HAM:Руско-Български радиолюбителски речник
Целта на тази страница е .....
РУСКО-БЪЛГАРСКИ РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ РЕЧНИК
от К. В. Божилов, LZ1FJ
Предварителни уточнения: 0) Речникът е предимно за начинаещи радиолюбители, без фонетична и етимологична пълнота. Съдържа термини, употребявани не само в ефира, а и при писане във форуми и другаде. 1) Нарочно са дадени и някои жаргони, които вече рядко се използват ( има интерес към историята на термините), както и повсеместно използвани термини от електротехниката, електрониката, далекосъобщителната техника и компютърни термини. 2) Терминът, към който се препраща е курсивиран – набран с получерен Italic, дори и да не е основния термин. 3) При коментарите са използвани само общоприети съкращения (др. – друг, напр. – например, ок. – около, вж – вижте и др., ), и най-разпространените радиотехн. съкращения (ВЧ, УКВ, СВЧ и др. под.). Предполага се, че вече са усвоени осн. любителски съкращения и радиолюбителския Q-код. 4) На места са дадени значения на термина и в др. области (ако е мн. популярен в съотв. среди). 5) Не е използвана буквата Й вместо ударена И; ударената буква е курсивирана, за да може речникът да се ползва и като правоговорен. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ: За съжаление и в радиолюбителския руски език и жаргон се наблюдава тенденция към използване на криминален език, измислени нови, нелитературни думи, нецензурни фрази и лигавене (язык подонков), нарочно неправилно писане (във форуми, даже и в списания) и др. отрицателни наслагвания. С нежелание включвам и такива. Предложения и забележки, съобразени с предназначението на речника, се приемат с благодарност на modmil@abv.bg
% - преминаване на др. честота, QSY, най-често на др. радиолюбителски обхват. (Използва се само в текст, напр. ”Чтобы успеть и на 3,5, и на 7, как Фигаро придется %.”)
АКБ – акумулаторна батерия, акумулаторен блок. („Источник питания радиостанции может быть как независимый (АКБ), так и от сети переменного тока.”)
амбюшюр – наушник, меката част около слушалката, която е в съприкосновение с ухото. В зависимост от повърхината са два вида: 1) с по-голяма повърхнина, (circumaural), покриващи ухото изцяло, подходящи при продължителна работа. 2) С по-малък диаметър, (supraaural), но плътно натискащи ухото, при което се постига по-голямо звуково налягане (за сметка на по-малкия вътрешноамбюшюрен обем). В зависимост от отвореността си към външ. пространство също са 2 вида: 1) полуотворени (semiopen) – те са подходящи за мониторинг: радиолюбителят слуша радиосигналите, същевременно и XYL, QRP-тата и др. 2) затворени (closed back) – те почти не пропускат странични шумове, но по-лошо се възпроизвеждат ниските звукови честоти . При многочасовите изморителни контести изборът е удобни, леки амбюшюри с голяма повърхнина от затворен тип.
аменикос – вж америкос.
американка – др. название на жичната късовълнова антена „виндом” („уиндъм”). Създадена към 1926-27 от амер. късовълновик Лорън Уиндом (Loren Windom), W8GZ (той е и W8ZG). Спада към групата на полувълновите вибратори и се различава от обикн. дипол само по начина на захранването.
америкос, аменикос – радиолюбител от САЩ (напр. „Вчера аменикос дал 58, а я его еле слышу.”) При лигавене (тенденция не само при руските радиолюбители), понякога дават аменикос). Вж и штатный.
аська – системата ICQ за бърз обмен на съобщения през Интернет; от 2010 г. е собственост на руския инвестиционен фонд Digital Sky Technologies. (Напр. „Предлагаю перейти в Аську, поиск абонентов по позывному.”)
бакен – любителски радиофар. „Включил бакен на 3.570.”
бакс – 1 USA-долар. „К-3 со всеми опциями стоит около 5,5 килобаксов.”
бассейн – жарг. название на късовълновото състезание BSCC (Black Sea Cup Contest).
баян – вече споменавана шега, виц или съобщение (неодобрение, намек, че това вече е известно). Произлиза от анекдота „Хоронили тещу, порвали два баяна”, многократно публикуван. От баян произлиза „баянист” – човек, неведнаж разказващ „баяни”.
бевер – съкр. от Бевередж (напр. „Принимал в основном на беверы – 500 и 250 m.”)
Бевередж – високоефективна, по-често приемна антена. В класическия си вид е проводник с дължина няколко пъти по-голяма от дълж. на работната вълна, разположен ниско (1 m за 28 MHz, до 4 – 5 m за 1,8 MHz) над земн. повърхност. В по-отдалечения от приемника край е натоварена с безиндуктивен резистор (др. му извод е заземен). Стойността на резистора трябва да е равна на характеристичния импеданс на антената. За да работи и на предаване са необходими допълн. мерки. През 1921 реализирана в САЩ от Харолд Х. Бевъридж (1893 – 1993).
бецешка – транзистор, чието фирмено обозначение започва с BC (напр. BC107).
бигган – станция, чуваща се мн. силно. От англ. big gun (голямо оръдие, тежка артилерия, професионален убиец, „важна клечка”; последното значение не се споделя от мн. радиолюбители, някои от които използват нецензурни думи и фрази по адрес на бигганите). Най-често това е станция с фирмени антени и с голяма мощност (често надминаваща всичко разрешено в радиолюбителството). При добро прохождение и QRP-станциите се чуват силно. Напр. за QRP-състезание: „Просто обидно - изо всех сил бился за слабых и взял, а бигганов - не взял.”
блин – грешка, фал, невъзможност (временна), напр. „Блин... Рука всё время начинает передавать старый call, не знаю, как долго буду сам отвыкать...”
буржуи – радиолюбители от утвърдените капиталистически страни.
бяка – нещо пречещо, спъващо, правещо невъзможно някакво действие. „На сайт попасть не могу. Похоже, на сайте есть какая то бяка.”
вал – провеждане на колкото може повече радиовръзки. (Напр.: "Под понятием "самый активный участник" подразумевается отнюдь не тот, кто провел наибольшее число связей. Будут приниматься во внимание все факторы. "Вал" и "рубка" в данном случае на последнем месте.")
велик – велосипед. „На днях везу на лакировку застоявшийся велик. Планирую радиовылазки в самые экзотические места.”
веревка – презрително название на проста, не много дълга проводникова антена, използвана предимно от начинаещи радиолюбители.
верха – късовълновите обхвати 21, 24 и 28 MHz. „Неожиданно верха открылись, кое кто туда ушёл, в однодиапазонный зачет.”
вещать - излъчвам в ефира, предавам. Напр. "Через одноклубников будем давать знать когда и на каком диапазоне будем вещать."
взять – успявам да направя радиовръзка. : „Был большой QRM, UA0АВ взял, а RF9Z - не взял.”
виброплекс, буг – двустранен механичен полуавтоматичен ключ, изобретен от Хорейс Дж. Мартин през 1890 в САЩ, патент от 1902. Мн. фирми произвеждат в. На повечето в. има рисунка бръмбар, затворен в овал, откъдето идва и др. име на в. – бъг, буг, а за електронните ключове – elbug. Част от притежателите на фирмени в. са обединени в дружеството PROFI.
восмидесятка – 80-метровия любителски обхват
врубаюсь – разбирам, „загрявам”, „включвам”.
все по барабану – не ми (му, им) пука. „Да по моему, что QRP, что QRPP – им все по барабану!” (за некачествена, „претупана” работа на съдийска комисия).
галетник – галетен превключвател. „Установил галетник на n-положений вместо тумблера. Теперь можно переключать 4 и более кварцев на 7 МГц.”
ганьба – срамота, позор, безчестие. «Антенна будет установлена, иначе – ганьба!»
гвоздь – мн. скъсена вертикална антена, която радиолюбителят е успял да настрои (обикн. в QRP-изнасяния). „Eсли на гвоздь работал, 1-ое место присудят что ли?!”
геркон – контакг във вакуум, в стъклена ампула, най-често използван в рид-релета. Терминът произлиза от герметический контакт.
гетеродинный индикатор резонанса, ГИР – същото като гриддипметър (вж в Бълг. радиолюбителски речник).
глухор – ироничен жаргон вместо guhor. „Сейчас на двадцадке полный „глухор”.
глушилка – преднамерени шумови смущения (от ок. 2000 г. започна да се употребява и за все по-честите непреднамерени силни шумови смущения).
глюк, глюкнуть – 1) необективност. Първоначално се използва предимно във форуми, по фамилното име на френския философ и публицист Андре Глуксман поради необективните му публикации (някои – даже абсурдни). 2) Халюцинация (понякога и в преносен смисъл – когато уред, компютър или техн. система действа погрешно). Напр.: „Дигитальный тестер чуть не свел меня с ума. Догадался стрелочным померять, все ОК. Видно тестер глюкнул и наводка ВЧ напряжения при передаче давала такую картину. Поэтому при наладке передатчиков предпочитаю стрелочные приборы - цифровые глючат, особенно дешевые ...”
гуляет – отклонение от нормите на стандарта на детайл или изделие (напр. „Мне встречался коаксиальный кабель, у которого центральная жила "гуляла". Такой и на КВ не пойдет.”)
двадцатка – 20-метровия любителски обхват
деген – малък китайски радиоприемник "Деген" с възможност за приемане на CW и SSB в целия късовълнов обхват, много популярен сред радиолюбителите в Русия и не само там (дефиницията е от Анг.Гугов, LZ1CY). Напр. „Принимаю тебя сейчас 7030 на 529 qsb на деген.”
деза – дезинформация. „По агентурным данным у тебя дома на настоящий момент нет антенны, или агенты пускают "дезу" :) Интересно откуда вещать будешь?”
дельта – триъгълна проводникова антена, чиято диаграма на насоченост зависи най-вече от мястото на включване на фидера
десятка – 10-метровия любителски обхват
доп – „допълнителна екстра” към основната апаратура. Напр. „ И в WWDX-cw работалось вполне комфортно. Из допов только узкий фильтр и Z-Match.” Вж и прибамбас.
ДОСААФ – Добровольное общество содействии армии, авиации и флота. „И я работал первый раз на ДОСААФ-овском ключе.”
доска – диплом от рода на 5ВDXCC, диплом на твърда плоскост, труден за получаване плакет (напр.”Несколько улучшил WKD QRP достижения – уже 83 страны. Ещё немного и на доску придётся денежки отжалеть.”)
дрыг – вж виброплекс.
дупа – повторена връзка в състезание (от англ. dupe, double).
емкость антенны – 1) капацитетът между проводника (проводниците) на антената и заземяването (противовеса). 2) При симетрична антена – капацитетът между двете половини на антената.
емкость аккумулятора – капацитетът на акумулатора, т.е. ел. енергия, която може да отдаде акумулатор, докато се разреди до минимално допустимото (по заводски данни) напрежение. Енергията, произвеждана или консумирана, е равна на произведението на мощността (U.I) и времето. Тъй като напрежението на акумулатора в работния временен интервал е постоянно (или почти постоянно), в р.л. практика капацитетът на акумулатор се измерва най-често в извънсистемната единица Ампер.час, А.ч. (често го записват и като Ампер-час или като съвсем неправилното А./ч.) Изразът „48 А.ч.$" (или "48 А.-ч.") означава, че този акумулатор може да захранва консуматор, черпещ ток със сила 1 А в продължение на 48 часа. Ако се налага преминаване към официалната система мерни единици, то 1 ампер.час = 3,6.1000 Кулона, 1 ват.час = 3600 J (Джаула). При понижаване на температурата енергийният капацитет намалява.
