Разлика между версии на „HAM:История“

Текуща версия към 02:00, 13 август 2016

Кирил В. Божилов, LZ1FJ

ОПИТ ЗА ХРОНОЛОГИЧНИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ - ОБЩИ, ПО РАДИОЛЮБИТЕЛСТВОТО, ОТЧАСТИ И В ОБЛАСТТА НА ПОЩИТЕ, РАДИОТО, СЪОБЩИТЕЛНАТА ТЕХНИКА И ДР. В БЪЛГАРИЯ

Предварителни бележки:

1) Няма някакви идеализирани, „чисти” радиолюбители. Това са хора с най-различни професии (близки или далечни до радиото), образование, социално положение и т.н. Това са хора, а не математика, която може (оспорвано) да се раздели на чиста и приложна. Ето защо и историята на радиолюбителството в България трябва да се разглежда съвместно с поне някои положения от общата история на България и света, от историята на свързочната техника в България и света, от научните открития, въз основа на които се създава свързочна техника, а също и в светлината на любителството към слаботоковата електротехника, съобщителната техника и радиотехниката, електрониката и др. сродни области. Само тогава можем да се надяваме да получим отговор на възникналите въпроси: Защо в България до 1947 г. няма организирано радиолюбителство, при положение, че в много други страни отдавна има, и че в България има неорганизирани радиолюбители? Защо в Б-я полупроводниковите диоди и транзисторите се появяват с голямо закъснение?, и др. Не е невъзможно при прегледа на историята да възникнат и някакви мисли за бъдещето …

2) До 31 март 1916 г. всички дати са според Юлианския календар – т. нар. "стар стил", защото това е календарът, използван в България до края на март 1916 година. За превръщане на такава дата в Грегориански календар – в т. нар. "нов стил", се добавят 13 дни, ако датата е през ХХ век, 12 дни за дати от ХІХ в. и 11 дни за дати от XVIII в. В България официални държ. документи, вестници и др. подобни с дати от 1 до 13 април 1916 г. вкл. не съществуват. Документи на Българската православна църква (църковни календари и др.) по Юлианския календар съществуват още десетилетия, но от 20 декември 1968 г. и тя приема Грегорианския календар.

3) Избирам хронологичния принцип на излагане на фактите, по възможност без коментар.

4) Написаното по-долу не е строгонаучно изследване, а компилация и за да подчертая това, не посочвам конкретните източници, а само обобщено по-голямата част от използваните източници (накрая).

5) Текстът по долу ще бъде допълван и коригиран (особено по отношение на съмнителни дати и имена). Забележки, критики и др. ще бъдат приети с благодарност на modmil@abv.bg

6) Ще бъдат вмъквани и някои исторически събития, които пряко или косвено са повлияли на развитието на радиосъобщенията и радиолюбителството в България.

СЪКРАЩЕНИЯ: БИАД – Българско инженерно и архитектурно дружество; БКП – Българска комунистическа партия; Блицкриг – Светкавична война (военна доктрина на хитлеристка Германия); БМФ – Български морски флот; БНА – Българска народна армия; БНР – Българско национално радио; БНТ – Българска национална телевизия; БПЦ – Българска православна църква; БТ – Българска телевизия; БТА – Българска телеграфна агенция; Б-я – България; ВВС – Военновъздушни сили; в. – век; в-к – вестник; ВЕЦ – водноелектрическа централа; вж – вижте; ВИСФ – Военноинженерна свързочна фабрика; ВИТИЗ – Висш институт за театрално изкуство; ВКФС – Върховен комитет за физическа култура и спорт; ВНС – Велико Народно събрание; W – ват; ВС – Върховен съвет (на НССТ); ВТПМ - Военнотехническа подготовка на младежта (отдел към ЦК на ДКМС); ГДР – Германска демократична република; ГПУ – Главно политическо управление; ГРК – Градски радиоклуб; ГЩ – Главен щаб, Генерален щаб; ДКМС – Димитровски комунистически младежки съюз („Комсомол”); дн. – днес; ДОСО – Доброволна организация за съдействие на отбраната; ДСО – 1) Държавно стопанско обединение 2) Доброволческа спортна организация; ЕРСК - Единна републиканска спортна класификация; ЕСТК – Единна спортно-техническа класификация; ЗЗН – Закон за защита на нацията; IARU, ИАРУ – Международен радиолюбителски съюз; ITU – Международен телеграфен съюз, по-късно – Международен телекомуникационен съюз; КЕВ – Комисарство по еврейските въпроси; кл. – клас; КНДР – Корейска народна демократична република (Северна Корея); КСТ – „Князъ Симеонъ Търновский”, радиостанция бълг. производство (в радиоклубовете по-известна като БРК-2); kV – киловолта; kW – киловата; М-во – Министерство; МВР - Мин. на вътрешните работи; МНО - Мин. на народната отбрана; МС – Министерски съвет; НОВА – Народна освободителна въстаническа армия; НРБ – Народна република България; НС – Народно събрание; НССТ – Народен съюз за спорт и техника; ; ОБ – Оперативно бюро (към ЦРК); ОРК – Областен радиоклуб; ОРК – Областен радиоклуб; ОРК – Областен радиоклуб; ОРК – Областен радиоклуб; ОРК – Областен радиоклуб; ОРК – Областен радиоклуб; ОРК – Областен радиоклуб; OSS – Управление на стратегическите служби в САЩ (предшественик на ЦРУ); ОФ – Отечествен фронт; ПВХО - Противовъздушна и химическа отбрана; ПМС - Постановление на Министерския съвет; ПНР – Полска народна република; ПТТиР – Пощи, телефон, телеграф и радио; ПСС - Планинска спасителна служба; р-н – район; РНС – Районен народен съвет (съответства на бившото понятие Кметство на голяма община), РО – Разузнавателен отдел (а в полицията и Разузнавателно отделение); р/ст – радиостанция; РУ – Разузнавателно управление; САЩ – Съединени американски щати; СБПФК - Съюз на борците против фашизма и капитализма; СКК – Съюзническа контролна комисия; сп. – списание; СРР – Социалистическа република Румъния; СССР – Съюз на съветските социалистически републики; СФРЮ – Социалистическа Федеративна Република Югославия; ТАБСО – авиокомпания (Транспортно-авиационно българо-съветско общество); ТЕЦ – термоелектрическа централа; ТПИ - Телеграфо-пощенски институт; ТНТМ - Техническо и научно творчество на младежта; УВТ - Управление "Воден транспорт" (при Мин. на транспорта); ЦБ III – „Царь Борисъ III”, радиостанция бълг. производство (в радиоклубовете по-известна като БРК-1); UIR - Международен съюз за радиоразпръскване; ЦДНА - Централен дом на Народната армия; ЦК – Централен комитет; ЦРК – Централен радиоклуб; ЦРУ – Централно разузнавателно управление; ЧКП – Чехословашка комунистическа партия; ЩВ – Щаб на войските; ЧССР – Чехословашка социалистическа република; ЮКП - Югославска комуннстическа партия (по-късно СЮК - Съюз на югославските комунисти)

I. СЪОБЩЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ, ЕДНА ОТ ПРОВИНЦИИТЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, ДО РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-78

До поробването на България от османците, на териториите, заемани от тогавашна България са се използвали предимно за военни цели светлинни съобщения чрез условни факелни сигнали. Съобщения са изпращани и по хора-вестоносци.

Османската империя значително изостава във всяко отношение от европейските страни, вкл. и в областта на съобщенията. И през 19 век тя вече е наричана „болният човек на Европа”. Все по-ясно става, че тази империя ще се разпадне.

17 век – възникват слаби наченки на турски пощенски конни съобщения (за сравнение – венециански и др. банки извършват банкови операции вече без превоз на пари, по пощата, още през 1300-те години, а обикн. писма се обменят много преди това). Но и тези слаби форми на пощенска служба са ползвани изключително за военни цели и при превоза на събрани пари от данъци. През 17 и 18 век обикновен човек, бил той правоверен или рая, на практика почти не е могъл да праща и получава известие (освен ако е богат и даде рушвет). Една от големите спънки за развитието на империята е несигурната и слаба турска пощенска служба, поради което и в развитието на търговията, занаятите, и в различните икономически връзки с др. държави се натрупвало изоставане. (Тази констатация се проследява в пътеписите на Ламартин, Ами Буе, Феликс Каниц-майор от Австроунгарската армия и др. чужденци, преди тях посетили Отоманската империя.) Дори през 19 век положението на пощите е мн. лошо. Ползвана е тук-там конна поща. Някои държави, имащи интереси на територията на Османската империя, са принудени през 19 в. да открият собствени пощенски служби в по-големите градове.

23 окт. 1840 – в Цариград е създадено Османско министерство на пощите, но това е само бюрократичната институция, реално пощите и др. съобщения са малко и в лошо състояние

1847 С. Морз получава лиценз за своя телеграф и в Османската империя, и след успешното изпробване на телеграфа на 9 авг. 1847, с личното участие на султан Абдул Меджит, започва изграждането на първата телеграфна линия Цариград-Одрин-Ямбол-Шумен.

1855 – изградена е телеграфна линия Русе – Шумен – Варна, най-вече поради превоза на големи количества зърно към морските пристанища по предвидената за тази цел ж.п. линия Русе – Варна (по-късно построена от англ. фирма). Тази съобщ. линия бързо е свързана с линията Шумен – Ямбол, а после и с Цариград.

10 септ. 1855 – В Шумен е приета първата телеграма от Цариград.

1863 – Петър Берон е първият българин, писал за безжични електрически съобщения, около 23 години преди експерименталното доказване на електромагнитните вълни от Х. Херц. В трактата си „Панепистем” , отпечатан в Париж, 1864, Берон описва проект за предаване на съобщения (всъшност по индуктивен път, при който разстоянието на връзка не е голямо). В този си труд въвежда термина „безжичен телеграф” (за съжаление на френски език). Неговият трактат не предизвиква никаква реакция в Османската империя.

26 окт. 1866 – влиза в експлоатация първата в България ж.п. линия Русе – Варна. Тази ж.п. линия е проектирана от англ. фирма лошо, и построена от същата фирма некачествено, случват се наводнения и дерайлирания. Връзката между десетте и спирки и гари е с телеграфни апарати „Кадран”, френско производство. Тези апарати постепенно са заменени с по-надеждните телеграфни апарати „Морз”.

1870-те години Служилият в турските пощи през 70-те години на 19 в. Петър Матеев в спомените си: „Пристигналите писма в един конак се изсипваха в панери и всеки, който очакваше писмо, сам си го издирваше в панера. Раздавателна служба (б.а. – пощальони) не съществуваше даже и в Цариград. Надписите на писмата биваха написвани на турски език.”

1876 След разгрома на Априлското въстание 1876, в конака в Габрово се самоубива Тодор Лулчов Каблешков (1851–76), деец на българското нац.-освободително движение, един от ръководителите на Апр. въстание в Панагюрски революционен окръг. Учи в Копривщица и Пловдив (1864-67). През 1867 основава ученическо просветно дружество “Зора” в Копривщица. Продължава учението си в “Галатасарай” в Цариград (1868-71). Не успява да завърши поради заболяване, от 1873 е телеграфист в Одрин, след това е началник на жп станция в гара Бельово, Пазарджишко, където развива активна просветна и политическа дейност. Тече последната година от игото над България.

(СЛЕДВА)

II. СВЪРЗОЧНА ТЕХНИКА И ДЕЙНОСТ ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-78 И ПЕРИОДА ДО КРАЯ НА 19 ВЕК

При отстъплението турската армия разрушава всички телеграфни линии и опожарява повечето пощенски и телеграфни станции. Обслужващият турски персонал се изтегля заедно с армията. Руската армия организира военнополеви пощенски станции, частично възстановява разрушените телеграфни линии и прокарва нови. Първоначално пощата и телеграфът се ползват само от руските войски, но не след дълго започват да извършват услуги и на населението. През този начален период временното руско управление извършва главната подготвителна работа за създаването на бълг. пощенски и телеграфни съобщения.

1877 – Началник на телеграфа в Балчик е телеграфистът Еранос Ераносян (09.04.1844, Добрич – 19.07.1877), който по време на Каварненската въоръжена съпротива срещу башибозушките и черкезки банди спасява Каварна от гибел. Ераносян изпраща телеграми до чуждестр. консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за трагичното положение: „В този момент избиват християните в Каварна, ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено.” Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и турските управници изпращат военни кораби, които разпръсват башибозуците. Каварна избягва участта на Батак, но самият Ераносян загива при отбраната на града. Каварненци изграждат паметник на достойния български гражданин.

юли 1877 – наредба на Временното руско управление за организиране на местно самоуправление, пощенска служба и администр. и съдебни съвети. Кратковременното руско управление подготвя минимума български кадри, вкл. и за пощите.

9-11 август 1877 – В боевете на Шипка е ранен и загубва лявата си ръка до над китката Димитър Петков (1858, Добруджа -26.02.1907, София). Император Александър II Освободител лично го награждава с „Георгиевски кръст”. Преди войната като младеж участва в четата на П. Хитов. След Освобождението за съвсем кратко време усвоява Морзовата азбука, в определен период е телеграфист в руския „Червен кръст” и точно тогава започва упорито да се самообразова (което продължава до убийството му). По-късно Д. Петков достига високи държ. постове (кмет, министър, 3 пъти Председател на Нар. събрание). Като кмет на София създава нови квартали, прокарва широки улици и булеварди. Той е и инициаторът за ВЕЦ „Панчарево”, 7 kV електропровод до София и идеолог и внедрител на ел. осветление и ел. трамвай в София.

27 авг. 1877 Първият официален телефонен разговор в Б-я е проведен в с. Пордим (дн. гр. Пордим) по време на обсадата на Плевен. Свързочната линия е между сградите, в които са Щаба на руската армия (княз Николай Николаевич) и Щаба на румънската армия (крал Карол I). По това време нито руската, нито румънската армия са имали щатни телефонни апарати (двата телефона, твърде различни от съвр. обикновен телефон, са доставени от Санкт Петербург по частен път, като техническа новост, на рускиs офицер Адамович в сандък с любимото му вино). Неофициално, първите, които са говорили по телефон в Б-я, са началникът на военнополевия телеграф руски офицер Г. М. Шал и свързочници-телеграфисти.

1877-78 – по време на Руско-турската война в България действа военнополевата служба на Руската армия, със 7 пощенски тракта (конна поща с 320 коня) и система от телеграфни линии и станции. Началник на пощ. и телеграфна служба е ген. л-т Виктор Данилович Кренке, участвал и в боевете при Шипка.

ян. 1878 - Ованес Соваджиян (1844-1906) работи като телеграфист на гарата в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). При своето изтегляне от Татар Пазарджик главнокомандващият осман. войски Сюлейман паша иска разрешение от Високата порта в Цариград да запали града и да подложи на сеч населението. Отговорът е положителен, но Ованес Соваджиян променя текста на телеграмата и я предава в отрицателен смисъл на Сюлейман паша, чиито войски се изтеглят без жертви от населението.След освобождението на Татар Пазарджик Соваджиян става временен кмет на града, а по-късно н-к на гарата, почетен гражданин на Пазарджик. Негов бюст-паметник се издига в близост до улица, кръстена на неговото име.

1878 – Един от първите телеграфисти, обучени от руски специалисти е Лалю Атанасов (1859, Казанлък – 1938), Завършва мъжко училище в Казанлък. Съученик и приятел на К. Бозвелиев. Един от първооснователите - членове на ученолюбиво д-во „Искра” в Казанлък. Главен актьор в първия театър към читалище „Просвещение”. Открива телеграфо-пощенски станции, н-к на пощата в Карлово. Командирован в Одрин през Балк. война. Баща на Анна Заимова.

25 септ. 1878 – създадено е първото свързочно поделение в Българската земска войска (такова е името на армията на Княжество България, а за любителите на езика да кажа, че се е произнасяло Българска земска войска).

09 март 1879 Възстановен е прекъснатият от турците подводен телеграфен кабел през р. Дунав при Русе. По-късно се организират 2 телеграфни линии до Букурущ и Кишинев, а чрез тях се изпращат телеграми и до други европ. държави.

01 апр. 1879 Със заповед на ген. л-т Кренке № 300/05.03.1879 в Русе се организира Главен отдел на пощите и телеграфите с началник Фьодор Наркевич.

01 юни 1879 – Главният отдел предава безвъзмездно на България всички свои телеграфни линии и станции (44 телеграфни станции, които трябва да се обслужват от 89 телеграфисти и 8 надзорници по линиите). Общо в Княжество България и Източна Румелия въздушните телеграфни линии са с дълж. ок. 2262 км, има и различни телеграфни кабели с дълж. 4208 км. Има и няколко по-малки пощ. телеграфни отдела. Общият брой на работещите телеграфни апарати е 64. Общият военен телеграфен персонал, обслужвал дотогава цялата тази система е 110 телеграфисти, 23 надзорници, 42 чиновници (28 в Кн. България и 14 в Изт. Румелия). Много руски телеграфисти, свързочни монтьори и пощенски чиновници остават по тяхно желание на работа в Княжеството и в Изт. Румелия.

дек. 1879 – всички пощенски станции в Кн. България и Изт. Румелия получават нови пощенски клейма, изработни във Виена, с името на населеното място на бълг. език. (Дотогава са ползвани клейма с името, както звучи на турски език, като някаква версия на руския – напр. вм. Русе – Рущук, вм. Силистра - Сiлiстрiа и т. н.)

1879 – В България има само 41 пощ. станции … (през 1944 – 1003, към 2000 г. – 2983 пощ. станции).

1880 България е приета за членка на Международния телеграфен съюз (ITU).

01 юли 1880 Първата жена в освободена България, назначена на държавна работа е телеграфистка, Станислава Караиванова (Указ № 434). Дотогава е била учителка в Македония.

1 ноем. 1881 – влиза в сила „Привременний уставъ за пощите и телеграфите”.

начало на ян. 1882 Първа въвежда телефона Източна Румелия. В столицата Пловдив е прокарана 600-метрова телефонна линия между Сахат тепе и Градската община.

24 май 1883 – голяма част от пощенските трактове се предават за тригодишен период на габровеца Ганчо Гаврилов. Той ги обслужва с 206 коли и 412 коня, разпределени в 62 конни станции.

01 юни 1883 В Изт. Румелия влиза в редовна експлоатация 17,7-километрова телефонна линия между Дирекцията на земеделието, търговията и обществените сгради (към тази дирекция са и телеграфопощенци) в Пловдив и отскоро създаденото Земеделско училище в с. Садово.

26 ноем. 1884 – първата къса телефонна линия в София, между квартирата на младия ентусиаст капитан Груев (ул. „Вълкович” 18, сега ул. „Иван Вазов”) и квартирата на руския полковник Решетин (ул. „Вълкович” 13). В квартирата на Груев (който прокарва линията и свързва апаратите и ел. батерия) са поканени за демонстрацията Петко Каравелов и Стефан Стамболов. След разговор на полк. Решетин и кап. Груев, дъщерята на Решетин изпълнява хубав руски романс, в отговор на което най-добрият песнопоец от присъстващите Ст. Стамболов изпълнява няколко български песни.

апр. 1885 – създадено е Българско техническо дружество с 5 секции, една от които е Секция по електротехника. За основни насоки се приемат областите Динамоелектрически машини и Различни видове електрически лампи.

1885 След Съединението на Кн. България с Изт. Румелия осн. задача е уеднаквяването на начина на работа и документациятя на пощенските станции.

02 ноем. 1885 – сръбският княз Милан обявява война на България поради „нарушаване на равновесието” на Балк. полуостров в следствие на Съединението. Съществува опасност и от навлизане на войски на Отоманската империя (което не става). По време на победоносната за България война връзката между Главния щаб и Западната, Северната и Източната групи бълг. войски е по държавните телеграфни линии и като фелдегерна връзка. Телеграмите за и от чужбина за хода на воен. действия са през Телеграфната агенция „Хавасъ” Една малко известна особеност на тази война е, че по това време Главният щаб е имал донякъде разработен само един план за водене на война, и то против Отоманската империя. Най-високо звание в младата българска армия към началото на войната е имал майор Аврам Гуджев, останалите командващи по-големи военни части са капитани. Към сутринта на 17 ноември с намеса на Великите сили военните действия са прекратени, на 9 дек. е сключено примирие, на 19 февр. 1886 г. в Букурещ е подписан мирния договор. Няма никакви териториални изменения, възстановени са границите отпреди войната.

1886 Съобщителните линии (изключително въздушни) се изграждат предимно до железопътните линии и др. по-главни пътища. През 1886 дължината на всички ж.п. линии в Б-я е 539 км (1906 г. – 1586 км, 1939 г. – 4641 км). Шосетата и др. по-стабилни пътища са с дълж. 2716 км през 1886 г. (1939 г. – 16512 км).

1889 Създадена е със закон Главна дирекция на пощите и телеграфите (по-късно Гл. дир. на пощи, телефон, телеграф и радио), която е коренно преобразувана чак на 30 дек. 1947 г.

1889 Иван Загорски е първият българин, публикувал статия за електромагнитните вълни и Х. Херц, в сп. „Искра”, бр. 6/1889, Шумен, „Опитите на Херца и тяхното значение”.

12 ян. 1892 Влиза в действие първата в Б-я междуградска телефонна линия София – Пловдив, с 50-линеен номератор в Пловдив. Стимул за това е първото Пловдивско изложение (по-късно световно известният Пловдивски панаир).

1892 За пръв път на български език терминът „телеграфъ без жица” е употребен също в сп. „Искра”, бр. 2/1892, Шумен.

1894 Приет е Закон за селската поща, в който осн. изискване е най-малко 3 пъти седмично да се получава (евентуално и изпраща) кореспонденция. Общинските канцеларии поемат функциите на пощенски агентства.

1896-97 В България се внася радиотелеграфна апаратура за Българската армия и за М-вото на пощите, телефоните и телеграфите (по-точно само за големите пощенски станции). Появява се и по-подробна информация за радиотелеграфа в сп. „Сборник на пощите и телеграфите”, кн. 1, София.

24 апр. 1897 В София е изнесена от д-р Георги Марковски първата в Б-я публична лекция за радиотелеграфа.

13 ян. 1898 За пръв път в бълг. печат се посочва името на Александър Степанович Попов като изобретател на радиото – във в-к „Военни известия”, София. .

1898 Създадена е Българска телеграфна агенция, бързо приета в Европейския съюз на телеграфните агенции. В началото дейността и е по жични съобщителни линии.

1899 - в края на 19 в. проводни вътрешноградски телефонни връзки имат само София, Пловдив, Русе, Варна и Разград. (Служебни телеф. връзки с малък бр. абонати има и в др. градове.)

1899 Първо съобщение в бълг. печат за радиотелефонията, в сп. „Илюстрация Светлина”, бр. 7/1899, Пловдив.

III. В БЪЛГАРИЯ, 1900 – ДО НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР 1919 Г.

1902 – Започва не за дълго да излиза вестник „Народ” с телеграфопощенска тематика, редактор е Стефан Вълнаров, телеграфист в Карнобат. Този вестник е заместен от в-к „Телеграфопощенски другар”, печатан до края на 1902 г.

06 окт. 1902 Учредено е професионално дружество на софийските телеграфопощенци, подобни прояви има и в др. градове.

1902-03 Появяват се междунар. отношения на България в областта на радиоизлъчванията (спогодби и др.) Но в техническо отношение България изостава.

1903 – В София започва да излиза „Телеграфопощенски вестник”, официален орган на ПТТ-служители.

17 март 1903 – А. С. Попов представя в Главното управление на пощите и телеграфите на Руската Империя докладна записка за създаване на радиотелеграфна линия Севастопол – Варна.

октомври 1903 В Софийската пионерна дружина е излъчено първото, само експериментално радиотелеграфно предаване. Маломощната искрова радиостанция е производство на фирмата „Сименс-Халске”.

21-24 юли 1904 – Учредителен конгрес на Общото телеграфопощенско дружество, проведен край манастира „Николай Чудотворец”, с. Мъглиж. С това е създадена основата на синдикалното движение на всички работещи в съобщенията.

1905 – В някои европ. страни е командирована спец. комисия, състояща се от: Иван Стоянович (Главен директор на ПТТ), подполк. Велчев, инж. Кинтишев (н-к на Телеграфното бюро), инж. Русев (н-к на Телефонното бюро) и капитан Куцаров (от Инженерните войски). Нейната задача е да проучи приложението на радиотелеграфа в Европа и да представи препоръки за въвеждането му в България. В резултат на отчета на тази комисия по-късно Правителството взима решение за строеж на безжична телеграфна станция.

21 окт. 1905 Подписан е първият официален държавен документ (в най-общ вид) относно въвеждането на радиото в Б-я.

20 дек. 1905 Народното събрание взема решение за построяване на брегова радиостанция в Б-я. Гласуван е извънреден кредит „за построяване на една морска безжична станция във Варна и доставяне на няколко подвижни безжични станции”. Главната цел е връзка „с Русия и с параходите, пътуващи из Черно море и Мраморно море”. Построяването е в сферата на дейност на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Но въпреки осигурените пари, реализацията се забавя с около 7 години (с изкл. на подвижните радиостанции, доставяни набързо по военни съображения).

1905 Излиза първата бълг. книга за радиото („Телеграфътъ без жици”, автор Борис Лещов, София).

03 окт. 1906 – радиотелеграфна конференция в Берлин (27 държави, вкл. България с 3-членна делегация). Тя учредява Междунар. комисия по радиотелеграфните връзки. Един от тримата българи е лейтенантът от флота Неделчо Недев – възпитаник на Императорската кралска академия по търговия и мореплаване на Австро-Унгарската империя, Триест (завършва през авг. 1894 г.), Сорбоната в Париж (едновр. с това практикува в Астроном. обсерватория в Парк Сен Мор и се дипломира и във Висшето училище по електротехника). В България той е от съвсем малкото хора, имащи познания в областта на ранната радиотехника и радиовръзките.

1909 В изпълнение на решението на НС е доставен искров 2,4 kW радиопредавател от фирмата „Маркони” , работещ на 300, 600 и 1600 метра. Монтажът върви бавно и завършва чак през май 1912 г. Местоположението на радиостанцията е в стара крепост в с. Франга, Варненско.

1911 В бълг. печат се съобщава за пръв път за радиоразпръскване на говор и музика в чужбина, сп. „Съвременна илюстрация”, бр. 6.

1911 – Международното телеграфно бюро в Берн, Швейцария записва първата българска брегова радиостанция с името „FRANGA”.

06 май 1911 – след подписване на Протокол за радиотелеграфен обмен между бълг. р/станция "Франга" (чийто монтаж не е окончателно завършен) и рус. р/станция в Севастопол, започват първите, пробни радиовръзки. В непродължителен срок се осъществяват контакти и с др. черноморски пристанища (приоритетен е Цариград, където работи р/станция, също произведена от англ. фирма "Маркони"), също и с Атина (тази връзка се поддържа и по време на Балканската война). В спомените на Г. Д Сколуфанов се описва апаратурата на „Франга”: "Радиостанцията е от искров тип, със затихващи вълни. Работи с мотор от 15 к.с., в антената има мощност 2,4 киловата и радиус на действие 1000 км. Приемникът е едно обикновено кохерерово сандъче, два кристални детектора и чифт слушалки. Тя може да работи като предавателна станция само 2 часа, за колкото време се изчерпва енергията от акумулаторите. Те се пълнят за 4 часа. Липсва мотор за непрекъснато пълнене на акумулаторите. Варна не е електрифицирана, за да помогне в тази задача.” (По тази причина "Франга" работи предимно като приемна станция.)

юни 1911 Започва работа първата корабна българска радиостанция, доставена и монтирана от фирмата Telefunken на крайцера „Надежда”. Началник на радиостанцията е лейт. Сава Стефанов, завършил специален курс в Кронщад, Русия (по-късно контраадмирал и командващ българския военен флот). Първи при въвеждането на радиовръзките в България е Българският флот. Лейтенантът от флота Н. Недев създава правилата на радиовръзката между крайцера „Надежда” и бреговата р/станция „Франга”. Той е авторът и на методиката и Правилника за обучение на радиотелеграфисти на „Франга” (каквито, макар и малко на брой, идват и от флота, и от Сухопътните войски). Това се оказва мн. полезно през Първата балканска и последвалите др. войни.

1911-12 Първите български радисти (по-точно радиотелеграфисти) са: 1) От крайцера „Надежда”, 1911 г. – Сава Стефанов (по-късно вицеадмирал), Тома Михайлов, Митьо Раев, Митьо Митев. 2) От бреговата радиостанция „Франга”, 1912 г. – Антон Слоневски. 3) От Армейски радиостанции, 1912 г. – Иван Башмаков, Кръстьо Пишурка, Цонко Иванов.

01 януари 1912 В Българската армия е създадено първото Радиотелеграфно отделение. До мобилизацията то има само 2 изправни радиостанции (но изглежда са доставени няколко броя, вероятно производство на фирмата „Сименс и Халске”). При пробите добре се проявява офицерът Русев от Инженерните войски.

02 ян. 1912 В ж.п. гарите в София, Пловдив и Плевен са включени първите телефони.

10 май 1912 В с. Франга (дн. квартал „Каменар” на Варна) започва редовна работа първата бълг. брегова радиостанция. Поради недостигане на посочените от фирмата „Маркони” параметри, тя продължава да работи предимно като приемна радиостанция.

19 септ. 1912 С доставените по време на мобилизацията 4 радиостанции „Radioelektrik” (2 бр. товарни и 2 бр. возими), 2 товарни р/ст „Пилзен” и 2 р/ст „Telefunken”, в армията започват проби. Токозахранването за возима р/ст „Radioelektrik” е от 300 W динамо, задвижвано от мотор 1 к.с., на товарна р/ст „Пилзен”- от постояннотоково динамо 350 волта, от 3 до 6 А, задвижвано от 4-цилиндров мотор с възд. охлаждане. При 1800 оборота в минута, двигателят достига максималната си мощност 3 к.с. Но радиотелеграфията овладяват само няколко бойци (и то тези, които минават предварителна подготовка на крайцера „Надежда” и бреговата радиостанция). Те са и хората, отстраняваши някои най-прости повреди по неустойчивите на сътресения радиостанции. Отделно от тези техн. недостатъци, щабните офицери недоверчиво се отнасят към радиовръзката, предпочитайки жичния телеграф и телефон.

09 окт. 1912 - започва първата Балканска война между Балканския съюз (България, Черна гора, Сърбия, Гърция) и Турция. Войната завършва на 30 май 1913 г.

07 февр. 1913 След преодоляване на ред трудности е установена радиотелеграфна връзка между Четвърта армия (р/ст Radioelektrik, намираща се в Малгара) и Щаба на Македоно-одринското опълчение (в Гьолчук, р/ст "Пилзен"). Графикът е 3 радиосеанса в денонощие, при необходимост - непрекъснато. Радиостанцията в Гьолчук прехваща и мн. турски и гръцки радиограми на открит текст, но в Четвърта армия по това време няма квалифициран преводач и голяма част от информацията пропада. От по-малкото на брой прехванати шифровани радиограми само част са дешифрирани, поради липса на опитни кадри. Така че голяма част и от тази информация пропада, макар че радистите са изпълнили отдадените им заповеди. Всичко това е обяснимо - някои радиодейности се случват за пръв път във военната история.

март 1913 - щурм на Одринската крепост. Дотогава поради честите повреди и скептичното отношение към радиовръзката в щабовете на армиите, радиостанциите се ползват изключително за смущаване на турските радиостанции и за прехващане на радиодепеши на турски и др. радиостанции. Пленените в Одрин турски радиотелеграфисти признават, че обменът на радиограми Одрин – Цариград е бил силно затруднен поради смущенията.

18–21 юни 1913 Опити за радиодезинформация от страна на германска, гръцка и румънска радиостанции, разгадани от бълг. военна секретна служба.

29 юни 1913 Официално е обявена втората Балканска война (наричана и Междусъюзническа война). Реално битка между сръбски и бълг. военни части има 3 дни преди обявяването. България се бие без съюзник против Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Турция, губи войната и попада в Първата нац. катастрофа, отнети са значителни части от територията и. Войната приключва на 10 авг. 1913 г., води до изостряне на междунар. отношения и е една от предпоставките за Първата световна война.

август 1914 В София влиза в експлоатация голяма наземна приемо-предавателна радиостанция, с искров предавател и висока 128 метрова антена, доставена и монтирана от „Теlefunken”. Тази р/ст е в две сгради на терена, на който по-късно е изграден ТЕЦ „София”. Работи стабилно, трафик само с Будапеща, след влизането на Б-я в Първата св. война (септ. 1915) също и с Виена, Цариград, Берлин. Не след дълго радистите са преместени в Централния телеграф, като задействат предавателя по кабел.

1914-1918 – Първа световна война, довела до Втората национална катастрофа на България. В искровата р/станция в София освен български, работят и германски военни радисти – до септ. 1918, когато се изтеглят.

от окт. 1918 – приемопредавателната искрова радиостанция край гара София в продължение на ок. 2 години (до ноем. 1920) е окупирана от френски и италиански военослужащи (но бълг. персонал продължава да работи). Радиовръзка се поддържа с Рим, Париж, о-в Корфу, Солун и с белогвардейския Щаб на ген. П. Н. Врангел в Севастопол.

от 1918 до 1921 – радиотелеграфистите Николай Яблин, Тодор Сталев, Панайот Панайотов и Минко Колев (хора с леви убеждения) съзнателно забавят шифрованите радиограми до френското Военно министерство и до щаба на Врангел. Те приемат и предаваните на телеграфия Декрети на Съветското правителство, също и бюлетините на Ген. Щаб на Червената армия, които незабавно стават достояние на Д. Благоев и редактора на „Работнически вестник” Хр. Кабакчиев.

27 ноем. 1919 – Ньойски мирен договор, съгласно който България е окупирана от войските на Антантата, войските и са напълно разоръжени и демобилизирани. При слаб контрол оръжието и др. военни техн. средства се прибират в лошо охранявани складове, кражбите (най-вече на оръжие) придобиват големи размери. Премахната е задължителната военна служба, армията е ограничена до 20 000 души, само чрез доброволно постъпване. Надвишаващите количества оръжие и воен. техника (вкл. свързочна) са предадени на победителите, на България се забранява да притежава военни кораби, подводници, военна авиация и др. Закрити са военните школи и училища, с изключение на едно. Издръжката на комисиите, надзираващи изпълнението на военните клаузи е поета от България. Военни съдилища на страните победителки имат право да съдят български поданици. При такива условия, развитието на свръзките, и в частност на радиовръзките в Бълг. армия е с многократно по-нисък темп от този в др. държави. Като последствие, нашата малочислена армия не може да бъде генератор на радиолюбители (каквито са армиите в др. страни) в 20-годишен период (на практика и по-дълъг), в който по света радиолюбителството има бурно развитие. Едва със Солунското споразумение през 1938 г. България е освободена от военните клаузи на Ньойския договор, но това не може бързо да промени нещата в радиолюбителско отношение.

(За този период ще има още информация.)

(СЛЕДВА)

IV. СЛЕД НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР ДО 01 СЕПТ. 1939

ок. 1920 – редовни радиопрограми се излъчват само в САЩ, но в някои европ. страни вече има епизодични експериментални радиопредавания. В България се появяват хора – първите радиолюбители (в тогавашния смисъл на това определение), правещи опит да си направят макар и детекторни радиоприемници: Борис (може би Георги?) Вълков, Дило (в др. източник – Дио) Любенов, Обретен Дончев, Илия Ловджиев, Иван Росев, Крум Григоров, проф. Асен Златаров, писателят Елин Пелин, композиторът Саша Попов и др. Поради липсата на радиопредавания те понякога успяват да приемат по-близки искрови телеграфни предаватели. Чуването макар и слабо и със смущения на някое от експерименталните европейски радиопредавания се смята за голям успех. Най-голямата пречка е липсата в България на радиочасти, и докъм 1925 г. лампови радиоприемници първите български радиолюбители не конструират.

1921 – радисти от Радиотелеграфната служба на ПТТ успяват да приемат, макар и с ниско качество, някои от по-редовно излъчваните експериментални програми на европейски радиоразпръсквателни предаватели. Ентусиазирани учащи се от Телеграфо-пощенското училище правят публични демонстрации (радиоконцерти с лошо качество) в някои градове.

1923 – разбирайки значението на радиовръзката, мин.-председателят Александър Стамболийски нарежда в къщата му в с. Славовица, Пазарджишко, да бъде монтирана радиостанция, с която в случай на нужда да влиза във връзка с най-верните на неговото дело военни подразделения.

09 юни 1923, сутринта – А. Стамболийски е разбрал, че се извършва въоръжен преврат и опитва да влезе във връзка по радиостанцията, но установява, че тя е повредена (без външни белези за повреди), а в сандъчетата за патрони на охраната му, вместо патрони има пясък. Има няколко версии, но най-вероятна е следната: На 06 юни на гости на Стамболийски пристигат цар Борис III и княгините (сестрите му) Евдокия и Надежда. Вместо от постоянния си адютант, Борис III е придружен от изпълняващия длъжността адютант капитан II-ри ранг Коста Скутунов (в др. източник Скотунов), имащ осн. радиотехнически познания. Най-вероятно кап. Скутунов, с волното или неволно съдействие на радиста-радиотехник на Стамболийски, „квалифицирано” поврежда радиостанцията. За изчезването на патроните въпросът е по-неясен (много и различни хора са гостували в Славовица в седмицата преди преврата). На 15 юни А. Стамболийски е убит след мъчения от превратаджиите.

авг. 1924 Първа публична демонстрация в София (в една кафе-сладкарница на бул. „Руски”) на по-качествено приемане с лампов радиоприемник на концертно радиопредаване от чужбина (преди това има отделни експерименти, но приетият сигнал е с ниско качество). Закон за радиото в Б-я няма и по силата на една наследена от войната подозрителност, на притежателите на първите радиоприемници някои институции не гледат с добро око.

1924 - вече амнистираният ген.-л-т Климент Бояджиев прави постъпки пред Румънската радиоразпръсквателна администрация да предостави на него правото за приемане на техните радиопрограми в България. Първата от целите му е постепенно създаване на монопол, така че в бъдеще само той да има правото да продава радиоприемници в България. А по-далечната цел (след построяване на собствен разпръсквателен радиопредавател) е правото само той в България да извършва радиоразпръскване чрез предаване на българска и препредаване на чужди радиопрограми.

17 ян. 1925 – регистрирано е акционерно дружество «Балкан» (в др. източник «Радио Балкан»), което поисква от държавата концесия за радиоразпръскването. Целите на това дружество до голяма степен съвпадат с целите на ген. л-т Кл. Бояджиев – да се трупат печалби от «чудото на радиовълните». По-късно искания предявява и Дружеството на журналистите. Всички те, ползвайки и ходатайства, оказват силен натиск върху Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните и най-вече върху Главната дирекция на ПТТ, което води до забавяне на Закона за радиото.

1925 – Международният съюз за радиоразпръскване (UIR, Union Internationale Radio) на междунар. конференция в Женева съставя първия честотен план (влиза в сила на 14 ноем. 1926) на радиоразпръсквателните станции (само в Европа). Определена е ширината на честотната лента 10 kHz на средни вълни. България въобще не е била обсъждана поради липсата на каквато и да било разпръсквателна радиостанция.

през 1925 са регистрирани първите фирми в България с осн. дейност внос, продажба и собствено производство (в малки количества) на радиоприемници. Те са: 1. „Електронъ”, инж. Светослав Пренеров, Бургас (през 1927 г. той регистрира нова фирма ТУЛАН, също в Бургас). 2. „Първо българско радио ателие Електронъ”, съвместна фирма на Г. и Б. Вълкови, София, ул. „Александър I” № 12. В следващите години не по-малко от 24 бълг. фирми имат подобна дейност, но национализацията през 1947 г. слага край на всичките.

1925-26 Цариград, Виена и Загреб вече излъчват собствени радиопрограми и все повече хора там слушат предаванията. У нас обаче все още няма Закон за радиото и притежаването на радиоапарат от частно лице без разрешително е забранено. България изостава. Българинът, който е най-близко до направата на радиопредавател, по това време волнонаемен служител-техник в армията Георги Вълков (през срочната си военна служба е свързочник) вършел експериментите си потайно, срещайки трудности и по набавянето на части. Установено е, че е имал неафиширана подкрепа от командира на военната дружина полк. Янев (Янков ?).

26 юни - 02 юли 1926 Създаден е Български радиоклуб в София с 38 члена - първата форма на организирано радиолюбителско движение в Б-я. Членовете са предимно електроинженери, техници и телеграфо-пощенци, няколко военни, 1 търговец и 1 директор на строителното дружество „Циклоп”. В Настоятелството (Управителния съвет) са избрани инженерите Т. Цонев, Руско Русев (временно изп. длъжността Председател), Димитър Бунев, Н. Узунов, чиновникът Хр. Кирчев, Ангел Петров (техн. инспектор в ПТТ), Ст Аврамов (инспектор), подполковниците В. Янков и С. Стефанов, майор Манолов. В Контролната комисия са избрани инж. Н. Николаевич, Хр. Ст. Бахчеванджиев (чиновник-телеграфопощенец), Карл-Петер Трънка (инж. корабостроител, инспектор), В. П. Стефанов (механик) и Г. Панайотов (телеграфист). Дейността почти изцяло е пропагандиране на радиото, радиоприемане, антени и изработка на несложни радиоприемници, предвиждало се е и създаване на провинциални радиоклубове. (За сравнение - по това време в Германия се провеждат радиолюбителски състезания в диапазона 28-30 MHz, тогава наричан УКВ-диапазон.)

септ. 1926 - първият представител на периодичния печат в Б-я, посветен на радиото е Радиоуниверс - "Инструктивен вестник за разпространяване практиката на международната Радиофония". Излиза месечно. Редактира се с участието на техн. комитет. Ред.- стоп. Цв. Кюмюрджиев, Плевен, п-ца Изгрев. Ц. 2 лв., год. аб. 30 лв. Вероятно излиза само през 1926 г. Из съдържанието: "Бюлетин на околосветските радиостанции”, радиооткрития и новости, радиоклубове и дружества, видове радиоресептори и настройването им." Упътвания, публикации, реклами, радиопрограми и общ отдел. От бр. 1 научаваме, че техникът Кирил Мечкуев, завърнал се от чужбина, донася радиочасти и прави първия радиоприемник в гр. Плевен.

1927 Започват първите опити за пропаганда на радиоизлъчване в България от създаденото Сдружение на радиотехници с председател инж. Георги М. Георгиев. Появяват се публикации във вестниците на материали за радиото, за групови слушания на излъчвани от чужбина радиопрограми. За необходимостта от български радиопрограми пръв пише инж. Димитър Бунев, издаващ вестник “Радиолюбител”, 1927 г.

20 март 1927 Министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев внася в XXI Народно събрание Законопроект за радиото.

6 апр. 1927 Приет е първият в България, твърде несъвършен Закон за радиото (състоящ се от 9 члена). Той е обнародван в ДВ, бр. 29/10.05.1927 г. За радиолюбителство не се споменава. В чл. 2 се казва, че „Радиото е монопол на държавата.” На практика се третира само ползването на радиоприемници за приемане на радиоразпръскване от чужбина - в България няма излъчващ радиопрограми предавател. Утвърденият през 1929 г. Правилник за приложението на Закона за радиото също е с недостатъци. За ползването на домашен радиоприемник трудностите са приблизително както за ползване на лично оръжие - необх. са парафи на 4 (четири) Министерства, за позволителното чакането е по няколко месеца. Таксата за ползване е висока дори за средния българин, високи са таксите за мита при внасянето не само на радиоприемници, а и на радиочасти. Всичко това води до реакция на обществеността и първи реагира проф. д-р Асен Златаров със статията си "Културна роля на радиото". За преобладаващата част българи радиоприемникът, способен да приема програми от чужбина, е лукс.

1927 – бившият техн. инспектор в Министерството на ПТТ Ангел Петров издава своята „Книга за радиолюбителя” – първата българска радиолюбителска книга.

1927 - на Международна радиоконференция е решено да се прекрати използването на искрови радиопредаватели, с изключение на предаване сигнал за бедствие (SOS). Въпреки това искровата телеграфна станция до гара София провежда нормалния си международен трафик до авг. 1929 г.

през 1927 – регистрирани са и е платена такса за едногодишно ползване на 427 радиоприемници, през 1928 г. – 1287, 1929 – 2023, 1930 – 2825, 1931 – 4009, 1932 – 6023. Увеличаването на броя на радиослушателите, също и създаването на мощен български радиоразпръсквателен предавател са забавени поради световната икономическа криза и котерийни борби за евентуални концесии.

1928 – фирмата „Чешка телеграфия” създава в София „Ремонтна телеграфна и телефонна работилница”, с приоритет за ремонта на телеграфни и телефонни апарати, внесени от Чехословакия. Работилницата извършва и прокарване на нови проводникови т.т. инсталации.

1928 Българинът Иван Първанов Пейчев, политически емигрант в СССР, е първия българин радиолюбител с личен повиквателен знак EU2FB, макар и получен в др. държава. Радиостанцията си изработва собственоръчно и е известен в ефира с безукорния си сигнал. (Към 1952 генерал Пейчев е зам. министър (тогава пом.-министър) на ПТТиР (министър е Цола Драгойчева). Той открива Третата радиолюбителска изложба на 11 май 1952 г. в малък салон на бул. „Руски” 5, София; присъстват Ц. Драгойчева и ген. Добри Терпешев. Към 1958 г. е зам.-началник на Управление „Радиосъобщения” при М-во на транспорта и съобщенията. Като цяло, след 09.09.1944 полага мн. усилия и грижи за развитието на радиолюбителството в България.)

1929 – на втората конференция на UIR в Прага честотният план на радиоразпръскващите радиостанции (само в Европа) е променен (влиза в сила от 30 юни 1929 г.). Този път и България получава една честота за Националното българско радио (Радио София). На радиостанциите до 1400 kHz позволената ширина на заеманата лента е 9 kHz, над 1400 kHz – 10 kHz (за средни вълни).

1 авг. 1929 - влиза в експлоатация нова, с незатихващи трептения, национална телеграфна радиостанция. Предавателната част е разположена на същото място край гара София, където е била предишната, искрова радиостанция. Радиопредавателите са три – късовълнов LZA (7,5 kW на 20,04 m), късовълнов LZB (7,5 kW на 40,21 m) и дълговълнов LZS (на вълна 2850 m; този предавател освен за телегр. връзки по-късно, през 1930 г. се използва по обедно време и за излъчване на телефония на новини и борсови бюлетини. Тези експериментални излъчвания, продължават ок. 3 месеца и се провеждат паралелно и независимо от излъчванията на групата на Г. Вълков.) Радиоприемателната част е в специално построена сграда край с. Кумарица, Софийско. Управлението е дистанционно, от Централно приемопредавателно бюро, разположено в сградата на Министерството на ПТТ (Централна поща). Целият радиокомплекс обслужва само безжичните телеграфи на пощите и БТА. Радиовръзка се поддържа предимно с най-близките европейски столици. (През 1930 година с един от КВ-предавателите се започват проби за служебни връзки и на телефония.)

ноем. 1929 Приет от НС е Правилникът за прилагане на Закона за радиото. По това време България няма мощен радиопредавател, който да бъде използван за национално радиоразпръскване. Налице е маломощният предавател на Георги Вълков от Първа инженерна работилница, до Руския паметник в София. С този предавател се излъчват първите радиоразпръсквателни предавания в България, без строго определени часове. Първата разпръсквателна емисия е излъчена в София на 24 ноем. 1929 г.

01 дек. 1929 – В София електроинженерът Георги М. Георгиев (редактор на седмичника „Радиовести”) открива курс за радиомонтьори. Курсът е вечерен, тримесечен, с теория и практика.

начало на 1930 Проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Малко по-късно към тях се присъединяват ген. Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров.

30 март 1930 В БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Избира се Управителен съвет, в който освен някои от гореспоменатите , влизат още и Хенри Левенсон - директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан (син на акад. Александър Балан). Кооперацията има над 2000 акционери.

15 май 1930 Министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на Кооперация “Родно радио” едноетажна сграда на ул. “Бенковски” 3, София. Там Г. Вълков инсталира предавателя си (дотогава в Първа инженерна работилница) и антена, оборудвано е и студио.

юни 1930 Започват излъчвания на “Родно радио” всяка вечер от 18-20 часа на вълна 329 метра. Тези излъчвания при добро прохождение се чуват в Шумен, а без проблеми – от Кюстендил до Лом. Някои слушатели ги приемат с най-прости детекторни приемници. Твърде експедитивно в „Родно радио” е организиран и Програмен съвет – проф. Ас. Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон, Константин Сагаев и Ст. Стоилов. Началник по техническата част е инж. Г. М. Георгиев. Говорители са Никола Колушки, Г. Георгиев– Томов.

лято 1930 Много българи живо се заинтересуват от радиото. Започва саморъчна, любителска направа на детекторни и прости лампови радиоприемници, на подходящи за начинаещите радиолюбители антени и заземявания. Внасят се и радиоприемници от чужбина.

есен 1930 Инж. Г. М. Георгиев, инж. Марин Маринов и стажувалият в Радио Виена инж. Мехмед Рафик (внук на последния султан на Османската империя Абдул Хамид) построяват нов радиопредавател с мощност 400 W и вълна на излъчване 319 метра. Инж М. Рафик работи доброволно, без заплата. Говорители са Никола Колушки (първият наш говорител), Мария Попова и Петър Витанов, малко по-късно Елена Шопова и Венча Добрева (водят се на щат телефонисти, като заплати са осигурени само за двама „телефонисти”).

31 окт. 1931 От сградата на Спестовна каса на ул. „Московска” на ъгъла с ул. „Георги. Бенковски” на живо (микрофон в Голямата зала) се предава тържественото събрание на кооперация „Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Ас. Златаров и ген. Г. Кратунков (първото в Б-я извънстудийно радиопредаване).

24 март 1934 Откриване на новия Софийски радиопредавател в Добруджанския квартал (спирка “Бъкстон” на трамвай № 5) с официално название „Радио София”. Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет. Въвеждат се тематични предавания – утринна неделна литургия от храм “Св. Александър Невски”, Час за селото, Детски радиочас, популярни лекции за науката и бита. Увеличава се музик. информация от Б-я и света.

1934 – България за първи път участва в Люцерн, Швейцария в конференцията на Международния съюз за радиоразпръскване, UIR (създаден 1925 г., през 1946 преименуван на OIR, през 1958 се добавя и телевизията – OIRT). Една от осн. задачи на тази организация е разпределението на радиочестотите (започнало през 1926 в Женева).

1934 Без много шум започва производство на български военни радиостанции „Царь Борисъ III” (обхват 65 до 115 метра, работи на телеграфия и телефония, правотокова мощност 8 – 12 W, стрелкови амперметър за антенния ток, монтиран под вензела „Ц. Б. III”). Учебникът за военния свързочник съдържа и установяването и отстраняването на общо 31 повреди в приемника, предавателя и батерийното сандъче. Радиостанциите са произвеждани в Държавната военна фабрика.

14 май 1934 – политическа криза, правителството подава оставка.

19 май 1934 – държ. преврат, организиран от полит. кръг „Звено” и Военния съюз. За преврата е употребена армията. Следва царски указ за назначаване на правителство начело с Кимон Георгиев. Деветнайсетомайците се ръководят от радикални идеи. Правителството излиза с програма от 15 точки – централизация на държ. структура, ликвидиране на местното самоуправление, активна намеса на държавата в стопанството, всестранен контрол върху обществения живот, възстановяване на държ. власт във всички части на страната, мирна външ. политика, установяване на дипл. отношения със СССР, и др. Кабинетът разпуска Нар. събрание. Министерствата са намалени от 10 на 8. Управлението се осъществява чрез наредби (по-късно наредби-закони) на основание чл. 47 от Търновската конституция. С цел контролиране се създава Дирекция "Обществена обнова".

14 юни 1934 - правителството постановява разтуряне на политическите партии, конфискуване на имуществото им и спиране на партийния печат. (В мн. църкви българските жени палят свещи за здраве на Кимон Георгиев и сподвижниците му, има опити за целуване на ръка като на висше духовно лице, и това не е случайно - при изострилите се дотогавашни междупартийни борби има и ранени, и убити ...)

23 юли 1934 – установени са дипломатически отношения между Царство България и СССР. Като се има предвид издаването в СССР на радиолюбителска литература в големи тиражи, възможността от следващата година за абонамент на съветското радиосписание и близостта на езиците, нараства потенциалната възможност за поява на българи, желаещи да работят в радиолюбителския ефир.

към края на 1934 - на Балканския полуостров само България и Гърция нямат държавни национални радиопредаватели за радиоразпръскване (частни и кооперативни имат).

25 ян. 1935 С Указ на царя акционерното дружество „Родно радио” е одържавено с името „Радио София”, със седалище на ул. „Московска” 19, зад Двореца, вход от вътрешния двор. (То е Българското национално радио. Държавата реално монополизира радиоразпръскването.) Пръв директор на новото държавно дружество е писателят Сирак Скитник.

1935 – към Мин. на ПТТ е създадена Служба за отстраняване на смущенията в жичните и безжични връзки и радиоприемането.

19 ян. 1936 – Българското нац. радио за пръв път излъчва радиоразпръсквателна програма и на къси вълни. Телеграфният радиопредавател до Гара София LZA (7,5 kW на вълна 20,04 m) е усъвършенстван с добавяне на конструиран с местни сили висококачествен модулатор (най-вече от инж. Минко Топалов и инж. К. Адамов) и с намалена на 1 kW мощност участва в радиоразпръскването – до авг. 1938 г., когато разпръскването е преустановено поради нарасналия телеграфен трафик. Пет пъти седмично програмата на Радио София е предавана на немски, английски, френски и италиански, също и на езика Есперанто. Този клон на Радио София става популярен като „Радио Елза” (от LZA). Получени са добри отзиви от мн. европейски държави, Близкия изток и Сев. Америка, част от които са публикувани в сп. „Ново Радио София”. (Излъчваната програма заема малко време, през останалите часове върви телеграфният трафик). След авг. 1938 предаванията на Радио София за чужбина (с новото име „Радио Родина”) се излъчват от др. място с друга, изработена на любителски начала техника.

1936 Започват редовни излъчвания радио Варна и радио Стара Загора. Любителското конструиране на радиоприемници вече е доста популярно, от чужбина се внасят и готови радиоприемници, и набори от части за самоделно изработване с подробни указания.

1936 Без излишно разгласяване, от Германия за Българската армия са доставени 18 возими радиостанции „Lorenz” ( 100 вата) и 2 бр. „Lorenz” 200 вата.

08 дек. 1937 – германската фирма „Телефункен” пуска в редовна експлоатация най-мощния до тогава радиопредавател на Българското нац. радио – до с. Вакарел, мощност 100 kW, антена вертикална вретеновидна желязно-решетъчна мачта с височина прибл. 200 м (за това време най-добрата антена, техн. шедьовър). Преди това „Телефункен” печели търг, в който участват и Standart Elektrik (Унгария), Marconi, SFR и Външна търговия-Съветски Съюз. През Втората св. война тази антена оцелява само защото е била сигурен ориентир за англ. и американски самолети, бомбардиращи България.

1938 Със Солунското споразумение от 1938 г. България е освободена от съсипващите клаузи на Ньойския договор, започва военно обучение на редовни и особено на запасни набори. Усилено се обучават и радисти.

1938 – произведени са избори (след предварителни мерки за ограничаване на броя кандидати). Един от резултатите е намаляване на депутатите в Бълг. парламент от 274 на 160. Продължава да управлява прогермански и проиталиански ориентираното правителство на Г. Кьосеиванов (прибл. 100 места в Парламента).

1938 – във все още мирно за България време започва строежът на Централното студио на Радио София (на бул. Драган Цанков” 4).

1938 От Германия са внесени общо 187 самолета (изтребители, тактически разузнавателни, бомбардировачи, учебно-тренировъчни, и един за въздушно наблюдение и картографиране. Предположително, на всички е имало монтирани радиостанции.

1938 За главен инженер на Българско радио е назначен инж. Асен Маринов, човек симпатизиращ на радиолюбителите.

24 апр. 1938 - започва да прави любителски радиовръзки на 7 MHz юношата Иван Джаков от София. Тъй като в Б-я няма закон, засягащ по някакъв начин любителските радиостанции, Джаков сам определя повиквателния си знак LZ1ID и активно работи в ефира. Сам изработва приемника си 1-V-1 и предавател с Clap-осцилатор и крайно стъпало с лампа 6L6 (излъчвана мощност 2-3 W), антена 7-8 метрова жица. По същество той е "радиопират", но същевременно трябва да отбележим, че никакъв закон той не нарушава (поради липсата на такъв в радиолюбителско отношение). Напълно изряден е и по отношение на QSL-потвържденията (приема предложението на швейцареца HB9CE, Франц Бех, да му бъде QSL-мениджър).

1939 Военно-инженерната свързочна фабрика произвежда полеви носими радиотелефони „ВИСФ” с 10 фиксирани работни честоти (тъй като тази р/ст е за най-спешни тактически операции в ограничен район, обхватът на тези честоти не е посочен). Целият приемопредавател е само с една лампа двоен триод. Посочена е само антенната мощност 0,2 W.

юли 1939 – мин.-председателят Г. Кьосеиванов прави официално посещение в Германия (шумно отразено от междунар. преса). Заявява, че „България е естествен съюзник на Германия и нашите две страни трябва да отстранят злото, което им е причинено след Първата световна война”.

V. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, 01 СЕПТ. 1939 – 08 СЕПТ. 1944. ВОЙНАТА

след 01 септ. 1939 – в началния период на Втората световна война 1939–45, до 1 март 1941 г. България запазва неутралитет и не участва във военните действия. (Формално чак до декември 1941 тя никому не обявява война, но определено съдействие на германците оказва, макар и само за поддържане на реда в част от окупираните територии.) Но подготовката на военни специалисти от всякакъв вид се засилва. Непрекъснато се повикват запасни чинове, хората са пускани в отпуск само за най-неотложни селскостопански работи.

през юли 1940 – в Б-я започва обсъждане в правителствен тесен кръг на антиеврейски мерки, въз основа на т.нар. Нюрнбергски закони. (Предпазливо и неофициално, Борис прави необходимото това обсъждане да стигне до Хитлер, който е доволен.)

лято 1940 – на България (със съдействието на Германия) е върната Южна Добруджа. Изненадващо се оказва, че там има хора с радиолюбителска подготовка. Облагодетелстваната от Ньойския договор Румъния, активно сътрудничеща си с Италия и Франция, е по-напред от България в радиолюбителско отношение.

есен 1940 – СССР изпраща в Б-я Аркадий Соболев (заместник на Молотов) с предложение за сключване на договор за взаимопомощ (т. нар. „Соболева акция”). На 30 ноем. 1940 Б-я отговаря, че нейните интереси не са свързани с Проливите, и в най-мека форма отклонява предложението на СССР.

ноември 1940 – германска радио- и телевизионна изложба в София, в сградата на БИАД. Посетена е от ок. 50 000 души, събран приход от 190 282 лв, предназначени за зимна помощ. Изложбата е с 2 отдела – телевизионен и радио. Демонстрирани са многократно телевизионни заснимания и предавания на подвижни образи, телевизионен телефон, телевизионни филми. Радиоотделът е представен от 40 герм. фирми за радиоапарати и части. Изнесени са 15 популярни лекции по телевизия и радиотехника от организатора на изложбата Г. Генов. Организират се 3 концерта в залата на БИАД, показани на публиката извън залата чрез 6 телевизора. Осн. факти от изложбата са отразени напр. във в-к „Радио светъ”, бр. 163 от 06 дек. 1940 г.

29 дек. 1940 – създадена е организацията „Бранник”, подчинена пряко на мин.-председателя Б. Филов. За членове се приемат деца, девойки и младежи на възраст 10 – 30 години. „Бранник” провежда елементарно военно обучение, също и подготовка по радиотелеграфия, радиовръзки и осн. на свързочната техника. Тази организация през 1943 г. има прибл. 450 000 членове (вкл. в освободените бълг. територии).

зима 1940-41 – България отново е в ролята на много ухажвана от различни посоки жена, за да влезе в съюз с др. държави (Оста Рим-Берлин-Токио, Англия, СССР). (Подобно е положението през лятото на 1915 г., наричано в световната преса „българското лято”, преди влизането на Б-я в Първата св. война.)

1941 Държавната военна фабрика произвежда радиостанции КСТ („Князъ Симеонъ Търновски”): 1,5 – 3 MHz, правотокова мощност 26 – 27 W, захранване от 2 акумулаторни сандъчета (всяко по 30 кг) или бензинов агрегат (тежък 23 кг).

януари 1941 – Нар. събрание приема Закон за защита на нацията (ЗЗН), цар Борис го утвърждава. Последвали допълнително разпоредби още повече утежняват и „втърдяват” ЗЗН. По силата на този закон бълг. евреи се третират по същия начин, какъвто е наложен от нацистите в Германия. Това предизвиква гневни реакции от Светия Синод на Бълг. православна църква (БПЦ) и от др. организации, както и от мн. граждани. В България до 1940 г. вкл. няма никакви традиции или прояви на антисемитизъм.

нач. на 1941 – по поръчение на Ф.Д. Рузвелт, Кайро, балканските столици и др. места на Балканите са посетени от полк. Уйлям Дж. Донован (той по-късно е генерал и шеф на OSS – Управление на стратегическите служби, организация, предшественик на ЦРУ), придружен от англ. подполковник Вивиан Дайкс (в нашата литература и Дикс), доверено лице на У. Чърчил. В София, в периода 20-22 януари, Донован категорично заявява на цар Борис III, че САЩ няма да изоставят Англия, ще и помогнат да победи, и че последствията от обвързване на Б-я с нацистите ще бъдат мн. лоши и най-вероятно – трагични. Царското окръжение определя двамата офицери като наивници, особено Донован – като некомпетентен в дипломацията, „един най-наивен американец”. (Той действително не обича дипломатическия начин на изразяване и много неща е казвал в прав текст.) Тези хора по-късно обявяват война на Англия и САЩ. Но идва лятото на 1944 г., части от София и др. градове и села са изпепелени и сринати от бомбардировки, загинали и осакатени са много българи, очертава се загуба на територии и нова национална катастрофа, и възниква въпросът: Кои всъщност са били наивниците през януари 1941 година?

1 март 1941 – България се присъединява към Тристранния пакт (с което официално тръгва към своята Трета национална катастрофа). Германски военни части се появяват в България.

нач. на март 1941 – Б-я сключва договор за ненападение с Турция.

6 април 1941 – предимно от територията на Б-я, Хитлер започва операция „Марица” – окупацията на Гърция. Допълнително в тази операция е включена и Югославия, поради извършения там антигермански преврат. На Германия помагат Италия и Унгария. С Югославия приключват за 1 седмица, но в Гърция, където има и малко военни части на Великобритания, последните битки са на 31 май (на о-в Крит). Това е една от причините (не най-съществената) операция „Барбароса” срещу СССР да започне по- късно, което през дек. 1941 довежда до провал на доктрината „Блицкриг”.

6 април 1941 – през деня – първи бомбардировки над България (София, Кюстендил) от югославски самолети Do-6. Загиват 76, ранени 85 човека, част от тях са бълг. и германски войници. В Кюстендил настъпва паника. Самоотвержено върши работата си мед. персонал на малката градска болница, спасен е животът на мн. ранени. По-късно през деня е бомбардирано и с. Гюешево (липсват данни).

Някои от събитията през войната ще бъдат дадени по-подробно, за да се отговори на опитите за преиначаване и премълчаване. На някои не им харесва истината, че от авиациите на Великобритания и САЩ сме претърпели много злини, а от германската авиация - не сме, независимо че в опита за избягване на нац. катастрофа, през септ. 1944 България обявява война на Германия. По-нататък в списъка за много от бомбардировките на бълг. градове и села липсват данни за убитите, ранените, безследно изчезналите, полудялите, разрушенията и пожарите. Има предостатъчно от всички тези беди, сполетяли България. Друга неудобна истина, премълчавана до 1989 г. по едни съображения, а след 1989 г. премълчавана по противоположни на тях съображения: Реално точно слабите и зле въоръжени партизански сили са военните съюзници на САЩ и Великобритания през военния период, без значение кой от коя партия е бил, или въобще е безпартиен.

6 април 1941 – вечерта – бомбардира и британската авиация (Петрич, Хотово, София и околните села, Карлово, Мездра). Само в София са убити 18 души, ранени 28, разрушени 14 сгради, 3 по-големи пожари. (За другите места липсват данни.)

19 април 1941 – цар Борис отива в Германия, за да уговарят с Хитлер какви територии от Югославия и Гърция се дават на България. Претенциите му са големи. Германците дават бившата югославска Македония, но в Гърция не дават и педя земя западно от р. Струма (т.е., не дават Солун). По-късно, когато войната им със СССР се затяга, те стават по-отстъпчиви (но предимно обещават, а суровините от окупираните области ползват изключително те), целейки бълг. армия и полиция в окупираните области и западно от Струма да заместят герм. военни части, необходими за Източния фронт.

април 1941 – настъпват усложнения в отношенията България – Италия. Италиански войски от окупираната от тях Албания, в търсене на безкръвни „завоевания”, бързо се озовават в някои области на Западна Македония, обявявайки ги за албански. Макар че цар Борис е женен за италианска принцеса, това не помага особено ...

22-24 юни 1941 Германия, Унгария, Румъния и Финландия нахлуват в СССР с авиация и сухопътни войски. На 24 юни в СССР навлиза Словакия, през юли – Италия, през октомври – Хърватия. Отделно пристигат и доброволни фашистки военни формирования от Испания (1 дивизия), Белгия, Нидерландия, Франция, Дания, Швеция и Норвегия.

22 юни 1941 – бомбардиран е Добрич (липсват данни).

24 юни 1941 – от тази дата на старата и нова българска територия има 2 военни организации – редовната царска армия и въоръжените сили на съпротивата (първоначално съвсем малобройни, след обявяването на "символична” война на Англия и САЩ през дек. 1941 се разрастват, през апр. 1943 се обединяват в НОВА (Народна освободителна въстаническа армия), присъединяват се и отделни военнослужещи от редовната армия. Не всички са комунисти и ремсисти, има хора и с др. политически ориентации (най-вече анархисти), има и безпартийни).

1941 – разпоредба за запечатване (пломбиране) на всички обществени и частни радиоприемници, така че да приемат само Радио София (това продължава да 09.09.1944 г.)

25 ноем. 1941 – Б-я се присъединява към т. нар. Антикоминтерновски пакт.

13 декември 1941 – след Пърл Харбър, Нар. събрание гласува без дебати решението да се обяви война на САЩ и Англия, за смекчаване наречена „символична” война, поради липса на общи граници. (Повтаря се положението от Първата св. война, когато Б-я също е била подложена на изключително силен натиск да обяви война на САЩ. Но тогава „лисицата” Фердинанд и мин.-председателят В. Радославов устояват, а сега цар Борис и Богдан Филов – не устояват на натиска.)

през 1941-42 радиотехникът и радиолюбител Емил Попов прави 3 портативни КВ радиостанции, които предава в Щаба на съпротивата. С четвърта радиостанция самият той и (в началния период) радиолюбителят Иван Джаков поддържат нелегална КВ връзка със СССР. През 1943 Емил Попов е арестуван и разстрелян, И. Джаков е осъден на 8 г. затвор.

1942 – Към специалния свързочен полк на Разузнавателния отдел на Щаба на войските (РО-ЩВ) се сформира радиотехническа дружина, с което се полагат основите на съвременното бълг. радиоразузнаване.

18 апр. 1942 – влиза в редовна експлоатация Централното студио на Радио София, бул. „Драган Цанков” 4. Технически то е добре обзаведено и осигурява качествена радиопрограма, но по-късно сградата е частично разрушена при бомбардировките, има поражения и в техниката, и набързо е оборудвано временно студио в с. Нови хан, Софийско.

юни 1942 – в отговор на „символичната” война, чак сега САЩ обявяват война на Царство България.

13 септ. 1942 – бомбардирана е Ст. Загора. Липсват данни.

към края на 1942 – бълг. правителство получава в доста императивна форма плана на нацистите за „окончателното решение на еврейския въпрос”.

1943 – внесени са студийни магнитофони за целите на нац. радиоразпръскване (Радио София). Те не са от най-качествените по това време, тъй като са с правотоково преднамагнитване, но позволяват да се запазят за идните поколения певчески и артистични изпълнения, речи на политически дейци и др.

февр.-март 1943 – арестувани и депортирани са 11 343 души, евреи от „новите” области, 4221 от Беломорска Тракия и 7122 от Македония. Транспортирането им е през Лом по Дунав и с влак през Скопие (те всички са умъртвени в концлагерите.) Тези хора формално не са поданици на Царство България, но в задържането и транспортирането по Дунав на евреите от Тракия участват и български полицаи, на евреите от Македония – предимно германска полиция. Цялата организация по депортирането е от българското Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), ръководено от чиновник – комисар Александър Белев, който продължава да работи по „окончателното решение”.

1943 – български специалисти построяват КВ-предавател, който е монтиран при вече съществуващите в радиопредавателния център до гара София (само за служебна радиовръзка с чужбина).

март-април 1943 – опитите за арестуване и депортиране на евреи от „старата” територия на Царство България пораждат мощни протести, много по-силни от протестите срещу антисемитската част на ЗЗН през 1941 г. Този път на страната на протестиращите са и 43-ма депутати, начело със зам.-Председателя на Парламента – Димитър Пешев, който никак не може да се оприличи с комунист. Против това престъпление са и БПЦ, Петко Стайнов, пълномощните министри на Швейцария и Испания, и др. Поради това в срок от 3 дни властващите с Постановление на Министерския Съвет „само” изселват евреите от София и др. големи градове (общият брой на евреите в Б-я е прибл. 48 000 души, повече от половината от които живеят в София) разпръснато из провинцията, конфискуват тяхната собственост и ги заставят да носят жълта звезда. (Не са изселвани само мобилизирани, покръстени до 29 авг. 1942 и някои др. евреи.) На същото това заседание на МС е взето подлото решение самото постановление да не бъде обнародвано в „Държавен вестник”. По-късно, за да отърват кожата, бивши властници на България се бият в гърдите, че Б-я спасила българските евреи от изтребване. За 11 400-те души от „новите” земи, в задържането на които участва и българската окупационна полиция, за КЕВ и комисаря Белев, за мъките на изселените, чието имущество е продадено на търг, а жилищата – дадени под наем, при което не всички пари стигат до държавната хазна, те не искат да си спомнят. Но им го припомнят ...

април 1943 – частите на съпротивата се обединяват в Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) под единно командване.

10 юли 1943 – военни части на съюзниците дебаркират в Сицилия.

25 юли 1943 – Радио Рим съобщава, че фашистът Б. Мусолини е свален и властта се поема от крал Виктор Емануил II. В нач. на август кралят започва сондажи за сключване на мир. Оста започва да се разпада. 25-те итал. дивизии, държани на Балканите, са деморализирани. Ако Италия излезне от войната, голяма част от новоосвободените земи биха останали в България, каквато и да е линията на германската отбрана. Пред Великобритания и САЩ се очертава лаком залък – ако от Тристранния пакт излезе и България, нейната 700 000-на армия, добре въоръжена и боеспособна, може да бъде използвана при разгромяването на германските сили на Балканите. (През 1944-45 така и става, но печели СССР. Вече има уговорка за Б-я: 80 % съветско и 20 % западно влияние в Б-я).

през 1943-44 – многократно са бомбардирани Велес и Скопие (тогава в пределите на България).

14-15 август 1943 – среща на Хитлер и цар Борис в Източна Прусия. (За разговорите им, както и др. път, не са водени протоколи – по желание на цар Борис.)

28 август 1943 – цар Борис III скоропостижно умира (разболява се 9 дни след срещата с Хитлер, след 4 дена боледуване почива). Възрастта му не е много подходяща за естествена смърт – 49-годишен. В смъртния акт са посочени естествени причини за смъртта му, но се появяват и др. версии (отровен или убит с някакво неизвестно, бавно действащо оръжие от германци, от италианци, от СССР) и слухове.

14 ноем. 1943 – при бомбардировки в София загиват 59, ранени 128 цивилни и военни, разрушени са 147 сгради.

В англо-американските бомбардировки често е прилагана тактиката на „бомбения килим”, при което се цели не толкова унищожаването на военни обекти, колкото унищожаването на всичко и гибел на населението. Целта е да се сломи духа и да се постигне психологически ефект. При дневните бомбардировки има случаи след хвърлянето на бомбите, бягащи по улиците хора да бъдат избивани със самолетните картечници. А хвърлянето на малки бомби във вид на автоматични писалки, инструменти, кутии с бонбони и детски играчки, така че отварящият ги да бъде осакатен, е извън рамките на Международните юридически съглашения по Законите и обичаите на войната и по същество е престъпление срещу човечеството.

ноем. 1943 – инженерните войски на Българската армия се разделят на два отделни рода войски: инженерни и свързочни.

24 ноем. 1943 – бомбардировки над София. Загиват 5, ранени 29 цивилни и военни. Разрушени 87 сгради.

10 декември 1943 – в София при бомбардировки убити 11 души (няма пълни данни). Мн. разрушени сгради, частично унищожено летище Враждебна, жертви и разрушения в околните села.

20 декември 1943 – нападение на амер. ВВС над София. Убити 64, ранени 93 човека. Разрушени 113 сгради, прекъснати ж.п. линии.

30 дек. 1943 – дневна бомбардировка на София, загиват 70, ранени 95 човека, разрушения в р-на на Централна гара.

през 1943-44 г. – бомбардирани са мн. села (Ружинци и др.) и градчета в Мизия и Македония, които не са специално посочени в този списък. Има жертви и разрушения, но архивни данни липсват. Родопите също са подложени на бомбардировки, напр. англо-американски бомби падат и над Чепеларе и Сърница. Почти всички големи градове и транспортни центрове в днешна Изт. Сърбия (която тогава е под бълг. контрол) са бомбардирани. След съгласуване с Тито и Кардел, англо-амер. командване в Европа бомбардира Ниш и Белград, при което загиват и българи.

4 ян. 1944 – 108 амер. В-17 поради гъста мъгла се отклоняват. От тях 40 самолета бомбардират Дупница, където загиват 59 човека, 33 са ранени, разрушени 40 сгради.

10 ян. 1944 – първата комбинирана (дневно-нощна) съюзническа бомбардировка на София. Дневната е от 180 американски, а нощната от 80 британски самолета. Разрушени са 448 сгради, 947 души убити и 611 ранени. Гражданите и правителството бягат в провинцията, в продължение на 1 седмица правителството не функционира.

24 януари 1944 – 300 амер. тежки бомбардировача трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла се отклоняват. Хвърлят бомбите си над Враца и др. градове. Разрушени 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени.

24 март 1944 – през нощта около 40 брит. бомбардировача нападат София. (Липсват пълни данни.) Няколко бомби падат в района на двореца Врана.

29 март 1944 – през нощта около 50 британски бомбардировача нападат София, жертви, разрушения.

30 март 1944 – през деня ок. 450 американски тежки бомбардировача хвърлят над София около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3357 сгради. Жертвите са 139 убити и неустановен брой ранени. Това е най-тежката бомбардировка. В София е Апокалипсис. Смъртните случаи са сравнително малко, защото почти всички жители на София отдавна са избягали в провинцията. Големи части от града са опожарени. Регентите са между чука и наковалнята. Ако обявят излизане на България от Тристранния пакт и искане на мир, неизбежен ще бъде и ответния удар – на германците.

17 април 1944 – 350 американски тежки бомбардировача нападат София. Разрушени 749 сгради, 128 убити и 69 ранени. След тази дата бомбардировки на София няма, тъй като и полетите, и бомбите струват много пари, а нищо „достойно” от военна гледна точка за бомбардиране не е останало. И военният, и психологическият ефект са постигнати ...

на 17 и 20 април 1944 – бомбардиран е Пловдив. Има загинали, липсват точни данни.

1 юни 1944 – регентите сформират ново правителство, с мин.-председател Иван Багрянов, десен земеделец. Стойчо Мошанов е пратен в Анкара и Кайро да преговаря с англичани и американци за условията на мира. Багрянов обявява неутралитет и е решен да започне обезоръжаване на немските войски в Б-я, както и да изтегли армията от новите територии, но не постига успех – част от разпорежданията на правителството не се изпълняват.

11 юни 1944 – бомбардиран гр. Велико Търново. Липсват данни.

13 юни 1944 – бомбардиран гр. Шабла. Липсват данни.

през юни 1944 У. Чърчил прави следното заявление относно България: „Същото важи и за България. (Преди това е разглеждал Румъния.) Хвърлена на три пъти във война на страната не на когото трябва от долна шайка престъпни политици, които изглежда неизменно са налице, поколение след поколение, за да унищожат страната си. Цели три пъти откакто съм жив, тази нещастна България излага населението си, предимно селско, на страданията на войната и наказанието от поражението. За тях все още не е настъпил момента на покаянието, но той ще дойде скоро!”

15 юли 1944 – бомбардиран Лом. Липсват данни.

24 и 28 юни 1944 – бомбардиран гр. Алфатар. Липсват данни.

26 юни 1944 – бомбардиран гр. Сопот. Липсват данни.

29 юни 1944 – бомбардиран гр. Русе. Липсват данни.

3 юли 1944 – отново бомбардиран гр. Русе. Липсват данни.

15 юли 1944 – бомбардиран Лом. Липсват данни.

28 юли 1944 – отново бомбардиран гр. Лом. Липсват данни.

28 юли 1944 – около 150 американски самолета нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Убити 25, ранени 52 човека.

30 юли 1944 – отново бомбардиран гр. Лом.

18 авг. 1944 – за четвърти път е бомбардиран Лом. Липсват данни.

2 септ. 1944 – сформиран е нов, с леви убеждения кабинет начело с Константин Муравиев (той е бил военен министър в правителството на Ал. Стамболийски). За няколкото дни, в които съществува, този кабинет закрива фашистките организации, на 05 септ. скъсва дипломатическите отношения с Германия, дава пълна амнистия на политическите затворници и нарежда да започне изтеглянето на окупационните бълг. войски от Сърбия и Македония. Въпреки това, всички министри са осъдени от т. нар. Народен съд (един на смърт, няколко на доживотен затвор). Повечето от тях умират в концлагера в Белене и др. лагери и затвори, част са освободени като неизлечимо болни немного преди смъртта им. През 1996 г. всички са реабилитирани.

5 септември 1944 – СССР обявява война на България. Тази дата е твърде особена, защото България никога, дори и след 21 юни 1941, не обявява война на СССР, и не изпраща и най-малка военна част срещу СССР (изпратен е само 1 медицински вагон по линия на "Червения кръст"). Заслугата за липсата на военни действия спрямо СССР е най-вече на цар Борис, и е в основата на „германската версия” за неочакваната му смърт (49-годишен). Главният претекст на СССР за обявяването на войната е, че въпреки скъсването на дипл. отношения с Германия, България позволява на немските войски безпрепятствено да напуснат страната.

8 септ. 1944 - България обявява война на Германия. Отделни германски военослужащи са арестувани и преди тази дата. След 8 септ. 1944 България попада в изключително заплетена ситуация. Тя от дек. 1941 е във война с Великобритания и САЩ, от 5 септ. 1944 е във война със СССР, от 8 септ. 1944 е във война с Германия, от 17 септ. 1944 във взаимодействие с армията на СССР (с когото е в положение на война) реално воюва против Германия, т.е. юридически България е в положение на война с всички тогавашни велики сили. Това формално положение продължава до 15 септ. 1947, когато влизат в сила подписаните на 10 февр. 1947 в Париж мирни договори с тези държави.

(ЗА ТОЗИ ПЕРИОД ЩЕ ИМА ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ)

(СЛЕДВА)

VI. ТЪМНИЯТ ПЕРИОД 09.09.1944 – 28.02.1948 Г.

9 септември 1944 – в ранната сутрин на този ден членове на Военния съюз, на БКП и на др. партии в състава на ОФ извършват преврат. Арестувани са на първо време министрите и регентите, установено е правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев от Военния съюз. Червената армия все още не е дошла до София.

9 септ. 1944 г. заварва Царство България с 3 радиоразпръсквателни предавателя: националният радиопредавател във Вакарел (номинална мощност 100 kW, реална – 10 kW) и предавателите във Варна и Стара Загора (тяхната номинална мощност е 2 kW, реална – 800 W). Денонощно излъчване няма – дори нац. радиопредавател е излъчвал само 10 часа на денонощие. За междунар. радиовръзки се използват 2 късовълнови и 1 дълговълнов предавател, доставени през 1928 г., както и само 13 свързочни радиоприемника. С тази техника са поддържани редовни радиовръзки само с 2 държави (Б.а. – едната е Унгария, другата засега не съм установил). Подготовка на радисти (вкл. основи на радиотехниката) е извършвана само от Министерство на войната. В проведените от частни лица до 09.09.1944 няколко образователни радиотехнически курсове, са давани минимални познания срещу стабилно заплащане – големите радиотехнически фирми нямат никакъв интерес всеки да се научи сам да си ремонтира радиоприемника.

есен 1944 – в условията на полуразрушена съобщителна структура и техника, Ремонтната телеграфна и телефонна работилница, за да се справи с големия обем работа, увеличава персонала си до 325 човека (немалко за тогавашна България) и получава името „Телеграфна и телефонна фабрика”, съкр. Т.т. фабрика.

17 септ. 1944 – обединената Българска армия (съставена от бившата царска армия, НОВА и доброволци) е в оперативно подчинение на Трети украински фронт и до края на войната активно участва в боевете; провежда 6 настъпателни операции (Нишка, Страцинско-Кумановска, Брегалнишко-Струмишка, Косовска, Сремска, Мурска) и 2 отбранителни (Дравската и Чаковецката).

до края на 1944 - има убийства без съд и присъда на дейци и сътрудници на бившата власт, обявена за фашистка. Макар че такива отмъщения не идват от нищото (архивите съхраняват и обяви за парични награди за убити нелегални, и снимки на убити партизани и нелегални с тяхните убийци, и снимки на отрязани глави), тези убийства са извънредно груба принципна грешка, тъй като новите убийци, претендиращи да са качествено по-добри хора, се смъкват до нивото на предишните. Тази грешка е една от причините за неизбежната ответна реакция - възниква Горянското движение, продължило до края на 1950-те години. Тези убийства пораждат страх и неверие към новата власт в обикновените хора, и бързо са прекратени. (От затворите са освободени и криминални затворници, които също "действат"). След дек. 1944 всичко минава чрез съда (има и смъртни присъди). България все пак няма ужасяващата участ на съседна Гърция, в която се разразява безкомпромисна Гражданска война с много жертви и търсене на спасение в чужбина.

ян. 1945 – преследваният от бълг. и съветски власти водач на Земеделския съюз Г. М. Тодоров (Гемето) отстъпва лидерския пост на Никола Петков (също привърженик на идеологията на Ал. Стамболийски).

9 май 1945 – безусловна капитулация ня нацистка Германия и (формално) край на военните действия в Европа. (Отделни групи и части от герм. армия оказват въоръжено съпротивление и след тази дата, но към края на м. май и с това е приключено.) В Азия войната продължава. Българските войски завършват войната в Австрия и Унгария, с разгром на противостоящите хитлеристки войски от група армии "Егея". От 17 септ. 1944 до май 1945 при военните действия са убити и тежко ранени повече от 32 000 българи.

1945 – създадена е конструкторска група щатни и доброволни сътрудници-ентусиасти, която започва трудната си дейност по възстановяването и подобряването на съществуващите радиоразпръсквателни предаватели и изработване на нови радиопредаватели. Някои установени имена: инж. Георги Несторов (ръководител), инж. Ганчо Пушкаров, техн. Дано Петров, по-късно инж. Деню Белчев, М. Марков, Р. Еленков, но има и други.

1 юли 1945 – започва да излиза месечно списание Радиотехник (1945-46), орган на съществувалото и преди Сдружение на радиотехниците в България, с гл. редактор Бончо Беленски и техн. редактор Н. Илев. В Редакционния комитет са Борис Джаков, Митхен Андреев (секретар на Сдружението), инж. Астарджиян, Емил Давидов, Васил Дебелянов и Димитър М. Димитров (член на Контролния съвет на Сдружението), сътрудници са инженерите Кирил Кирков (тогава асистент в Университета), Ганчо Пушкаров (техн. директор на радиоразпръскването), Асен Маринов, Станислав Мартулков и др. В това списание се публикуват радиотехнически и радиолюбителски материали за напреднали и начинаещи. След полагане на изпит за потвърждаване на квалификацията, членове на Сдружението са 146 радиоспециалисти. Изключени от Сдружението са бившят му дългогодишен председател инж. Георги М. Георгиев – за фашистка дейност в услуга на полициятя, също и Филип Руевски, Дио Любенов, Васил Миленков и Георги Бочев. През окт. 1945 изпита издържат още 78 души, броят на членовете е 224. Част от тия хора са тогавашни и бъдещи автори, публикували във всички последвали български радиосписания, а един от тях - Богомил Лъсков - до фалирането на сп. Радио, телевизия, електроника.

26 авг. 1945 – на тази дата са били насрочени избори за Народно събрание, които са отложени за ноември 1945, по искане на опозицията. (Тогава това е все още възможно.)

5 септ. 1945 – Г. М. Тодоров (Гемето) след много перипетии и опасности, при почти нулев шанс да оцелее, емигрира със съпругата си в САЩ. Най-голяма помощ им оказва членът в тристранната Съюзническа контролна комисия (СКК) и политически представител на САЩ, с ранг на министър, Мейнард Б. Барнс.

18 ноем. 1945 – избори за обикн. Народно събрание.

1945 - осъдени от Народния съд са Петър Витанов, Йордан Стубел, Есто Везенков (директор на Радио Скопие) и др. от разпръсквателните радиостанции.

1945-1956 – основен принцип на военното изграждане е всеобщата военна служба; създава се наборно-мобилизационна армия, чието развитие се извършва на З етапа: 1945–56, 1956–90 и след 1990 (по план до 2010). През първия период в армията започват преобразования по съветски образец. В началото на този етап радиолюбителите са в НССТ, краят на този етап заварва радиолюбителите в ДОСО.

1946 – започва да излиза вестник 'Радиопреглед' – програмен седмичник на Главна дирекция на радиоразпръскването. През 1949 със съдействието на инж. Асен Маринов в него започват да се печатат и технически материали, вкл. радиолюбителски. От хартията, определена за него се заделя неголямо количество с мотива, че „Радиопреглед” ще започне да печата техническа притурка. Всъщност тази хартия се употребява през 1950 г. за издаването на замисленото ново малкоформатно радиотехническо и радиолюбителско списание „'Технически радиопреглед'”. Издействаната хартия първоначално стига само за две книжки на списанието, съдържащи 1-2 и 3-4 броеве (т.е., само 2 книжни тела).

1946 – в с. Горубляне успешна дейност развива частна работилница за производство на сухи ел. батерии. (На това място е построен бъдещия Завод за електронни и преобразувателни елементи, ЗЕПЕ.)

5 март 1946 Чърчил заявява в реч в гр. Фултън, САЩ, че Европа е разделена от ,,желязна завеса", на изток се налага съветската система. Тази реч се приема като начало на Студената война.

30 март 1946–16 окт. 1949 – Гражданска война в Гърция

5 април 1946 – създадено е първото бълг. висше техническо учебно заведение – Държавната политехника. В нея има и катедра „Високофреквентна и слаботокова електротехника” с ръководител проф. Григор Узунов.

юли 1946 – Народното събрание приема Закон за ръководство и контрол на войската. На основание на този закон са разгромени организациите на военнослужещи "Цар Крум", "Неутрален офицер" и "Военен съюз". Извършва се ускорена подготовка на командни кадри в Школата за запасни офицери, във Воен. академия и в съветски военни академии и училища. Подменена е значителна част от кадровия команден състав, смятана за нелоялна към новия политически режим. Започва доставяне на оръжие, военна техника, радиосредства изключително от СССР.

септ. 1946 – проведен е референдум „монархия или република”. Дотогавашното Царство България става Народна република България (НРБ).

27 окт. 1946 – избори за Велико Народно събрание, което трябва да направи необходимите промени в Конституцията. Земеделци и социалдемократи спечелват 101 депутатски места във ВНС.

10 февр. 1947 – в Париж е подписан мирният договор, с който се признава връщането на Южна Добруджа на България и са определени що-годе приемливи контрибуции към Югославия и Гърция. (Всяка от съюзните държави има право да признае дадено правителство само след сключването на този мирен договор.)

На 15.05.1947 са произведени избори за Народни съвети (това е новото название на бившите кметства).

5 юни 1947 – в сградата на Парламента Никола Петков е лишен от депутатския си имунитет, арестуван, на 25 септ. 1947 е осъден на смърт и обесен.

1947 – създадено е държавно предприятие „Радиопром”.

04 юли 1947 – създадено е смесено държавно-частно предприятие “Синдикат електропромишленост”, ЕЛПРОМ с център в София, с начален капитал 300 млн. тогавашни лв. Участието е 95% държавно, 5% частно. Главни акционери са ПТТиР, БДЖ , „Електрификация” – София и Съюзът на градските общини. Инициатор и първият директор на ЕЛПРОМ е инж. Никола Белопитов, дотогава техн. директор в ПТТиР. Същевременно той продължава да е член на Управителния съвет на Министерството на електрификацията (от което получава подкрепа).

12 септ. 1947 – провежда се заседание на Инициативен комитет за организиране на радиолюбителското движение в България.

06 дек. 1947 – обнародвана е в ДВ новата Конституция на НРБ, т.нар. „Димитровска конституция”, до голяма степен копираща Сталинската конституция от 1936 г. В чл. 7, ал. 1 е недвусмислено написано, че „ …, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т.е. общонародна собственост.” От това следва еднозначно, че и честотите, определени за Националното радио и регионалните разпръсквателни радиостанции също са държ. собственост.

15 дек. 1947 – излиза в ефира българската брегова радиостанция „ВАРНА РАДИО”, LZW. Апаратурата (КВ-предавател „Lorenz”-1,5 kW и приемник „Berta”, получени от Свързочния полк в София) в началния период е монтирана в сградата на бившия едър капиталист Ючормански, ул. „Цариброд” 10, но през май 1948 г. е изнесена извън града. Първите радиотелеграфисти са Петко Попов (извършил голяма част от подготвителната работа), Боян Велев, Белчо Колев и Петко Янев. През март 1948 н-к на Радиослужбата при порт Варна става ст. радиотелеграфистът Димитър Грънчаров, през 1950 за н-к на служба „Радиовръзки”при параходство БМФ е назначен ст. радиотелеграфистът Иван Иванов (един от първите SWL, LZ-1343). От 1952 г. „ВАРНА РАДИО” и целият и персонал са в системата на БМФ. Между служилите в някакъв период в бреговата радиостанция радисти и радиотехници има радиолюбители (Тотю Цанков-LZ2FM и др.).

Към края на 1947 са изяснени основните положения и неофициално започва работа Народния съюз за спорт и техника, НССТ. Той се формира чрез сливане на Народния съюз за въздушен спорт, Народния морски съюз, Българския съюз „Народен конен спорт” и организиране на нови дейности, като радиоклубове за обучение по радиотелеграфия, радиотехника, телефонно дело и др. На първо време със създаване на материално-техническата база на радиокръжоците, радиоклубовете и с др. радиолюбителски въпроси се занимават хората от изградения към НССТ Комитет по радиолюбителство – Бончо Беленски, Никола Станев, Митхен Андреев, Асен Маринчевски и др. (този Комитет по-късно прераства във Върховен съвет за радиолюбителство на НССТ).

23 дек. 1947 - национализирани са едрите индустриални и минни предприятия, също и банковото дело.

През учебната 1947/48 г. се създават тук-там кръжоци по радиотехника, радиосвръзки и телефонно дело. (Организираните радиолюбители и обучаваните са във все още неофициалния НССТ.)

От 1948 до 1952 вкл. – се реализира Първият петгодишен социалистически народностопански план (първата Петилетка). Независимо от характера на предприятията (държавни, частни, смесени) и сливанията и преобразуванията им в този период, всичко създадено и произведено се отчита всяка година и общо в края на 1952 г.

1948 – след национализацията, смесено държавно-частно предприятие “Синдикат електропромишленост”, ЕЛПРОМ е преобразувано в държавно Обединение по електротехническа промишленост ЕЛПРОМ. Директор продължава да е инж. Н. Белопитов, но в края на 1950 г. е отстранен от длъжност с мотива “поради изграждането на прекалено големи заводи”. Но само след 3-4 години парто- и бюрократите с изненада установяват, че капацитетът на заводите вече е недостатъчен, за да задоволи постоянно нарастващите потребности.

21-25 февр. 1948 – въоръжени стълкновения в Чехословакия. ЧКП извършва преврат и отстранява умерените политици от коалиционното правителство.

февр.- март 1948 – конфликтът Тито – Сталин навлиза в своята крайна фаза. Югославия обявява самостоятелен път на развитие. На 28 юни 1948 ЮКП е изключена от Коминформбюро.

през 1948 – в Българската армия е въведен политически апарат; партийно-политическата работа се ръководи от Главно политическо управление (ГПУ) на армията.

1948 – в Държавен вестник, бр. 79/1948 г. е публикуван Закон за радиото.

(ЗА ТОЗИ ПЕРИОД ЩЕ ИМА ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ)

(СЛЕДВА)

VII. ПЕРИОДЪТ НА НССТ (НАРОДЕН СЪЮЗ ЗА СПОРТ И ТЕХНИКА) 01 МАРТ 1948 – 1951

март 1948 – провежда се Първият, учредителен конгрес на НССТ, който става юридически призната организация. Главната му цел (както и на приемницата му – ДОСО) е съдействие на армията. През периода 1949-51 г. председател на НССТ е ген. Иван Кинов.

1948 – Иван Джаков публикува в списанието на НССТ „Спорт и техника” първата статия, разясняваща радиолюбителските дейности и насоки.

1948 – Никола Станев, председател на Върховния съвет за радиолюбителство на НССТ публикува практически насочена неголяма книжка за провеждане на късовълнови радиолюбителски връзки, и др. полезни указания.

15 март 1948 – след самостоятелно изработване на някои части и преодоляване на техн. трудности влиза в експлоатация нов радиопредавател на средни вълни – София II, вълна 391,1 м. Лампите в крайното стъпало са съветски, с водно охлаждане, за което е построена и водоохладителна кула. Излъчвана мощност 15 kW. С този радиопредавател се излъчва Националната радиопрограма, тъй като са към края на работните си часове последните оригинални (на фирмата Telefunken) лампи на 100-киловатовия предавател във Вакарел (за там се налага да се търси техн. решение с др. мощни генераторни радиолампи).

юни 1948 – UIR на междунар. конференция в Копенхаген изготвя нов, съобразен с промените след Втората световна война честотен план (т. нар. „План Копенхаген”) за радиоразпръскване за регион 1 (цяла Европа, Монголия, азиатската част на СССР, Африка). България получава 4 честоти (827 kHz-Радио София - национална честота, предавателят е във Вакарел), 593 kHz-Радио Плевен, 1124 kHz-Радио Варна и 1223 kHz-Радио Ст. Загора), също и правото да ползва при необходимост 1484 kHz и 1594 kHz. Планът Копенхаген влиза в сила от 15 март 1950 г. Но още преди това на нашите честоти се появяват нерегламентирани, мощни радиостанции на др. държави. По-късно на нашата национална честота работи и синхронизирана мрежа от 6 радиопредаватели на ГФР. А пиратският радиопредавател в Солун на програмата „Гласът на Америка”, на средни вълни излъчва там, където му харесва.

дек. 1948 – наследените от Царство България държ. военни фабрики се обединяват в Държ. индустриално обединение „Металхим” (по-късно ДСО) към Миннистерство на народната отбрана. По-значителни са фабриките в Казанлък (две фабрики, по-късно Завод 11 и Завод 15), Сопот (Завод 11), Карлово (Завод 15), София (Завод 12) и Ловеч (Завод 14). Има и по-дребни, съществуващи тогава или по-късно създадени работилници, малки фабрики и заводи (за авиоремонт в Пловдив, за телефонна техника в София, за ремонт, по-късно и производство на радиолокационна техника в с. Божурище, Софийско), както и мн. бази, прераснали по-късно в заводи (завод „Сигнал” в София, Завод за радионавигационна апаратура във Варна, „Оптикоелектрон”, Панагюрище и мн. други). В тази грамадна система работят много радиолюбители, но поради Студената война и секретния характер на дейността няма подробности.

18 дек. 1948 – в чест на V Конгрес на БКП започва редовна работа нов късовълнов радиопредавател (изцяло изработен в Б-я), който заменя остарялия и многократно „кърпен” предавател на „Радио Родина” (София III). Мощност 3 kW, вълна 39,11 м, модулация в крайното стъпало. С него се излъчват програми на чужди езици, отново пристигат стотици писма за добрата му чуваемост в чужбина.

1949 – за Българското нац. радио са внесени висококачествени студийни магнитофони с високочестотно преднамагнитване. Използваната тогава скорост на движение на магн. лента е 76,2 см/сек.

27 март 1949 – Учредителен конгрес на Научнотехническия съюз (НТС), в който се обединяват запазилите се 7 организации на техници и инженери. В Изпълнителното бюро на съюза има двама електроинженери, Марин Калбуров и Петър Богоев (по-късно директор на Силнотоковия завод „В. Коларов”), а между членовете на съюза са и немалък брой слаботокови специалисти.

През 1949 – в Мин. на ПТТиР е създаден „Научноизследователски отдел и лаборатория”, през 1950 преобразуван в Научноизследователски институт. Той през 1952 се обединява с Ин-та за проучване и проектиране при Гл. дирекция на радиоразпръскването. С ПМС на 22 ян. 1954 така обединения ин-т е утвърден с името, което носи и до сега (2014 г.) – Научноизследователски институт по съобщенията, НИИС. С навлизането на компютрите, дейността му се разширява към интегриране на съобщенията и компютрите.

март 1949 – залочва ежегодно провеждане на състезания по радиотелеграфия (винаги започват през март като околийски състезания, след тях – окръжни, и към май се провеждат заключителните републикански състезания) в системата на НССТ (по-късно на ДОСО).

1949 – с обединението на съществуващи в София няколко (до национализацията) частни работилници за сухи ел. батерии е създадена Батерийна фабрика „Райко Дамянов”, териториално в с. Горубляне в сградата на съществувалата там частна батерийна работилница (на това място е изграден бъдещия ЗЕПЕ). Бившите частници и новоназначените специалисти се оказват хора инициативни и бързо започват производство не само на батерии, а и на селенови токоизправителни клетки. Един от работещите там радиолюбители е Пеню Минчев (по-късно LZ1AC и н-к на радиостанцията на ЦРК).

07.05.1949 – открита е I-вата Национална радиолюбителска изложба.

02.07.1949 – в СССР умира Георги Димитров. И тук има версии за смъртта му, оказала сплотяващо влияние на тези българи, които са за социализъм в България.

от авг. 1949 започва да излиза и печатен Бюлетин на Нар. съюз за спорт и техника. Замисълът е да излиза месечно, но това не е постигнато. През 1949 излизат 4 бюлетина, през 1950 – 6. В Редакционния комитет отговорни редактори в определени периоди са Борис Олшевски и Никола Станев, редактори Г. Бъчваров, М. Пенчев, Ст. Данаилов и др. В този бюлетин се публикуват и материали с радиолюбителска тематика.

27 авг. 1949 – всички съществуващи спортни клубове са закрити, на тяхно място са създани 7 големи ”Доброволчески спортни организации” (ДСО) на производствен принцип (така е в СССР) – „Академик”, „Динамо”, „Енергия” (скоро преименувана на ДСО „Торпедо”), „Спартак”, „Строител” (до 1952 се разпада на ДСО „Ударник” – Трудови войски и ДСО „Урожай”), ДСО „Червено знаме”, ДСО на Българската нар. армия (тук има изключение, някои от съществуващите военни спортни клубове се запазват – ЦДНВ, ВВС, ВМС). Тази система съществува прибл. до май 1957 г., дотогава има и др. преобразувания и сливания, напр. БДЖ се отделят в ДСО „Локомотив”. В някои градове, имащи разнообразна производствена дейност, настъпва хаос. Фрапиращ е случаят в гр. Ловеч, където внезапно се появяват 7 футболни отбора - „Торпедо“, „Динамо“, „Червено знаме“, „Спартак“, ДНА (военните) и „Строител“, от който не след дълго се отделя „Ударник“.

ноем. 1949 – в София, кв. Захарна фабрика е създаден Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов”, като са обединени предприятието Радиопром, Телефонно-телеграфната фабрика, фирмите Родно радио, Ринг и няколко други дребни, дотогава частни фирми. Веднага започва производството на най-необходимото: радиоприемници тип 504 и 506, усилвателни уредби за радиофикацията, телефони, телеф. централи, електромери, магнитноелектрически стрелкови волтметри и амперметри за вграждане в табла. В началото има мн. проблеми от различен характер – влага в помещенията, липса на суровини, нередовно ел. снабдяване, липса на квалифицирани кадри и др. Директор на завода е инж. Иван Гатев (по-късно доцент в МЕИ), след него, все още в началния период на завода – инж. Иван Павлов.

25.12.1949 – Втора национална конференция на българските радиолюбители (с над 100 делегати). Осн. доклад е изнесен от Върховния Съвет на НССТ. Критикувани са и ВС на НССТ, и Окр. комитети на НССТ. Налице е и самокритика, но предимно от ВС на НССТ.

25.12. 1949 – по време на Втората нац конференция, с разрешение само за няколко дни излиза в ефира първата официално разрешена радиолюбителска радиостанция LZ1AA на Центр. комитет по радиолюбителство при Върховния съвет на НССТ. На нея работи предимно Огнян Кукуров, щатен служител на НССТ, после на ДОСО. Копие на част от дневника на радиостанцията има в сп. „Технически радиопреглед”, кн. 1-2/1950 г.

През 1950 са създадени Военен съвет (по-късно Главен военен съвет) и Военни съвети към видовете въоръжени сили и обединенията на Сухопътните войски.

1950 - излиза сп. Технически радиопреглед – месечно издание на Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, и на ЦК за радиолюбителство при ВС на НССТ. Започва и завършва през 1950. В ЦК на НССТ влизат инициаторите на списанието Бончо Беленски, Митхен Андреев, Никола Станев, Кънчо Христов, инж. полк. Георги Танев, Янаки Блъсков и др. Издейства се още малко хартия, първите два броя се издават в едно книжно тяло (бр.1-2), вторите два броя (3-4) – също, но през 1950 списанието е прекратено – поради липса на хартия. Първи редактор е Бончо Беленски. След излизането на първите два броя, по партийно нареждане той е пратен да укрепва производството в Електроламповия завод в Сливен. Редактор става литературният деец М. Михайлов. В сп. се описва откр. на LZ1TPI през 1950 г., има материали и за свойствата на УКВ, радиотехнически статии за начинаещи и напреднали.

12.02.1950 – в една от аудиториите на Природо-математическия факултет на СУ се провежда втората Градска конференция на радиолюбителите от София.

1950 – издадени са разрешителни за кратковременна работа на LZ1KDP, LZ1KEP и LZ1KSR (студентски радиостанции). Заслугата за това е на Димитър Сибирски, той изработва и QSL-картичките.

14.04.1950 – официално е открит радиоклуб „Мария Склодовска-Кюри” в Телеграфопощенския институт (ТПИ) в София, с клубна радиостанция LZ1TPI. На 15.04. LZ1TPI установява първата си радиовръзка със съветската р/станция UA3DM. (След прибл. 4 години повиквателният знак е сменен с LZ1KSI, вероятно поради новото изискване всеки клубен инициал да започва с буквата К. Поради промени в апаратурата станцията е отново открита от приемна комисия. Променя се и името на института - Полувисш институт по съобщенията.)

01.09.1950 – влиза в сила първият Правилник за радиолюбителската дейност, чийто автор е Бончо Беленски – асистент по Физика в СУ, член на ЦК по радиолюбителство при Върховния съвет на НССТ (радиолюбителите са в НССТ).

ян. 1951 – започва редовна работа с повишена мощност (20 kW) Радио Стара Загора. Освен групата на инж. Г. Несторов, много допринасят н-кът на радиопредавателя Никола Танев и колективът на Радио Стара Загора.

юли 1951 – първата радиолюбителска радиостанция LZ1AA на Центр. комитет по радиолюбителство при Върховния съвет на НССТ получава постоянно разрешително. На нея продължава да работи предимно Огнян Кукуров.

(СЛЕДВА)

VIII. ПЪРВИ ПЕРИОД НА ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА (ДОСО) 1951-1960

1951 Проведен е Учредителен конгрес за създаване на Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Създадена е след решение на ЦК на БКП, чрез сливането на НССТ и Съюза на борците против фашизма и капитализма (СБПФК). Устройството и е съгласно административното деление на НРБ – създадени са общински, градски, околийски (до 1959 г.) и окръжни комитети на ДОСО. Клубове по военнотехническите спортове се изграждат и в предприятия, учебни заведения, ТКЗС, по инициатива на граждани и др. Ръководен орган на ДОСО е Централния комитет, който избира Изпълнителен комитет. Дейностите са учебна (в клубовете, практическо обучение по редица дейности, имащи пряко или косвено отношение към военната подготовка – авто- и мотодело, радиотехника, радиотелеграфия и свързочно дело, авио-, морски и стрелкови клубове) и спортна дейност по авио- и автомоделизъм, безмоторно летене, ветроходство, парашутизъм, спортна стрелба, подводен спорт, моторно летене, мотоциклетизъм, морски моделизъм, радиоспортове.

1951 – ентусиазиран колектив от Държ. политехника започва да събира материали, елементи и отделни възли, за да конструира минимума студийна и предавателна техника, с която да започне опити за тв предавания. Ръководител е Ректорът на Политехниката проф. Саздо Иванов, активно участват доц. Кирил Кирков, инженерите Йордан Боянов, Борис Боровски (дотогава известен и като Борис Антов), ас. Ангел Ангелов, ст. ас. Николай Бъчваров, техника Минко Минков (той е и радиолюбител-конструктор) и студентите Александър Доков и Димитър Мишев (по-късно академик). Всички те са автори на радиотехнически статии и книги, публикувани през годините.

15.09.1951 – създаден е Централен радиоклуб на ДОСО, с адрес ул. „Г.С. Раковски” 155 (до пресечката с ул. „Граф Игнатиев”). Първият началник на ЦРК е Йордан Страшимиров, бивш служител в системата на МВР, и по-точно – на ДС. Все още бъдещата клубна станция не е готова. Активисти-радиолюбители на ЦРК са полк. Райко Първанов и майор Будьони Михайлов (по-късно LZ1LB), също служители на ДС. „Нема лабаво!”, както обичаше да казва един наш дълготраен политик. Същевременно прави впечатление, че всички те, както и ген. Иван Пейчев, оказват голяма помощ при отстраняване на пречките пред едва прохождащото българско радиолюбителство. Само фактът, че когато радиолюбителите в някои държави нямат право в течение на години да работят с радиолюбители от капиталистическите страни, а в България такава забрана няма, говори много. В ония сурови години (когато комунисти вкарват в затвора комунисти) това е поемане на голям личен риск. А има и др. примери на тяхното най-благосклонно отношение - самите те са радиолюбители ...

септ. 1951 – започва да работи QSL-бюрото към ЦРК. Макар че има само 2 официално разрешени любителски радиостанции (LZ1AA и LZ1TPI ), за кратки периоди са работили и др. LZ-станции, има и много слушатели с официално регистрирани слушателски опознавателни знаци. Изпреварвайки хронологията, само ще набележа развитието на QSL-бюрото в кадрово отношение. 1. В началния, некъс период работата по изпращане и получаване на QSL-кореспонденцията са извършвали щатните работници на ЦРК (щат за завеждащ бюрото не е имало) и доброволни сътрудници-радиолюбители. 2. Неуточнено кога през 1950-те години отпускат щат, и н-к QSL-бюро става Станьо Т. Василев (бай Станчо, SK), което не означава, че той работи само в бюрото – работи и всичко друго, което се наложи. Това се отнася и за другите щатни служители на ЦРК. Започват да се получават и да се изпращат и радиолюбителски дипломи. 3. Александър Н. Кондов-по-късно LZ1CAH, SK. Между бай Станчо и Сашо Кондов има междинен период, в който отново работят щатните и доброволни сътрудници на ЦРК. Сашо беше глава на многочленно семейство, заплатата му в ЦРК беше ниска, и се наложи той да започне работа на парния чук в МК „Кремиковци” – работа, която не всеки може да издържи физически. 4. Христо Виденов (или Видинов) – бивш военен свързочник от Щаба на армията. 5. Тотю Хр. Чалъков (Тошо Чалъков), н-к на ЦРК, поел и QSL-бюрото. 6. Мария Ахтарова, съпруга на починалия Костадин М. Ахтаров-LZ1AK. Работата беше вече с голям обем и започна да помага доброволно радиолюбителят Владимир Радев. 7. Владимир Радев Радев, LZ1OT (по професия звукорежисьор в БНТ). ОСО е разтурена, и Владо досега (2014 г.) работи като неплатен доброволен сътрудник на БФРА. Десетина години заемащият длъжността н-к на QSL-бюрото бе в състава на Управителния съвет на БФРЛ, но новите властници на БФРЛ (да се надяваме временни, съгласно Устава на БФРЛ) решиха, че не трябва да бъде там. Причините за това решение не бяха изнесени пред радиолюбителската общественост. (Б.а. Участвал съм в разпределянето на получени QSL в някои от междинните периоди след бай Станчо. Обикновено помощта ми се изчерпваше с натрупването на два купа картички за LZ1 и LZ2 (с др. цифри нямаше), които след това щатните разпределяха по окръжните радиоклубове. Два пъти съм разпределял само за София, и чак сега се замислям, че е имало време, когато знаех наизуст всички софийски радиостанции – клубни и лични, а и номерата на доста слушатели … Вторият път разпределях случайно открити QSL в мазето в новообразувания Градски радиоклуб-LZ1KVV, тогава той бе в помещенията на LZ1KSA-IV Соф. район, и там май никой не се занимаваше поне в началото с тази работа. Някои от картичките бяха в лошо състояние. Разпределих аз картичките, обадих се по тлф. на някои соф. радиолюбители. Един дойде веднага – LZ1OK-Виктор, а на приятелите ми Пенко Пенев-LZ1PN и Цецо Лалов-тогава LZ1FX ги дадох лично. И за мен имаше доста QSL. Спомням си, че говорих с Дилко Цветков, шеф на Градския радиоклуб, но дали бързо се оправи това положение – не съм сигурен.)

септ. 1951 – създаден е радиоклуб в Плевен, но за клубна радиостанция е рано да се говори, набляга се на обучение по исканите от ДОСО специалности.

1951 – в Разград, в сграда срещу читалище „Развитие” започват да се събират няколко младежи (дадена им е само една стая) с надеждата да създадат радиоклуб: Павел Николов (по-късно LZ2FG в Русе), Крум Бозаджиев (по-късно LZ2DK), Георги Иванов, Недялко Владев и др. Липсва всичко, но най-много спънки причинява липсата на радиочасти.

окт. 1951 – ръководството на ДОСО отчита, че една от пречките за разрешения за любителски радиостанции е липсата на правоспособни радиолюбители-оператори. Разработени са изпитни конспекти за радиолюбителските класове.

25.10.1951 – проведен е първият изпит за радиолюбители клас В.

дек. 1951 – включен в експлоатация е изработеният от групата на инж. Георги Несторов КВ-разпръсквателен радиопредавател (излъчващ дублиращо програмите на Радио София на чужди езици – София III). Монтиран е в бивша вила зад Пионерския дворец в София, антена квандрантна на 4 мачти.

1952–1990 – името на бившата царска армия е Българска народна армия, БНА.

20.01.1952 – открита е официално „в мъгливо, неделно утро” колективната любителска радиостанция LZ1KAB на ЦРК. Първата радиовръзка провежда Огнян Кукуров – с YO6VG, Раул Василеску от гр. Сталин (така се е наричал град Брашов в периода 1950-60), Румъния, окръг Трансилвания. (По-късно този бележит румънски радиолюбител дълги години работи като YO3LX.) В печата и на самите QSL-картички в един дълъг период (6-7 години) повиквателните знаци, Q-кода и съкращенията задължително са давани с букви на кирилица, а не на латиница. Напр. ЛЗ1КАБ, ЛЗ1КДР, ЩТЦ, ЩСО, гд луцк, гухор и т. н.

1952 – Радио Варна излъчва програмата си от нова сграда и с нов радиопредавател (10 kW, AM в кр. стъпало). Той е построен в Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов” под контрола на групата на инж. Г. Несторов.

15 февр. 1952 - умира Беленски Бончо Цветков (15.05.1913, Разград – 15.02.1952, София) – физик, един от първите български радиолюбители. Завършва с отличие гимназия в гр. Бяла Слатина, 1932 г. През 1936 завършва специалност „Физика” в Софийския университет. Деец на БОНСС. Хоноруван асистент, редовен асистент (1941) във Физико-математическия факултет на СУ. Човек с леви убеждения, участник в нелегалната група „Боевой”, техническо съдействие на Емил Марков и най-много на Емил Попов, когото обучава по радиотелеграфия. Участва в конструирането на радиостанции за нелегалната дейност. Към края на май 1943 е арестуван, малтретиран и осъден на 8 г. затвор. На 08 септ. 1944 въстаници го освобождават от Сливенския затвор. Отново е редовен асистент в СУ, специализация по физика в Париж, 1947 г. През 1949 в съавторство с Никола Станев написват „Радиолюбителски речник” – първото помагало за радиолюбители в НРБ (съдържащ освен термини, и др. ценни указания за радиолюбители). Член на ЦК по радиолюбителство при Върховния съвет на НССТ. Съдейства за откриването на първите законни български любителски радиостанции LZ1TPI и LZ1AA. През 1950 е главен (и единствен) редактор на сп. „Технически радиопреглед”. Автор (1949) на първия Правилник за радиолюбителската дейност, в сила от 01.09.1950. В периоди през 1950 и 1951 успешно работи в Електроламповия завод в Сливен, където е имало проблеми в производството. Побоищата в полицията, затворът и напрегнатата работа след 9 септ. 1944 довеждат до тежко здравословно състояние. Умира в болница в София на 39-годишна възраст.

1952 – доц. Кирил Кирков и студентът Александър Доков осъществяват предаване на неподвижно изображение по жичен път в сградата на Държ. политехника (образът на Г. Димитров).

1952 – предимно за излъчванията на чужди езици (паралелно със София III) е доставен от СССР, монтиран до с. Столник и пуснат в действие мощен КВ-радиопредавател (120 kW).

1952 - започва да излиза радиолюбителското и радиотехническо списание "Радио" (през годините преименувано "Радио и телевизия", "Радио, телевизия, електроника"), тираж 2000 бр.

1952 – излиза от печат книгата „Ръководство за радиста и късовълновика”, издание на ДОСО.

февр. 1952 – появява се информация за първите радиолюбители с лични радиостанции: полк. Асен М. Маринчевски – LZ1ALK, Михаил Михайлов – LZ1MN (по-късно LZ1AH), Димитър Петров – LZ1DP (по-късно LZ1AF), Андрей Николов – LZ1AN, Димитър Хаджийски – LZ1HI, Никола Николов – LZ1LM, Спас Делистоянов – LZ1DW, Димитър Хаджийски – LZ1HI, Александър Торосян – LZ1NW, Пенчо Тосков – LZ1PT, Страшимир Костов – LZ1SR, Пею Пеев – LZ2PI, Тодор Диков – LZ2AC (по-късно LZ1HA), Васил Терзиев – LZ2AX (по-късно LZ1AB), Милко – LZ2PQ (вероятно Милко Мирочкин, тогава секретар на Радиоклуба в Бяла Слатина), неизв. – LZ2IA. (Въпросът защо голяма част от радиолюбителите след няколко години променят своите повиквателни знаци засега не е изяснен. Обяснение имат само някои частни случаи, напр. Т. Диков се премества от Сев. България в София, съответно променя и инициала си.)

11-25.05.1952 – Трета Републиканска радиоизложба, проведена съвместно с Министерството на ПТТиР и Завод „Климент Ворошилов”.

май 1952 – проведен е вторият изпит за радиолюбители клас В.

май 1952 – в ЦРК е създадено консултативно бюро за устни (1 ден в седмицата) и писмени технически и др. консултации на радиолюбителите.

27 май 1952 – започва строежа на третата в България клубна радиостанция LZ2KAC, във Велико Търново. Най-активни при изграждането са Кирил Несторов, К. Тотев, Николай Йорданов и Т. Коларов. Помощ с дефицитната тогава алуминиева ламарина и др. оказва директорът на завод „Червена звезда” в града Кръстьо Радославов. През същата година LZ2KAC е приета от държавна комисия и официално открита. Началник на Търновския радиоклуб е Трифон Колев Трифонов, началник на радиостанцията е Кирил Несторов.

май 1952 – в заключителните ежегодни Републикански състезания по радиотелеграфия - 1952 най-добре се представят София (Иван Узунов, Спас Делистоянов и Михаил Найденов), Габрово (Стефан Дунев, Киро Иванов и Рачо Христов) и Бургас (Живка Горанова, Стефан Тодоров и Иван Раднев), младият Людмил Левичаров (Пазарджик), пионерите Иван Вучков (Пазарджик) и Стефка Генова (Бяла Слатина).

септ. 1952 – открита е нова клубна радиостанция в София – LZ1KNB. Най-активни оператори са Димитър и Петя.

учебна 1952-53 – Радиолюбителката от Габрово Цонка Петрова Цонева започва радиолюбителските си занимания като ученичка през 1950. Тя постига своеобразен рекорд. В периода 1950-53 г. тя завършва курсове на ДОСО по радиосвързочно дело, ПВХО, безмоторно летене, стрелба и парашутизъм. Само през 1952-53 ръководи 4 радиосвързочни курса, които завършват над 100 радисти. Участва в доброволното радиофициране на ТКЗС в с. Гарван, член е на Съвета на Габровския радиоклуб. Тя е автор и говорител на ежеседмичен радиочас, предаван чрез градския радиовъзел, в който се разяснява и пропагандира радиолюбителството. Активно сътрудничи на сп. „Радио”. Когато от такива хора като Цонева и нейните другари „се наливат основите”, не са случайни високите постижения по-късно на Радиоклуба в Габрово, не е случайно и това, че и сега (2014 г.) в Габрово има достойни радиолюбители.

24.10.1952 – проведен е третият изпит за радиолюбители кл. В и кл. А. Крайната оценка се формира от оценките по дисциплините: 1) Радиотелеграфия – приемане и предаване, 2) Електротехника и радиотехника, 3) Кодове и съкращения, 4) Международна конвенция за далекосъобщенията и правилниците към нея, 5) Закон за радиото и Правилник за радиолюбителската дейност. Необходимо е кандидатът да е организиран радиолюбител от 1 година и да е издържал изпит за клас С най-малко 6 месеца преди явяването за клас В. Първият и за определен период единствен радиолюбител с кл. А става Димитър Кирилов Петров от София. Първата радиолюбителка с кл. В е Виктория Маркова Нешева от Бяла Слатина.

14.12.1952 – произведени са избори за Народни съвети (неофициално „кметства”).

20 дек. 1952 - открита е клубна радиостанция в IV Благоевски район в София - LZ1KSA, отг. Страшимир Костов, LZ1SR, активни оператори Васил Терзиев (тогава LZ1AC) и YL Катя Щърбанова. По-късно към тях се присъединява и YL Елка Сарийна.

ян. 1953 – ДОСО започва да издава дипломи за радиолюбителски постижения на КВ, на радиоклубове и радиолюбители с лични радиостанции. Това са дипломите РДС – „Работил с демократичните страни”, РСС – „Работил със страни в света” (с 25, 100 или повече потвърдени страни), РВК – „Работил с всички континенти”. За слушателите се издават съответни дипломи СДС, ССС и СВК.

Прибл. в началото на 1953 – открита е клубната станция на Шумен (тогава Коларовград), LZ2KSK, отг. на станцията е Марин Ненов.

февр. 1953 – с публикуваната в отпечатаните в едно книжно тяло бр. 1 и 2 на бълг. сп. „Радио”статия „Кристални триоди”, автор Н. Леви, започва придобиването на знания за полупроводниците и транзистора (в период от няколко години наричан „кристален триод”). Полезни критични бележки от к.ф.м.н. Мария Молдованова, доц. физик в Соф. Университет (участничка в антинацистката Съпротива), която в бр. 7 публикува основната статия „Полупроводници и тяхното приложение”.

14.02.1953 – годишно отчетно-изборно събрание на ЦРК. Отчита се като слабост, че почти всички активисти са ученици или студенти, а работниците и девойките са мн. малко. Взето е решение да се увеличи броят на представителите на работническата класа и на девойките в състава на ЦРК.

16.02.1953 – в салона на Централния агитационен пункт е учреден от 37 радиолюбители Пловдивският радиоклуб. Те избират и Съвет на р/клуба от 9 души, с председател кап. Димитър Мандев.

05.03. 1953, 09 ч. 50 мин. – умира Й. В. Сталин. Започва борба за властта в СССР. Няколко дни след смъртта на Сталин, умира и Клемент Готвалд, председател на ЧКП и Президент на Чехословакия.

23.03.1953 – ведомствената комисия дава разрешение за работа в ефира на LZ1KPR, спомагателна р/станция на ЦРК. Предавателят е маломощен, 10 W. Планира се с тази р/ст да работят и се обучават само кандидат-оператори и оператори кл. С, но веднага проличава най-съществения недостатък на тази идея – когато работи LZ1KPR, поради смущения не може да работи основната мощна станция на ЦРК LZ1KAB, и обратно. Ето защо по-късно предавателят и един приемник са дадени на Втори софийски район, където е открита LZ1KAA, а повиквателният знак LZ1KPR изчезва от ефира, за да се появи отново към 1964 г. за радиоклуба при Промкомбинат „Родина”-Ботевград.

05–07 май 1953 – в ЦРК се провеждат петите Републикански състезания по радиотелеграфия. Първенците в отборното класиране са 1. София, 2. Сталински окръг (Варненски окръг), 3. Пловдив. В индивидуалното класиране изпъкват Веселин Борисов (София), Тодор Николов (Бургас), Людмил Левичаров (Пазарджик), Страшимир Костов (София) и Васил Терзиев (София).

6 май 1953 – в София, бул. Руски, в салона на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина е открита четвъртата Републиканска радиоизложба, представени са и два любителски радиопредавателя, от Михайловград (дн. Монтана) и от ЦРК.

08-10 май 1953 - в ЦРК са проведени първите междуведомствени състезания по радиотелеграфия. Участват радисти от ДОСО (те са и единствените непрофесионални радисти), МВР, МНО, М-во на ПТТР, УВТ при М-во на транспорта, ТАБСО и БТА. Отборното класиране: 1-МВР, 2-ДОСО, 3-МНО, 4-ПТТР, 5-ТАБСО, 6-УВТ, 7-БТА.

май-юни 1953 – най-вече поради липса на радиочасти и за масовост в обучението се появяват първите колективни слушателски (SWL) станции LZ906K – Казанлък, LZ907K – Михайловград (дн. Монтана), LZ908K – Търново, LZ909K – Ловеч, LZ910K – Бяла Слатина, LZ911K – Лом, LZ912K – Айтос (инициатори са Драгни Михайлов и Антим Кушев, работещи в системата на М-вото на ПТТР), LZ914K – Пловдив.

юни 1953 – в кн. 6 на бълг. сп. „Радио” може да се прочете странната журналистическа творба (от Пловдив): „Конструкторите Н. Борисов, Шалапутов, Назлев и Драчев отделят голяма част от времето си и почивката си за изпълнение плана, поставен от нашата Партия и народното ни Правителство. Горните другари довършиха в срок подслушвателната радиостанция и я предадоха за ползуване в клуба от техните другари. Чувствувайки нуждата от квалифицирани кадри в областта на радиото, радиолюбителите от Пловдив вникват в устройството на измервателната техника.” Без коментар, но да отбележим, че българските радиолюбители и сега (2014 г.) не обичат журналистите, и има защо …

17.06.1953 – първоначално стачки и протести в ГДР, предимно в градовете, после и въоръжени стълкновения с Нар. полиция и съветски военни части. Има убити и ранени, в Берлин е въведено военно положение, мн. скоро и извънредно положение. С помощта на танкове е постигнато „омиротворяване”.

юли 1953 – Д. Петров за периода 1944-1953 г. в статията „Нашите постижения”: „Радиолюбителството бе почти напълно зависимо от радиоматериалите, намирани на свободния пазар, където различни спекуланти безсъвестно обираха младите творци. А какво можеше да предложи „черният пазар”? Бракувани, изживели времето си части, отпадъци. Радиолюбителите все още нямаха възможности за истинско развитие в колективна среда по подобие на съветските си другари, а продължаваха да работят сами, без перспективи, просто движени от сляп стремеж към радиото, затворени в техните едва ли не „алхимически” кътове като кукувици. Тяхното съзнание бе тровено от различни шарлатани, развели знамето на „радиотехниката.”

14 юли 1953 - от тази дата малкото на брой български любителски радиостанции могат да работят с първите любителски станции от ГДР. Прави впечатление бързият темп, с който нараства броя на станциите (лични и колективни) в ГДР.

24 юли 1953 – първи неофициални пробни радиовръзки от LZ1KPZ, Пазарджик (първата връзка е направена от Славейко Младенов с Швейцария, HB9KC). Радиостанцията е открита от държавна комисия на 09 авг. 1953, операторът Вучков прави първата официална връзка със СССР.

прибл. 15 окт. 1953 – първа, неофициална радиовръзка на клубната р/станция LZ2KPP, Габрово, с UB5KCA, Одеса. Радиостанцията е направена от Михаил Колчев (прави радиоприемника, участва и в монтажа на предавателя), Божидар Попов и инж. Борис Коняров (той проектира предавателя и прави всички изчисления). Макар че получената RST оценка е 578, това само увеличава желанието им да заменят някои елементи с по-качествени и да увеличат мощността. Началник на р/станцията е Петко Петков, антените са монтирани от Иван Атанасов, Иван Мечев и Тодор Шкодрев. Но до официалното откриване (през 1954 г.) минава доста време, бюрокрацията действа бавно.

ноем. 1953 – „В домовете и площадите от високоговорителите и усилвателните уредби се носят бодрите песни на трудовия народ. По широките кооперативни блокове пеят трактори и комбайни. Само народните врагове, потънали в своите черни замисли, съскат злобно и безсилно срещу щастието и новия живот.” – бълг. сп. „Радио” 11/1953, уводна статия.

20 дек. 1953 - в ефира излиза радиостанцията LZ2KCS на радиоклуба в Плевен. Първата връзка е с Будапеща. Главен инициатор и двигател е Ангел Г. Кишев, LZ2PA. Повечето оценки за тона са тон 8, но тогава това не се смята за голяма нередност. Първи оператори са Петко Пешев, Пантелей Константинов, Димитър Шишков, Минчо Донев и хлапето Илия.

1954 – „Подценяването на радиосвързочното дело от някои окръжни и околийски ръководители не е изживяно, от което имат полза само враговете на нашия народ.” – „Много често в радиокабинетите се срещат счупени морзови ключове, слушалки, радиолампи и др. ценни части. Съществува несоциалистическо отношение към материалната част.” – Огнян Кукуров, висш ръководен деец на ДОСО, член на редколегията на бълг. сп. „Радио”. (Б.а., 2014 г. – Капиталистическо също не може да се нарече …)

01 ян. 1954 – за изминалите 2 години от бр. 1 на бълг. списание „Радио”, тиражът е увеличен 4 пъти, и вече е 7500 екз.

от 1954 – към разузнавателните служби на МВР се добавя и Радиотехническо разузнаване, което работи до 1990 г., после разформировано.

1954 – началник на Централния радиоклуб е майор Стоян Бренов, прибл. до последното тримесечие на 1958 г., когато го заменя Панайот Попов-LZ1PM.

през 1954 – обучението в ДОСО на радисти е в рамките на 152 учебни часа, на радиоконструктори – 155 часа и на телефонисти – 80 часа.

23 февр. 1954 – отново е открита от официална комисия радиостанцията на Полувисшия институт по съобщенията (ПИС), новият повиквателен знак е LZ1KSI (преди LZ1TPI). По-късно и институтът е преименуван на Държавен полувисш институт по съобщенията, ДПИС; директор – Крушовенски. Отг. е Радко Радев, оператори са най-често Асен Бехтерев и Николай Корабов.

20 и 21 март 1954 – в Търново се провеждат окръжните състезания по радиотелеграфия. На първо място е строителният техник Паню Генчев от Търново, на второ – Пенко Стефанов от Г. Оряховица.

март 1954 – в Пловдив се провеждат окр. състезания по радиотелеграфия, спечелени от 1-Людмил Левичаров от Пазарджик, 2-Христо Назлев, Пловдив, 3- ст. сержант Шопов от БНА.

5-8 апр. 1954 – Шести републикански състезания по радиотелеграфия. Първи в комплексното класиране са Димитър Ружков (шампион на ДОСО), Веселин Борисов (студент във ВИТИЗ, по-късно актьор) и Васил Михалков. На радиолюбителската сцена се появява като главен секретар на състезанията майор Александър Цветков (по-късно полковник), политически офицер, изпратен да укрепва ДОСО, в радиолюбителските среди известен с прозвището „Цветко-Петко”.

април 1954 – с голям успех са проведени ежегодните окръжни радиолюбителски изложби в Габровски, Сталински (Варненски), Плевенски, Хасковски и Търновски окръг.

30 апр. или 01 май 1954 - доброволната група от Държавната политехника, с направения от тях предавател за звука (20 W) и за образа (50 W), излъчва първото тв предаване - филма-опера "Запорожец за Дунаем" (предоставен безплатно от "Кинефикация"). Антената е турникетна (изработена от М. Минков и Ал. Доков, които я монтират на покрива на Политехниката - сграда в близост до паметника на В. Левски). Излъчваният сигнал се контролира с тв приемник "Ленинград Т-2", предоставен от български офицер, завърнал се от СССР.

9 май 1954 – от 12.00 до 24.00 московско време е проведено международно КВ-състезание, организирано от ДОСААФ, СССР. Участват радиолюбители от 7 от държавите на т.нар. „Източен блок”, без Монголия, Сев. Корея, Югославия (отношенията със СССР са все още силно обтегнати) и Албания). Още в условията е създаден приоритет за някои страни – разрешените обхвати са 160, 80, 40 и 20 метра. Но обхватът 160 м е разрешен от ITU-Женева само на СССР и Чехословакия, останалите (вкл. България) нямат право на този обхват. Независимо от този очевиден недостатък на условията, от публикуваните 3 мес. по-късно резултати става ясно, че в командното класиране България е на непочетното последно място. На първо и второ място eстествено са СССР и Чехословакия. Появява се съобщение и за първите български радиостанции, неизпратили отчети (LZ2KAC, Търново, отг. Кирил Несторов – те пращат отчет, но с 10-дневно закъснение и LZ1KSI, Телеграфо-пощенски институт, отг. Радко Радков). Това състезание по-късно, с променени условия, прерасва в популярния и днес (2014 г.) CQ M Contest.

11 май 1954, прибл. 18.00 ч. – първата, пробна радиовръзка с радиостанцията LZ1KSP на Пловдивския радиоклуб, с DJ1JV-op.Horst, на 14 MHz. QSL- картичка oт него, съхранявана от Хр. Назлев-LZ1CF. При направата на радиопредавателя и токоизправителя се отличават Никола Борисов Бояджиев, Димитър Икономов, Илия Филчев, Величко Павлов, Светослав Русенов, на всички помага Йоан Георгиев. Някои консултации дава инж. Георги Кривошиев.

21 май 1954, привечер – първа връзка на радиостанцията LZ2KST на радиоклуба във Варна (тогава гр. Сталин) с UB5ED, Полтава, на 3,5 MHz. Оператор е Павел Стойчев (текстилен механик). Преди това, за няколко месеца, варненските радиолюбители построяват всичко сами, особено активни са Колю Димитров (военнослужещ), Тотю Цанков (студент), Кирил Найденов (радиотехник, построява вълномер), Коста Миовски (радиотехник, той ръководи групата по направата на приемника – 8-лампов суперхетеродин с 4 обхвата; помагат му Вафиади и Тотю Цанков). Борис Пекарев изчислява антените. На покрива е монтирана 15-метрова антенна мачта и жични антени, смело действа Димитър Петров - по-късно LZ2FD, който още на 31 дек. 1953 се катери по заснежения покрив при – 10 градуса, и с помощта на др. радиолюбители монтира всичко по антенната част. Н-к на радиостанцията е Белчо Христов, активен оператор е Хр. Янев. (Б.а.-LZ1FJ: Има няколко радиолюбители с име Димитър Петров, от които трима са по-известни – варненският Д. Петров-LZ2FD, за който става дума по-горе, сливенски Д. Петров- радиоинж. в авиацията, от мн. години в София, LZ1AW (SK), и Д. Петров – LZ1AF, София – доайен на българските радиолюбители-оператори и председател на Българския телеграфен клуб.)

22.06.1954 – официално открита е радиостанцията LZ1KSP на Пловдивския радиоклуб, отговорник Георги Апостолов Георгиев, ул. „Цариброд” № 1.

1954 – официално открити са колективните радиостанции LZ1KDP, София, Машино-електротехнически институт, отг. Атанас Д. Венков – „Джито” (по-късно LZ1CO), и LZ2KPP, Габрово, отг. Пешко Иванов (повиквателният знак на тази р/ст засега не се среща в др. източници и подлежи на проверка. Точните дати на откриване засега не са намерени.)

лято 1954 – проведена е първата Спартакиада на ДОСО (по примера на подобни спартакиади на ДОСААФ в СССР). Участват много от членовете на ДОСО, провеждат се състезания по спортна стрелба, ПВХО, хвърляне на граната, плуване и една дисциплина по избор: конен или мотоциклетен пробег, спортно ходене, радиотелеграфия (предаване и приемане). Дадено е писмено указание – да се пропагандира Спартакиадата чрез местните радиовъзли и по места да се провежда в празнични дни, да се съчатава по възможност с местни празници (събори, панаири и др.), за да се обхванат повече хора.

юни и юли 1954 – при направени проверки от ЦС на ДОСО на обучението в радиоклубовете е установено, че: „Много наши ръководители по радиотелеграфия все още не са усвоили новите методи на предаване, залегнали в новата съветска методика, а си служат със старите немски начини на преподаване, непочиващи на никаква научна основа …”

1954 – при извършени финансови ревизии на радиоклубове, най-вече в Пловдив, София и Плевен е установено, че: „ Не се заприходяват навреме и по установения начин получаваните материали и съоръжения, не се оформя и тяхното изписване при разход в предвидените книги. Такава практика е в разрез с предвидената първична отчетност и крие в себе си опасност за отклонение на ценни материали от някои недобросъвестни служители.” Не се събира редовно и членският внос, поради което в живота на ДОСО се появява следния соцлозунг: СЪБИРАНЕТО НА ЧЛЕНСКИ ВНОС – ЕЖЕДНЕВИЕ ЗА НАЧАЛНИКА! (на клуба).

1954 – в някои МТС са доставени съветски радиостанции – радиотелефони „Урожай” (два модела:У-1 (1947 г.) АМ-трансивър, – 8-лампов, кварцова стабилизация, фиксирани честоти, диапазон 2000 – 3000 kHz, ВЧ мощност 0,5 – 0,75 W, захранване 12 V, умформер. При 2 антени (предавателна и приемна) осигурява дуплексен режим, 2 честоти , при 1 антена – симплекс на 1 честота. У-2 – (1954 г.), почти същите параметри, но лампите са по-модерни (палчикови, захранващ прякото отопление акумулатор 1,25 V), вместо умформера е използван вибропреобразувател, захранван с 5 V акумулаторна батерия, консумацията е намалена 4-5 пъти, има възможност за намаляване на мощността при работа с близки кореспонденти. Планирало се е създаване на радиосвързочни системи и в ДЗС, ТКЗС, горски стопанства, напоителни системи (за тях се е предвиждало и автоматично радиотелеизмерване и сигнализация) и другаде. Р/станциите „Урожай” понякога дефектират, което се е обяснявало с небрежност и ниска техн. квалификация на поддържащия персонал. (От моя по-късен опит в поддържането на по-сигурни радиотелефони мога да кажа, че невинаги на търсения кореспондент му се иска да говори с диспечера – напротив, спи му се, стачкува му се, иска му се да пийне биричка и др.) LZ1FJ

юли 1954 – публикувани са условията за организираното от ЦК на ДОСО Междунар. КВ-състезание на 4 и 5 септ. 1954, в чест на „10-годишнината на Освобождението от фашизма”. Състезанието е само на телеграфия и само на 14-, 20-, 40- и 80-метровите обхвати. Радиовръзки между р/станции от една и съща зона не се зачитат (напр. LZ1 с LZ1, HA5 с HA5). С една и съща р/станция на всеки диапазон в продължение на 1 час се зачита само една р/връзка. (Б.а. – Така, както е написано, няма място за съмнение – стига прохождението и мощността да позволяват, състезателят в рамките на 1 час може да направи по 1 връзка с 1 р/станция и на 4-те разрешени диапазона, и всяка от връзките ще бъде зачетена, стига да не е със същата зона. Има определено предимство в случаите на връзки чрез приземна вълна със съседните зони (София с Враца, Бургас с Варна и т.н.) Този контест е основата на бъдещия LZDX Contest, дълги години провеждан ежегодно в началото на септември.

29.08.1954 – първа, неофициална радиовръзка на LZ1KSZ, Стара Загора. Оператор е началникът на радиоклуба Иван Карамихов, кореспондентът е YO2KAB от гр. Тимишоара, Румъния. Главни конструктори на апаратурата са Слави Тенев (който отлага предвиждано заминаване) и Иван Стойчев (от градския промкомбинат). Поради липса на някои материали и части се налага те да правят някои компромиси и многократни промени в схемите. Възникват нередности – лош тон, пробив на електролити, в приемника са прекалено силни смущенията по огледален канал. Постепенно нередностите са отстранени, на р/станцията започва практическо обучение на оператори и до официалното откриване връзки правят и К. Димитров, Лиза Мешулам, Маргарита Петкова, Вл. Костов, Ал. Савов и самостоятелно подготвилия се Кънчо Георгиев.

1954 – през 1950-те и 60-те години много се държи на морала (в най-обобщен смисъл на това понятие). Видният наш радиолюбител Димитър Петров пише: „Разпуснатост, евтино удоволствие, тикащо към наклонената плоскост на нравственото падение – ето съдържанието на ежедневните им радиопрограми. Целта е една – човек да не мисли, а ако мисли, да вярва … че Америка предлага най-добрия начин на живот.” Друга негова констатация: „ QSL-картичките, които се получават от там, най-добре илюстрират състоянието на радиолюбителството. Много от тях носят порнографен характер, паднал морал, символ на пиянство и безпътица.” Въобще, капитализмът клони към империализъм, и загнива! - Но как хубаво мирише …

септ. 1954 – първа по-голяма статия на тема радиозасичане (радиопеленгация), автор инж. Георги Танев, бълг. сп. Радио, 9/1954. Дадена е математичната обосновка, разгледани са случаи на радиозасичане с рамкова антена. Изразът „лов на лисици” въобще не е употребен – любителската радиопеленгация все още няма своите ентусиасти в България.

прибл. септ.–окт. 1954 – въведен е нов, втори поред Правилник за радиолюбителската дейност, съдържащ 6 (шест) глави (първият Правилник е от 01.09.1950). Гл. 1 – цели на Правилника и дефиниции на термините, Гл. 2 – категории на радиолюбителите, изпитни комисии, получавани свидетелства за квалификация, Гл. 3 – изисквания за строеж и ползване на любителски р/станции, Гл. 4 – права на радиолюбителите, Гл. 5 – Технически и есплоатационни изисквания при монтажа и ползването на любит. р/станции, Гл. 6 – Наказателни разпоредби при нарушения на Правилника. (Б.а. – Интересен е един пасаж в Глава 5 относно записването в изисквания книжен дневник. По принцип се иска кратък запис на осн. данни на радиовръзката, но „В случаи на предаден текст, имащ характер на телеграма, или ако радиостанцията е била използвана за обществени цели, задължително се прилага копие от разменените съобщения.” Разбира се, и такава радиовръзка трябва да е проведена на някоя от разрешените радиолюбителски честоти. Интересно е, че на тази тема дебатите по радиолюбителските форуми продължават и през 2014 г., т.е. 60 години по-късно.)

окт. 1954 – кратък обзор-съобщение за постижения в областта на „кристалните триоди” (транзисторите) в чужбина. НЧ-усилватели, кип-генератори, ВЧ-генератори (постигната честота на генерация 300 MHz), любителски телеграфен предавател на 146 MHz (чут на разст. 40 km), телевизор с катодно-лъчева тръба с диаметър 12,7 cm и 37 транзистора. „В един напръстник може да се поберат 4-5 транзистора”. Засега в България напръстници има …

вероятно окт. 1954 – Пловдивският радиоклуб предлага нов почин и провежда показно военно учение по радиообмен с радиоколи, съвместно с N-ското военно поделение. Командири на учението са началникът на радиоклуба Георги Черногорски и от военните – л-т Велев. От военните се отличава боецът Трайко М. Георгиев, от радиоклуба – Димитър Драчев, Христо Назлев, Илия Филчев, младите обучаеми Мария Неофитова и Иванка Стоева. Един цитат от дописката на М. Витларова за това събитие: „Другарко Неофитова, преминете на станция ОПБ!. Там в следващия етап ще вземете участие като подчинен радист на УКЖ. Ясно ли е?” – „Тъй вярно, другарю командир!” – отговаря Мария и хуква бързо по пътя за другия хълм.” (Б.а. – Девойката Мария изглежда е дъщеря или др. роднина на изтъкнатия пловдивски радиолюбител Славчо Неофитов, ръководител на КВ-секцията.)

23-25 окт. 1954 – за първи път българска любителска радиостанция участва в телефонния тур на неофициалния свет. КВ шампионат CQ WW DX Contest. LZ1KDP от София, оператори Стефан, Васил, Атанас и Спас, които с 20 W установяват 160 радиовръзки на АМ на 4 обхвата (3,5 до 21 MHz) с 3 континента. (Б.а. – Вероятно операторите са Стефан Цончев – капитан на КВ-командата (chief-operator), Васил Терзиев-LZ1AB, Атанас Венков-"Джито" (LZ1CO) и Спас Делистоянов-LZ1DW.)

ноем. 1954 – ДОСО препоръчва в залите за обучение на радисти морзовите ключове с вдлъбнати ръкохватки да се заменят с морзови ключове с изпъкнали кръгли ръкохватки (тип „Ворошилов”).

18-26 ноем. 1954 – международни състезания по радиотелеграфия (приемане и предаване) в Ленинград (Санкт Петербург). Комплексно отборно класиране: 1) СССР 2) Унгария 3) Полша 4) Чехословакия 5) България 6) Румъния. Присъстват наблюдатели от ГДР, Китай, Сев. Корея и Монголия.

към ноем. – дек. 1954 – в ЦРК вместо учебната р/станция LZ1KPR е открита още една радиостанция, LZ1KAA, с предназначение на нея да работят оператори клас В, и с намаляване на мощността – и оператори кл. С. Радиопредавателят е с мощност 50 W на 20, 40 и 80 m, само телеграфия. Но проблемът си остава, защото когато работи основната станция на ЦРК LZ1KAB (а тя работи мн. често), LZ1KAA не може да работи. Ето защо по-късно апаратурата на LZ1KAA и повиквателният знак са прехвърлени на радиоклуба във Втори (Коларовски) РНС-София, и с адрес на ул. „Козлодуй” при пресечката и с бул. „Мария Луиза” (тогава бул. „Георги Димитров”) се появява добре известната LZ1KAA, една от малкото клубни радиостанции, съществуващи и днес, 2014 г. Клубът LZ1KAA в най-началния си период е „филиал” на ЦРК.

дек. 1954 – първият, експериментален телевизионен център при Машинно-електротехническия институт (един от 4-те института, на които се е разделила бившата Държавна политехника) в София излъчва 2 пъти седмично по няколко часа (вторник от 10 ч. и събота от 21 ч.). В София се приемат добре и изображението, и звукът. Зрителите са съвсем малко, за поява на антагонизъм между телезрители и оператори на любителски и др. радиостанции поради смущения в звука и образа (TVI) е все още рано.

05 дек. 1954 – проведено е КВ-състезание в чест на Димитровската конституция. Преди разглеждане на резултатите трябва да се поясни, че през цялата 1954 г. бившият политически офицер, сега началник по радиолюбителската част в ДОСО, майор Ал. Цветков, неуморно бди и установява, че „Основна слабост в работата на радиоклубовете е слабата политико-възпитателна работа сред радиолюбителите.” Той подлага на унищожителна критика операторите в Пазарджик, LZ1KPZ и на студентската радиостанция LZ1KDP с отг. Атанас Венков – „Джито”, за „предпочитание на радиосвръзки с капиталистическите страни”. Пазарджишките радиолюбители (преобладаващо ученици) все пак се опитват да обяснят, че радиолюбителите от кап. страни са много пъти повече от „социалистическите” радиолюбители, че когато работиш на CQ, не знаеш кой ще ти отговори, че почти всички DX са "капиталистически" и т.н. „Джито” и другите студенти имат достатъчно разум да не опонират на м-р Цветков, но намират свой начин да отговорят. В ЦРК, където безпрекословно властват майорите Бренов и Цветков, са силно изненадани от резултатите: 1. LZ1KDP – 23652 т. 2. LZ1KAB – 12750 т. На всичко отгоре, в тила на ЦРК диша току-що пръкналото чадце от женски пол LZ1KAA – 3-то място, 10488 т. Ай-ай-яй, другари майори …

1955 – поради интереса към бълг. сп. „Радио” се налага второ увеличение на тиража, вече 12500 бр.

ян. 1955 – Ангел Несторов, LZ1AG от Пловдив в статията си „Постижения и слабости” подлага на справедлива обективна критика условията на първото КВ-състезание само между бълг. радиостанции (проведено на 05 дек. 1954 г.). По-късно условията са променени. Това състезание след години е наречено LZ КВ шампионат.

25 февр. 1955 – Втори конгрес на ДОСО. Неколкостотин делегати от България, гости от подобните на ДОСО организации от СССР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР и Северна Корея. Проведена двуетапна радиощафета с окръжните градове, ръководена от Пеню Минчев и Веселин Борисов от ЦРК. Осн. насоки в радиолюбителството: 1) Масовизация. 2) Засилване на пропагандирането за разпространяване на радиотехнически познания. 3) Подобряване на социалния състав на радиолюбителите, като се привличат повече жени, работници и селяни. 4) Подобряване на политическата подготовка на кадрите. 5) Засилване на директното участие на радиолюбителите в развитието на народното стопанство.

От 1955 Българската народна армия е съставна част от въоръжените сили на страните участнички във Варшавския договор.

01 март 1955 – в изпълнение на едно от решенията на Втория конгрес на ДОСО, в ЦРК е организиран двумесечен вечерен радиолюбителски операторски курс за 22 жени и девойки. Занятията по радиотелеграфия води Стоян Чобов, по електротехника и радиотехника – Иван Петров, по Правилник за р.л. дейност, кодове и съкращения – Пеню Минчев, LZ1AC. Споменати са Мария Паунова („светли, къдрави коси”), Мария Борисова, Станка Шехтова, Здравка Стефанова, Надежда Радева. В края ня април 1955 всички курсистки издържат изпита за радиооператорския клас С.

30 март 1955 - в ЦРК е проведен първият изпит за радиолюбители-конструктори клас С. Явяват се 42 кандидати, издържат 17. Първият издържал изпита радиолюбител-конструктор е Николай Нанков (по-късно LZ1BN), ръководител на радиолюбителски кръжок в Двореца на пионерите, София. С отличен успех издържат и Стефан Ковачев (активен автор в сп. Радио), Георги Терзиев и Филип Димитров. Първата девойка радиолюбител-конструктор кл. С е Анка Симеонова. (Не е изяснено дали изпитът е продължил на следващия ден.)

април 1955 – ЦК на ДОСО предлага създаване на Единна спортно-техническа класификация (ЕСТК), предлага и за широко обсъждане (до 30 юни 1955) проектонорми за спортните разряди и звания в областта на радиолюбителството (трети, втори, първи разряд, майстор на радиолюбителския спорт, шампион на ДОСО).

07 март 1955 – в чест на Деня на радиото в София, зала „България”, е проведено събрание, доклад изнася Цола Драгойчева, министър на ПТТР. Следва голям тържествен концерт. Денят на радиото е честван и в др. градове, най-ярко в Плевен. Във Велико Търново колектив радиолюбители, оглавяван от К. Бостанджиев, завършва строежа на радиостанцията LZ2KAC за радиоклуба. Събрани са материалите и за станцията в Дряново.

09 апр. 1955 – започва проби в ефира р/ст LZ1KDA на Хасковския радиоклуб. Осъществена е първата радиовръзка с LZ1KSP, Пловдив, в същия ден и с LZ1KAB, София. Апаратурата е готова още на 20 февр., но поради липса на помещение (не се знае къде трябва да бъдат мотирани антените), има забавяне. При строежа на радиостанцията активно работят Димитър Славчев, н-кът Христо Кавърджиков, инж. Арнаудов, помагат Надежда Мирчева, Милуш Николов, Тодор Тунчев, консултанти са инж. Вълчанов, Тончо Тонев. Веднага се появяват и млади оператори – Димитър Гаджев, Генко Стайнов, Мария Митева, Атанаска Борисова и др.

прибл. май-юни 1955 – активно работи радиостанцията LZ1KRF при Пионерския дом в Пловдив (не можах да установя кой е н-к на радиоклуба и кога станцията е официално разрешена). Апаратурата е изработена в Окр. Радиоклуб на Пловдив и е предоставена на Пионерския дом през февр. 1955). Под ръководството на няколко опитни оператори – Христо Назлев (LZ1CF), Светослав Русенов (по-късно LZ1DV), А. Стоянов и Пенка Татарлиева, се обучават на радиодело над 30 момчета и момичета-пионери от Пловдив. Тази станция спазва изискването на ЦРК – радиовръзките са изключително с радиостанции от България и от др. социалистически страни. Според друго тогавашно изискване, на QSL-картичката повиквателният знак е отпечатан на кирилица – ЛЗ1КРФ.

1955 – създаден е нещатен радиоклуб на Кюстендилски окръг от самодейци-радиолюбители начело с Асен Тасев, Григор Танев и Любомир Зрънчев, първоначално без радиолюбителска станция. По-късно се присъединява и Благой Пенев, изработен е КВ-предавател с мощност 25 W, открита е любителска р/ст LZ1KKR. През 1958 г. самодейният радиоклуб е преобразуван в щатен радиоклуб на ОК на ДОСО – Кюстендил, с началник Благой Пенев. През 1963-64 г. н-к е Хр. Юнаков (клубът е преместен в 3 нови помещения), след 1964 г. – Симеон Г. Йондев. В Кюстендилския радиоклуб получава първоначалната си подготовка Здравка Бучкова (SK) – LZ1ZQ, дългогодишен секретар на БФРЛ.

14 дек. 1955 – България е приета за член на ООН.

18 ян. 1956 – влиза в действие първата в България телефонна радиорелейна линия София - Пловдив.

03.03.1956 – официално открита е радиостанцията LZ2KDO на Радиоклуба в гр. Толбухин (дн. отново Добрич).

1956 – влиза в редовна експлоатация нов мощен средновълнов предавател на Радио Плевен (производство на ГДР, вълна 506 м). С него се покриват дотогавашните „мъртви зони” в Северна България.

28-29 юни 1956 – вълнения в Полша.

23 окт. - 10 ноем. 1956 - Унгарски събития. След приключването им над 200 000 унгарци, вкл. и радиолюбители, са в емиграция.

през 1956 – активно излъчват опозиционните разпръсквателни радиостанции „Горянин” и „Христо Ботев”. Установено е, че те излъчват от различни предаватели, но в един радиоцентър, разположен прибл. на 17-18 км северно от Атина. Целият район (ок. 10000 кв. м) се охранява от военослужащи на САЩ. Радиостанцията „Горянин“ излъчва предаванията си от април 1951 до октомври 1962 г. В създаването на „Горянин“ участват и емигрантски организации. Една от тях, Български национален комитет „Свободна и независима България“ под ръководството на д-р Г. М. Димитров, създава и радиостанция „Свободна България“ в САЩ.

ноем. 1956 – обявени са резултатите от КВ-състезанието за купата на бълг. списание „Радио”. Купата е спечелена от екипа на Ст. Загора, LZ1KSZ в непрекъсната, безкомпромисна борба със състезателите на Пазарджик, LZ1KPZ.

дек. 1956 – първата българска радиостанция, получила югославската диплома WAYUR, е LZ1KRF от Пловдив (№ 39 в света).

към 31 дек. 1956 – из строго секретен (тогава) доклад за агентурно-оперативната работа срещу вражеските прояви сред младежта през 1956 г.

За цялата 1956 г.:

ДОСО и ФИЗКУЛТУРА

ОБЕКТИ ОБЩ БРОЙ ВРАЖЕСКИ КОНТИНГЕНТ %

1. ДОСО 657 37 5,6

2. ДСО и нац. отбори 780 48 5,0

3. ВКФС 180 7 4,0

        ВСИЧКО:    1617        92                      5,1  

В радиолюбителството са получени и донесения за нерегистрирани, „пиратски” радиостанции. (ДСО е Доброволческа спортна организация, каквито е имало по това време.)

01.01.1957 - списание "Радио" започва да излиза под името "Радио и телевизия".

1957 – В БНА е създаден Отряд за радиотехническо разузнаване, подчинен на РУ на ГЩ. Той постепенно се превръща в Отряд за радио- и радиотехническо разузнаване.

начално тримесечие на 1957 (неустановена дата)– по инициатива на Окр. радиоклуб в Бургас е проведено вътрешно КВ-състезание „в чест на IV конгрес на ОФ, българо-съветската дружба и борбата за мир”. Състезанието е в два тура – телефонен и телеграфен. Комплексно първото място спечелва LZ1KPZ (Пазарджик), а в класацията слушатели – LZ-1419, swl Doby (Добромир Добрев, по-късно LZ1DZ) от Ст. Загора.

прибл. март 1957 - към Градския радиоклуб на София (по това време изпълняващ функциите и на Централен радиоклуб) е създадена УКВ секция, възглавена от Емил Стоилов-LZ1EF. Под неговото ръководство се осъществяват УКВ радиовръзки на мотопробега на Центр. автомото клуб на ДОСО (13 апр. 1957), на състезания по алпинизъм и др., както и при някои акции на Планинската спасителна служба (ПСС).

към март 1957 - в радиоклубовете в Б-я са членове или се обучават в радиолюбителски, свързочни и технически курсове над 10000 души.

1957 - активно работи радиостанцията LZ2KBS на Пионерския дом в Търново с отговорник Сийка Янчева.

3 март 1957 – второ вътрешно КВ-състезание на жените-късовълновички. Първо място спечелва LZ1KRU-София (Петранка Георгиева, Славка Тръпкова), второ място-LZ1KSP-Пловдив (оператор Стефка Добрева), на трето място е Търново-LZ2KBA (Христина Белберова и Стефка Попова), следват LZ1KBD от София, оп. Маргарита Петкова, LZ1KPW-Пещера (Величка Николова, И. Андонова) и др.

13 апр. 1957 – радиолюбителите осигуряват отлична радиовръзка през цялото време на Мотопробега на България. Дни преди и след мотопробега се провежда усилена разяснителна и агитационна дейност по местните транслационни радиовъзли, в резултат на която в радиоклубовете и мотоклубовете на ДОСО се записват много младежи и девойки.

юни 1957 – в списание „Радио и телевизия” 6/1957 е публикувана статия „Състезанията „Лов на лисици” на югославския радиолюбител Жденко Здравко. Схеми няма, но с някои практически съвети статията е полезна за желаещите да се занимават с този спорт, до тогава непрактикуван в България. (Преводачът Р. Георгиев превежда статията от руски език, а не от сърбохърватски, т.е. статията първо е одобрена и публикувана в СССР, и чак тогава в България, макар че със СФРЮ сме съседи … Така де, ДОВЕРЯЙ, НО ПРОВЕРЯЙ!)

юни 1957 – в сп. РТ 6/1957 е публикувана статия „Път на развитието на радиолюбителското дело” на авторитетния румънски радиолюбител инж. Г. Краю, YO3RF от Букурещ. В тази статия авторът се опитва да обясни радиолюбителството от общочовешка и от философска гледна точка. Но някои изводи и идеи на автора не се харесват на редакционната колегия на бълг. сп. „Радио и телевизия”. (Б.а., LZ1FJ: Според мен, това са най-вече изводът, че „не трябва да се поставят определени задачи във вид на бюрократически строги постановления.” и идеята, че радиолюбителят „със затворени очи и слушалки на главата слуша позивните на полуреалния свят.” Действително, от позицията на диалектическия материализъм второто е категорично недопустимо, направо светотатство по отношение на основния въпрос на философията! А първото никак не е в съгласие с държ. политика на Румъния, провеждана от Рум. комун. партия.) Статията е придружена със следната Бележка на нашата редакция: „Редакцията не споделя напълно възгледите на инж. Краю и ще излезе по въпроса за характера на радиолюбителското движение с отделна статия.”

през 1956–57 – съкращения и отново подмяна на част от кадровия състав на БНА. Част от съкратените офицери и сержанти намират работа в ДОСО.

4 окт. 1957 – СССР изстрелва в орбита първия изкуствен спътник на Земята. Радиолюбителите, вкл. и българските, са между първите хора, слушали сигналите на спътника.

1957 – Разградският радиоклуб се премества в сградата на ОК на ДОСО, открита е клубната р/станция LZ2KRZ (датата засега неуточнена) с апаратура, подарена от Русенския радиоклуб. Но ок. 2 години никаква дейност, освен курс за радиоподготовка на донаборници, воден от н-ка на радиоклуба Димов, няма – липсват условия. Напр. през 1958 г. радиолюбителят Кожухаров (по проф. счетоводител) построява КВ-приемник, но в домашни условия – в клуба няма констр. кабинет. Постепенно нещата се подобряват, появяват се първите радиолюбителки Мария Георгиева, Кремена Димитрова, Здравка Георгиева, също и други конструктори – Михаил Якимов, Първан Енев, по-късно – Деско Тодоров. На LZ2KRZ най-активни са братята Валентин и Петър Бойчеви, Христо Йорданов (към 1962 той е и н-к на радиоклуба). През 1960 г. клубът отново се мести в сграда, където има повече помещения и започва да провежда и професионални електротехнически и радиотехнически курсове. През 1962 броят на постоянните членове на радиоклуба е над 60 човека.

16 дек. 1957 – открите е клубната радиостанция LZ1KGD на гр. Гоце Делчев, в кулата на Пионерския дом.

към края на 1957 – в България официално разрешени са прибл. 130 любителски радиостанции – клубни (съгласно с административното деление на страната), колективни (към големи предприятия, учебни заведения и др.) и лични.

ян. 1958 – преведена от немски и публикувана е статията „IARU – вълк в овча кожа”. И тогава, и днес, от позицията на 2015 г., може да се каже, че в статията има някои горчиви истини. Особено явна е насоката на IARU срещу армиите на социалистическите държави (а това означава – срещу самите държави). За тези радиолюбители, които следят политиката е ясно, че голямата част от парите на IARU идват от САЩ. Пледира се радиолюбителите в соц. държави да не съдействат дори под доброволна форма на армиите, но в САЩ е точно обратното – не по-малко от 50 000 радиолюбители са сътрудници на американската армия, а от тях няколко хиляди участват в редовните, планови тренировки на Министерството на отбраната на САЩ. Печален е опитът на Полша, където подобната на българската ДОСО полска организация през 1957 г. се разцепва на две слаби организации, налице е объркване и в крайна сметка, отслабване на отбраната на ПНР. Закономерно немският автор стига до извода: „Ако ние не се занимаваме с политика – тя ще се занимае с нас! Това вече стана веднъж – през 1939 година …”

Младият боец от БНА Д. Ж. Кашеров (ЛЗ1ДЖК) задържа и разобличава агент на IARU–1 регион

ян. 1958 – Ръководството на радиолюбителското движение определя следните основни задачи: 1) Овладяване на УКВ, тъй като там са радиовръзките на бъдещето, за труд и отбрана. 2) Овладяване на телевизията. Критикувано е Централното ръководство на ДОСО, което „не стимулира достатъчно през последните години радиолюбителството”.

01 ноем. 1958 – във Варна, в сухия док започва работа клубната радиостанция LZ2KKZ на Корабостроителния завод „Г. Димитров” с отговорник Христо Янев. В операторското ядро са Иван Денчев, Георги Стойков, Йордан Радев, Никола Лазаров, Драгни Пенев, Тотю Цанков, Димо Узунов, Димитър Петров.

дек. 1958 - ЦК на ДОСО решава названието Централен радиоклуб да се премахне, а дотогавашните му функции да се поемат от Софийския градски радиоклуб (на ул. "6 септември", близко до пресечката и с ул. "Славянска").

дек. 1958 – за началник на Софийския градски радиоклуб е назначен Панайот Миланов Попов-LZ1PM, бивш офицер-свързочник, по-късно картотекиран спортен съдия по съществуващите тогава радиоспортове.

29 апр. 1959 - на общо събрание на Софийския градски радиоклуб (който по това време непродължително изпълнява функциите и на ЦРК) е взето решение поради продължителна и разнообразна радиопиратска дейност радиолюбителят Димитър Панов Сибирски (най-известен като LZ1DX) да бъде изключен от радиоклуба и лишен от радиолюбителски права, т.е. практически да бъде изключен от радиолюбителското движение. В продължителен доклад председателят на Съвета на радиоклуба Сотиров (вероятно Христо Сотиров, един от първите съдии по радиолюбителски спорт, а към апр. 1959 или по-късно н-к на Радиотелетипната служба на Мин. на съобщенията, т. нар. „Централен радиотелеграф”) разглежда пиратската дейност на Сибирски в периода 1949-1959 г. (Б.а. ПОДРОБНОСТИ ДОПЪЛНИТЕЛНО).

1959 – Батерийната фабрика в Горубляне прераства в завод в състава на ДСО „Електроматериали и градивни елементи”. В него са проектирани и произведени първите български маломощни и силови германиеви диоди, транзистори и тиристори (но 3 години по-късно това модерно производство е прехвърлено в Завода за полупроводникови елементи в Ботевград). Производството на сухи батерии и технически въглени също е прехвърлено в други, нови заводи. През 1967 е е определена осн. посока на развитие на Завода за електронни преобразователни елементи, ЗЕПЕ в Горубляне – производство на кварцови кристали и филтри, също и на широка гама селенови клетки. През 1970 е построена нова производствена сграда с модерни цехови помещения и лаборатории. Заводът има 4 цеха: за селенови токоизпровители, за синтетични кварцови кристали, за кварцови резонатори и монолитни кварцови филтри и за часовникови кварцови резонатори.

авг. 1959 – дейно работи новооткрития Радиоклуб в гр. Силистра с началник Христина Н. Славова, който в началния си период е клуб за пример и подражание, клуб, обърнат с лице към народното стопанство. В Добруджа електрификацията изостава, липсват кадри. Обучени са много младежи и девойки по радиоконструкторство, строително електроинсталаторство (1 месец теория и 3 месеца практика), електромонтьорство по електропроводи и ел. мрежи. Обучението на радисти (донаборници и радиолюбители-оператори) се засилва след назначаването на опитния радист-методист Н. Димов на щатна инструкторска длъжност. Хр. Славова организира самодейни радиоклубове в Тутракан, Алфатар, Дулово и с. Кайнарджа, също и 10 радиозали в силистренски села.

6 септ. 1959 – междунар. задочно КВ-състезание по повод на 15-годишнината от 9 септ. 1944. Класиране отборно: Клубни р/ст 1) СССР 2) България 3) Румъния. Индивидуални р/ст 1) СССР 2) Румъния 3) Чехословакия. Слушатели 1) Румъния 2) СССР 3) Чехословакия. Участват 630 радиостанции и 78 слушатели (на 1-во място сред слушателите е Спас Делистоянов, LZ1-113). Броят на участващите радиостанции в това традиционно състезание (предтеча на бъдещия LZDX Contest) всяка година нараства.

1960 – въведен е нов, трети поред Правилник за радиолюбителската дейност. В него измененията са в насока разширяване на правата на радиолюбителите.(Организираните радиолюбители са в с-мата на ДОСО).

1960 – официално открита е радиостанцията LZ1KCZ на Радиоклуба в Държавния завод за целулоза „Стефан Кираджиев”, гара Кричим. Създаването на радиоклуба и направата на радиостанцията се дължат най-вече на труда на работника от Електроремонтния цех, радиолюбителя Никола Борисов Бояджиев, LZ1CS (бивш инструктор по радиоконструкторство в Пловдивския радиоклуб), отзовал се на повика на Правителството на НРБ за подпомагане на материалното производство.

февр. 1960 – ДОСО издига лозунга „На борба с радиосмущенията!” в две направления – смущения, които пречат на радиолюбителите (слушателите, зрителите) и смущения, които радиолюбителите създават. В процеса на проучване на проблемите е установен печалния факт, че в България към началото на 1960 г. почти всички произведени в страната електроуреди и съоръжения не са снабдени макар и с най-прости противосмутителни филтри. Всичко е в съвсем начален стадий: „”Да се започне организирана борба …”, „да започне да действа току-що организираната Група за борба с промишлените смущения към Управление на съобщенията …”, „Предстоящо е издаването на Временен правилник, който да уточни законните положения …”, „Ще бъдат създадени временни норми …”, „Уточнява се и организационната структура …”, „Да се използуват …”, „Да бъдат изработени …”, „Да се въведат …” и т. н. Б.м., LZ1FJ: Какво може да се констатира днес, 55 години по-късно? Видовете смущения са се увеличили, борбата с тях и до 1989 г., и след това е с резултати, близки до нула. Относителен успех има само по отношение на смущенията, създавани от радиолюбителите (но са се увеличили т. нар. преднамерени смущения, псувни в ефира и др.). Според мен това се дължи на липсата на каквито и да било санкции спрямо нарушителите.

11-13 февр. 1960 – в Пловдив се провежда учебно-методически сбор на инструкторите и началниците на радиоклубове от страната. Решения: 1) Всеки радиоклуб да сформира спортни отбори (по тогавашната терминология – команди) по радиотелеграфия и КВ-спорт, отделно мъже и жени, с които да се води системна тренировъчна работа. 2) Радиостанциите на ЦРК, Пловдив и Търново да излъчват тренировъчни текстове по програма от ЦК на ДОСО. 3) Големите радиоклубове да организират курсове за правоспособни съдии по радиоспортовете. 4) След дипломирането на съдиите, да се изградят постоянни съдийски колегии.

20 февр. 1960 – създаден е радиоклуб в гр. Смолян, първоначално без клубна радиостанция. Основатели са Милко Я. Бойчев (по-късно LZ1MJ, среща се и като Милчо, а в първия книжен Сall Book – като Минчо), Н. Минковски, К. Недев, Димо Димов (по-късно LZ1LD), Пламен Костов и Петко Петков. От получените няколко дефектни старовремски военни свързочни приемници ентусиастите правят един работещ и започват активна слушателска дейност. Милчо Бойчев и К. Недев изработват преди всичко няколко зумера (изпратени в Мадан, Лъки и Стойките), а след това с упорит труд – и клубната радиостанция, за която предвиждат повиквателен знак LZ1KSK. Тогава в България има един неписан закон (прибл. до края на 1960-те години) – ако вече един суфикс е разрешен в Северна България, той не се разрешава за Юж. България (и обратно). Тъй като вече има LZ2KSK в Коларовград (Шумен), в крайна сметка смолянци избират знака LZ1KSM, известен по цял свят, който към 2015 г. е един от малкото оцеляли инициали на клубни радиостанции.

20 март 1960 – първата УКВ-радиовръзка между български радиолюбители. Инж. Васил Терзиев, LZ1AB/p на връх Ботев и н. с. инж. Ангел Несторов, LZ1KSP/LZ1AG в Пловдив я осъществяват на обхвата 144 MHz, преодоляното разстояние е 64 km. Предварителната работа е особено трудна за А. Несторов, който, нямайки кварцов кристал в обхвата 144 MHz, чрез неколкократна, акуратна технологична ръчна обработка успява да вкара неподходящия кварц, какъвто е имал, в границите на този обхват.

05 май 1960 – с ПМС 116 от тази дата, на базата на Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов” се създават 11 специализирани предприятия на слаботоковата промишленост (т. нар. „роене” на Слаботоковия завод). Това е само официалното начало на трудни процеси, местения в др. сгради, преименувания. Напр. едно от тези 11 предприятия – Развойното предприятие „Електроника” (на базата на Лабораторията за измервателни прибори с персонал 20 човека) по-късно поражда и Института по приборостроене, и Завода „Електроника” (първоначално на територията ня Завода „К. Ворошилов”, не след дълго – на ул. „Софроний Врачански” 36, окончателно – в квартал „Гео Милев”).

начало на юли 1960 – хладно за сезона утро. Първите пионерски състезания по радиотелеграфия, 18 състезатели (момичета и момчета са класирани общо). На приемане най-добри са Веселин Кисьов от Сф, Здравко Келчев и Славчо Славов от Казанлък. Индивидуално класиране (общ резултат приемане и предаване): 1. Веселин Димов Кисьов, Сф (първият пионер – републ. шампион по радиотелеграфия). 2. Славчо Славов, Казанлък 3. Камен Рангелов, Пд. На предаване най-добър е Сл. Славов (93 зн/мин букви и 73 зн/мин цифри). Отборно 1. Дворец на пионерите, Сф 2. Пионерски дом, Казанлък 3. Пионерски дом, Пловдив. Наградите са връчени от полк. Асен Маринчевски, LZ1ALK. Интересно е, че от по-малки населени места като Любимец и Кубрат идват състезатели, а от някои големи градове – не. Това предизвиква негодуванието и порицанието им от внимателно следящия подобни прояви майор Ал. Цветков.

начало на юни 1960 - близо до Лайпциг се провеждат Първите междунар. състезания по радиомногобой на соц. страни. Инициатор за тях е сродната на ДОСО Организация за спорт и техника на ГДР. Българският отбор участва повече за запознаване с този спорт, чието включване в нашата ЕРСК предстои. Но дотогава в Б-я няма обучение по дисциплината Спортно ориентиране, налице е нервничене при радиообмена, и закономерно България заема последното място. В своя анализ популярният в радиолюбителските среди Ал. Цветков (все още майор) уцелва мишената, стигайки до извода, че "не трябва да се откъсва техническата от физическата и психологическата подготовка, защото те представляват едно цяло, осигуряващо успеха". Има обаче и др. фактори - осигуряването на средства за спорт, все още невключен в ЕРСК, липса на треньор и тренировъчна работа по радиомногобой, необходимо е отлично познаване на топографията и др. Ето защо ДОСО взима разумното решение на следващите Междунар. състезания по радиомногобой през 1961 г., България да не участва.

юли 1960 – излиза в ефира радиостанцията LZ2KMB на радиоклуба в гр. Кнежа. Станцията е построена на базата на получени бълг. КВ-приемник „Радист-1” и КВ-предавател, производство на завода „К.Е. Ворошилов” (и приемникът, и предавателят са дефектни, бракувани след експлоатация и без някои части). С мн. труд тези апаратури са възстановени и преработени от учителя Петър Станчовски, подпомаган от оператора Янко Терзийски. В ефира работят и Божидар Йондов и Васил Живков. Това е целият малък колектив на LZ2KMB в началото.

1960 – в Коларовград (Шумен) в новия Завод за автомобили, трактори и резервни части е създаден радиоклуб с радиостанция LZ2KBR. По това време в завода работят (предимно в КИПиА) радиолюбителите Марин Ненов, Христо Георгиев, Иван Радев, Кирил Насков, Ненчо Пенчев и др., които се проявяват като добри специалисти и рационализатори. Хр. Георгиев и Стоян Вълчев изработват високочестотен автомат за челно закаляване на клапани, с поизводителност до 10000 клапана за 8 часа и голям икономически ефект. Заводът предоставя помещения на последния етаж – за радиостанцията, конструкторска и морзова зали.

авг. 1960 – в местността Побит камък до с. Нови хан, там, където през вековете винаги е имало някакво селище (ранноезическо, тракийско, римско, средновековно) и тогавашните хора са въздигали ръце в молитви към своите Богове, се появяват млади хора в спортни облекла със странни тръбни конструкции в ръцете си. Провежда се Първото републиканско състезание по радиозасичане („Лов на лисици”). Състезателите са 28 радиолюбители от цялата страна. Всъщност провеждат се две състезания – на 3,5 MHz и на 144 MHz. Призовите места са спечелени ИНДИВИДУАЛНО на 3,5 MHz от 1. Николай Корабов, Варна 2. Величко Павлов, Пловдив 3. Михаил Найденов, София. Малшанс за отличния състезател от Видин Коста Желязков – 4-то място. На 144 MHz 1. Спас Делистоянов, София 2. Михаил Найденов, София 3. Тотю Цанков, Варна. Тук един от лидерите в този спорт Димитър Галмадиев от Толбухин няма късмет и заема четвъртото място. Николай Корабов и Спас Делистоянов получават званието „Шампион на ДОСО по радиозасичане” за 1960 г. ОТБОРНО 3,5 MHz 1. София 2. Толбухин 3. Пловдив. На 144 MHz 1. София 2. Варна 3. Толбухин (дн. отново гр. Добрич).

окт. 1960 - от Завод "Кл. Ворошилов" се отделят 11 приборостроителни и др. слаботокови формации. Една от тях е Лабораторията за електронни измервателни уреди, която става Развойно предприятие "Електроника", а по-късно към него е изграден Завод "Електроника".

18 окт. 1960 – съгласно ПМС 232 от 18.10.1960 шампионите на НРБ по радиотелеграфия и по скоростно установяване на радиовръзки в КВ/УКВ първенства биват награждавани „с позлатен сребърен медал 2-ра степен”.

ноем. 1960 – през този месец е планирано провеждането на Петата републиканска радиолюбителска изложба. Изложбата не се състоява, главна причина за провала е „незаинтересоваността на болшинството от радиоклубовете към това важно мероприятие”. Под същата номерация (Пета републиканска) изложбата е проведена през дек. 1961 г. (Б.а.-LZ1FJ – Вече има случаи на връщането на повредени експонати на участниците, също и на кражби, което води и до мълчаливо въздържане на способни радиолюбители-конструктори, имащи какво да покажат.)

20 дек. 1960 – в ефира се появява първият българин, провеждащ любителски радиовръзки на SSB – Константин Христов Чобанов-LZ1WD от София. По професия е военен, офицер от ВВС на БНА. Преди тази дата е правил безуспешен опит да построи SSB-приставка по филтровия метод, след това опитва по фазовия метод – и успява (потискане на носещата 40 dB, потискане на нежеланата странична лента 35 dB). За няколко месеца работа има 108 страни по DXCC, но дълго след това все още не може да задоволи Европа.

(СЛЕДВА)

IХ. ВТОРИ ПЕРИОД НА ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА (ДОСО) 1961-ЯН. 1968

1961 – в Пионерския дом в Пазарджик активно работи р/станцията LZ1KWG с отг. Тодор Стефанов, получават първоначално обучение много от бъдещите отлични радиооператори. Но по късно, след непонятното закриване на радиостанциите на Пионерските домове в Б-я, в Call Book-а за 1974 г. иницалът LZ1KWG е вече свободен.

1961 – в Завод „Болшевик” в Габрово е създадена група, която въвежда производството на мощни електронни генератори за индукционно нагряване. (След време тази група се отделя като самостоятелен Завод „Промишлена електроника” – Габрово.) В групата тогава и по-късно работят и радиолюбители.

февр. 1961 – в ефира излиза втората българска любителска радиостанция на SSB – инж. Тодор Диков Тодоров-LZ1HA от София. По професия е радиоинженер, преди активен SWL, конструктор на успешния многолампов български свързочен приемник „Сигнал”, плодотворен сътрудник на списанията „Радио” и „Радио и телевизия”, по-късно ръководи техн. служба на Българската телевизия, радетел на движението „Флора и фауна”.

март 1961 – проведен е първият задочен турнир на радиоклубовете по обмен на радиограми с маломощни портативни радиостанции (QRP). Участват 18 отбора с общо 54 радисти. Класиране: 1) Пловдив (отборът в състав Хр. Георгиев, Г. Сълчев и Хр. Назлев обменя 9-те радиограми с др. радиоклубове за 19 мин. и 26 сек.) 2) Хасково 3) Благоевски РК на ДОСО-София (LZ1KSA) и др.

март 1961 – създаден е Градският радиоклуб в Нова Загора (24 радиолюбители-учредители), с 2 секции и радиостанция LZ1KEZ. По-късно започват работа радиостанцията LZ1KNZ при Пионерския дом и 8 лични любит. радиостанции (един от „тарторите” е Асен Богданов-LZ1AN, по-късно в София). След 10 години, през 1971 г. членовете само на Градския р/клуб са 250 човека. Нова Загора има реномето на активен радиолюбителски град. Но идва времето на големите лъжи и псевдодемокрацията, към 2002 г. инициалът LZ1KEZ кратковременно е ползван от печално известната спекулантска организация „Воинтех”, клон Бургас (вероятно само като параван), а инициалът LZ1KNZ e даден на Едноличната търговска фирма „Електроник-Георги Желев” в Нова Загора. Търговците нахлуват в Храма …

март 1961 – създаден е радиоклуб в Асеновград. Осн. работа по създаването извършват командированият от Пловдивския радиоклуб млад специалист Георги Андонов, местният лектор по радиотехника Джамбазов (от „Енергообединение”), м-р Павлов (МНО), ръководителят на пропагандната секция на новия клуб Боев и младият асеновгр. радиолюбител Петър Начев. С конструирането на радиостанция се заема ветеранът Илия Филчев от Пловдивския радиоклуб. Първоначално за радиостанцията е избран опознавателния знак LZ1KCG, но е разрешен др. знак – LZ1KAR (така е в Адресника от 1965 г.), който скоро е заменен окончателно с LZ1KAS (и така остава поне до 1996 г.). В последния кн. Адресник, 2002 г., LZ1KAS и радиоклуб вече дори и формално няма.

12 апр. 1961 – СССР изстрелва за първи път космически кораб с човек на борда – Юрий Алексеевич Гагарин. Радиотелефонният му опознавателен знак е KEDR.

23-25 апр. 1961 – сринатият от англо-амер. бомбардировки по време на войната Лом е възстановен, тук са проведени XIII-те републикански състезания по радиотелеграфия. Крайно класиране ИНДИВИДУАЛНО а) със записване на ръка 1. Веселин Борисов, Сф, шампион. 2. Марг. Петкова, СтЗ (установява нов републ. рекорд за жени по приемане на цифри – 360 зн./мин.) 3. Хр. Станчев, Бс. б) със записване на пишеща машина 1. Евгени Димитров, Сф, шампион. 2. К. Кишишев, Сф. ОТБОРНО 1. София 2. Ст. Загора 3. Пловдив-ГК 4. Русе 5. Пловдив-ОК. Хр. Станчев, Бургас, постига нов републ. рекорд по предаване на автомат. ключ: 143 букви и 135 цифри в минута. На снимката на отбора на София зад петимата състезатели се вижда характерен за това време стенен лозунг РАДИОТО Е ВАЖНО СРЕДСТВО ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА КОМУНИЗМА!

01 май 1961 – влиза в сила Международната конвенция по далекосъобщенията, приета от Междунар. конференция в Женева през 1959 г. Приложение към конвенцията е Правилникът за радиосъобщенията (професионални и любителски). Тогавашното определение за Радиолюбителска служба – служба за самообучение, взаимни съобщения и технически изследвания от любители (лица, имащи необходимото разрешение, интересуващи се от радиотехника) изключително за лични цели и без какъвто и да било материален интерес.

май 1961 - обявен е първият майстор на радиолюбителския спорт в България. Той е Веселин Борисов Кирилов (р. 26 авг. 1935, с. Буново, Пирдопско). През 1952 г., като 17-годишен ученик в София започва изучаването на радиотелеграфията, под влиянието на съученика си Спас Делистоянов-LZ1DW, който след началния етап го оценява точно и го отвежда направо в ЦРК. Поради съчетанието на природен талант и старателни, ежедневни тренировки, Борисов напредва изкл. бързо - в същата 1952 г. печели 1-во място на градските състезания в София. Следват успешни междунар. състезания (Москва, Ленинград, Карлови Вари, Китай), неколкократни шампионски титли на ДОСО. Към 1961 г. В. Борисов приема с ръчно записване 410 цифри/мин. и 290 букви/мин (по с-ма ПАРИС)! През 1960 завършва ВИТИЗ, като актьор участва в мн. театр. постановки и в някои филми. Личен повиквателен знак не е имал (но като оператор е направил мн. радиовръзки от LZ1KAB), слушателски номер вероятно е имал, но досега (2015 г.) не е установен.

14 юни 1961 - влиза в действие радиорелейна линия с импулсна модулация София - Варна.

юни 1961 – обявен е най-добрият радиотелеграфист (ръчна телеграфия и радиотелетайп) на БНА за учебната 1960/61 г. – Асен Кабадозов, „тих и скромен боец, русокос младеж със сини очи, син на партизански ятак от с. Райково, Смолянско”.

27 юни 1961 – в Пионерския дворец в София се провеждат Вторите пионерски състезания по радиотелеграфия. Участниците са в пионерска униформа – тъмносин или черен панталон (пола за момичетата), бяла риза, червена връзка. Състезанията са открити и закрити от полк. Асен Маринчевски-LZ1ALK, с всички атрибути: „Бъдете готови!” – „Винаги готови!”, „Рапорт даден!” – „Рапорт приет!”, фанфари и др. Индивидуално класиране (общ резултат приемане и предаване): 1. Камен Рангелов, Пд 2. Здравко Келчев, Ст. Загора 3. Христо Христов, Пд. Отборно 1. Градски радиоклуб, Пд 2. Окръжен радиоклуб, Ст. Загора 3. Градски радиоклуб, София. Добре се представят и пионерките Лилия Калушева и Елисавета Николаева. Пионерски домове са организирани в градовете в цялата страна, също и в някои села (Бреница, Любимец и др.). Някои от тях имат колективни радиостанции, но защо по-късно всички радиостанции на пионерските домове (с изкл. на LZ1KBD в София) бяха закрити, е една от загадките на социалистическото ни развитие.

юни 1961 - в радиоклуба в Лом членуват вече 90 души (през 1960 - 71 човека). Н-кът на радиоклуба Богомил Проданов създава през 1952 радиокръжок, по-късно радиосекция. През 1953 има вече колективна слуш. станция LZ911K, прибл. 1954 е създадена клубната р/станция LZ2KLR. През 1956 секцията прераства в радиоклуб. Някои от ломските радиолюбители по това време - Ивайло Недев Николов (не след дълго LZ2PF), инструктор по радиотехника и радиотелеграфия, Цветан Петров - шамп. по телеграфия, Ангел Герасимов-LZ1SM, Цветан Златарев-LZ1UM , Кирил Маринов-LZ1MK (те получават повиквателните си знаци по-късно, в София), Лозан Петров и др. Отличничката на курса по радиотехника Цв. Милчева работи в Градското радиоремонтно предприятие. Създаден е филиал на радиоклуба в Пионерския дом "Лилия Карастоянова" със собствена радиозала, конструкторски кабинет и радиостанция LZ2KLP.

юли-авг. 1961 – за първи път българин работи със своя LZ-повиквателен знак от др. държава. Младият, с европейски вид Раделин Гайдарджиев-LZ1UF работи от Варшава като LZ1UF/SP, с официално разрешение от Мин. на съобщенията на ПНР, получено само въз основа на българските му документи за радиостанция. В Полша той намира и избранницата на своето сърце – красивата полска девойка Уршула …

авг. 1961 – Втори републ. състезания по радиозасичане („Лов на лисици”). Победители са Н. Корабов, Варна и Сп. Делистоянов, София.

01-07 септ. 1961 – в Москва, парк „Измайлово” е проведено междунар. състезание по „Лов на лисици”. В комплексното класиране отборът на НРБ (треньор Виктор Кръстев, LZ1VK) заема трето място, от общо 7 участвали държави (вкл. силната в този спорт Швеция). В индивидуалната класация на 144 MHz четвърти (от 17 стартирали) е Сп. Делистоянов, на 3,5 MHz 4-5 място заемат Н. Корабов и Стефан Дунев (от 27 стартирали).

окт. 1961 – интересна инициатива на клуба на ДОСО в с. Стражица (по-късно гр. Стражица). Освен другите курсове, организиран е специално за 20 млади жени-домакини курс по елементарна приложна електротехника, имащ за цел да „се научат сами да поправят своя електрически котлон, ютия и бушони”. Похвално, похвално, … дано!

към края на окт. 1961 – в Търново се провежда съвместно съвещание на ЦК на ДОСО, ЦК на ДКМС и ОК на ДОСО за изучаване на Търновския опит по прилагане на различна техника в селското стопанство (смята се, че ДОСО в Търновски окръг, вкл. и радиоклубовете, най-успешно са осъществили това прилагане). Лозунгът е добър: „Учение и труд, труд и учение!”, но се очертават признаци на разрастващ се бюрократично-управленски апарат – „Председателят на ЦК на ДОСО ген. Н. Георгиев даде указания …”, „Първият секретар на ДКМС Иван Абаджиев също даде указания …”, преди тях пък др. Тодор Живков е дал указания и измислил лозунга … А в капиталистическите страни минават някак си без много указания …

12 дек. 1961 – в ЦДНА е открита Петата републиканска изложба на радиолюбителското творчество. Ще отбележим само заелите първи места в 7-те раздела: Сигналгенератор на Димитър Хаджийски, LZ1HI, Хасково (по-късно в София); Дефибрилатор (уред за подобряване на сърдечната дейност) на Владимир Хранов, Пловдив; КВ предавател на Димитър Грозев, LZ1BZ, София; УКВ предавател на Йордан Мандов, LZ1WF, София; Приемник за мотоциклет на Владимир Хранов, Пловдив; Магнетофон на Иван Гугов, LZ1VS, София; Телевизионен приемник на Борис Лазаров, София. Голям е интересът към Електроостен за укротяване на бикове (с повишаваща бобина на Тесла) на радиолюбителя Тучев от Хасково и към мн. др. експонати.

към 01.01.1962 – в България има 87 радиоклуба. ЦК на ДОСО обявява ясно целта: в България да бъдат създадени радиоклубове във всички градове и в по-големите села. Разрешено е на р/клубовете да провеждат платени професионални учебни курсове по електротехника, радиотехника, телевизионна техника, автомото-електромонтьорство и др. С получените пари радиоклубовете до определена степен се самоподпомагат при техническото обзавеждане, каквото е необходимо на всеки радиоклуб за конструкторски кабинет, радиостанция, материална база за провеждането на професионални и любителски курсове и т. н. Но в някои клубове с малко помещения, гонитбата на пари от проф. курсове и заетостта на помещенията от тези курсове е в ущърб на радиолюбителите, а тук-там и на обучението на донаборници.

през 1962 – списанието „Радио и телевизия” чества 10-годишен юбилей. Започнало през апр. 1952 като „Радио” с тираж 2000 бр., към дек. 1961 тиражът е ок. 16000 бр. и ежемесечно варира поради предоставена хартия. От дадените за продажба чрез РЕП („Разпространение и експедиция на печата”) книжки няма непродаден екземпляр, напротив, търсенето се увеличава. Същевременно се очертава изводът, че само едно списание вече не може да задоволи всички възникнали потребности. Научните работници в радиото, съобщенията, телевизията, електрониката и др. сродни области имат нужда от свой периодичен печат. Многобройните рационализатори с тяхната специфична и изискваща периодичен обзор дейност, също имат необходимост от свой печатен орган. Но такива решения се вземат бавно и на по-високо ниво, и когато са взети са такива, че в списанието (макар и доста по-късно) има цели периоди, в които за радиолюбителите има малко, а за професионално заангажираните – много.

02 апр. 1962 – трети българин се появява на SSB – Спас Делистоянов, LZ1DW от София.

06 апр. 1962 – в ефира излиза на SSB първата клубна радиостанция – LZ1KBA-Градски радиоклуб, София. Четирите р/станции LZ1WD, LZ1HA, LZ1DW и LZ1KBA (всичките собственоръчно направени) в един не съвсем къс период са единствените от България, работещи на SSB. Появата на коя да е в ефира предизвиква невъобразим шум от викащи ги радиостанции от цял свят. (Терминът pile-up идва в Б-я заедно с „антитуталитъризмъ” и „димокрацията”.)

май-юни 1962 – радиолюбителят Ст. Петков във Варна в опитите си за далечно телевизионно приемане успява да приеме програми от 9 европейски държави (в сп. РТ са публикувани 8 отчетливи изображения). Използва най-обикновен телевизор „Рубин 102” и саморъчно направена от бергманови тръби 5-елементна антена „Яги”, с височина 5 метра над покрива (12 метра от зем. повърхност). Тази съвсем обикновена и достъпна екипировка обнадеждава доста тв зрители да започнат опити за далечно тв приемане.

20 май 1962 – Спас Делистоянов-LZ1DW провежда първата директна радиовръзка на българин на УКВ с др. държава. По това време ретранслатори няма. Изнасяйки (с помощта на В. Терзиев-LZ1AB и Д. Грозев-LZ1BZ с кола, предоставена от Пионер. дворец-LZ1KBD) радиостанцията си на х. „Тинтява”, Витоша, в 03.10 LZT на 144,138 MHz той се свързва с оператора Боро Тодорович-YU1CW/p (QTH връх Maljan), разст. 312 km. Антената на Делистоянов е 10-елементна Yagi, танков приемник Emil с 6-лампов конвертор. Мощността от крайното стъпало с лампа ГУ 29 е не повече от 25-30 W. (Това е началото на серия блестящи директни УКВ-връзки на бълг. радиолюбители през следващите години.)

към средата на 1962 - над 100 радиоелектронни конструкции, разработени от радиолюбители, са внедрени в народното стопанство на НРБ.

12 юли 1962 – през 1962 г. се провежда поредното преустройство на образователната система в България, „за по тясно свързване на училището с живота”, с главна цел – политехнизиране на средните училища. В този процес се включва и ДОСО. Началникът на ЦРК Панайот Попов-LZ1PM действа светкавично. В ЦРК е организиран и осъществен 8-дневен курс с 30 преподаватели по „Физика” от Търговищки окръг. Ръководител и лектор е Стефан Дунев: електротехника, радиотехника, ел. измервания, изработване на прости радиоприемници, ремонт на битови електроуреди, посещения на електро- и радиопроизводствени предприятия и др. Учителите (предимно учителки) са изключително доволни. ДОСО взема решение всеки Окръжен радиоклуб да проведе подобен курс.

26-29 авг. 1962 – в Москва се провеждат Третите междунар. състезания по радиомногобой, включващи. 1) Приемане на буквени и цифрови р/грами. 2) Предаване с обикн. ключ на буквени и цифрови р/грами. 3) Движение по азимут с 12-килограмов товар по трасе 5 км, включващо 2 контр. пункта. Трасето трябва да бъде изминато за макс. време 60 мин. 4) Радиообмен с еднотипни маломощни р/станции на 3 буквени и 3 цифрови р/грами за макс. контр. време 60 мин., с допустими до 5 грешки на р/грама. В първите 3 дисциплини се допускат 4-ма състезатели от една държава, като се отчитат макс. резултати само на 3-ма от тях. Б-я, участваща за втори път, е представена от пловдивчаните Хр. Христов (капитан на отбора), Г. Сълчев-LZ1CW, Хр. Назлев-LZ1CF и Пенчо Пенчев-LZ2AC от Коларовград (Шумен), който значително допринася за доброто класиране. Този път отборът е подготвен на 20-дневен сбор в школата в с. Божурище и Петроханския проход (Ст. планина), треньор по ориентиране е осигурен от БТС. Обобщеното класиране: 1) СССР 2) НРБ 3) ПНР, за класирането на останалите засега няма данни. Интересен факт е, че в Б-я дотогава не са провеждани състезания по радиомногобой, спортът не е включен в ЕРСК, но въпреки това класирането е изкл. престижно.

03 септ. 1962 – радиоизложба в гр. Балчик. Експонатите са подредени в голямата зала на читалището. Различни по сложност радиоприемници, измервателен сигналгенератор на Ангел Ангелов, автоматичен телеграфен ключ на Марин Маринов (председател на констр. секция на радиоклуба) и др. По време на изложбата в ефира работи клубната радиостанция LZ2KSB. За тази радиолюбителска дейност на посетителите (граждани на Балчик и летуващи) разказва и отговаря на въпроси активният радиооператор Стефан Найденов. Има интерес и към 26-те радиолюбителски дипломи, окачени по стените. Книгата за впечатления се пълни с възторжени отзиви.

27 септ. 1962 – с ПМС от тази дата Базата за развитие и внедряване (БРВ) при Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов” прерасва в автономен Институт за разработка и внедряване на нови изделия и технологии в радиоелектронната промишленост (бъдещия Институт по радиоелектроника, ИРЕ). Първоначално дейността му е само в битовата радиоелектроника – по-усъвършенствани радиоприемници и първите бълг. телевизори („Опера”, „Кристал”, „София”). Но не след дълго дейността на ИРЕ значително се разширява и в др. области.

05-15 окт. 1962 – първата окръжна радиолюбителска изложба в Разград, посетена от над 15000 човека. Участват радиолюбители от Разград, Исперих и Кубрат. Някои експонати: транзисторен приемник и 25-ватов предавател на Първан Енев (първа награда), изправител за зареждане на мотоциклетни акумулатори и стабилизатор за телевизори на Пано Панов (втора награда), сигналгенератор на Михаил Якимов (трета награда), линеен КВ-приемник и 50-ватов предавател на Крум Бозаджиев, устр-во за сушене на дървесина и тревен фураж. Достойно се представят и начинаещите радиолюбители (Славчо Тинчев, Валентин Маринов, Неделчо Петров, Конст. Иванов и др.), най-вече с транзисторни приемници.

04-05 ноем. 1962 – VIII конгрес на БКП. Избиран е нов Централен комитет на БКП (Първи секретар на ЦК Т. Живков, 101 членове и 67 канд. членове) и 20-членна Центр. ревизионна комисия. Приети са директиви за развитието на страната до 1980 г.; внесени са изменения в Устава на БКП. В средните и нисши ръководни кадри някои началници имат неприятни предчувствия … Започва „разпването” на свалените и „Осанна”-та на новите висши кадри. Из уводната статия на сп. „Радио и телевизия”, бр. 11/1962 г.: „Осъдена бе фракционната и разколническа дейност на Вълко Червенков и Антон Югов. Партията доведе докрай борбата срещу култа към личността и отстрани центробежните сили, които и пречеха да върви напред.” (Б.а. К.Б.-LZ1FJ: Това разбира се е висша политика, но има факти и обикновените хора след време забелязват, че по времето на Червенков и Югов имаше неколкократни, макар и малки, намаления на цените, също и неколкократни, макар и малки увеличения на заплатите, а след това – макар и малки, но многократни увеличения на цените, символични увеличения на заплатите - винаги под нивото на изпреварващата инфлация …) Решенията на Конгреса неминуемо водят и до някои промени в работата на ДОСО.

ноем. 1962 – инициатива на радиоклуба в гр. Пещера (LZ1KPW). Освен радиокурсовете за пионери, средношколци и по професионална радиотехника, радиоклубът организира и курс по англ. език с радиолюбителска насоченост. Тук е мястото да кажа, че и през 1950-те, и през 1960-те години (а и по-късно) изучаване в училищата на английския език като учебна дисциплина почти нямаше (с изкл. на няколко „английски гимназии” за привилегировани). Дори там, където имаше достатъчно желаещи в обикновените училища да изучават този език, това не беше разрешавано, разрешаваха немски или френски език. Трябва да се каже и това, че Пещерският радиоклуб винаги е бил положително оценяван, и ненапразно той, след всички сътресения и всеобщата българска „радиоклубна катастрофа” същeствува и днес, през 2015 г.

01 ноем. 1963 - ЦК на ДОСО възобновява названието и функциите на Централния радиоклуб, дотогавашният Софийския градски радиоклуб е закрит, помещенията на ул. "6 септември" са освободени, имуществото пренесено на ул. "Гурко" 76А, до Нац. стадион "В. Левски". Началникът Панайот Попов-LZ1PM ликува.

1964 – в Ботевград започва работа новоизграденият Завод за полупроводници (официалното откриване е през апр. 1965 г.) През 1965 г. заводът произвежда 2 319 000 полупроводникови прибори (само диоди и транзистори). Но през 1970 г. са произведени вече над 30 млн. полупр. прибори в широка гама – от диоди до силициеви планарно-епитаксиални транзистори, хибридни и MOS-интегрални схеми.

04 март 1964 Бюрото на ЦРК провежда заседание, на което Д. Петров, LZ1AF, представя информация за радиолюбителската организация IARU и нейния правилник. Бюрото взема решение за предложение да се разреши на ЦРК да членува в IARU. (Тогава това не води до успех.) Дотогава се е приемало, че IARU е "вълк в овча кожа".

1964 – младата българска телевизионна промишленост проектира и произвежда тропикализирани радиоприемници по американския стандарт FCC. Над 15 000 бр. телевизори са експортирани в Куба.

юни 1964 - утвърден е нов, четвърти Правилник за радиолюбителската дейност. (Вж РТ 10/1964, с. 290, статия на подп-к Ал. Цветков). Ррадиолюбителите са в с-мата на ДОСО. Увеличават се правата, но и техн. изисквания.

ян. 1966 – започне издаването на сп. „Електропромишленост и приборостроене”, предназначено за специалистите по електротехника, радиотехника, съобщителна техника, изчислителна техника, микроелектроника и уредостроене. Начален тираж 1500. В списанието се публикуват много нови и др. интересни схеми от областта на радиоелектрониката.

през 1967 - производството на битови радиоприемници е преместено в Завода за радиоприемници във Велико Търново.

1967 – в България в сравнение с урожайната и мирна за нашата страна 1939 г. селскостопанската продукция е нараснала 3 пъти, обществената продукция 7 пъти, промишлената продукция 24 пъти, а националният доход 4 пъти. Съответно и радиолюбителството върви уверено напред.

лято 1967 – в България функционират 141 щатни и самодейни (на доброволна основа) радиоклубове с над 10250 члена. Работят над 350 клубни и лични любителски радиостанции.

1967 – DARC публикува анализ на европейското УКВ-състезание за 1967 г. (4 тура годишно). Участвали са 4027 радиолюбители от 34 страни от Европа и Африка. Класиране по брой на участниците: 1. Германия (общо ГФР и ГДР) – 1258 радиостанции 2. Италия – 614 3. Франция – 566 радиостанции. България е представена от 19 радиостанции … (не е посочено мястото и в класацията).

дек. 1967 – Централният радиоклуб на България (ЦРК, CRCB) е приет за член на IARU-1 region, с изискването да бъде образувана обществена Национална радиолюбителска организация, незаангажирана политически, която ще замести ЦРК като член на IARU.

ян. 1968 ДОСО е разпусната, дейността и се поема от Комсомола (ДКМС) (юридически от 07 февр. 1968).

X. ПЕРИОДЪТ НА ДКМС

апр. 1968 – ЧКП обявява новата си, реформаторска програма („социализъм с човешко лице”).

20 май 1968 – във В. Търново, при н-к на радиоклуба Иван Попов-LZ2SA, в ефира започва работа втората Фестивална радиостанция LZ9FWY (в чест на Деветия младежки фестивал). Б.а.- LZ1FJ: По повод Фестивала, всички криминални и някои несигурни (съмнителни) елементи бяха по един или др. начин отстранени от големите градове. Прекият ми тогава шеф Йордан Илчев-LZ1AT (техник по радиовръзките на МГП „Илиенци”, Минногеоложко предприятие) и аз, в качеството на радиомонтьор, бързо-бързо се озовахме в командировка в Зап. Стара планина, на западната ни граница, където монтирахме антени (двете мачти бяха от доста дълги сондови тръби), преработената от Дени стара немска радиостанция, акумулаторно захранване и др. в един геологопроучвателен обект (поради липса на път, дотам можеше да мине само камион, но не всеки). Контролираше ни един запасен подполковник на някаква дребна началническа длъжност в МГП. Наблюдаващият ни началник, изглежда, съблазнен да бъде в София за откриването на Фестивала, си замина по-рано (но на нас ни беше наредено да останем в обекта и да правим по-дълго време проби). Ние това и чакахме, и след първите успешните проби, на автостоп и после по БДЖ, също се озовахме в София. Успяме за откриването без мн. шум, и си спомням как между наредените по двата тротоара на бул. „Витоша” столичани бурно аплодирахме чехословашката делегация – най-популярната по време на Фестивала.

юни 1968 – първото Републиканско състезание по рздиозасичане за жени и девойки, София (само на 3,5 MHz). Участват 6 отбора от 5 окръга. Класиране: ИНДИВИДУАЛНО 1. Мария Абаджиева (по-късно LZ1MQ), София. 2. Наталия Каменова, София. 3. Минка Маринова, Шумен. ОТБОРНО: 1. София ГК 2. Ст. Загора 3. Шумен.

юни-юли 1968 – в Шумен и околностите му, при секретар Георги Димов се провеждат и другите релубл. състезания по радиоспортовете. РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ-ПИОНЕРИ: 1. Казанлък 1. Юлиан Спасов, Разград. РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ-СРЕДНОШКОЛЦИ: 1. София ГК 1. Димитър Звездвв, София ГК. РАДИОЗАСИЧАНЕ-ПИОНЕРИ: 1. Шумен 1. Юри Стаменов, Шумен. РАДИОЗАСИЧАНЕ-СРЕДНОШКОЛЦИ: 1. София ГК 1. Димитър Звездев, ГК. РАДИОЗАСИЧАНЕ-МЪЖЕ: 3,5 MHz 1. София ГК 2. Пловдив 3. Русе Индивидуално 1. Кръстю Кънев, Ловеч. 2. Спас Спасов, София ГК 3. Бончо Бонев, Пд. 144 MHz 1. Ловеч 2. Пловдив 3. София ГК Индивидуално 1. Димитър Галмадиев, Толбухин. 2. Кръстю Кънев, Ловеч 3. Господин Петков, Ловеч.

към юли 1968 – в България има над 400 любителски радиостанции (общо за КВ и УКВ).

20-21 авг. 1968 – войски на Варшавския договор (вкл. български военни части) окупират Чехословакия, с което се слага край на опита за „социализъм с човешко лице". Има загинали и ранени и от двете страни, емигрират мн. чехословашки граждани, вкл. и радиолюбители. Установени са 68 радиопредаватели на чехословашки радиолюбители или обслужвани от тях, които с измислени позивни са работели за опозицията от територията на страната (тук не влизат случаите на обикновени любителски радиовръзки с радиолюбители от социалистическите държави, когато са предаване текстове с провокационно или обидно съдържание). Има радиолюбители и в окупационните войски (напр. в българските - бъдещия ст.н.с. 2 ст. К. Йорданов-LZ5KJ и др.)

01 септ. 1968 – умира генерал Иван Първанов Пейчев (р. 1901, гр. Фердинанд, дн. гр. Монтана), първият българин, получил официален радиолюбителски лиценз, макар и като емигрант в др. държава (1926 г., EU2FB, СССР). Ако през 1926 г. Иван Пейчев беше в България, той би излежавал присъда 12 г. и 6 месеца затвор, за активното си, въоръжено участие в Септемврийското въстание 1923 г. Той е в групата, превзела полицейския участък във Фердинанд, участва в боя при с. Бойчиновци, където е ранен. Къщата му е изгорена, роднините му са преследвани и унижавани. През Югославия емигрира в СССР. През 1925-26 г. завършва Висша партийна школа в Москва. Имайки влечение към техниката, в СССР изучава радиотехническата теория и практика. През 1933 г. по поръчение на Коминтерна се връща нелегално в България, с местни материали прави няколко радиопредавателя, подготвя радисти и постига сигурна радиовръзка на ЦК на БКП с Коминтерна. По заповед през 1936 се връща в СССР, ръководител на секретен радиотехнически обект. През септ. 1943 г. е в група парашутисти, изпълняващи мисия в Югославия, след което през Босна, Черна гора, Албания и Беломорието, влизайки неколкократно във въоръжени стълкновения с нацистите и окупационните войски, стигат до България. Девети септември 1944 заварва Пейчев нелегален в Пловдив, където той и Павел Цървуланов осъществяват директна радиовръзка с ЦК на БКП в Москва. По-късно е офицер в Командването на Гранични войски, зам.-министър на ПТТиР, началник на Радиоуправление, а като обществена работа – в ръководството на НССТ и ДОСО (член на Националната радиолюбителска секция), председател на Съвета на ЦРК. Българинът, който въпреки служебната си заетост, от септ. 1944 до смъртта си през 1968 направи много, за да го има и да се развива радиолюбителското движение в България.

03 септ. 1968 - при самолетна катастрофа край Бургас загива Виктор Кирилов Кръстев, борден радист, един от завършилите първия курс за радиолюбители през 1947-48 г., един от първите в България с лична радиостанция LZ1VK, треньор на националния отбор по радиозасичане.

ноем. 1968 – в телеграфния тур на неофициалното свет. първенство CQ WW DX contest в класацията 1 оператор – 7 MHz първото място спечелва Тодор Манев Манев, LZ1KPG (възпитаник на Радиоклуба в гр. Трявна, в София следва „Строително инженерство”, по-късно е LZ3YV).

вероятно началото на юли 1969 – българско радиолюбителско УКВ-състезание. Резултати (първите 3 места): 1) Портативни р/станции – LZ2FR/p, Коста Иванов, Видин, LZ2KBI/p, LZ1KKR/p. 2) Фиксирани р/станции – LZ2KRZ, Разград, LZ1FO, LZ1BW. Участват само 11 бълг. радиостанции. Най-далечна връзка прави LZ2FR/p – 619 km.

26 авг. 1969 – влиза в действие телевизионен предавател на връх Виден, Конявска планина. 80-метрова стоманобетонна кула, върхова мощност на предавателя за изображението 5 kW, мощност на предавателя за звука 1 kW. Носеща честота на сигнала на изображението 207, 25 MHz, на сигнала за звука 213, 75 MHz. Антена – 4-етажна, общо 16 целовълнови дипола. КСВ по-нисък от 1,05. Същевр. са изградени и 5 ретранслатори за увеличаване на обслужваната зона – целият Кюстендилски окръг, голяма част от Благоевградски окръг, приема се и в близката част на СФРЮ.

към края на авг. 1969 – българските УКВ-радиолюбители са провели директни връзки с 19 страни от Европа и Азия (само на 144 MHz). Връзките са предимно метеорни, има и тропосферни.

07 септ. 1969 – традиционното LZ КВ състезание (дотогава разрешено само за радиолюбители от соц. държави, изпълняващо ролята и на Републикански КВ-шампионат). За първи път са поканени радиолюбителите от целия свят, за първи път състезанието е наречено LZ DX Сontest, работи се на CW и SSB. Колективни р/станции: 1. LZ1KPG, София (мс Д. Драчев, LZ1BC; мс Янко Богданов, LZ1VL; мс Спас Спасов, LZ1HW). 2. LZ1KDZ, Сливен (Н. Кънделов, LZ1BM; Стоян Даскалов, LZ1WZ; Мария Савова). 3. LZ2KDO, Толбухин (дн. Добрич) – Росен Радев, Веселин Стоянов, LZ2HA. Лични р/станции: 1. Змс Ангел Несторов, LZ1AG, Пловдив 2. Йовчо Йовчев, LZ2GW, Шумен 3. Мс Христо Назлев, LZ1CF, Пловдив. Получени са ок. 1000 отчета, Европа, но и от Япония, САЩ, Аржентина, Бразилия, Ливан, Египет, Пакистан и Панама. Българските станции са над 120, отчети изпращат само 80. Само 4 бълг. радиостанции правят връзки на SSB, от тях със значителна преднина е LZ1DV-Светослав Русенов, Ст. Загора. Участват и 14 слушатели от 8 държави, от България – LZ2-N-105. Общият брой на участвалите р/станции според един източник е прибл. 1000, според втори източник (изглежда по-недостоверен) - ок. 1500 (но все пак неполучаването на отчети по онова време, по различни причини, не беше нещо изключително рядко).

ян. 1970 – Централният радиоклуб на ДКМС обявява, че проектите за отпечатване на QSL-картички трябва да бъдат одобрени от ЦРК. „Картичките, отпечатани без одобрен проект, няма да бъдат приемани от QSL-бюрото.”

начало на 1970 – ЦК на ДКМС „спуска” пред членовете на организацията (независимо от възрастта, такива са и организираните радиолюбители) основните задачи преди Третия нац. преглед на ТНТМ: 1) Създаване на системи за автоматизация на управлението и производството 2) Конструиране на радиоелектронни апаратури за народното стопанство 3) Конструиране в радиоклубовете вече не само на обикновени КВ- и УКВ-устройства, а и на такива за върхови постижения в спортно-състезателната дейност 4) Конструиране на различни електронноизмервателни апарати. Критериите за оценка са два – икономическият ефект и използването в конструкциите предимно на градивни елементи и въэли, произвеждани в България. Дали ще бъде поне частично изпълнено всичко това, ще стане ясно през окт. –ноем. 1970, когато е прегледа.

26 и 27 февр. 1970 – в Габрово се провежда сбор (до определена степен – секретен) на всички началници на радиоклубове и всички инструктори по радиоподготовка към Окръжните комитети на ДКМС. (Б. м., К.Б. – Изглежда след преминаването на радиолюбителите към ДКМС са възникнали някакви проблеми, но засега не намирам подробности.)

26 апр. 1970 – VII национална конференция на радиолюбителите в България. В големия салон на Централната комсомолска школа се събират радиолюбителите (105 делегати и над 100 гости от цялата страна), представители на ръководството и др. Тук е и общо взето положителния Ал. Цветков, вече "полковник от ЦК на ДКМС". Избран е нов Съвет на ЦРК – 47 души, 11 от които образуват Оперативно Бюро, ОБ (което трябва най-бързо да реагира при проблеми). За председател на ОБ е преизбран инж. Валентин Грозданов, LZ1VG. Обявено е, че любителските радиостанции в Б-я са вече над 500. Положителна оценка на дейността на радиолюбителите е дадена и от БНА. Съобщено е за първата у нас едностранна радиовръзка на 10 000 MHz, разст.3,5 км, проведена дни преди Конференцията. „Комсомолците студентът Румен Велев (по-късно LZ3RV) и младият инж. Димитър Петров-LZ1AW посвещават това свое постижение на 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин.” (Генератор с магнетрон, изх. мощност 5 W, ампл. модулация, рупорна антена. Приемник линеен, с параболична антена с рупорен обратно облъчващ елемент.) По-малко известно е, че са изминали ок. 3 години експерименти с най-различни схеми и части, Румен позарязва следването, а Митко преди решаващия експеримент взима едномесечен отпуск „по никое време”.

26 апр. 1970 – на VII-та национална конференция на радиолюбителите в Б-я е учредена Българска федерация на радиолюбителите, обществена организация в помощ на ЦРК, но формално отделно от него, с първи председател инж. Валентин Грозданов-LZ1VG, който същевременно е и Председател на Оперативното Бюро на ЦРК. Тъй като ЦРК е орган към политическата организация ДКМС (а изискване на IARU е членуващите в нея национални организации да не са обвързани с политически, военни и полувоенни организации), по-късно В. Грозданов е освободен от Оперативното бюро и остава само Председател на БФРЛ.

май 1970 – в междунар. състезание „Миру – мир!” (CQ M) участват 13 български любителски р/станции. Най-добри резултати постигат LZ2RF-Коста Козарев, LZ1WO-Цанчо Цанчев (Пирдоп), LZ1BM-Н. Кънделов, LZ2KTW-Тетевен, LZ1KVV-София, LZ2KSL-Силистра.

15 – 25 май 1970 – Градска изложба на радиолюбителското творчество в София, в салона на бул. „Толбухин” 9. Всеобхватен КВ предавател за телеграфия, АМ и SSB на LZ1BI-старшина Иван Тонов Дишовски (член на LZ1KAA), SSB предавател на Веселин Заяков, тогава LZ2WC (по-късно LZ3CQ, ст.н.с. I степен), „пушки” на Ст. Дунев, Д. Звездев, Сп. Делистоянов, Борис Найденов, 10 GHz-апаратура на Р. Велев и Д. Петров, цветомузика на Петър Петров, няколко УКВ-предаватели, системи за телеуправление по радиото, мн. измервателни уреди и мн. др. експонати, по-сложните от които дело на колективи. Изложбата, особено при откриването и закриването и, е посетена и от голям брой висши номенклатурни кадри.

юни-юли 1970 – конструкторът от ЦРК Яким Якимов създава сложно автоматично електронно устр-во за управлението на 5 предавателя за състезания по радиозасичане (толкова са „лисиците” в тогавашните състезания по радиозасичане). С това в определена степен се облекчава организацията на този вид радиосъстезания, придобиващи все по-голяма известност и масовост.

дек. 1970 – Н. Нанков-LZ1BN прави обзор на някои от състоялите се през 1970 г. състезания. Само първите три места: Радиозасичане пионери 1. Венцислав Дамянов-Сф 2. Д. Стойчев-Смолян 3. Н. Табаков-Сф. Радиозасичане юноши 1. Кирчо Бончев-Варна (той е шампион и за 1969 г.) 2. Стойко Недялков-Лч 3. Пламен Цанков-Сф. Радиозасичане жени и девойки 1. Маргарита Петкова-Сф 2. Пролетка Бобева-Варна. Само тези две състезателки (от 59 жени и девойки) откриват и 4-те лисици. 3. Ценка Василева-Сф. Радиозасичане мъже 3,5 MHz 1. м.с. Кръстю Кънев-Лч 2. м.с. Стоян Петков-Лч 3. м.с. Господин Петков-Лч. Радиозасичане мъже 144 MHz Предвидено е състезанието да се проведе край Ловеч, но не се провежда по вина на ловчанлии (орг. причини). По-късно съст. се провежда край Долна баня, Софийско. 1. Д. Звездев-Сф 2. м.с. Стоян Петков-Лч 3 з.м.с. Анг. Несторов-Пд. Радиотелеграфия пионери 1. Румен Василев-Плевен 2. Йордан Бурдин-Ст. Загора 3. Рагнар Панайотов-Варна Радиотелеграфия юноши 1. Иван Пулев-Ст. Заг. 2. Венцислав Захариев-Шумен 3. Н. Георгиев-Сф. Радиомногобой младежи 1. И. Пулев-Ст Заг. 2. Венц. Захариев-Шумен 3. Валентин Жечев-Шумен. Радиомногобой мъже 1. Стефан Минчев-Сф 2. Д. Звездев-Сф 3. Пею Попдончев-Карлово. (От 42-ма състезатели в дисциплината „Движение по карта” нито един не изминава трасето в рамките на контролното време.) ИЗВОДИ: 1) Спортовете Радиозасичане и Радиомногобой (които по същество са военнотехнически спортове и са приоритет на МНО и донякъде на МВР) придобиват все по-голяма популярност. 2) Във всички радиоспортове се увеличава броят на жените и девойки-състезателки, но подготовката на повечето от тях е слаба. 3) Само с 2-3 дневна подготовка по Туристическо ориентиране квалификацията на радиомногобойците не може да се повиши.

1971 – годишният абонамент за сп. „Радио, телевизия, електроника” (12 книжки, всяка по 36 страници, формат А4) е 3 (три) лева, при средна заплата 115 лв.

1971 – по данни от чуждестр. печат, в една механизирана дивизия има над 3000 радиосредства (тук понятието радиосредства включва всички обикновени КВ и УКВ-радиостанции, радиорелейни станции, радиолокационни станции, системи за радионавигация и радиотелеуправление, тропосферни радиостации и радиостанции за връзка чрез спътници).

ян. 1971 – създадени са органи за контрол на радиолюбителския ефир. Дейността им е регламентирана с Инструкция за работата на обществените контрольори, утвърдена от отдел ВТПМ на ЦК на ДКМС, и е в две насоки: 1) Следят за стриктното спазване на Правилника за р.л. дейност, Указа за пощенските, телеграфните, телефонните и радиосъобщения в НРБ, Междунар. конвенция за далекосъобщенията и Международния правилник за радиосъобщенията. 2) Имат правото да проверяват на място техн. параметри на всички видове любителски р/станции. В ефира предават след личния си или след клубния инициал /Z, напр. LZ1SS/Z. Утвърдени са 29 контрольори: Иван Н. Пеев-LZ1KRB Бургас, Йордан Д. Търнаров-LZ1UL от Благоевград, Христофор Ал. Михайлов-LZ2KST Варна, Борислав П. Беров-LZ2KWR Враца, Крум Ил. Йонов-LZ2VR Видин, Христо К. Ценев-LZ2AA В. Търново, Беро Н. Димитров-LZ2KAD Габрово, Любомир А. Малинов-LZ1LW Кюстендил, Георги Ив. Великов-LZ1VZ Кърджали, Димитър Н. Димитров-LZ2LC Ловеч, Георги Н. Нанков-LZ2OM Михайловград, Георги Ат. Георгиев-LZ1KPZ Пазарджик, Веселин Ст. Заяков-LZ2WC Плевен, Ангел Ст. Александров-LZ1RA Перник, Христо Ст. Назлев-LZ1CF Пловдив, Георги Ст. Стоянов-LZ2GS Разград, Петър Ив. Гърголов-LZ2PG Русе, Кирил Г. Иванов-LZ2AW Силистра, Николай Хр. Кънделов-LZ1BM Сливен, Петър Г. Щинков-LZ1PW Смолян, Димитър П. Драчев-LZ1BC София ГК, Сотир Ст. Коларов-LZ1SS София ОК, Добромир Ст. Добрев-LZ1DZ Ст. Загора, Драган К. Митев-LZ2KB Търговище, Димитър Вл. Галмадиев-LZ2FA Толбухин, Трифон Д. Трифонов-LZ1TD Хасково, Иван Р. Радев-LZ2DC Шумен, Неделчо П. Балкански-LZ1KBZ Ямбол, Владимир Д. Владов-LZ1KAB ЦРК. Славни времена, славни имена! Впрочем това са хора на действието, не си поплюват и скоро се появяват първите санкционирани любителски радиостанции (и има защо).

март 1971 – традиционното републиканско КВ-състезание за жени и девойки през 1971 г. се провежда под девиза „Винаги верни на Партията!” (в чест на Х Конгрес на БКП). КЛУБНИ Р/СТАНЦИИ: 1. LZ1KVV-София, операторки Марг. Петкова-LZ1YL, Нели Звездева-LZ1NH, Анна Цанкова- (по-късно LZ3GU). 2. LZ1KPW-Пещера (Петрана Иванова). 3. LZ1KAA-Здравка Бучкова-LZ1ZQ. ЛИЧНИ Р/СТАНЦИИ: 1. Величка Симеонова-LZ1SG, Сливен. 2. Труфка Христова Николова-LZ2RT, Варна. 3. Гюлка Тодорова Минкова-LZ1YZ, Перник.

26 апр. 1971 – със заповед № 215/20.04.1971 г. на Министерство на съобщенията (по предложение на Отдел ВТПМ при ЦК на ДКМС) се закриват за 3 месеца клубните р/станции LZ2KRS-Русе, LZ2KRM-Кубрат и LZ2KPB-Исперих, за драстично увеличаване на мощността над разрешената им, "с цел по нечестен път да се представят по-добре” в КВ-състезанието, организирано в чест на X Конгрес на БКП. Личните р/станции на отговорника на LZ2KRM Петър Радев-LZ2VU и на отговорника на LZ2KPB- Николай Й. Николов-LZ2ND са закрити за 1 година, а отг. на LZ2KRS Павел Н. Павлов е отстранен от длъжност.

28 юни-09 юли 1971 – Републ. състезания по радиозасичане край гр. Търговище. Само първите места: ПИОНЕРИ (само на 3,5 MHz): отборно-София ОК, индивидуално-Коста Чакъров от София ОК. ЖЕНИ И ДЕВОЙКИ 3,5 MHz: отборно-София ГК, индивидуално-Ценка Василева от София ГК; 144 MHz отборно-София ГК, индивидуално-Мария Абаджиева от София ГК. ЮНОШИ 3,5 MHz: отборно-Ловеч, индивидуално-Минчо Петков, Лч; 144 MHz: отборно-Ловеч, индивидуално-Минчо Петков, Лч. МЪЖЕ 3,5 MHz: отборно-Ловеч, индивидуално-Кръстьо Кънев, Лч; 144 MHz отборно-София ГК, индивидуално-Събко Найденов от София ОК.

през 1971 – проведени са две бълг. УКВ-състезания. През юли Републиканското УКВ-състезание в класация ПОРТАТИВНИ е спечелено от Стефан Минчев, LZ1BW/p, в класация ФИКСИРАНИ от ДимитърСтайков, LZ1FO-София, а първите места в състезанието „Бузлуджански конгрес”, организирано от Окр. Радиоклуб на ДКМС-Габрово са за LZ1KSZ/p-Ст. Загора и отново за LZ1BW/p.

окт. 1971 – „Думите на другаря Тодор Живков „Нашата младеж – това е нашето бъдеще, това е безсмъртието на нашите идеи и нашето дело!”, тази година вдъхновиха над 650 000 комсомолци, които създадоха хиляди техн. разработки и ги демонстрираха на IV-я Нац. преглед на младежкото научно-техническо творчество. Досега (окт. 1973) 5000 младежки разработки са внедрени в производството и от тях се очаква годишен иконом. ефект ок. 180 млн. лв.” Б.а.-LZ1FJ: 180 млн. лв от 1971 г., съотнесени напр. към тогавашната (4 ст.) и сегашна (1 лв, 2015 г.) цена на 1 еднопосочен билет за градския транспорт, са прибл. равни на 4,7 милиарда лв през 2015 г. (От 01 юни 2016 г. цената на 1 еднопосочен билет бе повишена на 1 лв. и 60 ст. Преизчислението читателят може да направи сам.) Но има къде по-подходящи примери за сравнение – безплатна медицина, безплатно образование, курорти и санаториуми на символични цени, ниски цени на хляба и стоките от първа необходимост, строги наказания за всякакви криминални деяния и мн. др. неща, които карат живялите през онова време да са така категорични, че макар и неидеален, животът тогава е бил много по-добър от днешния – нещо, което не може да се разбере от тези от днешните млади хора, които са склонни към далавери и към носене на колониални мъжки обици по ушите, носа и др.

към края на окт. 1971 – н.с.инж. Ангел Несторов-LZ1AG, Пловдив е първият българин, осъществил УКВ-радиовръзка (честота 145, 950 MHz) през радиолюбителски спътник (в случая чрез OSCAR-6, изведен на орбита на 15 окт. 1971). Тази връзка е реализирана след много техн. трудности, със самоделна апаратура. А. Несторов е и първият български радиолюбител, член на AMSAT (Организация на радиолюбителите, работещи чрез спътници). Не след дълго връзки през спътници започват да правят и В. Терзиев-LZ1AB, Ст. Минчев-LZ1BW, Сп. Делистоянов-LZ1DW и Д. Стайков-LZ1FO, всички от София.

02 дек. 1971 – от съветската автоматична космическа станция „Марс-3”, кръжаща в орбита около Марс, се отделя малка космическа станция и извършва меко кацане на повърхността. Тази косм. станция предава на „Марс-3”, която препредава на Земята първите ясни, отчетливи изображения на всичко от повърхността на планетата, което е в близост до „примарсилия” се косм. апарат. Напреднали са и изследванията на Луната, съветски косм. кораби взимат образци от почвата от разл. места на Луната и ги транспортират до Земята.

08 дек. 1971 – починал приятелят на българските радиолюбители Эрнст Теодорович Кренкель, легендарният радист RAEM, полярен изследовател, Герой на Съветския съюз, носител на много награди, в последните години директор на Научноизследователския институт по хидрометеорологическо приборостроене на СССР. Пионер на въвеждане на късовълновите радиовръзки в Арктика. Е.Т.Кренкел е един от 4-мата папанинци на Първата дрейфуваща научна експедиция „Северен полюс”, СП–1, 1937-38 г. Много от българските радиолюбители са говорили лично с него както в СССР при междунар. мероприятия, така и при двете му посещения в България, а също и в ефира. Получените от него (а той потвърждаваше 100 %) QSL-картички до българските радиооператори и слушатели са гордост за всяка колекция. Много може да се пише и е написано за него, но ще се огранича само с препратка към автобиографичната му книга „RAEM са моите позивни” (Книгоиздателство „Георги Бакалов”-Варна, 1976).

1972 – Двадесет годишен юбилей на списание „Радио, телевизия, електроника”. През 1952 започва като сп. Радио”, тираж 2000, през 1962 сп. „Радио и телевизия” е с тираж 16000 бр., през 1972 тиражът на сп. „Радио, телевизия, електроника” е 25000, броят на чуждестранните абонати е значително увеличен.

1972 – основният лоунг на БКП е „Всичко в името на човека, всичко – за благото на човека!”. Злите езици веднага почват да твърдят, че във всеки окръг си знаят и кой е човека.

ян. 1972 – Из уводната статия на сп. "Радио, телевизия, електроника”: „Пътят е ясно очертан от решенията на Десетия конгрес на БКП. Конгресните решения се осъществяват и Родината ни става по-богата и могъща. Перспективите към светлото бъдеще мобилизират целия народ.” „Младежите и девойките на своя конгрес (Б.а. XII конгрес на ДКМС) ще рапортуват пред Партията и народа за успешното изпълнение на задачите, които Партията им е поставила. На конгреса ще се отчете извършената работа по военно-техническата подготовка на младежта, включително развитието на радиолюбителството, ръководено от ДКМС.” Въздържам се от коментар, но констатирам, че тук и на др. места Партията е с главна буква, а народ – с малка буква.

09 ян. 1972 – в „голямата помпа” в чест на XII конгрес на ДКМС участват и радиолюбителите. Проведено републиканско радиотелефонно КВ-състезание. Участват 65 радиостанции. Клубни р/ст: 1. LZ1KVV, София 2. LZ1KAA, София 3. LZ2KBS, Пионерски дом на В. Търново. Лични р/ст: 1. LZ2ZK, В. Търново, Кирил Дръндаров 2. LZ2SC, с. Вълнари, Шуменско, Стефан Димитров 3. LZ2UY, Шумен, Тодор Тодоров.

05 март 1972 – и републиканското състезание за жени и девойки е посветено на XII конгрес на ДКМС. Въведена е промяна в условията на състезанието (продължителност 12 часа). Участват 64 р/ст със 112 радиооператорки. Клубни р/ст: 1. LZ1KVV, София (змс инж. Маргарита Петкова, мс Нели Звездева, Анна Цанова) 2. LZ2KRM, Кубрат (Денка Радева, Лидия Радева, Радка Енчева) 3. LZ1KDP, София, Студентски радиоклуб (Маргарита Живкова, Уляна Константинова, Мариана Сотирова). Лични р/ст: 1. LZ1SG, Сливен, Величка Симеонова 2. LZ1IG, Димитровград (възможна е грешка в инициала, името неуточнено).

06 и 07 май 1972 – в чест на Конгреса и за отбелязване на 90 години от рождението на Г. Димитров е проведено УКВ-състезание. Участват 65 радиостанции. Портативни р/ст: 1. LZ1BW/p, Витоша, змс инж. Стефан Минчев 2. LZ1KSZ/p, Ст. Загора (Неделчо Запрянов, по-късно LZ1DX, Н. Ангелов, И. Тенев) 3. LZ2FR/p, Видин, Коста Желязков. Фиксирани р/ст: 1. LZ2QS, Видин, Стефан Савов 2. LZ2FA, Толбухин (Добрич), Димитър Галмадиев 3. LZ1FO, София, Дим. Стайков.

23 май 1972 – Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет на НРБ „за по-нататъшното развитие на движението за ТНТМ”. Движението за ТНТМ трябва да стане важна, съществена част от цялостната работа за формирането на българската нация. Всички партийни комитети, държавни, стопански и обществени органи и организации се задължават да оказват всестранно съдействие на Комитета за развитие на ТНТМ. Създава се ДСО „Младост” като главна производствена база на ТНТМ. Създадени са стотици клубове за ТНТМ на мн. места, вкл. в училищата и казармите.

1972 – само заелите първо място в индивидуалното класиране в състоялите се през 1972 г. републ. състезания по радиозасичане: Пионери (състезават се само на 3,5 MHz) 1. Сергей Цветков, Русе. Радиозасичане юноши, 3,5 MHz 1. Минчо Петков, Ловеч. 144 MHz 1.Първан Първанов, Габрово. Радиозасичане жени и девойки, 3,5 MHz 1. Добринка Борисова, Вн. Само тя и заелата 2-ро място мс Мария Абаджиева откриват всичките 4 лисици. 144 MHz 1. мс Ценка Василева, Сф-ГК. Радиозасичане мъже 3,5 MHz 1. Любомир Стойчев, Вн 144 MHz 1. Менко Моллов, Смолян.

юни 1972 – ЦК на ДКМС и Мин. на търговията вече са създали най-малко по един магазин „Млад техник” във всеки окръг (в някои окръзи по няколко такива магазина). Б.а.-LZ1FJ: Появяват се и спекуланти, които се опитват да корумпират част от търговските работници в тези магазини (напр. да изкупят наличните количества дефицитни за битовата електроника радиолампи, транзистори и др.) Битката със спекулантите и поддалите се на изкушение търговци се развива с променлив успех.

1 и 2 юли 1972 – Републиканско УКВ-състезание (УКВ-шампионат на НРБ). Фиксирани р/ст: 1.Димитър Галмадиев-LZ2FA, гр. Толбухин Портативни р/ст: 1. змс Стефан Минчев-LZ1BW (Витоша, х. Тинтява).

25 юли-02 авг. 1972 – в местността Карандила до Сливен се провеждат републ. състезания по Радиомногобой. Младежи 1. Тодор Кайкиев-Ст. Загора 2. Николай Енчев-Пд 3. Стефан Кацаров-Ст. Загора Отборно 1. Ст. Загора 2. Пловдив 3. Враца Мъже 1. мс Пею Попдончев-Карлово 2. Димитър Звездев-Сф ГК на ДКМС 3. Тодор Илиев-Ст. Загора. Най-добър в стрелбата е Христо Захариев-Сливен, а в хвърлянето на граната – Тодор Илиев-Ст Заг. и Койчо Койчев-Сливен. Отборно 1. ГК на ДКМС-София 2. ДН на ДКМС-Сливен 3. ОК на ДКМС-Ст. Загора.

1 и 2 авг. 1972 – УКВ-състезание „Бузлуджански конгрес”, организирано от ОК на ДКМС-Габрово. Клубни р/ст: 1. LZ1KSZ, Ст. Загора 2. LZ2KTS, Троян 3. LZ2KRS, Русе Лични р/ст: 1. Д. Галмадиев-LZ2FA, Толбухин 2. Стефан Минчев-LZ1BW, София 3. Божидар Зографов-LZ1KX, София.

03-11 септ. 1972 – в Спала, Полша се провеждат Междунар. комплексни състезания по радиомногобой и радиозасичане на страните-членки на Варшавския договор. Класирането е комплексно както за двата спорта, така и за двете групи-отбори (мъже и младежи). 1. НРБ 2. ЧССР 3. ПНР 4. ГДР 5. УНР. България печели първото място, но да не се заблуждаваме – така е само защото СССР не представя отбори в група Б (младежи). Руският „медведь” по някои съображения дава аванс на разни боричкащи се дребосъци. Панайот Данев дърпа българския отбор назад, заемайки на 144 MHz едва 13-то място, след другите бълг. участници (в своята книжка той не споменава този неприятен факт от спортната си биография).

септ. 1972 – утвърдилият се вече, традиционен LZ DX Contest. Участници – над 2000 от 32 държави. Първи от 60-те бълг. р/станции: КЛУБНИ CW 1. LZ1KDZ-Сливен. КЛУБНИ SSB 1. LZ1KVV-София. ЛИЧНИ CW 1. LZ1AG-Анг. Несторов, Пловдив. ЛИЧНИ SSB 1. LZ2ZK-Кирил Дръндаров, В. Търново.

09 септ. 1972 – Българската телевизия излъчва първото в Б-я цветно телевизионно предаване.

окт. 1972 – Пета национална изложба на ТНТМ , Пловдив.

1973 – КВ-състезание „Конгрес на Комсомола”. КЛУБНИ Р/СТ ТЕЛЕГРАФИЯ 1. LZ1KPW- Пещера. 2. LZ1KVF-Бобов дол. 3. LZ1KSP-Пловдив. КЛУБНИ Р/СТ ТЕЛЕФОНИЯ 1. LZ2KKZ- Варна. 2. LZ1KWF- Кремиковци. 3. LZ1KRD- София, 3-ти район. ЛИЧНИ Р/СТ ТЕЛЕГРАФИЯ 1. LZ1DV- Св. Русенов, СтЗ. 2. LZ1TD- Трифон Д. Трифонов, Хасково. 3. LZ1CF- Хр. Назлев, Пд. ЛИЧНИ Р/СТ ТЕЛЕФОНИЯ 1. LZ2SC- Стефан Димитров, с. Вълнари, Шуменско. 2. LZ2KB- Драган Митев, с. Васил Левски, Търговищко. 3. LZ1CW- Георги Сълчев, Пд.

март 1973 – републикански КВ-шампионат за жени и девойки. Участват 75 р/ст (69 клубни и 6 лични). Клубни р/ст: 1. LZ1KAA, София. 2. LZ1KVV, София-ГК. 3. LZ2KRM, Кубрат. Лични р/ст: 1. LZ2WR, Видин, Гена Йонова. 2. LZ1MI, гр. Марица (дн. отново Симеоновград), Желка Запрянова. 3. LZ2RE, Балчик, Зафирка Козарева.

май 1973 – з. м. с. Ангел Несторов-LZ1AG, Пловдив, е абсолютен световен победител в Радиоекспедицията „СССР-50”, продължила 105 дни. В нея са участвали няколко десетки хиляди радиолюбители от 262 страни и територии. Награден е с диплом и предметна награда, а в редакцията на сп. „Радио, телевизия, електроника” се получава поздравително писмо от ЦРК на СССР.

към май 1973 трудолюбивият в кариерата си историк Сотир Коларов-LZ1SS вече е „секретар по Радиоподготовка при ЦК на ДКМС”.

01 юни 1973 – КВ-състезание „90 години Г. Димитров”. КЛУБНИ 1. LZ1KCR-гр. Котел. ЛИЧНИ 1. LZ1SS-С. Коларов.

03 юни 1973 – КВ-състезание „Самоковска комуна-1910”, cw и ssb. Осн. организатор и двигател е Сотир Коларов, LZ1SS. Всички бълг. любителски р/станции работят само с р/станции от Соф. окръг. Освен точки за радиовръзките, допълнително се начисляват немалко точки на всеки състезател, отговорил на един (или повече) от петте въпроса в предварително публикуван политико-идеологически въпросник. Примамливо поощрение за участващите е, че освен купи (до трето място) и флагчета (до 10-то място), на първите трима във всяка от трите категории се присъждат и материални награди. Освен това се дават и 4 специални материални награди. Трябва да се признае, че историкът Сотирчо Коларов прави „удар” в кариерата си и значително укрепва позициите си в системата на ДКМС. Б. а.-LZ1FJ, 2016 г.: Личното ми мнение е, че нещо, което липсва в многобройните за България КВ- и УКВ-състезания, това е разумното материално поощрение. Естествено, нямам предвид монетния звонк или сатанинското шумолене на банкноти, а нещо материално радиолюбителско, или диск с копия на годишнина на съвременно радиолюбителско списание, или защо не просто някоя хубава книга, някой кит за самостоятелно монтиране, висококачествен поялник? Аз свидетелствам, че в София бяха давани като допълнителни материални награди свързочен радиоприемник, книги (част от тях нерадиолюбителски), комплекти радиолампи и дори часовници-будилници през 1963-64 години (тогава електронни часовници нямаше, но във всяка р/станция трябваше да има стабилен часовник).

1973 – Републикански състезания по радиотелеграфия. Провеждат се в Панагюрище, организатор е ОК на ДКМС-Пазарджик. ПИОНЕРИ: 1. Шампион – Свилен Иванов Стойчев, Габрово. 2. Вагнер Вътев Иванов, Плевен. 3. Иван Стеф. Иванов, Пловдив. ЮНОШИ И ДЕВОЙКИ: 1. Шампион – Олга Григорова Георгиева, ОК на ДКМС-София. Резултатът на девойката-радист Олга в цялото състезание (независимо от категорията) е надминат с малко точки само от световно известния П. Попдончев. Всички други участвали са след нея. 2. Николай Христов Енчев, ОК на ДКМС-Пловдив. 3. Румен Василев Гечев, ОК на ДКМС-Пловдив (възможна е грешка, тъй като Р. В. Гечев, по това време 16-годишен, не живее в Пловдив). МЛАДЕЖИ (до 28 години): 1. Шампион – Пею Станев Попдончев, ОК на ДКМС-Пловдив. 2. Иван Савов Иванов, ГК на ДКМС-София. 3. Тодор Василев Тодоров, ОК на ДКМС-Пловдив.

окт. 1973 – Шести национален преглед-изложба на ТНТМ , Пловдив. През 1973 в движението ТНТМ се включват над 1 000 000 юноши, младежи и девойки (колективи и индивидуално представили се конструктори) с 18 900 разработки, от които 7180 вече внедрени в производството, с икономически ефект 172 млн. тогавашни лева (1 лв. прибл. е равен на 10 сегашни, към 2016 г. лева. След 1992 г. Панайот Данев, много допринесъл за злополучните реформи в радиолюбителството, пише черно на бяло, че „конструктор е измислено понятие, което трябва да се премахне”, за да се хармонизирало българското радиолюбителство с чуждестранното. Само че едно е да се хармонизират административни документи за право на работа в ефира, а друго – да се премахнат любителите-конструктори и тяхното класиране от радиолюбителското движение! Кой има изгода от това?) Освен наградите за по-опитните конструктори от различни институции, отделно редакцията на сп. „Радио, телевизия, електроника” специално награждава средношколци и пионери: 1. Стефан Ненчев, Ботевград, за „Уред за медицински контрол на температурата, пулса и дишането”. 2. Група по електроавтоматика при Окръжната станция за ТНТМ-Ст. Загора, ръководител Генчо Генчев, за „Информационна система за диспечерски контрол на плана в предприятие с дискретно производство”. 3. Кръжок по радиоелектроника при Окръжния пионерски дом „Юрий Гагарин”, Варна, с ръководител Георги Георгиев за а) „Токоизправител със защита по ток” б) „Тонгенератор 14 Hz – 2 MHz” в) „Стереоусилвател „Пионер – 2”.

ноем. 1973 – публикувани са резултатите от престижното за времето си КВ-състезание „Георги Димитров-1973”. КЛУБНИ Р/СТ: 1. LZ2KBS, Пионерски дом-В. Търново, 50 W. 2. LZ1KCP, Карлово, 50 W. 3. LZ1KSP, Пловдив, 1000 W. ЛИЧНИ: 1. LZ1GU, Хайрабед Ж. Ашикян, София, 260 W. 2. LZ1DJ, Костадин Евстатиев, Ст. Загора, 250 W. 3. LZ2VR, Крум И. Йонов, Видин, 50 W. Класирането на клубните радиостанции поражда у някои радиолюбители мисълта: „А не са ли се поддали на съблазънта на лукаваго станциите LZ2KBS и LZ1KCP, като декларират само по 50 W мощност?”

дек. 1973 – публикувани са резултатите от двата Републикански КВ-шампионата през 1973 г. ТЕЛЕФОНИЯ, колективни р/ст: 1. LZ2KRT, Търговище 2. LZ1KW (така е в източника, но вероятно е LZ1KWF, Кремиковци). 3. LZ1KKZ, Казанлък. Лични р/ст: 1. LZ1JF, Никола Петков, Пловдив 2. LZ1WM, Георги Симеонов, Сливен 3. LZ2VR, Крум Йонов, Видин. ТЕЛЕГРАФИЯ, колективни р/ст: 1. LZ2KBS, В. Търново 2. LZ1KW (но вероятно е LZ1KWF, Кремиковци). 3. LZ1KSP, Пловдив. Лични р/ст: 1. LZ1AG, Ангел Несторов, Пловдив 2. LZ1SS, Сотир Коларов, Сф 3. LZ1VM, Михаил Запрянов, Симеоновград. СЛУШАТЕЛИ: 1. LZ2-H-57, неизв., вероятно от Русе. 2. LZ2-A-157, неизв., QTH неизв.-възможно от Враца.

26 дек. 1973 – ЦК на ДКМС награждава 21 радиолюбители с медали „За спортна слава на Родината”. Званието „Майстор на спорта” получават Иван Радев-LZ2DC, Коста Козарев-LZ2RF и Венцислав Захариев. Висшата титла „Заслужил майстор на спорта” получава Сотир Коларов-LZ1SS. (Целенасочеността и настойчивостта на Соте, както и многото вложен труд дават този добър резултат. Зад гърба му разни завистници беснеят, като не могат да му намерят някакви кусури, му измислят прозвищата «Компира» и «Пиле с кисело зеле» - поради особения му, самоковски изговор на буквата Л. Но могъщият танк се движи уверено напред.) ЦК на ДКМС въвежда и новото в бълг. радиоспортове звание «Заслужил треньор», с което е удостоен Костадин Кишишев. Званието «Заслужил деятел» (на ДКМС) получават Васил Николски, гр. Троян, Димо Димов и Никола Маслев (ветеран, със заслуги за появата на организирано радиолюбителство в Б-я). Прибл. по това време и ГК на ДКМС-София награждава някои софийски радиолюбители. Майор Конов, завеждащ отдела ВТПМ при ГК връчва наградите на Димитър Ангелов (КВ), майор Димитър Драчев-LZ1BC, Розка Постолова, Лъчезар Г. Бояджиев (Радиозасичане), Ценка Василева и др. Награден е началникът на радиоклуба в Трети (Димитровски) Соф. район Георги Ганчев (о.з. подполковник, ветеран от Втората свет. война).

ян. 1975 – списанието „Радио, телевизия, електроника” става издание на Министерството на информацията и съобщенията и Министерството на електрониката и електротехниката (през предшестващия период 1967-74 е орган на ЦК на ДКМС и Министерството на съобщенията). С изкл. на преходния бр.1/1975, в който е публикувана статията на Петко Генчев-LZ1PG, Казанлък „SSTV монитор”, след това в дълъг период типично радиолюбителски материали в списанието не се публикуват. За конструкторите има не мн. често по нещо полезно, но не и за тези от тях, които желаят да получат повиквателен знак и да работят в любителския ефир; за начинаещите няма нищо. Публикуваното обяснение за всичко това се базира на 2 положения: 1. По-голямата и най-бързо увеличаваща се част от радиолюбителите работят в системите на двете министерства. (Това и да е верно донякъде, игнорира реалното положение, че радиолюбителите са хора с най-различни професии, а често и без професии – все още са ученици). 2. Второто положение е колкото кратко, толкова и неясно – „Поради реорганизация на печата”.

ян. 1975 – арестувани са радиолюбителите-BC-слушатели Румен Борисов Панков и Огнян Христов Ченгелиев, членове на радиоклуба при IV Соф. район (LZ1KSA). Осъдени са на по 7 г. затвор за „преклонение пред капиталистическия начин на живот, манифестирано в редовно слушане на станции с антисоциалистическа насоченост и едно престъпно тщеславие да бъдат световно известни DX-ери”, както и за изпращане на часовите разписания на неизвестни радиостанции до чуждестранни организации на BC-слушатели (по-конкретно до издаваните от тях бюлетини, където периодично са публикувани данни за всякакви радиостанции – известни и неизвестни) (Обвинителен акт по дело 363б от 1974 г., вх. № 7795/1975 г.). БФРЛ се дистанцира от съдбата на двамата радиолюбители. След 1989 г. и двамата са реабилитирани с мотива „липса на състав на престъпление”.

7-12 май 1975 - в Перник съвместно се провеждат радиолюбителска изложба и Първият републикански радиолюбителски конструкторски шампионат. За конструкциите на електронни устройства, заместващи дотогавашните електромеханични ауто-машини наградени са Яким Якимов (ЦРК, първа награда) и групата на Веселин Илиев от LZ1KPG. За др. конструкции награди получават Борис Найденов от LZ1KDP, инж. Чавдар Левков - LZ1AQ, и др. Една от задачите, поставени от ДКМС, е навлизането на интегралните схеми в радиолюбителското конструиране.

лято 1975 – Междунар. състезания „Дружба-братство” по радиомногобой, проведени в Междунар. младежки център (ММЦ) до гр. Приморско, България. На първо място е СССР, на второ – НРБ, следват отборите на още 4 държави. Но състезанията са опорочени, тъй като се доказва, че в дисциплината „Ориентиране” бълг. състезатели предварително са тренирали по състезателния маршрут, освен това само те знаят за един отвор в оградата на ММЦ, минаването през който спестява значително време. В крайна сметка „виновни няма, наказания няма”, а чуждестранните състезатели напускат НРБ огорчени и вече с недоверие към НРБ като организатор.

29 март – 2 апр. 1976 – XI конгрес на БКП определя стратегията за развитието на България: 1) Усъвършенстване на социалистическата организация на труда 2) Планово ръководство на развитието. Т. Живков представя своята идея за диалектическото единство на основните елементи на производствения процес: 1) Живият труд (т.е. участието на човека, субективният фактор) 2) Предметите на труда и 3) Средствата на труда. За да се постигне девиза „Ефективност и качество, качество и ефективност!”, са задължителни 2 мероприятия: 1) Бригадна форма на организация на производствениците и 2) Вътрешностопанска сметка при заплащането. (Б.а. – Това е съвсем съкратено представяне на нещата, но засяга всички, били те любители на нещо или не. Напр. по отношение на живия труд (производствениците) бързо се въвежда усвояването на втора специалност, в обучението на кадрите се набляга повече на практическите умения, по-малко на теорията, и т.н. Въпреки че посещават курсове в свободното си време, все повече радиолюбители завършват и някой от курсовете по мотоциклетизъм, автомобилизъм, парашутизъм, стрелково дело, моделизъм (радиоуправляеми модели), малкотонажно корабоводене, подводен спорт, авиокурс и др.)

1976 – в Плевен започва производствена дейност филиал на Международното стопанско обединение „Интератоминструмент”. Номенклатура – дозиметрични и радиометрични прибори, дефектоскопи, ядрено-медицинска апаратура, радиоизотопни нивосигнализатори и ниворегулатори, пожароизвестителни устр-ва и др. Има недостиг на квалифицирани кадри, в обучението участва и ДСО „Електрон”.

20 апр. 1976 - обнародвана в ДВ 32/20.04.1976 е "Наредба № 2" на Мин. на информацията и съобщенията, ЦК на ДКМС и Комитета за младежта и спорта, регламентираща радиолюбителската дейност.

ян. 1977 – ЦК на БКП наред с призивите за съкращаване на времето за внедряване в производството, за съкращаване престоите на машините и въобще за повишаване на ефективността и качеството, издига и следния лозунг: НА БОРБА ЗА РЕШИТЕЛЕН ПРЕЛОМ, ЗА ПО-БЪРЗО ВЪВЕЖДАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА НОВИ МОЩНОСТИ! Макар да се имат предвид производствените мощности, този призив се подема от някои любителски радиостанции (клубни и лични) в съвсем друг, изгоден за тях смисъл … Точно по това време започва „масовизацията” в незаконното „надуване” на мощности по време на КВ-състезания – едно от елементарните мошеничества в тези състезания (по-късно се измислят и други трикове, много по-сложни).

29.01. 1977 – IX Национална конференция на Българската федерация на радиолюбителите, проведена в Младежкия дом в Перник. Девизът на конференцията е: „За високоефективна учебно-възпитателна и състезателна дейност в радиолюбителското движение.” След нормалните за такава конференция теми (отчет, установени слабости, проекторешения, разисквания) е предложен съставът на бъдещото Ръководно и оперативно бюро на БФРЛ (почти всички предложени са кадрови офицери, които не са известни на радиолюбителите и не са радиолюбители). Всички присъстващи радиолюбители са против такъв състав, и предлагат свои кандидати-радиолюбители, които могат адекватно да решават възникналите проблеми по реда на тяхната спешност. И от стария предложен състав остава само Председателя – инж. Валентин Грозданов-LZ1VG … Това няма начин да се хареса от Отдел „Военнотехническа подготовка на младежта” при ЦК на ДКМС, чието ръководство започва вътрешно-служебно разследване за установяване на главните подбудители. (Б.а.-К. Божилов: В сп. РТЕ 3/1977 има кратка бележка за проведената конференция, но без нежелателните подробности и без да е посочен автора. Принуден съм да разчитам на спомени на радиолюбители.) По спомен и мнение предимно на Димитър Ж. Кашеров-LZ1DVK, като инициатори на непослушанието са установени инж. Емил Цанов-LZ1YD, началникът на Великотърновския радиоклуб Иван Попов-LZ2SA и самия Д.Ж. Кашеров (ex LZ1BB, ex LZ1MM, по-късно LZ1DVK, от „Постоянното присъствие” като конструктор в ЦРК). Заподозрян е и бившият н-к на ЦРК Панайот Попов-LZ1PM (вече пенсионер, но картотекиран съдия по радиоспортовете, имащ спортно-съдийска дейност през отчетния период, макар че не присъства на конференцията). Всички те имат неприятности. Идеите на Е. Цанов за развитието на БФРЛ се посрещат „на нож” (а той напр. е искал на всеки член на БФРЛ да се издава карта или др. документ, с който да може да докаже, че действително е член на БФРЛ). П. Попов е елиминиран и от съдийско-секретарската дейност в радиосъстезания, и след няколко години умира. Иван Попов, с помощта на вътрешнотърновски интриги е уволнен като н-к на радиоклуба. Чепатият Д.Ж. Кашеров стига до нецензурни обиди и замерване с клубния тежък стъклен пепелник на дошли да разследват в ЦРК старши офицери с обидно и надменно държание (единият, по думите на Кашера, по някое време вади пистолет). За Кашеров, който има стабилни връзки, този случай се умълчава и предава на забвение, но и той за определен период е в немилост. Кои са хората от другата страна на барикадата? Тук всичко е още по-неясно и съзнателно забулено. Имената на двамата офицери в ЦРК не можах да установя. Отделно от тях вероятно е участвал майор Конов, н-к отдел ВТПМ в софийския ГК на ДКМС (не в ЦК, но е бил компетентен човек). Почти сигурно е взел участие Сотир Коларов-LZ1SS, който, както съм писал по-горе, от май 1973 г. е секретар по Радиоподготовка при ЦК на ДКМС. Други разследващи засега (2016 г.) не можах да намеря, но е имало.

през 1977 дейността по военнотехническите дисциплини и спортове преминава от ДКМС в новосъздадена Организация за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН).

17 авг. 1977 – официално откриване на земната станция за космически връзки (в Плана планина до София).

дек. 1977 – след посещение на деветата Републиканска изложба на ТНТМ в Пловдив, Т. Живков е доволен и публикува отворено писмо до всички участници в ТНТМ. Осн. лозунг е „Качество и ефективност – ефективност и качество!” За изпълнението на тази цел ТНТМ трябва да стане „ковачница на убедени строители на зрелия социализъм”. Съставна част от ТНТМ трябва да стане движението „Направи си сам”.

24-29 апр. 1978 - конференция на IARU-1 region в Унгария, гр. Мишколц. За първи път има и българска делегация от БФРЛ (председателят на БФРЛ, той е и н-к отдел "Радио и телевизия" в Мин. на съобщенията инж. Валентин Грозданов - LZ1VG, инж. Емил Цанов - LZ1YD и историкът Сотир Коларов, LZ1SS). Едно от решенията на тази конференция е всяка година да се организира късовълнов IARU-шампионат.

от 26 окт. 1978 – някои от българските радиолюбители започват провеждане на радиовръзки през съветските радиолюбителски спътници „Радио-2” и „Космос-1045”. На земната повърхност се предава в участъка 145. 88 – 145.92 MHz, ретранслаторите на спътниците препредават в лентата 29.36 – 29.40 MHz.

1978 – България е развита индустриална държава. Работят много Държавни стопански обединения (ДСО), Стопански комбинати (СК) и Научнопроизводствени комплекси (НПК), от които по-близки до радиолюбителството са „Респром”, „Елпром”, „Електроматериали и градивни елементи”, ИЗОТ („Изчислителна, записваща и организационна техника”), „Приборостроене и автоматизация”, „Електрон”, СК „Кабели и проводници”, НПК „Защита на металите от корозия” и др. Трябва да се знае умълчавания исторически факт, че по това време изнасяната в др. страни продукция на ДСО „ИЗОТ” нарежда България между първите няколко държави в света по износ на електронноизчислителна (компютърна) техника на човек от населението.

10 апр. 1979, 19.34 LZT – в СССР е изстрелян космическият кораб „Союз-33”, управляван от командир Николай Рукавишников (2 пъти Герой на Съв. Съюз) и космонавт-изследовател майор-инженер от БНА Георги Иванов (след полета – подполковник, Герой на НРБ и Герой на Съветския съюз). Народна република България става шестата страна на земното кълбо, изпратила свой летец-космонавт в Космоса (СССР, САЩ, ЧССР, ПНР, ГДР, НРБ). Макар че скачване с орбиталния комплекс „Салют-6”- „Союз-32” не се осъществява, точно това става причина „Союз-33” да извърши второто успешно приземяване чрез балистично спускане и първото приземяване с използване на дублиращия двигател. Радиовръзката е стабилна дори по време на балистичното спускане, когато натоварването върху човешкото тяло е 8 единици и говоренето пред микрофона изисква много големи усилия. Първият бълг. космонавт е роден в Ловеч през 1940 г. и е възпитаник на ДОСО по авиомоделизъм и парашутни скокове (в Ловешкия аероклуб, също и в Горна Оряховица). Летец-инженер от 1964 г. след завършването на ВНВУ „Г. Бенковски”. През 1978 г. е командирован за специално обучение в Центъра за подготовка на космонавти в СССР.

30 юни 1979 – в България има 1 700 000 регистрирани телевизионни приемници.

19 окт. 1979 – в Пловдив, в Панаирното градче е открита Десетатата национална изложба на ТНТМ. Представени са 6488 експоната, от които внедрени са 4269, с общ икономически ефект 42 млн. лева. Участва младежта от всички области – институти, средношколци, пионери, армията, селското и горско стопанство, хранително-вкусовата промишленост, от много заводи, които вече ги няма - разграбени от враговете на българския народ! (Тук специално написвам инициала си LZ1FJ, за да няма съмнение какво е моето мнение за грабителите.) Сп. „Радио, телевизия, електроника” присъжда свои награди (2 първи и 1 втора награда) за разработките „Минигенератор за настройка и ремонт на цветни и черно-бели телевизионни приемници” (рък. Борис Ангелов, София), серията „Индикатор на обработваната площ в селското стопанство”, „Измерител на капацитет” и „Измерител на радиоактивност” (рък. инж. Банко Банев, Техникум по механизация на сел. стопанство, гр. Мъглиж), „Радиолокационна система за охрана на обекти” (втора награда, рък. инж. Веселин Демирев, ВМЕИ-София).

дек. 1979 - нов началник на ЦРК - полковник Митко Петранов. Мн. експедитивно той съдейства за закупуването на западни фабрични трансивъри (първоначално на 10 бр. КВ, а през 1980 - на 30 бр. КВ и УКВ), които са разпределени по окръжните и някои доказали се в състезания радиоклубове.

06 дек. 1979 – на редовната си конференция Международният съюз по далекосъобщенията взима решение на радиолюбителите в някои държави, вкл. и в България, да бъдат предоставени обхватите 18 и 24 MHz. Но официално разрешение от българските власти е получено след повече от 2 години. Подобно е положението и с обхвата 1,8 MHz.

през 1980 – 1989 вкл. – в пиковите интервали на този период тиражът на сп. „Радио, телевизия, електроника” достига 60 000 бр. и не спада под 40 000. Списанието се чете масово от източните граници на Италия до съветския остров Ратманов в Беринговия пролив, а абонати има по цялата Земя!

01 ян. 1980 - прекратено е издаването на радиолюбителските дипломи СДС и РДС. "Кой ял - ял, кой не е - да е!" Започва издаването на приемливите в политическо отношение за IARU дипломи "Работил с 28 ITU зона", "София", "Черно море", "Работил 100 LZ" и "България 1300".

02 май 1980 – първа радиовръзка на 1296 MHz между български радиолюбители. Осъществяват я на телеграфия Стефан Минчев, „Копчето” – LZ1BW, QTH София и Владимир Владов, LZ1ZB, QTH Витоша, до „Копитото”. Разст. 4 km, мощности под 500 mW, антени малкоелементни Уда-Яги, КВ-приемници с конвертори.

05-11 май 1980 – Пети републикански конструкторски шампионат-изложба на бълг. радиолюбители, София, ЦРК. (Б.м.–К. Божилов: Провежданите Републикански радиолюбителски изложби (до 1974 г.), Националните прегледи-изложби на ТНТМ и Републиканските конструкторски шампионати-изложби са три различни мероприятия и техните номерации са различни.) 1) Концертен радиоприемник с усилвател – Божидар Тодоров-LZ1BU, София, отлично схемно и дизайнерско изпълнение, златен медал и награда на сп. РТЕ. 2) Комплект апаратура за любителска телевизия (SSTV) – Мих. Кювлиев-LZ1MH, ОРК Хасково, златен медал и награда на сп. РТЕ. 3) Приемник за радиозасичане на 144 MHz – Сашко Т. Петров-LZ1RL (щатен техник в ЦРК), сребърен медал и награда на сп. РТЕ. В ЦРК започва изработването на 30 бр. радиоприемници за нуждите на Нац. отбор по радиозасичане. 4) Приемопредавател на 144 MHz – Руско Русев-LZ1RT, ОРК Ст. Загора, награда на сп. РТЕ. 5) Комбиниран педал за китара – Любен Руменов, ГРК Ловеч, награда на сп. РТЕ. 6) RC-генератор – Румен Велев-LZ3RV, ГРК София, награда на сп. РТЕ.

26-30 авг. 1980 – състезание по радиомногобой „Дружба-Братство” в Унгария (тогава в това състезание могат да участват само юноши). Нашите състезатели са Кр. Узунов, Г. Иванов, Иван Цончев и Емил Ангелов, треньор на нац. отбор е Любен Досев. От 8 държави-участници, Б-я спечелва всичките първи места, индивидуално и отборно (отлична анализаторска и треньорска работа на Л. Досев). Смятаните за титуляри СССР и Сев. Корея са изненадани, след 1980 г. регламентът на състезанията по радиомногобой е променен.

07-13 септ. 1980 – Първо световно първенство по радиозасичане, проведено в Полша, участват 11 държави. Мъжкият отбор на НРБ (Минчо Петков и Йордан Малинов) спечелва бронзов медал на 3,5 MHz, Цветана Димова–Параклийска – бронзов медал на 144 MHz. Първият българин – съдия на Световно първенство по радиозасичане е Владимир Владов, LZ1ZB.

20 дек. 1980 - първа в България двустранна любителска радиовръзка на 10 Гигахерца. Осъществяват я Владимир Владов - LZ1ZB (мобилен, опитва от няколко QTH) и Михаил Бухлев - LZ1QW (Витоша, местност Копитото). В. Владов стига до подножието на Стара планина, покритото разстояние е 24 km.

XI. ОВТПН, ОСО И Т.Н.

През 1982 ОВТПН е преименувана на Организация за съдействие на отбраната (ОСО), подчинена на Министерския съвет. Неин ръководен орган е Централният съвет на ОСО, който се подпомага административно от Бюрото на Централния съвет. Към ЦС на ОСО, като помощни органи, са изградени федерации по различните спортове – спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски, мотокрос, радиолюбителски спорт и др. Любителският дух към военноприложните и технически спортове се запазва, но все пак обявените от ЦС на ОСО главни цели са: 1) Военно-патриотично възпитание на трудещите се и най-вече на младежта. 2) Подготовка на младежите за служба във Въоръжените сили на НРБ. 3) Военнотехническа подготовка на населението (вкл. жени и девойки).

11 и 12 окт. 1983 - във Велико Търново се провежда сбор на началниците на окр. радиоклубове, организиран от ЦС на ОСО.

01 септ. 1985 – официално открит Радиотелевизионния център „Витоша” (в местността „Копитото”).

1986 – Оператори от радиостанцията LZ2KIM на Радиоклуба на Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство, ВИММЕС в гр. Русе първи в България провеждат пакет-радиовръзки. (Б. м., К. Божилов – 1) До май 2015 не съм намерил подробности около това събитие. Предположения: Възможно е първите осъществили пакет-връзка да са Е. Михайлов и Н. Лазаров, конструктори на "Любителски късовълнов приемопредавател", спечелил златен медал на Деветата републ. изложба-шампионат, 1987 г. Възможно е да са радиолюбители от колектива с ръководител Стефан Христов, чиято "Антенна система 16х21 елемента за сигнали с честота 432 MHz" спечелва зл. медал и специалната награда на БФРЛ в същата изложба. Но има вероятност и да са съвсем други русенски радиолюбители. 2) От април 1981 г. ВИММЕС, Русе е с нова структура и название Висше техническо училище “Ангел Кънчев”, Русе, разполагащо със собствен Електронно-изчислителен център, ЕИЦ. От юли 1995 г. това учебно заведение прераства в Русенски университет “Ангел Кънчев”. От това следва, че Радиоклубът LZ2KIM, първоначално създаден във ВИММЕС, към времето на установяването на първите български пакет-радиовръзки вече е бил Радиоклуб на ВТУ „А. Кънчев”, Русе).

03-07 септ. 1986 – Трето свет. първенство по радиозасичане, в планина Игман, до Сараево, СФРЮ. Участват състезатели от 17 страни, най-далечната е Япония. България отборно не постига призово място, индивидуално най-добро е постижението на Димитър Кирев в група „Мъже на 144 MHz” – четвърто място.

ноем. 1986 - Харалампи (Хари) Д. Попов, LZ1BB, София (възпитаник на Радиоклуба в гр. Стралджа) е шампион в кат. QRP на CQWWDX-Contest CW - 1986 г.

дек. 1987 – Бюрото на БФРЛ определя по 10 радиолюбители и радиоклубове, във всяка от официалните р/любителски спортни категории, с най-високи постижения през 1987 г. (тук представяме само първите трима). РАДИОКОНСТРУКТОРСТВО: 1. м.с. Стефан Н. Христов, Свищов. 2. м.с. Евгени Л. Михайлов, Русе. 3. м.с. Николай П. Лазаров, Русе. КВ СПОРТ КЛУБНИ: 1. LZ2KTS, Троян. 2. LZ1KDP, Студент. р/кл, София. 3. LZ1KWS, Стралджа, Общин. р/кл. КВ СПОРТ ЛИЧНИ: 1. LZ2WF, м.с. Тодор П. Тодоров, Русе. 2. LZ1YE, з.м.с. Атанас П. Колев, Казанлък. 3. LZ2CJ, Валери И. Стефанов, гр. Левски. УКВ СПОРТ КЛУБНИ: 1. LZ2KAD, Габрово. 2. LZ2KSQ, Свищов. 3. LZ1KDZ, Сливен. УКВ СПОРТ ЛИЧНИ: 1. LZ2XE, м.с. Кирил Ц. Георгиев, Плевен. 2. LZ1TD, м.с. Трифон Д. Трифонов, Хасково. 3. LZ2FA, Димитър В. Галмадиев, гр. Толбухин (Добрич). РАДИОТЕЛЕГРАФИЯ: 1. з.м.с. Иван К. Котев. 2. м.с. Тодор П. Кайкиев, Казанлък. 3. Ивайло А. Кръстев, гр. Станке Димитров (Дупница). РАДИОМНОГОБОЙ: 1. Росен Г. Миленков, гр. Бобов дол. 2. Красимир Д. Батанов, гр. Бобов дол. 3. Даниел С. Станев, Габрово. РАДИОЗАСИЧАНЕ: 1. м.с. Георги Н. Георгиев, Ямбол. 2. Нели Е. Янакиева, Карлово. 3. з.м.с. Георги А. Воденичаров, Карлово.

апр. 1988 –за първи път бълг. радиолюбител работи от Антарктида – Стефан Калоянов (SK) – LZ1AM от София, с инициал в Антарктида LZ0AM. Най-много радиовръзки осъществява през април от QTH Полярна станция Новолазаревская на СССР.

07-17 юни 1988 – вторият български космонавт Александър Панайотов Александров лети на космическия кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира А. Я. Соловьов и бординженерa В. П. Савиних. Дублиращ космонавт е Красимир Стоянов. А. П. Александров е роден в Омуртаг, завършва специалността летец-инженер през 1974 г., до 1978 служи във ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач. Завършва аспирантура (1983 г.) в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки”. През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“. През 1979 г. е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. по време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти, телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по БНТ. Военното му звание е бригаден генерал (2002 г.). Герой на НРБ (1988), Герой на Съветския Съюз (1988), орден „Стара планина” и др.

01 апр. 1989 – официално откриване на първата автоматична радиосистема „Алтай” на Мин. на съобщенията за връзки с подвижни обекти.

февр. 1990 – разпускане на военната организация на Варшавския договор. В Българската армия, войските на Мин. на вътрешните работи и в Гражданска защита започват значителни структурни, организационни и военнотехнически преобразования.

06 март 1990 – IX обикновено Нар. събрание приема решение Българско радио и Българска телевизия временно да се обособят като самостоятелни институции.

15 ноем. 1991 – БФРЛ се регистрира в съда отново, съгласно новите изисквания, като самостоятелно юридическо лице по Закона за лицата и семейството. Учредители са инж. Антон Илиев-LZ1ES, Костадин Кишишев-LZ1FN, Милчо Миланов-LZ1RF, инж. Здравка Бучкова-LZ1ZQ и владеещия отлично англ. език Огнян Цветанов-LZ2PO. Написан е нов Устав на БФРЛ (Б.а., LZ1FJ – Този устав е един поклон пред все по-утвърждаващите се криминални властови структури. Учредителите, председателите и членовете на всички следващи управителни съвети на БФРЛ свикват да носят купената от аптека кутийка с надпис VAZELIN. Този устав носи в себе си необходимостта от още промени, каквито не след дълго са направени от лицето П. Данев и някои от които са позор за българското радиолюбителство, напр. невъможността на лицензиран радиолюбител да членува в БФРЛ, ако не е член на някой от новите, почти всички те фиктивни радиоклубове. И с правото на личен вот не всичко е наред, и ниският 2-ри клас няма право да работи, макар и под контрол, на ниските КВ-бандове, и др.)

24 март 1992 – името Българско Радио е променено на Българско Национално Радио (БНР).

30 април 1992 – ОСО е разформирована с Постановление № 72 на Министерския съвет. Младежта на България е лишена от възможността за безплатно или съвсем евтино обучение по военнотехническите дисциплини (първата предпоставка за защита на суверенитета на държавата). По някои дисциплини (биатлон, делтапланеризъм) има обучение (с ограничен брой на обучаемите) в някои спортни дружества и в частни курсове, но не и по радиолюбителските спортове. Няма стабилност в знанията и действията на младежта при военни конфликти, химични, биологични и ядрени аварии и природни бедствия.

юни 1992 – Владимир Александров Даскалов, LZ1KZ, организира и провежда "Хоби - радио", първият в новите икономически условия радиолюбителски събор в България, в гр. Казанлък. Първоначалният замисъл е по-скоро за радиоизложба на самоделна и фирмена радиолюбителска техника и др. материали, интересни за радиолюбителите, но веднага това изложение прераства в ежегоден радиолюбителски събор, с фирмени и клубни щандове, озвучаване, дребни търговци на ядене, пиене и др., неголям брой представители на Общината, на МВР, както и на малък брой хора със съвсем друго хоби (нерегламентирана смяна на собственика на някои небрежно охранявани предмети). Общината в пълното си право започва да събира съответните такси, всичко е законно. Но когато години по-късно В. А. Даскалов, като всеки жив човек имащ периоди и на финансов подем, но и на спадане, се опитва да намекне, че и някой друг би могъл да организира ежегодния събор-изложение, независимо в кой град, всички в един глас реагират - НЕ! И стиснал зъби, В.А. Даскалов продължава, та и до ден днешен - 2014 г. Да отдадем дължимото уважение към този наш български радиолюбител и патриот!

дек. 1992 – с унизителния за България Договор за обикновените въоръжени сили в Европа, са предвидени ниски максимални стойности за Българската армия (личен състав, танкове, артилерия, бронетранспортьори и бойни машини на пехотата, самолети, хеликоптери и др.). Същевременно е създадена финансова неосигуреност за поддържане на наличната бойна техника в съответствие с нормите.

13 дек. 1995 – приет Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (неколкократно променян), по силата на който Върховен главнокомандващ е Президентът, ръководството на армията в мирно време се осъществява от изпълнителната власт чрез министъра на отбраната и правителството. Висш командващ личния състав е началникът на Генералния щаб, отговарящ за планирането, подготовката и цялостната дейност на състава. Организацията на въоръжените сили е променена в корпусно-бригадна, с намаляване на броя на гарнизоните, въведено е званието бригаден генерал.

31 юли 1996 - с обнародване в ДВ 67, "Наредба № 2" е отменена. Публикувана е нова, "Наредба № 1" на Комитета по пощи и далекосъобщения. Тя регламентира всички основни положения в Радиолюбителската служба съгласно с препоръките на CEPT (Европейска комисия по пощи и телекомуникации). Някои нови положения: а) 4 класа за радиолюбителска квалификация - D (начинаещи, работят само на УКВ и само на телефония), C, B, и A (висшият клас) б) отпадат класовете за радиолюбителите-конструктори (нанася се силен удар върху радиолюбителското конструкторство в Б-я; тези хора се лишават от правото да имат някакъв официален документ, че са именно радиолюбители-конструктори със съответната им степен на квалификация). в) всички изпити за класове се провеждат само от ДКД под формата на тестове. За работа на КВ се изисква изпит по телеграфия, но силно облекчен (само една радиовръзка с близко разположена радиостанция). г) започва разрешаването на р.л. опознавателни знаци с трибуквени суфикси. Изводът, който се налага от положенията на "Наредба № 1" е, че е натрапена гонитба на по-голямо количество на радиолюбителите за сметка на тяхната квалификация.

10 септ. 1996 – обнародван е Законът за радиото и телевизията (в ДВ, бр. 77). БНР и юридически получава автономност като Национална институция за информация и култура.

дек. 1996 – в курортния град Хисаря се провежда новогодишна среща на неколкостотин български радиолюбители, идват и двадесетина ветерани (ex LZ1ID-Иван Джаков, LZ1SP-Ставри Попов, LZ2AS-Бончо Василев, LZ1AG-Ангел Несторов, LZ1AF-Д. Петров, LZ1WD-Коста Чобанов, LZ2KBA-Кирил Несторов, LZ2LF-Любен Пенков, LZ2FR-Коста Желязков, LZ1FN-Костадин Кишишев, LZ2AC-Пенчо Пенчев, LZ1WM-Г. Симеонов и др. Много спомени се разказват, с голям интерес е изслушан доайенът И. Джаков (гласът му вече е отслабнал). За учудване на склонните към трезвеност и на балнеомедицинския персонал, ветераните не отказват и вътрешно поемане на непрепоръчителни течности. Това изглежда идва от битуващото по време на младостта им схващане, че „Истинският мъж трябва през живота си да е изпил една цистерна 40 и повече градусова напитка.” Другите питиета като бира, леко вино и т. под. в ония времена никой не е смятал за нещо сериозно. Но в края на краищата, срещата все пак е новогодишна, а и в Библията е казано: „Вино веселит душу человеческую!” (Бел. LZ1FJ: Всичко това – ако не следва „развеселено” или махмурлийско шофиране!)

през 1996-97 – подменени са униформите и отличителните знаци на видовете и родовете войски. Поетапно се модернизира въоръжението, боеприпасите, бойната и др. военна техника. Извършва се обединяване и съвместно развитие на командните и комуникационно-информационните системи за управлението на войските и бойните средства.

01 септ. 1997 – в състава на Свързочни войски организационно се включват и органите по автоматизация на управлението на войските.

окт. 1997 – в България се провежда Второто световно първенство по скоростна телеграфия (15 европейски и азиатски страни). Отборно Б-я заема 5 място. В индивидуалното класиране в дисциплината Morse Runner (10-минути работа в условията на КВ-контест) бронзови медали спечелват юношата Венцислав Георгиев, LZ1HST и ветеранът Пейо Попдончев, LZ1FI, а Тодор Кайкиев, LZ1BP стига до второ място и сребърен медал в кат. „Мъже”.

апр. 1998 – БФРЛ създава своя web-страница (по-късно прераснала в сайт). Двигател на това начинание е Милчо Миланов, LZ1RF.

29-30 апр. 1999 Трето свет. първенство по скоростна телеграфия в Италия. България не спечелва призово място в отборната (6-о място) или индивидуална класация. Търси се оправдание и се намира от П. Данев (но такова, че човек се пита дали не сънува) – обвиняват се победителите РФ и Беларус, че много тренирали, като професионалисти, докато останалите участници тренирали по-малко, като за аматьори.

07 ноем. 1999 – 18-та отчетно-изборна конференция на БФРЛ. Избран е нов 11-членен Управителен съвет с предс. М. Миланов, LZ1RF. Предс. на Контролния съвет е Андрей Тотев, LZ1RB.

17 окт. 2000 - през лятото на 2000 г. по идея на LZ1VQ, Жеко Пашинов Жеков, Кърджали, от група радиолюбители е взето решение за основаването на Български телеграфен клуб (LZCWC), който след регистрацията и приемането на Устава му е официално признат (17.10.2000 г.) На 09.06.2007 е приет нов Устав на LZCWC, отменящ предишния. От самото начало Председател на LZCWC е Димитър К. Петров, LZ1AF, често събранията (в ефира) на клуба се водят от И. К. Александров, LZ1IA.

февр. 2002 – сп. „Радио, телевизия, електроника” празнува 50-годишен юбилей, за съжаление при намален тираж. Други тревожни симптоми са смените на адреса на редакцията – ул. „Граф Игнатиев”, ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гурко” 6, както и постепенните увеличения на цената на 1 книжка на списанието.

2006 – БТК преустановява поддържането на системите за жична радиофикация, като предоставя издръжката им по места на общините, които и без този нов разход са с малък годишен бюджет. Не след дълго радиофикацията в по-голямата част на България изчезва. В отделни общини радиовъзлите продължават да работят, въведени са и допълнителни възможности.

02 ноем. 2007 - в бр. 88 на "Държавен вестник" е обнародван най-важния за радиолюбителите документ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ЧРЕЗ РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ ОТ ЛЮБИТЕЛСКАТА РАДИОСЛУЖБА (изм. ДВ бр. 51/7 Юли 2009 г., изм. ДВ бр. 70 /9 септ. 2011 г.)

01 ян. 2008 - от тази дата, с решение на XL Народно събрание взето преди 1 година (ян. 2007), наборната военна служба е прекратена.

06 апр. 2010 – БНР закрива почти всичките си радиопредаватели на средни вълни. Мотив: икономия на средства.

ноем. 2012 – Боян М. Митев, LZ2SX от гр. Балчик (едно от малкото „домашни огнища” на българското радиолюбителство) спечелва шампионската титла в категория 1 оператор-QRP-всички обхвати-телеграфия в най-голямото междунар. КВ-състезание CQ WW DX-2012 (смятано за неофициалния световен КВ-шампионат). Предишният българин-шампион в тази категория е Хари Попов, LZ1BB през далечната, все още социалистическа 1986 година, трудно обозрима през време и мъгли, „където чезнат вече онези дни …”

авг. 2013 – Цветан Петров Цветков- LZ2FO от Видин е първият българин, получил дипломата DXCC на 144 MHz – за 108 потвърдени с QSL-документ страни и територии.

02 авг. 2015 – проведено е първото българско само слушателско състезание – LZ SWL Contest. То е замислено и организирано от Георги Ст. Алексов, LZ2OQV/1, активен радиолюбител в различни области. Съдийството е проведено от Христо Христофоров, LZ2HR.

25 март 2016 – обявени са УКВ-шампионите на БФРЛ за 2015 г.: категория колективни участници – LZ1KSP (състезателен повиквателен знак LZ7J) – Радиоклуб Пловдив, предс. Стоян Топалов-LZ1STQ, отг. на радиостанцията Васил Шатъров-LZ1CL В категория индивидуални участници – Георги Анастасов Георгиев-LZ2GG, гр. Добрич.

ОПИТ ЗА СВЕТОВНА ХРОНОЛОГИЯ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА И НЯКОИ ОТКРИТИЯ И ИЗОБРЕТЕНИЯ В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА, РАДИОТЕХНИКАТА, ЕЛЕКТРОНИКАТА, ЗВУКОЗАПИСА И ДР.

Кирил В. Божилов-LZ1FJ

ок. 450 пр. н. е. В Древна Гърция, Персия и др. се използва „факелна” система за съобщения. Особено голям опит в съобщенията има древна Персия (многократно по-голяма държава от днешния Иран). Посредством система от кули и различни огнени сигнали съобщението през Индия, Средния изток и Близкия изток е пренасяно твърде бързо за тази епоха до Египет.

1712 Създадена е малко пощенско бюро в градчето Санквер, Шотландия (работещо като пощ. станция и до днес).

02 март 1791 В Париж е демонстрирана първата семафорна телеграфна машина.

1794 Във Франция Клод Шап изгражда далекосъобщителна система със семафори.

1809 Създаден е най-големият в света по това време пощенски клон в Сидней, Австралия. За разносвачи на кореспонденцията са ползвани войници.

1831 Майкъл Фарадей открива явлението електромагнитна индукция. Въвежда представата за електрическо и магнитно поле със съответните им силови линии. Още през 1832 г. той е бил убеден, че съществува и електромагнитно поле, но не успява експериментално или теоретично да го докаже.

1835 Първата в света информационна агенция „Хавас” е организирана в Париж от Шарл Хавас. Скромен и беден преводач в „Хавас” е Пол Юлиус Ройтер (истинско име Изреъл Беер Йосафат). Тази агенция е главният източник на новини в България чак до 1920-те години. Агенцията „Хавас” е предшественик на „Франс Прес”.

04 септ. 1837 В САЩ Семюъл Морз демонстрира първия си, несъвършен апарат с пишещ електромагнит и тълкуване на късите и дълги чертички, само частично съвпадащо с по-късно утвърдилата се Морзова азбука. По електрическа линия връзката е на разстояние 518 м. След тази демонстрация е подпомогнат с 2000 дол. от бизнесмена Стийв Уейл, който му предоставя и сина си Алфред за помощник, да придобива трудови навици.

1839 В Англия Чарлз Уитстън и Уилям Кук изобретяват електрически телеграф (първоначално с недостатъци), който по-късно получава разпространение.

1843 Часовникарят Александър Бейн, Шотландия, създава първия факс – 2 малки съда с пишеща течност, задвижвани с 2 часовникови механизма, които поред пишат по електрически проводима повърхност (на практика факсът му не получава разпространение, макар че лабораторно предава изображения). Ал. Бейн не взима патент за своя апарат.

27 март 1844 В САЩ С. Морз с годен за промишлено производство апарат предава съобщение по първата телеграфна линия Балтимор – Вашингтон (прибл. 64 км), като за първи път използва създадената от него Морзова азбука. Съобщението гласи: „Чудни са делата ти, Господи!”

след 1844 Бурно разпространение на Морзовите телеграфни апарати в САЩ, по-късно навсякъде, редица подобрения и на Морзовата азбука (някои от които са предложени от самите телеграфисти).

01 юни 1845 Официално регистриран е прелетът на пощенски гълъб от Намибия до Англия за 55 дни, разст. ок. 11000 км.

1846 В Германия изобретателят Вернер Сименс и механика Йохан Георг Халске създават електрически точков телеграфен апарат.

08 юли 1847 Публична демонстрация на телеграфа на В. Сименс и Г. Халске. На 1 октомври 1847 г. в Берлин те създават Организация за изграждане и развитие на телеграфа „Сименс и Халске”, на 12 окт. 1847 в Берлин влиза в действие първата телеграфна станция „Сименс и Халске”.

1848 В САЩ е основана информационната агенция Асошиейтед прес (АП).

1849 Пол Ройтер (Изреъл Йосафат) създава в Париж собствена агенция за търговски вести.

1850 Агенцията на П. Ройтер, Париж, организира поща с 45 пощенски гълъба, за да разпраща последни новини за развоя на Кримската война.

1850 Англичанинът Ф.С. Блекуъл получава патент за прототипа на факсимилен апарат (факс). В Лондон създаденото от него устр-во е регистрирано с названието "копиращ телеграф".

14 окт. 1851 В Англия, Лондон, П. Ройтер основава информационната агенция "Ройтерс", първоначално само в две стаи, по-късно световно известна новинарска агенция.

13 ноем. 1851 Влизат в експлоатация телеграфните линии Париж – Лондон и Санкт Петербург – Москва.

05 авг. 1858 Прекаран е първият презатлантически телеграфен кабел САЩ - Великобритания. Инициатори са амер. бизнесмен Сайръс Уест Фийлд и сътрудниците му. Поради слабия сигнал, на 01 септ. 1861 г. експлоатацията на кабела е прекратена.

1860 Джеймс Кларк Максуел, шотл. физик и математик, предсказва съществуването на електромагнитни вълни, но не привежда пълно математично доказателство.

26 окт. 1861 Немският физик, учител и изобретател Йохан Филип Райс демонстрира във Франкфурт на Майн апарат за предаване по електрическа линия на звук, наречен от него телефон. Електрическата линия е с дължина 91 метра и 40 см.

17 май 1865 Въз основа на първата Международна конвенция по телеграфия, подписана на 17 май 1865 в Париж от двайсет държави-учредителки, е създаден Международният телеграфен съюз със седалище в Париж (от 1934 - Международен съюз по далекосъобщенията). Приети са осн. понятия, норми и постановки на телекомуникациите.

27 юли 1866 При третия опит Сайръс Фийлд от борда на парахода „Грейт ийстърн” полага първия успешен трансатлантически кабел, с който установява телеграфна връзка САЩ – Англия.

1873 Джеймс Кларк Максвел публикува основополагащия „Трактат по електричество и магнетизъм”, в който математически доказва съществуването на електромагнитни вълни, и че скоростта на тяхното разпространение е равна на скоростта на разпространение на светлината.

1873 – първите, несъвършени и неполучили приложение уреди за запис и възпроизвеждане на звук – „Фонаутограф” на Скот, експерименти на Шарл Кро.

15 септ. 1875 Прокаран е директен трансатлантически кабел Ирландия – САЩ. Връзката по този кабел е отлична. Полагането започва през 1874 под ръководството на германския капиталист Карл Сименс. Предварително е построен във Великобритания морският съд „Фарадей”, първият морски съд, спец. конструиран за полагане на подводни кабели. Съоръженията на борда са осъществени по проект на Вилхелм Сименс. „Фарадей” се използва до 1923 г.

14 февр. 1876 Физиологът Александър Бел (шотландец по произход) и 2 часа след него електроинженерът Илайша Грей подават заявки за патент на САЩ за телефон, с което започва дългогодишен спор кой първи е изобретил телефона. (Вж 26 окт. 1861, Йохан Филип Райс.)

7 март 1876 Патент на САЩ № 174465 за „метод и апарат … за предаване на говор и други звуци”, т.е. за телефон, получава Александър Бел. Една електромагнитна слушалка е ползвана и за говор, и за слушане.

1877 – Шарл Кро изнася доклад „Процес на запис и възпроизвеждане на възприемани със слуха явления” с демонстрация на своята система за звукозапис пред френската Академия на науките.

1877 В САЩ Томас Едисон изобретява въгленовия микрофон, който по-късно в комбинация с електромагнитната слушалка образува микротелефонната гарнитура.

1877 – Томас Едисон патентова в САЩ първия практически приложим, бързо разпространен по целия свят апарат за механичен звукозапис и възпроизвеждане, наречен „Фонограф”. В първите опити въртящият се цилиндър е бил покрит със станиол, но Едисон бързо установил, че по-добър резултат се получава при цилиндър, покрит със специален восък.

15 авг. 1877 Томас Едисон въвежда думата "Хелоу" в началото на телефонния разговор. Тя бързо получава разпространение, в европ. държави става краткото "Ало".

1878 В Ню Хевън, щат Кънектикът, САЩ, е открита първата ръчно обслужвана телефонна централа.

1880 България е приета за членка на Международния телеграфен съюз (ITU).

27 февр. 1882 В Русия е разрешено на частни лица да ползват телефон.

1884 Открита е първата дълга телефонна линия (между Ню Йорк и Бостън, САЩ).

1886 Немският физик Хайнрих Рудолф Херц доказва експериментално съществуването и разпространението на електромагнитните вълни (радиовълните).

дек. 1887 Емил Берлинер получава патент в САЩ за изобретената от него плоска цинкова матрица, с която може да се изработят около 500 плоски носители на звукозаписа – във вид на кръгли плочи. Берлинер използва вулканизиран каучук за своите плочи, до 1903 г. записът е само на едната страна на плочата. Той усъвършенства матрицата чрез галваностегия, създава и преносим апарат – грамофон, който до 1896 г. е трябвало непрекъснато да се върти ръчно. Започва конкуренция между фонографа на Едисон и грамофона на Берлинер, първоначално неуспешна за Берлинер. През 1896 г. техникът Елдридж Джонсън (работещ във фирмата на Берлинер) създава навиваемият пружинен двигател, с което след още 15 години грамофонът побеждава.

1891 Прокаран е телефонен кабел между Англия и Франция.

1892 В Ла Порт, щат Индиана, САЩ, е открита първата автоматична телефонна централа.

1895 А. С. Попов в Русия и Г. Маркони в Италия правят първите опити за безжично приемане и предаване на сигнали. (Заявката за патент в Англия на Г. Маркони е подадена през юни 1896 г.)

1897 Г. Маркони пръв използва хвърчила и балони, за да бъде антената на радиоприемника му на голяма височина, демонстрира това в Салисбъри Плейн.

18 авг. 1900 – на Международната електротехническа изложба в Париж журито награждава А. С. Попов за представената радиоапаратура с Големия златен медал.

1900 В САЩ Р. Фесенден за първи път излъчва говор по радиото.

1901 В Англия Г. Маркони предава радиосъобщение през Атлантическия океан (Корнуол – Нюфаундленд).

1904 В Англия Дж. Флеминг изобретява двуелектродната електровакуумна лампа (диод).

1906 В САЩ Ли де Форест изобретява триелектродната електровакуумна лампа (триод). Използването и в усилватели подобрява значително жичните съобщения на дълги разстояния.

1906 В Берлин е проведена Междунар. конференция по безжичните телеграфни връзки. Подписано е Съглашение за безжичните връзки, публикувани са Инструкции за безжичните телеграфни връзки, задължителни за всички подписали държави.

1907 В САЩ Ч. Крам въвежда първите (твърде несъвършени) далекопишещи буквопечатащи машини.

1909 – Ли де Форест осъществява пробно радиоразпръскване, като предава от Метрополитен Опера, Ню Йорк представления с участието на световно известния италиански певец Енрико Карузо. Слушателите приемат с изработени в домашни условия детекторни радиоприемници, усещайки, че се появява нещо ново, необикновено (а в продължение на мн. десетилетия и най-могъщото средство за пропаганда).

1912 В САЩ е приет първият закон за контрол на радиостанциите.

5 юли 1912 – на Третата Междунар. радиотелеграфна конвенция в Лондон са включени в списъка на съкращенията първите 45 Q-кода (но някои държави започват да ги употребяват от 1 юли 1913 г.). Почти веднага тези кодове с някои леки изменения започват да се употребяват и при любителските радиовръзки.

21 окт. 1915 Проведена първата директна трансатлантическа радиотелефонна връзка Арлингтън, щат Вирджиния - Париж.

1920 Радиостанциите в Детройт и Питсбърг, САЩ, започват излъчване на редовни радиопрограми. На пазара се появяват първите фирмено произведени радиоприемници. Появява се нов индустриален клон – радиоиндустрията.

1922 В Европа Би Би Си първа започва излъчване на радиопрограми.

1927 - на Международна радиоконференция е решено да се прекрати използването на искрови радиопредаватели, с изключение на предаване сигнал за бедствие (SOS).

1928 В Скенъктъди, щат Ню Йорк, САЩ, започва редовно излъчване на телевизионни програми (сканирането на изображенията е на електромеханичен принцип).

1929 – Холандия първа започва редовно радиоразпръскване на КВ, предимно за своите индонезийски колонии. През 1932 късовълново радиоразпръскване започва и Великобритания, която има колонии по цялото земно кълбо.

02 май 1931 – в Москва на вълна 56 метра е проведено опитно предаване на телевизионно изображение на къси вълни.

1932 Във Великобритания е въведена системата Телекс.

01 ян. 1934 Официално влиза в сила ново име на Междунар. телеграфен съюз – ITU ( International Telecommunication Union). Решение за това е взето през 1932 г. на конференция в Мадрид, тъй като по-пълно отразява развитието на свързочната техника.

1936 В САЩ е открита първата коаксиална съобщителна линия (между Филаделфия и Ню Йорк).

30 окт. 1938 При излъчването на радиопиеса по романа на Херберт Уелс "Война на световете" (режисьор Орсън Уелс), милиони американци изпадат в паника, убедени в реалността на нападението на марсианците.

1939 Електромеханичният принцип на телевизионно сканиране е изоставен; в няколко държави започват редовни телевизионни предавания с електронно сканиране на изображението.

1946 – на пазара се появява в свободна продажба първият битов магнитофон, модел BK 401, с магнитна лента (не на пластмасова, а на хартиена основа). Но към 1950 г. магн. лента във всички модели е на пластмасова основа. Намаляващо продължава продажбата (прибл. до 1960 г.) и на магнитофони с тънка стоманена тел, но в крайна сметка те остават предимно за диктофони и в „черните кутии” в авиацията.

1956 Положен е първият презокеански телефонен кабел.

1957 Първият съветски спътник излъчва първите изкуствени радиосигнали от Космоса.

1959 – Магистър-инженерът Джек Сен Клер Килби от Texas Instruments, Канзас създава и патентова първата интегрална схема, организира производството на първата неголяма серия интегрални схеми. По-късно Килби е професор в Селскостопанския и машиностроителен университет в Тексас, а през 2000 г. за създаването на интегралната схема получава Нобеловата премия по физика. Няколко други изобретатели имат претенции за приоритет на техни идеи (някои са използвани), което довежда до ок. 7 години съдебни спорове, и накрая – до т.нар. кръстосана лицензия. Но в техн. отношение Килби е първият.

1962 По спътниковата съобщителна система Телстар за пръв път се реализира трансатлантическо (Англия – САЩ) телевизионно предаване на живо.

1966 В Англия Ч. Као обосновава използването на оптични влакна за телекомуникационни цели.

1969 Американски космонавти осъществяват телевизионно предаване на живо от Луната. В САЩ е изградена (първоначално само за цели на отбраната) локалната компютърна мрежа ARPA-нет (Advanced Research Projects Agency), която през 80-те години прераства в Интернет.

1975 Във Великобритания за пръв път е организирана система Престел за предаване на данни, като връзката на абонатите с базовия компютър е по обикновена телефонна линии.

1977 Първият оптичен кабел е прокаран в Калифорния, САЩ.

1984 Първата клетъчна радиотелефонна мрежа е пусната в действие в Чикаго, САЩ.

27 ян. 1986 – швейцарските физици Алекс Мюлер и Георг Беднорц, работещи във филиал на фирмата IBM в Цюрих, откриват свръхпроводимост при температура, по-висока от абс. нула 0 К (или – 273 градуса Целзий), а именно при ок. 30 К. Съвсем неочаквано високотемпературната свръхпроводимост се явява в керамични образци (изолатори), а не при метали и метални сплави. В свет. мащаб започва трескава надпревара за постигане на още по-високотемпературна свръхпроводимост.

февр. 1987 – амер. физик от китайски произход Пол Чжу постига свръхпроводимост (също при образец от оксидна керамика) при темп. 98 К (– 175 град. Целзий), която е значително по-висока от температурата на кипене на азота (77 К; това има важно практ. значение). Незабавно експериментът му е повторен в десетки лаборатории по света и потвърден. Пред енергетиката, електротехниката, транспорта, компютърната, медицинска и др. области на техниката се появяват нови перспективи.

1988 В Япония е изградена голяма мрежа за предаване на цифрови сигнали по оптични и коаксиални кабели, която бързо прераства в Международна цифрова мрежа (Integrated Services Digital Network, ISDN).

1989 Между Европа и САЩ е положен първият трансатлантически оптичен кабел с капацитет 40 000 телефонни разговора едновременно.

1991 ISDN е въведена и във Великобритания.

1992 Посредством ISDN във Великобритания са въведени цифрови видеотелефони.

1993 Във Великобритания е пусната електронна версия за слепи на вестник “Гардиън” (в жилището на абоната се отпечатва с Брайлов шрифт или се озвучава чрез синтезатор на говор).

1995 В Япония и в САЩ е внедрена двустранна лазерна връзка със спътници. Започва прокарването на най-дългия оптичен кабел (27 360 km около Земята).

1997 В САЩ започва модернизация на Интернет (т.нар. Интернет 2).

01 февр. 1999 В държавните учреждения на някои страни (с изкл. на армиите и флотовете) морзовата телеграфия излиза от употреба.

април 2000 Реализирано първото телевизионно предаване с висока разрешаваща способност (HDTV). Предавателят е в Сиатл, САЩ, приемника – в Лас Вегас. Скорост на предаване 250 kbit/s.

след 2000 Продължава развитието на световната съобщителна мрежа.

(СЛЕДВА)