазовото изместване при радиовръзки с Европа, Далечния Изток и Сев. Америка е близо до 90 градуса. Но има и случаи, когато е само 20-40 градуса, поради което е необходимо антената да има възможност за елевация. В СВЧ-техника ефектът на Фарадей при преминаването на СВЧ-вълна през феритна среда се използва за създаване на СВЧ-превключватели, удвоители и усилватели (същевременно върху ферита въздейства пост. магнитно поле). LZ1FJ
ефект на Хол – ако през две противоположни стени на пластинка от полупроводник или метал (без примеси), поставена в перпендикулярно магнитно поле, пропуснем ток със сила I, между другите две срещуположни стени възниква потенциална разлика U = k.H.I / d , където H е интензитета на перпендикулярното магн. поле, d е дебелината на пластинката, k е коефициент на Хол, зависещ от материала на пластинката. Ако основните токоносители в материала на пластинката са електрони (n-тип полупроводници, метали), и приемем поляритета на U за положителен, то при полупроводник, в който осн. токоносители са дупки, знакът на U ще бъде отрицателен. Открит от амер. физик Едуин Х. Хол (1855-1938) през 1879 г., при изследване на мн. тънки златни пластинки (по-късно и на пластинки от др. материали). Вж и холотрон (датчик на Хол). LZ1FJ
ефект „пинг-понг” – в Hi-Fi стереовъзпроизвеждането: ефект на преместване на звука от ляво-надясно и обратно (напр. „разговор” между два музикални инструмента в срещуположните краища на сцената). 1FJ
ефективна стойност на променлив ток – ако за определено еднакво време пропуснем през едно съпротивление променлив ток и след това еквивалентен на него постоянен ток, при което за еднаквите времепериоди се отделят еднакви количества топлина, стойността на постоянния ток е ефективната стойност на променливия ток. Но при електромагнитни вълни дефиницията е по-различна (вж ефективно излъчена мощност). 1FJ
ефективно излъчена мощност – произведението от мощността на входа на антената и усилването и (т.е. множител е коефициентът на усилване на антената) спрямо идеален полувълнов дипол (без загуби) в максимума на диаграмата на насоченото действие. Дефиницията е съобразена с гл. Допълнителни разпоредби, чл. 1, ал. 16 на ТЕХН. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ЧРЕЗ РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ ОТ ЛЮБИТЕЛСКАТА РАДИОСЛУЖБА (последно изм. ДВ. бр. 70 от 9 Септември 2011 г.) Вж и средна мощност и върхова мощност. 1FJ
жабка – малък обикновен телеграфен ключ с характерна форма (в по-голямо количество произвеждан в Германия и Чехословакия). 1FJ
жгут – кабелен сноп. 1FJ
жере - ЖЕлязно-РЕшетъчна конструкция за монтаж на по-сериозни антени. По конструкция наподобява металните стълбове на електропроводите.
жълъд – миниатюрна електронна лампа за УКВ и нискочестотната област на СВЧ. 1FJ
заземяване – съединяване на корпусите на електрически машини, електронни уреди и др. със земята посредством заземително устройство (вертикално или хоризонтално положени в земята метални, най-често стоманени с проводящо антикорозийно покритие ленти, тръби или плочи, образуващи заземителен контур). Всяка сграда към електрическата си инсталация за ниско напрежение (до 300 V) трябва да има общ заземителен контур със съпротивление по-малко от 4 Ома, което периодично се проверява (за др. случаи, например телевизионни и Интернет-кабели нормата за съпротивление е друга – 10 Ома, но е валидно правилото “Колкото по-малко съпротивление, толкова по-добре”). Защитното заземяване служи за предпазване на хората и съоръженията от поражения на електрическия ток, а работното – за нормално действие на електрическите уреди, антени и др. Вж и зануляване. 1FJ
закон на Ом – големината на тока в постояннотокова електрическа верига е право пропорционална на напрежението и обратно пропорционална на съпротивлението на веригата, I = U / R, оттук U = R.I и R = U / I. Вж и Ом, Георг Симон.
закони на Кирхоф – два основни закона в електротехниката. Първи закон на Кирхоф: Алгебричната сума на токовете в проводници, събиращи се в една точка (възел) на електрическа верига е равна на нула. Токовете, течащи към точката, се вземат с един знак (например +), изтичащите токове – с противоположния знак. Втори закон на Кирхоф: Сумата на електродвижещите сили (едс), действащи в проста или сложна затворена електрическа верига (контур) е равна на сумата от падовете на напрежение във всички клонове (съпротивления) на веригата. Вж и Кирхоф, Густав.
зануляване – електрическо свързване с мрежовия нулев защитен проводник на всички метални нетоководещи части, капаци, корпуси и др. елементи на електрически уред или съоръжение, които може да се окажат под напрежение. В най-близката електрическа подстанция или трафопост нулевият проводник е заземен (вж заземяване). Всички електрически табла, метални разпределителни кутии и касети се заземяват. Нулевият проводник от електроразпределителната мрежа в най-близката касета е отново заземен (т. нар. повторно заземяване). Съпротивлението на сградното зануляване трябва да е равно на или по-малко от 4 Oма. LZ1FJ
запушване на приемника - претоварване на входните стъпала на приемника (недостатъчен динамичен диапазон на приемника), причинено от силен входен сигнал в близост до приеманата честота.
затихване – понижаване на напрежението, тока или мощността на електрическия сигнал по пътя на пренасянето му (по електрическа линия или при разпространение на електромагнитни вълни). При електр. линии (напр. коаксиални кабели) се измерва в децибели за единица дължина, напр. в dB.m (да не се бърка с децибели на миливат, което се записва dB(m) или dBm, без точка) за 100 MHz (за радиолюбителя по-интересно е какво ще бъде затихването на реалната честота, на която ще работи кабела, напр. на 430 MHz). Изменянето на интензитета на радиовълните на приеманата радиостанция в мястото на приемане е в резултат на твърде динамичните промени в електр. параметри и в строежа на тропосферата и йоносферата, както и при пристигане в точката на приемане на два сигнала с една и съща информация, но изминали различен път, поради което са с различни фази и не се сумират оптимално. Например 1) приземен сигнал и сигнал, отразен от някой от йоносферните слоеве; 2) Единият сигнал е отразен само два-три пъти от йоносферните слоеве, а другият – пет-шест пъти. Като затихване при разпространението на радиовълни се среща и с названието фейдинг (или фадинг); изразява се в бързо или по-бавно изменение на силата на сигнала). В радиотехниката има методи за борба с фейдинга (системи за автомат. регулиране на усилването, приемане с три пространствено разнесени и разположени на 120º антени с електронна комутация и др.). LZ1FJ
затвор - вж гейт.
зона (съгласно ITU) – Международният телекомуникационен съюз (ITU) разделя по-голямата част на земното кълбо на 75 зони за радиоразпръскване и за ползване от др. радиослужби (вкл. любителската служба). Освен тези 75 зони, Международният радиолюбителски съюз (IARU) добавя за радиолюбителски цели още 15 зони (обхващащи морски и океански пространства), така че в радиолюбителско отношение Земята е разделена на 90 зони (това искане е уважено и признато от ITU). В доста обширната територия на допълнителните 15 зони има само 2 малки островчета на Чили и Япония (в 78-ма и в 90-та зона). Ето защо любителски радиовръзки с 15-те допълнителни зони се установяват изключително с морски съдове (работещият от морски съд радиолюбител добавя към опознавателния си знак /mm), или в мн. редките случаи, когато експедиция посети някое от 2-те островчета. България е в 28 зона на ITU, заедно с Германия, почти цяла Италия, Ватикана, Чехия, Словакия, Македония, Албания, Румъния, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, френската територия Корсика, Сан Марино, Гърция, Полша, Австрия, Лихтенщайн, Швейцария, Унгария, Малта. (За подробности и вече невалидни като отделни територии участъци – в справочната литература.) Вж и регион (съгласно ITU). LZ1FJ
Z-код – код от трибуквени съчетания, в които винаги първата буква е Z. Използван предимно във военни и др. служебни радиовръзки, повече в докомпютърното буквопечатане (радиотелетайп, RTTY), но и другаде. Както и Q-кода, е във вид на въпрос или отговор. Макар и рядко, някои Z- кодове може да се срещнат в радиолюбителски връзки (ZAN – Не приемам нищо (Z Absolutely Nothing, ZOK – Приемам Ви уверено (Z Окей), и др.), употребявани от олдтаймери. Българските олдтаймери при хумор употребяват и неофициалния, но оптимистичен код ZPK. LZ1FJ (tnx на А. Гугов, LZ1CY)
зум, Zoom – увеличаване големината на чертежи, снимки, текст или др. изображения, за да се получи четивност или възможност за детайлно разглеждане. 1FJ
ИАРУ, IARU – Международен радиолюбителски съюз, International Amateur Radio Union, чиито членове са националните радиолюбителски организации на мн. държави. Учредителният конгрес е през април 1925 г. в Париж, участват 23 нац радиолюбителски организации. Осн. документ на IARU е Конституцията на IARU. Съгласно с разделението от ITU на земното кълбо на 3 региона, IARU е разделен на 3 организации – IARU 1 region (Европа, Африка, Близкия изток, Монголия, Турция и всички републики на бившия СССР), IARU 2 region (Сев. и Юж. Америка) и IARU 3 region (Австралия, Океания и частта от Азия, която не влиза в 1-ви регион). С членството си в IARU 1 region, Българската федерация на радиолюбителите (BFRA) задължава своите членове да спазват изискванията и препоръките на IARU. Всички лицензирани български радиолюбители (членове или не членове на BFRA, оператори и слушатели), са длъжни да спазват Техническите изисквания на Комитета по пощи и далекосъобщения, които до голяма степен са съобразени с рекомендациите на IARU. Естествено всяка държава си има свои, специфични особености, поради което указанията на IARU са препоръчителни, а не задължителни, но реално облекчават работата на радиолюбителските диапазони. LZ1FJ
игнитрон – мощен едноаноден йонен токоизправителен уред с живачен катод и управляващ електрод, частично потопен в катода. В някои игнитрони изправеният ток достига 1000 А при напрежение 5 kV. Прилаган в токоизправителни подстанции за електротранспорта и другаде. Измества се от свръхмощни тиристори. 1FJ
избирателност, селективност – слособността на радиоприемника да отделя полезния сигнал от всякакви други смущаващи сигнали. Най-често се дават техн. данни за избирателността по съседен канал и по огледален канал. В някои случаи се разглежда и селективността при честоти, съвсем близки до междинната честота (наличието на мощен сигнал, близък или равен на междинната честота може да е причина за електромагнитна несъвместимост). Избирателността най.често се представя като честотно отстояние на смущаващия сигнал и потискането му (в децибели, dB). Например 12 kHz (– 6 dB), 25 kHz (– 40 dB) означава, че смущаващият сигнал, отстоящ от работната честота на 12 kHz, ще бъде отслабен от филтрите на приемника с 6 dB, а сигнал, отстоящ на 25 kHz, ще бъде потиснат с 40 dB. 1FJ
изкривявания (в съобщ. техника и звукотехниката) – несъответствия между изходния и входния сигнал на съобщително или звукотехническо устройство, система или свързваща линия. Биват амплитудно-честотни, фазово-честотни, нелинейни (интермодулационни и хармонични), преходни изкривявания от преходни процеси, различни по своя произход смущения, усилване и отслабване на сигнала вследствие интерференцията на вълните, свиване на динамичния диапазон, детонации при звукозапис и звуковъзпроизвеждане и нарушения на пространствено-звуковата картина. LZ1FJ
изток - вж сорс.
импат-диод, Ред-диод – полупроводников диод, в чийто p–n преход има тясна междинна област от нисколегиран материал. Подаденото на прехода напрежение е в обратна (запушваща) посока. При изпълняване на определени условия (ел. поле в запиращия слой да е малко по-ниско от една критична стойност, променливото напрежение и резултантният променлив ток да са дефазирани на 180 градуса) импат-диодът работи като микровълнов генератор. Поради бързото му развитие и усъвършенстване е по-правилно да се говори за семейство импат-диоди, генериращи от 3 до над 100 GHz, за малка или голяма мощност. Названието е от англ. фраза Impact Ionzation Avalanche Transit-time diode – диод, периодично включващ при лавинна йонизация. Предложен през 1956 г. от W. T. Read и Ralph L. Johnston от Белл Лабораториите, среща се и с названието Ред-диод, Read-diode. Поради еднаквото изписване на името на изобретателя Ред (Read) и глагола чета (read) се е случвало да бъде наречен четящ диод, но с процеса четене този диод няма нищо общо. LZ1FJ
импеданс – пълното съпротивление Z, което електрическата верига, съдържаща активно и реактивно (индуктивно и/или капацитивно) съпротивление, оказва на променливия ток; Z = jX, където j е имагинерната единица (корен квадратен от - 1),X е реактивното съпротивление, т.е. Z = квадратен корен от израза R на квадрат плюс в скоби омега по L минус 1 / омега по C (където ω е кръгова честота, R – активно съпротивление, C – електрически капацитет, L – индуктивност). При резонанс Z = R и токът е във фаза с напрежението. Международната електротехническа комисия препоръчва вместо термина импеданс да се използва пълно електрическо съпротивление. (ФОРМУЛИТЕ ЩЕ ПРИДОБИЯТ ПРАВИЛНИЯ СИ МАТЕМАТИЧЕН ВИД, КОГАТО АДМИНИСТРАТОРИТЕ БЛАГОВОЛЯТ ДА НАПРАВЯТ ТОВА ВЪЗМОЖНО. К. Б., LZ1FJ)
имплозия – свръхбързо изравняване на налягането при вакуум с налягането на околната среда (най-често с атмосферното налягане). Имплозията е обратна на експлозията. 1) В радиоелектрониката – случвала се е при счупване на кинескопи, мощни предавателни и токоизправителни лампи (в радиоразпръсквателни и тв предаватели) и др. Рядко, но има случаи на нараняване, на счупване на околни лампи. След първите случаи на имплозия се е наложило да се увеличи механическата якост на кинескопите и да се поставя издръжливо стъкло пред екрана – за защита на телезрителите. 2) В някои области на техниката целенасочено се използва имплозия, напр. при геоложкото сондиране при попадане на резеца върху твърда скала, със спец. капсула се предизвиква имплозия, която напуква скалата. LZ1FJ
инвертор – 1) eлектрическо устройство за преобразуване на постоянен ток в променлив. 2) Радиотехническо устр-во, чиято изходна фаза, амплитуда или полярност е противоположна на входната. 3) Устр-во в компютърната техника, извършващо логическа операция "не". LZ1FJ
интегрален диод – диод в структурата на интегрална схема. Най-често като интегрален диод се използва един от p-n преходите на интегрален транзистор, а другия преход се съединява накъсо. 1FJ
интегрален кондензатор – кондензатор в структурата на интегрална схема. За създаване на интегрални кондензатори се използва капацитетът на p-n преход, на слоеве метал - диелектрик - метал или на микроструктурата метал - диелектрик - полупроводник. 1FJ
интегрален резистор – eлемент от интегрална схема, притежаващ определено активно съпротивление. Бива дифузен, слоен, с p-n преход (използва се съпротивлението в права или обратна посока) и канален (използва се съпротивлението на канала на МОП-транзистор). 1FJ
интегрален транзистор - транзистор в структурата на интегрална схема. При монолитните и хибридните интегрални схеми интегралният транзистор е част от монолитен кристал, а при слойните интегрални схеми електродите му са нанесени във вид на слоеве върху керамична подложка. 1FJ
интегрална схема - самостоятелен електронен възел или блок, изграден върху обща подложка (чип) и херметизиран в миниатюрен корпус, с изводи за монтаж на печатна платка. По http://wiki.bfra.org/skins/common/images/button_bold.pngсвоите функционални възможности интегралната схема може да замени възел, блок или цяло устр-во, съставено от десетки хиляди активни и пасивни дискретни електронни елементи. Според производствената технология индустриалните схеми биват монолитни, слойни и хибридни, според електрическите сигнали, които обработват - аналогови и цифрови. Аналоговите интегрални схеми са усилватели, стабилизатори, филтри и др. Цифровите интегрални схеми се делят на логически схеми, запомнящи устройства и микропроцесори. 1FJ
интегрираща верига - електрическа верига, чийто изходен сигнал е приблизително пропорционален на интеграла на входния сигнал. Най-често се използват интегриращите свойства на електрическия кондензатор (RC-интегрираща верига). Прил. - в импулсни и др. електронни устройства. 1FJ
интензитет, напрегнатост - 1) На електрическо поле: векторна величина Е, характеризираща силовото въздействие F на ел. поле върху електрически заредена с количество електричество Q частица (точков товар); E = F / Q. Доказва се, че Е = U / d, където d е пътят, изминат от заредената частица, U е потенциалната разлика в началната и крайна точка на пътя. (Всичко по-горе е верно само при еднородно ел. поле, напр. между пластините на плосък кондензатор.). Когато частицата е положително заредена, се приема, че посоката на силата F съвпада с посоката на движение на частицата. Интензитетът на ел. поле се измерва с единицата V/m, но в радиотехниката по-употребявани са mV/m и най-вече микроволт / метър. 2) На магнитно поле:Векторна величина H, която характеризира количествено магн. поле. По-точно, тя характеризира силата на намагнитване на възприемчив към намагнитване материал в определена точка в магнитното поле. Векторът интензитет на м.п. зависи от големината на ел. ток в проводниците, създаващи магн. поле, от формата на проводника и на намотката от проводници, от разстоянието до точката, в която този вектор се определя, и НЕ ЗАВИСИ от материалната среда, в която действа магнитното поле (това с-во се използва при т.нар. магнитни антени). Направлението на вектора интензитет на м.п. в дадена точка съвпада с допирателната към магнитната силова линия в тази точка. Измервателната единица е ампер / метър, A/m. LZ1FJ
интермодулационни изкривявяния (смущения), IMD – смущения и изкривявания, настъпващи при наличието на интермодулация. Измерват се в децибели, dB. За краткост в техн. литература (независимо от езика) се използва съкращението IMD ( Intermodulation distortion), често и IMD3, тъй като най-съществени са интермодулационните смущения от трети порядък. Ако в координатна система на абсцисата се нанесат стойностите на мощността на входния сигнал [в dBm], а по ординатата – стойностите на мощността на изходния сигнал [dBm], то условната точка (intercept point) на пресичане на продълженията на графиките на мощностите на полезния изходен сигнал и сигнала на IMD3 (реално те се пресичат по-рано) се означава IP3 [dBm] и понякога също се дава в каталози и статии. В каталозите IMD се дава за входа на приемника (трансивъра), но обикновено най-много зависи от качеството на смесителя. При избор между 2 приемника (трансивъра) по-добрият е с повече децибели динамичен диапазон, и във всички случаи трябва да са над 90 dB. В НЧ-усилватели и. и. се измерват при честоти 250 Hz и 8 kHz, като амплитудата на 250-херцовия сигнал трябва да е 4 пъти по-голяма от амплитудата на 8-килохерцовия сигнал. Но по опростена радиолюбителска методика често измерването се извършва при 50 Hz и 5 kHz. LZ1FJ
интермодулация – модулиране между съставните сигнали на сложен електрически сигнал (2 или повече сигнала с различни честоти), при което се получават нови сигнали с честоти, пропорционални на сумите и разликите от честотите на съставните сигнали. Причинява интермодулационни изкривявания в звукотехнически и радиоприемни устройства. Интермодулационните изкривявания имат много по-неприятно слухово въздействие от хармоничните нелинейни изкривявания. Осн. характеристика на радиоприемника, показваща доколко той може да се справи с интермодулационните изкривявания е неговият динамичен диапазон. LZ1FJ
интерфейс – апаратно и/или програмно осигуряване, необходимо для връзка на един компютър с друг компютър или с др. устройство, както и за връзка на ползвателя с компютъра. Има добре разработен радиолюбителски интерфейс за включване на радиоприемник към компютър, при което радиолюбителят може да прави записи, да сканира избран честотен диапазон, да регулира приемника и др. 1FJ
интерференция на радиовълни – взаимодействие в пространството на две или повече радиовълни, в резултат на което в някои пространствени точки се получава усилване, а в други – отслабване на амплитудата на резултантната вълна. Главна причина за интерференцията са отраженията от земната повърхност и дифракцията от някакви прегради по пътя на радиовълните (стръмни хълмове, високи сгради), в резултат на което в точката на радиоприемане идват и пряко разпространили се, и отразени радиовълни. Мн. често интерференция се наблюдава при УКВ-радиовръзки в сгради и до сгради. При стационарна радиостанция в борбата против интерференчните явления помага използването на външна, качествена антена. Когато радиолюбителят е само с уоки-токи, при възможност трябва да се опита приемане в др. място, поне на десетина метра от предишното, но в много случаи връзката от тази област (сграда) с конкретния стационарен кореспондент е затруднена. На УКВ при връзки чрез рипитър, много зависи от характеристиките (височина, антени) на самия рипитър. LZ1FJ
инфрачервени лъчи - вид оптични лъчи с дължини на вълните 0,76 мкм - 750 мкм. Започват от границата на видимата с червен цвят светлина (0,76 мкм) и завършват на границата с радиовълните. Обикн. се разделят на 3 зони - близка зона (0,76 - 3 мкм), средна зона (3 - 10 мкм) и далечна зона (10 - 750 мкм). LZ1FJ
IP стандарт (от англ. Ingress Protection)– стандарт на комисията IEC (International Electrotechnical Commission) за здравината на електро- и радиоустройства при въздействие от външни твърди тела или течности. Върху устр-вата се означава с буквите IP и две цифри. Първата цифра (от 0 до 6) показва степента на защита от твърди тела, втората цифра (от 0 до 8) – от проникване на течности. Напр. повечето от УКВ-радиостанциите Motorola имат показател IP 54, а Kenwood – IP 55. Най-добрата защита IP -68 има радиостанция в мн. здрав корпус, напълно прахозащитена, която може изцяло да се потопява в течност (най-често морска или речна вода). В някои европ. страни се ползва и стандартът NEMA (National Electrical Manufacturer Association), който определя в каква среда може да работи апарата. LZ1FJ
IRC, иерце – международен радиолюбителски купон, използван за заплащане на пощенски услуги при радиолюбителската кореспонденция (най-често QSL-кореспонденция). Може да се обмени за пощенски марки (на парична стойност, обозначена на самия купон), но на практика само в големи пощенски клонове. В Б-я, в малките пощенски станции обикновено за пръв път виждат такъв купон. Понякога се приема вместо твърда валута и при изпращането на хартиени радиолюбителски дипломи, плакети и др. LZ1FJ
ISO – Международна организация за стандарти (Intrnational Standards Organisation).
йоносфера – горната част на земната атмосфера, височина прибл. от 45 km до ок. 330 km. В йоносферата съществуват (постоянно или за определено време) слоеве с по висока концентрация на електрически заредени частици (свободни електрони, йони). Главният фактор за концентрацията на частиците е слънчевото излъчване, най вече ултравиолетовата част на лъчението. Още от началните изследвания на йоносферата нейните слоеве са обозначени с главни латински букви: слой D - дневен, прибл. 45 – 90 km; слой E, 90 – 130 km; слой F, 200 – 330 km. Слоят F понякога (най-често през лятото) се разделя на два слоя: F1, 160 – 200 km и F2, 220 – 330 km, но в по-голямата част на годината е представен само от F2 (тогава се означава само като F). В слоя Е понякога възниква т. нар. спорадичен слой Es - област на висока концентрация (зависи от много фактори, вж спорадик). LZ1FJ
камбана – 1) характерен тон на телеграфните сигнали, най-често наблюдаван а) в апаратури с кварцови резонатори, и б) при прекомерно завишаване на капацитивния елемент на филтъра в манипулационната телеграфна верига. 2) Камбановиден електрически импулс. 1FJ
канал – 1) В общ смисъл: част от необходимото (средства, преносна среда) за предаване на информация между два пункта. Бива с определена честотна лента (в системите с уплътняване по честота) или определен времеинтервал (в системите с уплътняване по време). 2) При радиовръзки на УКВ (30 – 440 МHz) и честотна модулация (ЧМ) т. нар. централни честоти на каналите са на всеки 25 килохерца. Например централната честота на предавателя на рипитъра R1 е 145,625 MHz (тя същевременно е и честотата на приемника на радиолюбителя). Центр. честота на следващия канал (в посока на увеличаване на честотата) ще бъде на 145,650 MHz. Съгласно Техническите изисквания максималната девиация при ЧМ на УКВ трябва да е не по-голяма от 5 kHz, а макс. модулираща звукова честота да не е по-голяма от 3 kHz. И тъй като ширината на цялата честотна лента на всеки УКВ канал (разположена симетрично около централната му честота) е равна на сбора от два пъти девиацията и два пъти най-високата модулираща честота, се получава 2х5 + 2x3 = 16 kHz. В разглеждания пример R1 ще заеме честотите от 145,617 до 145,633 MHz, а следващият канал ще заеме честотната лента от 145,642 до 145,658 MHz. Виждаме, че между двата канала остава една неизползвана честотна лента, широка 9 kHz, спомагаща да се избегне влиянието между двата канала, дори когато апаратите са с влошени (но не много) параметри. Изт. LZ1FJ
кантал – сплав на желязо, хром 22% (прибл.), алуминий 5% и кобалт 0,5%. Най-разпространени са 2 модификации, кантал А – при температура 20 градуса Целзий, съпротивлението на 1 м проводник от кантал А с диаметър 0,5 мм е 7,081 Ома, и кантал D – при същите условия – 6,877 Ома.. В електротехн. се употребява най-често в производството на мощни жични резистори, реостати и нагреватели (високата темп. на топене 1510 град. Целзий обуславя най-широкото приложение на кантала в електр. пещи). 1FJ
капацитет на антена – 1) на антена, работеща с противовес („земя”) – взаимния капацитет на проводниците на антената и „земята”. 2) На симетрична антена – взаимния капацитет на проводниците на двете половини на антената. LZ1FJ
капацитет на галваничен елемент или акумулатор – 1) електрическият заряд, който може да отдаде галваничния елемент или акумулатора при разряд до определеното минимално допустимо напрежение. Обикновено се представя с извънсистемната мерна единица ампер.часове като произведение на тока (в ампери) по времето на работа (в часове), като 1 ампер.час = 3,6.103 Кулона. Неправилно понякога се пише и ампер-час, както и ампер/час. 2) Енергията, отдадена от напълно зареден галваничен елемент (акумулатор) до разреждането му до определеното за допустимо най-ниско напрежение. Измерва се в Джаули, J, но в практиката по-често се употребява извънсистемна мерна единица – произведението ват.час (срещат се и неправилните за дадения случай записвания ват-час и ват/час), като 1 ват.час = 3600 J (Джаула). При понижаване на температурата енергийният капацитет намалява. LZ1FJ
касеве, КСВ – коефициент на стояща вълна, един от определящите фактори при оценка на антена. За целите на радиолюбителската практика се определя с достатъчна точност като отношение на сумата от напреженията на падащата и отразената вълна към тяхната разлика, КСВ = Uпад + Uотр / Uпад – Uотр. (При теор. изследвания се използват и отношенията на др. параметри на електромагнитната вълна.) Колкото по-близък до 1 е КСВ, толкова повече енергия се излъчва от антената. В съвр. трансивър КСВ може да се отчете на дисплея. На руски език съкр. е също КСВ (Коэффициент Стоячих Волн), на англ. SWR (Short Wave Ratio), среща се и VSWR (Voltage Standing Wave Ratio). LZ1FJ
каскод, каскодно стъпало – електронно стъпало след входната верига на радиоприемник (най-често УКВ-приемник), с което се постига намаляване на собствения шум на радиоприемника. На УКВ атмосферните, промишлени и донякъде битовите шумове и смущения са минимални, определящ шумов фактор е собственият шум на радиоприемника, създаван най-вече от транзисторите и резисторите. Тъй като най-висок шум създава смесителя, каскодното стъпало е винаги преди него. В лампови апарати (приемници, измервателни уреди, следящи системи) каскодът се реализираше с двоен триод с висока стръмност, в транзисторните – с 2 транзистора, плюс още 1 или 2 транзистора за подобряване на работата и връзката със следващото стъпало. Още по-голямо потискане на собствения шум осигуряват 2 последователно съединени каскода, но по-трудно се постига неутрализацията им. СХЕМИ И ФОРМУЛИ ЩЕ БЪДАТ ВКАРАНИ ДОПЪЛНИТЕЛНО, КОГАТО ТОВА … и т.н. LZ1FJ
кербоване – вж кримпване.
кварцов генератор – електронен генератор, в който вместо трептящ кръг е използван кварцов кристал (специално обработен, естествен или изкуствен), поместен в кварцодържател. Но в сравнение с обикновения LC-трептящ кръг, кварцът има мн. по-висок Q-фактор. Има и др. минерали и материали, в които се проявява пиезоелектричен ефект, но за високочестотни и УКВ генератори се е наложил кварцът. В зависимост от големината и вида на среза относно оптичната ос на кварцовата пластинка, кварцът ими собствена, мн. стабилна честота на електрическите трептения, съвпадаща с честотата на механичните му трептения. По принцип не трябва през кварца да протича силен ток, което по-бързо довежда до разрушаването му. При стареене на кварца (вкл. само при складов престой) генерирането става все по-трудно (на жаргон – „мързелив” кварц). Ако няма избор, такъв генератор може да тръгне чрез несилно, но отсечено вертикално чукване по корпуса на кварца. При високи изисквания към устр-вото, кристалът се поставя в херметичен съд (балон) с висок вакуум, може и целият генератор да се термостатира. Има мн. схеми на кварцови генератори, но те могат да се сведат до 2 групи: 1) Схеми, в които кристалът е включен последователно в системата усилвател-обратна връзка (последователен резонанс, честота f1) и 2) Схеми, в които кристалът е включен паралелно на усилвателя (паралелен резонанс, честота f2 малко по-висока от f1). От гледна точка на конструктора в домашни условия, втората група е примамлива с възможността чрез паралелно свързване на неголям променлив кондензатор към кварцодържателя, да се изменя честотата на генератора в тесни граници. Едно изискване – всички елементи от кварцодържателя и от цокъла, в който се поставя кварцът (метален корпус, пружини и др.), които могат да бъдат включени към общия проводник (заземени) – да се включат. LZ1FJ
КИРХОФ Густав Роберт (1824-1887) – германски физик, академик, чл. на Берлинската (1874), Петербургската и др. академии. Професор в Хайделбергския (1854) и в Берлинския (1875) университети. Установява (1847) два осн. закона за електрическите вериги. Съвм. с Р. Бунзен въвежда (1859) осн. положения на спектралния анализ. Открива цезия (1860) и рубидия (1861). Въвежда термина абсолютно черно тяло и установява един от осн. закони на топлинното излъчване. Изследвания и по механика и в др. области на математичната физика. Вж закони на Кирхоф. 1FJ
кит – комплект от електронни и др. конструктивни елементи, печатни платки и подробна инструкция за самостоятелна направа на апарат (напр. трансивър). Често са предвидени възможности чрез допълнителни възли и по-малки китове за подобряване на техн. характеристики на апарата. (През 70-те г., един от първите внесени в България трансиври беше китът SB-102 на фирмата Heathkit, САЩ, за радиоклуба LZ1KWF в Кремиковци. Поради тогавашният закон, изрично забраняващ внос от капиталистически страни на радиопредавателна апаратура за любителски цели, наложи се чрез предварителна уговорка с фирмата китът да бъде внесен като „Високочестотен сигналгенератор”). Изт. LZ1FJ
кича, кичиш - монтирам излишно много дискретни елементи. ("Седнал Коце и кичи ли кичи резистори по стъпалата. А същия приемник може да го направи с две интегрални схеми.") Изт. LZ1FJ (tnx на Г. Терезов, LZ1UO)
клепар - лош оператор.
клетка на памет – минималната адресуема област на паметта. Най-често съответства на 1 команда или на 1 операнд от команда.
клечка - вертикална антена.
кликове, пукания (от англ. clicks) – вид радиосмущения с импулсен характер, най-често при работа на телеграфия или при набиране на телефонен номер от мобилен телефон в близост до радиоприемник. Един клик може да съдържа само един, по-рядко няколко импулса (обикновено по-къси от 200 ms). При CW, при недобро филтриране в манипулационната верига кликовете се чуват в широка честотна лента от двете страни на осн. честота. Когато радиопредавателят, източник на кликове е разположен близо до приемника на засегнатия радиолюбител, е почти невъзможно да се работи. LZ1FJ
клирфактор – др. название на коефициент на нелинейни изкривявания.
клониране (на мобилен телефон) – ако по някакъв начин се копира секретната шифрова защита, съдържаща се в SIM–картата, и се оформи нова, идентична SIM–карта, която някой ползва с друг телефон, се появява нов абонат с клониран мобилен телефон. Недобросъвестни типове са измислили няколко начина за извличане на защитния шифър от SIM-карта, включително и по радиоканала на тракта.
клопфер (истор.) – телеграфен апарат, сигналите от който са били приемани на слух, посредством дървена резонансна кутия. По-късно сигналите са нанасяни чрез пишещо устр-во на хартиена лента, но в комплекта все пак е имало и такава резонансна кутия, в случай че лентата свърши преди края на телеграмата или че не е доставена лента. Употребява се чак до 20-те години на 20 век (особено по време на войни и революции, когато лента в по-затънтени места е нямало и не се е очаквало да има в близко бъдеще). Този метод на приемане е пренебрегван в кинематографията (там лентата пъргаво пълзи и се поднася на белогвардейското или червеноармейско началство), но се среща в художествени и др. литературни източници. Терминът произлиза от немския глагол klopfen – чукам. LZ1FJ
коефициент на нелинейните изкривявания, КНИ – термин, употребявн доскоро като синоним на термина коефициент на хармоничните (вече недопустимо, тъй като КНИ има по-обширно съдържание). Практич. значение при радиосвързочната апаратура имат предимно амплитудите на втората и третата хармонична. При транзисторните НЧ усилватели (най-вече при мощните, поради по-голямата им инертност) освен наличието на хармоници, се получават и динамични изкривявания (изходният сигнал не смогва бързо да следва „атаката”), при което се получава типичен „транзисторен” тембър, мн. неприятен за хайфистите, поради което те предпочитат лампови усилватели. Вж и изкривявания на звукотехнически сигнал. LZ1FJ
коефициент на усилване на антена – отношението на мощностите, необходими да се получи еднакъв интензитет на електромагнитното поле, излъчено с еталонна антена (полувълнов симетричен дипол) и с изследваната антена (чийто коефициент ще определяме). Обикновено се дава в децибели. LZ1FJ
коефициент на хармоничните – критерий за количествена оценка (често в %) на хармоничните съставни при предаване на НЧ електрически и на звукови сигнали (от усилвател, високоговорител, свързочен канал и др.). Бил е използван като синоним термина коефициент на нелинейни изкривявания, КНИ (вече недопустимо, тъй като се доказа, че КНИ има по-друго съдържание). При едночестотен синусоиден входен сигнал , където U2, U3,... .са амплитудите на хармоничните съставни, U1 е амплитудата на изходния сигнал с основна честота. При несинусоиден входен сигнал коефициентът на произволна n-та хармонична , където е ефективната стойност на n-тата хармонична, U1 е ефективната стойност на изходния сигнал с основна честота. Практич. значение при радиосвързочната апаратура (където се изисква отлична разбираемост само на говора) имат предимно амплитудите на втората и третата хармонична на НЧ сигнал. Вж и изкривявания на звукотехнически сигнал. LZ1FJ (Формулите ще напиша, когато си оправят сайта - да може да ги приема.)
колективна антена – част от система за приемане на радио- и телевизионни програми от абонатите (напр. живущите в многоетажен жилищен блок). Основната идея е, че многото индивидуални антени загрозяват външния вид на сградата, често са причина за дрязги и спорове, също и за повреди на покрива, а и икономията на метали е сериозна. В България комбинирани к. а. за радио- (ДВ, СВ, КВ и УКВ) и телевизия (всички тв канали) са произвеждани в Завод „Ком”, гр. Годеч. К. а. е само част от системата, съдържаща още усилватели, преобразуватели (за тв приемане на високите тв обхвати), диапазонен филтър, магистрални разпределители, абонатни кабели, абонатни контакти (куплунги) и заземителна шина. В първоначалния си вид терминът изглежда остарял, но мн. фирми към 2016 г. предлагат системи (включващи к.а.) за колективно приемане на цифрова сателитна телевизия. 1FJ
колинеарна антена – антена, в която има успоредни елементи. Най-често думата колинеарна участва като допълнително поясняваща в названието на антената (напр. „Колинеарна VHF-антена с усилване 6 dB на SM0VPO”, в която успоредни (по-точно лежат на една права) са горният и долният вибратор, също и двете рамена на шлейфа (нележащи на една права), „Колинеарна антена MIRTA” на инж. Мирчо Табаков, LZ5RX (ex LZ1MS) и др. (От математиката: колинеарните вектори са успоредни или лежат на една и съща права, а компланарните са успоредни (или лежат) на една и съща равнина. От тази дефиниция веднага става ясно, че два колинеарни вектора може да имат една и съща посока, но може и да са разнопосочни, както и че може да са равни по големина, но може и да не са. В многобройните случаи на по-добри или по-несъвършени колинеарни антени колинеарността се среща във всичките и случаи, особено при недобро изпълнение.) LZ1FJ
колотрон – лазерна печатарска техника („лазерна сублимация”) за пренасянето върху метал на пълноцветни изображения (фотоснимки, дипломи, сертификати и др.) Този вид техника осигурява висока разрешаваща способност и повтаряне и на най-малките цветови нюанси. LZ1FJ
компактрон – няколко радиолампови системи (обикн. 4) в общ стъклен балон. Към 1930 г. първа произвежда компактрони фирмата „Льове”, Германия, като в балона са вграждани и елементи от схемата. Главният недостатък е, че при повреда само на един елемент целият компактрон трябва да се смени. Последната фирма, произвела компактрони (миниатюрни и с намалена консумация) е „Дженерал Илектрик”, САЩ. Но техниката неумолимо върви напред … LZ1FJ
компандер – устройство, съдържащо компресор в предавателната и експандер в приемната част на електроакустична система. Подобрява шумозащитеността на съобщителния канал и намалява изкривяванията при предаване на сигналите. Съвр. системи за подобряване на качеството на звука (с-ми Долби и др.) са на компандерен принцип. 1FJ
компаратор – 1) електронно устройство, което сравнява две непрекъснати входни величини (най-често напрежения) и в зависимост от резултата произвежда двоични сигнали. Аналоговите компаратори обикновено съдържат двувходов диференциален усилвател и прагови елементи за формиране на нормиран двоичен сигнал. Често употребяван градивен елемент при аналоговото сравняване е операционният усилвател. 2) Цифрова схема за сравнение на две входни двоично кодирани числа с 3 изходни състояния – по-малко, по-голямо и равно. 1FJ
комплементарна двойка – два транзистора с различна проводимост (n-p-n и p-n-p) и с достатъчно еднакви характеристики. При работа взаимно се допълват. Употребяват се в различни симетрични схеми (най-масово в двутактни изходни стъпала на НЧУ), в драйверни усилватели, в изчисл. техника и др. Често всеки от двата транзистора е съставен транзистор (Дарлингтонова двойка). Обикновено се произвеждат като биполярни или полеви комплементарни двойки (напр. КТ825 и КТ827), но при липса на комплементарна двойка, радиолюбителят може да опита с 2 разнопроводими транзистора с еднакъв коеф. на усилване и внимателно подбиране на оптималния ток на покой. LZ1FJ
компресиране (при работа с компютър) – намаляване размера на файл при запазване на съдържанието му. За целта най-често се използват програмите Win zip и Win rar. 1FJ
компресор (в звуко- и съобщителната техника) – усилвател на звукочестотни електрически сигнали, автоматично намаляващ коефициента си на усилване при увеличаване на нивото на входния сигнал. Компресорът стеснява динамичния диапазон за предаваните сигнали и подобрява звукопредаването от шумни помещения и транспортни средства. Прил. – в електроакустиката и радиовръзките. 1FJ
кондишън - (кратко: condx) от англ. condition; "има кондишън" - благоприятни условия за разпространение на радиовълните. Разбира се, "кондишънът" е различен за различните дължини на вълната и за различните посоки.
константан – сплав на никел 40% прибл., мед 58% прибл., манган 1-2 % и кобалт ок. 0,5%. При температура 20 градуса Целзий, съпротивлението на 1 м константанов проводник с диаметър 0,5 мм е 2, 96 Ома. Характерна е ниската темп. зависимост на съпротивлението от температурата, темп. коефициент прибл. 20.10 на минус 5-та степен. Термодвойка мед – константан има термоелектродвижещо напрежение прибл. 39 микроволта на 1 град. Целзий. Прил. – в производството на жични резистори с висока точност, реостати, нагреватели (работна температура до 800 – 850 град. Целзий), също за термодвойки мед – константан и желязо – константан. 1FJ (АДМИНИСТРАТОРИ, НАПРАВЕТЕ НЕОБХОДИМОТО ПОНЕ ГРАДУСИ И МАТ. СТЕПЕНИ ДА ИЗЛИЗАТ ПО ОБЩОПРИЕТИЯ НАЧИН.)
контест - радиолюбителско КВ или УКВ състезание.
контестация - възражение, оплакване. Подава се по време на състезание при констатирани нередности.
копир-ефект – прехвърляне на магнитния запис от горната навивка на лентата в съседната долна навивка (при възпроизвеждане се чува като ехо). К.-е. се усилва при остарявяне на записа, при повишаване на температурата, при повишаване на скоростта на движение на лентата, при по-стегнато навита лента и при намаляване на дебелината на магн. лента. Тъй като к.-е. се причинява само от най-малките магнитни домени, парадокс е, че при висококачествените тънки нискошумови магн. ленти той се проявява по-силно. LZ1FJ
корелация – взаимна зависимост, съотнасяне на величини, функции или понятия. Един от методите на мат. статистика е корелационният анализ – метод за обработка на статистически данни, използвани за изучаване на коефициентите (корелациите) между изменящи се величини (функции, понятия). При този анализ се сравняват коефициентите на корелацията между две или повече променливи, за да се установят статистически взаимозависимости между тях. При това корелацията може да се окаже слаба, умерена или силна. В радиотехниката се ползва най-много в устр-ва за изследване на шумове и евентуално наличие на полезен сигнал, но и за анализ на грешките при косвени измервания, при изследване на ел. филтри и другаде. LZ1FJ
котва на обтяжка – устройство в долня край на обтяжка на вертикална носеща конструкция на антена за стабилно закрепване в земята (предимно за големи професионални антени). 1FJ
КОТЕЛНИКОВ Владимир Александрович (1908) – руски радиоинженер, син на математика А. П. Котелников (1865–1944). Професор (1947) в Московския енергетичен ин-т; директор (от 1954) на Института по радиотехника и електроника; академик (1953) и вицепрезидент (1971–88) на Академията на науките на СССР (от 1991 – на Руската академия на науките). Осн. приноси в усъвършенстването на методите на радиоприемане, борбата с радиосмущенията, теорията на потенциалната шумоустойчивост, радиолокацията на Марс, Венера и Меркурий. Въвежда основна теорема в теорията на комуникациите за необходимия и достатъчен брой квантувания при дискретизация на сигнала (теорема на Котелников) Чуждестр. член на БАН (1987) и на др. академии и дружества. LZ1FJ
кримпване, кербоване – технологично действие, вид свързване на електрически кабели и проводници без запояване. Наложило се е в практиката тъй като е лесно, ефективно, нетоксично и се изпълнява доста бързо. Извършва се с клещи за кримпване. В зависимост от типа на съединителя (куплунга, конектора) и от изискванията има много начини за кримпване. LZ1FJ
криотрон – превлючвателен криогенен елемент, чието действие се основава на свойството на свръхпроводник да изменя скокообразно своята електрическа проводимост под въздействието на достатъчно силно външно магнитно поле (критично магнитно поле). Има само едно от двете състояния – на електрическа свръхпроводимост и на слаба електрическа проводимост. Явлението свръхпроводимост е свойството на някои химически елементи (общо 21 по Менделеевата таблица) да губят електрическото си съпротивление при температури, близки до абсолютната нула (- 273 градуса Целзий, равняващи се на 0 градуса Келвин), и е открито от холандския физик Камерлинг Онес през 1911 г. Също той открива, че по-лоши проводници (олово, калай, алуминий, ниобий и др.) стават свръхпроводници при такива температури, докато най-добрите ел. проводници (сребро, злато, мед) – не стават. Криотронът е изобретен от д-р инж. Дъдли А. Бък (Dudley A. Buck) през 1954 г. в САЩ (патент от 1955 г.). В първите лабораторни постановки – в съд с втечнен хелий е поставен танталов щифт, около който е навита управляващата намотка от тънка ниобиева нишка. Танталовият щифт е в състояние на свръхпроводимост, и може да премине в състояние на обикновената си проводимост посредством подаване на достатъчно напрежение на ниобиевата намотка. В следващите години др. учени създават и др. подобни елементи – персистор, криосар. LZ1FJ
крокодилче – метална щипка за електрическо съединяване към ел. верига или елемент. Обикновено се изработва от месинг, стомана или месингосилициева сплав за големини на тока 5, 6, 10 или 12 Ампера. Има цилиндрична част за надяване върху банан-щекер. Някои крокодилчета имат допълнително болтче за включване на още една ел. верига. По-късните модификации са във вид на разтварящи се пружинни контакти и др. LZ1FJ
кросбанд – режим на работа на радиостанция (трансивър), при който сигналът на кореспондента се приема на един любителски обхват, а собственият сигнал (отговор) се предава на друг любителски обхват (при което се постига пълен дуплекс). В състезания кросбанд-радиовръзки не са разрешени (както и връзки с различни модулации). Най-често режимът кросбанд се използва в ретранслатори (рипитри), особено в рипитри, разположени на космически обекти. Напр. в Международната космическа станция (прибл. 330 км над Земята) се приема на 70-сантиметровия обват, а се предава на 2-метровия, при възможност за радиолюбителя с обикн. 2-бандов УКВ-трансивър и обикновени антени да направи УКВ-връзки до 2000 км и повече. В някои трансиври е предвиден режим на кросбанд-ретранслация (Kenwood D700 и др.) Тъй като косм. станция се движи с голяма скорост (28800 км/час), в мястото на приемащия радиолюбител се проявява ефектът на Доплер. Той е по-силно изразен на по-високочестотния банд (70 см), поради което там е необходимо да се коригира честотата на собствения трансивър (да се увеличава или понижава при приближаване или отдалечаване), и то неколкократно докато косм. станция е в зоната на приемане (в съвр. трансиври това може да бъде програмирано да се извършва автоматично за всяка конкретна зона и ползван рипитър). LZ1FJ
кросмодулация – 1) нежелана амплитудна модулация на полезния сигнал от друг сигнал (сигнали), в резултат на преминаването им през нелинеен елемент (или нелинеен участък от схемата). В радиоприемник може да се получи, ако смущаващ силен сигнал претовари входа му. Тогава нежеланата, смущаваща станция ще се чува като фон заедно с желаната. 2) В йоносферата: ако към една област на йоносферата се изпратят едновременно полезна и нежелана (смушаваща) електромагнитна вълна, възникват резултантни изменения (йонизация) на електронната плътност на йоносферния слой. 3) В цв. телевизия – вредна модулация на сигнала за цветност от сигнала за яркост. LZ1FJ
кръгла маса - дълга радиовръзка, в която са включени повече от двама кореспонденти. Често се среща и с английското си название раунд тейбъл.
„кръглата папка” – кошчето за боклук. „При възстановяването на един лампов ретро приемник всички блокиращи и някои прехвърлящи кондензатори заминаха в „кръглата папка” и бяха заменени със съвременни.” 1FJ
кръгова честота - др. название на ъглова честота. 1FJ
кръстачка - насочена многоелементна антена за УКВ, на чийто бум са монтирани хоризонтални и вертикални елементи. LZ1FJ
къси вълни, КВ, SW (Short Waves) – радиовълни с честота 3 – 30 MHz (дължина на вълната от 100 до 10 метра). Отразяват се от йоносферата (най-често от слой F) и от земната повърхност, при тези неколкократни отражения част от ВЧ-енергията се поглъща. Разпространението им зависи от слънчевата активност, годишния сезон, времето в рамките на едно денонощие и др. Съответно в зависимост от тези 3 главни фактора, разпространението на КВ на разрешените КВ-обхвати от 1,8 до 29, 7 MHz e доста различно. Обхватът 1, 81 до 1, 85 MHz по същество е средновълнов обхват, макар че от радиолюбителите се смята за най-нискочестотния КВ-обхват. Обхватът 50,1 – 50,15 MHz по същество е УКВ-обхват, но през лятото радиовълните в този обхват понякога се отразяват от йоносферата. LZ1FJ
Q-код, кю-код – международен телеграфен код, съставен от 3 (по изключение 4) букви, който заменя цели изрази при предаване и приемане на съобщения чрез радиотелеграфна (понякога радиотелефонна или др. вид ) радиовръзка. Започва с буквата Q, която служи само за означение на принадлежността му към групата на Q-кода. Например QTH? – Какво е Вашето местонахождение?, QTH Sofia – Моето местонахождение е София. QRQ? – Да предавам ли по-бързо?, QRQ 120 – Предавайте по-бързо, със скорост 120 знака в минута. QRP – малка мощност (по-ниска от 5 W), QRPP – много малка (1 W или по-ниска) мощност на радиопредавателя, и др. Кю-кодът и основният набор от други съкращения са едно от необходимите, но не достатъчни знания за работа в радиолюбителския ефир. Прил. – в професионални и любителски радиовръзки.
QRP - малка мощност/намалете мощността (в смисъла на Q-кода). Kю-Ер-Пи- в преносен смисъл се използва за обозначаване на малкото дете, а QRPP - на бебето в семейството.
QRP-ист, кюерпист – радиолюбител, който при работа в ефира използва ниска мощност, до 5 Вата. В повечето състезания има отделна класация за QRP-истите. Независимо дали по характер са сангвиници, флегматици, холерици или меланхолици, всички кюерписти са капризни и мн. чувствителни към оценки от др. хора на техните сигнали, антени, начин на работа в ефира, навлизане на мощни радиостанции в честотните ленти, определени за QRP и др. подобни. При разговор с QRP-ист бъдете изключително внимателни и учтиви. Наблягайте повече на косвени потвърждения, напр. как веднъж Ви се случило и на Вас да работите с неколковатова мощност и с най-проста антена (неоразмерена жица) , и сте направил радиовръзка с Антарктида, и др. от тоя род. Радиолюбителска народна поговорка: „Сънят на QRP-иста е кратък, но изпълнен с приятни сънища.” ЗЛАТНО ПРАВИЛО (при общуване с жени и QRP-исти): „ЖЕНА НИКОГА НЕ СЕ ПИТА ЗА ВЪЗРАСТТА! А QRP-ИСТ – ЗА МОЩНОСТТА … К. Б., LZ1FJ
QRPP – излъчване с мощност, по-ниска или равна на 1 Ват. 1FJ
QRSS – много бавна телеграфна манипулация. Кодът произлиза от QRS – Намалете скоростта на предаване. Използва се, когато условията на радиовръзката са трудни (QRPP, голямо разстояние, QRM, лош кондишън, мн. ниска работна честота и др.). QRSS използват също и съвсем начинаещи оператори. Колкото и странно да е, има и радиолюбители с мн. висока квалификация, които понякога работят без компютър на QRSS (това изглежда е изтънчена смес от дози хамохолизъм, мания и перверзност, но някои твърдят, че за тях е голямо удоволствие сами да „нарисуват мелодията” на буквите). При съчетанието трансивър–компютър и мн. ниска скорост на предаване (напр. продължителност на една телеграфна точка 5 – 10 секунди блестящо се потвърждава правилото на Шенън, като се приема сигнал с ниво под шумовете или под човешката чуваемост. Част от работещите на QRSS са обединени в международен клуб. LZ1FJ (tnx на Виктор Маринов, LZ1NY)
ламба - електронна лампа.
лавинен диод – диод, в който се използва лавинно умножение на токоносителите вследствие на ударна йонизация (при нея бързо нараства броят на двойките електрон-дупка). Такава йонизация се получава само в достатъчно широк p-n преход от полупроводници с високо специфично съпротивление, при това е необходимо достатъчно силно електрическо поле (създавано чрез повишаване на приложеното върху диода обратно напрежение до стойности, близки до напрежението на лавинен пробив). В сравнение с обикновения полупроводников диод, лавинният диод издържа на неколкократно по-високо пренапрежение. Прил.: в относително мощни индуктивни вериги. LZ1FJ
лавинен транзистор – транзистор, чийто база-колекторен p-n преход е поставен в режим на лавинно умножение на токоносителите. Прил. – в импулсни генератори и в синусоидални генератори в СВЧ-диапазон. Вж и лавинен диод. LZ1FJ
лавинен фотодиод, APD – вид фотодиод, avalanche photodiode. В него се използва лавинното умножение (силно нарастване на тока при напрежение, близко (но по-ниско) от пробивното напрежение на диода. Фотоните, движещи се в силното ел. поле, при удара си в атоми генерират нови токоносители (електрон-дупка). Преходът p-n на л. ф. по принцип е с високо пробивно напрежение, шумът, който съпровожда лавинното умножение е намален посредством технологични особености. LZ1FJ
лавиннопролетен диод – диод, в който при обратно поляризиран p–n преход се използва лавинно умножение на токоносителите вследствие на ударна йонизация (при нея бързо нараства броят на двойките електрон-дупка). Такава йонизация се получава само в достатъчно широк p-n преход от полупроводници с високо специфично съпротивление, при това е необходимо достатъчно силно електрическо поле, в което "пролитат" зарядоносителите (създавано при повишаване на приложеното върху диода обратно напрежение до стойности, близки до напрежението на лавинен пробив). При такова ел. поле двойките електрон-дупка се разделят, но електроните и дупките изминават разстоянията до съответните повърхности на прехода за различно време – електронната съставна на тока изостава по фаза спрямо дупчестата, получава се дефазиране между тока и напрежението, което достига 180 градуса. Прил.: за генериране на СВЧ-трептения. LZ1FJ
лаг (от англ. lag) — закъснение, задръжка в работата на компютърна програма (например на програма за късовълново състезание). Често срещан случай при морзова манипулация е лагът или промяна в първия елемент на опознавателния знак на радиостанцията (напр. вместо LZ1K се регистрира DZ1K, т.е. лагът е толкова голям, че първата точка не се регистрира). Терминът се използва и от геймърите при компютърни игри, и навсякъде, когато програма или комп. приложение не реагира навреме на въвеждането от потребителя. LZ1FJ
ларингофон – микрофон със специална конструкция, предназначен за преобразуване на механичните трептения на гръкляна (ларинкса) в нискочестотни електрически трептения. Обикновено два електродинамични или пиезоелектрични ларингофона се разполагат от двете страни на гръкляна в шлем, в който има и слушалки. Подобрява се качеството на радио- и телефонните разговори от самолети, танкове, бойни машини, шумни помещения и др. Медицинският ларингофон служи за формиране на гласоподобен звуков сигнал след някои операции на ларинкса; в този случай ларингофонът е съчетан с миниатюрен високоговорител. Съвр. цифров говорен апарат на ларингофонен принцип разполага със специализиран микропроцесор с възможности говорещият да поставя правилно ударенията в думите и изреченията и да говори с необходимата интонация. Индивидуалната настройка се извършва чрез включване на апарата към компютър и специален софтуер. LZ1FJ
ЛАТР, латер - лабораторен автотрансформатор с възможност за регулиране на изходното напрежение. Често срещан е латерът за точно нагласяване на 220 V. Промяната най-често е електрическа с плавно или дребностъпково (с превключвател) подбиране броя на навивките, но има и латери с плавна промяна на някоя от магнитните величини. 1FJ
Лесли-ефект – звуков ефект в електронната музика, наподобяващ звук на вятър, понякога на звук, „издухван” от въртящ се вентилатор пред озвучителното тяло. Най-силно въздействащ при органово изпълнение. Реализира се от електронна схема, съдържаща генератор с 3 дефазиращи RC-групи, три последователно свързани фазови модулатора, усилвател. 1FJ
лечебен текст – методически съставен текст при обучение по радиотелеграфия, текст, в който има много от тия знаци, които конкретния обучаем греши. Лечебни текстове се изготвят както по приемане, така и по предаване. Напр. при приемане със записване на ръка върху хартия на латиница, почти еднакво се записват буквите u и n, които след това обучаемият не може със сигурност да прочете. Или при предаване се съединяват буквите в и е, така че вместо вечер се получава пчер, и др. LZ1FJ
лещова антена – СВЧ антена, чийто излъчвател се поставя във фокуса на радиовълнова събирателна леща (прозрачно за радиовълните тяло) с цел макс. излъчване в една посока. Лещата бива забавяща фазовата скорост на вълната (изпъкнала леща) или ускоряваща я (вдлъбната). Сферичният или цилиндричен фронт на електромагн. вълна посредством лещата се преобразува в плосък фронт, с което се постига добра насоченост. Конструктивно е диелектрична (от диелектрик с малки загуби), от спец. изкуствен диелектрик (в който са запресовани голям брой метални топченца, дискчета и части от пръчици, проявяващи се като диполи; те създават вторично излъчване, което сумирано с основното дава ефект на пречупване на вълната в лещата) и металовъздушна (част от вълновод). Трудна за осъществяване, изисква мн. висока точност при изработването. LZ1FJ
лид, lid - лош оператор. (Използва се предимно на CW.) 1FJ
линейка – линеен радиоприемник (без пряко или междинно преобразуване на честотата). FJ
линеар - крайно стъпало (усилвател на мощност). Употребява се и в хумористичен смисъл - на "побългарено" крайно стъпало, което даже и при не дотам голяма мощност съвсем не е в линеен режим, което води до кликове и др. неприятности.
линейни електрически вериги – ел. вериги, в които големината на тока зависи право пропорционално от приложеното напрежение (т.е. между тока и напрежението съществува линейна зависимост). Съпротивлението на линейната верига е постоянно и не зависи от подаденото на веригата напрежение. (Когато подаденото напрежение е променливотоково, може да се говори само за някаква условна, идеализирана линейност, и то при ниски честоти. При ВЧ може да се постигне задоволителна линейност в определен участък на волтамперната характеристика на веригата, но обикновено това е свързано със схемни усложнения и др. трудности.) LZ1FJ
линия на Губо – еднопроводна електрическа линия с повърхностна вълна. Предложена ок. 1950 г. от Жорж Губо (George J. E. Goubau, работил в САЩ, през 1960 разработва лещи за оптични влакна). Конструктивно наподобява коаксиален кабел без металич. му оплетка, като диелектрикът около мет. жило е със строго определен диаметър (в зависимост от раб. честота). Само при спазване на това условие електромагн. поле се концентрира около металното жило и може да се пренесе по протежение на проводника почти без загуби (но в цилиндричното пространство с определен критичен радиус около ел. линия не трябва да има нито проводящи, нито диелектрични предмети). Критичният радиус е прибл. половин дължина на вълната, т.е. линията на Губо е подходяща при пренасяна на телевизионен и др. сигнал на УКВ (по лесно на дециметрови, сантиметрови и милиметрови вълни), особено при силно пресечен терен, където няма др. начин за връзка. В сравнение с по-скъпите коакс. кабели, затихването на линиите на Губо за 100 метра е прибл. 2 dB при 1000 MHz, а на среден коакс. кабел е 40 dB. LZ1FJ
лисица - предавател за радиозасичане (ARDF).
литцендрат – проводник, съставен от отделни, изолирани едно от друго жила (броят им варира в широки граници, от 7 до 630 жила), предназначен за високочестотни бобини и вериги. Жилата са разположени „на повив” по определен начин. Такава конструкция и голeмият брой жила имат за цел намаляването на загубите от скин-ефекта. Получава се не по-малко от около 15 пъти по-голяма проводяща поърхност (взета е предвид и дебелината на изолацията на всяко жило). При свързването на литцендрат най-важното е да се постигне качествено запояване на всички жила! За целта краят, който ще се запоявя, бързо се нагрява на пламъка на спиртна лампа (може малко спирт в метална капачка, но не кибрит или свещ), така че да не прегорят жилата, а само тяхната изолация. Има и марки литцендрат, които не се нуждаят от зачистване преди запояване. При честоти от високия край на КВ, както и на УКВ, не се използва литцендрат, а дебели, механично стабилни медни проводници, често във вид на тръби. LZ1FJ
лицензия – специално разрешение за осъществяване на конкретен вид дейност, при задължително спазване на лицензионните изисквания, издадено от лицензиращия орган на юридическо или физическо лице. В България радиолюбителят получава лицензия съобразно своята квалификация (слушател, клас 2, клас 1) от Комисията по радиосъобщенията и безусловно трябва да спазва всичко в нейния документ „Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба”. LZ1FJ
LNA, Low Noise Amplifier – малошумящ усилвател. 1FJ
лов на лисици – радиоориентиране, ARDF, радиозасичане. 1FJ
логаритмичен усилвател - усилвател, чието изходно напрежение се изменя по логаритмичен закон при промяна на входното напрежение. Прил. - при аналогови устр-ва за аритметични дейстия, също и когато при обработката на сигнала отчитането е в децибели. LZ1FJ
логически елемент – най-простият във функционално отношение елемент в цифрово електронно устройство или компютър, извършващ определена логическа операция. Работи с две нива на входния и изходния сигнал, условно приети за логически 0 и 1. Най-често импулсите-нули са с по-ниска амплитуда от импулсите-единици (положителна логика), но може да бъде и обратното (отрицателна логика). LZ1FJ
логометър – електроизмервателен уред, който по някакъв начин (на скала или екран) показва отношението на две електрически величини. Бива: 1) Електромеханичен – най-често с 2 кръстосани намотки (подвижни или неподвижни), през които протичат токове, пропорционални на съответните 2 величини. Най-често е електродинамичен, но има и магнитоелектрични логометри. Може да се измерват и 2 неелектрически величини, предварително преобразувани в електрически. 2) Електронен – принципът е същия, възможностите са повече. Вж и фазометър. LZ1FJ
логопериодична антена – широколентова диапазонна антена, при която параметрите на излъчващите (приемните) елементи и разстоянията между тях са в логаритмична зависимост от честотата на излъчваните (приеманите) електромагнитни вълни. Прил. – в телевизията и за КВ и УКВ радиовръзки. LZ1FJ
ЛОСЕВ Олег Владимирович (1903-прибл. 22.01.1942) - руски радиотехник, по-късно научен сътрудник-физик, с принос в приложението на полупроводниците в радиотехниката.
Постъпва (1919) в изследоват. радиолаборатория (НРЛ) в Нижни Новгород, където открива способността на някои видове полупроводникови кристални детектори (стомана-цинкит и др.) да възбуждат в трептящ кръг незатихващи електрически трептения. Създава (1922) нов тип регенеративен, след това и хетеродинен радиоприемник с такъв кристален диод и батерийно ел. захранване, с подбиране на работната точка в характеристиката на диода. Постига определено усилване на радиосигналите в приемника си (наречен кристадин) в сравнение с използваните тогава детекторни радиоприемници. Схемата на кристадина е публикувана в много чуждестр. списания и получава голяма популярност. Лосев не се е интересувал от авторски права. Получените по-късно за др. научни работи авторски свидетелства са поради това, че такъв е каналният ред. Той по-скоро е надарен от Бога радиофизик и радиоинженер в съчетание с умели, „технически” ръце. Списанието Radio News, САЩ, пише: „Младият руски изобретател даде на света своето изобретение, без да вземе патент за него!” Във Франция: „Той оповести своето откритие, като мислеше преди всичко за своите другари – радиолюбителите по света.” Специално за радиолюбители Лосев написва брошурата „Кристадин”, която поради търсенето претърпява три издания. Прави опити и доказва, че е възможна радиовръзка на малки разстояния с два кристадина (единият в генераторен, другият – в усилвателен режим. При експерименти с различни видове нелинейни двуполюсници установява (1925) възникването на сигнали с нови честоти, породени от генерирания сигнал с основната честота. Открива (1927) нов вид “студено” светене при преминаване на ел. ток през кристал от силициев карбид. През 1928 НРЛ е закрита. Лосев заедно с др. сътрудници на лабораторията се премества в Ленинград, в Централната радиолаборатория, ЦРЛ. Същевременно от 1929 до 1933 по покана от А. Ф. Иоффе провежда изследвания като научен сътрудник в Ленинградския физико-технически ин-т. От 1938 е н.с. в катедра „Физика” на Първи ленинградски медицински ин-т. Изследва фотоефектите в полупроводници и предлага нов метод за изготвяне на фотоелементи и фоторезистори. Кандидат на физико-математическите науки, 1938 г. При изследванията му става ясно, че силицият е най-перспективния материал в бъдещата полупроводникова техника. Лосев притежава 12 авторски свидетелства за изобретения. Изследванията му на електропроводимостта на тънки кристални слоеве (започнати 1940) са прекратени поради войната. Въпреки че има право, отказва да се евакуира. Последната му работа е конструкция на уред за откриване на метални парчета в раните. Загива в обсадения Ленинград (дн. Санкт Петербург). Мястото на погребението му е неизвестно. К.Б.-LZ1FJ
LPD – маломощно устройство (прибор), от англ. Low Pover Device. Когато се употребява за КВ- или УКВ-радиостанция, означава почти същото, като QRPP-радиостанция. Особеността е, че LPD най-често се използва за по-маломощната част от целия QRPP-мощностен диапазон, който е от микроватове до 1 W. Напр.: „С моето самоделно LPD с мощност 10 миливата и антена G5RV направих връзка с Исландия!” В северна Америка се среща (по-често за УКВ-радиостанции) и с названието Family Radio. LZ1FJ
луминесценция - излъчване на светлина от някои вещества (луминофори), което е причинено от друг вид енергия, но не и от топлинна енергия (поради това луминесценцията е наричана и "студено светене"). Има биолуминесценция (гниещо дърво, някои насекоми), електролуминесценция (причинява се от енергията на променливо ел. поле, приложение - в осветителни лампи и някои индикатори), катодна луминесценция, радиолуминесценция, рентгенолуминесценция и хемилуминесценция. LZ1FJ
лунатик - особен вид човек-радиолюбител, установяващ радиовръзки на УКВ чрез отражения от повърхността на Луната (ЕМЕ - Earth-Moon-Earth). Сигналът от предавателната антена трябва да преодолее разстоянието от Земята до Луната (около 350 хил. км) и след отражение от лунната повърхност да бъде приет от кореспондента обратно на Земята. При това сигналът претърпява неимоверното затихване от 250 - 300 dB! Изключително интересен е ефектът от забавянето на отразените сигнали, когато човек може да чуе края на предаването си, след като мине от предаване на приемане.
лупа – устройство в приемник (най-често фабричен битов или самоделен любителски) за разливане върху скалата на участък от обхвата, което облекчава настройката. Действа чрез изменяне на индуктивност или на капацитет. Напр. в бълг. приемници „Мелодия 10”, „Симфония 10” и др., в трептящия кръг на хетеродина за УКВ се включва допълнителна малка бобина с изменяема индуктивност (нейната индуктивност се изменя също с копчето за настройка на УКВ). 1FJ
луфт – въздух, нем. Luft. В радиолюбителски разговори и текстове се среща в следните случаи: 1) Регулиране на разстоянието при ел. контакт (на телеграфен ключ, реле или др. По-голяма скорост на предаване се постига при по-малък луфт на телегр. ключ.). 2) Разстояние между пластините на кондензатор с възд. диелектрик. ПРАВИЛО: 1 mm луфт – 1000 V максимално напрежение между съседни пластини. Например при луфт 2 mm напрежението не трябва да превишава 2000 V. 3) Хлабина на механична предавка за настройка на променлив елемент (променлив кондензатор, вариометър, точен потенциометър или др.). Желателно е такава предавка въобще да няма луфт. 4) Разстояние на възд. междина в магнитопровод (за по-голяма механична стабилност при изправителните дросели в междината се затяга пластинка от твърд изолационен материал, напр. гетинакс или текстолит). 5) В електротехниката – въздушен ел. прекъсвач – луфтшалтер. LZ1FJ
лъчев тетрод – тетрод, в който чрез специална конструкция на електродите силно е намален вредния динатронен ефект. Управляващата и екранната решетка са навити с еднаква стъпка и са разположени така, че навивките на екранната решетка да попадат точно зад навивките на управляващата решетка. Между анода и екранната решетка са монтирани 2 пластинкови електрода, електрически свързани с катода, т.е. на тях има потенциал, равен на ниския катоден потенциал (в много схеми – нулев потенциал). В следствие на тези мерки електронният поток се движи от катода към анода в тесни снопчета, като тези електрони, които при бомбардирането на анода се отразяват от него, попадат върху двата пластинкови електрода, не достигат екранната решетка, а се отвеждат към „земята”. Лъчевите тетроди най-често са ползвани за усилване или генериране там, където е по-голяма изходната мощност. LZ1FJ
магистрала – основна свързочна линия, към която се свързват мрежите на абонатите (телефонни, компютърни, за кабелна телевизия). Тъй като броят на консуматорите се увеличава, магистралната линия все по-често е с оптичен кабел, имащ по-големи възможности. LZ1FJ
магнетрон – магнетронен уред с нагряван катод, предназначен за генериране на свръхвисокочестотни трептения. Енергията на електроните, движещи се между катода и анодния блок, се предава на трептяща система от обемни резонатори. Прил. - в радиолокатори, промишлени пещи, готварски печки и др. 1FJ
магнетронен уред, уред от М-тип – свръхвисокочестотен електровакуумен уред, в който електроните се движат по сложни траектории във взаимноперпендикулярни постоянни магнитни и електрически полета и в свръхвисокочестотно електромагнитно поле. Магнетронни уреди са магнетронът, амплитронът, стабилотронът, платинотронът, някои от лампите с бягаща вълна и лампите с обратна вълна, коакситронът, митронът и др. (някои от изброените вече не се произвеждат). Прил. – за генериране или усилване на свръхвисокочестотни трептения. LZ1FJ
магнитна индукция – средното резултантно магнитно поле в дадено вещество. Обикновено се означава с B. В по-старата литература се среща и като сила на магнитното поле, мерната единица е била Гаус. Силата на магн. полета на Земята и на Слънцето е прибл. 1 Гаус. (Някои временно съществуващи слънчеви петна създават магн. полета със сила няколко хиляди Гауса.) Новата мерна единица за магн. индукция е Тесла (в с-мата СИ). 1 Тесла е равна на 10000 Гауса. Силата на магн. поле на една от звездите „бяло джудже” (голяма прибл. колкото Земята) е ок. 700 млн. Гауса (70000 Тесла). Във физически лаборатории са получени за мн. късо време (малки части от секундата) магн. полета със сила до 1 млн. Гауса. LZ1FJ
магнитни домени – микрообласти в тяло, притежаващи собствена намагнитеност (придобита при въздействие на магнитно поле). Биват с различна форма (тя зависи от свойствата на веществото на тялото, също и от прилаганата технология). Например един от методите за производство на логически и запомнящи интегрални схеми е със създаване при фотолитографския процес на цилиндрични домени – носители на информацията. 1FJ
майк – микрофон. 1FJ
маймуна – двустранен телеграфен ключ. 1FJ
Майснер (Meissner) Александер – в зората на ламповата радиотехника (1912-1913 г.) пръв предлага схема на електроннолампов LC-генератор. Почти по същото време най-малко още 5 изобретатели (Г. Дж. Раунд, Едуин Х. Армстронг, Едуин Колпитц, Р. В. Л. Хартли и Реджиналд Фесенден) заявяват различни схеми на генератори. LZ1FJ
манганин – сплав на никел 12% прибл., мед 86% прибл. и манган 2 %. Темп. на топене 960 градуса Целзий. При температура 20 градуса Целзий, съпротивлението на 1 м манганинов проводник с диаметър 0,5 мм е 2, 191 Ома. Характерна е ниската зависимост на съпротивлението от температурата, темп. коефициент прибл. 2.10 на минус 6-та степен. Термодвойка мед – манганин има ниско термоелектродвижещо напрежение (до 1 микроволт на 1 град. Целзий). Прил. – в производството на еталонни жични резистори, шунтове с висока точност, термодвойки, корозионноустойчиви детайли. LZ1FJ (АДМИНИСТРАТОРИ, НАПРАВЕТЕ НЕОБХОДИМОТО ПОНЕ ГРАДУСИ И МАТ. СТЕПЕНИ ДА ИЗЛИЗАТ ПО ОБЩОПРИЕТИЯ НАЧИН.)
маркони – жаргонно, с хумористичен оттенък название на радист, най-използвано във флотовете и армиите на мн. държави. Във флота и армията на Италия официално комуникационните оператори се наричат марконисти. От фамилното име на Гулиелмо Джузепе Маркони (1874 – 1937, баща италианец, майка ирландка (с шотл. корен)), имащ принос за практическата реализация, усъвършенстването и масовото развитие на радиокомуникациите. LZ1FJ
MDX – масималното преодоляно разстояние при директна УКВ радиовръзка от временно местоположение (при това радиолюбителят трябва да предава след повиквателния си знак / p Например LZ1DW/p QTH хижа Тинтява, Витоша, MDX 1476 km.) Вж и ODX.
междинна честота – фиксирана честота на сигнал, получен при смесването на приемания от суперхетеродинен радиоприемник сигнал и сигнала от хетеродина в него. В България са внасяни битови радиоприемници с междинни честоти 455, 460, 465, 467 и 468 kHz; междинната честота на произведените в България приемници е е 468 kHz за дълги, средни и къси вълни и 10,7 MHz за ултракъси вълни. В телевизионните приемници междинната честота на изображението е fми = 38 MHz, на звука fмз = 31,5 MHz (тези два сигнала се усилват в общ широколентов междинночестотен усилвател). Втората междинна честота (само за звука) е 6,5 MHz и е разликата на първите две (38 – 31,5 MHz); на нея се извършва главното усилване на сигнала, носещ звуковата информация. В спец. свързочни приемници се извършва двойно преобразуване на честотата, като първата межд. честота е ниска, а втората - значително по-висока, за да се избегне приемането на радиосигнали с т. нар. огледални честоти. LZ1FJ
металокерамична лампа – свръхвисокочестотна електронна лампа (триод или тетрод), чиято външна обвивка е от специална керамика, а изводите от електродите са във вид на метални пръстени или цилиндри. Обикновено работи с въздушно охлаждане. Прил. – за генериране или усилване на СВЧ- трептения. 1FJ
металотърсач – електронен уред за намиране на скрити метални предмети, първоначално конструиран за военни цели (минотърсачен апарат). Важни параметри на металотърсача са неговата чувствителност, способността му за дискриминация (да определя от феромагнитен или от диамагнитен метал е предмета), маса, обем, леснота на обслужване, консумирана мощност. Най-често конструкцията на металотърсача е 1) на принципа на индуктивния баланс: има 2 трептящи кръга с еднакви резонансни честоти; единият от които е разположен в търсачната глава. Наличието на метал в близост до този трептящ кръг води до промяна на неговата резонансна честота (тя се увеличава при феромагнитен или намалява при диамагнитен материал). Разликата между новополучената резонансна честота и еталонната честота на другия трептящ кръг води до генериране на нов, нискочестотен звуков електрически сигнал. Този сигнал се усилва и се чува в слушалки; в някои металотърсачи той се показва и на дисплей. При известен опит от честотата и силата на звуковия сигнал може приблизително да се определят големината на предмета, дълбочината му в земята и др. Има и металотърсачи 2) на принципа “предавател – приемник”, 3) изцяло цифрови металотърсачи, както и различни модификации и комбинации. Вградените микропроцесор и памет предоставят допълнителни удобства. Прил. – във военното дело, в службите за сигурност и охрана, в криминалистиката, в хранителната промишленост, при строително-ремонтни работи (особено при реконструкции на стари сгради), в дървообработването, електроснабдяването, водоснабдяването, при сортирането и преработката на вторични суровини, при добив на полезни изкопаеми (особено висока ефективност при търсене на самородно злато), в археологията, при търсене на изгубени премети и др. Областта на приложение на металотърсачите непрекъснато се разширява. LZ1FJ
метеорна радиовръзка – радиовръзка, при която се използва свойството на горните, йонизирани от падащи метеори слоеве на атмосферата да отразяват метровите електромагнитни вълни. Милиарди микроскопични и по-големи метеори непрекъснато изгарят в атмосферата на височина 120–80 km от Земята. Ако йонизираната следа (понякога с дължина над 20 km) е с достатъчна плътност, тя отразява радиосигнала. Голяма плътност на йонизацията създават т. нар. метеорни потоци (Квадрантиди, 4 януари, Лириди, 21 април, ета-Аквариди, 5 май, делта-Аквариди, 27 юли, Персеиди, 12 авг., Дракониди, 10 окт., Ориониди, 20 окт., Леониди, 17 ноември, Геминиди, 14 декември). Траекториите на всички метеорни тела в метеорния поток излизат от една точка, наречена радиант на метеорния поток. Ако електронната концентрация на следата е недостатъчна, сигналът минава през нея, но и в този случай под въздействието на сигнала електроните в следата трептят, преизлъчвайки многократно по-слаб, но все пак уловим сигнал. Антените на двата кореспондента са насочени към обща точка, обикн. разположена в пояса 80 – 120 km над Земята. Излъчваната мощност е добре да е поне 3 kW за по-сигурна връзка. Системи за метеорна радиовръзка се изграждат най-често за връзка с трудно достъпни райони без телефонни линии, но и другаде – поради ниската им себестойност в сравнение с др. системи. Използват се и като дублиращи връзки, в устойчиви на смущения свързочни с-ми за военни цели. Вж и MS радиовръзка. LZ1FJ
микрофония, микрофонен ефект – самовъзбуждане на звукоусилвателни (и др. електромеханични) системи, обхванати от електроакустична обратна връзка. Зависи правопропорционално от коефициента на усилване на системата и коефициента на електроакустичната обратна връзка. Б. а. От Института по български език при БАН се опитват да наложат (в тази и др. подобни думи - стереофония, квадрофония, телефония и т.н.) ударението да бъде на втората буква о, което среща многочислени противници. LZ1FJ
MMS – 1) от англ. Multimedia Messaging Service) – служба за мултимедийни съобщения (снимки, чертежи, мелодии, видео) по мобилни телефони и по електронната поща. По стандарта MMS 2.0 обемът на информацията на предаваното съобщение е до 999 килобайта, но всеки оператор може да наложи свои ограничения (често до 300 килобайта, т.е.30-40 секунден видеоклип или няколко фотоснимки). При изпращане на MMS към телефон, който не поддържа MMS, абонатът получава обикновен SMS с WEB-препратка, поредством която може да прегледа съобщението. 2) Протокол за мултимедийно радиоразпръскване по клетъчните мрежи (от англ. Microsoft Media Services). LZ1FJ
мобилирам - работя с радиостанцията в движение от автомобил. Обикновенно това означава и че операторът шофира автомобила.
модулация – изменение по някакъв начин (най-често с говор) на някой от параметрите на синусоидално електрическо трептение (на амплитудата, честотата или фазата на това трептение, което се нарича трептение с носеща честота). Съответно бива амплитудна модулация, честотна модулация и фазова модулация. При импулсен сигнал се използва импулсна модулация (по амплитуда, по ширина на импулсите и др.) Възможен е и случай, когато основното трептение е синусоидално, но се модулира с импулсен сигнал. Импулсна модулация може да се осъществи и в свръхвисокочестотен вълновод, например като във вълновода се разположи СВЧ-диод, който отпушва вълновода при подаване на положително напрежение на диода и запушва вълновода при подаване на отриц. напрежение. Вж дълбочина на модулацията и свръхмодулация. LZ1FJ
MOS-тетрод – др. название на двугейтов полеви транзистор. 1FJ
MOS-транзистор, МОП-транзистор – вж полеви транзистор. 1FJ
мостче – къс съединителен проводник между две точки на електронно устр-во. При едностранно фолирана печатна платка обикновено е разположен на нефолираната страна на платката. Руският аналогичен термин е „перемычка”. 1FJ
моторботинг (от англ. motor-boating) – импулсен електрически сигнал с много ниска или с ниска честота, който на слух прилича на шум от двигател с вътрешно горене. Причинява се поради появата на паразитна положителна обратна връзка в някой от усилвателите на устр-вото (най-вече в усилвател с висок коефициент на усилване), при което усилвателят действа като релаксационен генератор. Моторботинговият сигнал е съставен най-често от правоъгълни или трапецовидни импулси, с което се различава от брума (чийто сигнал се изменя по синусова функция от времето). Но когато честотата на моторботинга е близка или съвпада с честотата на брума (100 или 50 Hz), на слух те трудно се различават, което при ремонт може да въведе в заблуждение. Изт. LZ1FJ
мощи - мощност.
MPEG – група (Moving Picture Experts Group) в Международния комитет за стандарти ISO, създаваща стандарти за аудио-и визуална информация, вкл. преобразуване на говор в текст, анимация, цифрово видео, телевизия с висока разрешаваща способност (HDTV) и др. Стандартите са номерирани – MPEG-1, MPEG-4, MPEG-7 и т.н.
мрежова карта – платка в компютъра, необходима за достъп до Интернет (за влизане в Интернет е неоходима или мрежова карта, или модем, а понякога и двете). Мреж. карти се различават главно по скоростта, с която могат да предават. Биват 2 типа – за обикновени кабелни мрежи и за безжични мрежи. ИНСТАЛИРАНЕ: Вкарваме картата в слота и закрепваме с винтове лицевата и част към кутията. Вкарваме мрежовия кабел в сокета на мрежовата карта. РЕСТАРТИРАНЕ на мрежовата карта (след мълнии, токови удари или по др. причини): Изключваме компютъра, изваждаме мрежовия шнур 220 V от мрежата. Натискаме няколко пъти бутона за вкл./изкл. на компютъра. Включваме компютъра по обикн. начин. Когато това не помага, обикновено се оказва, че мрежовата карта е повредена. LZ1FJ
MS радиовръзка, ms, M/S, m/s (неправилно) – ултракъсовълнова радиовръзка с отражение на сигнала от метеорни следи (от англ. meteor siatter contact). Вж за физическите процеси в метеорна радиовръзка. Оценката на сигнала се дава с буквата S и две цифри, от които първата (от 1 до 5) определя първия възможен за приемане пробив на сигнала в секунди или минути (1 – пингове 2 – бърстове до 5 секунди 3 – бърстове от 5 до 15 сек. 4 – бърстове от 15 сек до 2 минути 5 – бърстове над 2 мин.) Втората цифра определя силата по известната RST/RSM система. Например S45 означава "Сигналът е във вид на бърстове с продължителност от 15 сек до 2 мин и силата му е 5". Обикновено за любителска MS радиовръзка е неоходимо повече време (понякога няколко часа), но и покритите разстояния без участие на ретранслатор са по-големи (често над 2000 km). 1FJ
мулти-мулти – класация в радиолюбителски (най-често късовълнови) състезания, много оператори – много предаватели. 1FJ
мултиплексор – устр-во, което може да насочи информацията от някоя от входните му линии (шини) към единствената му изходна линия (шина). Прил. – в микропроцесорната и съобщ. техника. Вж и демултиплексор. 1 FJ
мулти-сингъл – класация в радиолюбителски КВ и УКВ-състезания, много оператори – един предавател. 1FJ
мустак – късовълнова антена, два или повече диполи (рядко повече от три), захранени с общ фидер (най-често коаксиален кабел). LZ1FJ
мъртва зона – област, разположените в която радиостанции не може да се приемат от разположен в др. област радиолюбител. В мястото на приемане директно разпространяващата се радиовълна е вече затихнала, а нивото на отразената вълна е все още твърде малко. LZ1FJ
"на брек" - от англ. break. 1) Правене на много радовръзки за кратко време, при което се обменя минимумът информация, необходима да бъде зачетена радиовръзката. 2) Кратко прекъсване на радиовръзката от трето лице с цел кратко повикване, получаване на срочна информация и др. под.
"на килограм" - правене на много радовръзки за кратко време, без подбор на кореспондентите.
на реверс - работа, когато слушате на входната честота на репитера, а предавате на неговата изходна честота.
набримчвам, да набримча – изкарвам от някакво стъпало или генератор максималния полезен сигнал (мощност, ток, напрежение), който може да отдаде, без недопустимо влошаване на качеството. LZ1FJ
напрегнатост - вж интензитет.
настъпвам, настъпване - едновременна работа на два или повече оператора на една и съща честота.
неврон – нервна клетка с къси израстъци (дендрити) и един дълъг израстък (аксон). Невронът е основния градивен елемент на нервната система, вкл. и на мозъка. Дендритите приемат сигналите, постъпващи от други неврони, от рецепторни клетки или от външни въздействия и ги отвеждат до ядрото на неврона. Аксонът провежда нервните импулси от ядрото на неврона към подлежащите на раздразване органи или други клетки. Нервите са своеобразни по-тънки или по-дебели „жгутове” от аксони. Областите, в които дендритите и аксонът контактуват с др. неврони или клетки, се наричат синапси. LZ1FJ
негатив, negative - при радиовръзки на телефония означава отрицателен отговор, отрицание на нещо. И във вътрешни, и в междунар. радиовръзки се произнася с английското му произношение (ударението на първата сричка). ПРИМЕРИ: 1) Кореспондентът предава погрешно Вашия опознавателен знак, Вие започвате вашия отговор с Negative (може 2 пъти), my callsign is LZ2... (правилния повиквателен знак). 2) Когато не сте приел нищо от рапорта (или сте приели само част от него), отговаряте: Negative, please repeat all (или name, или QTH, или my raport (оценката на сигнала RS) - това, което не сте успял да приемете). При частично приет рапорт Negative може да се пропусне, и да се наблегне конкретно на неприетото. При телеграфни връзки отрицанието се предава с No или само с N (като се внимава, когато се предава 2 пъти N да се спазва паузата, за да не се получи С, което означава потвърждение (от англ. confirm). LZ1FJ
негатрон – стар термин, най-общо е полупроводников прибор, чиято характеристика има участък с отрицателно съпротивление. 1FJ
Непер, Np – извънсистемна логаритмична измервателна единица за сравнение на нивата на сигнали в съобщ. техника. Наречена на името на Дж. Непер (математик, въвел натуралните логаритми), тъй като се използва логаритъм с основа е = 2,718... от отношението на двете нива Приблизително, 1 Np = 8, 686 dB. Вж и децибел. LZ1FJ
никелин – 1) сплав на никел прибл. 30%, мед 67% прибл. и манган 2 – 3 %. При температура 20 градуса Целзий, съпротивлението на 1 м никелинов проводник с диаметър 0,5 мм е 2, 038 Ома. Прил. – изключително за нагревателни елементи, рядко за жични резистори с голям допуск. 2) Една от никеловите руди (никелов сулфид) също се нарича никелин или николит. LZ1FJ (АДМИНИСТРАТОРИ, поне градуси и мат. степени да излизат по общоприетия начин.)
нискошумящ усилвател, LNA – радиочестотен усилвател в приемник или предавател, в който се използват произведени по спец. технологии активни елементи и резистивни структури с по-ниско съпротивление (най-често в състава на интегрална схема). Трудностите възникват при СВЧ, но поради необходимостта в мобилните телефони да има нискошумящ усилвател във входа на приемника, и друг усилвател с добра линейност в крайното стъпало на предавателя, са разработени нови технологии с тенденция за увеличаване на работната честота (1,6 – 10,6 GHz), намаляване коеф. на шума (0,8 – 2 dB при 10,6 GHz), коеф. на усилване по напрежение 21 – 31 dB. При производството на LNA с галиево-арсенидните технологии са постигнати ограничени резултати. Наложило се е създаване на подобрени силициеви и нови, силициево-германиеви технологии (в тях Ge участва ок. 15%, и това „завръщане” на германия същевременно е и потвърждение на диалектичния закон „Всяко нещо се възвръща, но на по-високо ниво.” Терминът произлиза от англ. Low Noise Amplifier. LZ1FJ
нихром – огнеустойчива в окислителна среда сплав на никел (60-80 %), хром (15-30 %) и малки количества др. метали. Усреднено, съпротивлението на 1 m нихромов проводник с диаметър 0,5 мм е 5, 502 Ома. Произвеждат се мн. разновидности на нихрома. Използва се предимно за високотемп. нагреватели на промишлени пещи и битови печки (до 1250 градуса Целзий), някои разновидности и за реостати и точни резистори. Отделна група са т.нар. феронихроми (най-често 60 % никел, 15 % хром и 25 % желязо), които са по-евтини, но не са толкова огнеустойчиви и работят до по-ниска температура.
nm, /nm – не съм член (на клуб, група, федерация или др. организация) – от англ. No Member. Предава се предимно след дробна черта в състезания, чиито правила го изискват (HSC, AGB contest, HA3NS memorial contest, Русское Поле и др.) LZ1FJ
н.м.в. – надморска височина, вж asl, ASL
нувистор – свръхминиатюрна металокерамична радиолампа с намалени анодно и отоплително напрежение, висока стръмност и високо входно съпротивление, малки размери (12-18 mm) и маса (1,7-1,9 грама). Опит на някои фирми-производителки на радиолампи да възвърнат загубените позиции в конкуренцията с навлизащите транзистори. Н. е подходящ за УКВ и СВЧ-апаратури, стабилен при въздействие на ниски и високи температури, вибрации и радиация. LZ1FJ
НУП – необслужван усилвателен пункт (обикновено в нискочестотна линия, за телефонни и телемеханични цели). LZ1FJ
обертонове - всички тонове, без основния тон, създавани от звукоизточника. Обертон, чиято честота е цяло число пъти ( 2, 3 и т.н.) по-висока от честотата на основния тон, се нарича хармоничен обертон. 1FJ
обратна щипка – вид отвертка за поставяне на винтчета с шлиц в трудно достъпни места. Тънка дълга дръжка (може стоманена) завършва с две занитени плоски пружинки, извити навън (те се пъхат в шлица и държат винта при завиването му). Обикн. радиолюбителят я изработва сам, занитвайки напр. две парченца плоска пружина от часовник. 1FJ
обратно включване на транзистор – включване на биполярен транзистор в някакво стъпало, като колекторът и емитерът разменят местата си. При такова включване коэфициентът на усилване по ток и граничната честота на транзистора се понижават, същевременно се намаляват началния ток на колектора и времето, необходимо за да започне намаляването на колекторния ток при изключване и превключване (т.е. намалява се инертността). Необходимо условие е пробивното напрежение на емитерния преход да е достатъчно високо. Приложение – най-често в превключващи схеми. 1FJ
обърнат диод, backward diode – полупроводников диод от фамилията тунелни диоди, като тунелният ефект се проявява при обратно приложеното напрежение. Дясната част на волтамперната характеристика на о.д. (т.е. в права посока) не се различава от тази на обикновения диод. Лявата част на тази характеристика (т.е. работа при обратно напрежение) в следствие на силно изразения в обратна посока тунелен ефект почти веднага след 0 волта се спуска рязко надолу (тунелен пробив), налице е силно увеличение на тока. Тази особеност обуславя приложението на обърнатите диоди като детектори на слаби електрически сигнали, ползват се и в схеми на смесители, като видеодиоди и др. LZ1FJ
огледална честота, огледален канал – честота на приемане със суперхетеродинен приемник, която е симетрично („огледално”) разположена спрямо честотата на хетеродина, и е по-висока спрямо честотата на хетеродина, ако полезният сигнал е с по-ниска честота (или обратно – ако полезният сигнал е с по-висока честота от честотата на хетеродина, огледалната честота ще бъде по-ниска от честотата на хетеродина) с толкова килохерца или мегахерца, колкото е междинната честота. По огледалната честота (по огледалния канал) може да проникнат смущения, поради което междинната честота трябва да бъде избрана такава, че да не е в обхвата на полезните (работните) честоти. Пример: Да означим с fм – междинната честота, fс- честотата на приемания сигнал, fх – честотата на хетеродина, fогл.- огледалната честота. Основната зависимост е fм = fх –/+ fс. Работните честоти на полезния сигнал са в любителския диапазон 1810 – 2000 kHz. Имаме собственоръчно направен приемник с междинна честота fм = 500 kHz. Да настроим пр-ка на fс = 1810 kHz. Горепосочената осн. зависимост ще се изпълнява както при fх = 1310 kHz, така и при fх = 2310 kHz. Ако по конструкция при приемане на 1810 kHz честотата на хетеродина fх = 2310 kHz, и същевременно на 2810 kHz работи някаква радиостанция, е твърде възможно нейните сигнали да смущават приемането на слабата любителска радиостанция на работната ни честота 1810 kHz. В случая честотата 2810 kHz e огледалната честота (централната честота на огледалния канал – тъй като в приемника ни ще влизат, макар и по-слабо, и сигнали от честотите, съседни на огледалната честота). Ето защо в професионалните приемници се взимат мерки за предварителна селекция, за повишаване на избирателността по междинна честота, правилен избор на междинната честота, допълнителни филтри, включително и по ниска честота и др. LZ1FJ
ODX – масималното преодоляно разстояние при директна УКВ радиовръзка от постоянното местоположение (QTH) на радиолюбителя. Например LZ1FO QTH Sofia, ODX 1017 km. Вж и MDX.
октод - електронна лампа с 8 електрода - катод, анод, 6 решетки, от които две са управляващи решетки. Ползван в честотнопреобразувателни стъпала в приемници и предаватели. LZ1FJ
old sack, олдсек – 1) стар чувал (в казармен жаргон – „стара мешка”). 2) Стар разбойник. Когато в QSO се срещне old sack, почти сигурно този, който го употребява, има или е имал нещо общо с военната служба, най-често е олдтаймер. Напр. германски радиолюбител предава „My age 80, old sack hi ” Изт. LZ1FJ
олдтаймер - радиолюбител с голям стаж. LZ1FJ
ОМ (Ohm) Георг Симон (1789–1854) – германски физик, чуждестр. член на лондонското Кралско дружество (1842). Експериментално открива (1826) и теоретично обяснява основната зависимост между напрежението, тока и съпротивлението в електрическата верига (закон на Ом). Работи и в областта на оптиката и акустиката. Доказва (1843), че най-простото слухово усещане се причинява само от хармонични трептения, на които ухото разлага по-сложните звукове (акустичен Омов закон). В негова чест е наречена (1881) измерителната единица за електрическо съпротивление Ом . 1FJ
Ом – измервателна единица за електрическо съпротивление. 1 Ом е съпротивлението на проводник, в който тече ток със сила 1 Ампер при напрежение 1 Волт между двата края на проводника. Всички видове ел. съпротивления (вълново съпротивление, импеданс, ел. съпротивление на свободното пространство и др.) се измерват в омове или производните на 1 Ом измер. единици (1 милиом = 0,001 Ома, 1 килоом = 1000 Ома, 1 Мегаом = 1 000 000 Ома). Най-срещани като параметри в радиолюбителската практика са съпротивлението на антенния вход (изход), обикновено 50 или 75 Ома, съпротивлението на изхода за слушалки или високоговорител, напр. 60 Ома, 4 Ома, 8 Ома и др, вълновото съпротивление на коаксиален кабел (най-често 50 или 75 Ома), импеданс на антена (нискоомна или високоомна), комплексно съпротивление на входа (изхода) на електронно стъпало и др. LZ1FJ
опашка - изходен сигнал (характерен шум) на ретранслатор (рипитър) след прекратяване на ретранслирането, т.е. при изключване на микрофона на предаващия. LZ1FJ
оптрон – оптоелектронен уред, съдържащ оптичен излъчвател (най-често 'светодиод') и фотоприемник (фоторезистор, фотодиод, фототранзистор и др.) Осъществява преобразуване на светлинен сигнал в електрически (възможно е и рядко прилаганото обратно преобразуване). Използва се за свързване на съобщителни и др. електронни устройства, като се осигурява галваничното им разделяне. Чрез подходящо свързване на елементите на оптрона (създаване на положителна обратна връзка), той може да работи като генератор или тригер. В развитието си оптронът става част от оптоелектронна интегрална схема, в която освен основните, се извършват и др., спомагателни действия. LZ1FJ
опъвам антена - монтирам антена - най-често става въпрос за опъването на жични КВ антени.
OSCAR – изкуствен спътник на Земята, носещ радиолюбителска апаратура (от англ. Orbital Satelite Carrying Amateur Radio). Първият радиолюбителски спътник OSCAR-1 е изведен на орбита на 12 дек. 1961 г. и е имал на борда си само радиофар в обхвата 145 MHz. Третият – OSCAR-3 (март 1965) вече има двучестотен ретранслатор (и двете честоти са в обхвата 145 MHz). С продължилото изстрелване на радиолюбителски спътници характерът на любителската УКВ-дейност се разширява. Продължават експериментите за по-далечна, по-сигурна и постоянна директна наземна УКВ-радиовръзка, започва все по-активното ползване и на спътниковите ретранслатори. Изискванията към комплекса УКВ-апаратура, които трябва да има радиолюбителят, се увеличават. 1FJ
отсечка на тока, токова отсечка – прекратяване на протичането на променлив ток в активен елемент (транзистор, полеви транзистор, електронна лампа) за част от периода Т на променливия ток. Количествено е равен на ъгъла на отсечката (в градуси, като целият период Т е равен на 360 градуса): ъгълът на отс. = t.360/2T, където t е тази част от времето на периода, в която протича ток (колекторен, дрейнов, аноден) през активния елемент. Очевидно ъгълът на отсечката е в границите от 0 до 180 градуса. При 180 градуса работният участък е в праволинейната част на характеристиката на активния елемент и нелинейните изкривявания са минимални, но кпд е по-нисък. LZ1FJ
отчет – 1) отчет за КВ- или УКВ-състезание, лог – опис на радиовръзките, проведени в състезанието, започващ с вводна част („глава”) в началото на текста. Както главата, така и самият опис се пишат по определени правила, посочени от организатора на състезанието (понякога организаторът дава на сайта си практически пример – част от валидно написан отчет). При представяне на отчета в електронен вид, изискваният формат е Cabrillo. Когато предварително не е известно как трябва да се напише отчета, той се пише по общи правила и типов начин, еднакъв и за трите региона на IARU. Ако има нередности, организаторът изпраща е-mail до състезателя с точно посочване на нередностите. Някои организатори на състезания приемат и отчети, написани на хартия, но тенденцията е към изпращане на отчетите по електронната поща. В българския радиолюбителски език вместо думата отчет често се използва равностойната и англ. дума лог (log). Членуването е по правилата на българския език, напр. „Логът ми беше проверен и готов за изпращане един час след края на контеста.” 2) Отчет в метрологията – определяне на стойността на измерваната величина по показанието на измервателния уред (стрелкови уред, скала със светлинен лъч, цифров дисплей). Има практически установени правила, спомагащи за повишаване на точността на отчета – гледане точно срещу „ножа” на стрелката, а не отстрани, предварително определяне на субективния фактор – склонността на отчитащия към малко завишаване или занижаване на отчета, предварително нулиране на уреда и др. Тези прости правила помагат до определена степен в случаите, когато има „натрупване на грешката”. LZ1FJ
оценка на качеството на цифров видеосигнал – към 2015 г. се използват три метода за оценка, във всеки от тях скалата е от 0 – 100. Грубо оценяване: 0 – 20 лошо качество, 20 – 40 средно, 40 – 60 добро, 60 – 80 мн. добро, 80 – 100 отлично. Първите два метода са създадени от ITU: 1) Оценка на качеството с непрекъсната скала при двойно въздействие (Double Stimulus Continuous Quality Scale, DSCQS). Зрителят наблюдава едновременно 2 видеосигнала – оригиналния и цифровия, формиран след кодирането. 2) Оценка на качеството с непрекъсната скала при единично въздействие (Single Stimulus Continuous Quality Evaluation, SSCQE). Зрителят получава и оценява само един сигнал – цифровия. Този метод е практически по-подходящ за масово срещания случай, когато зрителят гледа видеосигнала само на своя телевизор. При горните два метода оценката е субективно повлияна от конкретните особености на човека-оценител. 3) Оценка на видеосигнала с непрекъсната скала при претеглено ниво на качеството (Digital Video Quality Level Weughted, DVQLW). Методът е създаден от Rohde and Schwarz, която създава и специализирана техн. система за оценка на качеството на цифров видеосигнал без човешко участие. LZ1FJ
падинг – висококачествен кондензатор, обикн. до 300 pF, свързан последователно на променливия кондензатор в осцилаторния трептящ кръг на суперхетеродинен приемник за ДВ и СВ. Може да е с променлив капацитет или не, но тъй като участва при „спрягането” на кръговете в 3 точки (на 3 честоти), в работно положение трябва да е с точно определен капацитет. За най-ниските любителски КВ-диапазони 1,8 и 3,5 MHz може да има падинг, за по-високочестотните диапазони не е необходим (спрягането се извършва с феромагн. сърцевина на осцилаторната бобина). LZ1FJ
„Падна му шалтера” – „Изключи му автоматичният силнотоков предпазител.” (По разказ на Ангел-LZ1RA, западнобълг. диалект): „Направих едно крайно стъпалце (Б.а.-което за LZ1RA, LZ1DVK и някои други означава 1 kW или повече), и като натиснах ключа да го настройвам, у трафопоста им паднаха шалтерите! Целият квартал остана без ток! След това известно време се укривах – некои комшии отдавна ме подозираха, а сега вече и търсеха!” (Вж и класическата картина на В. Г. Перов „Охотники на привале”). LZ1FJ
пайлъп – струпване на много радиостанции на една или 2-3 съседни честоти (от англ. pile up). 1FJ
пакет – вид цифрова комуникация, използван и от радиолюбителите. Използва се AX.25 протокола. Скоростта на обмена на КВ е 300 бода (baud), на УКВ беше 1200 бода, но вече голяма част от радиолюбителите работят с 9600 бода. В България първите любителски пакет-радиовръзки са проведени през 1986 г. от оператори на радиостанцията LZ2KIM при радиоклуба на Висшето техническо училище “Ангел Кънчев”, Русе. На космическите станции обикновено има диджипитър, даващ възможност и за радиолюбителски пакет-обмен. LZ1FJ
PAMR (Public Access Mobile Radio) – вж PMR мрежи. 1FJ
папагал – рипитър, ретранслатор (рядко ползван синоним).
паричка – дисков кондензатор (най-често), термистор, варистор или др. елемент с формата на диск. 1FJ
пач-антена – печатна антена, в текстове на англ. се среща и като integrated thin-film antenna. 1FJ
паяк - начинаещ, неопитен радолюбител. Употребява се с неуважение.
педал - крачен манипулатор приемане-предаване.
пе-ен преход, p-n преход - гранична област между p-полупроводник и n-полупроводник. В тази област концентрацията на p-токоносители намалява в посоката от p-областта към n-областта, а концентрацията на n-носителите намалява в обратната посока. Физикално n-носителят е реално съществуващ електрон, а p-носителят е въображаема (квази)частица, за която се приема че я има на мястото, освободено от електрон, и че има положителна маса и положителен ел. товар. Областта, в която концентрациите на двата вида носители са равни се нарича област със собствена проводимост (i-област). Технологично мн. често и р-, и n-областта са от един и същ полупроводник, но с различна проводимост (хомопреход). Когато двете области са от различни полупроводници може да се срещне терминът хетеропреход. LZ1FJ
пейджинг – (остар.) система за еднопосочна мобилна радиовръзка, предават се кратки текстови съобщения от пейджинговия център (терминал) към пейджъра (джобен абонатен приемник с дисплей). 1FJ
пенетрон – (остар.) вид електроннолъчева тръба (кинескоп) за цветно изображение, използвана предимно в промишл. телевизия, измервателни уреди и първите компютърни монитори. 1FJ
пентагрид (ретро) – лампата хептод в преводи от англоезичната техн. литература. 1FJ
пентод - електронна лампа с 5 електрода - катод, управляваща решетка, екранна решетка, защитна (антидинатронн) решетка, анод. Най-често използваната лампа в епохата на ламповата радиоелектроника, за усилване, генериране, преобразуване, както и в схеми на електронноламповата автоматика. LZ1FJ
пермалой – няколко вида сплави с основни съставни никел и желязо, характеризиращи се с висока магнитна проницаемост (мю), ниска коерцитивна сила и ниски загуби от хистерезис. Пермалоевите сплави са магнитномеки материали. Биват нисконикелови (до 40–50 % никел, напр. перменорм) и високоникелови (типични представители са молибденовият пермалой и суперпермалоят). В текстове се срещат пермендур (желязо, кобалт и 2 % ванадий), перменорм (50% никел, 50 % желязо), перминвар (45 % никел, 30 % желязо, прибл. 25 % кобалт, малки количества молибден и хром). Прил.: за полюсни наставки на електромагнити, телефонни мембрани, роторни ламели на микро- и малогабаритни електродвигатели, магнитопроводи за трансформатори, дросели и релета и другаде. Нискочестотните трансформатори с магнитопровод от пермалой са с най-ниски изкривяваия на сигнала. Недостатък: пермалоевите сплави променят характеристиките си при силни рязки механични въздействия. LZ1FJ
ПЕТРОВ Василий Владимирович (1761-1834) – професор във Военно-медицинската академия в Санкт-Петербург. Академик (1809). Построява (1800 г.) най-големия за времето си източник на ел. ток, т. нар. волтов стълб. През 1802 създава опитна постановка за получаване на волтова дъга, публикува подробно описание на експериментите. (В Англия към 1810-12 г. същото прави и проф. Хъмфри Дейви, който не е знаел за откритието на В. В. Петров). Изследва някои електрохимични процеси, действието на ел. ток в газови среди, луминесценцията. Петров предвижда използването на ел. дъга за осветление, заваряване и топене на метали, но това се реализира по-късно от др. учени. 1FJ
пешак - ръчен морзов (телеграфен) манипулатор( ключ). Радист, предаващ с такъв ключ.
пиезоелектричен ефект – натрупване на ел. заряди (поляризация) на диелектрик при механични въздействия върху него (прав п. е.) или механични деформации на диелектрик при въздействие върху него на електрическо поле (обратен п. е.). Деформациите зависят правопропорционално от напрегнатостта на ел. поле. 1FJ
пиксел – най-малкият елемент на изображението в телевизионен или видеостандарт. Броят на пикселите е един от факторите, определящи качеството на изображението. Напр. за стандарта NTSC (Сев. Америка, Япония и др.) броят пиксели при тв изображение е 768 х 484. В мн. европейски и др. страни стандартът PAL осигурява малко по-високо качество (768х576 пиксела). При запис и презапис на цифров видеосигнал е важно с колко бита двоична информация се предава 1 пиксел. Напр. ако се предава само с 8 бита, качеството на видеосигнала е ниско. Но ако 1 пиксел се mредава с 24 бита, качеството е високо, позволяващо да се записва изображение с над 16 млн. цветове и комбинации от цветове. Тези и др. съображения са взети предвид при създаването на стандарти от Световната организация за стандарти, ISO за видеосигнал, компресирането и декомпресията му. LZ1FJ
p-i-n-диод – диод, в който между двете крайни области съответно с проводимости n– и p–, има средна зона със собствена (чиста от примеси) проводимост i-. Тя има отн. високо омично съпротивление, но ако в нея се инжектират външни токоносители (електрони или дупки), в зоната ще има еднопосочна проводимост. Ако честотата на приложения на диода в.ч. сигнал е по-висока от времето на живот на инжектираните в i-зоната токоносители, p-i-n-диодът ще пропуска този сигнал, внасяйки несъществени загуби поради омичното си съпротивление. Ако честотата е по-ниска от времето на живот на тези токоносители, p-i-n-диодът действа като обикновен диод и изправя високочестотния сигнал. Прил. – в схеми за регулиране, комутация, АРУ, автоматично действащи атенюатори и др. Пример: електронният превключвател ПРЕДАВАНЕ / ПРИЕМАНЕ в КВ и УКВ трансивъри. В него два p-i-n-диода са в схемата на развързващ филтър и се командват от външно пост. напрежение, сменящо поляритета си за режимите TX/RX. 1FJ
пинг – къса поява (части от секундата) на полезен сигнал при метеорна радиовръзка, съвсем кратко „изсвирване”. Мн. по-къс от бърста. LZ1FJ
писалка – поялник тип „писалка”. 1FJ
пищялка – високоговорител, излъчващ само високите тонове (в стари радиоприемници и усилватели – най-често кондензаторен високоговорител). 1FJ
плюс/минус QRM, +/ – QRM – при уговаряне на радиовръзка на определена честота, в уреченото време тази честота може да е заета от др. радиолюбители. Затова често радиовръзката се уговаря с уточнението +/ – QRM, т.е. че викащата радиостанция може да заеме свободна честота, близка до уговорената, за да се избегнат смущенията на работещите там станции. Дори да не е направено такова уточнение, то се подразбира. Обикновено се търси свободна честота не по-далече от плюс/минус +/ – 5 kHz от предварително уговорената. (Напр. „Събранието на Българския телеграфен клуб LZCWC се провежда всеки вторник от 21.00 LZT на честота 3527 kHz, +/ – QRM”.) Изт. LZ1FJ.
PMR мрежи – професионални или частни (Professional/Private Mobile Radio) далекосъобщителни мрежи от подвижната земна радиослужба, в които всички радиостанции се свързват равнопоставено помежду си, директно или чрез ретранслатор. Техни разновидности са PAMR (Public Access Mobile Radio) – мрежи с предоставяне на далекосъобщителни услуги, обществените мрежи RLAN (Radio Local Area Network) – местни радиомрежи за пренасяне на съобщения и данни от подвижната радиослужба, TRUNK – далекосъобщителна мрежа от подвижната радиослужба, чрез която физич. или юридич. лица съвместно използват радиочестоти за професионални цели. Всички те (и някои др. мрежи) са регламентирани с Наредба № 13 от 22 декември 2003 г. за определяне на видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране и регистрация по Обща лицензия, в сила от публикуването и в ДВ, бр.2 от 9 ян.2004, изм. ДВ. бр.68 от 3 Авг. 2004, изм. ДВ. бр.100 от 12 Дек. 2006. Тези именно мрежи (с ползватели таксита, пътни управления и др.) ползват и честотни ленти от някои от радиолюбителските обхвати и в тези участъци радиолюбителите са на вторична основа. LZ1FJ
„повдигнат от маса” – токоизправител, несвързан галванично с общото заземяване (шаси, маса). LZ1FJ
повърхностен ефект – др. название на скин-ефект.
подецване – нежелателно разяждане на печатната платка под първоначално нанесения изолиращ слой. 1FJ
подземна радиовръзка – свръхдълговълнова радиовръзка на разстояние до няколко десетки км, при която антените са разположени под земната повърхност. Електромагн. енергия се разпространява пряко през зем. кора и (или) в приземното пространство посредством тези радиовълни, които излизат на повърхността под ъгъла на пълното вътрешно отражение, след което се разпространяват през приземния въздух с допустими загуби. Използват се радиовълни с достатъчно ниска честота (свръхдълги вълни), тъй като с нарастването на честотата се увеличава затихването им в земната маса. Далечината на П. р. се увеличава, когато между точките на предаване и приемане има твърди скали с високо специфично съпротивление (гранити, базалти, някои шисти), разположени под утаечни породи на дълбочина неколкостотин и даже хиляди метра (такова съчетание е своеобразен подземен вълновод). П. р. не се влияе от магн. бури и атмосферни и индустриални смущения. LZ1FJ
позистор – вж термистор. 1FJ
полеви транзистор, униполярен транзистор, FET (field effect transistor) – транзистор, при който изходният ток се управлява от електрическо поле. Носителите на електрически заряд при полевия транзистор са с еднакъв знак (или електрони, или дупки). Електродите на полевия транзистор са сорс (изток), гейт (затвор) и дрейн (сток). Управляващото ел. поле възниква при подаване на напрежение между сорса и гейта. Полевият транзистор бива с p-n преход и с изолиран гейт (МОП-транзистор, метал-окис-полупроводник). LZ1FJ
полувълнов вибратор – електрически вибратор (дипол), чиято обща електрическа дължина е равна на половината от дължината на работната вълна. Високочестотният ток се подава (отвежда) към (от) средата на полувълновия вибратор чрез фидер със същото 'вълново съпротивление'. Диаграмата на насоченост на антената полувълнов вибратор е във вид на цифрата 8, симетрично перпендикулярна на дължината му, с минимум в средата (диаграмата е по-ясно изразена, когато диполът е монтиран хоризонтално, на разстояние поне една дължина на вълната от земната повърхност). Прил. – като самостоятелна антена или елемент от сложна антена. LZ1FJ
полудуплекс – вж в дуплекс. FJ
ПОПОВ Александр Степанович (1859 – 1905) – изобретател на радиото (демонстрация на 07 май 1895 г.) в Санкт Петербург. 1FJ
порт – куплунг (цокъл), монтиран на задната стена на компютър. Видове портове: LAN-порт (цокъл към мрежовата карта), PS/2, USB-портове (най-често са необходими поне 3-4 бр. за свързване на периферни устр-ва), сериен порт, паралелен порт, куплунзи от/към вградения звуков модул (карта). По принцип се предпочита компютър с по-съвременен USB стандарт, осигуряващ по-висока скорост на трансфера на цифровата информация, което е печалба на време при сканиране, прехвърляне на снимки от цифров фотоапарат и др. 1FJ
портал, Portal – уеб сайт, който играe ролята на разпределител към други сайтове, може да предлага и собствена информация (например Dir.bg). 1FJ
почерк на радиста – първоначално терминът визира само предаване на телеграфия с обикновен ръчен ключ. По-късно обсегът се разширява и за двустранен ключ, и за полуавтоматичен ключ. В англоез. литература се среща като fingerprint или като signature. Индивидуален стил и маниер на работа има всеки радист, и много опитен слушател може (за повече време) да оформи представа за него, дори и да предава на електронен ключ или клавиатура (макар че там всички съотношения точка-тире-пауза се запазват за цялото време на предаването). Взимат се предвид и особеностите в „звученето” на различните типове радиостанции. Любим сюжет във военни и шпионски филми, когато се води „радиоигра”, или се проваля опит за дезинформация, което „нашите” разбират от сменяването на почерка на радиста. Между другото, елементи от собствения маниер на работа остават и при работа на телефония, когато изкуствено се сменя гласа ... И имайки предвид съчетанието компютър-радиостанция, както и съоръжените с мощни компютри аналитични отдели, рано е да се обявява терминът за остарял. А при радиолюбителските връзки на CW това е едно от забавленията на някои слушатели – още от първите сигнали се появява асоциация за няколко повиквателни знака, и при по-нататъшното слушане почти винаги се оказва някой от тях. LZ1FJ
правило 400 000 – ако при възпроизвеждане на звука произведението от най-ниската и най-високата звукови честоти (в Hz) е поне 400 000, може да се приеме, че усилвателят е с що-годе добро качество. Напр. 40 х 10 000. Същевременно не трябва да има силно разширяване само в едната посока на звук. обхват, т.е. възпроизвеждане в лентата 100 – 4000 ще звучи по-приятно, отколкото в лента 600-6666 Hz. LZ1FJ
правило при пробиване с бормашина - с ниски обороти се пробиват големи отвори и меки материали, с високи обороти - малки отвори и твърди материали. 1FJ
презенс-филтър, филтър „присъствие”, presence filter – 1) в звукотехниката – устр-во за подчертаване на изпълнението на солиста (солото се изкарва „на преден план”). Това се постига с повдигане на нивото на средните по честота тонове (4-5 kHz), където обикновено е солото. За слушатели с намален слух повдигането на още по-нискочестотните звуци до опр. степен компенсира глухотата. По същество п.-ф. е н.ч. усилвател с честотно зависим атенюатор. В схемата на п.-ф. се предвижда плавна регулировка на повдиганета на нивото (напр. 12 dB при 5 kHz). Електрически се включва между предусилвателя и кр. стъпало на НЧУ. 1FJ
премодулация – вж свръхмодулация.
пренапрежение, свръхнапрежение – кратковременно значително повишаване на напрежението на тоководящите проводници в електроенергийната система над максимално допустимото работно напрежение. Появява се след преходни процеси в електрическите вериги (установяващи се пренапрежения), след изключване и включване на електропроводи, кондензатори, генератори, двигатели и др. мощни потребители, или след къси съединения (комутационни пренапрежения). LZ1FJ
провайдер, Provider – доставчик на някакъв вид услуги, напр. включване за определен срок към Интернет или др. 1FJ
продукт-детектор, синхронен детектор – детектор за еднолентови (SSB) сигнали, устройство от смесителен тип (например балансен модулатор). Добре детектира и немодулирани телеграфни сигнали. 1) Ако приемникът е суперхетеродин, в този смесител се подават постъпващият от изхода на междинночестотния усилвател SSB-сигнал и стабилен сигнал от местен (BFO) генератор с честота, равна на потиснатата носеща честота на SSB-сигнала. (Амплитудата на сигнала от BFO трябва да е поне 10 пъти по-висока от амплитудата на SSB-сигнала.) След смесването на двата сигнала на изхода на смесителя се получава „продуктът” – няколко сигнала (постъпилите два сигнала, сума и разлика на двата сигнала, също и комбинации от тяхните удвоявания и утроявания). Необходимо е да се отдели само желаният, полезен сигнал fssb – fbfo, като за целта на изхода на смесителя се включва нискочестотен филтър с честота на среза 3 kHz, т.е. потискащ всички сигнали с честоти над 3 kHz. Така отделеният НЧ полезен сигнал е твърде слаб и се подава на НЧ усилвател. Продукт-детекторът може да се срещне в литературата и с названието синхронен детектор, тъй като честотата на BFO трябва да съответства (да e „синхронна”) на потиснатата носеща честота, но терминът синхронен детектор е по-обширен и има и др. значения (в системи с импулснокодова модулация, в радиолокацията, в измервателни устр-ва и др.) Продукт-детекторът не трябва да може да приема сигнал с обикновена АМ (ако при изключен втори осцилатор се приема някакъв сигнал, това е признак за неправилния режим на работа на продукт-детектора). 2) Ако приемникът е с пряко преобразуване, продукт-детекторът принципно работи по същия начин, като при настройката на такъв приемник на различни честоти, честотата на BFO автоматично следва честотата на потиснатата носеща. Др. особеност е, че главното усилване на сигнала се извършва от нискочестотния усилвател, който е желателно да има коефициент на усилване над 300 000 пъти и нисък собствен шум. LZ1FJ
противовес – проводник или система от проводници, изолирани от земята и разположени под антената. Изпълнява ролята на изкуствено заземяване (П. може да бъде включен и при наличието на заземяване). При вертикални антени П. е с-ма от радиали. При антени „дълга жица” най-често е един проводник с дължина, по-голяма от половин дължина на работната вълна, разположен в посока, обратна на посоката към кореспондента. При антени „бевъридж” е дълга с-ма от проводници под антенния проводник. При некачествен П. (или заземяване) се намалява антенният ток вследствие на по-голямото им съпротивление, което води до намаляване на кпд на антената. Физикално П. е едната плоча на кондензатор, чиято др. плоча е т. нар. „ефективна повърхнина” на Земята (тя в зависимост от проводимостта на почвата е по-плитко или по-дълбоко под земната повърхност). Ако кондензаторът има по-големи размери, реактивното му съпротивление ще бъде по-ниско, т.е. в цялата с-ма ще протича по-голям антенен ток. Ето защо осн. закон е: „Увеличаването на броя на проводниците (радиалите) на противовеса води до увеличаване на кпд на антената.” LZ1FJ
процепна антена – свръхвисокочестотна антена, представляваща един или система от няколко прорязани процепи в обемен резонатор или вълновод. Процепите са разположени така, че да пресичат линиите на проводимост на токовете, протичащи по вътрешната повърхност на вълновода; възниква връзка на електромагнитното поле, което е вътре в кухината, с външното пространство и и възможно излъчване (приемане) на СВЧ-трептения в определена посока (перпендикулярна на повърхнината, в която е прорязан процепа). Процепите трябва да са достатъчно широки, за да не възниква високочестотен елекрически пробив. Принципно те са аналогични на линейни вибратори със същата дължина и напречно сечение, но с изменена с 90º равнина на поляризацията на радиовълните. Прил. – предимно в сантиметровия и милиметровия честотни диапазони, като самостоятелна антена или излъчватели на сложна (най-често радиолокаторна) антена. LZ1FJ
пръчка (жарг.) – импровизирана вертикална антена, при която изкуствената „земя” не е точно оразмерена система от радиални проводници, а е използвано нещо случайно – ламаринен перваз на прозорец, метална балконска ограда, метален корниз на перде или друг някакъв по-голям металически предмет. Често и вертикалната част не е с необходимата дължина за работната честота. Като правило КСВ е над 3, но радиовръзки са възможни. LZ1FJ
псофометър – електронен измервателен уред за измерване на влиянието на смущения и др. паразитни сигнали в звуко- и съобщителната техника. В звукотехниката сигналът на смущението се сравнява със звуков сигнал с честота 800 Hz (с такава амплитуда, че да окаже същото влияние), за да се получи еквивалентната стойност на смущаващия сигнал. В съобщ. техника най-често се измерва шумовото напрежение в телефонна или др. съобщителна линия. В зависимост от типа на смущението и изследваната линия се използва определен псофометричен електрически филтър и коригиращи електрически вериги. LZ1FJ
птичи кафез – др. название на сгънатата квадратна антена G4ZU, наподобяваща такъв кафез. Антената е капризна, не трябва да има близки околни предмети, тъй като лесно се нарушава симетрирането и кпд рязко намалява. Параметри: разстояние между центровете на рефлектора и вибратора 20 – 50 cm (в зависимост от обхвата), коеф. на усилване 6-7 dB, коеф. на затихване в задна посока ок. 20 dB. Необходима е само една мачта. Захр. фидер 75-омов, конструкция и модификации – в спец. литература. LZ1FJ.
пукания – вж кликове. 1FJ
пуканки – смущения във вид на пукания или къси пращения, наблюдавани на УКВ. Често възникват на честотата на УКВ-рипитри, когато някакъв паразитен сигнал влиза по някой от възможните пътища (антена, някой от МЧ усилватели или др.) в рипитъра. Понякога се дължат на некачествен заземителен контур (или свързване и на др. устр-во към работния заземителен контур). Различни са от кликовете, които възникват предимно в телеграфен режим. LZ1FJ
пунктшвайц - др. название на апарат за точково заваряване. При заваряване на малки и тънки детайли (проводници, фолиа и др.), към обикновения пунктшвайц (който по същество е трансформатор с електрод и "маса" в краищата на силнотоковата, но с ниско напрежение вторична намотка) се прибавя несложна приставка за регулиране на продължителността и големината на токовия импулс, при което качеството на заварката се подобрява. LZ1FJ
ПУПИН Михайло Идворски, Майкъл Пупин (9.X.1854–12.III.1935) – амер. математик и физик от сръбски произход, член (1903) и президент (1919–22) на Нац. академия на науките на САЩ и др. Роден в Идвор, Банат, Австрия (дн. в Сърбия). Емигрира в САЩ (1874), работи и завършва колеж при Колумбийския ун-т (1883). Със стипендия учи математика и физика в Европа – в Кембридж (1883–85), завършва под ръководството на Х. фон Хелмхолц в Берлинския ун-т (1889), д-р по физика на Берлинския ун-т (1889). Професор (1889–1929) по математика и теор. физика в Колумбийския ун-т. Научните му изследвания са предимно в теор. физика и физикохимията. Има 24 патента за изобретения (главно в областта на телекомуникациите, радиотехниката и радиологията), най-известният от които е издаден през 1900 за т. нар. Пупинова бобина за намаляване на затихването по съобщ. кабели. Един от основателите и дългогод. председател на Сръбския народен съюз в САЩ. Участва при подготвянето на Лондонския мирен договор 1913 и в работата на Парижката мирна конференция 1919–20. Член на Държ. съвет за научни изследвания на САЩ (1916–20) и др. организации. Награда Пулицър (1924), орден Бял орел-първа степен и др. Някои от студентите на Пупин получават Нобелова награда (Р. Миликан, 1923, Ъ. Лангмюър, 1932); асистентът му Е. Армстронг е крупен изобретател в радиотехниката. LZ1FJ
пушка - приемник за радиозасичане (ARDF).
пътечка – вж шина.
радиал – проводник с определена дължина, един от системата проводници, образуващи „електрическата” земя при вертикални антени. Най-често е хоризонтален, разположен близко до земята (покрива), но добре изолиран от нея. LZ1FJ
радио – 1) начин за безжично предаване и приемане на електромагнитни вълни с честоти, по-ниски от 6.10 на степен 12 [Hz]. 2) Част от сложни думи, показваща отношението им към радиото (например радиолокатор) или към радиоактивността (радиохимия). 1FJ
радиоелектронна борба, радиоелектронна война – използване на съвкупност от технически средства, организационни действия и методи със следните по-главни цели: 1) Откриване на радиоизлъчващите средства на противника и определяне на тяхното местоположение, и доколкото е възможно, на техните техн. параметри и оперативно предназначение. 2) Неутрализиране (понякога унищожаване) или понижаване на ефективността (радиопротиводействие) на противниковите радиоелектронни средства. 3) Контрарадиопротиводействие – елиминиране или понижаване на ефективността на противниковите средства за радиопротиводействие по отношение на собствените системи за радиопротиводействие. За разлика от „Студената война”, която се смята условно за приключила към началото на 1992 г., радиоелектронната борба (а в някои случаи и война) продължава 24 часа в денонощието. LZ1FJ
радиополигон – устроена с няколко радиостанции в полеви условия радиомрежа, предназначена за обучение и затвърдяване на навиците на радистите при работа с радиостанция, провеждане на изпити за повишаване на квалификацията и др. Бива радиополигон с близки (100-300 m) разстояния (БРП) и с далечни (над 8 km) разстояния между радиостанциите (ДРП). БРП е предназначен за първоначално обучение, използват се маломощни радиостанции. ДРП е предназначен за усъвършенстване на квалификацията при радиовръзки на реални разстояния. Ръководителят на занятието и при БРП, и при ДРП създава по-леки или по-тежки преднамерени смущения. Обикновено радиополигоните са оборудвани и с допълнителна проводна или УКВ-връзка Следващият етап в обучението е работа на радиста на телеграфия и телефония в мобилен радиополигон (МРП). LZ1FJ
радиосмущения – изкривявания на сигнала при разпространение на радиовълните и при всички външни и вътрешни електромагнитни въздействия върху веригите на радиоприемното устройство, които препятстват приемането на работния сигнал и функционално не са свързани с него. По произход радиосмущенията са индустриални, от други радиостанции, атмосферни, космични, фейдингови, собствени шумове на приемника, преднамерени, а по характер на въздействието – адитивни и мултипликативни. LZ1FJ
радиостанция – комплекс от устройства за приемане и предаване на информация, съдържащ радиопредавател, радиоприемник, антена, фидер, спомагателни устройства и токоизточници. Бива за радиоразпръскване и радиовръзки; телефонна и телеграфна; подвижна (мобилна), неподвижна (стационарна), портативна, носима, лична или клубна и др. Съвр. радиостанция най-често е по трансивърна схема (едни и същи градивни елементи чрез електронна комутация работят и в предавателя, и в приемника с цел да се намалят масата и обемът на апарата). По същество мобилният телефон е свръхвисокочестотна радиостанция с малка вградена антена и с мн. допълнителни устройства (микропроцесор, памети, дисплей и др.) LZ1FJ
радиосъобщения – съобщения посредством тази част от електромагнитните вълни, която е прието да се смята за радиовълни (условно вълните с дължина на вълната от 10 km до 0,1 mm). Системите за радиосъобщения биват (съгласно ITU) 2 групи (категории): 1) Земни радиосъобщителни системи. Станциите, които се използват са разположени върху земната или водна повърхност, както и на летателни апарати в границите на атмосферата. 2) Спътникови радиосъобщителни системи, при които поне една станция е разположена на спътник (независимо дали орбитата му е геостационарна или не). Всяка от двете големи групи съдържа следните подгрупи (класове): 1) Фиксирани радиосъобщения – радиовръзка (двустранна или едностранна) между точно определени (фиксирани) станции. 2) Системи за радиовръзка с подвижни обекти (поне едната станция е мобилна). 3) Системи за разпръскване на радио- и телевизионни програми или на др. информация, предназначена за голям брой хора. 1FJ
радиоточка – абонатен високоговорител към радиофикационна мрежа. В една кутия са монтирани високоговорител, трансформатор за съгласуване към проводната линия и регулатор на силата на звука (най-често стъпален с превключвател). Радиофикационната система към 2014 г. е общинска собственост и под названието Общинско кабелно радио все още действа, на нея се разчита повече за местни съобщения и оповестяване, макар че непрекъснато върви и радиопрограма, включително с местни радиорепортажи. LZ1FJ
радиохоризонт – линия върху земната повърхност, до която директно (без отражения) достигат излъчените от радиопредавател радиовълни. При УКВ поради тропосферната рефракция на радиовълните те се разпространяват по дъгообразна линия, различна от линията на разпространение на оптичните лъчи. При нормални атмосферни условия радиохоризонтът е приблизително 1,25 пъти по-отдалечен от видимия хоризонт. При промени в атмосферните условия се приближава (до 2 пъти) или отдалечава (в някои случаи на относително големи разстояния). За честоти над 8 GHz радиохоризонтът е приблизително равен на оптичния хоризонт. LZ1FJ
радиочестота – честота на електромагнитни вълни (създадени от естествен или изкуствен източник) с дължина, по-голяма от 500 μm, т. е. всяка честота, по-ниска от 6.10 на степен 12 [Hz] (или 6000 GHz). Най-ниските радиочестоти започват почти веднага след постоянния ток (0 Hz), например някои от т. нар. атмосферици (при разряд на мълнии) са с изключително ниска честота (от 7 – 8 kHz до части от херца). Най-използвани в практиката са радиовълните с честоти от 30 kHz до 3000 GHz. С увеличаването на честотата следват инфрачервениото лъчение, видимата светлина, ултравиолетовото лъчение, рентгеновото лъчение и гама-лъчите (след които явленията нямат вълнов, а корпускулярен характер). Тъй като всички те са електромагнитни трептения с една природа, различаващи се най-вече по своята честота, въпреки че целият спектър се разделя на области, границите между тях са условни (понякога се припокриват). Спектърът на радиочестотите, използвани за радиовръзки и обществено радио- и телевизионно разпръскване, е разпределен чрез международна конвенция на отделни обхвати. LZ1FJ
развивка на изображение – поелементно преобразуване на оптично изображение в електрически сигнали. Начинът, по който се избират подлежащите на преобразуване оптични елементи трябва да е еднакъв при приемането и предаването на изображението (да са изпълнени условията за синхронност и синфазност). Желателно е изображението да се разложи на възможно повече оптични елементи, но това води до увеличаване на ширината на използваната честотна лента, ето защо практическият избор е компромисен. Практически най-често са прилагани синусоидална, презредова, спирална и прогресивна развивки, но има и др. Прибл. двадесетина години в литературата се среща и съответстващия руски термин развертка, който постепенно отпада. LZ1FJ
раунд тейбъл – кръгла маса. Насрочена или случайна среща на радиолюбители в ефира, ръководена от главна станция по определени правила. 1FJ
реверберация – процес на затихване на звука в затворено пространство (помещение) след като спре действието на източника на звука. При това подадените от звукоизточника трептения с различни честоти не заглъхват едновременно. Това се дължи на собствените честоти на възд. обем на помещението, който също е трептяща звукова система. 1FJ
ревербератор – звукотехническо устр-во за изкуствена реверберация, създадено по електронен или електроакустичен метод. Принцип: сумират се основният сигнал и поредица от електрически или акустични сигнали (носещи същата информация) с постепенно намаляваща интензивност, закъсняващи спрямо основния сигнал. Най-често времето на реверберация е 0,8 – 8 секунди. Прилага се при музик. ефекти, худож. радиопредавания и др. 1FJ
реверс, на реверс – приемане на УКВ, при което честотата на приемника на радиолюбителя съвпада с честотата на приемника на рипитъра (при нормално ползване на рипитъра честотата на приемника на радиолюбителя съвпада с честотата на предавателя на рипитъра). При приемане на реверс радиолюбителят приема идващия до неговата антена реален сигнал на кореспондента (ако нивото му е достатъчно). 1FJ
реверсивен усилвател – друго название на двупосочен усилвател.
регенератор, регенеративен радиоприемник – общо название на радиоприемници, в които е въведена регенерация – положителна обратна връзка (ПОВ), с която част от усиления ел. сигнал се връща обратно в трептящия кръг, при което неговия Q-фактор се повишава. В схемата на най-прост регенератор има само един трептящ кръг и от неговите качества е зависима най-вече селективността на приемника. Практическият регенератор, годен за приемане от ефира, има три настройващи органа: 1) Настройка на честотата на приеманата радиостанция 2) Настройка на връзката с антената 3) Възможно по-плавна настройка на степента на въвеждане на ПОВ (с възможност за нейното отпадане). Честотата на настройка на приеманата р/станция не трябва да се влияе от промяната на ПОВ (това условие се изпълнява, когато фазата на сигнала, връщан от ПОВ към трептящия кръг остава една и съща през времето на приемане). Вж и суперрегенератор.
регион (съгласно ITU) – Международният телекомуникационен съюз (ITU) разделя Земята на 3 региона, които започват от Сев. Полюс и завършват в Юж. Полюс. В техническите изисквания на 3-те региона има някои разлики (честотни, за работни режими и др.). Това разделение се ползва и от :Междунар. радиолюбит. организация IARU, която се подразделя на 3 организации – IARU 1 region (Европа, Африка, Близкия изток, Монголия, Турция и всички републики на бившия СССР), IARU 2 region (Сев. и Юж. Америка) и IARU 3 region (Австралия, Океания и тази част от Азия, която не влиза в 1-ви регион). С членството си в IARU 1 region, Българската федерация на радиолюбителите (BFRA) се задължава да спазва безусловните изисквания, желателно и препоръките на тази организация. Вж и зона (съгласно ITU). 1FJ
релаксационен генератор – генератор на нехармонични електрически сигнали. Състои се от активен елемент с волтамперна характеристика с участък с отрицателно съпротивление и от звено за натрупване на реактивна електрическа енергия и за освобождаване на значителна част от нея. Бива мултивибратор, фантастрон, блокинггенератор и др. LZ1FJ
реле-регулатор – електромеханично (преди) или електронно устр-во, поддържащо напрежението на автомобилния електрогенератор (най-често трифазен) в границите 13,5 – 14,5 V (за най-разпространения случай на 12-волтов автомобилен акумулатор). Генерираното променливо напрежение се изправя с трифазен диоден токоизправител и (без допълнително изглаждане) се подава към акумулатора. Съвременното електронно реле-регулатор поддържа напрежението в посочените граници независимо от промяната (над определена стойност) на скоростта на въртене на вала на електрогенератора и независимо от включването на различни по мощност консуматори. LZ1FJ
репартитор – слаботоково съоръжение в съобщ. техника, на което се извеждат краищата на всички проводници и кабели. Най-често е с метална конструкция, в която са монтирани изолационни плочки с контактни пера за запояване (реглети). Те се съединяват по определен начин, с възможност за промяна на свързванията. В големи сгради репартиторът най-често се монтира в отделно кабелно помещение.
ретранслатор, рипитър, папагал – радиоретранслиращо УКВ приемо-предавателно устр-во, монтирано на високо мяст в град или в планина, с цел по-обширен район на покритие. Посредством Р. двама кореспонденти с носими/мобилни радиостанции, без възможност за ефективни антени, може да се свържат на по-голямо разстояние, отколкото при директна връзка между двамата. Ретранслаторът се характеризира с разнесени приемна и предавателна честоти, разликата между тези честоти се нарича шифт. При връзката чрез съвр. ретранслатори заедно с говорния сигнал (обикн. 300 – 3000 Hz) предаващият радиолюбител излъчва и спомагателен синусоидален тон (субтон, подтон) с мн. точно определена честота (между 67.0 и 254.3 Hz). За различните рипитри и държави има таблица с честотите на субтоновете (CTCSS в Google). Ако предвиденият субтон липсва в комплексния сигнал, приеман от рипитъра, приемникът не се задейства (отпушва). Същото става и ако субтонът е с друга, непредвидена конкретно за този рипитър честота или форма на сигнала му. (Tnx на Зл. Димитров, LZ4ZD, ред. LZ1FJ)
RIT – фино регулиране на разстройката на честотата в радиоприемник, или при приемане с трансивър, при което честотата на собствения предавател не се изменя. В някои трансиври стига до +/- 9,99 kHz, в др. – областта на разстройка е по-тясна. Произлиза от англ. Receiver Incremental Tuning. Макар и рядко се среща и като Clarifier – Уяснител. LZ1FJ
RLAN (Radio Local Area Network) – вж PMR мрежи. 1FJ
роджър – 1) прието, разбрано (за съобщение). Произлиза от първата буква R на думата received – прието. Роджър не означава „съгласен съм” (въпреки че така го разбират някои радиолюбители). Идва от старата англоезична армейско-флотска фонетична таблица за спелуване, където буквата R се е спелувала като Роджър. (В съвр. таблица за спелуване на НАТО R се спелува като Ромео.) На телеграфия се предава един или няколко пъти (обикновено три) буквата R. 2) Мъжко име Roger, въвежда се в Англия с идването на норманите. Измества срещащото се при англо-саксите име Hrothgar. И в двата случая името означава „мъж, прославен с копието (стрелата) си”. 3) Сленг: а) 1723 – до 19 век, „Веселия Роджър” (Jolly Roger) – пиратското знаме. б) 1650 – до ок. 1870, пенис – от името, т.е. че мъжът е известен с „копието” („стрелата”) си. в) 19 в., токсичен „зелен” газ, отделян при работа с избелващи хлорни препарати. г) 20 – 21 в. – само като сленгова дума (но не за целите на радиовръзката) може понякога да означава „Съгласен съм.” Изт. LZ1FJ
Розинг Борис Львович (1869-1933) – руски физик, пионер в предаването на изображения по електрически път. През 1891 завършва Физ. мат. факултет на Университета в С.-Петербург, и остава като н. с. в катедра „Физика”. Изследва магнетизма, автор на молекулярната теория. Преподава и във Военното артилерийско училище, Психоневролог. ин-т, Петербургския технолог. и-т и във Висшите политехн. курсове. Прибл. към 1897 г. започва изследванията си по предаване и приемане на изображения по ел. път. През 1907 г. публикува системата си ”Способ за електрическо предаване на изображения на разстояние” с приемане на екрана на катоднолъчевата тръба на Браун (която подобрява). За своята тв система получава патенти в Англия, Германия и Руската империя (патент 18076). На 9 май 1911 в Петербургския технолог. ин-т публично демонстрира телевиз. предаване и приемане на неподвижно изображение с катоднолъчева тръба. Въвежда магнитна фокусировка на електронния лъч в електроннолъчевата тръба. Розинг е авторът на електронната развивка, като още от самото начало отхвърля идеята за механичната развивка (създавана в т.нар. „оптикомеханична телевизия” посредством диска на Нипков), която обаче се налага и съществува прибл. 25 години от търговско-печалбарски съображения. Разработва основните положения на електронната телевизия („Электрическая телескопия”, 1923 г.). През 1931 е арестуван от ОГПУ „за финансова помощ на контрареволюционери” (дал пари на безработен бивш колега-преподавател, който имал офицерско звание от царската армия, поради което по-късно бил арестуван). Розинг е заточен в северното градче Котлас без право на научна или преподавателска работа, през 1932 е преместен в Архангелск, където умира през апр. 1933 г. През 1957 е изцяло реабилитиран. Студентът на Розинг В. К. Зворикин избягва тежката му участ, като много по-рано емигрира в САЩ, където с успех развива електронната телевизия.
розов шум, pink noise – изкуствено създаван вид шум, с който се противодейства на силния околен шум (в шумни помещения, производствени цехове и др.) За първи път достъпен, прост генератор на розов шум е описан в сп. Popular Electronics, 1970. Генерира се шум във вид на шумолящо съскане, като с промяната на честотата сигналът затихва прибл. с 6 dB/октава. Подобни генератори на р. ш. (коректофони) се използват и при лечението на заекващи. LZ1FJ
ромбична антена – широколентова антена във вид на ромб. В единия остър ъгъл чрез симетричен фидер се включва радиопредавателят, а в другия – безиндуктивен товарен резистор със съпротивление, равно на вълновото съпротивление на ромбичната антена (600–700 Ω). Прил. – предимно като антена за къси вълни. 1FJ
Ротхамел (Rothammel) Карл (1914 – 1987) – германски радиоспециалист и радиолюбител. През Втората световна война е бордов радист в авиацията. След войната е ок. 10 години в системата на Министерството на пощите и съобщенията на ГДР (в областта на радио- и телевизионното разпръскване), след това ок. 25 години работи в радиозаводите Stern Radio, в отдела „Информация и документи”. Автор и съавтор на радиолюбителски книги (предимно УКВ и антени). Книгата му „Антени” („Antennenbuch”) е издавана и преведена на много езици, преработвана и допълвана. В Б-я идва с няколкото и издания на руски език. Преведена на български с името „Наръчник по антени”. Една от най-четените радиолюбителски книги, написана е специално за радиолюбители, теорията е изложена възможно по-опростено. Радиолюбителските опознавателни знаци на Ротхамел са DE 3040/L (от 1932 г.), DM2ABK, Y21BK, Y30ABK. Един от първите германски радиолюбители, започнали работа на УКВ. Смята се, че Ротхамел е автор на правилото „Най-добрият усилвател – това е антената.” LZ1FJ
роуминг – споразумение между два оператора на мобилни комуникации и осъществяване на необходимите технически мероприятия, позволяващи да се приемат взаимно повикванията на потребителите на двете съобщителни мрежи.
рупорна антена – свръхвисокочестотна антена, състояща се от метален рупор и присъединен към него вълновод. Използва се обикновено в съчетание с едно или повече метални огледала. Прил. – за радиорелейни връзки, космични радиовръзки и др.
рутер, рутър – устройство, чрез което се определя (маршрутизира) накъде да се предават и се предават данни между две или повече компютърни мрежи. Бива кабелно-свързан и безжичен. От англ. route – път, маршрут. 1FJ
руфинг филтър – телеграфен високоселективен филтър в съвременен трансивър. В съчетание с DSP-филтър, дори да има силна смущаваща станция на 400-500 Hz от работната честота и силен шумов фон, позволява да се приеме само желаната телеграфна радиостанция, като липсва и характерното за др. видове филтри „кънтене”. LZ1FJ
саморазряд на галваничен токоизточник – намаляване на електроенергийния капацитет на химичен токоизточник без да има включен товар. Дължи се на бавнопротичащ химичен процес. При продължително складово съхраняване загубата на електрокапацитет е значителна, различна при различните видове акумулатори. (Като правило саморазрядът е най-голям в първите часове след пълното зареждане на акумулатора, след това постепенно намалява.) Косвено по саморазряда може да се преценят качествата на конкретен акумулатор: широко разпространените оловно-киселинни херметични акумулатори имат саморазряд прибл. 40% за 1 год при температура в склада 20°С и 15% при 5°С. При увеличаване на температурата саморазрядът нараства (при 40°С загубата на капацитет е 40% само за 4-5 месеца). За никел-кадмиеви акумулатори се допуска до 10% саморазряд след 24 часа след пълното му зареждане, за никел-манганови – до 8-9 %. При литиево-йонните акумулаторчета (батерии) саморазрядът е пренебрежимо нисък месеци след пълното им зареждане (но го има и не може да се съхраняват безкрайно, след няколко месеца загубата се натрупва). 1FJ
SASE, self adressed stamped envelope – самоадресиран пощенски плик. При директна обмяна на QSL-картички изпращачът слага в плика, адресиран да получателя, освен QSL-картичката си и пощ. плик, надписан със собствения си адрес, облепен с пощ. марки на необходимата стойност, за да улесни отговора с интересуващата го QSL-картичка. Често вместо да се залепват марки, в плика се прилагат IRC-купони или пари на стойността на пощенските марки. Обикновено SASE се праща до радиостанции, за които със сигурност се знае, че имат да отговарят на мн. хиляди радиолюбители (DX-експедиции, редки страни, когато радиолюбителят е мн. известна личност, и в др. подобни случаи). LZ1FJ
сачмен ефект, шрот-ефект – малки хаотични изменения около средната стойност на тока на електронна лампа, транзистор, фотоелектронен умножител и др. Дължи се на различния брой токоносители, излизащи в даден момент от катода или емитера. След усилването измененията създават шум, приличащ на звука от голям брой едновременно падащи сачми. 1FJ
светодиод – вид полупроводников диод, който при пропускане на прав електрически ток с определена стойност излъчва видима или инфрачервена светлина (в зависимост от химичния състав на p-n структурата). При преминаването на тока през диода, в близките до p-n прехода области е налице интензивна рекомбинация на токоносителите (електрони и дупки). Част от освободената енергия се излъчва във вид на светлинни кванти (фотони). Светодиодите, излъчващи в областта на инфрачервените лъчи (по-точно в тяхната близка до видимата светлина зона) са на основата на галиев арсенид или галиев фосфид. От същите полупроводници и от силициев карбид се произвеждат светодиоди, излъчващи с различни цветове на видимата светлина. Прил. – в индикаторни устройства, оптични системи за връзка и др. LZ1FJ
свинска опашка – в инсталациите за кабелна телевизия и Интернет – крепежен елемент за кабели. От англ. pig tail, понякога ги наричат пигтайли. Продават се отделно или в комплект с дюбели. 1FJ
свръхдълги вълни, СДВ – електроматнитни вълни с честоти от 1 kHz до 30 kHz. Разпространението им слабо зависи от състоянието на йоносферата. Поради ниското им затихване се разпространяват на големи разстояния. Има действащи навигационни системи и трактове за подводна и подземна радиовръзка на СДВ. Проблем са антените, които дори в силно скъсен вариант не са малки и трябва да осигурят хоризонтално излъчване (при СДВ колкото повече намалява честотата, толкова повече излъчването нагоре или под ъгъл към йоносферата става излишно). Друг недостатък е фазовата дисперсия по работния честотен спектър, поради различните скорости на разпространение на честотните съставни на спектъра. Подземната радиовръзка се улеснява при предварително определени по геофизичен метод естествени подземни вълноводи. Практически е установено, че гранитните скали най-слабо разсейват СДВ. LZ1FJ
свръхмодулация – при амплитудна модулация, когато модулиращият сигнал е с излишно високо ниво и се стига до положението амплитудата на основния сигнал с носеща честота да е равна на нула за част от периода на модулиращия сигнал. Дълбочината на модулацията е над 100%. Води до силни изкривявания на изходния сигнал, напр. отрязват се върховете на полезния сигнал и др. Почти същото като премодулация, но с нюанса, че премодулацията е лека форма на свръхмодулацията, даже в миналото понякога съзнателно се употребяваше лека премодулация с цел печалба на мощност при радиовръзки на АМ (за сметка на пренебрежимо влошаване на качеството на сигнала). LZ1FJ
свръхнапрежение – др. название на пренапрежение.
свръхпроводимост – състояние на веществата, при което електрическото съпротивление на изследвания образец става равно на нула. Температурата, при която материала преминава от обикновено в свръхпроводимо състояние, се нарича критична температура. С. бива нискотемпературна и високотемпературна. Нискотемпературната (класическа) с. настъпва при температури, близки до абсолютната нула, т.е. 273,16 градуса по темп. скала на Келвин. Тя е открита от холанд. физик Хайке Камерлинг Онес през 1911 г. Високотемпературната с. се смята за открита през юни 1986 г. от швейцарските физици Георг Беднорц и Алекс Мюлер, постигнали свръхпроводимост на материал от групата медноокисни керамични материали (купрати) при темп. 35 К. През 1987 г. физици от САЩ с образци от подобен материал установяват с. при 93 К. През 2008 г. япон. физици откриват втора група материали (пниктиди – в техния състав участват желязо и арсен), подходящи за високотемпературна с., но тяхното изследване по-скоро прояснява теорията на свръхпроводимостта. Въпреки първоначалния ентусиазъм и очаквания, при практическата реализация има проблеми. Към 2016 г. са създадени работещи купратни свръхпроводящ кабел и магнитно-резонансен скенер (охлаждани с течен азот), но на такива високи цени, че за масово практическо приложение не може да се говори. А се намесват и сили, строго засекретяващи всякакви нови постижения … От откриването на високотемпературната свръхпроводимост са изминали прибл. 30 години. LZ1FJ
SDR – Software Defined Radio, нов принцип за създаване на трансивър (приемник), при който голяма част от схемата не се осъществява физически (с познатите градивни елементи), а функциите и се поемат от специализиран софтуер. Най-общо, в модела участват трансивър (само частта му до първата междинна честота), компютър със звукова карта (аналоговоцифров преобразувател, АЦП, при приемане и цифровоаналогов при предаване). Поради все още невисоките качества на днешните градивни елементи на АЦП, междинната честота се преобразува с конвертор до мн. по-ниска, 10-12 kHz; някои автори използват термина „нулева междинна честота”, тъй като реално стойността и няма значение за софтуерната обработка на сигнала, стига да е достатъчно ниска). По качества SDR-трансивърът превъзхожда най-добрите аналогови трансиври. Вж флекс. Работата с такъв трансивър има своите тънкости и изисква задълбочено предварително запознаване. Работи се предимно с клавиатурата на компютъра. LZ1FJ
седмака - 40 метровия радиолюбителски обхват , 7.0 до 7.2 MHz.
селективност – др. название на избирателност.
селектор – 1) в съобщенията: електронно устройство за приемане на сигналите на повикването при селективна телефонна връзка. Веригата на акустичния индикатор за повикване (звънец, тонално устройство) се затваря само тогава, когато от телефонната централа в селектора постъпва определена комбинация от токови импулси. 2) В импулсната техника: устройство за отделяне от серия импулси само на определени импулси с предварително зададени параметри (амплитуден с., честотен с., с. на импулси с определена форма и др.). 3) На телевизионни канали: основен възел от телевизионен приемник, осъществяващ избор на телевизионен канал посредством превключване на входните и осцилаторните ел. вериги. Най-често селекторът на телевизионни канали е безконтактен електронен превключвател (със сензорно управление или оптоелектронен). LZ1FJ
сензорно управление - безконтактно превключване на електронно устр-во (напр. електронен звънец, телевизор) посредством външно въздействие (доближаване на ръка), при което се променя капацитетът, индуктивността или др. ел. параметър на определен участък в комутиращата схема. 1FJ
сервус – поздрав в началото и/или в края на радиовръзката, съответстващ на италианското „Чао”, но с оттенък „На Вашите услуги”. Употребява се често от австрийски радиолюбители, по- рядко и от радиолюбители в др. страни и области на бившата Австро-унгарска империя (Унгария, Полша, Северна Хърватия, Източна Словения (Щирия), Румъния (предимно в Трансилвания), Зап. Украйна, рядко и в Чехия, Германия – в областите Бавария, Баден-Вюртемберг и др.).
сетъп, set up – комплексната екипировка (снаряжение) на радиолюбителя. Почти синоним на често употребяваното съкращение RIG (от running). Но докато RIG описва само радиостанцията и антените, в сетъпа се дават и софтуерни, и др. подробности. Напр. „През 2010 сетъпът ми беше SunSDR 100 W, ant Delta за 80 m и N1MM log.” LZ1FJ
си-би, CB- граждански обхват, от англ. citizen band. Напр. 27 MHz (40 канала в обхвата 26.905 - 27.405MHz, разрешена мощност до 4 W). LZ1FJ
сива линия, gray line – линия на географската карта, съединяваща всички местоположения, в които денят все още не е завършил, а нощта не е започнала (и обратното). Тъй като това не става съвсем бързо, сивата линия е по-скоро дълга тясна зона, често наричана „зоната на здрача”. Установено е, че по протежение на тази зона прохождението на радиовълните е много добро, тъй като са налице предимствата и на дневното прохождение (отн. висока йонизация), и на нощното разпространение (няма поглъщане в най-ниския слой D на йоносферата). Разработена е програма (Grayline Programme), с която радиолюбителят може да намери най-подходящото време при зададена честота за осъществяване на радиовръзка с радиостанции, намиращи се в сивата линия LZ1FJ
симетричен транзистор - транзистор, чиито електрически параметри не се променят съществено при размяна на колекторния и емитерния извод. 1FJ
симистор, триак – полупроводников елемент, приблизително може да се оприличи на петслоен (например n-p-n-p-n) тиристор, със симетрична волтамперна характеристика. Има 3 извода (2 силови и 1 управлаващ)– по един от двете крайни n-области и един от някоя от двете p-области, на който се подава управляващият електрически сигнал. Посредством симистор може да се регулира плавно мощността на променливотоков товар от нула до максималната, поради което симисторът намира приложение при регулиране на скоростта на електродвигатели, температурата на нагреватели, силата на светене на осветителни тела, в сигнализационни и автоматични системи и др. 1FJ
симплекс – двата кореспондента преминават поредно на предаване и приемане и обратно. Радиовръзката е на една честота. Вж и дуплекс. 1FJ
скарт-букса, SCART-съединител – съединител (куплунг) за директна връзка между телевизор, видеокасетофон, компютър, видеокамера и др. Има 21 контакта (нечетните от 1 до 21 в долния ред, четните 2 до 20 са в горния ред), гледани откъм лицевата част и броени от дясно на ляво. Подават/извеждат се НЧ стереоканали, видео вход и изход (комплектен телевизионен сгнал), сигнали RGB за цветност, замасявания и др., някои от които чрез 75-омови коаксиални кабели. Скарт-буксата се е наложила над DIN- и CINCH- съединителите като стандартна съставна част на съвр. видеоапарати. 1FJ
SKCC - Straight Key Century Club – международен клуб на любителите на радиотелеграфията, осъществявана с обикновен ръчен телеграфен ключ. Членството в този клуб е безплатно, изисква се само молба-заявление. LZ1FJ
скед – уговорена среща в ефира по време, честота и вид на излъчването. 1FJ
скремблер – 1) Устройство, което преобразува постъпващия цифров сигнал в случайна последователност от импулси, но без дълги серии от еднакви двоични числа. С това по-лесно се получава тактовия сигнал и се намалява натрупването на джитер. 2) Шифратор, електронно кодиращо устр-во в радиостанция (радиотелефон), осигуряващо защита от прослушване на телефонния разговор. LZ1FJ
скреч-филтър – антишумов филтър. В хай-фи техниката често представлява комбинация от три последователни RC-филтри, пред които има емитерен повторител. Входният импеданс на всеки от трите филтъра трябва да е значително по-висок (10 и повече пъти) от изходния импеданс на предшестващия филтър, за да се избегне влиянието от натоварване (в идеалния случай RC-филтрите работят най-добре при липса на товар). LZ1FJ
скуелч, SQL – шумоподавител, електронно устр-во в състава на радиоприемник (най-често за УКВ). Когато липсва полезен сигнал или нивото му е по-ниско от прага на сработване, скуелчът изключва (запушва) част от радиоприемника и във високоговорителя не се чува силния, изморителен шум, характерен за УКВ. Когато входният полезен сигнал е по-висок от прага на сработване, скуелчът отпушва високоговорителя (прекомерното повишаване на прага на сработване може да доведе до намаляване на разстоянието на радиовръзката). Когато радиолюбителят се опитва да приеме слаб, близък до нивото на шума сигнал, скуелчът се отваря повече от обикновеното, като сигналът идва придружен с шум, но често информацията е разбираема. Обратно, прекаленото затваряне на скуелча води до невъзможност за приемане на станции, при чието приемане не е имало проблеми. Регулирането на скуелча в класическите трансиври обикновено е с потенциометър (завъртане до положението, при което изчезва шума). LZ1FJ
слим Джим, slim Jim – вертикална ултракъсовълнова антена. 1FJ
слипер - дълбоко законспириран агент-разузнавач с грижливо създадена "легенда". Понякога получава задание години след внедряването му. За да се намали риска, обикновено няма радиостанция, бива потърсван по др. начин. LZ1FJ
слопер, sloper – антена, представляваша наклонен дипол (най-често 1 / 2 ламбда). Изисква само една висока точка на окачване, подходящ е за домашна изработка. Използва се най-често на НЧ любителски КВ обхвати (на 1,8 MHz с удължителна бобина). ВЧ-енергията се излъчва под малък ъгъл спрямо земната повърхност, т.е. слоперът е подходящ за DX-връзки. При метална, добре заземена мачта максимумът на излъчването е по посока на ниската точка на слопера. При изолационна опора (тухлена стена, дървена мачта), диаграмата на излъчване се доближава да „осморката” на обикновения дипол. Ъгълът, който антената ще сключи с хоризонталната равнина зависи от възможностите в околното пространство, но колкото по-вертикален е слопера, толкова по-подходящ е той за DX. Коаксиалният 75-омов кабел трябва да е перпендикулярен на проводниковата част на антената (желателно, но слоперът работи, макар по-лошо и при др. ъгли). Обтяжките не трябва да са от проводник. Слоперът има няколко модификации (с дължина половин ламбда, цяла ламбда, комбинация от слопери с превключване на диаграмата и др.) 1FJ
слушател, SWL - радиолюбител, който извършва слушателска дейност (наблюдения) предимно в любителските обхвати. (По принцип слушателят може да слуша (наблюдава) ефира на всяка честота, за която има приемащо устр-во, но чрез QSL-бюрата може да обменя кореспонденция само за слушане (наблюдения) на радиолюбителските обхвати). Названието е съкр. от англ. Short Wave Listener, и макар че буквално означава късовълнов слушател, е валидно и за УКВ и СВЧ, и за наблюдения на SSTV и цифрови радиовръзки. Слушателят има свой слушателски номер (издаван от Комисията по радиосъобщенията, КРС), води SWL дневник, има своя QSL картичка, обменя QSL кореспонденция, при изпълняването на опр. условия кандидатства за дипломи, издавани само за слушатели. Всички традиционни КВ състезания предвиждат отделна класация за SWLs. В LZ слуш. номера са от вида LZ1-A- 52 (Явор Стоилов, София), LZ1-G-6 (Павел Попов, Пазарджик), LZ2-F-266 (А. Иванов, В. Търново) и т. н.; в префикса LZ1 е Южна, LZ2 - Сев. България; с гл. букви след цифрата са означени административните области. След май 2004 се издават и номера от вида LZ1-001, LZ2-004 (Георги Банков, Троян). Би-си слушателите кореспондират директно с чутите от тях радиоразпръсквателни (концертни) станции. Има слушатели, наблюдаващи авиационния диапазон и др. Вж и „Хората с радиолюбителски слушателски номера” във wiki.bfra.org Изт. LZ1FJ
слънчева активност – възникване на някои явления в различни слоеве на слънчевата атмосфера – петна, факли във фотосферата, флокули (влакнести удължения на факлите), изригвания в хромосферата, протуберанси в короната. Интензивността на сл. активност се изменя средно с период прибл. 11 години (но в отделни случаи от 7,5 до 16 години). Има различни методи за определяне на нивото на сл. активност, напр. с числото на Волф (Рудолф Волф, 1816-96, швейц. астроном). Данни за с. а. се събират от 1749 г. и при техния анализ е установен още един цикъл на изменение на слънчевата активност – прибл. на всеки 80 години. При с. а. се усилва ултравиолетовото излъчване и потоците от различни частици, настъпват изменения в геомагнитното поле и земната йоносфера (увеличава се поглъщането на радиовълните), възникват полярни сияния (способстващи за радиовръзки на УКВ) и др. 1FJ
смартфон - комбинация между мобилен телефон и компютър. Разширява възможностите, напр. абонатът в движение може да публикува в блога си текст или изображение, и др. 1FJ
SMS (англ. Short Message Service) – служба за къси съобщения по мобилни телефони. За краткост самото съобщение също се нарича SMS. LZ1FJ
SO2R – 1) Начин за радиооператорска работа в ефира, от англ. Single Operator Two Radios (един оператор – 2 радиопредавателя). Комплексът от трансиври, антени, комутатори и др. се свързва по специален начин. Само в някои радиолюбителски състезания има подгрупа SO2R. В състезания, в които няма такава подгрупа, не трябва да се ползва начинът SO2R, тъй като това би било мошеничество спрямо останалите участници. Близък до режима SO2R е режимът SO2V (един оператор - 2 задаващи VFO генератора), но при него радиопредавателят е само един. 2) Като опознавателен знак SO2R e любителска радиостанция от Република Полша. LZ1FJ
сорс, изток – един от трите електрода на полеви транзистор. От сорса основните токоносители се придвижват към гейта. Названието изток се среща в по-старата бълг. техн. литература. LZ1FJ
спайдер – 1) насочена антена, най-често триобхватна (3 елемента за обхвата 20 метра, 3 елем. за 15 метра и 4 елем. за 10 метровия обхват). Активни елементи са 3 дипола за 20, 15 и 10 метра, съединени един с др. само в двете точки на захранване. Цялата с-ма от рефлектори, диполи и директори е опъната на обща кръстачка ("паяк") от пръти за въдици. 2) Самозалепващ се миниатюрен дискодържател (може да е за DVD, CD, vizitROM, Blu-Ray или др. диск) 3) Високоманеврен мотоциклет тип „паяк”, с две колела отпред и едно отзад. LZ1FJ
спам, SPAM – нежелано съобщение, най-често масово изпратено до мн. получатели, обикн. реклама или опит за мошеничество. Може да съдържа и компютърен вирус. Препоръчително въобще не се отваря и незабавно се изтрива. 1FJ
спешност, знак за спешност – на телеграфия се предава 2 пъти буквата X, т.е. предава се XX (2 пъти буквата Ъ на кирилица). При голяма, извънредна спешност буквата X се предава 3 пъти, т.е. XXX Понякога се предават 2 серии, напр. XXX XXX, след което се предава извънредноспешното съобщение. При радиовръзка на телефония вместо буквите XX се предава БРЕК БРЕК (при извънредна спешност БРЕК БРЕК БРЕК), след което се предава съобщението. LZ1FJ
спирална антена – относително широколентова диапазонна антена от типа “бягаща вълна” във вид на метална плоска или пространствена спирала. Плоската спирална антена е съставена от две рамена с конфигурация на Архимедова или логаритмична спирала, като фидерът се включва в разположените в центъра краища. Пространствената спирална антена е цилиндрична или конична, като жилото на коаксиалния фидер се включва към близкия край на спиралния проводник, а оплетката – към металния екран (противовес). Излъчваните от спирална антена електромагнитни вълни са с елипсовидна (за определена честота – кръгова) поляризация на вектора на напрегнатостта на полето. Коефициентът на усилване на антената обикновено е няколко единици на плоската, 100 и повече на пространствената спирална антена. Прил. – предимно на ултракъси вълни и свръхвисоки честоти като самостоятелна антена или като излъчвател в по-сложна (най-често огледална или лещова) антена. LZ1FJ
сплит, split – разнесени честоти на предаване и приемане. В текстове този режим на работа (split mode) се среща и като VFO split. Разликата в предавателната и приемна честота може да е само 1 kHz или няколко kHz, но може и да са много раздалечени в рамките на обхвата, а понякога се приема на един обхват, а се предава на друг обхват. Най-често се използва от радиолюбителите при наличието на пайлъп. Рядко, предимно при CW служебни радиовръзки се използва кодът QSX (напр. главната станция работи на дадена честота и дава QSX 8, 10 и 12 MHz, т.е. че ще слуша едновременно на тия три честоти, които са предварително подбрани и са приоритетни, примерно за морски радиовръзки; др. радиостанции там нямат право да излъчват). Изт. LZ1FJ.
спорадик, Es – вид йоносферен Е-слой, появяващ се в LZ най-често през пролетта и лятото. Названието идва от Спорадските (срещат се и като Спорадически – в превод: разпръснати) острови – гръцки архипелаг в Егейско море, в йоносферата над който при началните йносферни изследвания е наблюдаван такъв слой. По-точно, спорадиците са прослойки със силно повишена концентрация на електрони (повишена йонизация), разпръснати в основния Е-слой. Височината им е 100 – 140 км, повърхнината – от няколко кв. км до стотици кв. км, под въздействието на вятър се преместват бавно или по-бързо (250 км/час). В екваториалните райони почти винаги има Es, в полярните ширини се появяват рядко, през нощта. В годините с ниска слънчева активност, когато принципно няма прохождение на ВЧ любителски обхвати (над 21 MHz), при появата на спорадичен слой са възможни понякога и далечни (DX) радиовръзки. Изт. LZ1FJ
спринт – вид радиолюбителско състезание, в което радиостанцията, която е започнала радиовръзката (тя е предавала CQ test), след нейното завършване трябва незабавно да се измести на друга честота, няма право дори да отговори на друга викаща я станция на дотогавашната честота (на която обикновено започва да работи нейния кореспондент, но може да остане и като свободна честота). Главната причина, за да има такова условие в състезанието е борбата с излишно мощните (понякога и значително превишаващи законната мощност) радиостанции, които заемат честотата, работят на CQ, а кликовете им се чуват в доста широка лента и пречат на останалите участници в състезанието. Получава се и (донякъде) по-справедлива борба за класация на мощните и нискомощните радиостанции. Макар че спринтовете са по-трудни за начинаещия радиолюбител, участието му в такива контести е мн. полезно за израстването му като състезател. Има редица утвърдени спринт-контести – ЕU SPRING SPRIINT, ON SPRINT и др. LZ1FJ
спрягане на кръгове – предварителна настройка на трептящите кръгове в суперхетеродинен приемник ( кръговете на входните вериги, високочестотния усилвател и хетеродина ), така че при ползването на приемника да се постигне съгласувано изменение на резонансните им честоти само с един орган за настройка. 1FJ
средна мощност – 1) Официално – мощността, подадена от предавателя към фидера на антената за достатъчно продължителен интервал от време при нормални условия на работа. Дефиницията е съгл. Допълнителни разпоредби, чл. 1, ал. 9 на ТЕХН. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ЧРЕЗ РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ ОТ ЛЮБИТЕЛСКАТА РАДИОСЛУЖБА (последно изм. ДВ. бр. 70 от 9 Септ. 2011 г.) В радиолюбителската практика се срещат и неофициалните случаи: 2) при състезания – в някои състезания има класация средна мощност (тя е в смисъл на умерена мощност – moderate power). Напр. в някои германски състезания средната мощност е до 40 W правотокова мощност на крайното стъпало. В др. състезания има класация LP (Low Power – ниска мощност, от 5 -100 W), която няма нищо общо с понятието средна мощност. 3) В армиите на мн. държави радиостанция до 50 W правотокова мощност се нарича „радиостанция малка мощност”, ок. 200-250 W – „средна мощност” и ок. 800-1000 W – „р/станция „голяма мощност” 4) Отделно от всичко по-горе, житейско-ефирното впечатление от понятието за мощност – била тя малка, средна или голяма - се мени и е различно за разл. честотни диапазони – едно е за КВ, съвсем друго за СВЧ. Така че най-правилно от техн. гледна точка е официалното понятие. LZ1FJ
средни вълни, СВ, MW (Medium Wave) – електромагнитни вълни с дължина на вълната от 100 до 1000 метра (3 – 0,3 Мегахерца). Забел.: Границите на различните вълнови диапазони са твърде условни. Напр. съгласно горната дефиниция радиолюбителският обхват 160 метра (1,8 MHz) би трябвало да е средновълнов обхват, но всички радиолюбители по света го възприемат като по-нискочестотен късовълнов обхват. По-твърди честотни граници на видовете радиовълни са определени само за целите на радиоразпръскването. LZ1FJ
SSB – вж еднолентова модулация.
SSTV - slow-scan television - телевизия с бавна развивка. При създадения стандарт видеоинформацията се съдържа в звукова честота, като 1500 Hz отговаря на ниво черно, а 20000 Hz – на ниво бяло. Междинните степени на сиво се предават чрез междинни тонове. Честота 1200 Hz се използва за предаване на вертикалните и хоризонталните синхронизиращи импулси. Поради бавното предаване на всеки кадър ( 7-8 сек) не може да се предава жива картина, а само отделни кадри, подобно на прожекция на диапозитиви. За оценка на сигнала при радиовръзки се използва системата RSV (разбираемост, сила, видео), в която R и S съвпадат с тези в системата RSM/RST, а V се дава в 5 степени: 1 – усеща се присъствие, смислово неразличимо; 2 – изображението едва различимо; 3 – средно качество ; 4 – добро изображение, но има и слаби изкривявания и шумове ; 5 – отлично изображение без никакви проблеми. 1FJ
стабиливолт (остар.) – газоразряден стабилизатор на правотоково напрежение (стар тип стабилитрон, за по-високо напрежение (над 80 V) и консумиран ток обикновено до 30-40 mA). Това са масово използваните в лампови конструкции съветски СГ4С (най-често), СГ3С, европейски от сериите StR и STV и др. (Нарочно давам кратки обяснения за някои сходни като думи йонни, електровакуумни и полупроводникови уреди, тъй като се наблюдава определена несигурност в понятията за тях на начинаещите радиолюбители). LZ1FJ.
стабилизиране на честота – поддържане на постоянна честота на електрическите трептения, създавани от автогенератор. Постига се с подобряване на доброкачествеността (Q-фактора)на резонаторната система (най-често кварцово стабилизиране на честотата), със стабилизиране на захранващите напрежения, намаляване на обратното влияние на следващото стъпало, чрез схемни решения (например схема за автоматична донастройка на честотата), термостатиране, механична стабилност на монтажа и др. Най-висока точност и стабилност на честотата е постигната в квантовите генератори, които са в основата на еталоните за честота и време. LZ1FJ
стабилитрон – полупроводников (най-често) или газоразряден (стар тип) уред за стабилизиране на напрежението на пост. ток. Газоразрядният стабилитрон работи в режим на тлеещ (за стабилизация най-често в диапазона 60–150 V) или коронен разряд (30 V–30 kV); йонизацията е съпроводена със светене на газа. Полупроводниковият С. работи в режим на електрически пробив в обратна посока (Ценеров диод) или в права посока (стабистор). Независимо от това какъв тип е С., волтамперната му характеристика има участък, в който токът рязко нараства (или намалява), а напрежението почти не се изменя. Този участък при газовите стабилитрони е разположен в положителната (дясната) част на характеристиката, а при полупроводниковия – при Ценеровия диод в отрицателната (лявата) и част, а при стабистора – в дясната. Последователно със стабилитрона се включва резистор, ограничаващ протичащия ток. Добре е резисторът да има резерв по мощност. В зависимост от типа на стабилитрона, за любителски цели стабилизираното напрежение е от 5 до 300 V. При проверка на ценер-диод с омметър в права и обратна посока, съпротивлението в обр. посока трябва да е поне 10 пъти по-голямо от съпротивлението в права посока. LZ1FJ
стабилотрон – електронен уред от магнетронен тип с обратна вълна, цилиндричен катод и пръстеновидна забавяща система. По същество стабилотронът е платинотрон (вид магнетрон) с някои допълнения, работещ в генераторен режим (но в литературата винаги генериращият платинотрон се нарича стабилотрон). За да може да генерира са добавени елементи за създаване на положителна обратна връзка. (Платинотронът, работещ в режим на приемане, винаги се среща с названието амплитрон). LZ1FJ
стабистор – вид полупроводников диод (вид стабилитрон), за стабилизиране на ниско постояннотоково напрежение, работещ в права посока. Поради това, че единият му (базов) електрод е силно легиран (с мн. примеси), характерно за стабистора е, че в права посока има съвсем ниско съпротивление (съответно мн. нисък пад на напрежението). Има много стръмна волтамперна характеристика в права посока и малък температурен коефициент. Горната граница на стабилизираните напрежения е ниска (най-често до 2 V). Изт. LZ1FJ
стара лампа, стара ламба – радиолюбител с голям стаж 1FJ
стареене на кварцов резонатор – промяна на номиналната честота на кварцовия резонатор (най-често означена върху корпуса му) с течение на времето. (Номиналната честота на кварца почти винаги е различна от работната честота на кварцовия генератор, в който работи кварца.) В «архива» на радиолюбителя се срещат най-различни кварцове. (Б.а. LZ1FJ – Аз имам ретро-кварц, произведен прибл. през 1940-те години, чиято обща кубатура (заедно с корпуса и крачетата) е колкото 2/3 мобифон. При непретенциозни кварцове промяната на честотата вследствие стареене се даваше в %. Вследствие на технолог. подобрения при производството на кварцове, вече се използва измерване на стареенето в части от 1 милион, parts per million, ppm. Средно за 10 години стареенето е прибл. 20 ppm. За начинаещия радиолюбител е по-интересно с колко херца е остарял кварца за 10 години. Тъй като 1 MHz = 1 000 000 Hz, очевидно 1 ppm = 1 Hz. Следователно се очаква, ако кварцът е с номин. честота 1 MHz, тя за 10 години да е „избягала” с 20 Hz. Но ако на корпуса е означена номин. честота 50 MHz, стареенето ще бъде 1000 Hz. И ако се включи такъв кварц да работи в генератор на 8-ма хармонична, избягването на честотата от номиналната честота на генератора ще бъде вече 8 kHz … С колко точно Hz или kHz е остарял един кварц, може да се определи само чрез измерване с еталонен генератор с точност, значително по-висока от посочените толеранси на завода, произвел кварца. LZ1FJ
стеатит – високочестотна керамика на основата на MgO.SiO2 (магнезиев метасиликат). Отличните му механични и ел. характеристики са походящи за производството на различни изолационни детайли. През 1970-те години са разработени в ИРЕ и внедрени мн. такива изделия, като е използван като осн. суровина чист талк с някои добавки (предимно бариев карбонат). LZ1FJ
сток - синоним на дрейн. Среща се в по-старата бълг. техн. литература. 1FJ
стрей, strey – обикновен телеграфен ключ (от англ. straight key). LZ1FJ
стринг (англ. string – връв, конец, струна) – последователно подредени символи, например букви (някои места в поредицата може да са празни, но се разглеждат като нулеви символи). Дължината на стринга може да бъде зададена с определен брой байтове, може и да не е ограничена. Практически пример (по материал на LZ1NY): При търсене в Публичния регистър на КРС на опознавателен знак по собствено и фамилно име, между тях трябва да се вмъкне символът % с по един интервал (празен символ) от двете страни на %. Т. е. като наберем виктор % маринов и натиснем „търси”, ще се появи правилният опознавателен знак LZ1NY. 1FJ
стрипер – инструмент за зачистване на изолацията на електрически или оптични проводници (от англ. wire stripper). Има прости стрипери, има и доста сложни – напр. за зачистване почти едновременно и на оплетката, и на жилото на коаксиален кабел преди монтирането му в куплунга. Има автоматични стрипери с електрозадвижване, накои от тях извършват практически едновременно обрязване, зачистване и усукване (ако се обработва многожичен проводник). Резултатите са толкова по-качествени, колкото по-точна настройка на стрипера може да се направи в зависимост от дебелината и типа на проводника (кабела). Най-прецизен е стриперът за оптични влакна, с който опитен монтьор зачиства само лаковото покритие върху оптично влакно, без да наруши целостта на влакното. 1FJ
студен край – този извод на дросел, бобина или др. елемент, който е свързан с точка от ел. верига с по-ниско или с нулево напрежение. LZ1FJ
студена спойка – некачествена спойка, бързо или по-бавно водеща до нежелателни ефекти при работата на електронната апаратура (непредвидими по време промени на контактното съпротивление). Понякога е мн. трудна за откриване. LZ1FJ
супер – суперхетеродинен радиоприемник. 1FJ
суперрегенератор, свръхрегенератор, суперрегенеративен (свръхрегенеративен) приемник – вид радиоприемник на основата на регенератор, в който положителната обратна връзка (ПОВ) е значително по-голяма от точката на нейното възникване (критична точка). Ел. трептения, възникващи в трептящия кръг, периодично се прекъсват („гасене”) или с помощта на подаван сигнал на управляващия електрод на активния елемент на приемника (база на транзистор, канал на полеви транзистор, управляваща решетка на лампа) от спомагателен генератор („странично гасене”), или самата схема на приемника осъществява това (схема със „самогасене”). По този начин се изменя работната точка върху характеристиката на активния елемент на пр-ка от място с висока стръмност (отрицателно съпротивление, ел. трептения в кръга нарастват) към място с по-ниска стръмност (положително съпротивление, нарасналите трептения затихват). Честотата на гасене трябва да е 8-10 пъти по-висока от от най-високата звукова честота на приемания сигнал (напр. ако тя е 3 kHz, честотата на гасене е добре да бъде 30 kHz). Същевременно носещата честота на спомагателния генератор трябва да е 40-50 пъти по-ниска от носещата честота на приемания радиосигнал. Суперрегенераторът е шумоустойчив, при точна настройка върху приемания сигнал приема АМ, при лека разстройка приема ЧМ, не е необходимо АРУ. Недостатъци – невисока селективност, собствени излъчвания в околното пространство. Практически суперрегенеративни приемници се правят само от любители и само за УКВ-диапазона. LZ1FJ
схема на Дарлингтън, Дарлингтънова двойка, съставен транзистор – два еднотипни (или p-n-p или n-p-n) транзистора T1 и T2, свързани по следния начин: емитерът E1 с базата B2, колекторът С1 с колектора С2. При такова свързване се получава нов, съставен транзистор с база В1, емитер Е2 и колектор С2, който има по-висок коеф. на усилване по ток, по-високо входно и по-ниско изходно съпротивление, но и недостатъци – при недобър подбор на транзисторите се увеличава температурната нестабилност и във всички случаи се намалява горната гранична честота. Произвеждат се двойки на Д. в един корпус. Схемата е създадена от Сидни Дарлингтън, амер. електроинженер, през 1953 г. 1FJ
схема на Ларионов – схема на трифазен полумостов паралелен токоизправител, предложена от инж. А. Н. Ларионов през 1923 г. Схемата е с 6 диода (тогава лампови), под мост се има предвид пълната, 12-диодна схема на мост за трифазно токоизправяне. Тя е най-използваната схема при трифазно токоизправяне, особено след появата на мощни полупроводникови диоди. 1FJ
SWR, VSWR – вж касеве.
"счупва ми се стрелката (на S-метъра)" - приеманият сигнал е изключително силен, така че стрелката се отклонява до край, с опасност от счупване поради огъване в ограничителя на скалата :))
сървър, Server – компютър с достатъчно високи параметри, осигуряващ основното програмно обслужване в компютърна мрежа. 1FJ
съставен транзистор – вж схема на Дарлингтън.
T2FD – широколентова шлейф-вибраторна КВ антена, разположена под ъгъл 20–40 градуса спрямо земната повърхнина. За диапазона 7 – 30 MHz дължината на шлейф-вибратора е 14,35 метра, разст. м-у двата проводника на шлейф-вибратора е 0,46 м. В средата на горния проводник на шл.-вибратора е включен резистор 650 Ома (желателно с колкото може по-малка собствена индуктивност), чиято разсейвана мощност трябва да е поне ок. 50% от изходната радиочестотна мощност на предавателя (желателно 100%). Фидерът е във вид на симетрична двупроводна линия с вълново съпротивление 650 Ома (толеранс 10%), с произволна дължина. В този си вид антената работи, макар и лошо, и на 3,5 MHz. Дължината l ( в метри) на всеки от 2-та проводника на шлейф-вибратора на T2FD се пресмята по ф-лата l = 100 000/ f, където f е най-ниската работна честота (в килохерци), разстоянието d (в сантиметри) м-у двата проводника на шл.-вибратора d = 300 000 / f. (по Карл Ротхамел)
тангенс делта – вж ъгъл на диелектричните загуби.
тапа – електрически филтър, потискащ електрическите трептения в определена честотна лента и пропускащ по-нискочестотните и по-високочестотните трептения. Вж и трап. 1FJ
ТЕВЕНЕН Леон Шарл (1857, Сен-е-Марн -1926, Париж) – френски телеграфен инженер, преподавател в няколко фр. техн. училища и института, директор на френските телеграфни служби. През 1883 г. формулира теоремата за еквивалентния активен двуполюсник (теорема на Тевенен). 1FJ
текнетрон – вид полеви транзистор. Микроскопичен германиев цилиндър (слой n) е обхванат от тесен индиев (или др.) пръстен (управляващ електрод, УЕ, слой p+), нанесен чрез електролиза. С промяна на потенциала върху УЕ се променя проводимостта на германиевото цилиндърче. Ако приложеното напрежение върху УЕ е с достатъчен отрицателен потенциал, между слоя и пръстена се образува отрицателен пространствен заряд, препятстващ движението на токоносителите от анода към катода, токът става равен на 0. Скоростта, с която става отпушването и запушването на текнетрона, се регулира посредством регулиране на скоростта на нарастване или спадане на напрежението върху УЕ. LZ1FJ
телематика – условно може да се определи като система, обединяваща различни свързочни средства и необходимата компютърна техника и софтуер, с цел получаване на средства с повече възможности (интегрирани средства) за обработка, приемане и предаване на информация. LZ1FJ
телетекст – електронна визуална система за приемане на допълнителна информация (двоично кодирани текстове и изображения) на екрана на домашния телевизионен приемник. Телетекстният видеосигнал се предава на подходящи места в някои редове (напр. в интервалите на полукадровите гасящи импулси , или др.) в пълния тв сигнал (уплътняване по време). След 2000 г. се предлагат апаратчета с мн. възможности, така че терминът клони към остаряване. LZ1FJ
тембър - общото впечатление, "окраската" на звука, зависеща от броя, честотите и интензивностите на обертоновете. 1FJ
теорема на Котелников – ако F е максималната честота на аналогов сигнал, то за преобразуването му в цифров сигнал са необходими и достатъчни 2F квантувания (сканирания). Пример 1. При голям симфоничен оркестър може да се приеме, че произвежда звуков сигнал в честотната лента 20 Hz – 20 kHz, следователно са необходими поне 40000 квантувания, за да се получи цифров сигнал с приемливо качество. Пример 2. При пренасяне на говор по телефонен канал най-високата честота на звуковия сигнал целесъобразно е ограничена до 3400 Hz, следователно теоретично честотата на квантуване може да бъде 6800 пъти в секунда (но практически се използва прибл. 8000 Hz). Пример 3. При аналогов телевизионен сигнал честотата на аналоговия електрически сигнал, описващ изображението, е 6 MHz, следователно минималната честота на квантуване трябва да бъде 12 MHz (но на практика се използва квантуване с честота няколко десетки мегахерца). Вж Котелников В. А. LZ1FJ
теорема на Тевенен – всяка произволно сложна верига от импеданси и източници на електродвижещи напрежения (едн), от 2 произволно избрани точки на която са изведени изходни клеми, може да се изследва като двуполюсник, съдържащ един импеданс и един източник на едн. (1. Има и др. начин за дефиниция на тази теорема. 2. При променлив ток токовете на източниците на едн трябва да са с една и съща честота. 3. Източниците на едн са идеализирани, т.е. приема се, че нямат вътрешно съпротиление и че при различно натоварване запазват едно и също напрежение.) Вж Тевенен и едс. LZ1FJ
терменвокс – електромузикален инструмент, конструиран през 1921 в Петроград от физика Л. С. Термен, СССР, от който музикантът извлича звуци без натискане на клавиши или въздействие върху струни, а посредством движения на пръстите на ръцете, въздействащи на капацитета на трептящ кръг, при което се изменя честотата на звука. По същество е електронен генератор с две антени – вертикална (за честотата на звука) и U-образна хоризонтална (за силата на звука). По-късно се появяват усъвършенствани конструкции, музикални школи в СССР, Япония и Франция, а изпълнители има в мн. държави. Ширината на звуковия диапазон обикн. е 6 октави, но има и конструкции с ширина 8 октави. Л. С. Термен демонстрира и капацитивно реле, заинтересувало Ленин, ЧК и военния нарком Троцки като възможност за охрана, вследствие на което бива създаден Физико-технически отдел на Държавния рентгенологически и радиологически институт, в който Л.С. Термен продължава изследванията си и в двете направления.
термистор – полупроводников резистор с нелинейна волт-амперна характеристика и голям (най-често отрицателен) температурен коефициент на зависимостта на съпротивлението му от температурата. Обикновено при повишаване на темп. с 1 целзиев градус, съпротивлението му се намалява с няколко процента от номиналната му стойност. Действието на температурата е сумарно – към околната температура се прибавя и нагряването на Т. от протичащия през него ток. Конструктивно е във вид на цилиндричен или дисков елемент, но може да е и слой с дебелина само няколко микрона в структурата на др. устр-во. Една отделна група миниатюрни Т. се използват в измервателни уреди на СВЧ. Т. с полож. темп. коефициент се среща и с названието позистор. Прил. – в термодатчици, устр-ва за сигнализация и автомат. регулиране и др. Повреда на термистор се случва най-често при температурното му претоварване, като номиналното му съпротивление става значително по.различно от фабричното. LZ1FJ
термовизия – получаване на видимо изображение на обект по неговото топлинно излъчване (собствено или отразено). Топлинното излъчване е предимно в областта на инфрачервените лъчи. Определят се формата и повръхностната температура на тяло, разположено в тъмнина или някаква оптичнонепрозрачна среда. Съвр. термовизор обикн. е съчетан с микрокомпютър. Прил. – военно дело, медицина, инфрачервена дефектоскопия и др. LZ1FJ
термогенератор – (термин, който не се препоръчва за използване) – може да означава както термоелектрически генератор (по-често), така и термоелектронен генератор. Когато срещнем този неправилен термин, трябва да следим за контекста – двата вида генератори са на основата на различни физически процеси и са твърде различни по своите техн. показатели. LZ1FJ
термодвойка – термоелемент, предназначен предимно за датчик и измервания. Посредством термодвойка, монтирана в стъклен балон с висок вакуум, може да се измерват съвсем слаби постоянни и променливи токове. LZ1FJ
термоелектрически генератор, термоелектрогенератор – устройство за пряко преобразуване на топлинната енергия в електрическа, в работата на което се използва термоелектрическият ефект (ефект на Зеебек). Състои се от батерия от термоелементи (метални или полупроводникови) и топлинен източник (газена лампа, при по-мощните генератори – газова горелка). Данни за произвежданите в бившия СССР термоелектрически генератори (като се има предвид, че К – керосин, У – първата буква на р/ст „Урожай”): ТЭГК 2-2 дава две напрежения, 80-100 V при 10-12 mA и 1,2-1,4 V при 500-600 mA; ТГК-3 дава две напрежения по 2 V, съотв. за токове 2 A и 0,5 A, като от втората батерия има извод за 1,2 V/360 mA; ТЭГК-6 за 6 V/130 mA и 1,2 V/130 mA; ТЭГК-9 (той е най-икономичният – разход на керосин само 10-20 грама на час) дава 9 V при 40-50 mA; ТГК-10 (предназначен за захр. на радиовъзли) дава 10 V/1 A и 1,2 V/0,7 A. Специално за радиостанцията „Урожай” е предназначен ТГУ-1, даващ 1,2 V/2 A и 5 V/2 A. LZ1FJ
термоелектрогенератор – др. название на термоелектрически генератор.
термоелектронен генератор – високотемпературно устройство, преобразуващо топлинната енергия в електрическа чрез термоелектронна емисия. Електроните се излъчват от нагряван катод (емитер) с голяма отделителна способност, и попадат на анода (колектора), кйто е с ниска отделителна способност. Между катода и анода има вакуумна междина (съдържа и малко колчество цезиеви пари). Ако между катода и анода има свързан ел. консуматор, през него протича ел. ток. Катодът и анодът са от метали с висока темп-ра на топене (волфрам, молибден, рений). Електроните на възникващия в междината пространствен товар (затрудняващ емисията) се сблъскват с цезиевите атоми, които след избиването от тях на електрони стават положителни цезиеви йони, спомагащи за образуването на дъгов електрически разряд (най-употребяваният режим на работа на т. г.). Топлинният източник най-често бива слънчев (хелиоконцентратор), ядрен (реакторен или изотопен), газопламъчен (често с изгаряне на евтино органично гориво). При температура на катода ок. 2000 градуса Келвин и ок. 1000 К на анода, кпд е 20%, специфичната мощност е няколко десетки Вата от 1 кв. сантиметър катодна повърхност. LZ1FJ
термоелемент – елемент от две пластинки от различни метали, заварени или споени в единия си край. Напр. желязо-константан, иридий-платина или др. При нагряване на заварената част възниква постояннотокова едс, чиято големина е пропорционална на температурата (ефект на Зеебек) и може да се измери в двата свободни края на термоелемента. Когато двойките са от полупроводници, едс е значително по-голяма. Възможно е и обратното, охладително действие: при подаване на пост. напрежение в двата свободни края на термоелемента, в единия край температурата се повишава, а в другия се понижава (ефект на Пелтие). На този принцип работят малки охлаждащи устройства в някои радио- или електронни апаратури (за мощни хладилници не е подходящ). LZ1FJ
ТЕСЛА (Tesla) Никола (1856–1943) – хърватски инженер и изобретател, един от гениите на Човечеството. Роден в Смилян, обл. Лика, Австро-Унгария (дн. в Република Хърватия). Учи във Висшето техн. училище в Грац и в университета в Прага (1875–80). Работи в Телефонното дружество в Будапеща (до 1882), през 1882–84 работи във филиали на фирмата на Т. Едисон в Страсбург и Париж и прави редица усъвършенствания на телеграфни апарати и ел. машини. От 1884 живее в САЩ. Работи за кратък период при Едисон (предимно върху ел. генератори и двигатели за постоянен ток), но напуска, тъй като има идеи в областта на променливия ток, с които Едисон не е съгласен (предимно от пазарно-делови съображения). Работи като общ работник и със спестените пари и с помощта на небогатия спонсор Джеймс Кармен регистрира собствена фирма "Тесла Илектрик Лайт Къмпани". Открива (1888, независимо от итал. учен Г. Ферарис) явлението въртящо се магнитно поле, патентова асинхронния електродвигател и др. ел. машини, апарати и схеми. Джордж Уестингхаус (1846–1914) купува патентите на асинхронния електродвигател и започва производството му в заводите си. С поддръжката на Уестингхаус Тесла построява ел. централи (водноелектрическа на Ниагарския водопад, в която са реализирани 39 патента на Тесла, и др.). Пионер на високочестотната техника: генератори, трансформатор на Тесла, мощна (200 kW) радиостанция в Колорадо Спрингс (1899), първата висока радиокула (57,6 m, Лонг Айлънд), първите радиоуправляеми устр-ва (модели на кораб, автомобил и др.), електромер, честотомер и др. Изследва физиологичното действие на високочестотния ел. ток и открива високочестотното нагряване. Изследва въздействието на ел. ток върху разредени газове и конструира осветителна лампа. Внася подобрения в парните бутални машини. Предлага (1917) радиосистема за откриване на подводници. Изследва (1934) възможността за разделяне на атомното ядро с електростатични генератори на високо напрежение, и мн. др. (има над 300 патента за изобретения в мн. страни). Установено е, че през 1930-те години под егидата на Военното министерство на САЩ Тесла е работел върху секретни проекти под общо кодово название N. Terbo (фамилното име на майка му) в корпорацията RCA, които не са разсекретени. В САЩ е издигнат паметник на Н. Тесла до Ниагарския водопад. LZ1FJ
тетрод – електронна лампа с 4 електрода – катод, управляваща решетка, екранираща решетка и анод. Употребяван за усилване или генериране на ел. трептения, в по-мощни усилватели и генератори изместен от лъчевия тетрод. 1FJ
тиконд – керамичен материал с относителна диелектрична проницаемост за различните му модификации между 20 и 160 и отрицателен температурен коефициент. Използва се при производството на керамични кондензатори. Такива кондензатори са подходящи за трептящи кръгове, понеже се компенсира положителния температурен коефициент на бобината. В Германия подобен материал е с названието калит. 1FJ
тиратрон – управляема газоразрядна лампа, предшественик на тиристора. Бива: 1) с нагряван катод и несамостоятелен дъгов разряд, чийто момент на възникване се управлява посредством 1 или повече решетки. 2) Със студен катод и тлеещ газов разряд, чийто момент на възникване се управлява от потенциала на решетки (1 или повече). Прил: в различни електронни релейни устр-ва, в регулируеми токоизправители, в др. импулсни устр-ва. Поради естеството си е нискочестотен прибор. Нови, неупотребявани тиратрони, както и дълго престоялите на склад, задължително се подлагат на тренировка, като им се подава изправено нефилтрирано пулсиращо напрежение (може да се изправи директно мрежата 220V) и с делител се нагласи на такава стойност, че тиратронът да свети в продължение напр. на 48 часа (а още по-добре на 72 часа). Вж и газотрон. LZ1FJ
тиристор, SCR, Шокли-диод – четирислоен полупроводников уред със структура най-често p-n-p-n, с 3 или повече p-n прехода и 3 електрода (извода) – анод А, катод К и управляващ електрод УЕ. По електрическите си характеристики е най-близко до тиратрона. На крайната n–област се подава минусът на захранващото напрежение, на другата крайна p–област се подава плюсът. При надвишаване на определена стойност на това напрежение, т. се отпушва и през него може да тече силен ток. Такъв ток протича и при ниско подавано на крайните области напрежение, когато на УЕ се подава правотоков импулс. Вид тиристор само с 2 извода е динисторът. Произвеждат се и тиристори с два УЕ (общо 5 извода), което разширява възможността за използването им в разл. схеми. Прил. – в управляемите токоизправители, като превключващ елемент, в преобразователи за електрозадвижване, предимно в силовата електроника. В англоез. литература може да се срещне и като SCR - Semiconductor Controlled Diode, също и като Shockley-diode. LZ1FJ
токоносители – обобщено название на подвижните частици, които имат електрически заряд (електрон, протон, йон, дупка) и са причина за преминаване на електрически ток през дадена среда (вещество или вакуум). Конкретно в полупроводниковите уреди явленията в p–n прехода се причиняват от два вида токоносители – електрони и дупки, в радиолампите токоносители са свободните електрони, в газоразрядните уреди – полож. и отрицат йони. Биват основни (с по-голяма концентрация в даденото вещество) и неосновни токоносители. LZ1FJ
токи, хенди - портативна радиостанция. Токи произлиза от англ. walkie-talkie - разхождам се и говоря, хенди е англ. handy - удобна (за държане в ръка). LZ1FJ
ТОМСЪН (Thomson) Джоузеф Джон, сър (1856-1940)– англ. физик. Експериментира с провеждането на електроенергия през газове, установява (1897) експериментално електрона и определя неговите заряд и маса. Нобелова награда (1906). Баща на Дж. П. Томсън. 1FJ
ТОМСЪН Джордж Пейджит, сър (Thomson George Paget) (1892-1975) – англ. физик, открива независимо от Дейвисън и Джърмър дифракцията на електрони. Нобелова награда (1937, съвм. с Дейвисън). Син на Джоузеф Джон Томсън. 1FJ
ТОМСЪН (Thomson) Елаю (1853 – 1937) – англ. електроинженер и изобретател, работил в САЩ. През 1892 образува дружество с Томас Едисон. Регистрира ок. 700 патента, вкл. на електродвигатели за променлив ток, високочестотни генератори и трансформатори, метод за електрическо заваряване. Пръв предлага да се използва хелий за предотвратяване на кесонната болест при дълбоководни водолазни работи. Няма родствена връзка с англ. фамилия физици Томсън. 1FJ
ТОМСЪН Уилям, от 1892 барон Келвин (1824-1907) – англ. физик, изследвания в мн. области на физиката (термодинамика, магн. и ел. явления и др.). Предлага абсолютната скала за температура (скала Келвин). Експериментално открива някои физични ефекти (1856-ефект на Джаул-Томсън и др.). Открива термоелектрическо явление: Ако в двата края на участък (от метал или полупроводник), по който тече ел. ток, съществува разлика в температурите Т1 и Т2, то на този участък освен топлината, отделяна съгласно закона на Джаул - Ленц, се отделя или поглъща (в зависимост от посоката на тока), още някакво количество топлина, пропорционално на силата на тока, времето, температурната разлика и на един коефициент, зависещ от материала на участъка (от 1-2 до няколко mV/градус при металите, при полупроводници се увеличава десетки и стотици пъти). У. Томсън, барон Келвин е авторът на знаменитата формула на Томсън, с която се установява зависимостта на периода на трептене на трептящ кръг от неговите капацитет и индуктивност. Активен деец по осъществяването на първата трансатлантическа телеграфна връзка (по кабел). Изобретява някои електроизмервателни инструменти, усъвършенства мореходни уреди. Има трудове и в др. области, които тук не посочвам. Няма роднинска връзка с другите физици и инженери Томсън. Въпреки многостранната му научна дейност, той доста късно става Президент на Лондонското кралско дружество, не получава и Нобелова премия. LZ1FJ
тон - 1) синусоиден звуков сигнал. Звукът с най-ниска честота, излъчван от звукоизточника, се нарича основен тон. Вж обертонове и тембър. 2) С тон с точност до 0,1 Hz е кодирано влизането и използването на радиолюбителските ретранслатори (рипитри). 1FJ
тонбленда – регулатор на тоновете в нискочестотния сигнал на стари радиоприемници. Част от схемата на Т. е потенциометър, при завъртането на който в едното крайно положение се подчертават ниските тонове, а в другия край – високите. 1FJ
трансивър, трансийвър, трансивер – приемопредавател (от англ. transmitter и receiver), в който част от градивните елементи на приемника се използват и в предавателя. Терминът е въведен в радиолюбителската литература от Arthur O. Milne, G2MI, прибл. 1954 г. 1FJ
транскодер – електронно устройство в цветната телевизия за преобразуване на цветовата информация от един телевизионен стандарт в друг (например от PAL в SECAM). LZ1FJ
трансмач – устройство, съгласуващо входния импеданс на антената с изходния импеданс на предавателя. При съгласуван товар няма стоящи вълни, цялата ВЧ-енергия се предава към антената, но съгласуване, доближаващо се до идеалното (КСВ = 1) се постига само на една честота. При работа на друга честота трябва да се извърши нова настройка на трансмача. (На практика се смята, че веднъж настроен трансмача на дадена честота, в лента плюс/минус 10 kHz съгласуването е съвсем задоволително.) Т. бива с ръчна настройка или автоматичен. Среща се (предимно автоматичният Т.) и с името антена-тюнер. В руско- и българоезичната литература често е с названието антеносъгласуващо устройство, АСУ. Всеки трансмач работи само в определен честотен обхват, извън който не може да съгласува. Друг важен параметър е работната му ВЧ-мощност. Трансмач само за QRP-работа може да се направи с твърде малки размери, докато трансмачът за съгласуване на предавател 1 или 2 kW e обемист блок, осигуряващ съответната електрическа якост на пробив. LZ1FJ
трап – електрически филтър в многодиапазонна антена (от англ. trap – уловител, преграждаща яма), поставян с цел да работи като заграждащ филтър за определени честоти, като пропуска др. честоти. Напр. в дългия вариант на антената W3DZZ (за 3,5 – 28 MHz) има два трапа, които са паралелни LC-трептящи кръгове, монтирани на точно определени места, и настроени на честота 7050 kHz. За късия вариант (7 – 28 MHz) на същата антена двата трапа са настроени на 14,1 kHz Не е зле трапът да има относително висок Q-фактор, но по-важно е да има слабо изменящ се температурен коефициент в работната честотна лента и да издържа на подаваната му ВЧ мощност. Използва се и в конструкциите на вертикални многодиапазонни антени. Използването на трапове и направа само на една многодиапазонна антена се е наложило предимно от антенния проблем, труден за разрешаване в условията на гъсто населен град. (В Б-я към 2015 г. са разрешени за ползване 10 радиолюбителски КВ – обхвата, разположени по целия КВ-диапазон.) Вж и тапа. 1FJ
траф, трафче – трансформатор. В многобройните радиоустр-ва, произведени в Азия, над или под обвивката на намотките на трафа има стопяем или самовъзстановяващ се термичен предпазител. Във втория случай, след спадането на температурата, трансформаторът се самовключва отново. 1FJ
трептящ кръг – електрическа верига от успоредно или последователно съединени кондензатор с електрически капацитет C и намотка (бобина) с индуктивност L. В зависимост от начина на свързване на L и C бива последователен и успореден (паралелен) трептящ кръг. При подаване на електрическа енергия отвън и зареждане на кондензатора в трептящия кръг (последователен или паралелен) могат да възникнат собствени електрически трептения с кръгова честота (ФОРМУЛА) (поради периодично преминаване на потенциалната енергия от електрическото поле на кондензатора в кинетична енергия на магнитното поле на намотката и обратно); (ФОРМУЛА). При това презареждане на кондензатора и изменението на големината и посоката на тока през бобината, между напрежението на кондензатора и тока през бобината във всеки момент има фазова разлика 90º. В реалните трептящи кръгове винаги има и активно съпротивление R, което обуславя затихването на трептенията. Поради това при кратковременно подаване на ел. енергия има затихващи трептения, но ако периодично се подава електроенергия от подходящ токоизточник, налице са незатихващи (принудени) трептения. Важни характеристики на трептящия кръг са неговата доброкачественост (Q-фактор) и реалната резонансна честота (вследствие на монтажни и др. паразитни капацитети, индуктивности и съпротивления тя се различава от изчислената резонансна честота на идеалния кръг; това се проявява все по-силно с нарастване на работната честота). В практиката има различни начини за повишаване и на стабилността, и на Q-фактора на трептящите кръгове. LZ1FJ
триак – друго название на симистор. 1FJ
тригер – електронно импулсно устройство, намиращо се в едното от две устойчиви електрически състояния (съответстващи на логическите 1 и 0) и рязко преминаващо в другото електрическо състояние под действието на външен пусков сигнал. По вида на входния сигнал бива асинхронен и тактов. LZ1FJ
тример – 1) В радиотехниката: а) кондензатор с относително малък променлив електрически капацитет, използван предимно за точна настройка на трептящи кръгове. б) Резистор с променливо съпротивление. Настройва се при профилактика или ремонт на устройството, в което е вграден. 2) В авиацията: допълнителна плоскост към управлямащата част и към крилата на самолет, улесняваща неговото управление. 3) Дървообработваща машина с няколко циркуляра (дискови триони) за нарязване на летви и дъски. LZ1FJ
триод - електронна лампа с 3 електрода - катод, управляваща решетка и анод. Използван за усилване или генериране на НЧ и ВЧ ел. трептения. В усилвателните схеми е до-голяма степен изместен от тетрода и пентода. След изобретяването на транзистора, по влияние от рускоезичната техн. литература, в България и транзисторите са наричани "кристални триоди" (чак до началото на 1960-те години). LZ1FJ
трол – човек, който публикува провокиращи и отклоняващи от темата съобщения във форуми, чатове, блогове и др. с цел да предизвика необмислен отговор, да провокира и тормози другите участници, да пречи на нормалния тон на дискусията. Може да бъде и специално нает от някого – човек или институция. При сериозна „атака”, когато непременно трябва да се провали някое начинание, може да действат два и повече трола. Най-ефикасният начин за борба с трол е административния – издебване когато наруши някое правило на форума и бързото му лишаване от достъп. Когато тролът е с много опит и умело движи по ръба на правилата, се ползва методът да не му се обръща внимание („Не хранете троловете!”). Има и тролове в любителския ефир, най-много на УКВ. LZ1FJ
трудно му отлепва релето - 1) За човек - трудно схваща. 2) За устройство - бавно се задейства и не е "конкурентноспособно". Напр. " Докато ти загрее TX-а, па докато му отлепят релетата, аз направих два множителя!" (в CW състезание). LZ1FJ
trunk – вж PMR мрежи. 1FJ
триъгълник на грешката – част от местността с триъгълна форма, получаваща се при определяне на местоположението на източник на радиосигнал (шпионска или др. радиостанция, източник на радиосмущение и др.). От 3 пеленгатора, раположени в 3 различни точки, се определят направленията (пелензите) към съмнителния източник, които, нанесени върху топографска карта, заграждат триъгълна площ, в която е определяният източник на радиосигнал. С по-голяма грешка, при необходимост, местоположението на съмнителната радиостанция се определя и само с 2 пеленга, но подлежащата на обследване територия около точката на тяхното пресичане най-често е с по-голяма площ от площта на триъгълника на грешките. LZ1FJ
тунелен диод – полупроводников диод, съставен от силно легирани с примеси полупроводници, с много тънък (под 0,01 микрона) p-n преход, в който при обратно или малко право напрежение възниква тунелен ефект. Волтамперната характеристика на тунелния диод има участък с отрицателно съпротивление (при малки напрежения в права посока). Прил. – като усилвател или генератор на електрически трептения с честота до около 10 GHz, като високоскоростен превключвател и др. 1FJ
тунелен ефект – възниква в тунелен диод при прехода на свързаните в атома електрони в свободни електрони (или обратно) при поява на електрическо поле с достатъчно голям интензитет (т.е. при подаване на достатъчно високо обратно напрежение или неголямо право напрежение). При достатъчно тънък p-n преход и липса на напрежение върху диода, съгласно зонната теория дъното на зоната на проводимостта на n-полупроводника е под тавана на валентната зона на p-полупроводника. Тунелният ефект възниква само когато валентната зона и зоната на проводимостта са на едно и също енергетично ниво (вж по-подробно в спец. литература). Когато върху тунелен диод се приложи обратно напрежение, което бавно увеличаваме, бързо се увеличава обратния ток на диода и в определен момент възниква тунелен пробив. При подаване на малки напрежения в права посока в дясната част на волт-амперната характеристика на диода се оформя участък с отрицателно съпротивление, т.е. диодът може да работи като генератор. При по-нататъшно увеличаване на напрежението в права посока тунелният ефект изчезва и тунелният диод работи като обикн. диод. LZ1FJ
ТХО, техео – трансформатор за хоризонтално отклонение в телевизионен приемник. Състои се от товарна и повишаваща бобина. След отказването от старите типове телевизори, не е зле да се запазят в радиолюбителската домашна лаборатория някои възли, напр. ТХО, най-малкото заради проводника (а и хостафановата изолационна лента не е за подценяване). LZ1FJ
TVI – смущения на телевизионното приемане (Television Interferences). Такива смущения има много и с различен произход, но това съкращение в радиолюбителско отношение има предвид само смущенията, причинени на телевизионното приемане от собствения предавател. LZ1FJ
UBN – рапорт, изпращан от организаторите на радиолюбителско състезание до участника, съдържащ списък на категорично установените и предполагаеми грешки в неговия отчет (contest log). Най-срещаните грешки, поради които не се приема отчета са: 1) В главата на отчета – неправилно е посочено името на контеста или категорията, пропуснато е късо тире и др. под. 2) U – посоченият от Вас повиквателен знак е уникален (Unique), не се открива никъде, не съответства на разрешените префикси и е предполагаемо грешен. (Но мн. рядко се случва и да е верен, а този участник да е направил само 1 връзка в контеста.) 3) Погрешно приет повиквателен знак (Bad call). Тук с по-голяма категоричност се установява грешка и почти винаги се стига да загуба на точки. 4) Вашият инициал липсва (за конкретната радиовръзка) в отчета на кореспондента (No in log).В този случай точки не се начисляват. LZ1FJ
УИЛЪР (Wheeler) Харолд Олдън – амер. физик и изобретател. През 1920 прави първия си радиоприемник. През 1924 като студент едновр. работи във фирмата Hazeltine Corp. (той е първият и служител). Продължава да работи и учи. През коледната ваканция на 1925 г. създава първата практическа схема за АРУ в радиоприемници на ампл. модулирани сигнали, получава патент. Завършва „Физика” в ун-та „Джордж Вашингтон” със степен бакалавър, после докторантура в ун-та „Джон Хопкинс” – доктор по физика. През 1930-те г. работи предимно по усъвършенстване на телевизионни приемници (180 патента в тази област). По време на WW2 работи предимно в областта на воен. електроника (радиолокация и др.) През 1946 открива собствена фирма Wheeler Laboratories за изследвания и консултации в областта на съобщенията. Същевр. продължава да работи във фирмата Hazeltine, където е основна фигура и през 1965-67 е президент на тази фирма. LZ1FJ
уиндом, виндом – жична късовълнова антена, създадена ок. 1926-27 от амер. късовълновик Лорън Уиндом (Loren Windom), W8GZ (той е и W8ZG), тогава студент по право в Университета в Охайо. Спада към групата на полувълновите вибратори и се различава от обикн. дипол само по начина на захранването (асиметрично, без коаксиален кабел). При съвр. уиндом фидерът е коаксиален и между него и хориз. част на антената е включен широколентов съгласуващ ВЧ трансформатор. LZ1FJ
УИТСТЪН (Wheatstone) Чарлз, сър (1802-75) – англ. физик и изобретател, член на лондонското Кралско дружество (1836). Провежда серия акустични експерименти; лично изготвя някои музикални инструменти. Обяснява (1833) възникването на фигурите на Хладни. Предлага (1834) метод за измерване на времетраенето на искрата при електрически разряд; доказва (1835), че искровите спектри на металите еднозначно ги определят. Провежда изследвания за измерване на скоростта на светлината. Конструира и въвежда реостата. Заедно с У. Ф. Кук (1806-79) патентова (1837) вид електрически телеграф; двамата откриват фирма за внедряването на телеграфа в Англия (първоначално в железниците), но срещат трудности. Изобретява (1842) електроизмерителния мост, в негова чест наречен мост на Уитстън. Създава (1858) първия практически годен автоматичен телеграфен апарат (едва тогава той и Кук постигат търговски успех). Независимо от Е. Сименс открива (1867) принципа на самовъзбуждане на електромашинния генератор. Конструира и огледален стереоскоп, фотометър, записващи метеорологични уреди, апарат за шифриране (криптограф) и др. LZ1FJ
УКВ състезание по планините - извинение за пред семейството, за да може човек да си изкара напоителен уикенд с приятели в планината. В кръга на шегата, разбира се.
unlis – нелицензиран, нелегален радиопредавател в любителския и нелюбителския ефир (от англ. unlicensed). Обикновено e радиохулиган или радиопират. Вариантите на unlis-а са над 15, но може да се разделят в 2 групи – с користна цел (нелегални концертни програми с предаване на реклами, шпионаж, радиовръзка за диверсионни или саботажни действия, нелегални радиостанции политически или на религиозни секти, работа с неиздаден любителски инициал на рядко посещаван остров за получаване на „грийн стемпс” за „подсигуряване” на QSL и др.) и с безкористна цел (радист или радиолюбител под влияние на алкохола, от скука, от глупост, шега с някой познат любител, преднамерено смущаване на перспективен участник в радиосъстезание, като се ползва някакъв „достоверен” инициал, също радиоразпръскване – най-често музика – в ограничен район, но без да се търсят материални облаги, и др.). По същество всичките случаи на unlis са леки, средни или тежки престъпления, за които трябва да има наказания. LZ1FJ
усилвател на електрически сигнали – устройство, усилващо мощността, напрежението или тока на електрическия сигнал за сметка на енергията на токоизточника (в идеалния случай без изкривяване на сигнала). Общо погледнато, бива електронен, диелектрически, магнитен, електромашинен. В зависимост от предназначението има мн. видове усилватели. Осн. параметър на у.е.с. е коефициентът му на усилване. LZ1FJ
ухо – радист, способен да приема слаби сигнали, съпроводени с шумове и QRM. („Можа да ме приеме само LZ4BU...голямо ухо е!”) 1FJ
фазова модулация, ФМ - модулация на синусоиден сигнал (модулируем сигнал), при която фазата на този модулируем сигнал се променя спрямо опорна, "средна" фаза пропорционално на моментната амплитуда и честота на модулиращия сигнал. Има определено сходство на фазовата модулация и честотната модулация, но те се извършват по различаващи се закони на изменение, които само в частни случаи съвпадат. Например при постоянна честота на модулиращия сигнал ("еднотонов сигнал") фазата се изменя с постоянна скорост 2.пи за един период Т. В този случай и скоростта на изменение на фазата е равна на 2.пи /Т, и ъгловата честота омега = 2.пи /Т. LZ1FJ
фазово-честотна характеристика – зависимост на фазовата разлика между изходния и входния хармоничен (синусоидален) сигнал на дадена система (предавател, усилвател, съобщителен канал и др.) от честотата на входния сигнал. Графически идеалната Ф.-ч. х. е права линия, минаваща през началото на правоъгълна коорд. система (по ординатата е ъгълът на дефазиране, по абсцисата – честотата), но реалната Ф.-ч. х. е крива линия. Това се дължи на преминаването на различните по честота съставни на сигнала за различно време, (напр. през усилвател), което причинява фазови изкривявания на сигнала. Те при предаване на говор причиняват характерни прибавки в края ня шипящите и свистящите части на речта (Ж, З, С, Ш). След определянето на фазовите изкривявания от Ф.-ч. х., те се коригират с въвеждане на фазовокоригиращи вериги. LZ1FJ
фазомер – популярно неправилно название на оптичен индикатор на напрежение (с последователно съединени глим-лампа и резистор 0.5-1 МОм). Оформен като отвертка, на другия извод се допира палеца на ръката, което улеснява възникването на тлеещия разряд. Индикира както променливо, така и право напрежение. Обикновено на корпуса има означен работния му диапазон, напр. 100-500 V. Прил.: предимно за проверка на сградни инсталации, но при достатъчен опит е полезен и за проверка на най-различни ел. и електронни устр-ва. LZ1FJ
фазометър – електроизмервателен уред за измерване на фазови разлики или (в електроснабдяването) на фактора на мощността (косинус фи-мер). Бива електромеханичен (най-често електродинамичен) на принципа на логометъра, или електронен (разликата във фазите се визуализира на екран) и стойността и се показва в градуси или радиани. 1FJ
фантастрон, фантастронен генератор – импулсен релаксационен генератор на линейно изменящо се напрежение. Обикновено схемата на ф. е с 3 транзистора (в миналото – с една лампа – пентод). Изработваните импулси най-често са трионообразни, но при определени параметри на схемата може да бъдат близки до правоъгълни. Фантастронът работи в режим на автогенерация или в чакащ режим (двете схеми имат малка разлика). Дължината на предния фронт на импулса зависи само от промяната на стойностите на някои елементи на схемата, водещи до промяната на т. нар. опорно напрежение, до което може да се зарежда участващия в схемата кондензатор. Прил. – за импулси с точно регулиране на времезакъснението, за определяне на интервали от време, за стабилно трионообразно напрежение и др. LZ1FJ
фейдинг, фадинг – вид затихване при разпространението на радиовълни. LZ1FJ
фенер – контролен знак, снабден с идентифициращо състезателя устройство, разположен при скрития радиопредавател („лисицата”) в спорта „Радиозасичане” (ARDF). При откриване на „лисицата”, състезателят маркира в това най-често електронно устр-во (но може да бъде и обикновен механичен перфоратор) своя код, с което се зачита откриването на радиопредавателя. LZ1FJ
ФЕСЕНДЕН (Fessenden) Реджиналд Обри (1866-1932) – канадски електроинженер, един от пионерите на радиотехниката. Пръв установява, че не само телеграфните, но и говорните сигнали могат да се предават на разстояние посредством радиовълни. Въвежда модулацията на носещата честота от променящия се в такт с говора нискочестотен електрически сигнал от микрофон. Провежда (1906) серия радиотелефонни връзки на големи разстояния. Изобретява ехолот, електролитен детектор на радиосигнали, високочестотен генератор, хетеродинен радиоприемник (предшественик на съвременния суперхетеродинен радиоприемник). LZ1FJ
фетрон – полупроводников прибор, високоволтов полеви транзистор, ползван в 15 – 20 годишния етап на преминаване от лампови към полупроводникови електронни устройства. Названието е дошло от англ. Field Effect Transistor, FET-tron. Предназначен е директно да замени електронната лампа (напр. пентод) в някакво стъпало. За замяна на сложните комбинирани радиолампи са ползвани фетрони със структура от 2 или повече полеви транзистори. Конструктивното оформление е с крачета както на радиолампите, т.е. след изтощаването на вече спряната от производство лампа, фетронът се е поставял вместо нея в ламповия цокъл. Имало е приятни изненади – в много случаи (особено в електронни измервателни апарати) стъпалото с фетрон е работело по-добре, отколкото с оригиналната лампа. Сега (2015 г.) тази идея е примамлива само за любителите, възстановяващи ретроапаратури. LZ1FJ
фидер – електрическа линия за пренасяне на радиочестотни трептения (най-често между антената и предавателя или приемника). Бива едножичен, симетричен или коаксиален, за честота над 3 GHz – метален или диелектричен вълновод, над 300 GHz – квазиоптична линия. LZ1FJ
филтър – вж електрически филтър.
фишка – съединител, куплунг, конектор. 1FJ
флекс – трансивър, произведен от фирмата Flex Radio System, САЩ (те вероятно са първата фирма, въвела SDR – управлението за любителски цели). По-разпространен е по-евтиният Flex-1500. Трите модификации на новия Flex-5000 надминават всичко трансивърно, правено досега (2011 г.). Изисква се задълбочено предварително запознаване със софтуера, работи се предимно с клавиатурата, за да се реализират необходимите функции по обработката на сигнала. LZ1FJ
ФЛЕМИНГ (Fleming) Джон Емброуз, сър (1849-1945) – англ. електроинженер, професор в Лондонския университет и Университетския колеж; удостоен (1929) с рицарска титла. Пионер при внедряването на ел. осветление, телефона и безжичната телеграфия в Англия; изобретател на двуелектродната електронна лампа. Дефинира „правилото на дясната ръка”: Ако в магнитно поле (напр. между северния и южния полюс на подковообразен магнит) има движещ се наляво-надясно проводник, и поставим дясната ръка така, че магнитните силови линии да влизат в дланта, а разтвореният палец насочим по посока на движението на проводника, то протегнатите други пръсти на ръката ще показват посоката на индуцирания ел. ток в проводника. Изследвайки термойонната емисия (ефект на Едисон, 1883) създава (1900) диода и установява, че в него ел. ток протича само в една посока. На основа на изобретението и изследванията на Флеминг, по-късно Л. Де Форест създава триода, с което започва полувековния бурен разцвет на ламповата радиотехника и електроника (до въвеждането на транзистора). 1FJ
ФМ - фазова модулация.
FM - честотна модулация.
ФОРЕСТ (De Forest) Ли де (1873-1961) – амер. инженер, пионер на електрониката и радиотехниката; един от изобретателите на електронните лампи. Завършва (1896) Йейлския ун-т, специалност “Машиностроене”, но след това работи в областта на радиовръзките, радиотехниката, електрониката, звуковото кино и телевизията. Автор на мн. изобретения в тези области. Първи в САЩ конструира и монтира мощна морска радиостанция. Усъвършенства (1906) двуелектродната лампа (диод) на Дж. Флеминг, като въвежда в стъкления балон трети електрод и създава триода. Първоначално триодът се използва само като детектор за по-качествена демодулация на радиосигналите, но бързо навлиза в ниско- и високочестотните усилватели (“аудион на Форест”) и генератори, като става осн. градивен елемент в радиотехнически, далекосъобщителни и др. устр-ва. Усилвателите при първите трансконтинентални телефонни връзки (жични и безжични) са с триоди на Форест. LZ1FJ
ФОС – фокусиращо-отклонителна система в телевизионен приемник. След „бракуването” на стар тип телевизор, не е зле да се запазят в радиолюбителската домашна лаборатория отклонителните бобини заради многото метри емайлово- изолиран проводни. LZ1FJ
фотодиод – 1) полупроводников диод, чийто обратен ток нараства (диодът се „отпушва”) при попадане върху p-n прехода на оптични лъчи (инфрачервени, видими или ултравиолетови). В този режим („фотопроводимост”) на работа трябва на фотодиода предварително да е подадено външно постоянно напрежение с такава стойност, че фотодиодът да е запушен. Получава се ясно изразена команда за някакво изпълнително устр-во („фотореле”). 2) Ако на фотодиода не е подадено напрежение, при попадане на светлина върху тази част от p-n прехода, която служи за фотокатод, фотодиодът работи като генератор на ел. енергия („фотоемисия”). Получаваният ел. ток („фототок”) е мн. слаб, а и кпд на такъв фотогенератор е нисък (обикн. ок. 12%), но на този принцип работят и слънчевите елементи, с които се изграждат слънчеви батерии, способни да отдадат към консуматора значителна мощност. LZ1FJ
фотоелектронен умножител – електронен уред, състоящ се от фотокатод и вторичен електронен умножител (ВЕУ), усилващ първоначалния фототок до 1 млн. пъти. Бива електровакуумен и с полупроводников ВЕУ. Прил. – в суперортикони, броячи на елементарни частици и др. LZ1FJ
фотоелемент – фотоелектрически уред, който под действието на оптично лъчение създава електрически ток. Фотоелементите са с външен фотоефект (вакуумни, йонни) и полупроводникови с вътрешен или външен фотоефект. Прил. – в измерителни уреди, фоторелета, слънчеви батерии и др. LZ1FJ
фотокатод – електрод, излъчващ електрони под действие на падащи върху него оптични лъчи. Прил. – във фотодиоди, фотоелементи, предавателни телевизионни тръби, фотоелектронни умножители и др. LZ1FJ
фотоклетка – старо название на фотоелемент с външен фотоефект. 1FJ
фотолитографска технология – изготвяне на печатни форми по фотографски метод за целите на микроелектрониката, при механична обработка с мн. висока точност и др. Първо се изработва голям фоторезистивен шаблон (маска), от който посредством светлинен лъч през умаляващ обектив размерите могат да се намалят многократно (неокончателно – до размерите на молекула). В кристала на изработваната интегрална схема се формират микроскопични детайли (зони с различни електрически свойства). Няколко фотолитографски цикъла с различни шаблони оформят цялостно интегралната схема. Фотолитографията се прилага и при изготвяне на метални маски за тринитрони, печатащи глави (картриджи) за струйни принтери и др. В развитието си прераства в нанотехнология. LZ1FJ
фоторезистор – полупроводников съпротивителен елемент, изменящ съпротивлението си в зависимост от интензитета и спектралния състав на падащите върху него лъчи (изменението се дължи на вътрешния фотоефект). Фоточувствителната част може да е монокристал, но по-често е поликристален слой оловен сулфид, кадмиев селенид, кадмиев сулфид или др. Има висока чувствителност (работи при слаба осветеност), но е с ниско бързодействие (времеконстантата му достига части от секундата). Прил. – като фотоприемник в оптоелектронни устройства. LZ1FJ
фототранзистор – транзистор, чийто емитерен ток се управлява от оптично лъчение, попадащо върху част от базата. Осигурява усилване на първичния фототок. Прил. – като фотоприемник в оптрони и др. устройства. 1FJ
фронт – тил – съотношението на излъчваната от антената ВЧ енергия напред и излъчваната в противоположната посока ВЧ енергия (при насочени антени нежелателна). LZ1FJ
хай-фи, Hi-Fi – от англ. High Fidelity – висококачествено възпроизвеждане и техниката, която го обезпечава. Терминът се появява в САЩ през 1920-те години, като е визирал само усилватели и микрофони (нито високоговорители, нито грамофонни плочи, грамофони и магнетофони с високо качество тогава все още няма). След 1930 г. терминът е забравен и „възкръсва” към 1960 г. Хайфист – любител на хай-фи. LZ1FJ
хакер (англ. hacker) – лице, навлизащо „с взлом” в софтуера на др. лице (фирма) с цел кражба на данни, внасяне на смущения в работата, или изопачаване (понякога изтриване) на данни. Хакерството е криминално деяние, преследвано от закона. Присъдите, по-леки до ок. 2000 г., вече са значително увеличени. LZ1FJ
хам, ham, HAM - радиолюбител, работещ в ефира. Версии за генезиса: 1) От англ. ham – едно от значенията на тази дума е лош актьор, неподготвен актьор-любител. Според тази версия хамът любителски се опитва да подражава на опитния професионален радиооператор. 2) От англ. абревиатура HAM – Home Amateurradio Man. 3) Версия на SP5HS. За пръв път терминът „HAM” е използван през 1908 г. Това е повиквателният знак на една от първите в света любителски радиостанции, оператори са били членовете на клуба при Харвардския ун-т Albert S. Hyman, Bob Almy и Peggy Murray. Първоначално позивната е била HYMAN-ALMY-MURRAY, но тъй като е дълга и неудобна за предаване на телеграфия, скоро я съкращават на HY-AL-MU. Но и тя създава проблеми, тъй като от 1909 г. често бъркат HYALMU с позивната на активно пътуващия мексикански параход HYALMO (никакви закони за радиото тогава е нямало, радиолюбителите сами са избирали позивните си и са шарели навсякъде, където се чува морзов сигнал). Това налага нова промяна (само първите букви от имената) – HAM. Но с нарастването на броя на радиолюбителите взаимните смущения се увеличават, и с този въпрос се заема спец. комисия на Конгреса във Вашингтон, която въвежда рестриктивни мерки за радиолюбителите, за лиценза искат такси като за професионалните станции. В 1911 г. Albert Hyman предлага свой вариант на текста за безжичния телеграф, оформен като дипломната му работа в Харвардския ун-т. Рецензентът изпраща екземпляр на сенатора Дейвид Уолш, който е член на комисията, иззработваща закона. Дипломната работа прави впечатление, авторът и е поканен в Конгреса. Там произнася блестяща (по едно време със сълзи) реч, и законът е създаден със значителни облекчения за радиолюбителите, а широката публика лесно запомня, че ХАМ означава радиолюбител-късовълновик, можещ да предава в ефира. 4) Твърде разпространена е и версията, основана на идеята, че ХАМ е само този, който има разрешително (лиценз) да работи от дома си. Реално съчетанието на 4-те версии по-пълно дефинира радиолюбителя-ХАМ. (А като се има предвид, че вторият син на библейския персонаж Ной е наречен от баща си с името Хам, то излиза, че стремежът на човек да има лична радиостанция датира отдавна – hi). LZ1FJ
харддиск - вж HDD, уинчестър.
HAREC лиценз – хармонизиран радиолюбителски сертификат, даващ право за работа в радиолюбителския ефир с повиквателен знак на чужда държава (определен от тамошните институции), когато радиолюбителят е повече от 1 година в нея. Лицензът HAREC се издава от бълг. Комисия по радиосъобщения само на притежатели на разрешителни за правоспособност на радиолюбител клас 1, при поискване от тяхна страна, в съответствие с препоръка T/R 61-02 на CEPT. 1FJ
хармоници, хармонични честоти – честоти, представляващи комбинация на основната честота на излъчване с някакви други честоти. При работа на крайното стъпало на предавателя неизбежно на неговия изход възникват не само честотите от спектъра на полезния сигнал, но и хармонични честоти. В зависимост от режима на работа на крайното стъпало, от схемното решение на предавателя, от наличието на странични мощни излъчвания и от др. отрицателни фактори, хармониците биват различни като комбинации и по ниво. LZ1FJ
HDD, уинчестър – харддиск, твърд магнитен диск (набор от специални дискове) с водещото устр-во (от англ. Hard Disc Drive). Среща се и с названието уинчестър. Голяма по обем енергонезависима памет (за разлика от енергозависимата оперативна памет). Пълноценният работен живот на харддиска не е голям – при повече от 4 години активна работа на компютъра, HDD трябва да се смени. Първият HDD е измислен и конструиран от фирмата IBM в началото на 1970-те години. ПРАВИЛО: Всяко отваряне на херметичния блок на хард-диска, за да се види „какво има вътре” или за опит за „ремонт”, означава загуба на информацията в него!
хексод - електронна лампа с 6 електрода - катод, анод, 4 решетки. Две от решетките са управляващи. Ползван в смесителни стъпала. 1FJ
хенди – вж токи.
ХЕНРИ (Henry) Джоузеф (1797-1878) – амер. физик и математик Мн. беден като млад, работи като продавач в магазин, чирак при часовникар, актьор (има успех). Студент в Академията в гр. Олбени (щат Ню Йорк), но продължава да работи странична работа. Професор (от 1826) по математика и натурфилософия (физика) в Академията в Олбени. От 1835 е проф. в Принстънския ун-т. Построява мощни електромагнити и електродвигател (макар и несъвършен), открива (1832, независимо от М. Фарадей) самоиндукцията, конструира (1835) електромеханичното реле, установява (1842), че при разреждането на кондензатор възникват електрически трептения. Хенри е първият директор (1846) на Смитсъновия институт (в чиято структура наред с научните центрове е и най-голямото хранилище на експонати, уникати и музейни ценности в областта на науката и техниката – 19 основни музея и 156 музеи-филиали). От 1868 до смъртта си е президент на Нац. академия на науките на САЩ. В негова чест измерителната единица за индуктивност е наречена Хенри (H, Хн). 1FJ
хептод - електронна лампа със 7 електрода - катод, анод, 5 решетки (две управляващи, две екраниращи и една защитна). Ползван предимно в смесителни стъпала.
херкон – съкратено от херметичен контакт. В бълг. техн. литература влиза от руското съкр. геркон. Използва се най-вече за рид-релета. LZ1FJ
ХЕРЦ Хайнрих (1857 – 1894) – германски физик, професор в Политехниката в Карлсруе. През 1887 г. експериментално доказва съществуването на електромагнитни вълни, с което потвърждава всички дотогавашни (започнати от Фарадей) предположения, както и теорията на Максвел, че такива вълни би трябвало да има. Създалата се у мн. хора представа за Херц само като експериментатор е непълна. Между 1880 и 1888 г. той публикува 6 (шест) научни труда, които са класически в съвременната физика. Поради ранната му смърт много от научните му планове не са осъществени. Като човек е бил изключително скромен. В чест на Х. Херц измерителната единица за честота е наречена Херц, Hz. 1FJ
хетеродин (от хетеро- и гр..dynamis – сила), осцилатор – маломощен електронен генератор на електрически трептения. Активният елемент на хетеродина е транзистор, полупроводников диод с участък с отрицателно съпротивление във волтамперната характеристика или (в миналото) – електронна лампа. Осн. изискване е хетеродинът да има висока стабилност на честотата и пренебрежими хармонични сигнали. Хетеродинът и смесителят са съставните електронни възли на честотния преобразовател. Прил. – в радио- и телевизионни приемници и предаватели, измерителни уреди и др. LZ1FJ
хетеродинен индикатор на резонанса – вж гриддипметър.
хистерезис (от гр. hysteresis – изоставане, закъснение) – реакция на телата при някои външни въздействия. Зависи от това, дали тялото е било подлагано преди на същото въздействие, или му се въздейства за пръв път. Най-простият случай на хистерезис се наблюдава при механично въздействие върху тяло. 1) Магнитен хистерезис – изоставане на изменената магнитна индукция при промяна на напрегнатостта (интензитета) на външното намагнитващо поле. Физически се обяснява с необратимите изменения във феромагнитните частици (домени) при намагнитване и размагнитване. Границите между микрообластите на естествената (първоначална) намагнитеност, както и завъртането на тези микрообласти, необратимо се изместват. Когато магн. индукция вече не се изменя при промяната на интензитета на външното магн. поле се получава насищане на феромагнитния материал. 2) Диелектричен хистерезис – проявява се в сегнетоелектрици, като параметрите му зависят съществено от посоката на приложеното въздействие. 1FJ
холотрон, преобразувател на Хол, датчик на Хол, Холов генератор – полупроводников уред (градивен елемент) с 4 извода. Два извода („токови”) се включват в захранването, а от другите два извода (изходни, „Холови”) се снема електродвижеща сила, която е право пропорционална на силата на тока, протичащ през холотрона, и на интензитета (напрегнатостта) на напречното магнитно поле, пронизващо холотрона (вж ефект на Хол). Прил. – за измерване на интензитета или направо на магнитната индукция (тесламетър) на магн. полета, на сила на тока без прекъсване на проводника, на мощност, за генериране, детектиране, умножение и др. преобразувания на ел. сигнали. Има и холотрони с 3 извода, но в корпуса са вградени допълнителни елементи и токоизточник. Съвр. холотрон работи от постоянен ток до СВЧ включително. 1FJ
ХЮЗ (Hughes) (Юз) Дейвид Едуард (1831-1900) - англ. физик, професор по музика и изобретател в областта на електротехниката и съобщителната техника. Член на лондонското Кралско дружество (1880). В периода 1838-76 е в САЩ (от 1850 – професор по музика, от 1851 – и по физика). Конструира надеждно работещ буквопечатащ телеграфен апарат (1855), в продължение на няколко десетилетия използван в целия свят. Независимо от др. изобретатели разработва въгленов микрофон (1878). Създава индукционни везни, уред за измерване на звука (1879) и др. Към 1879-80 при експерименти установява прояви на електромагнитни вълни, но не дава обяснение на наблюдаваните ефекти. LZ1FJ
C2H5OH – формула на етиловия алкохол. Студентско правило за запомняне: „Цапни две, ха още пет … оха-а-а!” Когато няма под ръка друго, чистият етилов алкохол се прилага за почистване на електрически контакти. LZ5KJ-ст.н.с. Кирил Йорданов, ред. LZ1FJ
CATV – 1) кабелна телевизия, cable television. 2) Колективна телевизионна антенна система, community antenna television system.
CCIR – Consultative Committee of International Radio, Международен консултативен комитет по радио, МККР.
CEPT лиценз – лиценз на радиолюбител, издаден от държава, член на Европейската конференция за администрация на пощите и телекомуникациите (European Conference of Postal and Telecommunications administrations). Ако съответства на опр. условия, радиолюбителят от държава, член на СЕРТ, има право по време на кратковременно посещение (до 3 месеца) на др. държава, член на СЕPТ, да работи в ефира от нейната територия (вкл. като мобилна или портативна станция). В България се издава от Комисията по радиосъобщения само на притежатели на разрешителни за правоспособност на радиолюбител клас 1, при поискване от тяхна страна, в съответствие с препоръка T/R 61-01 на CEPT. Вж и HAREC лиценз. 1FJ
цеве, cw - телеграфия. Напр. "В контеста работих само на цеве." Версии за произхода: 1) От англ. continuous wave (или от по-пълното continuous waveform) - незатихващи трептения (с постоянна амплитуда). Произлиза от това, че най-често директно се манипулира сигналът с носещата честота (който представлява такива трептения) в такт с морзовите сигнали. (Възможно е и телеграфно манипулиране на носещия сигнал с някакъв вид модулация - напр. честотна манипулация на УКВ). 2) От англ. Code Work - излъчване на радиосъобщения, кодирани посредством Морзовата азбука. LZ1FJ
Ценер-диод – вж стабилитрон.
централна честота - 1) честотата, спрямо която се отчита девиацията при честотна модулация. 2) По-рядко - честотата, при която се получава максимална амплитуда в амплитудно-честотната характеристика на някаква настроена система (независимо дали е ниско- или високочестотна). 1FJ
цепелин – антена (предимно късовълнова) от групата на простите полувълнови вибратори за работа на няколко диапазона. Захранва се в края със симетрична фидерна линия с дължина 13,75 m. (Единият проводник на фидера е свързан с края на хориз. част, а другият – не е свързан никъде, но е изолиран от обтяжката. Дължината на хориз. част е 41,15 m (или 20,42 m, когато антената няма да работи на 3,5 MHz). Между фидерната линия и предавателя трябва да се включи симетрично съгласуващо устр-во (най-често симетричен П-филтър). Вариант на тази антена е т. нар. двоен цепелин, захранван в средата на хориз. част със симетричен фидер с дължина 12,80m (или 12,95 m за късия вариант). LZ1FJ
цифров сигнал – електрически сигнал, в който информацията е във вид на логически единици и логически нули. Мн. често е във вид на правоъгълни импулси (логич. 1) и паузи (липса на импулс, логич. 0). При цифровите сигнали многократно по-ефективно се елиминират най-различни видове смущения. Смущението се наслагва върху правоъгълния импулс, т.е. амплитудата на импулса се увеличава, или формата му става много по-различна от правоъгълната, и т.н. Това за цифровата техника няма значение – тя реагира само на това, дали въобще има импулс или не. И като се има предвид, че бързо бяха създадени цифрови електронни устр-ва, способни да разпознаят импулс, който е силно размазан, повлиян от смущения, шумове и затихвания и изкривен, то отговорът на въпроса защо в най-различни области се премина от аналогова към цифрова техника идва от само себе си – защото цифровата техника успя да премахне смущенията (нещо, с което аналоговата електроника така и не се справи напълно). LZ1FJ
червени бузи – работен режим, при който анодите на лампите в крайното стъпало леко се зачервяват. Силното зачервяване до светене е признак на повреда или неправилен работен режим, налага се бързо изключване. Смятало се е, че максимална мощност лампата на крайното стъпало на предавателя отдава без изкривявания при леко зачервени "бузи" (аноди). LZ1FJ
черна кутия – 1) система в кибернетиката, чието устройство и протичащите в нея процеси са неизвестни или прекалено сложни за външен наблюдател. Някои изводи за системата могат да се направят въз основа на получаваните изходни величини при подаване на определени известни въздействия (сигнали) на входа. Типичен пример е изследването на четириполюсник в електротехниката. 2) Популярно название на блок, който задължително се монтира в самолети, плавателни съдове и др. транспортни средства. Съдържа устройства за непрекъснато записване на данни за полета, действието на двигателите и бордните системи, гласовете на екипажа и др. Механично е много здрава, почти неразрушима; най-често е боядисана в оранжев цвят за по-лесно намиране при бедствие. От 1989 черната кутия е задължителна и в морския флот. В голям транспортен обект се записват показанията от 350 датчика за действието на двигателите, помпите, навигационните светлини, алармените системи, радиолокатора, данни за маршрута, налягането върху корпуса и др. LZ1FJ
Черния Тошо – популярно название на големия КВ-радиопредавател на Централния Радиоклуб (ЦРК). Мощност 1 kW, първоначално работи само на 80, 40 и 20 метровите КВ-обхвати. Блоковете са монтирани на стабилен винкелов станок, височина прибл. човешки ръст. Влиза в действие през септ. 1954 г. (снимки в сп. Р., 10/1954). В създаването най-активни са конструкторите полк. Райко Първанов и Руско Мицев. В същата година с Черния Тошо операторите Д. Петров, LZ1AF и Сп. Делистоянов, LZ1DW, заемат първо място в Европа в смятаното за световно първенство състезание CQWWDX Contest, телеграфен тур – първото постижение в КВ-спорт от световен мащаб на Народна Република България. 1FJ
честота на среза – честотата, до която пропуска променливотоковия електрически сигнал филтърът за ниски честоти (ФНЧ, пропуска от 0 до f среза) или над която пропуска сигнала филтърът за високи честоти (ФВЧ, пропуска от f среза до fмакс., хипотетично до безкрайност). В реалните устр-ва няма идеални филтри, но е възможно амплитудите на всички сигнали в нежеланата честотна лента да се намалят до пренебрежимо ниски. Лентовият филтър има две честоти на среза - долна и горна. LZ1FJ
честотен преобразувател – стъпало (от суперхетеродинен радиоприемник, радиопредавател или др. устр-во), в което честотата на входния сигнал се преобразува (вж междинна честота). Състои се от автогенератор (хетеродин), смесител и електрически филтър за отделяне на сигнала с необходимата междинна честота. Тя, в зависимост от конкретния случай, може да е по-ниска или по-висока от честотата на входния сигнал. LZ1FJ
честотна модулация, ЧМ, FM – изменение в такт с модулиращия сигнал (напр. говор) на честотата на генератор (предавател). Бива теснолентова FM (напр. при любителски връзки на 144 и 430 MHz девиацията e ± 5 kHz) и широколентова (WFM, wide freqwency modulation при радиоразпръскване, където девиацията е ± 75 kHz). В сравнение с класическата АМ и със SSB-модулацията, честотната модулация е много по-шумоустойчива, тъй като честотният демодулатор реагира само на честотните промени, но не и на промените на амплитудата (каквито причиняват смущенията). LZ1FJ
четириполюсник – електрическа верига с 2 входни и 2 изходни клеми. Пасивните четириполюсници (двупроводни линии, пасивни електрически филтри и др.) не съдържат източник на електрическа енергия, активните (усилватели и др.) съдържат и източник на електрическа енергия. Такова представяне на част от ел. схема на устр-во се използва най-често при предварителния анализ на проектираната схема, като има добре разработена теория на четириполюсниците. LZ1FJ
чиния – антена с рефлектор във вид на вдлъбнато огледало, най-често с форма на ротационен параболоид, по-рядко на параболичен цилиндър. Активният излъчвател е разположен във фокуса на параболоида или върху фокалната линия на параболичния цилиндър. 1FJ
чип – интегрална схема (ИС). От англ. chip – тресчица, стружка, парченце, отрязано или откъртено от нещо.Първоначално чип се е наричала само кристалната пластинка, в чийто обем или на чиято повърхност са формирани елементите на ИС, съединенията между тях и площадките за закрепване на външни изводи. Постепенно (най-вече поради краткостта на думата) става синоним на интегрална схема (и то предимно цифрова ИС) и даже влиза в съставни думи (вж чипсет). Има думи със същия корен в съвсем др. области, напр. чипс – тънки пластинки пържени картофи, отрязвани със спец. метални струни. LZ1FJ.
чипсет – 1) съвкупност от чипове (системна логика), управляваща електронно устр-во (напр. компютър). Възможностите на чипсета определят колко и какви допълнителни устр-ва могат да бъдат присъединявани към главната платка. 2) Чип, на който е изградена архитектурата на някакво устр-во – дънна платка, видеокарта, звукова карта или др. LZ1FJ.
чирпи, чуруликащ – характерен лош тон на телеграфните сигнали, като звуковата честота на сигнала се променя. Отстранява се най-вече с подобряване на качеството на честотноопределящите елементи във VFO, с облекчаване на режима му, както и с намаляване на степента на връзка на VFO със следващото стъпало (понякога между тях е предвидено неусилващо разделително, т. нар. буферно стъпало). LZ1FJ
чувствителност на радиоприемник – минимално напрежение на входния сигнал на радиоприемник, при което се получава определено отношение сигнал / шум на изхода му. Ограничава се от собствения шум на радиоприемника. Зависи от използвания обхват и режим на работа (с понижаване на честотата, Ч. п. се влошава; най-добра е на CW и SSB, малко по-лоша на FM и най-лоша на АМ). Например (приблизителни данни) за среден фирмен радиолюбителски трансивър и отношение сигнал / шум 10 dB, при режими CW и SSB тя е 0,2 микроволта в диапазона 1,8 – 30 MHz и 0,125 мкВ в диапазона 50 – 430 MHz; при FM в обхвата 28 – 30 MHz e 0,5 мкВ, а в диапазона 50 – 430 MHz e 0,2 мкВ. В режим АМ е 32 мкВ на 100 kHz, 2 мкВ в диапазона 3,5 – 30 MHz и 1 мкВ в обхвата 50 MHz. LZ1FJ
чукам - работя на телеграфия (морз, CW).
чукачка – домашно произведен предавател, работещ само на телеграфия. LZ1FJ
чуруликане – вж чирпи.
шина – 1) На печатна платка: токопроводящата пътечка от медно фолио, получена чрез ецване. Най-често използваната дебелина на фолиото е 35 мкм (микрона), и при тази дебелина допустимият ток през шината е: ширина на шината 0,4 мм – 2 А; 0,8 мм – 4 А; 1,5 мм – 8 А; 3 мм – 12 А; 6 мм – 20 А. При проектирането е добре да се предвижда резерв на ширината на ш., за да успее да изгори дефектиралият елемент, а не пътечката. Освен това някоя фирма може да използва и по-тънко фолио. 2) В компютър – информационната магистрала, по която протичат сигнали между отделните възли на компютъра. Физикално е група пътечки на печатна платка или проводници в специално оформен кабел с конектори (слотове) в двата му края. Видове шини: а) Вътрешна (вътре в процесора се обменят данни между елементите му). б) Системна – обмен на данни между процесора и оперативната памет. .в) Периферни шини – осъществяват връзката на процесора и оперативната памет с периферните устройства. Има 2 вида периферни шини – за бързодействащи и за бавнодействащи периферни устр-ва. Осн. параметър на всяка ш. е нейната пропускателна способност, т.е. колко бита информация може да се предават по нея за 1 секунда. Осн. принцип на т. нар. шинна архитектура е йерархичният принцип: по-бавната шина е свързана с по-висша в йерархично отношение и по-бърза шина. Чипсетът може да се оприличи на широк мост, с диспечер и с мн. платна, по който минават в необходимата посока информациите от различните шини. 3) В електроенергетиката – неизолиран стоманен (най-често поцинкован), алуминиев или меден проводник с правоъгълно (най-често), П-образно или др. сечение, монтиран на изолатори (държащи или подпорни) с необходимата електрическа и механична якост. Прил. – в разпределителни уредби на ел. централи и подстанции, в мълниезащитни инсталации и другаде. Най-важното изискване към електроенергийната шина е да издържа кратковременния мн. силен ток на късо съединение до сработването на защитата. LZ1FJ
шише - мощна или средномощна генераторна лампа със стъклен балон (ГУ13, ГК71, ГУ80, ГУ81 и др.) LZ1FJ
шлейф-вибратор – антена, съставена от 2 успоредни линейни полувълнови вибратора, отстоящи на определено разстояние и в краищата съединени (така се получава примка, шлейф). Симетричен фидер се включва в средата на един от линейните вибратори. Действащата височина на ш.-в. като приемна антена е прибл 2 пъти по-голяма от тази на един линеен вибратор, входното съпротивление обикн. е 250 – 800 Ома. Коеф. на усилване не се различава много от коеф. на усилване на обикн. вибратор (т.е. 1), и диаграмата на насоченост е почти същата, но работният честотен обхват е ок. 5 пъти по-широк. LZ1FJ
шорти, shorty – 1) скъсена диполна двубандова КВ антена, най-често за 80/40 или за 40/20 метра. Дължината и е прибл. 2 пъти по-малка от дълж. на нормалния дипол за ниския обхват (23.77 m за 80/40 или 11.89 m за 40/20), и при градския дефицит на пространство представлява интерес. Захранва се в средата посредстом два четвърт-вълнови отрязъка от 300 омова двупроводна линия (лентов тв кабел) за по-високия банд (всеки отрязък по 8.7 m за дългия вариант и по 4.3 m за късия). Фидерът е 75 омов коаксиален кабел с дълж. 15.55 m – полувълнов повторител за горния банд. Възможен е и вариант за 160/80 метра. Подробно вж в www.lz2zk.com 2) Вид къса автомобилна антена, най-често с лек наклон назад или скрита. Ред. LZ1FJ
шорти-форти – скъсена насочена антена за 40-метровия любителски обхват. 1FJ
шумилка - шум, често широкоспектърен, характерен за градските и промишлени райони.
шумова температура – величина, характеризираща шумовете в радиоелектронен елемент, устройство или антена. Числено е равна на температурата на абсолютно черно тяло, чиято мощност на топлинното излъчване в дадена честотна лента е равна на спектралната мощност на шумовете в изследваното устр-во (елемент, антена) в същата честотна лента. Относителната шумова температура (често наричана шумово число) е Тш /Т0, където Тш е шумовата температура, Т0 = 290 Келвинови градуса е стандартна еталонна температура. При нарастване на температурата, нараства и шумът. При лабораторни условия шумовата температура се определя чрез сравняване с прецизен еталонен шумов генератор. (ТЕКСТЪТ ЩЕ БЪДЕ РАЗШИРЕН, КОГАТО НА САЙТА НА БФРЛ СТАНЕ ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ВКАРВАТ ФОРМУЛИ.) LZ1FJ
шумова температура на антена – шумова температура, характеристика на съвкупността на вкарваните в антената естествени шумове (атмосферни, космически, шум от топлинното излъчване на Земята и др., които не са изкуствени шумове) и собствения шум на самата антена. Промишлени, битови и смущения от др. станции при определянето на ш.т.а. не се разглеждат. (ТЕКСТЪТ ЩЕ БЪДЕ РАЗШИРЕН, КОГАТО и т. н.) LZ1FJ
шумопонижаваща звукотехническа система – електронно устройство, понижаващо нивото на шума. Бива прагова система за потискане на шума, динамичен ограничител, система Долби на принципа на компандера – Долби А, Долби SR (спектрален запис) – шумопонижаващи системи за професионални апаратури, Долби В, Долби С – шумопонижаващи системи за битови апаратури) и др. За широкото разпространение на Долби-системите способства промишленото производство на основна специализирана интегрална схема, съдържаща всички елементи на устройството за шумопотискане. При стереоразпръскването на УКВ прилагането на система Долби Б е еквивалентно на повишаване на интензитета (напрегнатостта) на електромагнитното поле в мястото на приемане с 10 dB. При слушане в зала, с развитието на цифровата звукозаписна с-ма Dolby Digital се стига до с-мата Surround EX, в която е добавен трети, окръжаващ залата (surround) звуков канал, с възможност за използване на три седемканални eквалайзера с регулируеми високо- и нискочестотни нива за изглаждане на обратната връзка фронт–централен surround до стандартното ниво. LZ1FJ
шунт – 1) Електрически ш. – ел. елемент (или верига), който се включва паралелно на др. ел. елемент (верига) с цел да се отклони част от ел. ток. Съпротивлението на шунта Rш = Rу. Iу / (I – Iу), където Rу е вътрешното съпротивление на оригиналния амперметър, Iу е максималната стойност на тока, измерван от оригиналния уред, I - новия токов обхват, т.е. максималната стойност, която ще измерва амперметърът с вече присъединен шунт. Например разполагаме само с милиамперметър за макс. ток 10 mA и с вътрешно съпротивление Rу = 30 Ома, а искаме да мерим тока на крайно стъпало на предавател, като се очакват токове извън резонанса до 100 mA. Необх. е шунт със съпротивление Rш = 30. 0,01 / (0,1 – 0,01) = 0,3 / 0,09 = 3,33 Ома. Виждаме, че е необходима висока точност на съпротивлението на шунта, каквато в домашни условия се постига с навиването на жичен шунт от манганинов или константанов съпротивителен проводник. 2) Магнитен ш. – елемент от феромагнитен материал (в конкретен случай може да притежава или да не притежава магн. свойства, включван паралелно на др. магн. елемент (верига) с цел да се отклони част от магнитния поток. Прил.: при разширяване на измерителния обхват на амперметри, галванометри и др., в заваръчни трансформатори, релета, еталонни набори-резистори и др. Всички видове шунтове трябва да са от материал с нисък температурен коефициент. ПРАВИЛО: Непосредствено в основната верига се запойва шунтът, а към него паралелно се присъединява уреда. Ползата от това е, че ако само се влоши (увеличи) по някаква причина контактното съпротивление на шунта (случва се при жични шунтове), все пак има шанс радиолюбителят да забележи, че стрелката „бие” до края и да изключи. Вж и добавъчно съпротивление. LZ1FJ
щази - радиостанция, най-често на УКВ, произведена в Германската демократична република, ГДР. Този жаргон произлиза от името на Министерство на държавната сигурност на ГДР (на немки: Ministerium für Staatssicherheit, известно повече като Щази - Stasi). (Ред. 1FJ)
щайга – стар тип любителски предавател (най-често домашно производство и само телеграфен). 1FJ
щир, щирка – (от рус. штырь - стъбло) – къса вертикална антена, масово използвана в мобилни и носими КВ- и УКВ-радиостанции (предимно военни). За ефективната и работа е необходимо заземяване (или противовесна система). Фидерът може да бъде обикновен единичен проводник (именно в този случай е необходимо добро заземяване) или коаксиален (оплетката в горния край е свързана с противовеса). При некоаксиален фидер щирът може да се настройва в по-широк честотен диапазон. Щир-антени са антената на Куликов, телескопичните антени, недиполните шорти-антени и всякакви др. антени, представяни в радиовръзките с англ. дума Vertical. По същество т.нар. „гуменарка” в джобните УКВ-радиостанции също е антена тип щир. LZ1FJ
ъглова модулация – обобщаващо название на честотна модулация и фазова модулация.
ъглова честота – един от параметрите на синусоидалното трептение X = Asin(омега.t + фи), където A е амплитуда, фи - начална фаза на трептението. Означава се с малка гръцка буква омега. Омега = 2.пи.f = 2.пи/T, където f е честотата, T - периода на трептението. Измерва се в секунди на минус първа степен или (в с-мата СИ) в радиани за секунда. Ако трептението се представи графично ката въртящ се вектор с дължина амплитудата, ъгл. честота представлява ъговата скорост на въртене на вектора. Среща се и с названието кръгова честота. LZ1FJ (АДМИНИСТРАТОРИ, НАПРАВЕТЕ ТАКА, ЧЕ ДА МОЖЕ ДА СЕ ВКАРВАТ ФОРМУЛИ. ДАДЕНАТА МИ НАВРЕМЕТО ОТ LZ3AI МЕТОДИКА ЗА ВКАРВАНЕ НА Ф-ЛИ НЕ РАБОТИ. ПОНЕ MathType ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА ИЗЛИЗА БЕЗПРОБЛЕМНО, ЗА ГРЪЦКИ БУКВИ И ДР. ТЪНКОСТИ ЩЕ УТОЧНЯВАМЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО!)
ъгъл на диелектричните загуби – параметър на изолационните материали, характеризиращ загубите на електрическа енергия в тях при променлив ток. Ако означим фазовата разлика между тока и напрежението (т.е. ъгълът между тях) с фи, то ъгълът делта, допълващ ъгъла фи до 90 градуса, е ъгъла на загубите. Тъй като отношението на активното съпротивление r и реактивното съпротивление X е равно на тангенса от ъгъла на загубите делта, за улеснение се измерва и се дава в съотв. таблици на изолационните материали именно като tg делта. Загубите като правило се определят за самата електрическа верига (напр. загуби на коаксиален или др. кабел), а не за конкретен товар, свързан към тази верига (който може да варира в определени граници). За да бъдат загубите по-малки, необходимо е и tg делта да е възможно по-малък. За някои често срещани изолатори тангенс делта е: целулоид 0,1; плексиглас 0,06; капрон 0,03; ебонит 0,01; порцелан обикновен 0,01; колофон 0,005; парафин 0,0005; радиопорцелан 0,0005; слюда 0,0004; полиетилен обикновен 0,0003; полистирол 0,0002; тефлон 0,0002. В по-редките в практиката случаи, когато освен от поляризация на диелектрика, загуби трябва да се отчитат и от омична проводимост, tg делта се определя като отношение на активната и реактивната съставящи на тока през изолатора, tg делта = Iакт / Iреакт. LZ1FJ
ЪЪЪ (на телеграфия), XXX (латински букви) – вж спешност, знак за спешност.
юстиране - точно напасване, регулиране с последващо сверяване на измервателен, оптичен или др. уред или устр-во, или на части от тях, така че да бъдат в стандартното си работно състояние. В радиолюбит. практика – юстиране най-често на релейни и др. контакти с юстировъчни клещи. LZ1FJ
Яги, яги, Уда–Яги антена, антена вълнов канал, бим - КВ или УКВ насочена антена тип "вълнов канал" (т.е. излъчваща по посока на оста си; такива са метровите и дециметрови битови тв антени, както и КВ бимове). Най-често се състои от рефлектор, активен вибратор (дипол с дължина ок. 0,5 от дължината на работната вълна) и директори. Диаграмата на насоченост е в посока от рефлектора към директорите и с нарастване на броя им се стеснява. Всички елементи са разположени на една ос успоредно един на друг и перпендикулярно на оста (конструктивно те са закрепени на електропроводим или от изолационен материал носещ прът – бум). Ако бумът е електропроводим, в зависимост от реализираната конструкция може да се изисква да има стабилен дълготраен ел. контакт на елементите и бума, или обратното - елементите да бъдат мн. качествено изолирани от бума. Създадена към 1926 г. от японския физик проф. Хидецугу Яги (1886-1976) със значителна помощ от Шинтаро Уда (1896-1976; тогава технически помощник, по-късно д-р на науките), ето защо се среща в литературата и като Уда-Яги антена. Проф. Х. Яги многократно е протестирал, срещайки в литературата краткото название Яги-антена, и е държал на пълното название Уда-Яги антена. Но езикът има свои закони ... LZ1FJ
