Разлика между версии на „DIGI:PACKET“

от BFRA Wiki
Направо към: навигация, търсене
(→‎Интерфейси на пакет радиостанцията)
(→‎Пакет станция)
Ред 1042: Ред 1042:
 
==Пакет станция==
 
==Пакет станция==
  
 +
'''Общи положения'''
 +
 +
Това е термин, наложил се за комплекса апаратура, необходим за пакетна радиосвръзка.
 +
 +
Пакет станцията съдържа три основни компонента - радиооборудване, TNC и терминално оборудване.
 +
 +
Терминалното оборудване осигурява интерфейсът потребител-TNC. Чрез клавиатурата потребителят въвежда командите за установяване на свръзка и управление на TNC. След установяване на свръзката отново чрез клавиатурата на терминалното оборудване се предава информацията. Дисплея на терминалното оборудване позволява прочитането на приетата информация. Терминалното оборудване не е задължителен елемент за пакет-станцията. Терминали рядко се използват за пакет-станции. Много по-често се използва терминална емулация с персонален компютър. Емулацията се осъществява със специализиран софтуер. Може да се използва и стандартен софтуер за обикновени телефонни модеми, осигуряващ достъпа до телефонни линии и BBS, но специализирания за пакет-радио софтуер осигурява редица предимства. Като пример може да се посочи използването на отделни прозорци при провеждане на няколко разговора едновременно, което не може да се осигури от стандартните програми за телефонен обмен.
 +
 +
Интерфейсът TNC-терминално оборудване е обикновено сериен 25 изводен RS-232. Повечето компютри поддържат този интерфейс и свързването им с TNC е просто. Някои компютри поддържат RS-422B сериен интерфейс. Той е много близък до RS-232 и лесно може да се приспособи за спрягане с RS-232 на TNC. Най-лесния начин е да се използва готов кабел от Макинтош компютри към телефонен модем. Други (по-стари) компютри са снабдени с TTL интерфейс, който изисква допълнително спрягане с RS-232 на TNC. Тъй като някои от тези компютри (например COMMODORE C-64) са много популярни, като вариант може да се представи и използването на по-стари типове TNC, които поддържат също TNC интерфейс. На практика TNC използва само 8 от 20-те сигнала на RS-232. Това са сигналите от 2 до 8 и 20, т.е. свързващият кабел може да бъде и само 8-жилен.
 +
 +
'''Блок-схема на пакет-станция'''
 +
 +
Могат да се обособят следните няколко основни типа пакет-станции:
 +
 +
'''Обикновена крайна станция'''
 +
 +
Без особени изисквания. Създадени са множество фърмуери (този термин няма български аналог и описателно може да се определи като програма, разработана от производителя на определено универсално устройство, определящо негови специфични функции и обикновено записана на EPROM, чието съдържание може да се усъвършенства, без да се променя хардуерът на устройството) и най-разнообразен софтуер за подобни станции. TNC може да е и обикновен радиомодем, като изискванията на необходимите протоколи в случая се осигуряват от мощен софтуер.  Компютърът (терминалът) естествено е задължителен елемент, тъй като тази станция е предназначена за непосредствена работа от потребител с нея, тя е основното свързващо звено потребител - пакетна радиомрежа. Радиостанцията е подбрана в зависимост от необходимия честотен диапазон и към нея има редица определени изисквания.
 +
 +
[[Файл:Station1.gif]]
 +
 +
'''Ретранслатор'''
 +
 +
Изгражда се по същата схема, но за него постоянното присъствие на терминал или компютър не е необходимо, тъй като той най-често е необслужваем. Има интерфейс, към който при нужда може да се включи компютър, но най-често промените се извършват  от SysOp дистанционно (след осигуряване на достъп с парола). Съществена част от работата се извършва от TNC. Основно изискване - надеждност и безотказна работа, понякога и завишени температурни изисквания.
 +
 +
'''Сложна пакет-станция'''
 +
 +
Има изградени много такива, осигуряват много портове, много работни честоти (в различни обхвати), преминаване от телефонната мрежа в радиоканал и обратно, и много други.
 +
 +
[[Файл:Station2.gif]]
 +
 +
'''Радиофар'''
 +
 +
Почти всяко TNC осигурява такава възможност. Използва се за контролиране на разпространението на радиовълните, най-често в късовълновия обхват или обозначаването на активността на даден оператор на УКВ. Излъчените сигнали се наричат бийкъни. Разточителство е обаче да се използва цяло TNC само за тази работа, и обикновено се съвместяват функциите, по-точно просто се активира тази функция на ретранслаторите или определени крайни станции.
 +
 +
'''Спътникова пакет-станция'''
 +
 +
По същество това е една сложна станция, неразличаваща се по функции от земните. Като такава я определя мястото й на ИСЗ. Към нея се предявяват завишени температурни изисквания.
 +
 +
'''Наблюдателска пакет станция'''
 +
 +
Има най-разнообразни схемни решения за наблюдателски станции. Може да бъде дори най-прост демодулатор, свързан към серийния интерфейс на компютъра. 
 +
 +
'''РАДИООБОРУДВАНЕ'''
 +
 +
В състава на пакет станциите може да се използва разнообразно радиооборудване. То трябва да отговаря на определени общи и специфични изисквания.
 +
 +
Общите са характерни за всички радиостанции и в предвид ограниченията, наложени от разработката няма да се разглеждат.
 +
 +
Специфичните изисквания са следните.
 +
 +
Едно от най-важните е минимизиране времето за превключване приемане/предаване. TNC прави това превключване много бързо и се налага да изчаква, докато се превключи и радиооборудването, за да започне предаването на информацията. Голяма част от FM радиостанциите имат време за превключване 150-400 mS. TNC може да се спрегне и с много голямо време на превключване, но това значително влошава пропускателната способност както на дадения виртуален канал, така и на всички изградени на същата честота виртуални канали. Освен това се увеличава и вероятността за възникване на конфликти. Времето за превключване приемане/предаване на радиооборудването се определя от най-голямото време за превключване на съставящите го компоненти. Тъй като обикновено се използва една антена за приемане и предаване и превключването и става с електромеханично реле, неговото време е определящо. В някои апаратури всички превключвания стават с електронни ключове. Тези апаратури най-често са със синтезатор и определящо е неговото време за превключване. В съвременните честотни синтезатори това време е снижено до минимум, но не може да клони към нула, тъй като е необходимо известно време за настройка и стабилизация на честотата на синтезатора.
 +
 +
Друго специфично изискване е минимизиране времето за изключване на шумоподавителя. То е особено належащо в случай, че кореспондентите са с малко време за превключване приемане/предаване - възможно е изкривяване началото на пакетите, в което се намира адресната част. Резултата е многократно повторение и снижаване пропускателната способност на виртуалния канал. Лесно се открива при приемане на текстови файлове - в мониторния канал се наблюдават пакетите, тъй като там не се изисква потвърждение, а в конкретния приемащ канал - многократно повторение.
 +
 +
Друг проблем се явява това, че в съвременните радиостанции входа и изхода са настроени към строго определен тип микрофони и високоговорители.  Използват се често различни филтри за изравняване на тяхната амплитудно-честотна характеристика. Целесъобразно е или да се отстранят изобщо тези филтри (в случай, че станцията ще се използва само за пакет) при свързването на радиостанцията към TNC, или да се добави още една коригираща група, която да линеаризира АЧХ или най малко да изравни усилването за двете честоти на изхода на TNC. Това означава, че при смяна на радиостанцията или TNC може да се наложи допълнителна настройка и спрягане помежду им.
 +
 +
Съобразяването с тези изисквания значително намалява проблемите, възникващи при изграждането на пакет-станции. 
 +
 +
'''TNC'''
 +
 +
Пакетните кpмуникации се осъществяват с помощта на кадри и пакети, формирани по определени препоръки и протоколи.
 +
 +
За формирането на тези пакети се е утвърдил термина "асемблиране", а за обратната операция - "дизасемблиране". Устройствата, които извършват това се наричат PAD (Packet Assembler -Disassembler). Тъй като входа и изхода на PAD е цифров, между PAD и радиостанцията е необходимо да се осъществи цифрово-аналогово и аналогово-цифрово преобразуване, т.е. необходим е модулатор-демодулатор (модем).
 +
 +
Обикновено PAD и модема са обединени в едно устройство , наречено TNC (Terminal Node Controller). TNC може да се определи като интелигентен модем. Вградените му интелигентни способности не са просто възможност да се изпълнява определени команди - това могат и телефонните модеми - а отразяват спецификата на средата на разпространение - радиовълните. На практика всички тези функции и PAD са осъществени на базата на микрокомпютър (с RAM, ROM, входно-изходен интерфейс) , изпълнен с ИС от серията Z-80.
 +
 +
Като се изключи липсата на автоматиката за отнемане на телефонната линия на телефонния модем и сигналът за превключване приемане/предаване PTT на TNC, двете устройства функционално много си приличат. И за двата е необходима някаква комуникационна среда, и за двата се подава някаква команда за свръзка с желания кореспондент.
 +
 +
Компютрите имат възможност да емулират не само терминали, могат да емулират и TNC. При това всички функции на PAD се поемат от самия компютър, което води до изискването да бъде сравнително мощен.
 +
 +
TNC имат кратка и динамична история.
 +
 +
Предшественик на AX.25 е т.н. VADCG-протокол. Само оригиналните първи TNC отговарят на неговите изисквания.
 +
 +
С възникването на AX.25 се разработва и TNC-1. TNC-1 поддържа и VADCG-протокол, което води до известни компромиси.
 +
 +
TNC-2 (1985 г.) е с разширен списък команди, намери широко приложение и бе възприет от много производители. На това се дължи голямата му популярност днес и насищането с различни клонинги и утвърждаване на списъка параметри и команди за TNC-2 като стандартен. Тези параметри и команди се подават към TNC в диалогов режим.
 +
 +
С TNC могат да се водят три типа диалози:
 +
 +
- определящи параметрите на софтуера;
 +
 +
- диалог със собственото TNC;
 +
 +
- диалог с TNC на кореспондента.
 +
 +
В първия тип диалози се определят параметри на комуникацията между TNC и терминалното оборудване. Това обикновено са:
 +
 +
- скорост на данните между TNC и терминала - най-често 9.6 kB/s;
 +
 +
- ехо - някои терминали го изискват;
 +
 +
- сериен интерфейс - номер, прекъсване и др. данни за него;
 +
 +
- брой на знаците за символ 7 или 8;
 +
 +
- проверка по четност;
 +
 +
- максимален брой символи за един ред, изобразяван на екрана;
 +
 +
- нов ред след символ CR;
 +
 +
- включване на малки и големи букви и др.
 +
 +
В диалозите със собственото TNC се определят параметри, необходими за съвместната му работа с радиостанцията и за правилното функциониране на PAD съобразно параметрите на средата на разпространение на пакетите.
 +
 +
- скорост на данните - скоростта на обмен на данни между двамата кореспонденти-може да бъде 300, 1200, а понякога 600 или 9600 B/s. Установява се по-често хардуерно, с DIP ключе на TNC. До 28 MHz се използва 300 или при качествен канал 600 B/s, а над 28 MHz обикновено 1200. За 9600 B/s са необходими по-специални модеми и радиостанции.
 +
време за изчакване след превключване на предаване - може да се изменя на стъпки от по 10 mS от 0 до 1200 mS. По подразбиране е 300 mS.
 +
 +
- максимален брой непотвърдени пакети (MAXframe) и дължина на пакетите (Paclen) - това са критични параметри, които се установяват в зависимост от състоянието на радиосвръзката - прохождение и активност на работната честота. MAXframe определя максималния брой на едновременно предавани пакети, без да изчака потвърждение. След достигането на този брой, TNC няма да изпрати следващ пакет, докато не получи потвърждение за правилното приемане на някой от вече изпратените. Paclen определя максималния брой байтове за всеки предаден пакет. След получаване на данните, TNC следи колко байта приема и при достигане на стойността на Paclen тези байтове се изпращат за обработка и предаване, а новопристигащите започват отново да се броят. TNC може да обработи и пакети, по-къси от определената с Paclen стойност в случай, че се въведе и CR (ENTER). Стойностите по подразбиране са съответно за MAXframe - 4, за Paclen - 128. Те са подбрани като за качествена УКВ радиосвръзка. За КВ тези стойности трябва да се намалят според качеството на свръзката. MAXframe може да бъде от 1 до 7, а Paclen - от 0 до 255, като 0 е равносилно на задаване на 256 байта.
 +
 +
- максимален брой пъти повторение след неуспешно приемане на пакет - Retry. Когато TNC изпрати пакет, чака установено време за потвърждение, че пакетът е приет правилно. Ако установеното време изтече без потвърждение, TNC отново повтаря същия пакет. Ако не се получи потвърждение и след максималния брой повторения, определен с Retry, TNC преминава отново в несвързано състояние.
 +
 +
- FRACK - установява времето, което TNC очаква да бъде потвърден пакет преди повторното му повтаряне. Retry и FRACK също се определят в зависимост от качеството на свръзката. При качествена свръзка може да се намалят. Ако свръзката е добра, а пакетите не преминават от първия или втория път, има някакъв проблем, който трябва да се отстрани. При средно добра свръзка и средна активност на честотата тези параметри могат леко да се увеличат. При некачествена свръзка (може да се дължи на лошо прохождение, настройка, изключително голяма активност, конфликти и др.), верния път е да се настрои апаратурата (ако причината е в нея) или да се изчака подходящ момент. Retry по подразбиране е 10. Може да се променя от 0 до 255, но логичните граници са от 0 до 15. FRACK по подразбиране е 3 секунди.  Може да се променя от 0 до 15 секунди. При използване на обикновени ретранслатори това време се променя автоматично в зависимост от техния брой по формулата: Frack=(2хБр.ретр+1)хFrackстар - време за изчакване при ретранслация.
 +
 +
- DWait - това е времето, което изчаква станцията, използвана като обикновен ретранслатор, между приемането и излъчването на ретранслирания пакет. По подразбиране е 16, което отговаря на 160 mS. Може да се променя от 0 до 250, т.е. от 0 до 2500 mS на стъпки от по 10 mS. Съседни диджипитри работят най-ефективно, ако се установи за всички еднаква стойност за DWait.
 +
 +
- приоритетно потвърждение - TNC v.1.17 и по нови поддържат протокол за многостанционен достъп, наречен приоритетно потвърждение. Както показва и названието му, този протокол дава приоритет на потвърждаващите пакети ACK и NAK. При протокол без този приоритет предаващата станция изчаква определено време и ако не получи потвърждение, предава отново непотвърдените пакети. С приоритетното преминаване на потвърждаващите пакети се намалява вероятността да бъде предаден отново правилно приет пакет, а с това и броят на повторенията на честотата.
 +
 +
При конфигуриране на TNC за работа с използване на този протокол се препоръчват следните стойности за някой параметри:
 +
 +
Параметър - VHF FM - HF
 +
 +
BaudRate - 1200 bps - 300 bps
 +
 +
ACKprior - ON - ON
 +
 +
ACKTime - 14 - 52
 +
 +
DEAdtime - 33 - 8
 +
 +
DWait - 33 - 8
 +
 +
FRack - 8 - 16
 +
 +
MAXframe - 1-7 - 1
 +
 +
RESPtime - 0 - 0
 +
 +
Slots - 3 - 3
 +
 +
Paclen - 32-128 - 32-128
 +
 +
 +
- идентификатор на станцията е една от най-важните команди на TNC. С нея се задава позивната на пакет-станцията. Опционално може да се зададе вторичен идентификатор на станцията - цифра от 0 до 15. По подразбиране този идентификатор е 0. Отделя се от основния идентификатор с тире. Използва се за обозначаване на DIGI, NODE и BBS и др. Променя се автоматично при ретранслация за избягване на конфликти (колизии) в случай, че ретранслираният сигнал се чува и от някои от предишните ретранслатори.
 +
 +
'''ТЕРМИНАЛНО ОБОРУДВАНЕ''' 
 +
 +
На практика обикновени терминали не се използват, тъй като обезличават повече от предимствата на пакет-станцията. Използват се предимно персонални компютри. В предвид ограничения обем на разработката няма да бъдат разгледани.  Предполага се, че всички, които четат това, са компетентни в тази област.
 +
 +
При решение за използване на компютър трябва да е ясно какво точно се иска от него, за какво ще се използва и как ще се обновява (ъпгрейдва). Всяка програма (включително и част от програмите за пакет-радио) имат определени изисквания за съвместимост, най-често за минималната възможна конфигурация, с която програмата ще е работоспособна,  и препоръчителна конфигурация. Интерфейсите TNC-терминално оборудване и TNC-радиостанция са описани.
  
 
==Процедури при пакет-радио==
 
==Процедури при пакет-радио==

Версия от 21:40, 26 юни 2010

Същност на пакетната радиовръзка

"Бракът между електронно-изчислителните машини и комуникационните средства отдавна вече е сключен - сега просто се консумира." Роже Фаро

Пакетната радиосвръзка е вид цифрова комуникация по протокол X25 и по-точно по неговата разновидност за радиоканали AX25.

Представлява свободна от грешки свръзка между два компютъра, оборудвани с модеми и радиостанции, при което радиоканал е средата на разпространение на информацията.

Пакет-радио е терминът, който се е обособил в цял свят за пакетната радиосвръзка.

Нови технологии (WiFI, WiMAX и др.) постепенно изместват пакет-радиото, но не могат да осигурят толкова големи разстояния, толкова тясна честотна лента и използване на относително ниски (КВ и УКВ) честоти.

Какво друго обуславя широкото и бързо разпространение на пакет-радио?

То има няколко основни предимства:

- висока (относително) скорост на обмен;

- комуникация без грешки;

- ефективно използване на спектъра - на една честота по едно и също време работят много кореспонденти;

- осигурява провеждане на радиосвръзки не в реално време, т.е. не е задължително по едно и също време да са включили апаратурите си кореспондентите и да са налице самите кореспонденти;

- изгражда самоусъвършенстваща се система - всяка станция, включила се в мрежата, увеличава нейните възможности;

- обмен на бинарни файлове;

- лесно разширяване със спътникови станции, развитие до система за оповестяване и свръхдалечни свръзки;

- многократна автоматична цифрова ретранслация (digipeating) за дълги разстояния;

- поддържане на мрежа за предаване на данни;

- бързо сглобяване на мрежата - може да се каже, че не е необходимо да се прави нищо допълнително, за да се сглоби мрежата за пакетна радиосвръзка. Всичко става автоматично при удачно конфигуриране на пакет-станциите. Може да се наложат единствено организационни мерки за подходящо разполагане на станциите (или включване на допълнителни ретранслатори) с цел подобряване на свързаността и събиране на статистика за ефективно управление на трафика;

- приятелски настроен потребителски интерфейс на съвременния софтуер и др.

Откриването и коригирането на грешки е основното предимство на пакетната радиосвръзка. При нея, използвайки HDLC и AX.25 протокол, данните се проверяват и сравняват, преди да се потвърди от приемната станция тяхното приемане. Не е задължително детайлното познаване на HDLC и AX.25, за да бъде осъществена пакетна радиосвръзка. Устройство, наречено TNC (Terminal Node Controller - терминално-възлов контролер), поема всички функции по изпълнение спецификациите на тези протоколи. TNC по същество е един малък компютър, програмиран да спазва препоръките на HDLC и да направи повечето функции на AX.25 леснодостъпни до нас като потребители. Откриването на грешки е значително по интелигентно в сравнение с AMTOR.

В резултат достоверността чувствително нараства. Вероятността да се приеме грешна информация е по-малка от 1.10-6. Поради това на практика пакетната радиосвръзка е режим за предаване на информация, освободен от грешки.

Историята

За първи път през 1970 година са свързани компютри по радиопът от радиолюбители в Университета на Хавайските острови. Името на мрежата е било ALOHAnet и е била от 7 компютъра, разположени на 4 острова.


Пакетна компютърна връзка по радиоканал

TCP/IP over AX25

Има отредена клас А мрежа за експериментите на радиолюбителите. 44/8

За България е определена клас B - 44.185/16 с координатор Виктор Маринов, LZ1NY. Поради слабия интерес към пакетната връзка, в България има раздадени малко IPта от 44.185.х.х. Рутерите на 44/8 се намират в ucsd.edu. Рутера на 44.185.2/24 се намираше в Института за космически изследвания на БАН. От няколко години е изключен поради липса на потребители.


Възможности на пакет радио

Пакетната радиосвръзка позволява независимо и едновременно използване на една честота от много потребители. При изпращане на съобщение или друга информация за даден кореспондент, в предаващото TNC оформят пакети, заобиколени от служебна информация и допълнителни детайли, като например позивната на кореспондента, за когото е адресирано. След това, ако честотата е подходяща за работа, пакета се излъчва.

Ако до TNC постъпва сигнал от изхода на приемника или в момента някой друг използва честотата, то изчаква освобождаването на честотата и след това излъчва пакета. Предаването на всяка станция трае части от секундата и е относително много по-късо дори от изписването на самото съобщение.

Ако честотата не е заета от непрекъснато излъчване, предаването става ритмично и не се забелязва това закъснение. Честотата за пакетна радиосвръзка по едно и също време се използва за предаване на съобщения до много потребители.

При приемане TNC приема всеки пакет, проверявайки адреса му, при което отделя и изобразява отделно предназначените за него. Всеки непредназначен за приемащата страна пакет може изобщо да бъде игнориран от TNC и да се изобразяват само адресираните конкретно до него. По този начинне е необходимо постоянно да се наблюдава екрана и да се следят приеманите сигнали.

Пример:

Packet primer 1.jpg

По желание TNC може да изобразява всички преминаващи сигнали. Такъв режим се нарича наблюдение или монитор. Всеки пакет, съдържащ обвивка съгласно AX.25, идентифицира станцията-подател и станцията получател, типа на пакета и др. При наблюдение TNC изпраща към компютъра всяка информация, която може да определи като пакет, изпращан от някой към някого. При това може да се разбере по какъв начин става едновременната работа на много потребители на една и съща честота.

Другите режими нямат такива възможности.

Пример:

Packet primer 2.jpg

Ако кореспондента се намира на относително голямо разстояние за разпространение на съответните радиовълни, радиосвръзката може да се реализира чрез използване на една или повече междинни подобни станции, които се явяват ретранслатори. Станцията, която осигурява тези ретранслаторни функции, обикновено се нарича Digipeater (Digital Repeater) - диджипитър (цифров ретранслатор), или съкратено Digi (диджи).

Част от протокола AX.25 определя, че всяко TNC може да се използва и като диджипитър, освен ако не е забранена тази функция. Протоколът AX.25 позволява да се използват едновременно до осем диджипитъра при обикновена ретранслация.

При интелигентната ретранслация няма такива ограничения и може да се достигнат много големи разстояния, понякога хиляди километри при УКВ.


Способи за пакетна радиовръзка

За да се изяснят понятията обикновена и интелигентна ретранслация, ще бъдат описани по-подробно способите за пакетна радиосвръзка. При обяснението на тези способи, ще приемем няколко съкращения:

T, Term - терминал, крайна станция;

D, Digi - обикновен ретранслатор, диджипитър, DIGI;

N, Node - интелигентен ретранслатор, NODE;

B, BBS - BBS, пощенската кутия;

P, PMS - PMS, персонална система за съобщения;

a,b,c... - последователност на обмен.


Обикновена ретранслация

При тази ретранслация пакетът, който се предава от едната станция, се излъчва незабавно към другата. Потвърждението, с което отговаря втората, също без забавяне в ретранслатора се връща обратно. Осъществява се с команди от типа

C Term2 VIA Digi

Digi могат да бъдат от 1 до най-много 8 броя за една обикновена ретранслация. За Digi е необходим съвсем малък буфер. Използва се само в краен случай, при невъзможност за използване на друг тип. Създава много смущения за другите станции (QRM) и е ефективна когато няма излъчване от други в момента едновременно и в района на чуваемост на Term1 и на Term2 и на Digi, което на практика става рядко. Обикновено този тип ретранслация се забранява от SysOp на ретранслаторите за намаляване на QRM, въпреки че всеки цифров ретранслатор предлага този тип ретранслация. Освен това при този тип ретранслация може да се осъществи свръзка само между две станции, игнорирайки многоканалността на ретранслатора.

Retrans.gif

Ролята на Digi може да се изпълнява и от обикновени Term. Най-често приложима обикновената ретранслация е именно в този случай.

Интелигентна ретранслация

Основен вид ретранслация за пакетните радиомрежи. Тъй като ретранслацията става с междинно запомняне на по-голямо количество данни, за Node е необходим и достатъчно голям буфер. Пакетите се изпращат от Term1 към Node и Node изпраща потвърждение, че информацията е приета правилно (или не). След успешно приемане информацията се запомня в буфера на Node и изчаква подходящи условия, при което Node изпраща информацията на Term2. Term2 връща обратно потвърждение към Node.

Retransi.gif

На пръв поглед тоя способ изглежда по-бавен, но в действителност е по-ефективен и с много по-добри показатели от обикновената ретранслация. Подобрява се скоростта на преминаване на информацията при наличието на други кореспонденти на честотата и се намалява значително QRM, който се създава за тях.

Това е илюстрация само на принципа, в действителност всеки такъв ретранслатор разполага с няколко канала (10 и повече), и интелигентната ретранслация се осигурява за всеки канал поотделно и независимо.

Звукова ретранслация

Един малко странен за цифрова работа начин, но не е невъзможен и в определени случай също се използва. Ретранслацията се извършва с обикновен звуков ретранслатор. При него не се включва командата VIA и инициалите на звуковия репитър.

Обмен на съобщения - електронна поща

Това е и основното предназначение на мрежата за пакетна радиосвръзка. Осъществява се най-често с т.н. BBS (Buletin Board System) или пощенски кутии. С някои ограничения може да се осъществява и с PMS (Personal Message System) или персонални системи за съобщения.

Пощенски кутии - BBS

Принципът на обмен на съобщения е следният. BBS1 е пощенската кутия на Term1. Term1 изпраща съобщение в BBS1, адресирано до TermN, чиито BBS е BBSn. Съобщението се записва на диска на BBS1. При това програмата, с която е организиран BBS1 автоматично класифицира съобщението към кой от най-близките BBS (с които има свръзка BBS1), ще се изпраща, в зависимост от посоката (или пътя) по който се намира BBSn. Ако BBSn е непознат на BBS1, автоматично се подготвя съобщение към SysOp на BBS1 за това и очаква ръчна намеса на SysOp. Ако Bn е познат на BBS1, в точно определено време, в архивиран вид, съобщението се изпраща в най-близкия BBS по пътя към BBSn, оттам към следващия и т.н. докато достигне BBSn. BBSn записва това съобщение на диска и го разархивира. Когато TermN се свърже с BBSn, BBSn го информира, че има съобщение за него. TermN може да го прочете (приеме) и след това да го изтрие. Ако не го прочете, след определено достатъчно голямо време BBSn изтрива съобщението за TermN автоматично. Съобщението може да достигне и до BBSn по метода на целевата маршрутизация, който ще бъде описан по-късно. Особено предимство на системата е, че могат да се изпращат не само адресирани до определени хора съобщения, а и бюлетини до група хора, до определен район, континент, до цял свят и т.н. Съобщенията в различните участъци могат да минават през различни честотни диапазони, през спътник, по телефонна линия и др. При добре организирана система съобщението може за около 48 часа да обиколи цялото земно кълбо, а при използване на спътници това може да стане и само за няколко часа.

Bbss.gif

Персонални системи за съобщения - PMS, PBBS

PMS много наподобяват BBS, но са с ограничени възможности. Основната им функция е да осигурят възможност за запис на съобщение за собственика им или съсед, когато е изключен компютърът му, т.е. всички възможности се осигуряват от самото TNC. Естествено, с включване на програмата тези възможности се разширяват значително. Основният им недостатък е, че не могат да осигуряват автоматичен форвард (вж. речнника за чужди думи в приложенията) с BBS и помежду си. Удобни са за използване в райони, където няма близко BBS. Най-близкия BBS може да се програмира да изпраща съобщенията за даден PMS, но обратното автоматично е невъзможно. Силно ограничени са и допълнителните възможности и услуги BBS, а когато се разчита само на TNC такива просто не съществуват.

Директни свръзки

Най-често се използват за разговори или обмен на файлове. Някои крайни станции в зависимост от софтуера могат да осигуряват и режим конверс (разговор) между няколко станции едновременно.

Direct.gif


Мрежи за пакетна радиовръзка

Термина Network или мрежа за предаване на данни често се използва по различни поводи, но тук ще бъдат описани само два от тях. Мрежа за предаване на данни като понятие в този малък обем не може да бъде описана подробно.

Първо термина се използва за описание на различните форми на препредаване на данни, при което може да осъществите контакт с отдалечена станция, независимо от начина на препредаване на данните от междинните станции. Това наподобява телефонна мрежа, при която се набира телефонния номер на абонат.

Използват се различни типове мрежи. Такива са TCP/IP, NET/ROM, ROSE и др. Провеждат се много противоречиви дебати относно използваните протоколи и как да продължи развитието на тези мрежи.

За друго често използвано значение на мрежи за предаване на данни може да се спомене така наречените BBS (Bulletin Board System) мрежи, които дават възможност да се използва от всички глобалната електронна поща. PR BBS (Packet Radio BBS), е компютърно базирана система за пакетна радиосвръзка, която предлага автоматичен (без необходимост от оператор), непрекъснат (обикновено 24 часов) достъп за предаване и приемане на съобщения и обмен на данни. Телефонните BBS системи са вече разпространени, преди да започне възникването на пакетната радиосвръзка, поради което ориентирането в тях е по-лесно. Принципите са същите, различна е само средата на разпространение - радиовълните заместват телефонната линия. Те могат с голям успех да се използват за изпращане на съобщения, без значение дали в момента кореспондента е насреща или не. BBS позволява да се запише адресирано до някого съобщение и подобно на пощенска кутия, когато той се свърже с BBS да го прочете. Това е толкова често използвана функция, че вече и обикновените TNC (по правило) имат собствена пощенска кутия (персонална система за съобщения, Personal Message System, PMS), подобно на BBS. При това дори да е изключен компютърът, кореспондента след свръзка може да остави определено съобщение.

Мрежите за пакетна радиосвръзка са динамични, постоянно изменящи се структури. На практика всяка компютърна система, отговаряща на стандартите, може безпрепятствено да се включи в мрежата. С включването си може вече да използва ресурсите на мрежата и самата тя да бъде използвана от другите абонати на мрежата. Аналогично по всяко време може да се изключи, без да наруши съществено функционирането на мрежата. Принципите на построяването й я правят силно гъвкава и адаптивна. Важен критерий за запазване на нормалното функциониране на мрежата е свързаността между съставящите я възли. Свързаността между два възела в съседни зони на пряка чуваемост зависи от броя на възлите в сечението на тези зони на чуваемост, т.е. по броя на възлите с които може да осъществи свръзка и единия и другия възел със зададено качество.


Link2.gif


В показания пример най-слаба е свързаността между възлите от зоните на чуваемост А и Б, а най-добра е свръзаността между възлите от зоните В и Г. Свързаността между възли от несъседни зони на чуваемост зависи освен това от броя на междинните зони на чуваемост. Така на показаната рисунка при еднаква топология на мрежата и разположение на възлите в първия случай свързаността е по-добра от втория случай.


Link1.gif


Гъвкавостта на пакетната радиомрежа освен от свързаността зависи силно и от избрания метод на маршрутизация. В зависимост от конкретния обем пакет-радиомрежата може да бъде изградена на една честота, на различни честоти или отделни нейни компоненти да са свързани с използване на друга среда на разпространение. В първите пакет-радиомрежи беше необходимо да се знае целия път с имената на всички ретранслатори и техния тип по пътя до желания кореспондент, за да се установи свръзка. Използвания в момента софтуер облекчава максимално тази дейност. Не е необходимо да се познава с подробности състава и принципите на изграждане и действие на мрежата, за да се работи в нея.

Мрежи за пакет-радио

Пакет-радиомрежата е сложна, динамична система от пакет станции, предназначена за обмен на данни между близки или отдалечени точки чрез радиовълни. Тя има няколко разновидности.

BBS РАДИОМРЕЖИ

BBS радиомрежите са подсистеми на пакет-радиомрежите.

Служат приоритетно за обмен на електронна поща, но притежават и редица допълнителни възможности -за определяне на разстояния и азимут по географски координати и обратно, събиране на статистическа информация, пресмятане на орбити на ИСЗ и др.

МРЕЖИ ОТ ОБИКНОВЕНИ РЕТРАНСЛАТОРИ

В началото пакет-радиомрежите бяха изградени изцяло от диджипитри (DIGI) - обикновени цифрови ретранслатори. С възможности на диджипитри е снабден всеки TNC.

Диджипитърът работи подобно на гласовия рипитър с няколко основни различия.

Рипитърът ретранслира всичко, което се подаде на входа му, а диджипитърът само това, което е адресирано за преминаване през него.

Рипитърът работи на две честоти - дуплекс, а рипитърът на симплекс (полудуплекс) - на една честота.

Няколко рипитъра могат да се свържат само твърдо като последователни ретранслатори, при диджипитрите подобна ретранслация е динамично изменяща се и се задава с команда на оператора.

С всичките си недостатъци обикновената ретранслация е вече история и се използва само в случаите, когато не е възможен друг начин на установяване на свръзка.

NET/ROM И THE NET МРЕЖИ

Мрежовите възли (NODE) подобно на диджипитрите позволяват свръзка между кореспонденти, които директно не могат да се свържат. Разликата е, че те правят това по-интелигентно:

- ако се използват DIGI, трябва да се знае пътя и позивните на междинните ретранслатори. При NODE това не е задължително. при DIGI операторът избира маршрута, а при NODE самите NODE избират оптималния маршрут, без да използват възможността за намеса на оператора.

- при DIGI само последната станция потвърждава приемането на сигнала, което довежда до много повторения по цялото трасе едновременно и малка пропускателна способност. При NODE - всеки NODE потвърждава пакета на предишния, евентуални повторения се получават само между съседни NODE, без да се натоварва цялата мрежа с излишни смущения (QRM).

NODE са създадени през 1987 г. от Рон Райкс, WA8DED под името NET/ROM.

NET/ROM Node получиха голяма популярност поради лесното инсталиране - просто се заменя ROM-фърмуерът на обикновено TNC с NET/ROM-фърмуер. Идеологията на NET/ROM се развива постоянно от редица известни и неизвестни компютърни специалисти, дори от деца, а в момента с най добра популярност се ползва нейната разновидност The Net Node.

Node имат допълнителен идентификатор освен основния и вторичния. Той е мнемоничен и обикновено представлява лесно запомняща се комбинация от букви и цифри с дължина до 6 знака - обикновено някакво име, съкращение, евентуално символично представяне на честотата или обхвата. Нарича се още псевдоним (alias).

Примерно подобен възел в София има идентификатор SOFIA, възел на вр. Столетов има идентификатор STO144 и т.н. Използването му е равносилно на използването на позивната.

При свръзка чрез NODE може да се подходи по няколко начина.

NODE може да изпълнява няколко функции, най-често използваните са:

- за установяване на свръзка,

- за показване на списък с най-скоро чути станции, за показване на списък на други NODE (с които е възможно автоматично установяване на свръзка),

- за показване на инструкции за маршрутизацията,

- информация за апаратурата и местоположението и др.


Някои команди за предназначени само за SysOp (системният оператор на съответния NODE) и са достъпни след паролиране.

Списък с конкретните допустими команди също може да се получи с команда, която обикновено е H, ? или //H.

След запознаване с конкретните команди на NODE, може:

- да се получи списък на чутите скоро станции и да се направи опит за свръзка с някои от тях;

- да се подаде директно команда за свръзка с определена станция, ако е сигурно, че тя може да установи свръзка с този NODE;

- да се разгледа списъка с другите NODE и се подаде команда за свръзка с някой от тях. При това NODE започва да установява свръзка с този NODE прозрачно за потребителя, т.е. без да е необходимо да се знае дали свръзката е директна или през няколко други NODE и по какъв начин преминава сигналът - изцяло по радио, чрез спътник или по друг път. След установяване на свръзката NODE информира за това потребителите;

- да се започне ръчно установяване на свръзка с NODE един по един последователно по пътя до желания кореспондент, до установяване на свръзка с него.

KA-NODE

Това е възможност на модеми от типа на Kаntronics (без оригиналният KPC-1) и KAM (Kantronics All Mode) контролер.

Притежава възможност за Gateway (шлюз -прехвърляне към друг модем в многопортова пакет-станция). Не поддържа автоматична ретранслация.

SP-NODE

Софтуерна надстройка на WA8DED-фърмуера.

Притежава възможност за шлюз и поддържа автоматична ретранслация. Командите му започват с две наклонени черти - //.

ROSE

ROSE е съкращение от RATS Open System Environment (RATS - Radioamateur Telecommunications Society - Ню Джърси).

Мрежите от типа ROSE притежават следните елементи:

- Rose X.25 Packet Switch - елемент с възможност за комутиране на пакети с TAPR TNC-2 на базата на стандартен X.25 протокол, дефиниран от CCITT (ITU) и ISO. Създаден от Том Молтън, W2VY.

- ROSErver/PRMBS - система за електронна поща, W8RLI съвместима BBS с възможности за спрягате с Internet.

- ROSErver/OCS (On-line Callbook Server) - елемент с възможности да дава информация за различни позивни. Разработен от Кейт Спроул, WU2Z и Марк Спроул, KB2ICI. Поддържа текстов и графичен интерфейс и е разработен за Макинтош-компютри.

- ROSE/BBC (Buletin Broadcasting Controller) - елемент, който дава възможност за едновременно разпространяване на бюлетини с голяма надеждност и коригираща способност. Разработен от Гордън Бийти, N2DSY и адаптиран за UNIX от Марш Госнъл, AD2H.

- ROSE/STS (Station Traffic System) - комплексна система за електронна поща за DOS и UNIX на Франк Уорън, KB4CYC.

Използването на ROSE е подобно на използването на телефонните мрежи за предаване на данни. Единственото, което трябва да се направи, е да се намери входна точка и да се подаде команда за свръзка с желания кореспондент, както набираме и телефонен номер, без значение къде се намира този кореспондент по структурата на мрежата. Необходимо е да се знае само входната точка, която ползва желания кореспондент и неговия идентификатор (позивна). Дори адресирането често става на базата на международното автоматично телефонно номеронабиране.

По всяко време, след свързване с комутатора от ROSE с изпращане на символ <CR> може да се получи информация за основните команди.

TCP/IP

TCP/IP е мрежова система протоколи, създадена в DARPA за нуждите на отбраната на САЩ.

Адаптирана за радиолюбителски нужди от KA9Q за DOS базирани компютри и създадения от него софтуер е наречена NET. С нейното усъвършенстване по-късно е преименуван в NOS.

Използва обикновен модем или TNC (превключено в KISS-режим - KISS е съкращение от израза "Keep It Simple, Stupid" - "Запази го прост и глупав" - при който се игнорират всички допълнителни функции на TNC и се използва само модема в него), необходимите за пакет-радио функции се емулират от компютъра (софтуера) и не са твърдо установени, както е с фърмуера на TNC. Това води до премахване на ограниченията на фърмуера и до лесното променяне или допълване с нови функции на пакет-станцията.

Една от главните функции на TCP/IP софтуера е интелигентната ретранслация и автоматична маршрутизация, които освобождават оператора от необходимостта да помни пътищата и друга информация - необходимо е да му е известен адреса и позивната на кореспондента.

TCP/IP се адаптира автоматично към натоварването на мрежата, което води до по-ефективно предаване на данни без необходимост от намеса на оператора. Поддържа директни разговори, обмен на файлове, има вградена BBS. При това тези функции и добавяните допълнителни могат да работят в многозадачен режим (т.е. да се използват едновременно). За тази цел всяка активна функция си формира самостоятелна сесия със системата.

За да се започне работа в мрежа TCP/IP е необходимо следното:

- IP-адрес - уникален номер, идентифициращ пакет-станцията в TCP/IP мрежата. За да се получи IP, е необходимо да се контактува с IP-координатора за съответния регион (за България IP-координатор е Виктор, LZ1NY).

- тъй като TCP/IP емулира повече от функциите на TNC, то не е необходимо задължителното наличие на TNC. Ако все пак е желателно използването на TNC, необходимо е предварителното му превключване в KISS-режим. Почти всички TNC поддържат KISS режим, а при тези, които не го поддържат, този недостатък много лесно се отстранява с проста подмяна на фърмуера с по-нов. С превключване в KISS се премахва цялата вградена интелигентност на TNC.

- TCP/IP софтуер. Има много версии на софтуер за TCP/IP и много източници, от които е възможно снабдяването с такъв, примерно от BBS на N8EMR (тел.614-895-2553), KA1SVW (тел. 401-331-0907), от CompuServe, GEnie, AmericaOnLine, от Виктор (LZ1NY) или Тони (LZ3AI).

При наличието на тези три неща, остава да се извърши необходимото конфигуриране съгласно документацията на софтуера. Подробна информация също може да се намери и в други източници, например относно NOS в "NOSIntro" от Ян Уейд, G3NRW.

Има няколко погрешни мнения относно TCP/IP, поради които много потенциални потребители на TCP/IP изтриват разочаровани всички TCP/IP програми от системата си. Следните четири твърдения не отговарят на истината:

- Радиооборудването, модемът и компютърът трябва да са включени денонощно. Това има основание дотолкова, доколкото подобрява показателите на мрежата като цяло, но не е задължително. С включването си в мрежата се получава новата поща, без да се загуби нищо. Ако апаратурата е денонощно включена, пощата се получава непосредствено с пристигането й в региона. Ако е изключена, пощата ще бъде съхранена в най-близката включена TCP/IP пакет-станция до включването на станцията на абоната, за когото е предназначена.

- Трябва да се работи с DOS-базиран компютър. Повечето TCP/IP програми работят в средата на DOS, но това не означава, че няма разработен софтуер за работа в средата на WINDOWS или системи MACINTOSH, AMIGA, COMMODORE, ATARI и др.

- Нужен е мощен компютър с много RAM и много свободно дисково пространство. Максималната скорост на трансфер дори при най-качествените радиоканали позволява да се работи и с обикновени XT компютри. Безусловно използване на мощни компютри с много памет и свободно дисково пространство е добре дошло, но не и задължително.

- TCP/IP е несъвместим с останалия пакет-свят. Повечето бюлетини, разпространявани по другите пакет-мрежи, се разпространяват и по TCP/IP мрежите. Нещо повече - станцията TCP/IP може автоматично да отделя от съседните BBS само тези бюлетини, които представляват определен интерес за конкретния абонат. Между TCP/IP и останалите мрежи има достатъчно шлюзове, които позволяват свързване с останалия пакет-свят.

TexNET

В TPRS (Texas Packet Radio Society - Тексаско пакет-радио дружество) е разработена мрежа под името TexNET.

Тя е съставена от двупортови мрежови управляващи процесори NCP (Network Control Processor - процесори за управление на мрежата), които позволяват потребителски достъп по AX.25 1200 bps на единия порт на 144 MHz и междувъзлов обмен през другия порт на 430 MHz със скорост 9600 bps.

Операциите по междувъзловия обмен са прозрачни за потребителите и като цяло мрежата е с много добра пропускателна способност. Фърмуерът за TexNET поддържа 256 възела в една мрежа. Освен достъпа до мрежата всеки възел предлага ред допълнителни услуги - информация за времето, електронна поща, ретранслация и др. За да се получи достъп до TexNET, необходимо е просто да се осъществи свръзка с TexNET възел. Всеки възел осигурява различните си услуги чрез различни входни точки, които се различават по вторичния си идентификатор SSID:

SSIDs.jpg

Конферентните разговори позволяват три и повече кореспондента, свързани към един възел, да разговарят помежду си. TexNET BBS услугата е също организирана по особен начин. В една TexNET мрежа има само един възел с такива функции, с които се избягва вътремрежовия форвард. Свързването с него обаче се осъществява по един и същ начин, независимо дали е директна или през няколко възела. TexNET осигурява:

- достъп до конзолата на възела, позволяващ да се игнорира NCP и да се получи директен достъп до конзолата;

- ретранслация - не се различава от стандартната;

- статистически данни - може да се изпрати заявка за списък с активността в кой да е възел от мрежата за текущия или предишния ден;

- всеки абонат може да поддържа собствена PMS.

- дава информация за времето.

- дава информация за свързаността на възлите.


ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАКЕТ-РАДИОМРЕЖИТЕ

Електронна поща

Хенк Оредсон, W0RLI, се счита за бащата на пакет-радио BBS. Неговият BBS работеше на базата на компютър Xerox 820-I (Z80, CP/M, RAM 64 kB, 2s, 1p, 1FDD и дисплей 80х24 знака - всичко това само за $50).Работеше добре, на много евтина за времето си база и получи широко разпространение. Беше разработен софтуер и за други популярни системи.

Джеф Якобсън, WA7MBL, създаде софтуер за IBM PC. Хенк Оредсон също адаптира своя софтуер за IBM PC. Днес най-разпространен е софтуерът за IBM, но има разработен и за всички останали системи.

DX пакет-клъстер

В областта на DX винаги е имало тенденция за бързо разпространяване на новините за най-екзотични и далечни свръзки. По тези причини се наблюдава голяма пощенска активност при предстоящи или настоящи DX експедиции или други DX факти и събития. Често тази информация се променя в последната минута и обменът й чрез писма не е ефективен. Актуална информация започва да се разпространява по FM-репитрите, но истинска революция в това отношение са DX-клъстерите.

DX пакет-клъстерите са изградени на базата на стандартни пакет-станции със специализиран софтуер. Това позволява всички пакет-станции и възли да се свързват с тях. Изпълняват и функциите на стандартните пакет-възли. Различните пакет-клъстери могат да се обединяват в единна глобална мрежа подобно на BBS и да разпространяват помежду си DX информация. Разпространяват помежду си и точна информация за местоположението на всички осъществили DX свръзки и записали се в тях. Поддържат режим на конферетен разговор между трима и повече кореспонденти. Поддържат електронна поща подобно на BBS, но без възможности за форвард.

Най-използваната команда е SHow, която може да се ограничи само до DX, до определен обхват, район или конкретна страна, при което се изобразяват последни записани осъществени свръзки. При това освен факта за самата свръзка може да се получи и информация относно кореспондентите, апаратурите и районите, от които са работили.

Пакет клъстерите предоставят определена допълнителна информация за даден DX в зависимост от местоположението - разстояние, азимут, времена за изгряване и залязване на слънцето, най-високата и най-ниската приложима честота и др. Могат да дават и обобщена информация за разпространението на радиовълните.

Могат да осъществят достъп до различни бази-данни - примерно с информация за различни състезания, дипломи, QSL-информация, различни новини, комуникационни препоръки и стандарти и др.

APRS - автоматична пакет-радио информационна система

APRS (Automatic Packet Reporting System) е разработена от дългогодишния пакет-радио оператор Боб Брунинга (WB4APR). Тя възниква в резултат на изводите му, че много повече време в една свързочна система се отделя за определяне местоположението на отделните й елементи и тяхното свързване, отколкото за самото обменяне на данните.

Тя представлява алтернатива на традиционните мрежи за хора, които нямат интерес към апаратурата, хардуера и софтуера, разпространение на радиовълните, QSL или DX информация. По APRS преминава информация предимно за времето, за станали скоро събития, природни бедствия и др. подобни. При това всяка станция използва компютърно генерирана графична карта с другите APRS станции и свръзката се осъществява с позициониране на курсорът върху някоя от тях. Получената информация може да бъде текстова или графична.

APRS системите по правило излъчват събраната информация като UI пакети - неадресирани към никого, по-точно за всички. За изграждане на една APRS станция освен останалата апаратура е необходима GPS или Loran-C карта. Използват се ефективно ИСЗ.

Други приложения

Пакет-радио е добра основа и среда за разработване на други приложения. Най-популярни са различните бази-данни. Особено разпространени са т.н. "Бели страници"(White Pages, WP). Те дават решение на проблемите при разпространение на електронна поща чрез BBS форвард, а именно как да се разпространява информацията, кой кой BBS ползва. Чрез кратки съобщения тази система позволява местният BBS да разполага с данни чрез кой BBS може да открие търсен кореспондент. Други бази-данни са с QSL информация на базата на CD-ROM. Има и приложения като DOSgate на NM1D, FBB, функции на GP и SP, TS-DOS на LZ3AI и др., позволяващи да се стартират дистанционно програми при определени условия.


Стандарти, протоколи, команди

За изграждане на архитектурно съвместими технически и програмни средства, предлагани от различни производители и изпълнени на базата на различни платформи, са необходими международни стандарти. Основно дейностите по международната стандартизация в областта на комуникациите се извършва от Международния консултативен комитет по телефония и телеграфия (CCITT, а от началото на 1996 година носи името Международна телекомуникационна общност - ITU или МТО) и Международната организация по стандартизация (ISO - International Standard Organization).

CCITT (ITU) ратифицира редица препоръки X и V серии.

ISO предлага еталонен модел за взаимодействие на отворени системи OSI (Open System Interconnection).

OSI моделът предлага концепция за разработване на универсални правила и архитектура на взаимодействие на компютри и мрежи с различна собствена архитектура и платформи на различни производители. Концепцията се състои в разслояване на функциите по управление и взаимодействие между потребителите на отделни нива (слоеве). Всяко ниво, използвайки услугите на по-долното ниво, предлага определен брой услуги на по-горното ниво.

Osi.gif

Правилата за взаимодействие между отделните слоеве се наричат интерфейси, а между едноименните - протоколи.

В еталонния модел OSI подробно са разработени правилата, в съответствие с които се разработват протоколите и интерфейсите, без да се регламентират средствата за апаратна и програмна реализация. Всяко по-висше ниво обвива получената информация от по-низшето, без да се интересува от начина и на формиране, със своеобразна обвивка от служебна информация. Следващото ниво добавя своята обвивка и т.н. При приемането става разопаковането на тези обвивки по обратния път. По този начин сами по себе си напълно несъвместими системи могат да се свързват и обменят данни помежду си.

Такива компютърни системи, които отговарят на изискванията на модела OSI, се наричат отворени системи. Функциите за свързване на отворени системи се разделят на 7 нива. Всяко ниво взаимодейства непосредствено само със съседните си нива (слоеве).

Физическият слой осъществява предаване на битове между станциите по определена физическа среда. Той единствен притежава реална физическа свръзка между отделните системи и има средства за установяване, поддържане и разпадане на линията. При използване на радиовълни като физическа среда този слой се определя от протоколите ISO 802.3 и X.21. Той осигурява:

- физическа свръзка - дуплексна или полудуплексна;

- обмен на битове (данни и служебни битове);

- идентификация на станциите;

- подреждане на битовете в нужния ред;

- откриване на грешно състояние;

- модулация и демодулация;

- осигурява исканата скорост за обмен;

- определя характеристиките на средата за извършване на свръзката.

Каналният слой реализира свръзка на логическо ниво, без да се интересува от начина, по който информацията се преобразува в електрически сигнали от по-долния слой. Грижи се за откриване и корегиране на грешки, възникнали на физическо ниво. Подрежда битовете в кадри. Реализира се основно чрез протокола HDLC (ISO 3309) и осигурява:

- установяване и прекратяване на една или повече свръзки;

- обмен на служебни кадри;

- идентификация на крайните потребители;

- подрежда кадрите в правилна последователност;

- издава предупреждение в мрежата при откриване на грешки;

- контролира потока от данни;

- подбира оптимални параметри за качествена свръзка.

Разделя се на две независими помежду си поднива.

Поднивото за достъп до съобщителната среда MAC (Media Access Control) управлява заемането на тази среда и зависи от нейния тип. Пакетната радиосвръзка е съобразена с протокола CSMA/CD - многостанционен достъп с контрол на носещата и разпознаване на конфликтите. При получаване на зявка за предаване от по-висшите слоеве на това ниво се сформират кадри. Критерият за започване на предаването е липсата на носеща честота (свободен канал) в средата за разпространение. Но тъй като отделните слоеве са независими и равноправни, по същото време съобразно същия критерий предаване може да започне и друга станция. Получава се конфликт с изкривяване на иформацията. Участвалите в конфликта компютри изчакват случайно изчислено време, отново проверяват канала за наличие на носеща и в случай, че е свободен, подновяват предаването. Предават се определен брой кадри и всичко се повтаря. Практически използвания алгоритъм може да се справи с много големи натоварвания в мрежата и може да се изобрази по начина, изобразен на фигурата (вж. приложенията).

Отговаря на спецификацията ISO 802.3.

Поднивото за логическо управление на канала LLC (Logical Link Control) осъществява адресирането, предаването на данните, откриването на грешките, последователността на кадрите, корегиране на грешките. Осигурява три типа услуги:

- предаване на данни между станции без установяване на свръзка (дейтаграмен режим);

- предаване на данни между две станции с установяване на свръзка (виртуален режим);

- предаване на данни между две станции без установяване на свръзка, но с потвърждение.

Поднивото LLC се специфицира от ISO 802.2.

Всички по-висши слоеве се реализират предимно софтуерно.

Мрежовият слой организира маршрутизацията и оценка на качеството на обмена. Нарича се още пакетен слой, тъй като осигурява изискванията на протокола X.25 за формиране на пакети. Дефинира понятието мрежа и определя два типа услуги:

- с установяване на свръзка:

- установяване на свръзка;

- предаване на данни;

- ретранслиране на данни;

- потвърждение на приемането;

- повторна синхронизация;

- без установяване на свръзка - позволява обмен на информация, без да е установена предварително свръзка - подобно на IP, IPX, различните протоколи за електронна поща и т.н.

Транспортният слой осигурява надеждно транспортиране на съобщението от подателя до получателя и оптимизира използването на мрежовите ресурси. Предлага същите два типа услуги. Освен това осигурява:

- предаване на съобщения за организиране на обмена;

- мултиплексиране и демултиплексиране - за съвместно използване на мрежовите ресурси от двама и повече потребители;

- откриване на грешки при транспортирането;

- корегиране на грешки.

Съгласно препоръката X.224 транспортните услуги са разделени на пет класа:

- клас 0 - базови функции;

- клас 1 - базови функции и функции по коригиране на грешки;

- клас 2 - функции по мултиплексиране и демултиплексиране;

- клас 3 - функции по възстановяване на грешки и мултиплексиране/ демултиплексиране;

- клас 4 - функции по откриване и корегиране на грешки.

Сесийният слой обслужва организирането и синхронизирането на диалога между кореспондента с различни системи. Предлага услуги с установяване на свръзка:

- осигуряване осъществяването на диалог между станциите;

- синхронизация и ресинхронизация на потока данни;

- запис на маршрутизации и адреси;

- постепенено или бързо преустановяване на свръзката;

- буфериране на данни.

Сесиите се реализират на три фази - установяване на свръзка, обмен на данни и преустановяване на свръзката.

Представителният слой осигурява синтаксическите преобразувания при използване на различни програми. Осигурява:

- синтактичните правила за обмен на символите, символните низове, формата за изобразяване, файлова организация и типове данни;

- кодиране, декодиране и компресиране на данните;

- интерпретиране на кодовата таблица;

- конвертиране на кодовете.

Приложният слой осъществява обработката на потребителските задачи, управлението на мрежата и потребителския интерфейс. Предлага множество разнообразни и постоянно умножаващи се услуги:

- запис на установяването, обмена и преустановяването на свръзката;

- осигуряване на санкциониран достъп чрез пароли и др. методи;

- заделяне на подходящо количество ресурси;

- определяне приемливото качество на услугите;

- синхронизация на приложните програми;

- избор на диалогови процедури;

- съгласуване на методите за откриване и корегиране на грешки между свързаните станции;

- процедури за контрол целостта на данните;

- идентификация на синтиксис-определящите конструкции.

Протоколите от приложния слой може да се класифицират в пет групи:

- протоколи за управление на системата;

- протоколи за управление на приложенията;

- системни протоколи;

- протоколи с индустриална насоченост;

- протоколи с насоченост към образованието и предприемачеството.

HDLC-ПРОТОКОЛ

Общи положения

Пакетната радиомрежа представлява отворена мрежа от компютри, различни по своята архитектура и производител. Тя успешно съчетава възможностите на компютърните и на комуникационните технологии. Всеки избира конкретно хардуерно решение, но съществуват стандартни софтуерни протоколи и интерфейси, които позволяват да се постигне апаратна съвместимост - въпрос , който е ключов при изграждането на гъвкави информационни системи.

Дадените по-долу дефиниции и понятия са съгласно еталонния модел OSI HDLC кадри

Управлението на канала в мрежите с АХ. 25 пакетна комутация се извършва от протокола HDLC/LAPB (High-level Data Link Control / Link Access Procedure Balanced). HDLC кадърът има следната структура, състояща се от 6 полета:

FLAG ADDRESS CONTROL PID+DATA FCS FLAG

FLAG - това е уникална последователност от битове (01111110), която служи за определяне на границите на кадъра. Тази последователност е запазена само за тази цел и са взети мерки на друго място в кадъра да не се появява такава комбинация. В модема се използува метод на вмъкване на битове, който гарантира, че никъде няма да се появят повече от пет последователни бита 1 с изключение, разбира се, при предаването на този флаг.

ADDRESS - Това поле определя адреса на получателя. АХ.25 използува минимум 14 и максимум 70 байта, съдържащи адреса на подателя (позивна), адрес на получателя (позивна на кореспондента) и при необходимост до 8 инициала на ретранслатори ( digipeaters ). За всяка позивна на ретранслатор са предоставени по седем байта.

CONTROL - Това е байт, който определя типа на кадъра. При протокол АХ. 25 това поле може да съдържа номерът на кадъра в едно или две трибитови полета.

PID - Идентификатор на протокола. Това е първият байт в полето за данни.

DATA - Това поле съдържа данните, които трябва да бъдат предадени. Съществуването на това поле не е задължително, тъй като голяма част от предаваните пакети служат само за контрол на връзката и не съдържат поле за данни в себе си.

FCS - Шестнадесетбитово поле за контрол.

Контролна сума

Модемът открива началния и крайния флаг и предава полетата за адрес, контрол и данни към програмното осигуряване. Контролната сума се изчислява преди предаването и се включва в предавания пакет. Приемната страна изчислява контролната сума на постъпилите данни и ако няма съвпадение на изчислената и приетата контролна сума, то пакета се отхвърля като неправилнно приет. Следващата таблица показва различните типове пакети, употребявани от АХ. 25 и обяснява техните функции. Всеки байт тук е показан по начина , по който се записва в паметта и който е общоприет т. е. най-старшият бит е вляво, а най-младшият вдясно. Това пояснение е необходимо, защото предаването започва с най-младшия бит първи.

х1 RR Receive Ready - готовност за приемане

х5 RNR Receive Not Ready - неготовност за приемане

х9 REJ Reject - отхвърляне

03 UI Unnumbered Info - неномерирана информация

0F DM Disconnect Mode - режим на преустановяване на свръзката

2F SABM Connect Request - искане за свръзка

43 DISC Disconnect Request - искане за преустановяване на свръзката

63 UA Unnumbered Acknoledge - неномерирано потвърждение

87 FRMR Frame Reject - отхвърлен кадър

четно I Information - информация

"х" е номерът на пакета ( представен с три бита ) и служи да осигури приемане на данните в правилна последователност (дейтаграмен режим), дори и при пропадане на някой от пакетите. Номерата на пакетите следват от 0 до 7 и затова не е възможно във всеки един момент да има повече от 7 пакета изпратени, но непотвърдени.

RR - Пакет потвърждаващ, приемането на I пакет.

RNR - Употребява се когато приемния буфер е пълен и е невъзможно в момента да се приеме следващият пакет.

REJ - Употребява се като заявка за препредаване на пакети с номер "х" и следващите.

UI - Пакет без номер. За този пакет не се очаква потвърждение. Адресът на получателят е например CQ, ALL и т.н., изразяващ по някакъв начин, че е за всички.

DM - Изпраща се като отговор на всеки пакет (с изключение на SABM) от станция, с която TNC не е свързано в момента. Изпраща се и като отговор на SABM, ако виканата станция не е в състояние да се свърже. Например ако всичките и канали са заети с други кореспонденти.

SABM - Заявка за свръзка.

DISC - Заявка за прекратяване на свръзката.

UA - Изпраща се за потвърждение на SABM или DISC.

FRMR - Този тип пакет показва, че са открити обстоятелства като например: приетият контролен байт не е дефиниран или се използува неподходящ протокол.

I - Този тип и UI пакетите са единствените типове пакети, които съдържат информация за потребителите.

X.25

X.25 е препоръка на ITU, дефинираща най-широко използвания едноименен протокол.

X.25 определя образуването на виртуални канали в съобщителната среда, формата на предаваните от тях кадри и алгоритъма на осъществяването на обмена на данни. Тъй като е почти идентичен с протокола AX.25, а разпространения софтуер е съобразен обикновено с AX.25, подробно ще бъде описан AX.25.

AX.25

Общи положения

Въз основа на X.25 е разработен и на 2 октомври 1984 година е одобрен от борда на директорите на ARRL радиолюбителски протокол за предаване на данни по пакет-радио AX.25 (Amateur Packet-Radio Link-Layer Protocol Version 2.0).

Различията от X.25 са, че е разширен форматът на адресното поле, съобразен е и с ANSI допълнения протокол за управление на предаването на данни (ADDCP) и следва структурата на кадрите на протокола HDLC.

Протоколът AX.25 официално регламентира формата на пакет-радио кадрите и действията на пакет-радиостанциите, които трябва да се изпълняват при предаване и приемане на тези пакети. В HDLC слоя за свръзка всеки предаван пакет се нарича кадър. Всеки кадър съдържа няколко полета: адресно, за проверка, управляващо, информационно и флагове.

Адресното определя станциите подател, получател и ретранслатори (ако има такива). Тази техника на адресиране позволява многостанционно използване на една честота в едно и също време. Станциите могат да наблюдават и изобразяват на екрана цялата активност по канала, какви кадри преминават, от кого са и за кого са предназначени.

Полето за проверка е необходимо за проверка дали целия кадър е приет вярно или не. Ако е установена свръзка между две станции, при вярно приемане на кадър от едната тя изпраща потвърждение за приемането и готовност за приемане на следващия. Ако не го приеме вярно, преминава в режим на изчакване, докато другата предаде отново същия кадър.

AX.25 формат на слоя за свръзка

Обмена на данни в слоя за свръзка (каналния слой) на пакет-радио се осъществява на кадри. Всеки кадър е разделен на полета. Предаването на кадър обикновено се предхожда от 16 последователни противоположни бита за синхронизация. Кадърът съдържа

- начален флаг;

- адресно поле;

- поле за управление;

- мрежов протоколен идентификатор PID;

- информационно поле;

- поле, съдържащо последователност за проверка на кадъра FCS и

- краен флаг.

Всеки кадър започва и завършва с флаг. Това е последователност 01111110. Тази последователност може да се срещне единствено в началото и в края на кадъра. Ако някъде на друго място се получи комбинация с повече от 5 единици последователно, предаващата станция добавя една нула, а приемащата я отстранява. Това се осъществява от чипа, осигуряващ HDLC протокола.

Адресното поле съдържа 14 до 70 байта - 2 до 10 кодирани по определен начин радиолюбителски позивни. Първият адрес е на станцията-получател. Вторият инициал е на станцията-източник на кадъра. Ако двете станции са осъществили директна свръзка, това е цялото съдържание на адресното поле. Ако не е, в това поле могат да се включат от 1 до 8 инициали на диджипитри. Всяка позивна може да има максимално до 6 символа. Ако са по-малко се допълват до 6 с празни интервали. Инициалите са зададени с ASCII кодове на главни буквени и цифрови символи и се допълват също с ASCII кода за интервал. Седмият байт след инициала е предназначен за вторичния идентификатор на станцията - SSID. Този идентификатор позволява няколко (до16) различни станции да работят с еднаки позивнии.

Примерно LZ0SOF-0 е цифровият ретранслатор SOF, LZ0SOF-2 е цифровия ретранслатор SOFIA, LZ0SOF-5 е цифров ретранслатор на друга честота SOF575 и т.н.

Правят се опити за стандартизация на тези идентификатори в зависимост от предназначението на станциите, но утвърдила се до момента такава няма. Те имат едно основно предначначение - за избягване на конфликти (разпространен е и терминът "колизии") при преминаване през всеки ретранслатор този идентификатор автоматично се намалява с единица.

След SSID има два байта, които са предоставени за свободно използване от местни пакет-радиомрежи съобразно с техните нужди. Байтът, предназначен за SSID на последния ретранслатор (или на подателя, ако няма ретранслации) се различава от останалите с два бита- първия и последния. Първия специфицира дадения инициал като последен адрес и е 1, за разлика от останалите, които са 0. Последният бит на всеки ретранслатор в зависимост от това дали е 0 или 1 определя дали не е все още ретранслиран или вече е бил излъчен от съответния ретранслатор.

Полето за управление съдържа комбинация от битове, която определя типа на пакета - дали е информационен, дали служебен, евентуално номера на кадъра, който да се потвърди. Използва се при искане за установяване на свръзка, при определяне състоянието на станцията - готовност/неготовност за приемане, и друга специфична служебна информация.

Полето - идентификатор на протокола - PID - е част от информационното поле. То съществува само в кадри от типа "I" (информационни) и "UI" (неномерирани информационни). Показва какъв е типа на мрежовия протокол.

Информационното поле съдържа същинските данни, които се предават. Това поле може да съдържа до 256 байта информация.

Полето с последователност за проверка на кадрите (FCS) е 16-битово число, което се пресмята и при предаване, и при приемане. Алгоритъмът на пресмятане е регламентиран от ISO 3309 (HDLC). Пресмятането се извършва в процеса на формирането на кадъра и се сравнява с пресметнатото число при приемането, което по същество е критерият за правилно или неправилно приет кадър.

Това е последното поле от кадъра, след него е крайния флаг на кадъра, аналогичен на началния.

AX.25 процедури и състояния

Протоколът AX.25 обикновено се осигурява от интелигентен модем с микропроцесорно управление - терминално-възлов контролер или съкратено от английския израз TNC (Terminal Node Controller).

В някои случай може да се използва и обикновен модем, но с мощен софтуер, при който протоколът се осигурява от компютъра (софтуера). Във всеки случай процедурите са автоматични и не изискват познания за протокола от страна на оператора. Това е въпрос на слоя за свръзка. Това, което се изобразява на компютърния екран, не винаги наподобява това, което става в слоя за свръзка. Компютърният екран е елемент от представителния слой.

След включване на захранването станцията за пакет-радио обикновено е в несвързано състояние. Може да се наблюдава цялата активност на честотата. TNC може през определено време да излъчва определен текст - "бийкън". Този текст е от типа "UI". Очаква друга станция да я повика.

За установяване на свръзка едната станция предава на другата кадър-команда от типа SABM+ ("плюс" означава, че е команда, "минус" означава, че е отговор) и стартира тайм-аут таймер или брояч. Ако другата станция приеме тоя кадър, отговаря с кадър потвърждение UA-. Ако не успее да го приеме след определен брой повторения на командата, се връща в несвързано състояние.

След като се установи свръзка, TNC преминава в състояние на обмен на информация. В този случай TNC могат да обменят помежду си информационни кадри от типа "I" и различни служебни кадри - RR, RNR, RRv, FRMRJ и др.). Обменът се извършва по различни протоколи за обмен в зависимост от обменяната информация. Може да се рездели най-общо на разговор между кореспондентите, обмен на текстови файлове или обмен на бинарни файлове.

Друга процедура е преустановяването на свръзката. Докато TNC се намират в състояние на обмен на информация, всяка една от двете станции може да подаде команда за преустановяване на свръзката DISC+. Другата станция потвърждава с UA- и двете станции преминават в несвързано състояние.

Нормалната свръзка между две станции не е удобна за осъществяване на разговор между няколко кореспондента. За целта е предвидено състоянието конферентен разговор, при което кадрите на всеки кореспондент се предават на всички включили се в разговора. Това, разбира се, може да се осъществи и с неномерирани кадри от типа "UI", но тогава няма гаранция, че всички кадри ще бъдат приети от всички. Всеки кадър включва в контролното си поле номера на последния вярно приет кадър от другата станция. В случай, че вече е предаден примерно кадър №5, но се получи потвърждение за последен правилно приет кадър №4, TNC ще предаде отново кадър №5, докато получи потвърждение за правилното му приемане.

TCP/IP - ПРОТОКОЛИ

В ранните дни на ползване на компютрите обменът на информация с тях се извършваше чрез директно свързани устройства.

По-късно итерактивния режим на работа наложи свързване на локални и отдалечени клиентски терминали - увеличи се разстоянието до потребителя. Това доведе до бързо развитие на комуникационния софтуер и хардуер.

В края на 70-те и началото на 80-те години производителите на изчислителна техника постигнаха значителни успехи в комуникациите между машините, но все още с доста неудобства. Такива бяха силната ориентация към определени производители, поддържането на ограничен брой локални и дистанционно свързани машини, усложненото използване и обслужване на разнообразните комуникационни устройства и софтуер. Основния резултат бе липсата на гъвкавост, невъзможността за лесна и евтина комуникация между мрежи на различни производители.

Във втората половина на 80-те години започна да се налага нов потребителски модел на ползване на изчислителната техника, т. нар. "клиент-сървър". Същността му е в използване на евтини персонални компютри като работни станции, разположени на бюрата на потребителите. Мощен компютър - сървър осигурява обслужващите ресурси (дискови, файлови, принтерни) за работните станции. Комуникационното средство за свързване на сървъра и работните станции най-често е локална мрежа.

В началото на 90-те години стана осезаема нуждата от свързване на множество работни станции и сървъри в групи от локални мрежи, отдалечени на значително разстояние една от друга и изграждането на глобални мрежи. Работните станции и сървъри трябва да комуникират помежду си без ограничения, наложени от разстоянията и платформата, на която са изградени. По този начин са изглеждали изискванията, определени през 1970 г. от Defense Advanced Research Project Agency (DARPA) към Министерство на отбраната на САЩ. Фамилията протоколи TCP/IP за комуникация между изчислителни системи от различни производители и различни платформи са разработени и развити под наблюдението и финансирането от DAPRA. Първоначалните изисквания, дефинирани към TCP/IP фамилията протоколи са включвали терминален достъп до който и да е централен компютър (възприет е терминът HOST/хост/-компютър) в мрежата, копиране на файлове от един на друг компютър, електронна поща между произволни клиенти в мрежата. В процеса на развитие на TCP/IP са добавени множество удачни възможности, като

- откриване на физическите адреси на възлите в една локална мрежа,

- справочни услуги за определяне на мрежови адреси по имената на възлите и обратно,

- прозрачен достъп до файлове и бази данни, намиращи се други възли, по същия начин, както до локалните.

Развито е управление на възлите, маршрутизаторите и другите комуникационни устройства.

Фамилията протоколи TCP/IP притежава уникални характеристики като

- силна комуникационна устойчивост,

- независимост от платформите на различните производители на изчислителни системи,

- жизнеспособност в комуникационни среди с голямо ниво на грешки и

- прозрачна адаптивна маршрутизация при прекъсване на комуникационни линии или при претоварване на отделни трасета.

Началната разработка на DARPA за нови комуникационни технологии се е реализирала в ARPANET - първата в света мрежа с пакетна комутация, експериментално изградена от 4 възела през 1969 година.

През 1974 година Винтон Сърф и Робърт Кан предложиха пакет за ново множество от протоколи. Те създават основата на съвременните TCP/IP протоколи.

През 1978 г. се провежда първата демонстрация на TCP/IP с използването на сателитна комуникация. Хост компютър, намиращ се в Лондон, приема дистанционно включване (Remote login) от терминал, инсталиран в движещ се из Калифорния автомобил.

Като обобщение може да се каже: TCP/IP е транспортен протокол, разработен от специалистите, изградили мрежата ARPANet - първата глобална мрежа, спонсорирана от Агенцията за перспективни научни изследвания и проекти на отбраната на САЩ. Осигурява различни стандартни услуги: обмен на файлове, електронна поща и др. Ползва се от множество комуникационни програми за различни платформи, в резултат на което получава широко разпространение.

Конфигуриране на софтуер за TCP/IP по радио

След конфигурирането на софтуера, може да стартирате системата. Ако използвате TNC, не забравяйте предварително да го превключите в KISS-режим със съответната за вашето TNC команда (най често тази команда е KISS ON и <CR>). След превключване в KISS-режим, TNC се изключва и включва отново. Някои съвременни TNC допускат и по-елегантен начин за рестартиране - с команда Reset или Restart. Има вече и разработен софтуер за автоматично превключване, но работи само с новите версии на фърмуера. При това индикацията за инициализация в KISS-режим е трикратно примигване на светодиодите STA и CON на лицевия панел на TNC.

Следващата стъпка е стартиране на програмата, при което на екрана се появява промпт от типа на NET>

Въвежда се команда Finger (собствена позивна) @(собствена позивна) Системата ще прочете файл, създаден във вашата \FINGER-директория, съдържащ кратка информация за вас и вашата апаратура. Ще видите как ще изглежда вашата станция, когато излезете в ефир. При тази операция само ще разгледате файла, без да се излъчва нищо в ефир.

Опитайте се да се снабдите със завършени и работещи файлове DOMAIN.TXT или HOSTS.NET от друга действаща станция във вашия регион. Те съдържат таблица за маршрутизация с други TCP/IP станции. Това може да стане и с команда след установяване на свръзка примерно с LZ1NY. Командата би била: FTP LZ1NY Ако всичко стане както трябва, вашият компютър ще издаде съобщение, че сесията е "ESTABLISHED" и че "LZ1NY.AMPR.ORG FTP" е "READY" (готов) да работи с вас и ще ви поиска да се регистрирате. Въвеждате "ANONIMOUS", след което ще ви бъде поискана парола "Enter PASS command". Отговаряте с въвеждане на вашата позивна и получавате съобщение "Logged in", с което разбирате, че се намирате в потребителската директория на кореспондента ви. Изпращате "dir", за да получите списък на файловете в тази директория. Ако тя съдържа DOMAIN.TXT или HOSTS.NET, може да получите копие на тези файлове с изпращане на команда "get domain.txt" или "get hosts.net". При това получавате съобщение, показващо започването на трансфера. След успешното прехвърляне на файл се издава съобщение "GET COMPLETE", последвано от броя на обменените байтове и още едно съобщение "FILE SENT OK". След това съобщение и получаване на мрежовия промпт NET> въвеждаме команда CLOSE, преустановяваща FTP сесията с LZ1NY.

По всяко време с F10 може да получите промпта NET> и да подавате различни команди.

Списък с възможните команди се извежда на екрана с команда ? или H.

FBB BBS - КОМАНДИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Следват някои стандартни команди за BBS.

Основната му функция:

Електронната поща - за индивидуални съобщения и бюлетини.

L [съобщение №] - листвате едно съобщение. Можете дa нaпишете няколко номерa,рaзделени с интервaл.

L - листвa новите съобщения след вaшaтa последнa L-комaндa

LM - листвa сaмо съобщения до вас

LL 10 - листвa последните 10 съобщения

R [съобщение №] - четете едно съобщение. Можете дa нaпишете няколко номерa,рaзделени с интервaл.

RM - четете всички съобщения aдресирaни до вaс.

K - комaндa зa изтривaне нa съобщения за или от вас.

K [съобщение №] - изривате специaлно съобщение.

KM - триете всички съобщения до вaс които сте прочели. Тaзи комaндa нямa дa изтрие непрочетено съобщение!

S[вид] [позивна] - изпрaщате съобщение до [позивни]. Видът може дa бъде P-зa персонaлно съобщение или B зa бюлетин.

S[вид] [позивна] @ [BBS] изпрaщате съобщение до стaнция в друг BBS.

TH - само за FBB 7.0 и по-нови - преминава в режим ТЕМИ - съобщения по рубрики, теми, интереси.

Допълнителни команди:

JK - покaзвa последните свързaни стaнции.

T - команда за повикване на системният оператор (SysOp). Ако SysOp може да ви отговори ,до 1 минута ще получите отговор. В противен случай BBS-а ще ви информира,че SysOp не отговаря.Ще се върнете обратно в команден режим да продължите нормално.

Шлюз и мост

Шлюзовете са входно изходни устройства, осигуряващи комуникации между мрежи с различни протоколи, различни преносни среди или различни хардуерни устройства. Шлюзът е възел на две мрежи едновременно, които са пряко несъвместими. Те могат да свързват локални с глобални мрежи, да прехвърлят предаването на данни от един честотен диапазон на друг или от радиоканали в проводни, влакнесто-оптични, спътникови или пък към АТЦ-линия. Шлюзовете са своеобразни "преводачи" между протоколи, кодове, команди, операционни системи, платформи, модулации и т.н. Те позволяват да се премине от една подсистема на мрежата в друга - примерно на друга честота, с друга скорост и т.н., като това става с команда.

Мостът изпълнява същите функции, но без допълнителна намеса от страна на оператора - т.е. това става прозрачно за оператора.

G - комaндaтa дaвa достъп до шлюз - GATEWAY (aко BBS рaзрешaвa и aко имa свободни кaнaли нa другият порт).

Сървър

В "server-режим" moжете дa прaвите следните нещa :

- дa получите стaтистическa спрaвкa зa този BBS.

- дa четете документaция

- дa получите информaция зa всички потрбители нa този BBS

- дa изчислявaте QTH-локaтори и рaзстояния между рaзлични QTH-локaтори.

- дa изчислявaте треaктории нa рaзлични спътници

F - комaндa дaвa достъп до SERVER-режим и специaлни комaнди

Обществени комуникации - в случай на необходимост може да замени отчасти или напълно телеграфо-пощенския обмен.

Природни бедствия - доказана ефективност със своята бързина и достоверност.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РЕЖИМ HOST

Описан е HOST-режим между GP (Graphic Packet) и TNC, но терминалната програма няма никакво значение, стига да осигурява този режим.

HOST е режим на TNC-2, при който обменът на данни между TNC и компютъра се осъществява по специален начин. При него GP се явява "главна", а TNC - "подчинен". Това означава, че TNC не изпраща никакви данни към терминалната програма, преди тази програма да изиска TNC да направи това. Това е необходимо, за да могат всички данни да пристигнат до терминалната програма в определения за тях канал.

На практика програмата изпраща запитване до TNC за всеки канал последователно дали има данни или не. Ако има, TNC ги изпраща към компютъра и терминалната програма. При този метод може да минат няколко секунди след като бъдат приети пакетите за някой канал, докато бъдат изобразени на екрана. GP не знае по кой канал ще бъде получена информация и затова запитва последователно всички канали. Освен това програмата изразходва време и за извършване на други дейности, примерно изобразяване на получената информация на екрана, преместването й и т. н. Ако бъде открита някаква грешка при това състояние на постоянен обмен на данни, програмата се опитва да възстанови равновесието. Операторът ще бъде предупреден с поява на прозорец със съобщение за грешката при синхронизация.

Режима HOST не трябва да се бърка с протокола AX.25.

TNC се явява нещо като междинен склад, в който се приемат данни от радиото по протокол AX.25, преобразуват се в друг формат и временно се съхраняват, докато програмата ги поиска. В другата посока данните от компютъра се предават към TNC в другия формат, временно се съхраняват и до получаване на информация от всички канали, преобразуват се по изискванията на AX.25 и се предават по радиото. Работата е разделена - към някои въпроси, като например броя на повторение до приемане на даден пакет без грешка от отсрещната станция, терминалната програма няма отношение.

Режимът HOST е създаден специално за интелигентни програми с възможност за многоканална работа и е неприложим за обикновените терминални програми.

За съжаление не всички TNC имат фърмуер, който осигурява режим HOST. Само WA8DED фърмуерът (NORD><LINK) и софтуерът за него осигуряват този режим. Представители на такъв софтуер са GP, SP, THP, FBB, VP и др.

За да могат да работят тези интелигентни програми с друг фърмуер за TNC са създадени помощни програми, като примерно TFPCR на DL1MEN за фърмуери, осигуряващи KISS режим, при което TNC работи в една разновидност - HOST-KISS режим; или TFPCX на DG0OFT, който игнорира всички интелигентни възможности на TNC и го използва като обикновен модем, а цялата трудоемка работа извършва самия компютър. HOST режимът е предназначен да осигури на потребителя интерфейс, удобен за работа под управлението на централен процесор. Командите и операциите за TNC, както и състоянието и информацията от TNC, са несъмнено с възможност да определят последователността и достъпа на свръзките. За облекчаване на хардуерните и софтуерните изисквания, TNC не изпраща към централния процесор неопределени символи и всяка размяна е ограничена до 256 бита. Информационния обмен е напълно прозрачен.

Когато е разрешен HOST режим, първият изпратен към TNC символ е номерът на канала. Ако започне предаване на информация, вторият бит е двоична 0. Ако започне предаване на команда, втория бит е двоична 1. Третия бит трябва да бъде дължината на следващата информация или команда, предава се 1 (празна информация или команда не се допускат). Следва самата информация или команда. Информацията, изпратена от канал 0 е непотвърждаема. Информацията, предавана по несвързаните канали 1-4 няма да бъде излъчвана. TNC ще отговори и на информацията, и на командата с последователност от номера на канала първо, после двоична 0, 1 или 2, сигнализиращи за успех или неуспех при приемането. Ако е 1 или 2, съответния код ще бъде последван от празно съобщение.

Каналите могат да бъдат проверявани за пристигаща информация или състояние на свръзката чрез използването на команда ‘G’.

Мониторното заглавие и мониторната информация винаги ще бъдат изпращани към канал 0, заедно с съобщенията за искане установяването на свръзка. Всички други съобщения за състоянието на свръзката ще бъдат изпращани към екрана на съответния канал, включително със съобщенията за установена свръзка. В отговор на команда ‘G’, TNC ще изпрати последователност от първо номер на канала, след това двоична 0, ако нищо не е възможно, или бинарен код на числата 3-7, определящи количеството следващи байтове. Кодът 4 определя, че мониторната рамка не съдържа информационно поле и при следващата команда ‘G’ канал 0 ще върне информационно поле, предхождано от код 6.

HOST към TNC

n 0 Информация (предхождана от дължина-1)

n 1 Команда (предхождана от дължина-1)

TNC към HOST

n 0 Успех (нищо не следва)

n 1 Успех (следва съобщение, нула предадена)

n 2 Неуспех (следва съобщение, нула предадена)

n 3 Състояние на свръзката (нула предадена)

n 4 Мониторно заглавие (нула предадена)

n 5 Мониторно заглавие (нула предадена)

n 6 Мониторна информация (предхождана от дължина-1)

n 7 Информация за свръзка (предхождана от дължина-1)

Съобщения за успех

\състояние на канала\ \стойност на параметър\

CHANNEL NOT CONNECTED

Съобщения за неуспех

INVALID CALLSIGN

MESSAGE TOO LONG

INVALID PARAMETER

INVALID BAUD RATE

NO SOURCE CALLSIGN

INVALID COMMAND: ?

NOT WHILE CONNECTED

INVALID VALUE: ?????

NO MESSAGE AVAILABLE

INVALID CHANNEL NUMBER

TNC BUSY - LINE IGNORED

CHANNEL ALREADY CONNECTED

STATION ALREADY CONNECTED

INVALID EXTENDED COMMAND: ?

Съобщения за състоянието на свръзката

BUSY fm \инициал\ via \диджипитър\

CONNECTED to \инициал\ via \диджипитри\

LINK RESET fm \инициал\ via \диджипитри\

LINK RESET to \инициал\ via \диджипитри\

DISCONNECTED fm \инициал\ via \диджипитри\

LINK FAILURE with \инициал\ via \диджипитри\

CONNECT REQUEST fm \инициал\ via \диджипитри\

FRAME REJECT fm \инициал\ via \диджипитри\ (x y z)

FRAME REJECT to \инициал\ via \диджипитри\ (x y z) x y z = FRMR информационни битове

Формат на мониторното заглавие

fm \инициал\ to \инициал\ via \диджипитри\ ctl \име\ pid \hex\

Формат на състоянието на канала

a b c d e f

a = брой на съобщенията за състоянието, които не са още показани

b = брой на приетите рамки, които още не са изобразени

c = брой на изпратените в буфера, но още неизлъчени рамки

d = брой на изпратените, но още непотвърдени рамки

e = брой опити за текущата операция

f = състояние на свръзката

Възможните състояния на свръзката са:

0 = Преустановена

1 = Установяване в прогрес

2 = Отказ на рамка

3 = Искане за преустановяване

4 = Обмен на информация

5 = Изпратен отказ на рамка

6 = Очакване на потвърждение

7 = Заето устройство

8 = Устройството на кореспондента е заето

9 = Двете устройства са заети

10 = Очакване на потвърждение и заето устройство

11 = Очакване на потвърждение и у-во на кореспондента заето

12 = Очакване на потвърждение и двете устройства заети

13 = Изпратен отказ на рамка и заето устройство

14 = Изпратен отказ на рамка и у-во на кореспондента заето

15 = Изпратен отказ на рамка и двете устройства заети

Забележка 1: За канал 0 се показват само a и b.

Забележка 2: Само състояния 0-4 са възможни при версия 1.

Интерфейси на пакет радиостанцията

Интерфейс TNC-терминално оборудване

Ако се използва външен модем, свързването на модема с компютъра най-често става чрез някой от серийните интерфейси, които отговарят на V.24 (RS232) и практически интерес представляват следните няколко таблици:

1. За свързване на компютър с компютър.

Seral Cable Pin Connections

25 pin to 25 pin PC 9 Pin to 9 Pin PC

7—— 7 Ground 5—— 5 Ground

2——3 Receive Data 3——2 Receive data

3——2 Transmit Data 2——3 Transmit data

4——5 Clear to send 7——8 Clear to send

5——4 Request to send 8——7 Request to send

6——20 Data terminal ready 6——4 Data terminal ready

20——6 Data set ready 4——6 Data set ready


2. За свързване на TNC с компютър (терминал). Даден за TNC е 25 изводен куплунг, при някакви различия ще ви помогнат другите таблици и експеримента.

9 pin to 25 pin PC TNC(DB25) PC(DB9)

5——7 Ground 8—— 1 Carrier Detect

3——3 Receive data 3—— 2 Receive Data

2——2 Transmit data 2—— 3 Transmit Data

7——5 Clear to send 20——4 Data Terminal Ready

8——4 Request to send 7—— 5 Ground

6——20 Data terminal ready 6—— 6 Data Set Ready

4——6 Data set ready 4—— 7 Request To Send

5——8 Clear To Send 22——9 Ring


3. На следващата таблица е показано съответствието между 9 и 25 изводните куплунги RS232 и съответно дали съответния извод е вход или изход.

DB25 DB9 PC

8 1 Carrier Detect Input

3 2 Receive Data Input

2 3 Transmit Data Output

20 4 Data Terminal Read Output

7 5 Ground

6 6 Data Set Ready Input

4 7 Request To Send Output

5 8 Clear To Send Input

22 9 Ring Indicator Input


Интерфейс TNC-радиостанция

Този интерфейс не винаги е особено стандартен. Най-сигурно е да се съобрази с описанието на радиомодема и да направи съответния кабел и евентуално други устройства към радиостанцията. Обикновено куплунгът на модема за тази цел е 9-изводен. Налагащия се постепенно стандарт е следният:

1 - PTT;

2 - приемане (предаване) на данни;

3 - предаване (приемане) на данни;

4 - запазен (най-често захранване от радиостанцията за модема);

5 - маса;

6 - 9 - земя.

Кабелът може да има доста голяма дължина. Практиката показва, че с екраниран кабел може да се разделят радиостанцията и модема на разстояние до около 25-30 метра без влошаване на параметрите. Ограничението на дължината идва най-вече от индуктирането на смущаващи сигнали. Добро решение е галваническото разделяне на сигнала PTT от изпълнителната му верига с оптрон.

Пакет станция

Общи положения

Това е термин, наложил се за комплекса апаратура, необходим за пакетна радиосвръзка.

Пакет станцията съдържа три основни компонента - радиооборудване, TNC и терминално оборудване.

Терминалното оборудване осигурява интерфейсът потребител-TNC. Чрез клавиатурата потребителят въвежда командите за установяване на свръзка и управление на TNC. След установяване на свръзката отново чрез клавиатурата на терминалното оборудване се предава информацията. Дисплея на терминалното оборудване позволява прочитането на приетата информация. Терминалното оборудване не е задължителен елемент за пакет-станцията. Терминали рядко се използват за пакет-станции. Много по-често се използва терминална емулация с персонален компютър. Емулацията се осъществява със специализиран софтуер. Може да се използва и стандартен софтуер за обикновени телефонни модеми, осигуряващ достъпа до телефонни линии и BBS, но специализирания за пакет-радио софтуер осигурява редица предимства. Като пример може да се посочи използването на отделни прозорци при провеждане на няколко разговора едновременно, което не може да се осигури от стандартните програми за телефонен обмен.

Интерфейсът TNC-терминално оборудване е обикновено сериен 25 изводен RS-232. Повечето компютри поддържат този интерфейс и свързването им с TNC е просто. Някои компютри поддържат RS-422B сериен интерфейс. Той е много близък до RS-232 и лесно може да се приспособи за спрягане с RS-232 на TNC. Най-лесния начин е да се използва готов кабел от Макинтош компютри към телефонен модем. Други (по-стари) компютри са снабдени с TTL интерфейс, който изисква допълнително спрягане с RS-232 на TNC. Тъй като някои от тези компютри (например COMMODORE C-64) са много популярни, като вариант може да се представи и използването на по-стари типове TNC, които поддържат също TNC интерфейс. На практика TNC използва само 8 от 20-те сигнала на RS-232. Това са сигналите от 2 до 8 и 20, т.е. свързващият кабел може да бъде и само 8-жилен.

Блок-схема на пакет-станция

Могат да се обособят следните няколко основни типа пакет-станции:

Обикновена крайна станция

Без особени изисквания. Създадени са множество фърмуери (този термин няма български аналог и описателно може да се определи като програма, разработана от производителя на определено универсално устройство, определящо негови специфични функции и обикновено записана на EPROM, чието съдържание може да се усъвършенства, без да се променя хардуерът на устройството) и най-разнообразен софтуер за подобни станции. TNC може да е и обикновен радиомодем, като изискванията на необходимите протоколи в случая се осигуряват от мощен софтуер. Компютърът (терминалът) естествено е задължителен елемент, тъй като тази станция е предназначена за непосредствена работа от потребител с нея, тя е основното свързващо звено потребител - пакетна радиомрежа. Радиостанцията е подбрана в зависимост от необходимия честотен диапазон и към нея има редица определени изисквания.

Station1.gif

Ретранслатор

Изгражда се по същата схема, но за него постоянното присъствие на терминал или компютър не е необходимо, тъй като той най-често е необслужваем. Има интерфейс, към който при нужда може да се включи компютър, но най-често промените се извършват от SysOp дистанционно (след осигуряване на достъп с парола). Съществена част от работата се извършва от TNC. Основно изискване - надеждност и безотказна работа, понякога и завишени температурни изисквания.

Сложна пакет-станция

Има изградени много такива, осигуряват много портове, много работни честоти (в различни обхвати), преминаване от телефонната мрежа в радиоканал и обратно, и много други.

Station2.gif

Радиофар

Почти всяко TNC осигурява такава възможност. Използва се за контролиране на разпространението на радиовълните, най-често в късовълновия обхват или обозначаването на активността на даден оператор на УКВ. Излъчените сигнали се наричат бийкъни. Разточителство е обаче да се използва цяло TNC само за тази работа, и обикновено се съвместяват функциите, по-точно просто се активира тази функция на ретранслаторите или определени крайни станции.

Спътникова пакет-станция

По същество това е една сложна станция, неразличаваща се по функции от земните. Като такава я определя мястото й на ИСЗ. Към нея се предявяват завишени температурни изисквания.

Наблюдателска пакет станция

Има най-разнообразни схемни решения за наблюдателски станции. Може да бъде дори най-прост демодулатор, свързан към серийния интерфейс на компютъра.

РАДИООБОРУДВАНЕ

В състава на пакет станциите може да се използва разнообразно радиооборудване. То трябва да отговаря на определени общи и специфични изисквания.

Общите са характерни за всички радиостанции и в предвид ограниченията, наложени от разработката няма да се разглеждат.

Специфичните изисквания са следните.

Едно от най-важните е минимизиране времето за превключване приемане/предаване. TNC прави това превключване много бързо и се налага да изчаква, докато се превключи и радиооборудването, за да започне предаването на информацията. Голяма част от FM радиостанциите имат време за превключване 150-400 mS. TNC може да се спрегне и с много голямо време на превключване, но това значително влошава пропускателната способност както на дадения виртуален канал, така и на всички изградени на същата честота виртуални канали. Освен това се увеличава и вероятността за възникване на конфликти. Времето за превключване приемане/предаване на радиооборудването се определя от най-голямото време за превключване на съставящите го компоненти. Тъй като обикновено се използва една антена за приемане и предаване и превключването и става с електромеханично реле, неговото време е определящо. В някои апаратури всички превключвания стават с електронни ключове. Тези апаратури най-често са със синтезатор и определящо е неговото време за превключване. В съвременните честотни синтезатори това време е снижено до минимум, но не може да клони към нула, тъй като е необходимо известно време за настройка и стабилизация на честотата на синтезатора.

Друго специфично изискване е минимизиране времето за изключване на шумоподавителя. То е особено належащо в случай, че кореспондентите са с малко време за превключване приемане/предаване - възможно е изкривяване началото на пакетите, в което се намира адресната част. Резултата е многократно повторение и снижаване пропускателната способност на виртуалния канал. Лесно се открива при приемане на текстови файлове - в мониторния канал се наблюдават пакетите, тъй като там не се изисква потвърждение, а в конкретния приемащ канал - многократно повторение.

Друг проблем се явява това, че в съвременните радиостанции входа и изхода са настроени към строго определен тип микрофони и високоговорители. Използват се често различни филтри за изравняване на тяхната амплитудно-честотна характеристика. Целесъобразно е или да се отстранят изобщо тези филтри (в случай, че станцията ще се използва само за пакет) при свързването на радиостанцията към TNC, или да се добави още една коригираща група, която да линеаризира АЧХ или най малко да изравни усилването за двете честоти на изхода на TNC. Това означава, че при смяна на радиостанцията или TNC може да се наложи допълнителна настройка и спрягане помежду им.

Съобразяването с тези изисквания значително намалява проблемите, възникващи при изграждането на пакет-станции.

TNC

Пакетните кpмуникации се осъществяват с помощта на кадри и пакети, формирани по определени препоръки и протоколи.

За формирането на тези пакети се е утвърдил термина "асемблиране", а за обратната операция - "дизасемблиране". Устройствата, които извършват това се наричат PAD (Packet Assembler -Disassembler). Тъй като входа и изхода на PAD е цифров, между PAD и радиостанцията е необходимо да се осъществи цифрово-аналогово и аналогово-цифрово преобразуване, т.е. необходим е модулатор-демодулатор (модем).

Обикновено PAD и модема са обединени в едно устройство , наречено TNC (Terminal Node Controller). TNC може да се определи като интелигентен модем. Вградените му интелигентни способности не са просто възможност да се изпълнява определени команди - това могат и телефонните модеми - а отразяват спецификата на средата на разпространение - радиовълните. На практика всички тези функции и PAD са осъществени на базата на микрокомпютър (с RAM, ROM, входно-изходен интерфейс) , изпълнен с ИС от серията Z-80.

Като се изключи липсата на автоматиката за отнемане на телефонната линия на телефонния модем и сигналът за превключване приемане/предаване PTT на TNC, двете устройства функционално много си приличат. И за двата е необходима някаква комуникационна среда, и за двата се подава някаква команда за свръзка с желания кореспондент.

Компютрите имат възможност да емулират не само терминали, могат да емулират и TNC. При това всички функции на PAD се поемат от самия компютър, което води до изискването да бъде сравнително мощен.

TNC имат кратка и динамична история.

Предшественик на AX.25 е т.н. VADCG-протокол. Само оригиналните първи TNC отговарят на неговите изисквания.

С възникването на AX.25 се разработва и TNC-1. TNC-1 поддържа и VADCG-протокол, което води до известни компромиси.

TNC-2 (1985 г.) е с разширен списък команди, намери широко приложение и бе възприет от много производители. На това се дължи голямата му популярност днес и насищането с различни клонинги и утвърждаване на списъка параметри и команди за TNC-2 като стандартен. Тези параметри и команди се подават към TNC в диалогов режим.

С TNC могат да се водят три типа диалози:

- определящи параметрите на софтуера;

- диалог със собственото TNC;

- диалог с TNC на кореспондента.

В първия тип диалози се определят параметри на комуникацията между TNC и терминалното оборудване. Това обикновено са:

- скорост на данните между TNC и терминала - най-често 9.6 kB/s;

- ехо - някои терминали го изискват;

- сериен интерфейс - номер, прекъсване и др. данни за него;

- брой на знаците за символ 7 или 8;

- проверка по четност;

- максимален брой символи за един ред, изобразяван на екрана;

- нов ред след символ CR;

- включване на малки и големи букви и др.

В диалозите със собственото TNC се определят параметри, необходими за съвместната му работа с радиостанцията и за правилното функциониране на PAD съобразно параметрите на средата на разпространение на пакетите.

- скорост на данните - скоростта на обмен на данни между двамата кореспонденти-може да бъде 300, 1200, а понякога 600 или 9600 B/s. Установява се по-често хардуерно, с DIP ключе на TNC. До 28 MHz се използва 300 или при качествен канал 600 B/s, а над 28 MHz обикновено 1200. За 9600 B/s са необходими по-специални модеми и радиостанции. време за изчакване след превключване на предаване - може да се изменя на стъпки от по 10 mS от 0 до 1200 mS. По подразбиране е 300 mS.

- максимален брой непотвърдени пакети (MAXframe) и дължина на пакетите (Paclen) - това са критични параметри, които се установяват в зависимост от състоянието на радиосвръзката - прохождение и активност на работната честота. MAXframe определя максималния брой на едновременно предавани пакети, без да изчака потвърждение. След достигането на този брой, TNC няма да изпрати следващ пакет, докато не получи потвърждение за правилното приемане на някой от вече изпратените. Paclen определя максималния брой байтове за всеки предаден пакет. След получаване на данните, TNC следи колко байта приема и при достигане на стойността на Paclen тези байтове се изпращат за обработка и предаване, а новопристигащите започват отново да се броят. TNC може да обработи и пакети, по-къси от определената с Paclen стойност в случай, че се въведе и CR (ENTER). Стойностите по подразбиране са съответно за MAXframe - 4, за Paclen - 128. Те са подбрани като за качествена УКВ радиосвръзка. За КВ тези стойности трябва да се намалят според качеството на свръзката. MAXframe може да бъде от 1 до 7, а Paclen - от 0 до 255, като 0 е равносилно на задаване на 256 байта.

- максимален брой пъти повторение след неуспешно приемане на пакет - Retry. Когато TNC изпрати пакет, чака установено време за потвърждение, че пакетът е приет правилно. Ако установеното време изтече без потвърждение, TNC отново повтаря същия пакет. Ако не се получи потвърждение и след максималния брой повторения, определен с Retry, TNC преминава отново в несвързано състояние.

- FRACK - установява времето, което TNC очаква да бъде потвърден пакет преди повторното му повтаряне. Retry и FRACK също се определят в зависимост от качеството на свръзката. При качествена свръзка може да се намалят. Ако свръзката е добра, а пакетите не преминават от първия или втория път, има някакъв проблем, който трябва да се отстрани. При средно добра свръзка и средна активност на честотата тези параметри могат леко да се увеличат. При некачествена свръзка (може да се дължи на лошо прохождение, настройка, изключително голяма активност, конфликти и др.), верния път е да се настрои апаратурата (ако причината е в нея) или да се изчака подходящ момент. Retry по подразбиране е 10. Може да се променя от 0 до 255, но логичните граници са от 0 до 15. FRACK по подразбиране е 3 секунди. Може да се променя от 0 до 15 секунди. При използване на обикновени ретранслатори това време се променя автоматично в зависимост от техния брой по формулата: Frack=(2хБр.ретр+1)хFrackстар - време за изчакване при ретранслация.

- DWait - това е времето, което изчаква станцията, използвана като обикновен ретранслатор, между приемането и излъчването на ретранслирания пакет. По подразбиране е 16, което отговаря на 160 mS. Може да се променя от 0 до 250, т.е. от 0 до 2500 mS на стъпки от по 10 mS. Съседни диджипитри работят най-ефективно, ако се установи за всички еднаква стойност за DWait.

- приоритетно потвърждение - TNC v.1.17 и по нови поддържат протокол за многостанционен достъп, наречен приоритетно потвърждение. Както показва и названието му, този протокол дава приоритет на потвърждаващите пакети ACK и NAK. При протокол без този приоритет предаващата станция изчаква определено време и ако не получи потвърждение, предава отново непотвърдените пакети. С приоритетното преминаване на потвърждаващите пакети се намалява вероятността да бъде предаден отново правилно приет пакет, а с това и броят на повторенията на честотата.

При конфигуриране на TNC за работа с използване на този протокол се препоръчват следните стойности за някой параметри:

Параметър - VHF FM - HF

BaudRate - 1200 bps - 300 bps

ACKprior - ON - ON

ACKTime - 14 - 52

DEAdtime - 33 - 8

DWait - 33 - 8

FRack - 8 - 16

MAXframe - 1-7 - 1

RESPtime - 0 - 0

Slots - 3 - 3

Paclen - 32-128 - 32-128


- идентификатор на станцията е една от най-важните команди на TNC. С нея се задава позивната на пакет-станцията. Опционално може да се зададе вторичен идентификатор на станцията - цифра от 0 до 15. По подразбиране този идентификатор е 0. Отделя се от основния идентификатор с тире. Използва се за обозначаване на DIGI, NODE и BBS и др. Променя се автоматично при ретранслация за избягване на конфликти (колизии) в случай, че ретранслираният сигнал се чува и от някои от предишните ретранслатори.

ТЕРМИНАЛНО ОБОРУДВАНЕ

На практика обикновени терминали не се използват, тъй като обезличават повече от предимствата на пакет-станцията. Използват се предимно персонални компютри. В предвид ограничения обем на разработката няма да бъдат разгледани. Предполага се, че всички, които четат това, са компетентни в тази област.

При решение за използване на компютър трябва да е ясно какво точно се иска от него, за какво ще се използва и как ще се обновява (ъпгрейдва). Всяка програма (включително и част от програмите за пакет-радио) имат определени изисквания за съвместимост, най-често за минималната възможна конфигурация, с която програмата ще е работоспособна, и препоръчителна конфигурация. Интерфейсите TNC-терминално оборудване и TNC-радиостанция са описани.

Процедури при пакет-радио

Маршрутизация

Етични норми за пакетари

Непълна история на пакет радио мрежата в България

Първите стъпки на пакет радио в България за прокарани в края на 1980те години от Николай Ботев LZ1PV.


FBB BBS

По-известни AX25 BBSи: LZ0BBS, LZ2XA, LZ1JW(SK)


xNOS

LZ1KIS-5(SK) в института за космически изследвания на БАН София.


FlexNet LZ1KIS-1(SK), LZ4KK-1


DXSpider LZ0DXC(SK)

Nodes LZ0SOF, LZ0KOM, LZ0WYB


Речник на термини в областта на ПАКЕТ-РАДИО

abbreviated acknowledgment - съкратено потвърждение за приемане на пакет.

access authorization - разрешение за достъп.

ACIA - асинхронен комуникационен интерфейсен адаптер - интегрална схема, която може да се използва в интерфейсните устройства за предаване на данни. Функциите на този адаптер може да се изменят чрез подаване на определени сигнали на управляващите му входове.

ACK - acknowledgment - положително потвърждение (квитанция).

acknowledgment strategy - методи за потвърждение прравилността на приемането.

activity-sensing protocol - протокол за осигуряване на многостанционен достъп до канала с контрол на активността.

address binding - присвояване на адрес.

AFSK - съкращение за тонално-честотна манипулация.

AJ - antijamming - шумоустойчивост.

AJM - antijam margins - запас от шумоустойчивост.

alerting information - информация за готовност; опознавателна информация.

algorithm for channel access - метод за осигуряване на достъп до канала.

ANSI - Американски национален институт по стандартизация.

arbitrary scheduled packet - пакет, предаван със случайно планиране.

arrival time - време за постъпване (приемане).

ASCII - американски стандартен код за обмен на информация - стандартна схема за кодиране на информацията, въведена през 1963 година и широко използвана в много машини. Седемразряден код без контрол по четност, обезпечаващ 128 различни комбинации.

automatic retransmission control procedure - процедура по автоматично управление на повторното предаване.

average degree - средно число съседни възли в пакетна радиомрежа.

backbone network - опорна мрежа.

background activity - фоново извършване - в пакетните мрежи например изпълнение на операции по избор на маршрут.

backlog - брой на непредадените пакети.

bandwidth - честотна лента.

base station - базова станция в пакетна радиомрежа с подвижни обекти.

baseband link - линия за свръзка в лентата на модулиращите честоти (на основната честота); теснолентова линия за свръзка.

baseband store-and-forward processing - обработка на сигналите (информацията) в основната честотна лента с междинно съхранение.

battlefield data system - система за предаване на данни в район на водене на бойни действия.

Battlefield Information Distribution Network - полева мрежа за разпределение на информацията.

bit rate - скорост на предаване - броят на предадените битове за една секунда.

bridge - мост - устройство, което се използва за съединяване на две мрежи или абонат и мрежа и присъствието на което обикновено е прозрачно за абоната (за разлика от шлюза, който по правило е непрозрачен). Може да съединява еднотипни или разнотипни мрежи.

broadband - модулирано предаване - метод за предаване на информацията, при който в съобщителната среда се предава модулиран сигнал.

broadcasting - радиоразпръскване, предаване на някакъв вид информация до всички, включително и предаване на данни до всички възли в мрежата.

BTMA - busy-tone multipple access - многостанционен достъп по сигнал за заетост.

butting packet - вклиняващ се в поредица от пакети пакет.

call - повикване, позивна, повиквателен знак, инициал.

capture capability - способност за прихват на сигнали или пакети.

captured packet - прихванат пакет; пакет, успушно приет в условията на едновременно приемане на няколко пакета.

carrier sense - контрол на носещата.

CCITT - международен консултативен комитет по телеграфия и телефония - МККТТ. От началото на 1996 година е преименуван в ITU - международна телекомуникационна общност.

CDMA - code dividion multiple access - многостанционен достъп с кодово разделяне на сигналите.

cellular grid concept - клетъчен принцип на строеж на зоните на обслужване.

channel access - достъп (осигуряване на достъп) до канала.

channel access protocol - протокол за осигуряване на достъп до канала.

channel capacity - пределна пропускателна способност (капацитет) на канала, максимално значение на физическата скорост на цифровия поток в канал със зададени характеристики.

channel sharing - колективно използване (разпределение на ресурсите) на канала.

channel throughput - реалната пропускателна способност (производителност) на канала, фактическата скорост за предаване на данни в канал със зададени характеристики.

channel usage - коефициент на използване на канала.

channeling - разнасяне на канали, например по честота.

checksum - контролна сума - прост метод за откриване на грешки, основан на анализ на известен набор от данни или участък от програма (файл).

clear - открит, незасекретен (за текст).

cluster - абонатска група, клъстер.

cluster link - служебен канал за свръзка между централни (главни) възли на абонатски групи.

cluster linkage - свързване на абонатски групи.

clusterhead - главен, централен възел в абонатска група.

clustering - образуване на абонатски групи.

CNR - Combat Net Radio - тактическа радиомрежа, радиомрежа на бойното поле.

CNR PR - Combat Net Radio Packet Radio - пакет-радиостанция в тактическа радиомрежа.

code rate - кодова скорост, скорост на кода - отношение на броя на двоичните символи в изходното съобщение към броя на двоичните символи в закодираното съобщение.

code seed - образуващ полином на кода.

code slotting - сегментиране на кода.

coding gain - подобрение в резултат от кодирането.

collision - конфликт, сблъсък, стълкновение.

collision-prone environment - работа в условията на лавинообразно образуване на конфликти.

communication overheads - загуби на пропускателна способност.

congestion control protocol - протоколи за управление на мрежата в условия на претоварване.

connected - установена е свръзка.

connectionless routing - маршрутизация без пряка свръзка; маршрутизация с използване на виртуални канали.

connectivity - свързаност; възможност за установяване на свръзка.

connectivity information - информация за свързаността.

connectivity outage - срив в предаването на информацията поради нарушаване на свързаността.

contention-based routing algorithm - съревнователен алгоритъм за маршрутизация.

contention-based system - система със свободен достъп, съревнователна (състезателна) система.

contention-free system - система с контролируем достъп, безконфликтна система.

control overheads - препълване с управляваща ниформация.

control traffic - управляващ трафик, поток от управляваща информация.

conversational mode - диалогов режим.

CR - съкращение на Cariage Return - символа ENTER, RETURN.

CRC (ciclic redundancy check) - контрол с използване на цикличен код с излишък.

CSMA - Carrier Sense Multiple Access - многостанционен достъп с контрол на носещата.

CSMA/CD (Carrier Sense Multiple Access and Collision Detection) - многостанционен достъп с откриване на носещата честота и разпознаване на конфликтите - основен метод за многостанционен достъп в пакетните радиомрежи и в локалната мрежа ETHERNET. При него всички устройства, свързани в мрежа, проверяват дали в момента се предава информация (т.е. откриват носеща честота) преди да започнат предаването си.

DARPA - Defense Advansed Research Projects Agency - Управление за перспективни научно-изследователски работи на МО на САЩ

data link control - управление на линии (канали) за предаване на данни.

data portion of the packet - информационна част на пакет.

data-forwarding protocol - протокол за прехвърляне (адресирано предаване) на данни.

datagram - метод за предаване на информация, използван в мрежите с пакетна комутация, при който части на съобщението (кадри, пакети) могат да се предават в произволна последователност и по различни маршрути, а правилната последователност се възстановява от получателя.

data-link header - заглавна част с информация относно канала за предаване на данни.

DCE - Data Communication Equipment - апаратура за предаване на данни.

degree of communication redundancy - степен на резервираност (с канали или свързочни средства) в свързочна система.

degree of connectivity - степен на свързаност.

delay performance - временни характеристики.

DES - Data Encryption Standard - стандарт за засекретяване на данни, разработен и приет от Националната служба по стандартизация на САЩ.

destination - пункт на предназначение.

destination address - адрес на получателя.

destination user - търсен потребител, потребител от пункта на предназначение.

digitally controlled direct sequence minimum shift keyed spread-spectrum radio - система за радиосвръзка с разширяване на спектъра на сигнала чрез непосредствена модулация на носещата с псевдослучайна последователност по метода на манипулация с минимална девиация при цифрово управление.

direct connectivity - непосредствена свързаност, възможност за установяване на свръзка без междинни звена.

direct radio connectivity - пряка радиосвързаност, пряк радиоконтакт.

direct sequence (pseudo-random noise) spread spectrum - разширяване на спектъра на сигнала чрез непосредствена модулация на носещата с псевдослучайна шумоподобна последователност.

direct sequence spread spectrum signal - сигнал със спектър, разширен чрез непосредствена модулация на носещата с псевдослучайна последователност.

directional-omni data rate - скорост на предаване на данни при използване на насочена предаваща и ненасочена приемна антена.

disconnected - преустановена е свръзката.

distant cluster - отдалечена абонатска група.

distributed network control - децентрализирано (разпредено) управление на мрежата.

distributed roting techniques - методи за децентрализирана (разпределена) маршрутизация.

domestic - вътрешнодържавен; с гражданско предназначение; местен.

downlink - низходяща линия, линия в посока от централен компютър към терминал.

download - прехвърляне на програми, файлове или други данни от краен терминал на централен компютър.

DTE - Data Terminal Equipment - крайно терминално оборудване.

dummy packet - празен (неинформационен) пакет, предава се за поддържане на свързаността в мрежата или да не се разпадне свръзка поради изтичане на определено предварително зададено време.

electronic mail - електронна поща - обмен на съобщения между потребители на електронно-изчислителни машини, при което ЕИМ поема функциите по съхраняване и предаване на съобщенията, при което не е задължително и двамата кореспонденти едновременно да са на машините.

encoder - кодер, шифратор.

encoding - кодиране.

encription - шифриране - процес (обикновено обратим) на превръщане на текст в шифриран вид, който позволява да се съхраняват и предават данните с по-високо ниво на защитеност.

end-to-end encription - процес на предаване на засекретена информация, при който не се извършва междинно разсекретяване и засекретяване.

enhanced routing algorithm - усъвършенстван алгоритъм за маршрутизация.

entry - въвеждане, например на нова пакет станция в мрежа за пакетна радиосвръзка, запис.

error control - отстраняване на грешки.

error rate - процент на грешки - при предаване на данни отношението на неправилно предадените към общия брой на предадени елементи.

event driven algorithm - алгоритъм със случайно управление.

far forward tactical environment - условия за осигуряване на тактическа свръзка на войските от първия ешалон.

FIFO - First In First Out - първи влязъл, първи обслужен - режим на серийния интерфейс.

file transfer - предаване на файл.

file-transfer traffic - трафик на предаване на файловел

firmware - системно програмно осигуряване на производителя на дадено устройство, записано на постоянно-запомнящо устройство.

fixed-length packet - пакет с постоянна дължина.

fixed-site network - мрежа с неподвижни (стационарни) абонати

flow control - управление на потока - процедури по ограничаване на скоростта на предаване на данни до величина, съответстваща на скоростта на тяхното приемане. Може да се осъществява на две нива: на ниво на единната линия приемник-предавател и на ниво отделен ретранслационен участък.

flow control protocol - протокол за управление на потока.

forward - процес на предаване на съобщения между два BBS.

forward area communications - средства за свръзка на войските от първия ешалон.

forward area tactical environment - условия за осигуряване на тактическа свръзка с войските от първия ешалон.

forwarding - адресирано предаване на данни; избор за направление на предаване на даннни при маршрутизация; насочена ретранслация.

forwarding delay - задръжка при адресирано предаване на данни.

forwarding information - съпроводителна информация при адресирано предаване на данни, информация за направлението на по-нататъшното предаване на данни.

forwarding protocol - протокол на адресиран предаване на данни.

forwarding radio - радиостанция, осигуряваа ретранслация на адресирана информация.

frame - кадър - крайна последователност от битове, изпращани последователно един след друг в мрежата. Кадърът е основна единица при предаването на данни и обикновено съдържа собствена служебна информация за адресиране и проверка за грешки.

frame check sequence (FCS) - контролна сума на кадър - 16 или 32-битово поле, съдържащо изчислена по определен алгоритъм контролна сума от съдържанието на кадъра, служеща на контрол за вярното му приемане.

frequency division multiple access - многостанционен достъп с честотно разделяне на сигналите.

frequency hit - съвпадане на честотите, точна честотна настройка; сблъсък (конфликт, наслагване) на пакети, предавани на една и съща честота.

frequency hopping - псевдослучайна пренастройка на работната честота, скачаща честота.

frequency hopping pattern - честотно-временна матрица, по която се извършва псевдослучайната пренастройка на работната честота.

frequency hopping spread spectrum - разширяване на спектъра чрез псевдослучайна пренастройка на работната честота.

frequency reuse - многократно използване на честотен ресурс.

frequency slot - честотен сегмент или канал.

FTP - File Transfer Protocol - протокол за предаване на файлове - протокол за съвместен достъп до файлове, работещ в слоеве от 5 до 7 на модела OSI.

fully connected network - пълносвързана мрежа.

gateway - шлюз - вход в или изход от комуникационна мрежа в друга мрежа, директно несъвместима с първата. Шлюзовете на комуникационните мрежи извършват преобразуване на кодове и протоколи.

gateway based addressing - адресация с използване на признаците на шлюз; адресация за обмен на пакети между отделни шлюзове.

global communication system - система за глобална свръзка.

global roting table - маршрутна матрица с информация за маршрутите за цялата мрежа.

global route - глобален (междуконтинентален или пък използван по цялата топология на мрежата) маршрут.

greedy user - жаден потребител, потребител, осъществяващ бързи изменения на работното си разписание или пък претоварващ мрежата.

ground wave channel - канал за свръзка, използващ повърхностни (земни) вълни.

handshaking - потвърждаване на установяването на свръзка - действие или процес, свързан с необходимост от потвърждение за установена свръзка.

HDLC - High-level Data Link Control protocol - протокол от високо ниво за управление на канали за предаване на данни.

head node - водещ възел, главен възел.

header - заглавие - определена закодирана информация, предшестваща по-общ набор от данни и съдържаща някои сведения за него, например за неговата дължина.

header encription - засекретяване на заглавието на пакета.

heavy traffic - натоварен трафик. hello originator - източник (инициатор) на повикването.

hello packet - повикващ пакет.

hierarchical network - мрежа с йерархическа структура.

high-load condition - състояние на голямо натоварване на мрежата.

highly formated message - съобщение с твърдо зададен формат (формализовано съобщение).

highly loaded network - високонатоварена мрежа.

high-priority traffic - високоприоритетен поток информация.

hit - попадение, съвпадане, стълкновение, конфликт, наслагване, съвет на място.

hop - елемент на сигнал с псевдослучайна пренастройка не честотата; ретранслационен участък; скок в КВ-трасе.

hop counter - брояч на ретранслационните участъци.

hop-counter-based routing scheme - метод на маршрутизация, основан на преброяване на броя на ретранслационните участъци по различните маршрути.

host - главна електронно-изчислителна машина.

host accessibility - възможност за свръзка с главната електронно-изчислителна машина.

host computer - главна ЕИМ, която освен традиционните функции на другите машини в мрежата изпълнява и някои допълнителни, най-вече по управлението и анализа на действието на мрежата.

hostile environment - сложна електромагнитна (шумова) обстановка.

individual radio-to-radio link - линия за свръзка между две радиостанции.

integrated electronic battlefield - интегрално радиоелектронно осигуряване на района на водене на бойните действия.

intended receiver - приемник на кореспондента.

interception - радиопрехват.

interface - граница, средства за спрягане, спрягане, осигуряване на спрягане, взаимодействие. Границата между две системи, устройства или програми. Елементи на съединеието и спомагателни функции на управлението, използвани за съединяване на устройства или програми. Характеристика на взаимосвръзката между устройства или програмни единици.

internet - съвкупност от междумрежови съединения; глобалната мрежа за предаване на данни Интернет.

internet connectivity - междумрежова свързаност; съвкупност от междумрежови съединения.

internet service - служба за осигуряване на междумрежов обмен.

internetwork community - междумрежови съединения.

internetworking - осигуряване на междумрежов обмен

internodal link - междувъзлова линия за свръзка.

inter-radio range measurement - измерване на разстоянието между радиостанции.

intracluster routing - вътрегрупова маршрутизация.

IP - Internetwork Protocol - протокол за междумрежови свръзки, стандарт на ISO и ARPA.

ISO - International Standards Organization - Международна организация по стандартизация, разработваща стандарти за международен и вътрешен обмен на данни. Стандартите са препоръчителни. Представителят на САЩ в ISO е ANSI - American National Standards Institute.

ITU - International Telecommunication Union - международна телекомуникационна общност - ново наименование на CCITT (МККТТ).

jam resistant - шумоустойчив.

jammer - станция за радиосмущения.

jamming - създаване на преднамерени смущения; радиоелектронно подавяне.

jam-proof - шумозащитен.

LAN - Local Area Network - локална мрежа - компютърна мрежа за последователно предаване на данни на къси разстояния, която свързва компютри и периферия по стандартен начин.

layer - ниво (слой).

level of homing - степен на взаимодействие между пакет-станциите - брой на пакет-станциите, с които дадена пакет-станция е установила свръзка .

lightly loaded network - слабонатоварена мрежа.

limited control traffic - трафик с ограничени възможности за управление.

line-of-sight communication range - далечина на радиосвръзката в пределите на пряката видимост.

link encription - линейно засекретяване - с разсекретяване и наново засекретяване във всеки възел по маршрута.

link failure - неуспешна свръзка, нестабилна свръзка.

linked cluster - свързани абонатски групи.

link-qualiti measure - показател за качеството на свръзката в линия за свръзка.

link-quality updates - обновяване на показателите за качество на свръзката в линия за свръзка.

login (logon) - регистрация - процес на влизане на потребител в системата, обикновено свързана с някои особености по осигуряване на достъпа.

logof (logout) - процес на напускане на системата след завършване на работата с нея.

long-haul network - мрежа за далечна свръзка.

loop network - мрежа с кръгова топология.

mailbox - пощенска кутия - област от паметта или дисковото пространство, заделени за съхраняване на документи или данни, предадени чрез електронна поща и съответното програмно осигуряване.

man-machine interface - потребителски интерфейс, човек-машина.

MBPS - MBit/s - единица мярка за скоростта на предаване на данни - 1 МБит/секунда.

mean rescheduling delay - средна задръжка до повторно предаване след изменение на разписанието.

mean traffic rate - средна интензивност на трафика.

microprocessor based packet switch - комутатор на пакети, съдържащ микропроцесор.

military application - военно приложение, използване във военното дело.

minimum operational overheads - минимални експлоатационни разходи.

MMI - man-machine interface - потребителски интерфейс, интерфейс човек-машина.

mobile environment - свръзка с подвижни обекти.

mobile radio network - мрежа за радиосвръзка с подвижни обекти.

mobile repeater infrastructure - инфраструктура от ретранслатори за свръзка с подвижни обекти.

mobile tactical communications - тактическа система за свръзка с подвижни обекти.

mobile user - абонат от подвижен обект.

multi access protocol - протокол за осигуряване на многостанционен (колективен) достъп.

multicast - едновременно предаване към няколко абоната.

multihop channel - канал с (няколко) ретранслации.

multihop network - мрежа с ретранслации.

multiple access - многостанционен (колективен) достъп.

multiple access capability - способност да се осигурява многостанционен достъп.

multiple access protocol - протокол за осигуряване на многостанционен достъп.

multiple homing - множествено подвключване, например на няколко абоната към една пакет-станция.

multiple-path forwarding - адресирано предаване на данни по няколко маршрута едновременно.

multi-user capability - възможност за едновременна свръзка между няколко абоната; брой на едновременно обслужвани абонати.

NAK - acknowledgment - отрицателна квитанция, потвърждение за неправилно приемане.

neighboring radio - съседна пакет-станция.

network - компютърна мрежа - съвкупност от комуникационни канали и апаратури, свързващи два или повече компютъра.

network access - достъп до мрежата.

network algorithm - алгоритъм на функциониране (организация) на мрежа.

network analyst - системотехник; специалист по мрежи.

network control - управление на мрежа

network deployment - развръщане на мрежа; установяване на изходната й топология в съответствие с изискванията за достигане на необходимата пропускателна способност.

network directory - справочник, регламентиращ работата на мрежата.

network entry - точка на привързване (достъп, подвключване) към мрежата.

network maintenance - техническо обслужване на мрежа.

network measurement algorithm - алгоритъм на измерване на параметрите на мрежата.

network menagement - организационно управление (ръководство) на мрежата; управление на операциите, извършвани в мрежата.

network robustnest - устойчивост на мрежата.

network routing - избор на маршрут, маршрутизация в мрежата.

network-based addressing - адресация с използване на мрежови признаци; адресация за междумрежов обмен на пакети.

network-based device - устройство, привързано към мрежата или участващо в нея.

networking - организиране на мрежа.

network-wide AJ performance - интегрална шумоустойчивост на цялата мрежа.

network-wide connectivity - свързаност, отчитаща възможността почифтно да се свързват всички абонати на мрежата.

network-wide routing - маршрутизация по цялата мрежа.

NIU - network interface unit - блок за спрягане с мрежата; блок за формиране и разформиране на пакети.

node - възел - точка на свързване в мрежата. При мрежите за пакетна комутация това е някакво комуникационно устройство.

nongeographic routing approach - метод за маршрутизация, реализиран без използване на наземни средства, само с използване на космически сегмент.

nonhomogenous network - мрежа с нееднородна структура.

non-intelligent attack - радиоелектронно подавяне чрез използване на нискоефективни смущения (смущения с проста структура).

normalized throughput - относителна производителност, реализирана пропускателна способност, измерена в проценти от максималната производителност (пропускателна способност).

omni (toroidal) pattern - ненасочена диаграма на антена.

optimal routing path shift - отклонение от оптималния път при маршрутизация.

originating user - търсещ, повикващ абонат.

OSI-model - Open System Interconnection Model - модел за взаймодействие между отворени системи - международно призната съвкупност от стандарти за взаимодействие между компютърни системи.

outstanding packet - необработен пакет.

overall network connectivity - обща свързаност в мрежата.

pacing delay - задържане в ретранслационен участък.

pacing protocol - протокол с регулиране на темпа.

packet acquiring - приемане (прихващане) на пакет.

packet body - основно съдържание на пакета.

packet capture - приемане (прихващане) на пакета.

packet radio - пакетна радиосвръзка - способ за предаване на данни, при който за транспортиране на пакетите се използват радиосигнали.

packet radio networking - организиране на мрежа за пакетна радиосвръзка.

packet radio system - система за пакетна радиосвръзка.

packet sectioning - структура на пакет.

packet switching algorithm - алгоритъм за комутация на пакети.

packet sync - синхронизация на пакети.

packet time stamping - временна маркировка на пакетите.

packet-radio environment - режим на пакетна радиосвръзка; среда за използване на пакетна радиосвръзка.

packet-switched network - мрежа с комутация на пакети.

PAD - Packet Assembler Disassembler - устройство за формиране и отформиране на пакети за нуждите на комуникационните протоколи.

partial routing information - частична информация за маршрутизация.

physical connectivity - физическа свързаност.

play-back attack - радиоелектронно електронно подавяне чрез използване на ретранслиране на смущения.

PR - packet radio - система за пакетна радиосвръзка; пакетна радиосвръзка; пакетна радистанция; пакет-станция.

PRN, PRNet - packet-radio network - пакетна радиомрежа.

propagation loss - загуби при разпространение на радиовълните.

protection against jamming - радиоелектронна защита.

protocol - протокол.

PRU - packet radio unit - пакет-станция, станция за пакетна радиосвръзка.

PSK - phase shift keying - фазова манипулация.

queuing delay - задържане поради изчакване в опашка.

radio connectivity - радиосвързаност.

radio propagation - разпространение на радиовълните.

radio range - далечина на радиосвръзката.

radio silence - радиомълчание.

reply packet - пакет-отговор.

retransmission pacing interval - интервал, съответстващ на темпа при повторно предаване.

retransmission time-out - преустановяване на повторното предаване.

robust AJ behavior - устойчиво към въздействие с преднамерени смущения функциониране.

robust network - устойчива мрежа.

roting inconsistency - несъвместимост на маршрути.

round-trip - двупосочно предаване на сигнал - от началото на линията до края и обратно.

route - маршрут - списък с възли, през които трябва да преминат пакетите, за да достигнат до получателя.

routing - маршрутизация, избор на маршрут.

routing dynamics - динамично разпределение на маршрути.

routing information - информация за маршрутизация.

routing server - станция за избор на маршрут.

routing table - таблица с маршрути.

routing update - обновяване на маршрутите.

routing update packet - пакет с информация за обновяване на маршрутите.

SDLC - Synchronous Data Link Control - протокол от високо ниво за управление на каналите за предаване на данни на фирмата IBM.

secure communication - засекретена свръзка.

securing (security) - защита на информацията; засекретяване.

self-jamming - създаване на собствени смущения.

server - възел от мрежа, осигуряващ обслужването на мрежовите терминали чрез разпределение на определенни мрежови ресурси между тях.

silent node - неизлъчващ възел, възел, работещ в режим на радиомълчание.

skywave channel - канал за свръзка с използване на пространствена (йоносферна) вълна.

spoofing - създаване на имитационни смущения.

spreading code - код, използван за разширяване на спектъра на сигнала.

spreading factor - коефициент на разширяване на спектъра на сигнала.

spreading sequence - последователност, разширяваща спектъра на сигнала.

SS - spread spectrum - разширяване спектъра на сигнала.

static routes - маршрутизация по закрепени маршрути.

store-and-forward network - мрежа с междинно съхраняване на информацията.

subverted node - пленен възел, който се използва от противника за събиране на информация и внасяне на дезинформация.

survivable features - жизнеустойчивост, живучест.

survivable radio network - пакетна радиомрежа с повишена жизнеустойчивост.

survivable radio protocol - протокол, осигуряващ повишена жизнеустойчивост.

TCP - transmission control protocol - протокол за управление на предаването.

terminal - терминал, крайно устройство, крайна станция, заключителен символ.

throghput-delay performance - зависимост между реализираната пропускателна способност (производителност) на мрежата и задържането при предаване на съобщения.

time-domain random access - произволен достъп във временна област.

time-of-day - действително време.

tone signal - теснолентов сигнал.

toroidal antenna - антена с ненасочено действие.

traffic level - интензивност на трафика.

traffic pattern - вид на трафика.

transmission - предаване, цикъл на предаване.

transparent - прозрачен режим, при който се предават всички символи без никакви изменения или пък без никаква необходимост от намеса на оператора.

unattended repeater - необслужваем ретранслатор.

uplink - възходяща линия за свръзка, линия по посока към централен (главен) компютър.

urban environment - условия за свръзка в населен пункт.

Взето от „https://wiki.bfra.bg/index.php?title=DIGI:PACKET&oldid=559“.