Разлика между версии на „Хората с радиолюбителски слушателски номера“

Текуща версия към 16:48, 22 май 2016

Кирил Божилов, LZ1FJ

ХОРАТА С РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ СЛУШАТЕЛСКИ НОМЕРА

„По тъмни мазета и прашни тавани,

в архиви – лични, държавни и всякакви,

в полусъборени сгради, на пожълтял стар лист -

там чака Тайната – да бъде тя открита!” – К. Б.

I. СИСТЕМИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА РАДИОЛЮБИТЕЛСКИТЕ СЛУШАТЕЛСКИ НОМЕРА В БЪЛГАРИЯ

Организацията, в която са и българските радиолюбители, през периода есен 1947-1951 г. се нарича Народен съюз за спорт и техника (НССТ). Към началото на 1950 окончателно е готов Правилникът за радиолюбителска дейност (авторът му е асистентът-физик, политзатворник и отново асистент в Соф. университет Бончо Беленски, в някои източници - Белински), но официално влиза в сила от 01.09.1950. Първите слуш. номера са разпределени доста по-рано – нетърпението „отдолу” е било мн. силно.

НУЛЕВА „СИСТЕМА” (преди 01.09. 1950) – засега на мое разположение е само един списък на 51 човека, на които през пролетта и лятото на 1950 са определени четирицифрени номера. Тези номера обаче не се поддадоха на опитите да ги разшифровам по пътя териториално деление или др. логика. Най-общ извод за тях е, че са записвани поред, понякога с прескачания от по няколко номера. Но са били използвани за обмен на QSL кореспонденция чак до 31 авг. 1959 г. (формално, а реално и след тази дата), когато отпада официалната първа система. Ще се върна на този период, когато пиша за конкретни хора. Добре ще бъде, ако се появят още данни. Засега обаче периодът преди есента на 1950 е тайнствен, с портрети на Сталин и Л. П. Берия, с неясни силуети в мъгла и тъмнина, с борба на част от радиолюбителите с врага и др.

ПЪРВАТА СИСТЕМА (1 септ. 1950 – 31 авг. 1959) за слуш. номера е създадена в НССТ, с отчитане на тогавашното административно-териториално деление (13 окръга, един от които е София-град): LZ1 е Южна България, LZ2 – Северна България. Тогавашните окръзи имат номера, слушателят също има пореден индивидуален номер. (Пример 1: LZ1-1-15 означава, че слуш. е от София и петнадесети поред е получил слуш. номер. Пример 2: LZ2-6-21 е слуш. от Сталински (по-късно пак Варненски) окръг и от този окръг той е 21-ят слушател.) Номерата са получавани от Централния радиоклуб (ЦРК) чрез съответния Окръжен радиоклуб. QSL картичките са изпращани (получавани) в Окр. радиоклуб, който ги изпраща (получава) в (от) ЦРК. Недостатък на първата система е, че в ръкописи и при неправилни отпечатвания на слушателския номер (често явление в сп. Радио (РТ) се появяват съмнения. Пример: напечатано е LZ26110 или LZ-26110 или LZ2-6110 или LZ26-110 или LZ2-6-110, като правилен е само последният вариант (радиолюбителят-слушател Михаил Константинеску, тогава в гр. Толбухин (Добрич), Сталински (Варненски) окръг).

ВТОРАТА СИСТЕМА (1960 – 2004) е доста добра промяна на Първата система, поради новото административно деление на страната (1959-1987, 28 окръга). Всеки окръг се означава с буква от латин. азбука (някои райони с повече население могат да ползват 2 и повече букви; напр. за Пловдивски окръг са определени буквите E, F, J и Q ). Тази система е сполучлива, тук всичко е „железно”: до буквата може да има само LZ1- или LZ2-, след буквата може да има (след късото тире) само непрекъснати цифри. Няма основание за съмнения. (Въпреки това в сп. РТ през периода 1959-62 се срещат и стари (често погрешно представени), и от новия тип слуш. номера на сътрудници, състезатели и др.) При последвалото ново административно-териториално деление (1987 – 1998, 9 области, във всяка от които влизат от 1 до 4 от дотогавашните окръзи) самата система се справя с положението, тъй като всички букви си остават валидни, а бившите окръзи се приемат от нея като подобласти на областта). Никакво объркване и хаос не настъпват. Както НАРЕДБА № 1 от 1996 г., така и въведената от ДКД ОБЩА ЛИЦЕНЗИЯ 207 от 1999 г. не внасят нищо ново относно слушателите. Издадените по втората с-ма слуш. номера остават валидни и продължава издаването на номера по тази система.

ЧЕРНОСИВ ПЕРИОД. Тук извън основната тема, но за по-добра разбираемост, трябва да посоча, че периодът 1990-1993 е „тъмен” период за българското радиолюбителство. И той е с много тайни, със сваляне на портрети на Т. Живков, М. К. Балев и на всички, със структурни промени (всичките негативни за радиолюбителството), с неясни, но все по-криминални силуети в мъгла и тъмнина, с неспортна борба на част от радиолюбителите с др. радиолюбители и пр. През периода есен 1992-1993 г. сме на една стъпка от формалното излизане от обществения живот на страната.

ТРЕТАТА СИСТЕМА (2004 – продължава) за организиране на слушателските номера е въведена с корекция през 2004 г.на ОБЩА ЛИЦЕНЗИЯ 207. Въведена е както поради новото (вече от няколко години) административно деление на страната (1999, 28 области, почти съвпадащи с 28-те окръга до 1987 г., някои преименувания), както и поради „изгубване” на списъците на радиолюбителите-слушатели, и бъркотии, част от тях организационно наследени. (Всяка такава голяма, макар и формална промяна практически води до отпадане на част от хората.) До голяма степен новата с-ма е подкрепена от БФРЛ. По новата система слуш. знак се образува от LZ, една цифра за зоната (сев.-четни цифри, южна-нечетни), тире и трицифрен пореден номер, започвайки от 001. По този начин отпада проблемът кои знаци са били издадени в миналото и кои са останали свободни. Важно е и постигнатото запазване на дотогава издадените слушателски номера. И днес, съгласно новите " Технически изисквания за осъществ. на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба ", номерата се образуват по този начин, напр. LZ1-46, LZ2-307. Съгласно с чл. 7 на Преходните и заключителни разпоредби на Техническите изисквания , „Определените до влизането в сила на тези технически изисквания лични слушателски знаци запазват действието си.” Следователно към днешна дата (2012 г.) има слушатели с буква в номера и без буква. (Недостатъци на третата система: 1) При новите слушателски номера без буква се губи възможността „с един поглед” да се определи прибл. от коя област на България е слушателя. 2) Думата „трицифрен” не трябва да я има, тъй като все някога броят на новите слушатели ще достигне 1000 (особено ако има изискване преди кл. 2 кандидатът да е слушател и двустранна организационна връзка с училищата).

II. ПЪРВИТЕ РАДИОЛЮБИТЕЛИ-СЛУШАТЕЛИ

Данните са оскъдни. Има черно на бяло списък на 51 радиолюбители, отпечатан в едно малкоформатно списание (с размери 14/20,2 см). То не е сп. „Радио”, което също още от първия си брой 1/1952 е малкоформатно, но с размери 17/24 см, и нито един от броевете му от 1952 по съдържание не съвпада. (Б. а. - По-късно установих, че това е сп. "Технически радиопреглед"). След 9 септ. 1944 се учредява Сдружение на радиотехниците в България (в него членуват и радиолюбители), което издава сп. "Радиотехник" (1945-46 г.). Излиза и вестник „Радиопреглед” (от 1946 г.) – програмен седмичник на Главна дирекция на радиоразпръскването. През 1949 в него започват да се печатат и технически материали, вкл. радиолюбителски. От хартията, определена за него се заделя неголямо количество с мотива, че „Радиопреглед” ще започне да печата техническа притурка. Всъщност заговорнически тази хартия се употребява за издаването на замисленото ново малкоформатно радиотехническо и радиолюбителско списание „Технически радиопреглед”. В тези три периодични издания се крие още информация по темата "Слушатели". Срещат се неопределено и понятията „списанието на НССТ”, и „списанието на Мин. на ПТТР”). По това време действително все още излиза сп. „Телеграфо-пощенско и телефонно дело” (1924-1950), но списанието, в което е списъка, е с чисто радиолюбителско и радиотехническо съдържание. Издействаната хартия първоначално стига само за два броя на списанието "Технически радиопреглед", които излизат в едно книжно тяло (бр.1-2). Засега съм установил излизането на 4 бр. от списанието, но колко точно са отпечатани предстои да се установи. Сигурно е, че след 1950 г. то не излиза. Списанието, което имам е без корици и начални страници, но косвено от съдържанието може да се направи извода, че тия слуш. номера са получени до лятото на 1950 г. Но принципът на тая „нулева система” никак не е ясен. Привеждам списъка дословно:

1. Генчо Пенев Цонев 1022

2. Николай Г. Корабов 1040

3. Борис Станев Трайчев 1042

4. Христо Петров Събев 1051

5. Иван Симеонов Павлов 1052

6. Никола Георгиев Пенев 1064

7. Лозенка Георгиева Тодорова 1055

8. Димитър Иванов Милев 1059

9. Тодор Кунчев Нешков 1062

10. Пею Иванов Пеев 1063

11. Васил Ангелов Михайлов 1065

12. Йордан Петков Илиев 1078

13. Димитър Кирилов Петров 1102

14. Петър Кирилов Кънчев 1108

15. Цанко Денчев Цонев 1110

16. Здравко Дим. Петров 1131

17. Александър К. Ангелов 1161

18. Александър Н. Петров 1233

19. Михаил Найд. Михайлов 1234

20. Костадин Хр. Чобанов 1237

21. Георги Тод. Михайлов 1240

22. Георги Томов Ангелов 1241

23. Георги Павлов Велев 1242

24. Димитър Н. Терзиев 1243

25. Панайот Анг. Панайотов 1245

26. Стоян Киров Желев 1246

27. Стоян Георгиев Благоев 1247

28. Славейко Конст. Младенов 1248

29. Димитър Ив. Димитров 1249

30. Тодор Иванов Върбанов 1250

31. Иван Тодоров Казанджиев 1251

32. Храйер Степан Аджелян 1252

33. Георги Ангелов Терзийски 1254

34. Иван Хр. Костов 1259

35. Илия Борисов Христов 1262

36. Никола Кр. Стоянов 1317

37. Асен Асенов Бехтерев 1325

38. Цветан Ангелов Величков 1326

39. Иларион Борисов Илиев 1327

40. Сава Цанев Събев 1329

41. Георги Ст. Делев 1330

42. Младен Стеф. Бъчваров 1337

43. Иван В. Марангозов 1338

44. Георги Илиев Георгиев 1339

45. Кузман Денчев Денчев 1340

46. Димитър Панов Сибирски 1341

47. Георги Ганчев Иванов 1342

48. Иван Дечев Иванов 1343

49. Николай К. Пашов 1344

50. Васил Йорд. Стефанов 1346

51. Иван Дим. Попов 1352

В този списък никъде не са употребени префикси (LZ1 или LZ2), само тия четирицифрени числа.

III. ТРУДНОСТИ ПРЕД АВТОРА

От опитите да се „разшифрова” системата, по която са определени номерата, се стига до следните изводи: 1) Ако се приеме първата цифра за зоната (Южна или Сев. България), нищо не се получава, защото напр. Н. Корабов е от Сев. Б-я, а неговият номер започва с единица. При този подход излиза, че всички са от Юж. Б-я, което не е вярно. 2) Другите опити по възрастов, расов и религиозен подход да се обясни принципа на нулевата система не дават резултат. 3) И тогава ми хрумна дивата и абсурдна (от днешна гледна точка) мисъл да използвам ... класово-партиен подход. През 1949-50 г. тоя подход е бил главен и определящ. При него се получава, че лицата, чиито номера започват с числата 10 и 11, са примерно членове на ДСНМ, от пролетарски произход и от най-ниския слой на дребната буржоазия (синове на дребни служащи, на учители и др. под.). И действително, и Н. Корабов, и Лозенка Тодорова, и Димиър К. Петров са такива. Групата с номера, започващи с числото 12, са от по-високите слоеве на дребната, но не чак до средна буржоазия, или деца на все още невлезли в ТКЗС дребни земеделци (но не и на привърженици на Никола Петков). Тук и Михаил Н. Михайлов, и Коста Чобанов „пасват”. Разбира се, и от тази група всички са членове на ДСНМ, просто не може да не са. Хората, чиито номера започват с 13, са общо казано „съмнителни”, някои от тях са излизали в чужбина, но водят приличен, добър начин на живот, нямат лоши прояви и може да им се даде слушателски номер. В тази група „пасват” Д. Сибирски, Ив. Марангозов, Асен Бехтерев (с тая руска фамилия ... я белогвардейска, я графска ...кой знае?). Всичко това е хумор, но ако постъпи информация за още слушатели от списъка, „пасващи” в определена група?! 4) Последният подход, също вероятен, е, че по реда на идващите молби за слушатели всички са записвани поред. Но и това едва ли е така, защото не обяснява напр. значителната разлика между номерата на Ник. Корабов (1040) и Д. Сибирски (1341). Даже по-вероятно е Д. Сибирски да е започнал слушателската си дейност по-рано от Корабов. Имайки предвид 1) написаното от Д. Петров „SWL съм от 1947 г.” (вж сп. „LZ73” бр.4/1992, с. 15), и 2) категорично установения слушателски номер LZ-1079 на Тодор Саранов (SK), и ако засега приемем „времевия” подход и записване поред, без оглед на местоположението, стигаме до предварителния извод , че списъкът „51” е само единия от 2 или повече списъци, вероятно публикувани някъде в тогавашните списания. Разбира се, през 1947 и по-голямата част от 1948 всичко е в най-началната си фаза, но за септ. 1948 - септ. 1950 е възможно вече да има слушатели с номера. Поради всичко това, трябва да се търсят още данни за забуления период до 1950 година (вкл.)

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Непояснени съкращения в горния текст: БФРЛ, BFRA – Българска Федерация на радиолюбителите; ДКД – Държавна Комитет по Далекосъобщения; ДОСО – Доброволна организация за съдействие на отбраната; ДСНМ – Димитровски Съюз на Народната Младеж; з.м.с- - заслужил майстор на спорта. Р, РТ, РТЕ – българското радиосписание, излизало като „Радио”, „Радио и телевизия”, „Радио, телевизия, електроника”; ТКЗС – Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство, ЦРК – Централен Радиоклуб.

IV. НЯКОИ ДАННИ ЗА „ГРУПАТА 51” И ЗА ДРУГИ УСТАНОВЕНИ СЛУШАТЕЛИ С НОМЕРА ПО НУЛЕВАТА И ПЪРВАТА СИСТЕМИ

Успях да събера оскъдна информация само за някои от първите и за други от 1950-те години слушатели.

IV.1 ОТ ГРУПАТА „ПЕТДЕСЕТ И ЕДИН”:

LZ 1022 Генчо Пенев Цонев. Може би той е автор на статията „Радиосвръзките във водния транспорт”, подписана от Г. Цонев, сп. Радио 2/1956.

LZ 1040 Николай Г. Корабов, Варна, LZ2NK, първоначално само на УКВ. Следва в София, оператор на LZ1KSI, клубна р/станция на Държавния телеграфо-пощенски институт. Състезател КВ и „Л.л.”, мн. призови места. Шампион на ДОСО по ”Л.л."-3, 5 МХц”-1960 г., майстор на спорта по радиозасичане на 3,5 MHz от 1965 г. Сн. в РТ 9/1963.

LZ 1063 Пею Иванов Пеев. Има средна вероятност към 1950-51 той да е пращан в Електроламповия завод в Сливен за справяне с проблеми в производството (там е бил с партийно поръчение и физикът Бончо Беленски). В началото на 1952 за кратък период П. Пеев е н-к на радиостанцията при ЦРК, след това (също през 1952), става н-к на радиоклуба в Бяла Слатина, а н-к р/ст на ЦРК става Пеню Минчев (по-късно LZ1AC). Пею.И. Пеев към май 1952 е LZ2PI, но по-късно в LZ Call Book от 1965 г. този инициал вече е свободен.

LZ 1102 Димитър Кирилов Петров, София, радиолюбител от самото начало. Активна SWL дейност. Ученик (през 1950 кратковременно работи нелегално с home made QRP, с избран от него знак LZ1KY), студент „Скулптура” в Държ. худ. академия. Оператор на LZ1KAB. За недълъг период (1952-част от 56 г.) е LZ1DP (поради което, макар и двадесет и няколко годишен, незабавно става „Дедо Петър”), после LZ1AF (от 1956 г.). Мн. дипломи, мн. състезания, мн. награди, мн. членства в Международни р.л. организации и дружества, мн. сътрудничество в радиосписанията, трудно е да се опише цялостната му радиолюбителска дейност. Автор с радиолюбителска насоченост още като ученик, от книжка първа (бр. 1-2/1950 г.) на сп. „Технически радиопреглед”. Тематично, в тази статия може да се добави само, че е първия български оператор, взел изпита за кл. А (окт. 1952), че ок. 1958 г. като редактор в БНР „пробива” за р.л. информационна емисия на КВ и че е Председател на Българския телеграфен клуб (LZCWC) от самото му създаване (броят на членовете на този клуб става все по-съизмерим с броя на членовете на БФРЛ). Сн. в Р 10/1954 (4-та стр. на корицата).

LZ 1233 Александър Н. Петров, София. Саморъчен 0-V-1, активна слуш. дейност. Момчешко пиратстване (1950, като LZ1Y). По късно открива официално, LZ1AJ. Оператор, състезател и конструктор в ЦРК. Публикува мн. полезни за КВ радиолюбителите техн. статии, вкл. на собствена конструкция КВ суперхетеродин с двойно преобразуване и кварцов филтър (кн. 8/1957). През 1974-75 е един от преводачите от англ. на Хендбука (The Radioamateurs Handbook, USA, ARRL, 1973).

LZ 1234 Михаил Найденов Михайлов, София, LZ1AH (SK). Активен слушател, през 1950-те години интерес към т.нар. „мъртви зони”. Момчешко пиратстване (1950, LZ1X), официално към май 1952 е LZ1MN (за кратък период), после LZ1AH. Оператор КВ, дипл. РДС и др., УКВ, състезате по „Л.л”. Той е първият български радиолюбител, който през април 1958 г. провежда наблюдения на SSB-станции с обикновен приемник, почти веднага прави продукт-детектор и вече съвсем качествено води слушателска дейност на SSB. Плодотворен конструктор. Автор на техн. и др. статии в сп. Р и РТ. Сн. в РТ 10/1960.

LZ 1237 Костадин Хр. Чобанов, София, от авг. 1956 – LZ1WD. (SK) Слушател още преди излизането на Правилника за р.л. дейност, слуша с 0-V-1, собствено производство, с батерийни лампи. Детски unlis (LZ1Z, 1950). Един от първите легални оператори в ефира (LZ1TPI, апр. 1950). Тъй като по професия е военен, офицер във ВВС, дълго време не му разрешават да открие лична станция. Към края на 1960 г. пръв в Б-я излиза на SSB, със самоделна приставка по фазовия метод към съществуващия му предавател. Прави отлична DX антена „Двоен квадрат”, която дълги години можеше да се види на пл. „Йорданка Николова” (сега пл. „Журналист”).

LZ 1241 Георги Томов Ангелов. Вероятно той е даденият в първия LZ Call Book (1965 г.) като Г. Ангелов, Пазарджик, LZ1AL.

LZ 1248 Славейко Конст. Младенов, Пазарджик. КВ оператор. Следва в София. Той прави първата връзка след построяването на LZ1KPZ (юли 1953, с Швейцария; по-късно първата "официална" връзка е със СССР).

LZ 1252 Храйер Степан Аджелян (в сп. РТЕ 7/1980, с. 2 името е Хран Аджемян). Завършва първия курс на НССТ за радиолюбители-оператори, 1948 г., заедно с радисти като Ставри Попов (LZ1SP, SK), Никола Станев (секретар на Централния радиолюбителски комитет на НССТ), Никола Шопов, Огн. Кукуров (бъдешия "началник" на радиолюбителството) и др.

LZ 1325 Асен Асенов Бехтерев (Бехтеров, Бахтеров) – член на Съвета на ГРК-София. Участва и печели призови места в състезания по „Лов на лисици”. Привърженик на идеята за строга дисциплина и ред в ефира. Активен оператор на LZ1KSI (Държ. т.п. ин-т). Съдейства за наказание на Н. Нанков-LZ1KBD за „излишно говорене”, наказана е и отг. на LZ1KBD Маргарита Петкова, макар че няма директна вина. (Всичко това от 2012 година изглежда невероятно, но е факт.) Към 1956 е отг. на радиостанцията LZ1KRU на Мин. на ПТТ, София. Конструира транзисторен приемник на 3,5 MHz за „Лов на лисици” (втора награда на Петата републ. изложба на радиолюбителското творчество – дек. 1961 г.)

LZ 1337 Младен Стефанов Бъчваров, София. Към 1951-52 г. е в Централния радиоклуб, заедно с инж. Йордан Боянов и Иван Джаков построяват първия предавател на ЦРК.

LZ 1338 Иван Василев Марангозов (14.08.1925, София - 06.02.1998, София). Активен слушател, по-късно предимно конструктор. Активен сътрудник на сп. Р, РТ, РТЕ. Вж напр. сп. Р 9/1954 "Магнитна настройка на приемника". Завършва с отличие Държ. политехника, ел. инженер. Въпреки че спечелва 2 конкурса за редовен асистент в МЕИ, не е допуснат да работи там като „политически неблагонадежден”. След отшумяването на Унгарските събития 1956 г., успява да получи работа в работилницата по електроника във Физическия ин-т на БАН. Тук създава апарати в областта на радиоспектроскопията. Автор на кн. "Телевизия", 1961, ДИ "Техника". През 1979 в ИТКР на БАН, заедно с Кънчо Досев конструират първия бълг. персонален компютър ИМКО (8-битов), по-късно и ИМКО-4 (16-битов). Допринася за създаването на бълг. индустрия за производство на персонални компютри и за развитието на обучението по информатика и изчисл. техника, последвано от бум в производството на компютри в Б-я след 1980 г. Народен орден на труда-златен, и др.

LZ 1340 Кузман Денчев Денчев (Делчев?), София. Вероятно към 1951-52 г. е в ръководството на Централния радиоклуб.

LZ 1341 Димитър Панов Сибирски, „Сиби” (1927, София -1972, София), LZ1DX (не е сигурно дали за този повиквателен знак е имал напълно изрядно разрешително). Още преди създаването на Правилник за р.л. дейност е организиран радиолюбител-слушател, член на Чехословашката и Унгарската р.л. организации, с тяхни слуш. номера. На слушателската му QSL-картичка номерът му е даден като LZ-1341 (на тази част от първите слушатели, на които е даван само 4-цифрен номер, може би това да е правилният начин за изписване на номера). Мн. активна слушателска дейност, по-голямата част от QSL-кореспонденцията си води директно. Ерудиран и мн. активен късовълновик, член на ЦРК, човек на ефира. По-късно уличен в радиопиратство, лицензът му е отнет и въпреки че би могъл след време, той не го възстановява. Субективно: За мен цялостната му положителна радиолюбителска дейност надделява над пиратското увлечение. Д. Сибирски е човекът, който в най-ранни времена на 3 (три) пъти с многократни ходения по съответните инстанции издейства разрешителни (макар и временни, за по няколко дена) за работа на LZ в ефира в самото начало, когато в Б-я няма други работещи легални официални любителски радиостанции. Той отпечатва и QSL-картички за всяка от трите станции. Всъщност доста бълг. радиолюбители под една или др. форма са извършвали пиратство. И то ... какви имена, какви имена! И какви инициали – някои от тях са мечта и сега! (В мемоарните материали има интересни самопризнания и спомени на тема пиратство.) Изглежда една от причините Сибирски да не прави опит за възстановяване на лиценза е силното му влечение към художествената фотография, където постига големи професионални успехи. От прибл. 1960 сътрудничи като фотограф на вестници и списания. Участва в над 200 междунар. конкурси и изложби на петте континента. Спечелва мн. медали, дипломи и др. награди. Колегите му го оценяват като „нежен и романтичен фотограф, майстор-виртуоз”. Сибирски е поканен за член на Междунар. федерация за фотографско изкуство, след това получава престижната степен АФИАП – артист на фотографското изкуство (това означава европейска известност). А след победи в проф. конкурси и изложби получава много престижната степен ЕФИАП (световна известност в худ. фотография). Участва и печели в изложбата „Първите 10 европейски фотографи” (1970). Дали понякога, въртейки кондензатора на обикновен приемник и чувайки служебни модулирани CW сигнали, не му е ставало мъчно за радиолюбителството? Като се е срещал случайно с познат-радиолюбител, дали някой се е опитал да поговори по-душевно с този явно кадърен и талантлив човек? Едва ли... Индивидуалният подход е голяма рядкост сред българските радиолюбители.

LZ 1343 Иван Дечев Иванов. Има слаба вероятност на кръщелното му свидетелство малкото му име да е било Йоан. Той е един от състезателите (капитан на българската команда), взели участие в Международните състезания по радиотелеграфия в Москва, 1953 г. На 21.02.1954 председателства годишно-отчетното събрание за 1953 г. на Варненския р/клуб.

IV.2 ДРУГИ ОТ РАННИТЕ РАДИОЛЮБИТЕЛИ-СЛУШАТЕЛИ, НЕВЛИЗАЩИ В ГРУПАТА "51" (Изписването на знака е по начина, по който най-често се среща в източниците. При тези слушатели, които получават по-късно повиквателни знаци, остава неизяснен въпросът защо предишните повиквателни знаци изведнъж отпадат?. Напр. Мих. Найденов е бил LZ1MN, но след това е LZ1AH, с който знак е по-известен, Дим. Петров е бил LZ1DP, но след това десетилетия е LZ1AF, и т.н.)

LZ906K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Казанлък

LZ907K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Михайловград (дн. Монтана)

LZ908K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Търново

LZ909K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Ловеч

LZ910K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Бяла Слатина

LZ911K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Лом

LZ912K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Айтос. Инициатори са Драгни Михайлов и Антим Кушев, работещи в системата на М-вото на ПТТР. Драгни Михайлов (вече в Окр. ПТТ станция-Бургас) и Димитър Зиновиев през 1956 г. изработват предавателя, с който е открита LZ1KRB, Бургас.

LZ914K Колективна радиолюбителска слушателска станция – Пловдив. Открита през лятото на 1953 г. Слушат на преработен танков приемник "Емил", само на 7 и 14 MHz. Вече е започнат строежа на LZ1KSP и също през лятото на 1953 г. някои слушатели са изпратени в Централна школа за оператори клас С (Ил.Филчев, Хр.Назлев и В.Павлов), те са и първите оператори кл. С на официално откритата LZ1KSP в Пловдив. Същата година, на октомврийската сесия, Георги Апостолов и Хр. Назлев издържат изпита за оператори клас В.

LZ1??? Огнян Кукуров, София. Кадрови военослужащ в армията, вероятно съкратен. Би трябвало да има един от ранните слушателски знаци. Началник на радиостанцията на НССТ LZ1AA (първата законна любителска радиостанция; работела е рядко. Първоначално е била с разрешение от 25.12. 1949 само за няколко дни, по време на Втората нац радиолюбителска конференция. Копие на част от дневника на радиостанцията има в сп. „Технически радиопреглед”, кн. 1-2/1950 г. ). Повишен, става началник на отдел „Свързочен” в ЦК на ДОСО (в този отдел е и радиолюбителството). Той прави на 20 ян. 1952 г. първата официална радиовръзка (на телеграфия, 7 MHz) и при откриването на р/ст LZ1KAB на ЦРК, тогава с адрес ул. „Г. С. Раковски” 155 (пл. „Славейков”). Повиквателният знак не е LZ1KAA (както би трябвало, понеже се „наследява” станцията LZ1AA на НССТ), а LZ1KAB, само защото радиостанцията на ЦРК на СССР е UA3KAB. Член на редакционната колегия на сп. Радио. От самото начало на списание „Радио” публикува интересни статии „За младите ръководители по радиосвързочно дело”, Р 6/1953, „Политико-възпитателна дейност с радиолюбителите” (определя 5 основни насоки на тази дейност), РТ 10/1957; „Да разширим мрежата от самодейни радиоклубове”, съдържаща и критика, РТ 12/1958, и мн. др. Поради интриги и инсинуации, към края на 1950-те години напуска радиолюбителското движение, н-к склад прибл. в района на кв. Илиенци (?), след това следите му се губят. Сн. в РТЕ 4/1982.

LZ1??? Страти Борисов Христов, (по-късно името се променя на Страшимир Костов), София, LZ!SR. Завършва първия курс по радиотелеграфия, организиран от НССТ. Приет за член на Радиоклуба при Градския съвет на НССТ. Издържа изпит за кл. С, получава поръчение да укрепи радиоклуба на IV софийски район, по-късно взима операторски кл. В. На негово име е издадено разрешителното за строеж на LZ1KSA, той е първият и отговорник. Нейният колектив (с него 7-8 човека) построяна предавател 50 Вт, на 20, 40 и 80 м. Обучават на радиотелеграфия донаборници и радиолюбители. През есента на 1957 г. влиза в казармата, служи като радист в свързочно поделение. Значително повишава скоростта на предаване и приемане. Успешни опити за дистанционно управление от КП на радиостанциите по радиоканал (дотогава по кабел). През 1956 г. получава първото официално разрешително (от нов тип) в България за лична любителска КВ радиостанция LZ1SR (има го в LZ Call.Book от 1965 г., но в следващия LZ Call Book от 1987 г. този опознавателен знак е зает от др. радиолюбител).

LZ 111 Христо Димитров Пишмишев, Самоков, LZ1II. В сп. РТЕ 4/1972 е посочен с този слушателски знак, който едва ли е верен. Към 1972 е н-к на радиоклуба в Самоков и е награден за добра работа. По-късно живее в Пловдив.

LZ 116 В списанието се среща с този слуш. знак, получава спец. диплом за наблюдения на UPOL-3.

LZ 117 Константин Иванов Уручев (SK), София, LZ1UR. (В списанието се среща с този слуш. знак LZ 117, може би не съвсем точно отпечатан.) Предимно оператор КВ (DX-man), УКВ, конструктор. Сътрудник на сп. Р и РТ. Полезна статия „В помощ на начинаещия късовълновик”, РТ кн. 5/1958. Към 1955 (може би и по-рано) вече е съдия републ. категория по радиолюбителския спорт (в някои състезания – старши съдия, т.е. председател на съдийската комисия). През 70-те години бяхме с близки QTH на ул. „Веслец”, и като слушах какви DX работеше с двата си вертикала с общ фидер, само се въртях на стола покрай предавателчето си с RL12P35 и жичната си 21-метрова антенка ... Д-р К. Уручев е един от авторите на „Ръководство за подготовка на радиолюбители-оператори”, ДИ „ТЕХНИКА”, София, 1973. Сн. в РТ 12/1959.

LZ 119 Георги Сендов Георгиев, София, LZ1UX. Мн. полезен нещатен сътрудник на ЦРК. Сътр. на сп. Радио, РТ. (В списанието се среща с този знак LZ 119, може би не съвсем точно отпечатан.) Предимно конструктор, един от пионерите на УКВ. Организира приятелска среща на певеца и актьора Владимир Высоцкий с бълг. радиолюбители.

LZ-1079 Тодор Саранов. (SK) Съвсем млад изкарва прехраната си като работник – бояджийство и др. През 1949 завършва 45 дневен радиокурс, ръководен от Ставри Попов (LZ1SP), същата година на Първото състезание по радиотелеграфия, София, заема 2-ро място. Като курсант във Военно-свързочна школа в Силистра и след това води слуш. дейност. Преработва учебна р/станция А7А на любит. обхват. Завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна. Не получава лиценз за лична радиостанция, пенсионира се като полковник. Ок. 1970-те години е отг. на LZ1KAU, София. Интерес към повишаване качеството на озвучаване на зали и открити площи, след пенсионирането работи в звукотехн. фирма.

LZ 1111 Васил Димов, София. (Възможно е този сл. знак да е погрешен.) Член на ЦРК. Сн. в РТ 8/1958 (в група).

LZ 1113 може би Димитър Христов Грозев (SK), София, LZ1BZ. Вж LZ1-A-13. Започва през 1950 в Харманли. Един от първите оператори в Б-я, в София е доброволен сътрудник на ЦРК, безотказен QSL-кореспондент, състезател КВ. В сп. Радио може да прочетем, че има месеци, в които получените за Д. Грозев QSLs са повече, отколкото всички др. картички за цялата страна. Дългогодишен председател на КВ-секцията при ЦРК. Той е третия поред н-к на радиостанцията на ЦРК LZ1KAB (след Пею Пеев и Пеню Минчев). Поради липса на кадри, по същото време за няколко години е бил н-к и на радиостанцията на Пионерския дворец, LZ1KBD. Ръководи многократно курсове за обучение на донаборници и радиолюбители. Един от първите на SSB. Многократно оказва съдействие на начинаещи радиолюбители. Тонрежисьор в Българска телевизия (по-късно БНТ, участва в създаването на мн. филми), през 1964 съдейства на новооткритата р/станция LZ1KBU на ТСЕ "А. С. Попов" за демонстративно предаване по БНТ. Сн. в РТ 1/1961.

LZ- 1??? Димитър Стайков (SK), София, LZ1FO. Като съвсем млад си прави КВ радиопредавател, работи с избран от него инициал LZ1AE. Засечен от органите на МВР, изслушва дълги нравоучения, привикани са и родителите му, поема правилния път. Иска да следва радиоинженерство, но е приет в спец. Физика” на Соф. университет, която и завършва. Но съжалението, че не е завършил „Радиотехника” във ВМЕИ си остана … Музикален, свири на акордеон, има период на увлечение по електрически китари и усилватели. Оператор-състезател и любител-конструктор в Радиоклуба на Първи соф. район, LZ1KPG. Този радиоклуб сменя няколко пъти местоположението си (първоначално е до централната Пожарна команда, кратковременно е на ул. „Московска № 3, доста години на ул. „6-ти септември” близо до пресечката с ул. „Славянска”, оттам след 1963 г. в новопостроената сграда на кино „Дружба”, където Радиоклубът заема 5-ия и 6-ия етаж, а на по-ниските етажи е ГК на ДКМС, след доста години на ул. „Ген. Гурко” и „Л. Каравелов”). След преместването в сградата на кино „Дружба” Д. Стайков с помощта на 2-3 млади членове на клуба издига антена „Graund plane” за 7 MHz, самостоятелно изработва крайно стъпало 1 kW. Митко не е доволен от антената, хоноруваният лектор по радиотехника в радиоклуба инж. Илия Лазаров (асистент в катедра „Теоретична механика” във ВМЕИ) собственоръчно иззижда тухлена основа, висока над 1 метър, така че цялата излъчваща част на антената да бъде над ограждащия покрива метален парапет, и … LZ1KPG „гърми” по целия свят. По сведения от гостували в България американци, след 1964 г. най-силният сигнал на 7 MHz е на LZ1KPG. Същевременно LZ1FO се запалва по УКВ и СВЧ. Той е между първите 10 радиолюбители, пробили пътя на УКВ в България, лично установява далечни УКВ-радиовръзки с немалко чужди страни. На една разпродажба в ЦРК купува част от приемна система на 10 GHz и я ремонтира. Н-кът на ЦРК Панайот Попов възлага на Д. Петров (LZ1AW) и Румен Велев (по-късно LZ3RV) да направят предавател на 10 GHz. Ползвайки пр-ка на LZ1FO, те осъществяват през апр. 1970 в София първата у нас едностранна радиовръзка на 10 000 MHz, разст. 3,5 км. Д. Стайков се пенсионира със звание полковник, почина през 2002 г., борейки се в края на живота си с мн. трудности и неприятности.

LZ-1122 Маргарита Маркова Петкова, Ст. Загора, LZ1YL. Първата жена с лична радиостанция в Б-я (втората е Наталия Тишкова Иванова, Михайловград, LZ2YL). Сътр. на сп. Радио. Към 1954-55 г. е председател на секция „Пропаганда” при Окръжния радиоклуб в Ст. Загора. Състезател по радиотелеграфия (в Нац. отбор на Б-я) и КВ, многократно печели призови места във вътр. и междунар. състезания. През 1950-те години в София е отговорник на LZ1KBD (р/ст на Пионерския дворец). В списъка на 10-те най-добри състезатели за 1962 г. (като състезател по радиотелеграфия). Завършва радиоинженерство в София. З.м.с., през 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87). Снимки в: Р 9/1955, РТ 10/1957, 8/1959, 4/1963, 6/1966. Към 2013 г. е професор в Департамент „Телекомуникации” на Нов български университет.

LZ-1418 Слуш. от Ст. Загора, сътр. на сп. Радио.

LZ-1419 Иван Добрев Карамихов, SK (прибл. 1924-29.02.1972), инструктор по радиоподготовка, н-к на радиоклуба в Ст. Загора, LZ1KSZ. С голям организационен и практически принос за развитието на радиолюбителството в България. КВ състезания, майстор на спорта. Сътрудник на сп. Р и РТ. Член на Съвета на ЦРК. Заслужил деятел на ДОСО, награди.

LZ-1423 слушател от Ст. Загора, сътрудник на сп. РТ.

LZ-1488 Емил Стоилов, София, LZ1EF. Започва през 1946 г. с детекторен приемник, 1947 – линеен пр-к, 1948 – започва и постепенно монтира суперхетеродинен пр-к. Активно работи на р/ст на ЦРК LZ1KBA (по-късно LZ1KAB). Разностранен радиолюбител – оператор, конструктор (1958 г. - първият приемник за „Лов на лисици”, свръхрегенератор), състезател с призови места по радиозасичане, състезател КВ, сътр. на сп. Р (РТ). В статията „Началото е поставено”, РТ 8/1959, прави блестящ анализ на съществуващото положение в спорта „Лов на лисици” и дава препоръки за развитието му. Конструира първия УКВ предавател и приемник за телеуправление на корабен модел. Ръководи УКВ-секцията на ГРК (от 1957). Нелош хамалин и такелажник при многократните изнасяния, монтирания и демонтирания на антени и др. („Емил неуморно хвърчи с моторетката по мокрия столичен паваж и урежда нашето заминаване” – КВ и УКВ проби от хижа „Тинтява”). Инженер, внедрява електронни устр-ва в текстилното производство още през 1950-те години, с доказан икономически ефект. Сн. в РТ 12/1959. Пример, достоен за подражание.

LZ-???? Виктор Кръстев, София, LZ1VK (SK). От първите оператори-радиолюбители в България, един от първите получили лиценз за лична радиостанция. Състезател радиотелеграфия, КВ, „лов на лисици”. Добър конструктор. Сътрудничи на сп. Р. Треньор на Републиканския отбар по радиозасичане. Работи като борден радист в БГА, загива при авиокатастрофа. Сн. в Р. 4/1954 (в група).

LZ-1497 Спас Иванов Делистоянов, София, LZ1DW. Ученик, студент в Държ. политехника. Радиолюбител от самото начало, блестящ оператор и конструктор, състезател по телегрфия и КВ, мн. призови места в „Л.л.” – шампион на ДОСО 144 МХц, 1960 г., пионер на усвояването на УКВ, рекорди на УКВ. В списъка на 10-те най-добри състезатели за 1962 г. (като състезател КВ). Автор на многобройни техн. статии в Р., РТ и РТЕ, на книжки от Библиотека на радиолюбителя. Дългогодишен член на редколегията на сп. РТ и РТЕ. Мн. награди от разл. състезания и др., з.м.с. Работи в БГА „Балкан” и дълги години в ГФИ (Геофизичен ин-т), ЦЛКИ (по-късно ИКИ) към БАН. И за него е желателно да се напише отделна голяма статия. Сн. в Р 2-3/1952, 8/1959 (в група), РТ 7/1960, 4/1963, 9/1963. Вж и LZ1-113, LZ1-A-17.

LZ-1531 Васил Терзиев, Ловеч, после в София, LZ1AB (SK). От Ловеч пиратства като 9B3AA, QTH Tirana, Airport, но само до излизането на Правилника за р.л. дейност. Възможно е след 09 март 1946 г. да е работил като PR1AB, като на въпроса QRA?, зададен от Е. Кренкел, отговарял „На Балканах”. (Другият по-малко вероятен „кандидат” за оператор на пиратската PR1AB е Иван Джаков.) В София за кратък период е LZ1AX, следва ел. инж. в Държ. политехника. Оператор, първо място на състезанията по радиотелеграфия дек. 1952 г. Пионер на УКВ, рекорди за далечина на УКВ р/връзка и за брой на изработените страни. През 1967 е между 10-те най-добри спортисти на годината. През 1971 първи в Б-я прави радиовръзка чрез р.л. спътник OSCAR-6. Автор на книгата „УКВ техника за радиолюбители”, на др. книги и статии на радиолюб. теми. През 1974-75 е един от преводачите от англ. на „Наръчник на радиолюбителя”, САЩ. През 1984 г. по време на УКВ експедиция до устието на р. Резовска е арестуван от Гранични войски, но след това прави р/връзка с Молдавската ССР на 1296 MHz. Още преди 1980 г. работи изключително в областта на УКВ и любителските радиовръзки чрез спътници. Сн. в РТ 8/1959 (в група със Станю Василев – бай Станчо (SK) и Васил Димов, на лисица № 1).

LZ-1603 Явор В. Стоилов, София, LZ1AD. Първи радиовръзки на LZ1KBD. Оператор, състезател по радиотелеграфия, DX-man, конструктор, прибл. в началото на 1960-те години е сред десетте най-добри радиоспортисти тогава (класацията 10 най-добри спортисти на годината е въведена по-късно, 1967). Сътр. на РТ и РТЕ, обзорна статия за любителски КВ антени, ст. за режекторни кръгове за антени с хориз. и верт. поляризация, и др. След 2000 – предимно на УКВ. Сн. в РТ 4/1963.

LZ-???? Димитър Жеков Кашеров, LZ1DVK, София. (Почти целият следващ текст е по устни сведения от Д.Ж.К.) Роден 1936 г. (поради чиновническа грешка, по лична карта – 1937 г.) в Свиленград. Получава слуш. номер прибл. 1952 г. С приятелите си лови риба в Марица, и сега може да изплете винтер. Той и Д. Галмадиев от гр. Толбухин (сега Добрич) са най-малките курсисти в курса по телеграфия с преподавател Ставри Попов (LZ1SP). През 1952 издържа изпита за кл. С. Тогава работи изкл. на телеграфия. От 1954 в София. През авг. 1955 получава лиценз като LZ1BB; санкциониран с отнемане на лиценза поради превишаване на разрешената му мощност. През окт. 1955 влиза в казармата, в 77-а Самостоятелна диверсионна десантна бригада (СДДБ), под командването на ген. Стойо Чочоолу. (Б.а. Вероятно не през целия период окт. 1955-дек. 1958 ген. Ст. Чочоолу е командвал бригадата). Парашутист, скачал от самолет и хеликоптер (общо 36 парашутни скока). Взема участие в акции на бригадата срещу диверсанти и др., по време на срочната служба в СДДБ завършва и военна професионална шофьорска школа. През 1958 в състава на СДДБ е на военни учения в спец. полигон в околностите на гр. Чита, СССР. Уволнява се от казармата през дек. 1958 г. По време на мобилизиранията му от резерва (запасняк) често, без самият той да иска това, е бил помагач в кухнята. Често са го викали запас (на всеки 2-3 години) – в Плевен, Враца и другаде. Когато поради възраст престава да е военнозадължен, званието му от резерва е майор, при длъжност командир на батальон (комбат). През 1959 получава нов лиценз LZ1MM, работи на телеграфия, но не след дълго и това разрешително му е отнето поради същата причина – превишение на разрешената мощност. След тая забрана се зарича повече да не работи на телеграфия. (Б.а. На въпроса ми защо е престанал да работи на КВ и на телефония, макар и от радиоклуб, не дава ясен и разумен отговор.) Занимава се с радиолюбит. конструиране и ремонти в широк диапазон на конструкциите. През 1988 Тотю Чалъков, LZ1TBR, началник на ЦРК (SK), Георги Апостолов, LZ1RO (SK) и Александър Дърводелски, LZ1NO (SK) едва ли не „насила” му изкарват нов, трети поред лиценз. Тъй като действат тайно от него, те му определят и повиквателния знак LZ1DVK като абревиатура от трите му имена (по Морзовата азбука). Като LZ1DVK работи и досега (февр. 2015), само на телефония и изкл. на УКВ. Има диплом за капитан на яхта до 25 бруто регистър тона (завършва курса след казармата). Като такъв работил малко в Младежкия център в Китен (Приморско). Дълги години работи в МК „Кремиковци” (където идва и Вл. Владов, LZ1ZB, по-късно поел поста началник на група). Там се и пенсионира. Но преди това участва в настройките и пускането на производствени участъци в различни места в Б-я. Живее предимно в кв. Панчарево. Кашера има мн. положителни и 2 отрицателни черти – 1) много попържа, вкл. и на неподходящи места, поради което любимата му УКВ-честота се е обособила в нещо като „мъжки манастир”, и 2) Много се увлича поради южния си темперамент, при което възникват някои неточности и преувеличения в биографично и в др. отношения. Съпругата на Кашера Цвета е химик с висше образование, по-късно завършва и специалността „Икономика”, не е радиолюбителка. Дъщеря му Светлана Кашерова е тренирала айкидо, има р.л. клас 2, от 2006 г. има опознавателен знак LZ1SDC, майка на две момчета – внуците на Кашера. С всичките му полож. и отрицат. черти той е един от „образите” в бълг. радиолюбителство. Трябва да се отбележи, че когато е давал скептично-ироничната прогноза "Жа получити вий ... от трити - най-дългуту", тя винаги се е сбъдвала - в различни области на живота и радиолюбителството ...

LZ-1662 Димитър Митрев, Хасково. Второ място swl в КВ-състезание послучай деня ня Хр. Ботев, 1958 г.

LZ-1676 Цветан Т. Златарев, София, LZ1UM (SK). Слушател-състезател КВ. Сътрудник на сп. РТ, DX хроника, автор на статии за военни радисти и др. По проф. – военен сързочник. Филателист. Сътрудничи в ЦРК (обработка на отчети от състезания, секретар на състезания). Вж LZ1-A-235.

LZ-2122 – Хуанита Петрова, София, през 1950-те години оператор на LZ1KAB. Вероятно тя е първата YL swl в София. (Възможно е тя по-късно да е с името Хуанита Кирилова Линкова, преводач от/на испански, един от учредителите на Съюза на преводачите в България през юни 1974 г., член на Оперативното бюро на този съюз. Тя е преводачът на романа „Тютюн” на исп. език.)

LZ-2250 Димитър Шишков, Плевен. Трето място swl в КВ-състезание послучай деня ня Хр. Ботев, 1958 г.

LZ-2403 Слуш. от София, кандидат за дипл. СДС 1-ва степен.

LZ 2416 Христо Стефанов Назлев, Пловдив, по-късно LZ1CF. През учебната 1950-51 г. изучава радиотелеграфия и радиотехника в курс на НССТ. Слушателският номер LZ 2416 получава след завършването на курса. Слуша активно и получава мн. QSLs (първата му QSL е от ON4QX) и няколко дипломи. От лятото на 1953 е член на колективната слуш. станция LZ914K (вж). През 1953 г. издържа изпитите за операторски кл. С (той е между първите трима оператори с клас в Пловдив) и кл. В. Активен оператор на построената в същата 1953 г. клубна станция на Пловдив LZ1KSP. По-късно, поради преструктурирания и пререгистрации е LZ13-125 и LZ1E-4 (вж).

LZ241?? – (от 1951 г.) Никола Борисов Бояджиев, Пловдив, по-късно LZ1CS. Един от първите слушатели в Пловдив.

LZ-2476 Извършва пробна експлоатация на описания в бр. 7-8/1955 на сп. Радио „Приемник на начинаещия късовълновик” (3-лампов, 1-V-1, констр. от Тодор Диков) и записва мн. DX станции, само с 10 метрова антена. (Вероятно той е самият Т. Диков със слуш. номер от Сев. Б-я, може би от Бяла Слатина.) Получава спец. диплом за наблюдения ня UPOL-3. Вж LZ1-1111.

LZ-2901 Пеню Минчев, "Пен Мин", "Бен Мин", София, LZ1AC. Първи в Б-я получава слуш. диплома СДС („Слушал демократичните страни”). Военен свързочник, пенсионер, работи в Батерийната фабрика-София, в ЗЕПЕ. Сътр. на ЦРК, оператор КВ, състезател, от 1952 н-к на радиостанцията LZ1KAB. На 28.03.1953 приема всичките съветски републики за 4 часа, само на 7 MHz. Сътрудник на сп. Р. Сн. в Р 4/1954, Р 10/1954 (4-та стр. на корицата).

LZ-???? Николай Радулов, София. Член на ЦРК. Предимно конструктор. Сн в РТ 12/1959.

LZ-???? Иван Гугов, София, по-късно LZ1VS. Член на ЦРК. Предимно конструктор, в ефира работи на телефония. Живееше на ул. „Струга”, недалече от Централна гара, където съм го посещавал, после (несигурно) някъде в района на гара Пионер. След 2000 г. купува фирмен трансивър. Между старите радиолюбители е известен като „Батето” и „Големият перваз”. Конструкторът от ЦРК Яким Якимов (полезни публикации в РТ) пък е „Малкият перваз”.

LZ-???? Стефан Минчев („Копчето”) (SK), от нач. на 1953 в София, опер. на LZ1KSA (4-ти Благоевски р-н), по-късно LZ1BW. Вж LZ1-A-135. Състезател по всички видове радиоспорт. Водещ рубриката УКВ в сп. РТ и РТЕ. Един от авторите на „Ръководство за подготовка на радиолюбители-оператори”, ДИ „ТЕХНИКА”, София, 1973.

LZ-2991 Стефан Цончев, към 1953 г. студент „Електроинженерство” в Държавната Политехника в София, оператор на LZ1KSA и LZ1KDP. Изпълнява условията за мн. слушателски дипломи, участва в строежа на LZ1KDP. Трето място в състезанието по р/телеграфия в София, ноември 1953.

LZ-3414 Ангел Г. Несторов, Пловдив, LZ1AG. Започва в Пазарджик на LZ1KPZ. Дейност във всички области на радиолюбителството, състезател по телегр., КВ, „Л.л.”, УКВ, радиомногобой. Майстор на спорта по радиозасичане на 144 MHz от 1965 г. Отличен конструктор, през 1965 – първия у нас транзисторен приемник за „Л.л.” През 1967 се въвежда класация на десетте най-добри радиоспортисти на годината и той е № 1. Един от инициаторите и изработилите необходимите документи на англ. език за приемането на BFRA в IARU-1-ви регион. През 1971 първи в LZ прави радиовръзка чрез радиолюбителски спътник (OSCAR-6), преди това първи слуша сигнали от OSCAR-3. Първи в света в Радиоекспедицията СССР-50, и мн. др. постижения. През 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87). Сътрудничи на сп. Р (РТ, РТЕ). Сн. в РТ 9/1963, 9/1964, 11/1964, 12/1967, с. 382, РТЕ 11/1986. Пример, достоен за подражание.

LZ-3646 (или 3649?) Александър И. Джингов, София, LZ1FF. Председател на кръжока по радиотехника във Втора мъжка гимназия в София, 1945. Член на ЦРК. След завършване на висше образование (агрономство) разпределен в ТКЗС в Добруджа. Инициатор и пръв отговорник на р/ст LZ2KSB в Балчик. Мн. активен и като слушател, и по-късно с личната си радиостанция, предимно на телефония. Научен сътрудник в Ин-та по почвознание „Пушкаров”. Консултант при създаването на радиолюбителски документален филм „Викам всички”, 1974, Студия за докум. филми. Сн. Р. 9/1958. Синът му Асен също е радиолюбител – LZ3EO.

LZ-3864 към май 1953 г. млад слушател от София, мн. активен, пр-к 0-V-1.

LZ-3865 Младен Георгиев, София. Участва като swl в SPDX 1955.

LZ-3966 Стефан Калоянов, София, LZ1AM, (SK). Оператор, състезател. Първи радиовръзки на LZ1KBD. (В сп. Радио се среща и като LZ 116, вер. погрешно.) Разностранен радиолюбител, научен сътрудник в Ин-та по металознание, яхтсмен, морски пътешествия, алпинист (бълг. експедиция на Л’Хотце). Сътрудничи в сп. Р, РТ и РТЕ, член на редакционната колегия на РТЕ. Той е първият български радиолюбител, осъществил (от LZ1KBD) връзка с р/ст UA1KAE на Антарктическата експедиция на СССР през 1956 г. Радист на българската експедиция в Хималаите „Еверест’84”. Пръв в LZ конструира КВ трансийвър почти изцяло с интегрални схеми (спечелва награда на сп. РТЕ за серията статии „Многообхватен късовълнов приемопредавател”, РТЕ 2, 3, 4 и 5/1980) Радист на Първата българска антарктическа експедиция 1987-88 г.; от Антарктида работи и в любителския ефир като LZ0AM. Сн. в РТЕ 8/1984.

LZ4074 ? – вероятно Димитър П. Драчев (SK), Пловдив, по-късно LZ1BC. Военно училище в Силистра, офицер-свързочник от БНА, служи в разл. градове, накрая (и най-дълго) в София. Пенсионира се със звание полковник.(Б.а. Той е един от тримата мои наставници в радиолюбителството, LZ1BZ, LZ1FO и LZ1BC, и го помня с благодарност.)

LZ4075 – вероятно първия SWL-знак на Д. Андреев, Пловдив (вж LZ13-126).

LZ1-1111 Тодор Диков Тодоров, за кратък период LZ2AC, после LZ1HA. Санкциониран за пиратстване, по-късно лицензът е възстановен. Разностранна радиолюбителска дейност. Активен сътрудник на бълг. сп. Радио (РТ, РТЕ), в дълъг период той води DX-хрониката. През 1952 1952 е председател на Конструкторската секция на радиоклуба в Бяла Слатина. Получ. мн. дипломи (за приемане на UPOL-3, P-15-P и др.), участва като swl в КВ състезания (OKDX-1955 и др.) Завършва радиоинженерство. През 1958 със самоделна приставка (фазов метод) към приемника си „Pilot” започва по-качествени наблюдения на SSB. През 1959 фр. радиолюбител Jacques de Maussion-F8HA спешно изпраща медикаменти чрез LZ1HA. Диков е един от инженерите-конструктори на отличния за времето си КВ приемник „Сигнал” (този приемник, добре решен схемно, имаше фотоскала, покритието на която с годините се излющваше и това беше и единствения му, и то фабричен недостатък). Инж., ръководител на група в БНТ. Инициатор и организатор на силно бълг. участие в екологичното движение „Флора и фауна”. Вж и LZ-2476.

LZ1-1158 Участва в рубриката QTC на сп. Радио.

LZ1-1215 Р. Радев, София. Автор на статия за необходимостта от овладяване на УКВ и пречките за това, сп. Р, 6/1956.

LZ1-1354 М. Михайлов, София. Съдейства в техн. доработки и настройки на апаратурата преди откриването на LZ1KSF в радиоклуба на 5-ти район, София.

LZ1-1539 Асен Стефанов Станчев, София, LZ1CC. Радиолюбител от 1954 г., оператор на LZ1KSF. Военен свързочник Дълго време работи с малка мощност (QRP), постига значителни успехи. Излиза и на SSB. Конструктор, дълги години всички апарати и др. в радиостанцията му са Home made. Предоставя конвертор преди откриването на LZ1KBU (ТСЕ „А. С. Попов”). Към 2013 г. пенсионер, работи предимно на SSB.

LZ1-1655 Участвал във WADM-contest, 1959 г.

LZ1-1678 вероятно Страхил, към 1958 активен.

LZ1-1691 вероятно Александър (Сашо), към 1959 активен.

LZ1-2619 Константин Николов, Ботевград. Участвал в КВ състезание по случай 3 и 8 март 1958 г.

LZ1-2655 Участвал във WADM-contest 1959 г., получава диплома.

LZ13-125 Христо Стефанов Назлев, Пловдив (първо място LZ SWL в CQ M-1959, и в др.) Преди LZ 2416 (вж), по-късно LZ1-E-4, LZ1CF. Оператор, състезател КВ. От създаването на Пловдивския радиоклуб - 1953 г. до прибл. 1970-те години е председател на секция КВ. Оказва съдействие на много радиолюбители при постъпването им на работа. В списъка на 10-те най-добри състезатели за 1962 г. (като състезател по радиомногобой). З.м.с. Сътрудник на сп. Р и РТ. Полезна за слушателите статия „Съвети към младия слушател” в РТ 5/1960 и др. Активен на КВ и УКВ и към 2013 г. Сн. в сп. РТ 10/1957.

LZ13-126 Димитър Борисов Андреев, Пловдив, ex LZ1VJ. Активен слушател-състезател. Първо място swl в КВ-състезание послучай деня ня Хр. Ботев, 1958 г. Снимка в сп. Р., 2/1955, с. 8. Оператор, състезател КВ. Автор в сп. Радио. Сн. в Р 2/1955.

LZ13-132 Йоан Георгиев Анастасов, Пловдив, LZ1YW. След пререгистрацията е LZ1-E-18. Активен слушател-състезател, дипломи. Оказва всекидневна помощ при построяването на LZ1KPZ. Опитен оператор, състезател КВ, експерименти на УКВ. През 1965 е между 10-те най-добри спортисти по видовете радиоспорт, по КВ връзки. Собствен подход, с несъмнен принос за развитието на радиолюбителското движение в Пловдивския регион.

LZ13-??? Георги А. Апостолов, Пловдив, по-късно в София, LZ1RO (SK). От ноем. 1949-срочна военна служба. Има р.л. опит, завършва свързочна школа, н-к на радиостанция на границата. След уволнението е лектор по радиотелеграфия в Гр. радиоклуб в Пд, н-к на р/ст LZ1KSP на Гр. радиоклуб и на LZ1KRF – Пионерски дом, Пловдив. От 1954- съдия републ. категория по КВ-спорт. През 1954? е награден с пътуване до СССР, в съдийската комисия на междунар. състезание по случай 7 май представя Б-я. Заедно с Ал. Дърводелски са щатни служители в Централната техн. школа на ДКМС. Сътрудник на сп. Р, РТ.

LZ13-137 Славейка Кочева, Пловдив, LZ1KSP. Оператор кл. В. Снимка в сп. Р., 2/1955, с. 8. Ръководи учебни групи.

LZ13-?? Стефка Добрева Иванова, Пловдив, LZ1CU (SK, ян. 2013 г.) Оператор на LZ1KSP, състезателка по радиотелеграфия. Сн. в Р. 10/1955.

LZ13-140 Радомир Г. Парпулов, Асеновград, по-късно в Пловдив. Дипломи Р-6-К, Р-15-Р 1958 г., RP-100-OK, 1959 г., SDS 1959 г. и др. Участва като SWL в КВ състезания. Сътрудник в рубриката QTC на сп. Р и РТ.

LZ1-3143 Диплом за приемане на UPOL-3.

LZ13-1?? - Стоян Вучков, Пазарджик. От 13 годишен се интересува от радиото, активен слушател. През лятото на 1952 завършва конструкторски радиокурс в Школата на ДОСО в София. Конструира учебен макет на радиоприемник, получава първа награда на Републиканската радиолюбителска изложба. След завършване на Държ. полувисш институт по съобщенията се завръща в Пазарджик, скоро става началник на ПТТ-станция. Активен оператор кл. В и конструктор в Пазарджишкия радиоклуб.

LZ 13-145 Иван Вучков, Пазарджик. Ученик, състезател по радиотелеграфия (призови места). Диплом за приемане на UPOL-3. Участва в рубриката QTC на сп. Радио. Сн. в Р. 2-3/1952, цв. снимка 5/1952 (1-ва стр. на корицата),9/1955. Брат му Стоян Вучков също е радиолюбител.

LZ13-148 Любомир Иванов Петров,от 1954 г., тогава ученик 8-ми клас в Пазарджик, по-късно живее в София и Самоков, LZ3PZ. Възпитаник на Радиоклуба в Пазарджик. Като наблюдател е особено активен на обхвата 1,8 MHz (тогава неразрешен на Б-я, можеха да пращат QSLs само слушатели). Клас С -1955 г., кл. В-1956 г. Активен състезател КВ (OKDX-1955, 1957 г. – първо място SWL, SPDX-1955 и др.) и УКВ. Околийски първенец по радиотелеграфия, 1958. Шампион по радиотелеграфия на Българската Народна Армия, БНА за 1960 г. Към 2013 активен участник в състезания, също и ретранслира на УКВ ежеседмичния бюлетин на БФРЛ.

LZ13-321 Георги Ц. Сълчев, Пловдив, LZ1CW. Приз-SWL в КВ-състезанието за купата на сп. Радио, 1956 г., награден с пълни годишнини на списанието за 1955 и 1956 г. Състезател скоростник и активен късовълновик, активно сътрудничи на сп. Р, РТ и др. В списъка на 10-те най-добри състезатели за 1962 г. (като състезател по радиомногобой). Шампион на Б-я по радиомногобой, 1963. Активен на КВ и УКВ и към 2013 г. Работи в БГА. Сн. в РТ 10/1957, 4/1963.

LZ13-323 диплом R-6-K 2-ра ст.

LZ1-?-? Мехмед Мустафов Красев, Пещера. Към 1957 г. слуша само на телефония.

LZ1-113 Спас Делистоянов (вж LZ-1497) се среща и с този слуш. знак, напр. като SWL, спечелил първо място от общо 78 слушатели в прототипа на LZDX Contest-1959 г.

LZ1-418 от Ст. Загора, сътрудничи на бълг. сп. Радио.

LZ1-419 Добромир Стефанов Добрев, „Doby”, Ст. Загора, LZ1DZ (SK). Изтъкнат късовълновик, състезател и конструктор. Многократен призьор в КВ състезания. Сътрудничи на списанията РТ и „LZ 73”. През 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87). Сн. в РТ 5/1960 (на LZ1KAB), 4/1964.

LZ1-424 Лиза Хаим Мешулам, Ст. Загора. Състезателка по радиотелеграфия. Към 1954-55 г. – отг. на р/ст LZ1KGZ на Пионерския дом в Ст. Загора.и зам.-отг. на LZ1KSZ.

LZ1-426 вероятно Димитър (Митко), към 1958 активен.

LZ1-4?? Живка Иванова, Ст. Загора. Състезателка по радиотелеграфия. Сн. в Р. 9/1955, 10/1955, 10/1957.

LZ1-440 Кънчо Атанасов Георгиев (SK прибл. 1972 г.), Ст. Загора, LZ1DK. Състезател SWL в КВ-състезания, оператор на LZ1KSZ. Майстор на спорта. Снимки в сп. Р. 2/1955, 9/1955, РТ 10/1957.

LZ1-442 Димитър Стефанов Дренчев, Ст. Загора. Участва в КВ състезания.

LZ1-4129 Светослав Господинов Русенов (среща се и Русинов), Ст. Загора, LZ1DV. Слуш.-участник в редица КВ състезания, напр. в OKDX 1955. Първоначално дописник в рубриката QTC 1956 г.; в Тополовград-наблюдения на 38-40 МХц през ян. 1959 г. С няколко техн. статии в сп. Радио и РТ има съществен принос за практическото навлизане на начинаещите радиолюбители в КВ-ефира със собствени конструкции.

LZ1-4211 Оник Маникян, Ст. Загора, LZ1DO. Сътрудник на сп. РТ. Навременната му, полезна статия в РТ 5/1961 „Телеграфната манипулация в любителските предаватели” помага на мн. радиолюбители да подобрят тона на своите и клубни предаватели.

LZ1-4491 Пенко Иванов Пенков, Чирпан, LZ1KF. Слуша с преработен от него битов пр-к "Филипс". Сътр. на сп. РТ и РТЕ, материалите му са полезни за начинаещия и беден радиолюбител - "Сх. на прост авт. ключ", РТ 1/1960, с. 12; "Приемане на радиотелеграфни сигнали с обикновен концертен приемник", РТЕ 1/1970, с. 29, и др. Но за съжаление в LZ Call Book-1997 LZ1KF вече е зает от др. радиолюбител.

LZ-??? Живка Горанова, Бургас. Първо място в съст. по радиотелеграфия, 1952 г. Сн. в Р. 2-3/1952 (в група).

LZ1-5176 Пеньо Киряков Иванов, Бургас. Второ място SWL във вътр. КВ състезание 1957 г.

LZ1-5670 участва в КВ състезания, напр. в CQ M-1959.

LZ2-?-? Денка Стойчева, Търново. Получава слуш. номер през 1952(53). Взима изпит за кл. С. Първата жена-оператор в Търновския радиоклуб. Омъжена, има син, обучен от нея на телеграфия.

LZ2-?? Виктория Маркова Нешева, Бяла Слатина. Първата българска радиолюбителка, издържала изпит за кл. B (на 24 окт. 1952 г.)

LZ2-?-? Стефка Генова Стефанова, Бяла Слатина. Пионерка, първо място в състезанията по радиотелеграфия през 1952 г. Сн. в Р 2-3/1952, цв. снимка в Р/1952 (на 1-ва стр. на корицата).

LZ2-686 активен към 1956-57 г. Критикуван за липса на данни за антената в слушателските му картички.

LZ2-3118 Христо Кирилов Ценев, Търново, LZ2AA. На 06.02.1959 на 14 MHz чува ок. 17.00 UTC и UPOL-7 (Северен Полюс), и UA1KAE (близо до Юж. Полюс). Предимно оператор. През 1960-те години преустановява активната състезателна дейност, DX-man. Сътрудник на сп. РТ.

LZ2-3-616 тогава в Търново. През 1960 получава диплома S6K-2-ра степен.

LZ2-4-76 Получ. диплом за приемане на UPOL-3. (Вероятно Тодор Диков, LZ1HA, представян и като LZ-2476).

LZ2-4328 Агоп Калемкерян (в др. източник - Калемкирян). Дипломи SDS 2-ра степен (1958 г.), Р-6-К и др.

LZ2-4-402 диплом R-6-K 2-ра степен.

LZ2-4-453 Милан Моллов, тогава в Силистра. 1957- кл. С, половин година „пиратства” с инициала LZ2KSL на р/клуба в Силистра, разобличен от К. Иванов, LZ2AW. Радиостанцията LZ2KSL временно е закрита. (На практика Моллов е работел в полза на радиоклуба в Силистра, само че не от помещението на клубната станция.) По-късно М. Моллов служи безупречно като офицер-свързочник, лицензира се като LZ1XX, София. По времето на ОВТПН е шеф по радиолюбителската дейност.

LZ2-5-237 Иван Колев Събев, с. Осмар, обл. Шумен, LZ2ZU. Активен на КВ. Член на LZCWC.

LZ2-6-110 Михаил Г. Константинеску, Толбухин (първо място и купата на ЦК на ДОСО като слушател, 1959), LZ2AL, Варна. Сътрудник на сп. РТ.

V. „ЗЛАТНИЯТ ВЕК” – РАДИОЛЮБИТЕЛИ-СЛУШАТЕЛИ С НОМЕРА ПО ВТОРАТА СИСТЕМА

В периода 1949-1959 в радиоклубовете на ДОСО са обучени 40000 радиотелеграфисти, 20000 радиоконструктори и 30000 телефонисти. Започват да поизбледняват спомените за суровите условия на 1947 („Нямаше маси, момчетата записваха на коляно. За печката носеха въглища в шинелите си.” – LZ1SP), 1948 („На Иван Джаков не му беше разрешено да работи, работех аз (Ставри Попов), но той седеше до мен и помагаше ...”) и 1949 г. („45-дневен курс по радиотелеграфия, условия – съвсем казармени, радиолюбителите бяха облечени в танкови униформи” – LZ1SP). През 1948 г. морзовата „зала” в Бургас е една бивша изоставена фурна ... Но вече са изминали 10 години от началото на слушателската дейност в България. И вятърът не е така леден, и зимите не са толкова студени. Няма купонна система, хората от малкото българско село вече не правят сватбени снимки с единствения костюм, ползван от всички при такъв тържествен случай, шият им собствен костюм. Обикновени хора имат възможността да видят това земно чудо – морето, други трудови крайбрежни хора за пръв път виждат висока планина и борови гори, и много им харесва. Радиолюбителите слушат с какви ли не приемници, придобити по какъв ли не начин, а някои и със саморъчно направени приемници. ДОСО раздава „за временно ползване” стари военни приемници и радиостанции от Втората Световна Война или малко след нея (Torn. E.b-„Berta”, „Lorenz”, „Lambda”, танковият „Emil”, FuG (FunkGeraet), GRN (Geraet fur Radio Netz), Bendix, итал. Magnetti-Marelli, съветски РБМ-1, РБМ-5, А7А, А7Б, ПР-4 (в комплекта на р/ст РК-0,5), УС-9, КВ-А, КВ-М („Даль-М” и вариантът му „Пурга-45”), Р-311, „Крот”, РСИ-6К, 10РТ-26, Р-104А, Р-105, Р-108, Р-109, Р-250, Р-800 („Клен”), „Волна” и др., българските БРК 1 („Царъ Борис III”, 0,3 W или 8 W), КСТ („Князъ Симеон Търновски”), „Радист”, полски US-P, амер. AR-88 (на RCA), BC-348, и др., и още. На германските във фабричното клеймо отчетливо изпъква пречупения кръст ...). На мен ми е известен само един радиолюбител, който успява да внесе съвременен (за 1960 г.), предназначен за радиолюбителски цели приемник „Hammarlund” HQ-110, и това е Тодор Диков, LZ1HA, отдавна вече ас на ефира. Дори Димитър Петров има само получения от ЦРК непретенциозен 8-лампов BC-348 (също Made in USA, но от времето на WW2; по закупен за него лиценз СССР произвежда разпространения у нас УС-9). Конструират се конвертори, напр. Коста Чобанов прави „луксозен” конвертор за всички любителски КВ обхвати, с кварцов осцилатор. За ДОСО обаче по-важна е разработката на прост, лесно изпълним конвертор, но с части намиращи се на нашия пазар. Тази задача е решена през 1960 г. от Спас Делистоянов, LZ1DW – неговият конвертор с достъпни и малко на брой елементи може да се включи към всеки битов средновълнов приемник. Накратко казано – кипи слушателски и радиолюбителски живот. И точно тогава пооялата се, вече със забелязващо се коремче бюрокрация заменя системата на слушателските номера, което има едно позитивно, но и едно негативно последствие.

V.1 ПОДРОБНОСТИ НА ВТОРАТА СИСТЕМА

Новото адм.-териториално деление (от 13 окръга се минава на 27 окръга и 3 града с ранг на окръг) е с несъмнена изгода за бюрокрацията: 30 окръжни управители, съответните заместници, партийни секретари, секретарки, шофьори, машинописки и т.н. Относно слушателските номера – внася се по-голяма яснота, и това е плюс. Същевременно доста хора отпадат от радиолюбителството, и това е минус (вж по-долу).

По тази система се дават следните обозначения: ЮЖНА ЗОНА: София-град: LZ!-A-пореден номер; София-окръг: LZ1-B-п. ном.; Кюстендил: LZ1-C-; Димитрово (Перник): LZ1-D-; Пловдив-град: LZ1-E-; Пловдив-окръг: LZ1-F-; Пазарджик: LZ1-G-; Смолян: LZ1-H-; Стара Загора: LZ1-I- ; Сливен: LZ1-K-; Ямбол: LZ1-L-; Бургас: LZ1-M-; Благоевград: LZ1-N-; Хасково: LZ1-O-; Кърджали: LZ1-P-; СЕВЕРНА ЗОНА: Враца: LZ2-A- ; Михайловград (дн. Монтана): LZ2-B-; Видин: LZ2-C-; Плевен: LZ2-D-; Ловеч: LZ2-E-; Търново: LZ2-F-; Габрово: LZ2-G-; Русе: LZ2-H-; Силистра: LZ2-I-; Разград: LZ2-K-; Коларовград (Шумен): LZ2-L-; Търговище: LZ2-M-; Варна-град: LZ2-N-; Варна-окр.: LZ2-O-; Толбухин (Добрич): LZ2-P-.

Тази система трябва да влезе в сила от 01 септ. 1959 г. От тази дата всички получени по предишната първа система слушателски номера стават невалидни. Всички радиолюбители-слушатели трябва да се пререгистрират и да получат нови слушателски номера. Такива номера започват да се дават от 15 август 1959 г. Изисквана е писмена молба (свободен текст) до Радиоклуба или до ГК (ОК) на ДОСО.

Прави впечатление тази припряност, това излишно прибързване. Но като се има предвид датата, която следва (9.9.1959), и това става ясно. До Празника всички чиновници трябва да са рапортували, че новата система е въведена. Много от слушателите узнават със закъснение за промяната и не реагират. Лесно ли е да се уведомят 1000 човека, пръснати по градове, села и военни поделения из цялата страна, и тези хора да предприемат нещо за исканото пререгистриране в рамките на тия 15 дни?

Отделно има естествено отпадане-1) „От всяко дърво свирка не става”, 2) Това са млади хора, у някои се появяват други интереси, и тази част въобще не възнамерява да се пререгистрира.

Съобщението на ЦК на ДОСО за пререгистрирането е публикувано в августовската кн. 8/1959 на сп. РТ, така че по този път би могло да стигне до абонатите чак през Септември (и то в добър, мн. рядко срещан случай). Остава възможността служебно писмо с разяснения да е дошло по каналния път до ГК и ОК. И се получава, че в някои окръзи изглежда никой от ДОСО нищо не е и предприел. Да разгледаме напр. Радиоклуба в Силистра. Промяната заварва този клуб с началник, 2 щатни инструктори и 2 хонорувани лектори. Вярно, че радиоклубът е съвсем млад, но ако всеки от тия петима души беше написал по 5 пощенски картички (1 стандартна, с отпечатана на нея пощ. марка, неилюстрирана картичка е с днешна цена 1 ст.) своевременно да уведомят слушателите, едва ли би се стигнало до положението през есента 1959 в Силистренски окръг да няма въобще слушатели (официално пререгистрирани).

В резултат на всичко това, на страниците на сп. РТ това първият слушателски номер по новата система се появява едва в бр.4/1960 – LZ2-F-2, Хр. Ценев (LZ2AA). Това не означава, че в списанието няма номера по старата система – има, и още как. Слушателите са си радиолюбители, някои са автори в списанието, други печелят дипломи в състезания, а един от тях, със стария си слуш. номер, печели и купата на ДОСО във вътрешно, LZ състезание, през ОКТОМВРИ 1959!

Ето, такъв е животът, който „диктува своите железни закони” (И.Илф, Е. Петров). А най-лесно ранимите радиолюбители – слушателите, са прашинки, носени от житейските бури.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Непояснени съкращения и думи: БАН - Българска академия на науките; БГА – Българска гражданска авиация; WW2, World War 2 – Втора световна война; Geraet fur Radio Netz, GRN – Апарат за радиомрежа; ГРК – Градски радиоклуб (в София през 50-те г. е преобразуван в ЦРК – Централен радиоклуб; през 70-те г. отново е съдаден ГРК – като един от членовете на ЦРК); ГК – Градски Комитет; ДОСО – Доброволна организация за съдействие на отбраната; DX-man – радиолюбител, стремящ се изключително към осъществяване на далечни радиовръзки; ЗЕПЕ – Завод за електронни и преобразувателни елементи; ИКИ - Институт за космически изследвания към БАН; ИТКР – Институт по техническа кибернетика и роботика; „Л.л.” – „Лов на лисици”; МЕИ - Машинно-електротехнически институт (по-късно ВМЕИ, сега ТУ - Техн. университет); ОК – Окръжен Комитет (по-рядко Общински Комитет); РБМ – Радиостанция Батальона Мотопехоты; Torn. E.b – Tornister Empfaengerblock– Носим на гръб радиоприемeн блок ("Берта"), УС-9 – Устройство Самолетное-9, FunkGeraet - Радиосвързочен апарат; ЦЛКИ - Централна лаборатория по космически изследвания; ЮНЕСКО, UNESCO – Организация на Обединените Нации за Образование, Наука и Култура (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization)

V.2 УСТАНОВЕНИ ПРЕРЕГИСТРИРАЛИ СЕ ПО ВТОРАТА СИСТЕМА „СТАРИ” РАДИОЛЮБИТЕЛИ-СЛУШАТЕЛИ, И „НОВИ”, РЕГИСТРИРАНИ ЗА ПРЪВ ПЪТ

Статията бавно върви към своя край. Далече съм от мисълта, че трябва да правя пълен списък на слушателите. По-късно във Wiki ще вмъквам новите данни за слуш. номера.

Какви закономерности се наблюдават след преминаването към втората с-ма?

1) Който си е бил примерен слушател преди, без протакане се пререгистрира.

2) Вследствие на увеличаване на броя на радиоклубовете, настъпва „бум” в броя на радиолюбителите-слушатели, и това е „ЗЛАТНИЯТ ВЕК” на тази радиолюбителска дейност в частност, и на Радиолюбителството в България въобще! През 1967 в Б-я има ок. 300 любителски радиостанции (клубни и лични), през 1971 те са вече 600. До 2002 г. само в София-град са регистрирани ок. 1800 слушатели.

3) Броят на издаваните слуш. номера нараства бурно и поради това, че в периода апр. 1976-01 авг. 1996 (НАРЕДБА № 2) необходимо изискване за явяване на изпит за клас "С" (различен от класа С в по-късни години) е кандидатът да има слушателски номер минимум 6 месеца преди изпита, да представи поне 15 потвърждаващи дейността му QSL-картички, както и слушателски дневник с 250 наблюдения (за кл. С оператори) или 100 наблюдения (за кл. С конструктори). През периода 1982-30 апр. 1992 радиолюбителите са в ОСО (Организация за съдействие на отбраната). По това време, особено във втората половина на 1980-те години, ОСО има голям бюджет, но и голям план за изпълнение, вкл. и за кл. С ...

4) Не минава без чиновнически абсурд. В Пернишки окръг в определен (поради реакциите - не много дълъг) период на подалите молби за слушател им се издава един и същ слушателски номер ...

LZ1-A-13 вероятно Димитър Христов Грозев, София, LZ1BZ (SK). Сн. в РТ 1/1961. Един от хората, както е написал поетът, "когато се наливаха основите". Вж LZ1113.

LZ1-A-17 Спас Иванов Делистоянов, София, LZ1DW. Първо място SWL в III LZ Contest-1960 г. Вж. LZ-1497 и LZ1-113 (този знак вероятно е типографска грешка).

LZ1-A-49 Трето място SWL в КВ шампионат – 1966 г.

LZ1-A-52 Явор Стоилов, София, LZ1AD. Автор на полезни в практическо отношение статии в сп. РТ. Вж LZ-1603.

LZ1-A-56 Борис Марков, слуша с пр-к Pionyr (TESLA). Сътр. в сп. РТ.

LZ1-A-73 Владимир Димов Владов, София, LZ1ZB. През част от военната си служба е във Военно-свързочната школа в Силистра, но военната кариера не го привлича. Широкообхватен радиолюбител – конструктор, състезател по радиотелеграфия, КВ, УКВ, „Л.л.”, Радиомногобой. Нац. треньор по радиозасичане („Л.л.”). Един от пионерите на УКВ в Б-я. Сътрудник на сп. РТ. На 20.12.1980 г. той и Михаил Бухлев, LZ1QW, установяват първата двустранна радиовръзка в Б-я на честота 10,5 GHz, на разст. ок. 30 km. (Вж статията на М. Бухлев "СВЧ-трансивър с обхват 10 GHz", сп. РТЕ 3/1982.) Дългогодишен щатен служител на ЦРК, по-късно ръководител на секция „Контролноизмервателни прибори и автоматика” в Металург. комбинат - Кремиковци. Към 2016 – предимно УКВ, QRP на КВ.

LZ1-A-80 – има слаба вероятност да е слуш. от LZ1KBD.

LZ1-A-89 Валентин А. Василев, София, от 1969 LZ1SB. Започва през 1956-57 г. в радиолюб. кръжок в Пионерския дворец при Н. Нанков (LZ1BN), от 1963 е оператор на LZ1KBD и на станцията на ЦРК (LZ1KBA, преименувана на LZ1KAB). През 2004-09 работи в Комисията по радиосъобщенията като н-к отдел „Електронен подпис и защита на данните”.

LZ1-A-92 Слушател от София, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-A-109 (от 14.07.1960) Борис Сотиров Станков, „Батето”, LZ1BSV ( в гр. Годеч). Отг. на LZ1KAA. Инж. „Далекосъобщ. техника”, инж.-конструктор в Завод „Ком”-Годеч, в периода 1985-92 - директор на "Завод за радиорелейна и ант. техника” в Годеч. Инициатор и организатор на радиоклуб LZ1KGC в града.

LZ1-A-116 (от 1960) Койчо Драгостинов, един от първите оператори на LZ1KAA (до прибл. 1963-64 г.)

LZ1-A-123 Участвал в YODX Contest 1970.

SP-5-1088 Уршула Милчевска Гайдарджиева, София, LZ1FU. Завършва радиолюбителски курс във Варшава, организиран от Зигмунд Потоцки, свързочник, участвал в антихитлеристкото Варшавско въстание. Слушателска дейност, първи радиовръзки на SP5PZK. Лична радиостанция SP5AHO. Съпруга на Раделин Гайдарджиев, LZ1UF. Три години работи като SP станция от /LZ, докато получи повиквателния знак LZ1FU. Синът им Анджей също е радиолюбител, LZ3UF, сътрудник на сп. РТЕ. Семейна сн. в РТЕ 7/1989, с. 34.

LZ1-A-135 Стефан Минчев, „Копчето”, LZ1BW, София. (SK). Универсален състезател и конструктор, призови места във всички радиоспортове, вкл. и по-късния „Радиомногобой”. Един от пионерите на УКВ у нас. Радиоинженер, научен сътрудник. Сътрудничи на сп. РТ. Сн. в РТ 4/1963.

LZ1-A-143 Емил Иванов Цанов, LZ1YD (SK). Започва в LZ1KBD, по-късно в ЦРК, предимно конструктор. Прибл. 1970 инициатор и деен участник при изработването на необходимите документи на англ. език за приемането на BFRA в IARU-1-ви регион. Участва в първата среща с представителите на IARU. През 1974-75 е един от преводачите от англ. на двутомния „Радиолюбителския наръчник” (The Radioamateurs Handbook, USA, ARRL, 1973). Автор на книгата „Любителска SSB техника”, 1978 (съвм. с П. Генов и Ч. Левков). Основател и дългогодишен директор на Завода за Радиорелейни линии, София.

LZ1-A-147 Васил Д. Терзиев, (1931, Ловеч - 1986, София), LZ1AB. Вж LZ-1531, (SK).

LZ1-A-169 Огнян И. Амзин, София, LZ1MR. На младини освен радиолюбителството е и състезател по мотоциклетен спорт. Оператор (DX-man) и конструктор. Експериментира с мн. антени на КВ и УКВ. Многобройни ремонти и подобрения на съвр. радио- и електронни изделия, повечето от които на фирми от не най-източната част на Азия. След 1989 е организатор радиовръзки на Мин. на енергетиката. Хоби в хобито („ретро”) – възстановяване на стари битови и др. радиоапарати.

LZ1-A-178 Слушател от София, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-A-211 Стоян Любенов Абаджиев, София, LZ1SQ (SK 2014). Военен свързочник. Оператор-състезател по радиотелеграфия и радиомногобой, член на LZ1KSF, Пети район, София. Към 2012 - КВ, УКВ, значителна помош при ретранслирането на ежеседмичния бюлетин на БФРЛ, наблюдения на APRS, конструиране и проби с антени и др. Съпругата му LZ1MQ също е радиолюбителка-неколкократен шампион по радиомногобой и радиозасичане.

LZ1-A-235 Цветан Т. Златарев, София, LZ1UM (SK). Слушател-състезател КВ, мн. призови места. Първо място SWL в SP DX-1962 г. Първо място в група SWLs в Републ. шамп. 1963 г. и в LZDX Contest 1970. Първо място в LZDX 1973. Лична кореспонденция с Эрнст Т. Кренкель-RAEM по радиолюбителска и филателистка линия. Ценна колекция пощ. марки, гордееше се с темата "Арктика" от тази колекция. Вж LZ-1676.

LZ1-A-238 Ангел Панталеев Стефанов, от 1964 – UA3-27219, от 1967 – LZ1TQ. Предимно радиолюбител-конструктор, клас А. В ефира – радиовръзки на телефония и SSTV. Пионер на SSTV в СССР (като слушател) и в България. За разработката и демонстрацията на първото SSTV в Москва е похвален („Молодец болгарин!”) от RAEM, Ернст Кренкел – прочутия полярен радист. По-късно е награден с диплом „А.С.Попов” (първо място на Юбилейната радиоизложба в Москва, 1972 г.) Златна значка на ТНТМ за SSTV комплекта (Пловдив, 1973 г.) Активен чл. на констр. секция в LZ1KAA. Научен сътрудник, преподавал в Железопътния ин-т, канд.на техн. науки, след това във ВМЕИ в София, доцент.

LZ1-A-252 Чавдар Левков Левков, Chav, София, LZ1AQ. Започва в LZ1KBD. Оператор, състезател КВ, конструктор, сътр. на РТ, РТЕ и МК, автор на статии и книги на радиолюбителски и др. теми. Инженер по „Далекосъобщителна техника”. Работи в областта на медицинската електроника, д.т.н. Конструктор на транзисторен конвертор, на първия масово повтарян трансийвър „AQ” и мн. др. И сега, към 2012 г., няколко пъти годишно участва в КВ състезания. Яхтсмен, призови места в регати още от 1960-те години. Пример, достоен за подражание. (Б.а. – Първата му кола беше ЗАЗ, Запорожский автомобильный завод – первенец советского тракторостроения! Сега предполагам има джип с възможности за измествания по абсцисната ос, ниски прелитания и др.)

LZ1-A-264 Георги Вълов Драганов (1943-3 март 1973, Москва, SK), „Гришата”, София, LZ1ZO. Слуша с 10-лампов RX, ant G5RV. Активен слушател, мн. дипломи (има почти всички дипломи, безплатно издавани на слушатели). Личната му р/станция е QRP, с лампа EL84 в крайното стъпало (помощ му оказва Вл. Владов, LZ1ZB). Завършва англ. филология в СУ, кратковременно разпределен в Мин. на просветата, борден радист в гражд. авиация. Имаше желание да подготви неговата XYL Димка като радиолюбител. Загинал при авиокатастрофа на ИЛ-18 (LZ-BEM) на летише Шереметиево, Москва. Самолетът изпада в т. нар. процес „клевок” поради обледеняване, с което антиобледенителната система на ИЛ-18 не се е справила. Добър радист, човек и приятел.

LZ1-A-273 Евгени Георгиев Арнаудов, София, LZ1BG, по-късно LZ5GB, интереси КВ и УКВ. (Син на Георги Лефтеров Арнаудов – LZ1GL, радиоспециалист, участвал в антихитлеристката съпротива.) Двамата са членове на LZ1KPG, София. Завършва спец. „Корабна радиотехника” в Държавния полувисш институт по съобщенията, работи като корабен радист. Първата му покупка с получената валута е на виброплекс, в Кейптаун, ЮАР. Поради честите му отсъствия от страната, при една от пререгистрациите му отнемат повиквателния знак LZ1BG (това се случва и с др. утвърдени радиолюбители - Йордан Мандов, LZ1WF(SK), Станчо Станчев, LZ1BB, за определен период с Д. Стайков, LZ1FO (SK) и др. Тържествуваща, бюрокрацията пирува "победа" над личността.) По-късно продължава образованието си, преминава на работа в Гражданската авиация (БГА), получава нов повиквателен знак LZ5GB. Има и чуждестр. повиквателен знак. Към 2014 предимно на УКВ и SSB на КВ, понякога и на телеграфия.

LZ1-A-273 Павел Генов Доралийски, Сопот, LZ1FL (от 1963 г.) Виждаме, че слушателският му номер съвпада с този на Евгени Арнаудов, което е вероятно чиновническа грешка още при записването им като слушатели. Към 1962 е курсист в Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” в София. Член на софийския радиоклуб LZ1KPG. След завършването на техникума е призован на срочна военна служба – 2 години в поделение на Ракетни войски в Шумен. Връща се за определен период в София, работи в Държавното военно издателство, но после окончателно се прибира в родния си град Сопот, работи във Вазовски машиностроителни заводи. От завода в Сопот е изпратен да учи в Ленинград във Военномеханическия институт, който завършва като дипломиран инженер. П. Г. Доралийски работи в системата на Вазовски машиностроителни заводи като инженер, по-късно н-к отдел в завода в Сопот, до пенсионирането си. В началото заклет телеграфист, по-късно работи предимно на АМ и SSB. (Негови са фразите „Документы для станции у меня в джопе!” (1962 г.) и „Радиолюбители ли сме ние, или телефонджии!”, но след получаването по соцвреме на КВ-трансивър – подарък от японски радиолюбител, бързо минава на SSB.). След поразяване на шака и антените му от мълния, намалява работата на КВ, а към 2016 г. е почти изцяло на УКВ на рипитър R2. Синът му Евгени е радиолюбител, LZ1EW.

LZ1-A-283 (от 1963 г.) Цветан Стойчев Лалов, София, оператор и конструктор, десетина години LZ1FX. Щатен инструктор в радиоклуба на Първи Софийски район (LZ1KPG). Инж.-химик, дълги години работи в Химико-фармацевтичния завод в София, след 1993 притежава фирма за тапицерски и др. сродни материали.

LZ1-A-284 (от 1963 г.) Кирил Владимиров Божилов, София, LZ1FJ. Дипломи като слушател, интерес – предимно КВ. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г. Радиоинж., орг. радиовръзки в Мин. на енергетиката, редактор в р-я „Физ.-мат. и техн. науки” на „Българска енциклопедия” при БАН.

LZ1-A-309 Диплома SDS, 1966 г.

LZ1-A-313 Красимир Тошев Христов, Враца, LZ2GJ. Слуш. знак получава като курсист в ТСЕ "А. С. Попов" в София. Предимно конструктор. Той е "моторът" по организационните въпроси, направата и откриването на радиостанцията LZ1KBU на техникума "А. С. Попов", 1965 г. (подпомаган най-вече от съучениците му Стефан Ангелов (Плавчев)-LZ1-A-318, по-късно LZ2UH, и Цветослав Недков Цеков ("Цуни")-LZ1-A-314? (SK). Оказва помощ с материали и преподавателят по "Електромедицински апарати" Черепов ("Чери"). Красимир дълги години работи в АЕЦ "Козлодуй", от 2010 г. е пенсионер. Инициатор за откриване (ок. 2002 г.)на радиоклуб LZ4KAC в АЕЦ "Козлодуй" (в най-добрия му период членовете са над 100). Организира УКВ състезанието "Първа атомна", което се провежда няколко години.

LZ1-A-314 Вероятно Цветослав Недков Цеков, "Цуни" от Мездра (SK). Като курсист в ТСЕ „А. С. Попов” в София дейно участва в създаването и откриването на радиостанцията на техникума LZ1KBU.

LZ1-A-315 Владимир Георгиев Петров, София, (SK). Инструктор в р/клуба на 4-ти район (LZ1KSA).

LZ1-A-317 Панайот Асенов Данев, София, LZ1US. Състезател „Л.л.”. Организира (2003 г.) въвеждането на нов Устав на БФРЛ, с отпадане на възможността за пряко членство, поради което несъгласните с това радиолюбители напускат БФРЛ.

LZ1-A-318 Стефан Ангелов (по-късно Плавчев), Михайловград (дн.Монтана), LZ2UH. Слуш. номер получава като курсист в ТСЕ „А. С. Попов”, София. Заедно със съученика си Красимир Тошев Христов, LZ2GJ, организират радиоклуб, изработват предавателя и през 1965 откриват клубната радиостанция LZ1KBU на ТСЕ „А. С. Попов”. С помощта на Д. Грозев, LZ1BZ, демонстрират нейната работа по БНТ. Инженер-електроник, работи в Монтана.

LZ1-A-325 Цветан, телеграфист, към 1965 работил от LZ1KSA.

LZ1-A-343 Михаил, през 1960-те години активен оператор на LZ1KSF, София.

LZ1-A-346 Климент А. Кожаров, „Клим”, „Климо”, София, LZ1CQ (SK). Слуша с бълг. пр-к "Радист", после с КВ-М, ант G5RV. Завършил средно техн. образование в Чехословакия, предимно конструктор, чл. на LZ1KSA. Работил в Института по металознание заедно със Стефан Калоянов, LZ1AM. Щатен служител в ЦРК, където пуска първия в България радиолюбителски телетайп с електромеханичен телетипен апарат и осъществява мн. радиовръзки на радиотелетайп (RTTY). След 1989 няколко години работи в Южноафриканската република, после отново в Б-я.

LZ1-A-348 Иван Костадинов Александров, София, LZ1IA. Радиоинженер, ст.н.с. Изключително разностранен радиолюбител, дейност във всички области на радиолюбителството. Поради бюрократично забавяне получава слушателския си номер чак след като е издържал изпита за кл. В (но наблюдения с дневник провежда мн. преди това). Мн. активен слушател (диплом "Юбилейный", 1970 и др.), състезател по всички (вкл.”Л.л.”) радиоспортове. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г. (първо място в категория CW). Ръководител на много радиолюбителски курсове. Отличен конструктор, автор на мн. публикации на собствени разработки в списанията РТ, РТЕ и „Млад конструктор”. Мн. дипломи, медали и др. награди. Пример, достоен за подражание.

LZ1-A-362 Здравка Кирилова Бучкова, София, LZ1ZQ (SK, ян. 2016 г.) Слушател с получени дипломи, оператор в LZ1KAA. Учи в ТСЕ „А. С. Попов”, провежда някои от първите радиовръзки на LZ1KBU (1964). Състезателка по радиотелеграфия и КВ. Инж.-геофизик, работи в геолого-проучвателни предприятия в София и Варна, по-късно преподавателка в технически курсове по радиотехника и електроника за учащи се. Дългогодишен щатен сътрудник на ЦРК, след закриването му – секретар на БФРЛ и досега (2012). Участва в организирането и провеждането на различни мероприятия на БФРЛ. Подготвя, редактира и чете във вторник от 18.00 часа ежеседмичния Бюлетин на БФРЛ, излъчван на УКВ (R 1), ретранслиран на др. УКВ-честоти и на КВ (3764 kHz).

LZ1-A-364 Спас Петров Спасов, София, по-късно LZ1HW, от десетина години предимно LZ1HW/2. Слаботоков електроинженер, работил предимно в „Електроимпекс”. Член на Българския телеграфен клуб – LZCWC. Към 2015 г. активен на КВ, често участва и в КВ-състезания.

LZ1-A-393 вероятно Сашко Тодоров Петров, София, LZ1RL. Предимно конструктор, започва прибл. 1966 г. в LZ1KRD, София, работник в "Книгоразпространение". (Б. а. - Импонираше ми с това, че въпреки недоимъка и мизерната заплата, всеки месец гледаше да си купи 1-2 книги.) По-късно е дългогодишен щатен работник конструктор в ЦРК, където има мн. успехи - реализации на разл. радиолюбителски конструкции. Работи като такъв до закриването на ОВТПН. След безработна пауза намира работа в частна фирма. Към 2013 се обажда в УКВ-ефира.

LZ1-A-394 Емил Петров Христов, София, LZ1MO. Оператор КВ, УКВ, конструктор. Военен свързочник, пенсионира се със звание полковник. Дългогодишен член на УС на БФРЛ, мениджър в кризисни ситуации, от няколко години и Award-мениджър.

LZ1-A-421 Светозар Ангелов Синигерски, София, LZ1IQ (от 1973 г.) Слуш. номер получава през 1967 г., QSL праща до 1973 г. Потвърдени 65 страни като SWL. Диплом „Юбилейный”, 1970 г. и др. Машинен инж., завършва ВМЕИ, София. Член на LZ1KPG от 1967 г. Добър радиоконструктор, сам прави всичките си апаратури и антени за КВ и УКВ (конвертор, предавател с кр. стъпало с ГУ32). КВ-състезател, дълги години работи на КВ със самоделен QRP трансивър, първи и др. призови места в мн. КВ телеграфни състезания, вкл. и в тези с обикн. ключ. Скромен човек, чужд на самохвалството, към 2014 работи на КВ и УКВ. Пример, достоен за подражание.

LZ1-A-428 (от 1968 г.) Венцислав Стефанов Александров, София, LZ1FUK. Слуш. знак получава след завършването на курс за радиоконструкторски кл. С.

LZ1-A-452 (от 1970, Георги Николов Терезов, София, LZ1UO (от 1972) (SK, 2015). Радиоинженер. Отг. на LZ1KAA (първия в LZ сертификат 5BDXCC), организатор, конструктор, един от изпълнителите, администратор, състезател и др. на Базата LZ1KGB в Панагюрски колонии. По-късно работи в Гражд. отбрана.

LZ1-A-475 Вачко Петков Стайковски, Троян, LZ2QW. Вж LZ2-Е-13.

LZ1-A-476 Веселия Георгиева Борисова, сега Стайковска, инж.-химик, съпруга на В. П. Стайковски-LZ2-Е-13.

LZ1-A-484 Сергей Петров Стоянов, София, LZ1AO. Опитен КВ-състезател, член на LZ1KAA. Работи в чужбина.

LZ1-A-522 – към 2010 г. е търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-A-554 - Митко Т. Демебуков, София, по-късно LZ1XT. Един от не многото бълг. слушатели с хубава собствена печатна QSL-картичка. Учил вероятно във воен. училище в СССР. (по инф. от Х. Д. Попов, LZ1BB)

LZ1-A-652 Милчо Гълъбов Миланов, София, LZ1RF. Опитен оператор, член на LZ1KAA. Завършва Техникума по електротехника в София, висше образование в Украйна – Икономика, специализация в областта на Икономика на транспорта. Дългогодишен член на УС на БФРЛ, два поредни мандата - Председател на УС на БФРЛ. Инициатор и участник в реализацията на мн. мероприятия, полезни за бълг. радиолюбителство в трудни за него години. Притежава фирма МТТ. Организира база на LZ1KAA в с. Житен, обл. София.

LZ1-A-663 Антон Генков, София, LZ1GEN. Член на LZ1KAA. Като пионер е републикански шампион по телеграфия. Волнонаемен военен свързочник. Към 2012 - предимно КВ, рядко УКВ, собственик на фирма.

LZ1-A-709 Стилиян Никифоров Косанов, София, LZ1XY. Военен свързочник. Към 1994 г. активен слушател. Като LZ1XY първоначално предимно КВ, после предимно УКВ, има shack и в с. Петърч, Софийско.

LZ1-A-711 Николай Кирилов, чл. на LZ1KAA. Ако не бъркам, тогава м.н.с., сега е ст.н.с. в БАН, спец. „Интелектуални системи”.

LZ1-A-921 Александър Д. Караджов, София, LZ1FW. Оператор КВ и УКВ. Лектор на учебни радиолюбителски курсове. Разностранни радиолюбителски интереси – организира Round Table, радиовръзки при аварийни и бедствени ситуации, прогнозиране и резултати от действието на различни ретранслатори и др.

LZ1-A-1021 Светозар Г. Илиев, София, LZ1HK, SK 2014 г. Предимно конструктор и УКВ. Парашутист, завършва и курс за капитан на малкотонажни плавателни съдове (до 20 брт). Следва във ВМЕИ-Варна, но завършва само семестриално, за да може съгласно тогавашния закон да бъде редовен студент във второ висше учебно заведение. Дипломира се след завършването и на Музикалната академия в София. Звукорежисьор в БНТ. Дава интервю пред Радио Франс Ентернасионал за същността и общите насоки на радиолюбителството, в частност и в България.

LZ1-A-1093 Николай Георгиев Ботев, София, лична станция LZ1PV, КВ, УКВ, компютри, конструиране. Той и трима негови съученици получават слушателски номера след завършване на курс по радиотелеграфия при Иван Александров, LZ1IA. Член на LZ1KAA. Участва в мн. КВ-състезания от базата на LZ1KAA в Панагюрски колонии. Един от първите бълг. радиолюбители, работещ на електронен радиотелетайп (RTTY), със саморъчно направени 8-битов „Правец” и демодулатор. Инициатор за създаване на радиолюбителска група за цифрови радиовръзки. След 1999 г. няколко години е в Управителния съвет на БФРЛ – ръководи сектор „Цифрови комуникации”. Към 2015 продължава да работи в частна фирма в областта на електрониката и компютрите. В ефира е предимно от 50 MHz нагоре, вкл. СВЧ. „Хоби в хобито” – любител на ретро радио- и др. апарати.

LZ1-A-1097 Виктория Георгиева Ценкова (SK), София. Завършва радиолюбителски курс в LZ1KAA, ръководител И. Александров, LZ1IA. Завършва ВМЕИ, София, радиоинженер. Участва в основаването на LZ1KIA, София. Състезателка по туристическо ориентиране и по радиозасичане.

LZ1-A-1153 Маринела, София.

LZ1-A-1154 Пламен Тодоров, София, LZ3FM. Към 1990-92 щатен служител на ОСО в бившия ЦРК и в LZ1KPG, София, до закриването.

LZ1-A-1155 Димитър Кръстев, София, LZ3NY, K8ZB, сега PA8ZB. Служител на ОСО, бивш началник на радиоклуба на общ. Слатина, София. От няколко години притежава компютърна фирма.

LZ1-A-1221 Атанас Николов, София. Започва в LZ1KBD, към 1991-92 е в ОСО - началник на радиоклуба в кв. Младост, LZ1KZM.

LZ1-A-1364 Ивайло Боянов Танев, тогава в София, по-късно във Варна, LZ4BU (лиценз от 1993). През 1981-85 оператор на LZ1KAU, 1985-1990 - LZ2KKZ, 1993-95 - LZ2KGA. Работи само на КВ, интереси - DX, IOTA, Islands, Lighthouses. Диплом-менажер на БФРЛ 1995-2005.

LZ1-A-1373 Донко Витанов Нонов, София, общ. Столник, LZ1DVN. Предимно конструктор. Ремонт и поддръжка на радиоразпръсквателни радиостанции и съпътстващите ги електронни апарати. Слушателски номер изкарва по-късно (1970-те години), импулсиран от новия си висококачествен професионален приемник. Работи изключително на УКВ.

LZ1-A-1402 Динко Маринов. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г.

LZ1-A-1728 Мая Станимирова Лекова, София. Дъщеря на Станимир Леков, LZ1IU.

LZ1-A-1729 Влади (Владимир?) Станимиров Леков, София. Син на Станимир Леков, LZ1IU.

LZ1-A-1772 Участва в КВ турнира на р/клуб „Нефтохимик” 1996 г. Към 2010 г. е търсен от QSL-бюрото за получаване на картичките си.

LZ1-B-3 Константин Николаев, Ботевград. Трети SWL в Републ. шамп. 1964.

LZ1-B-4 Участвал в CQ-M 1972. Дипломи Р-10-Р, Р-15-Р, S-100-U, 1972.

LZ1-B-39 Мария Абаджиева, София, LZ1MQ. Слушател от 1965 г. Неколкократен шампион на България по радиомногобой и радиозасичане.

LZ1-B-93 Коста Георгиев Костов, тогава в Ботевград, по-късно в Бяла Слатина е LZ2-A-254. В Ботевград открива лична радиостанция LZ1HX, след преместването в Бяла Слатина е LZ2HX.

LZ1-B-111 Коста Василев Чакъров, Самоков, LZ1GG. Активен КВ и УКВ, състезател.

LZ1-B-112 Самоков.

LZ1-B-113 Самоков.

LZ1-B-180 Борис Станков, Самоков, по-късно LZ1LL, към 2015 г. активен.

LZ1-C-19 Кирил Илиев, към 1966 в с. Малко Шарково, Ямболско. Участва като слуш. в КВ състезания. Второ място в група SWLs в Първия републ. шампионат, февр. 1966 г.

LZ1-C-21 Участва като слуш. в КВ състезания. Второ място SWL в Първия републ. шампионат, февр. 1966 г., второ място SWL (от 25 слушатели) в LZDX Contest-1970 г. Диплом „Юбилейный”, 1970 г. и др.

LZ1-C-48 Слушател от обл. Кюстендил, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-C-58 Светлозар Емилов, гр. Станке Димитров (Дупница), SWL номер получава прибл. 1976 г. Към 2015 г. е LZ1FFF, гр. Дупница, излиза в ефира и от с. Дяково.

LZ1-C-66 Иван Георгиев Иванов, тогава в Бобов дол, обл. Кюстендил, от мн. време в София, от 1988 г. е LZ1PJ. Състезател по скоростна телеграфия, многократен шампион на Б-я, мн. призови места в междунар. състезания, състезател КВ, DX-man. Бивш щатен служител на ЦРК. Към 2012 член на УС на БФРЛ, отг. по скоростна телеграфия (HST Manager). Спортен съдия по радиотелеграфия междунар. клас, участва в журито на мн. междунар. състезания по скоростна телеграфия. QSL-мениджър на някои радиоекспедиции и юбилейни станции.

LZ1-C-68 Васил Богданов, Бобов дол, обл. Кюстендил. Майстор на спорта, първо място SWL в КВ-състезание „Васил Левски”, 1984 г.; LZDX-1984 и др. По-късно – LZ1NS и з.м.с.

LZ1-C-75 - след 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-C-80 Крум Андонов Ефремов, Бобов дол. Призови места като слушател, по-късно м. с. по Радиомногобой (1984 г.)

LZ1-C-84 Кирил Генадиев Радев, Бобов дол, SWL от 1980 г., по-късно LZ1VKD в София. Участие в национални и междунар. състезания по радиоспортове (телеграфия, радиомногобой, радоизасичане). Многократно (индивидуално и отборно) заема призови места. Нац. състезател по радиомногобой. Треньор по радиоспортове и спортна стрелба. Този наш българин и радиолюбител, започнал като механо- и електрошлосер в мини „Бобов дол”, по-късно завършва няколко института и специализации (магистър-електроинженер, маг.-машинен инженер, икономика и др.). През 2004 г. защитава образователна и научна степен „Доктор”. Към 2015 г. е от доста години доцент в Университета за нац. и свет. стопанство в София.

LZ1-C-87 Лъчезар Иванов, Станке Димитров (дн. Дупница), обл. Кюстендил. Второ място SWL в КВ-състезание „Васил Левски”, 1984 г.

LZ1-C-187 Светозар Славчев Герашев, Дупница, обл. Кюстендил, LZ3SM. Човек на ефира. Към февр. 2013 има потвърдени над 330 DXCC страни и територии за LZ1-C-187. Колекционира стари QSLs на български и др. радиолюбители и радиоклубове.

LZ1-D-31 Слушател от обл. Перник, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-D-36 Васил Петров Тодоров, тогава в Перник, LZ1FA. Понастоящем живее в гр. Сандански, обл. Благоевград. Активна слушателска дейност, по-късно състезател по телеграфия и КВ, многократен призьор във вътр. и междунар състезания. И към 2013 г. активен на КВ и УКВ. По характер борбен, справя се сам с всички възникващи беди и неприятности на продължаващия труден етап, наричан от някои „преход”. Член на Българския телеграфен клуб LZCWC.

LZ1-D-43 Красимир Любчов Павлов, Перник, LZ1ZD. Активен от LZ9X в КВ контести.

LZ1-E-4 Христо Стефанов Назлев, Пловдив, LZ1CF. Вж LZ 2416, LZ13-125.

LZ1-E-12 Слушател от Пловдив, участвал в състезания, призови места и дипломи.

LZ1-E-18 Йоан Георгиев Анастасов, Пловдив, LZ1YW. Вж LZ1-3132.

LZ1-E-45 Цветан Благоев Григоров, Пловдив, LZ1CB. Предимно конструктор, предпочита работа на SSTV.

LZ1-E-55 Веселин, оператор на LZ1KSP в средата на 60-те години.

LZ1-E-57 Димитър Георгиев Гонев, LZ1QH Живее в Пловдив, предимно УКВ.

LZ1-E-64 Стефан Григоров Гочев, Пловдив, LZ1BK. Диплом SDS, 1963 г., и др. Активен късовълновик, изработил първия в Пловдив SSB трансийвър.

LZ1-E-66 Ангел Гугов, Пловдив, LZ1CY. Започва в 1962 г. в Пионерския дом, LZ1KRF, от 1963 е в LZ1KSP. Активна слуш. дейност 1963-65, дипломи, ок. 250 потвърдени слушани страни. От 1969 г. LZ1CY, 1970-1973 LZ2CY, 1975-1981 LZ1CY/MM, 1975 LZ1CY/6W8 (Сенегал), лято 1976 LZ1CY/D2 (Ангола, бивш CR6). Прибл. от средата на 1990-те години член на КС (Контролния съвет) на БФРЛ. Активен на КВ и във Форума в сайта на БФРЛ. Сн. (в група) в РТЕ 10/1989 г.

LZ1-E-101 Васил Ангелов Шатаров, Пловдив, LZ1CL. Организатор на различни радиолюбителски мероприятия.

LZ1-E-114 Гошо Манолов, Пловдив. Диплом „Юбилейный”, 1970 г. и др.

LZ1-E-115 Георги Стоилов Генчев, Пловдив, LZ1CI. Диплом „Юбилейный”, 1970 г. и др.

LZ1-E-125 Диплом „Юбилейный”, 1970 г.

LZ1-E-192 Георги Глушков, Пловдив.

LZ1-E-194 Евгени Беров, Пловдив. Бил е оператор на LZ1KSP, LZ1KPH.

LZ1-E-198 Костадин С. Стоянов, „Костас”, Пловдив, от 1979 LZ1HY. От 1992 в САЩ, щат Илинойс, AA9IV. Постижения: 5BDXCC, 5BWAZ и др. Съпругата му Вили, LZ1HQ, в САЩ е N9UEO. Радиолюбител е и единият от синовете му, Любо, N9UGV.

LZ1-E-201 Румен Манолов, Пловдив.

LZ1-E-207 Ангел Куртев, Пловдив.

LZ1-E-215 Петър Георгиев Динов, „Петко”, Пловдив, LZ1PU.

LZ1-E-216 Виктор Асенов Маринов, тогава в Пловдив, по-късно в София, LZ1NY. Състезател, УКВ/СВЧ. Към 2012 член на УС на БФРЛ, отг. УКВ/СВЧ дейност.

LZ1-E-220 Яни Петков Ганчев, Пловдив, LZ1GJ.

LZ1-E-224 Към 2013 г. Донка Стоянова Генадиева, Пловдив, LZ1CM. В Адресника от 1997 г. името е Донка Стоянова Стоянова. Майстор на спорта по Радиомногобой, първи места в състезания. В списъка на 10-те най-добри радиоспортисти за 1984 г. Активен радиолюбител, съдействие по установяване на слуш. знаци на някои радиолюбители от Пловдив.

LZ1-E-225 Мария Караджова, „Мария Караджа”, Пловдив. Към 2013 в Гърция.

LZ1-E-229 Валентин Борисов Чолаков, Пловдив. Втори SWL в LZ телеф. шамп. 1984 г. По-късно е LZ3RR в Пловдив.

LZ1-E-230 Димитър М. Даскалов, Пловдив, LZ1MDU.

LZ1-E-231 Валентин Георгиев Руменин, Пловдив, LZ1VR.

LZ1-E-282 Ивайло Атанасов Топчев, Пловдив, LZ1HI Предимно УКВ.

LZ1-E-283 Станимир Колев Биволарски, Пловдив, LZ3SQ.

LZ1-E-288 Георги Ангелов Несторов, Пловдив, LZ1ZP. Предимно УКВ. Син на стария ас- ветеран Ангел Несторов, LZ1AG.

LZ1-E-289 Илия Веселинов Ганчев, Пловдив, LZ3AB. По-късно в София, активен късовълновик.

LZ1-E-320 Стефан Петров Стефанов, Пловдив, към 1997 г. LZ5UF. В книжния LZ адресник от 2002 г. знакът LZ5UF вече е свободен, няма го и в QRZ.com. LZ5UF. Като слушател LZ1-E-320, през 2010 г. е търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-E-515 swl Nick. Има и кл. С, към 2012 изказва желание да възобнови слушателската си и операторска дейност.

LZ1-F-21 Пею Станев Попдончев, Карлово, LZ1FI. Диплом SDS 1966 г. и др. Като SWL участва в мн. състезания. Състезател по скоростна телеграфия и КВ, мн. призови места, неколкократен шампион. Заслужил майстор на спорта, през 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87). Сн. (в група) в РТЕ 10/1989 г.

LZ1-F-33 Вергиния Димитрова.

LZ1-F-35 Николай Христов Енчев, LZ1NK. Живее в Карлово, обл. Пловдив. КВ контести (призьор), DX експедиции.

LZ1-F-43 Петко И. Петков, тогава в Карлово, по-късно LZ1QI в София. Предимно късовълновик, известен като DX-man, обажда се и на УКВ. След усъвършенстване на антените и апаратурата си, работи DX-те „на ангро” (на CQ).

LZ1-F-84 Георги Атанасов Воденичаров, Карлово, LZ1ZF. Като слушател има 250 потвърдени страни (по DXCC). През 1975-83 в София, LZ1KDP. Разностранен радиолюбител, състезател по радиотелеграфия и КВ,УКВ, DX-man, участник в мн. радиоекспедиции. Купата на България по радиозасичане, 1987. През 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87). Сн. в РТЕ 10/1989 г. (В сп. РТЕ 2/1985 погрешно е посочено името на Г. Воденичаров при награждаване от генерал. Всъщност награждаваният е Бойчо Хаджийски).

LZ1-F-85 Слушател от Карлово, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-F-96 Николай Ангелов Бабарев, Пловдив, LZ1NG. Активен късовълновик, контестмен с мн. призове и дипломи. Инициатор и организатор на радиоклуб в Електроапаратурния завод в Пловдив, LZ1KAZ. За съжаление в книжните адресници след 1996 г. знакът LZ1KAZ вече е свободен.

LZ1-F-117 Георги Станчев Лазаров, Карлово, кв. Сушица, LZ5FC.

LZ1-F-138 Илиян Емилов Гешев, Карлово, LZ3GA.

LZ1-F-156 Атанас Гочев, по-късно в Пловдив. Втори в света слушател в CQ M Contest-1983 г.

LZ1-F-178 Рангел Георгиев Теофилов, LZ1RGT. Живее в Белащица, обл. Пловдив.

LZ1-G-6 Павел Георгиев Попов, тогава в Пазарджик, LZ1EO. Активен слушател, дипломи, състезател КВ, майстор на спорта (1964 г.), по-късно предимно DX-man (на една от QSL-картичките му се чете The Night DX Hunter). От 1968 г. в Пловдив, LZ1KSP, след 1975 в София. Студент в София, живее в бедност, в извънлекционното време работи каквото намери. Завършва икономика, плановик в СТЗ, София. QTH десетина години в с. Бакьово, София-област, сега в с. Искрец, София-област.

LZ1-G-11 Васил Василев, Пазарджик. Участва като SWL в КВ-състезания.

LZ1-G-21 Иван Ламбрев Божуркин, Пещера, към 2002 г. има лиценз LZ1FIL.

LZ1-G-27 Герасим Иванов („Геро”), Пещера, LZ1GJI. Ветеран, състезател по телеграфия, конструктор, през 1965 – 1975 г. началник на радиоклуба в Пещера, по-късно работи в Електроенергийната система (ВЕЦ „Пещера”), радиоконструкторска и ремонтна дейност. Оказва помощ при преподготовката на радисти, вкл. и на цивилни извънщатни радисти. От 1996 г. пенсионер. Активен член на Българския телеграфен клуб LZCWC, и сега (2015 г.) участва в УКВ- и КВ-състезания. Деен участник в групата, която възстановява един от старите български радиоклубове LZ1KPW в Пещера.

LZ1-G-31 Георги Ангелов Сулев, Пазарджик, LZ1BN (преди с повиквателния знак LZ1BN до преждевременната си смърт работеше известният радиолюбител Николай Нанков от София).

LZ1-G-34 Драган Николов Николов, Пазарджик, по-късно LZ1DPZ. Публикува хубави снимки от радиолюбителски срещи и мероприятия.

LZ1-G-42 Станислав Тосков, Пазарджик. Активен КВ слушател-състезател. Първи места във всеки LZDX Contest през 2003-2005 г., 2007-2009 г. Трето място в UBA Contest 2012. Първо място в Републ. телегр. шампионат 2015 г.

LZ1-G-46 Г. Гаврилов, Пазарджик. Второ място SWL в УКВ състезание „Освобождение на България”-1983 г.

LZ1-H-2 Костадин Савов Савов, Смолян, по-късно LZ1FQ в с. Момчиловци, Смолянско (SK). Оператор и квалифициран конструктор, началник на Окръжния радиоклуб в Смолян и отговорник на клубната радиостанция LZ1KSR. През 1990-те години има добри постижения предимно в УКВ-контести. Починал на 08 апр. 2012 г.

LZ1-H-21 Мехмедамин Асанов Моллаахмедов, с. Бърчево, обл. Смолян. Диплом SDS, 1965 г. По-късно LZ1TI в Бърчево.

LZ1-H-39 Диплом SDS 1966 г.

LZ1-H-175 Участва в LZDX Contest 2010.

LZ1-H-192 Георги Стайков Алексов, Смолян, LZ1OQ. Активен слушател, нееднократен призьор в КВ и УКВ състезания на cw и телефония. Участва в LZ-шампионатите, LZDX Contest в периода 2003-12 ( първи места 2006, 2011, 2012 г.) Сътр. на сп. "LZ73". По-късно се премества във Видин с инициал LZ2OQV. (В някои източници името му се среща като Г. Стойков, което е грешка.) Често се чува като LZ2OQV/1. Инициатор и организатор на първия LZ SWL Contest през 2015 г. Установява радиовръзки от много обекти по списъците "Флора и фауна" и "Крепости". ЗАБЕЛЕЖКА: По мнение на Г. Алексов, по тази система в Смолян са издавани слуш. номера приблизително до LZ1-H-215.

LZ1-H-200 Тинко Любенов Даскалов, Смолян, LZ3DB. Към 2013 работи от Великобритания, M0NDZ.

LZ1-I-101 Костадин Иванов Евстатиев, Ст. Загора, LZ1DJ. Дългогодишен опитен оператор, КВ, УКВ. Активен деец по радиовръзките при кризисни ситуации. В състава на група бълг. радиолюбители, заминали за Република Турция и оказали практическа помощ при земетресението на 17.08.1999 г., благодарност от турското правителство.

LZ1-I-103 Вълко Донев, Чирпан, по-късно LZ1DI.

LZ1-I-118 Мален Георгиев, Чирпан, по-късно LZ1MG. Участва като SWL в CQ-M 1973.

LZ1-I-124 Динко (Господин Господинов?), Ст.Загора. Оператор на LZ1KSZ. Вероятно той през 1960-те г. е военен свързочник, н-к радиостанция „голяма мощност”, неофициално наричан „Гуспата”.

LZ1-I-131 – Тодор (в Казанлък – вер. Цанев) Драганов Илиев, в София – LZ1WE. Участва като swl в състезания (CQ M-1971 и др. (В последния печатан Call Book 2002 г. името е Тошко Д. Илиев.) Често работи на обхвата 50 MHz.

LZ1-I-132 Владимир Александров Даскалов, Казанлък, LZ1KZ. Слуш. номер от 1968, едновр. с изпита за кл. С. Дипл. "Юбилейный", 1970. Участва в CQ M-1971 и SPDX Contest-1972 с добър резултат., и в др. Участва успешно и в състезания по радиотелеграфия и радиомногобой. Разностранен радиолюбител, конструктор. „Хоби в хобито” – ретро радиостанции и др. апарати – военни и невоенни. Инициатор и от самото начало организатор и спонсор на ежегодното радиолюбителско събиране в Казанлък.

LZ1-I-133 Тодор Петров Кайкиев, Казанлък, по-късно LZ1BP. Диплом "Юбилейный", 1970, трети swl в монголския DX contest-1971, първи swl в SPDX Contest 1972, и мн. др. Състезател и по скоростна телеграфия. През 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87).

LZ1-I-134 Стефан, Казанлък.

LZ1-I-147 Участвал в SPDX Contest 1972.

LZ1-I-196 П. Иванов, Казанлък, обл. Ст. Загора. Второ място в Републ. първенство на телефония, 1983. Първо място слушател в CQ M-1984, призово в CQ M-1986 г., първи LZ SWL в PACC-1987 г.

LZ1-I-206 Красимир Узунов, Ст. Загора. Втори SWL в CW шампионата 1984 г. По-късно – майстор на спорта.

LZ1-I-226 – престижното второ място в света в категория D (слушатели) на КВ състезание CQ M, 1986 г.

LZ1-I-244 Алеко Савков Иглев, Казанлък, LZ3ZZ. SWL в CQ M-1986 г., в КВ LZ шамп. 1991, телеграфия.

LZ1-I-248 Дончо Дончев, Казанлък (по-късно LZ1OJ, КВ-състезател).

LZ1-I-271 Никола Георгиев, Стара Загора, по-късно LZ3GN.

LZ1-K-20 Янчо Стефанов, Сливен. Диплом SDS, 1965 г.

LZ1-K-23 Димитър Христов Петров, Сливен. През 1950-те години през част от военната си служба завършва Военно-свързочната школа в Силистра, но не тръгва по пътя на военната кариера. От ок. 1960 в София, следва радиоинженерство. Към 1964 е оператор и конструктор в LZ1KPG. Лиценз LZ1AW, предимно на SSB и FM. Към 1964-65 помага на Д. Стайков, LZ1FO и другите от клуба, постигат LZ1KPG да се чува отлично в САЩ и в др. отдалечени места. През апр. 1970 в София той и Румен Велев, LZ3RV, провеждат първата у нас едностранна радиовръзка на 10 000 MHz, разст. 3,5 км. Работи като инж. в БГА, н-к лаборатория. Интерес към с-ми за определяне точното местоположение на движещи се обекти, ретро-радиоизделия, УКВ/СВЧ и др.

LZ1-K-39 Живко Даскалов, Сливен. Слушател с дипломи за участие в КВ-състезания. Диплом SDS, 1962 г.

LZ1-K-46 Георги Желев Георгиев, Нова Загора, LZ1NE.

LZ1-K-63 Асен Енев Богданов, тогава в Нова Загора, LZ1AN, премества се в София. Стар радиолюбител, още от 1960-те години. Към 2013 предимно на УКВ.

LZ1-K-66 Eню (Енчо?) Петков, Нова Загора (вероятно по-късно LZ1EP). Втори SWL в Републ. шамп. 1964.

LZ1-K-83 Ст. Даскалов, Сливен. Сътрудничи на сп. РТ. Диплом SDS, 1962 г.

LZ1-K-113 Васил Рафаилов Димитров, Котел, след 1959 LZ1KD (операторско име „RAF”). До 1959 е служебен радист, в периода 1972-1975 г. е корабен радист предимно в Атлантическия океан. Към ноем. 2015 е от няколкото радиолюбители-телеграфни оператори с най-голям стаж. Активен член на Българския телеграфен клуб (LZCWC), често работи на КВ, особено на ниските бандове, със своя стар, произведен през 1970-те години в ГДР трансивър Teltow 215D.

LZ1-K-115 Търсен от QSL-бюрото, за да си получи QSLs.

LZ1-L-38 Харалампи Димитров Попов, "Хари", LZ1BB, тогава в гр. Стралджа, Ямболски окръг, по-късно в София. Призови места като слушател. Разностранен радиолюбител, КВ оператор с призови места, УКВ (изследвания на видовете прохождения), СВЧ, цифрови видове работа, връзки чрез спътници. Конструктор (предимно УКВ/СВЧ). Участва в организацията и изпълнението на радиолюбителски проекти. Има лиценз и в САЩ . Първият българин със слушателски знак, издаден от SWRAL (Канадската радиолюбителска организация) LZ1-001SWL. Склонен към самопроверка чрез живот в екстремалните условия на тайгата, на Крайния Север и другаде. Като млад, в определен период е в Архангелск и Архангелска област на тогавашния СССР. След 2011 е администратор на Форума на сайта на Бълг. федерация на радиолюбителите (BFRA), до 31 дек. 2013.

LZ1-L-73 Иван Михов, Ямбол.

LZ1-L-80 Румен Георгиев

LZ1-M-3 Христо Нонев, (SK). Един от първите български слушатели и пионер на радиолюбителството в Бургас. В статията „Радиолюбители”, РТ 11/1959 е посочен като един от най-активните оператори в Бургас. Сътрудник на сп. РТ (DX хроника). До последните си дни е активен SWL, слушал е предимно DX и експедиции.

LZ1-M-7 Дечко Митев, Бургас. Участва като swl в КВ състезания. Сътр. в сп. Р и РТ - DX-хроника.

LZ1-M-12 Участва в LZDX Contest 2004.

LZ1-M-81 Савко Петров Димитров, по-късно LZ1UK, Пловдив (има период през който е в с. Бойница, Видинско). КВ/УКВ радиооператор, състезател, спонсор в УКВ-състезания. QSL-кореспонденция вероятно само чрез LZ2HM. През юли 2010 г. е оператор в експедицията LZ44MA - Астрономическа обсерватория "Рожен". Често в състезания е в тима на LZ5R.

LZ1-M-129 Eвтим Г. Георгиев, Бургас, по-късно LZ1QR. Сътрудник на сп. РТ (DX хроника, условия за дипломи, „Филтър за КВ радиостанции” – РТЕ 10/1974 и др. ) В Адресника от 1997 г. повиквателният знак LZ1QR е вече свободен.

LZ1-M-246 Кольо Тодоров Колев, Бургас, LZ1QZ. Предимно КВ оператор, състезател, DX-man. Преди в LZ1KRB, след промените активист на LZ1KSN, клубна радиостанция на фирмата "Нефтохим", Бургас. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г.

LZ1-M-290 Бойко Илиев, Бургас. Първи SWL в LZ телеф. шампионат, 1984 г.

LZ1-M-304 Мария Попова (Ангелова), тогава в Бургас. Първи места SWL в Републ. КВ състезание „8 МАРТ”, 1984 г., LZ DX Contest 1985 г.

LZ1-M-333 Атанас Койчев Атанасов, Айтос, LZ3YY (в Call Book 1997 г. името е Атанас Койчев Койчев). Втори LZ SWL в PACC-1987 г.

LZ1-M-334 Иван Кънчев Иванов, тогава в Айтос, по-късно вероятно в Бургас, LZ3GM. Към 2013 търсен от QSL-бюрото за получаване на QSLs за слушателския му номер.

LZ1-M-369 – търсен от QSL-бюрото, за да си получи QSL-пощата.

LZ1-M-370 Димитър Георгиев Димитров, Айтос, LZ3DG. Но в Call Book 2002 г. този инициал вече е свободен.

LZ1-N-2 Тодор Александров Тодоров, Благоевград, по-късно LZ1AZ. Учи в УТР 47 в Бургас. Активен слушател, участва като swl в КВ състезания още в Благоевград. На 08.11.1958 в Бургас подобрява рекорда за слушане на 6-те континента за най-малко време – 4 минути, на 14 MHz, в присъствието на свидетели. Сътрудничи в сп. РТ. Опитен радиолюбител, стар ас, призови места в КВ състезания, awards hunter, член на много чуждестр. радиолюбителски дружества и клубове (в някои от тях е първият българин-член). Активен и към 2013 г.

LZ1-N-27 Р. Янев, Петрич, обл. Благоевград. Възможно е този слушател да е LZ1RKJ, Румен Костадинов Янев, но има и др. с подобно име. Автор на интересни статии: „Кристален конвертор за 1296 MHz”, РТЕ 8/1972; „Обработка на опитните данни по метода на Гаус”, РТЕ 5/1980, с.20, 21. Разгледан е пример с определяне точността на измервания на дължини на вълни с Лехерова система. (Според мен в лявата колона на стр.21, в 4-ти ред отд. трябва да бъде 2.delta L, а не 2.delta alfa. Давам това с думи, тъй като този сайт приема само картинки, които не са подходящи за случаи на един-два матем. символа; MathType сайтът на БФРЛ не приема.)

LZ1-N-117 слушател Албен. Пр-к КВ-М, ант long wire.

LZ1-N-118 Слушател от обл. Благоевград, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-N-123 Д. Тодоров, Благоевград. SWL в КВ състезание „Ден на Радиото”-1983 г.

LZ1-N-156 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-O-43 Никола Александров Колев, Хасково, LZ1NA. Активен слушател, дипломи от CQ M Contest-1968 г., СССР-50 и др. Слуш. дейност чрез пасивно отражение от Луната (QSL от KP4AO за наблюдение на 18.04.2010, 18.56 Z на 432MHz, SSB). Активен и на КВ.

LZ1-O-203 Диплом "Юбилейный", 1970. Участвал в CQ-M 1971 и 1972 г. Дипломи Р-10-Р, Р-15-Р, S-100-U, 1972.

LZ1-O-226 Участва в LZDX Contest 1973 г.

LZ1-O-233 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-O-247 Димитър Кирилов Йорданов, Свиленград, обл. Хасково, LZ1KG. Първи места SWL в УКВ състезанията „Освобождение на България”-1983 г. и „Ден на Радиото”-1983 и 1984 г.

LZ1-O-271 Антон Стефанов Тончев, тогава в Харманли, от мн. време в Пловдив, LZ1JZ. Печат и дизайн на QSL-картички, с което е известен по целия свят. Работи и в КВ-състезания.

LZ1-O-275 Величко Господинов, Хасково. Втори SWL в УКВ-състезание „Освобождението на България”, 1984.

LZ1-O-284 Лили Станева, Димитровград, обл. Хасково. Първо място SWL в КВ състезание „8 март”-1983 г. Към 1986 г. активна, към 2010 г. търсена от QSL-бюрото за получаване.

LZ1-P-29 Димитър Георгиев Димитров, Кърджали, LZ1VC. КВ, УКВ. Член на радиоклуб „Портолагос”, Кърджали. Той е единия от радистите (др. е Жеко Жеков, LZ1VQ) в сформирания приемо-предавателен център в Кърджали по време на ликвидирането на последствията от земетресението в Р. Турция през авг. 1999 г.

LZ1-P-42 Христо Живков Здравков, тогава в Кърджали. Първият му приемник е от танковата р/ст 10 RT (получен от Иван Господинов, тогава н-к на Радиоклуба в Кърджали). Премества се в Пловдив, LZ1YQ. Организира радиолюбителски срещи, също и радиоклуб LZ1KFM във фирма „Милара Интернешънъл”, където е директор. Инициатор и организатор на присъствено КВ-състезание, провеждано на различни места – в Правец, Пловдив и др.

LZ1-P-67 Слушател от обл. Кърджали, към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-A-22 Васил Живков Стефанов, Кнежа. Диплом SDS, 1963 г.

LZ2-A-26 Мани Манев, Кнежа. Диплом SDS, 1963 г.

LZ2-A-54 Активен и към 2012 г. радиолюбител-слушател. Автор на популярни изрази-мнения за "началниците" на Българското радиолюбителство: "Така добре я вършехте 60 години, че нямате и списък на радиолюбителите-слушатели."; "Списъкът на радиолюбителите с инициали (на сайта БФРЛ) остаря и не е променян с години..."

LZ2-A-123 Огнян Стефанов Цветанов, Враца, LZ2PO. Участва като SWL в YODX-1970. Слуш. диплом „Юбилейный”, 1970 г. Студент в Пловдив (края на 1970-те), работи от LZ1KSP. После се премества в София. Първо място SWL в CQ-M Contest 1972 и 1983 г. Публикува в сп. LZ73 редовно пълни отчети за работата на IARU 1-st reg. в периода, когато е представител на Б-я в тази организация. Първокласен радиооператор-състезател, заедно с Р. Гечев-LZ1MS побеждават във WRTC, после в отбора на LZ9W многократно печели призови места. (SK-24.01.2016)

LZ2-A-154 Седмо място в групата SWLs в SPDX Contest 1972.

LZ2-A-157 Участвал в LZ КВ шампионат 1973 г.

LZ2-A-177 Иван Николов Йонов, с. Лесковец, обл. Враца, LZ2LH. Предимно КВ, SSB.

LZ2-A-238 Към 2013 търсен от QSL-бюрото за получаване на QSLs за слушателския му номер (слушал е предимно до 2004 г.)

LZ2-A-254 Коста Георгиев Костов, Бяла Слатина, LZ2HX. Вж LZ1-B-93.

LZ2-A-325 Към 2012 търсен от QSL-бюрото за получаване на QSLs за слушателския му номер (слушал е предимно през 2004 г.)

LZ2-B-10 Огнян Бойковски, Лом. По-късно живееше в София, но дали беше получил соф. слуш. номер не си спомням. Доколкото си спомням, следваше в Инженерно-строителния институт. Рус, интелигентна физиономия, симпатяга, като по-възрастен склонен да отдаде дължимия данък на бога Бакхус. Диплом SDS, 1962 г. Той ми даваше да чета броеве от мн. интересното германско списание за слушатели Der Kurzwellenhoerer, а аз, докато бях в казармата (1965-67) му бях отстъпил приемника си Berta (купен от А. Алексиев – „Сашо Тапата”, LZ1SA ок.1963 г.).

LZ2-B-105 Георги Иванов Коларов, с. Добрина, обл. Варна, LZ2VP. Ас, ветеран.

LZ2-B-178 Към 2010 търсен от QSL-бюрото за получаване на QSLs за слушателския

LZ2-C-1 Вероятно Антон Каменов, Видин, по-късно LZ2AK. (SK)

LZ2-C-2 Борис А. Петров, Видин, по-късно LZ2BP. Като SWL участва в LZDX Contest 2005 и 2006 г. (SK)

LZ2-C-3 Коста Желязков Иванов, Видин, по-късно LZ2FR. (SK)

LZ2-C-4 Богомил Кирилов Петков, Видин, LZ2AK. Като ученик участва като помощник при строежа на клубната радиостанция LZ2KBI. След 2000 г. се премества в гр. Пещера, новият му лиценз е LZ1BXA. Първо мяста сред LZ SWLs в LZDX Contest – 2013, трети в общата слушат. класация. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г. (първо място в категория MIXED).

LZ2-C-5 Димитър Стефанов Стоянов, тогава във Видин. Заминава за София, завършва ВМЕИ. Преподавателска и изследователска дейност в областта на железопътния транспорт и промишления мениджмънт. Професор, д-р в Катедра „Железопътна техника” на Транспортния факултет на Техническия университет в София. Дейност и в т. нар. Немски филиал на ТУ (Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт). В София опознавателният му знак е LZ3BW.

LZ2-C-6 Слави Тодоров Лилков, гр. Дунавци, обл. Видин, LZ2XM. Строителен техник, в ефира напоследък предимно на УКВ.

LZ2-C-8 ? Активен към 1960-61.

LZ2-C-13 Христо Христов Динков, с. Брегово (по-късно град Брегово), обл. Видин, LZ2RH. Слуша с RFT BS-5, ant Windom. Дипломи (SDS-1965 г. и др.), четвърти SWL в Републ. шампионати 1963 и 1964 г., шесто място SWL в КВ шампионат – 1966 г. (SK)

LZ2-C-19 Трето място SWL в КВ шампионат – 1963 г., пето място в КВ шампионат – 1966 г.

LZ2-C-24 Участва в SP DX Contest – 1962 г.

LZ2-C-42 Втори SWL в Републ. шампионат 1963 г.

LZ2-C-81 Митко Петров Белчев, Видин. RX 10-лампов, ant LW. Завършва Държавния полувисш ин-т по съобщенията в София. По-късно получава лиценз LZ2MU. Работи като специалист в Радиопредавателната станция до гр. Грамада, обл. Видин.

LZ2-C-92 Четвърто място SWL в КВ шампионат – 1966 г.

LZ2-C-100 Вачко, Видин. RX 18–лампов, ant LW.

LZ2-C-101 След 2004 г. търсен от QSL-бюрото за получаване на QSL-картички за слуш. му номер.

LZ2-C-105 Търсен от QSL-бюрото за получаване на QSL-картички за слуш. му номер (картичките са предимно за наблюденя през 2004 и 2009 г.) .

LZ2-C-111 SWL в CQ M-1986 г. След 2004 г. търсен от QSL-бюрото за получаване на QSL-картички за слуш. му номер.

LZ2-C-144 Богомил Захариев Димитров, гр. Брегово, обл. Видин. Специалист по КИПиА във Видин. От 2008 има лиценз LZ2BRT, в ефира предимно на УКВ.

LZ2-D-9 Антон Николов Ячев, Плевен. Диплом SDS, 1963 г. Сътрудник на сп. РТ.

LZ2-D-45 Участва в HADX Contest-1965, пето място в група SWLs.

LZ2-D-51 Валентин Тодоров Миков, Плевен, LZ2CW. Активен късовълновик, УКВ, състезател. Работи предимно на CW, но DX и интересни префикси и на телефония. Син на починалия (Светла му памет!) през ноем. 2013 плевенски радиолюбител Тодор Миков, LZ4CW.

LZ2-E- 11 Минчо Иванов Петков, гр. Троян, по-късно LZ2DF. Състезател по радиозасичане ( лов на лисици), републикански, европейски и световен шампион. Редовен участник в присъствени КВ-състезания. Като LZ2DF е първият българин, получил КВ-дипломата 160 WAZ (под № 30 в света, за всичките 40 зони на обхвата 160 метра!). В ефира предимно слуша, по-малко излъчва, и е препоръчително в това отношение някои начинаещи радиолюбители, имащи сегашния 1-ви клас и проявяващи се като „оператори” на КВ, да се поучат от него.

LZ2-E-13 Вачко Петков Стайковски, Троян, LZ2QW. Активен сътрудник по възстановяване на изгубените в процеса на закриването на ЦРК слушателски номера на българските радиолюбители. Завършва ВХТИ, София. Като студент в София е зам.-отг. на р/ст LZ1KHR при ВХТИ (отг. е Коста Бошнаков, тогава студент във ВХТИ, сега доц. д-р инж.-химик, декан на Факултета „Продължително и дистанционно обучение” в ХТМУ, деен активист- Владимир Минков от Пловдив, инж.-химик). Тази тройка – Бошнаков, Стайковски и Минков са инициаторите и създателите на радиоклуба при ВХТИ. С писмо от 26.03.1999 г. на ДКД В. Стайковски е определен за обществен контрольор при нарушения на радиолюбителите от Ловешка област. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г., първо място в кат. SSB. Вж слушателски знак в София LZ1-A-475, на съпругата му LZ1-A-476. Трите им деца са радиолюбители, засега 2-ри кл.: Павлинка LZ2QWP, Георги LZ2QWG и Венелин LZ2QWW.

LZ2-E-32  ?? Помагал при проектирането и отпечатвал QSL-картички на оператори и слушатели в трудни за такава дейност времена.

LZ2-E-37 Стоян Стефанов Стоянов, Троян, LZ4NS (от 1988 г.). Непререгистриран по ОЛ № 2.

LZ2-E-55 Донко Недялков Митев, Троян, LZ2II.

LZ2-E-88 Тодорка Блажева Митева, Троян, LZ2TS. Съпруга на Д. Н. Митев (LZ2-E-55 и LZ2II), синът им Николай също е радиолюбител, LZ4ND.

LZ2-F-2 Христо К. Ценев, Търново (дн. Велико Търново), LZ2AA. Вж LZ2-3118.

LZ2-F-33 Диплом SDS, 1967 г.

LZ2-F-54 Хр. Михайлов. Сътрудник на сп. РТ.

LZ2-F-88 Иван Николов. Автор на ст. "Автоматичен електронен ключ", РТ 7/1966. Поради достъпните части ключът е изработен от много радиолюбители.

LZ2-F-103 (oт 1964) Тодор Илиев Папазов, LZ1WR (в Карлово), от 2012 г. е CT7AEQ. Олераторско име Ted. Към 2014 активен от CT7 предимно на телеграфия, по-малко на SSB.

LZ2-F-106 (ot 1964) Стефан Димитров Кръстев, LZ2DB (1978) в Горна Оряховица, след 1990 в Поликраище, обл. В. Търново, от 1998 използва и съкратен инициал LZ2A за участие в междунар. контести. Популярен в Б-я, известен и в др. страни. Автор на интересни материали и съобщения в сайта на БФРЛ. Започва в радиоклуба в Г. Оряховица, LZ2KAF (по това време н-к на р/клуба е военен пенсионер, който трудно разрешава на начинаещите допуск до радиостанцията.) Слуша на трофеен немски приемник Berta, има потвърдени над 120 страни като SWL. През 1964 издържа изпита за кл. С. Посещава и р/клуба в Лясковец, LZ2KLC, а по-късно – и LZ2KTS, LZ2KPK, LZ2KRT, LZ2KZA. Като LZ2DB първата му апаратура е лампов UW3DI, а от 1985 - KENWOOD TS930S (работещ и сега, 2014 г.). Притежава и TS850S. Отвреме-навреме работи и с ретрото DRAKE TR5 – за удоволствие. Съпругата му има опознавателен знак LZ2TB. (А като бивши колеги от „Телемеханика и свръзки” на Българската Енергетика, аз, LZ1FJ, с чиста съвест заявявам, че Стефан беше изключително полезен, и то в разностранно практическо отношение за Енергетиката, на която посвети много години – зиме и лете, денем и нощем, когато се наложи.)

LZ2-F-112 Атанас Петров Колев, Казанлък, LZ1YE.

LZ2-F-123 Иван Атанасов Цонев, към 1969 учи в Горна Оряховица, където получава сл. знак. Връща се в Нова Загора, LZ1YP.

LZ2-F-161 Михаил Борисов Трифонов, с. Сашево, обл. В. Търново. Слуша с Р250М2, ant windom – късия вариант. По-късно LZ2MB в Г. Оряховица.

LZ2-F-164 Делян Кирилов Колев, Горна Оряховица, по-късно LZ2FC. Работил е на LZ2KAF и като студент от LZ1KDP. Състезател по телеграфия и КВ. Активен слушател, участия като SWL в мн. вътрешни и междунар. състезания, завоювани първи и призови места. SWL дейност води и след получаване на лиценза си LZ2FC. Запазил е всичко от SWL-дейността си – дневници, картички, дипломи, флагчета. След 1991 заминава за Испания, където работи и живее до сега (2014 г.). От няколко години идва редовно в Б-я, предимно в Бургас.

LZ2-F-166 Стефан Илиев Гецов, Поликраище, LZ2PS. Като семинарист в София посещава LZ1KDP, активна SWL дейност, впечатление на съклубниците му: „не само слуша, но и добре ги чува”. Свещеник от Българската Православна Старостилна Църква, служи в храм „Св. Николай, архиепископ Мирликийски чудотворец” в Поликраище. Има мн. постижения като слушател, напр. първо място SWL в SSB тура на UBA 1992. По-късно състезател-оператор на КВ от личниата си и от клубни радиостанции, мн. призови места. Синът му Илия също е радиолюбител, LZ4UU, предимно КВ състезател. а дъщерите -Теодора Гецова, LZ2CWW и Мария Гецова, LZ2YVV са състезателки по HST (скоростна радиотелеграфия| с първи и др. призови места в междунар. и републ. състезания.

LZ2-F-185 Марин Папазов, Плевен, по-късно LZ2GB.

LZ2-F-224 вероятно Христо, номерът е от 1979 г.

LZ2-F-266 Антон Христов Иванов, тогава във В. Търново, по-късно в София, LZ3AI. Сътрудничи в сп. РТЕ. Администратор на сайта на БФРЛ.

LZ2-F-319 „Боб”, В. Търново. Къв 1994 г. активен. Участва като SWL в LZDX Contest 2008 г.

LZ2-G-5 Христо Илиев Катевски, Габрово, LZ2HC.

LZ2-G-29 Димо Михалев Димов, Трявна, обл. Габрово, LZ2DIM. Късовълновик, работи предимно на телеграфия. Член на LZCWC.

LZ2-G-45 Тодор Манев Манев, тогава в Трявна, обл. Габрово, по-късно в София има и др. слушателски знак. Следва строит. инженерство в София. Първо място в света в CQWWDX-1968 от LZ1KPG, категория 1 оператор-7 MHz, cw. Лиценз LZ3YV. Към 2012 предимно КВ, участва в състезания.

LZ2-G-54 Марин Стефанов Дечков, Севлиево, обл. Габрово, LZ2VE.

LZ2-G-65 Румен Стефанов Стефанов, Габрово, започва в LZ2KAD, активен слушател от 1968, от 1982 – LZ2RS. Състезател по радиомногобой, скоростна телеграфия и КВ с мн. постижения. Наборна военна служба – в София, в свързочно поделение. Завършва Държавния полувисш институт по съобщенията (ДПИС), в София посещава LZ1KPG, LZKSA, LZ1KAA, но най-често LZ1KDP. От тогавашния треньор на нац. отбори по р/многобой и скоростна телеграфия К. Кишишев (LZ1FN) получава старо германско реле Siemens Wermaht 1938g, което преработва в двустранен ключ (най-удобния по негово мнение). Р. Стефанов е в ефира най-често като QRP-станция. Шампион на Б-я по скоростна тлг., 1981. Собственоръчно изработва трансивър UW3DI и насочени антени, по-късно сам сглобява QRP-телеграфен кит на Elecraft. Десетки пъти заема първо място в междунар. състезания в QRP-категорията и мн. пъти – др. призови места (пълният списък на постиженията му надхвърля целите на статията). Член на мн. чуждестр. дружества и клубове. LZ1FJ

LZ2-G-192 Илиян Корназов, гр. Севлиево, по-късно LZ2XE.

LZ2-H-1 Б. Николов, Русе. В съавторство с LZ2-H-24 описва подобрена конструкция на прост авт. ключ, РТ 3/1964.

LZ2-H-24 П. (вероятно Петко) Данев, Русе. Вероятно в неопределен период живее във Варна, където представя експонати на Градската радиоизложба, 1963. В съавторство с LZ2-H-1 описва подобрена конструкция на прост авт. ключ, РТ 3/1964.

LZ2-H-57 Първо място SWL в LZ КВ шампионат 1973 г.

LZ2-H-123 – това е вторият издаден сл. номер на този радиолюбител. (Името му и инициалът на откритата му по-късно р/станция засега неизвестни.) По-късно се изявява като активен оператор, DX-man, състезател HF,VHF, телеграфия, радиомногобой и като конструктор. Към 2015 г. предимно констр. дейност, но се включва и в някои контести. (Само тези данни ми бяха изпратени от LZ2-H-123.)

LZ2-I-36 Милчо Йовчев, с. Попина, обл. Силистра. Първо място SWL в УКВ-шампионата 1984 г. Вероятно по-късно той е LZ2ZD в Русе.

LZ2-K-11 от Разград. От 1960 до прибл. 1970-72 г. участва в КВ състезания.

LZ2-K-29 Първо място SWL в КВ шампионат – 1966 г.

LZ2-K-36 Стоян Терзиев, Разград. Участва в CQ M-1971, в SPDX Contest 1972 по неизвестни причини е декласиран. Втори в Европа SWL в CQ-M Contest 1972. Диплом Р-10-Р. Участва в CQ-M 1973, 6-то място в света.

LZ2-K-117 Йордан Радков Янков, тогава в Разград. Дългогодишен SWL, по-късно LZ2UU. Голям брой първи и др. призови места в републ. и междунар. КВ и УКВ състезания. Далечни УКВ връзки. Нац. състезател по радиозасичане и радиомногобой, майстор на спорта. До дек. 2013 е в УС на БФРЛ. Повече от 10 години е радист на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън, като в една от годините е назначен и за кмет на базата. Добре би било, ако издаде мемоарна книга, с мн. фото- и др. илюстрации (карти, скици и рис. на др. антарктици, и пр.)

LZ2-K-249 С. Попова, Разград. Второ място SWL в КВ състезание „8 март”-1983.

LZ2-K-275 Росен Русев, вероятно от Разград. Трето място SWL в УКВ-шампионата 1984 г.

LZ2-K-280 Васил Василев, Разград.

LZ2-K-309 Ивелин Русев, Разград.

LZ2-K-430 Албена Стойкова, Разград.

LZ2-L-1 Пенчо Иванов Пенчев, SK (1933-29.06.2013, Шумен), Коларовград (Шумен), LZ2AC. Участва като SWL в КВ-състезания. През 1950-те години е викан в МВР-Шумен за обяснения защо е правил радиовръзки със Зап. Германия. Учи в София, в БУЗЕМА. Оператор, уважаван състезател по радиотелеграфия, КВ и „Л.л”, призови места и в трите спорта.

LZ2-L-92 Захари Захариев, Шумен. Участва като слуш. в КВ състезания. Диплом SDS, 1965 г., и др. Първо място SWL в Първия републ. шампионат, февр. 1966 г. Вероятно той по-късно е LZ2EE. По едно и също време с LZ1TQ, А. Стефанов, въвеждат в България телевизията с бавна развивка (SSTV).

LZ2-L-202 Владимир Радев Радев, Шумен, по-късно в София, LZ1OT. Дългогодишен сътрудник на БФРЛ, помощник, по-късно отг. на QSL-бюрото (QSL-manager) на БФРЛ. Звукорежисьор в БНТ.

LZ2-L-204 Антон Василев, Шумен. RX Home made, дипол.

LZ2-L-210 Стефан Киров Димитров, с. Вълнари, обл. Шумен, LZ2SC. КВ/УКВ-състезател, конструктор. Майстор на спорта КВ, в списъка на 10-те най-добри радиоспортисти за 1984 г.

LZ2-L-212 М. Даскалова, Шумен. SWL в КВ състезание „8 март”-1983.

LZ2-L-272 Т. Чанев, Шумен. Първо място SWL в Републ. първенство на телефония, 1983 г. Първо място SWL в Републ. първенство на телеграфия, 1983 г.

LZ2-L-??? Златан Милков Димитров, Шумен, LZ4ZD. Един от администраторите на сайта на БФРЛ. Поддържа радиофар. Инициатор и създател на първия в България скаутски радиоклуб, LZ2KSC, Шумен, с което след повече от 23-годишно прекъсване официално възражда радиолюбителското обучение на деца, юноши и младежи (неофициално на няколко др. места има обучение, но предимно по „Лов на лисици”).

LZ2-L-717 Силвия Караланова, Шумен. Участва като SWL в Републ. КВ състезание „8 МАРТ”, 1984 г. – трето място.

LZ2-M-81 Савко (или Славко) Димитров, Омуртаг (по-късно той е LZ1UK в Пловдив). Трето място SWL в УКВ състезание „Ден на радиото”, 1984; първо място в УКВ „Освобождението на България”, 1984.

LZ2-N-5 Христо Кръстев Янев, Варна, LZ2HK. Дългогодишен радиолюбител, състезател-ветеран, измежду първите членове на LZ2KST, призови места в състезания КВ (първи SWL в Републ. шамп., 1964 и др.) и „Лов на лисици”. Главният съдействащ за спешното изпращане на две пратки (със самолет и с кораб) с лекарството „Нивалин” на италиански радиолюбител. Майстор на спорта, инициатор и създател на радиоклуба при Кораборемонтния завод във Варна, LZ2KKZ. Пример, достоен за подражание.

LZ2-N-? Тотю Цанков, Варна, LZ2FM. Активен състезател КВ и „Лов на лисици” (първо място на 144 MHz, 1960 г., и др.). Сн. в РТ 6/1960. Сътрудник на списанието.

LZ2-N-68 Николай Киров. В сп. РТЕ 6/1986 обяснява системата SINPO, използвана от ВС-слушателите.

LZ2-N-105 Участва в LZDX Contest 1969.

LZ2-N-172 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-N-237 Стефан Христов, Провадия. Трети SWL в CW шампионата 1984 г.

LZ2-N-241 Вероятно от Провадия. Около 1986 отпечатват обща QSL с LZ2KPD, LZ2AB и още 6 работещи в ефира станции. Към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-N-355 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-N-360 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-N-782 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-N-789 Иван Тодоров. Първо място в КВ LZ шамп. 1991, телеграфия.

LZ2-N-805 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-O-65 Кръстю Андонов (тогава Добрев) Кръстев, Провадия, LZ2AB. В лиценза му за слушател буквата О е изписана като пресечена 0 (нула), поради бюрократични неразбории. Оператор и конструктор, КВ и предимно УКВ. Призови места в КВ и УКВ състезания, далечни УКВ връзки, мн. експерименти с апаратури и антени. През 1987 е в групата 10 най-добри радиоспортисти на 40-летието (1947-87). Сн. (в група) в РТЕ 2/1985, 10/1989 г.

LZ2-?-?? Константин Георгиев, Варна.

LZ2-O-105 Живко Милков Славчев, Провадия, LZ2VS.

LZ2-O-106 Младен Стоядинов Виячев, Провадия, LZ2RV.

LZ2-P-3 Петко Петков, Толбухин (дн. Добрич). SWL в Републ. УКВ-шампионат 1983 г., второ място SWL в УКВ състезание „Ден на Радиото”-1983 г. Първо място SWL в Републиканския УКВ-маратон (август – юли) 1983 г., първо място в Републ. телегр. шампионат 1984, трето място във „Васил Левски”-1984 г.

LZ2-P-9 Росен Иванов Мандраджиев (SK 2013 г.), Толбухин (Добрич). Диплом SDS, 1963 г. Второ място SWL в КВ шампионат – 1966 г. По-късно е LZ2NA в Добрич.

LZ2-P-42 Христо Тошев Христов, Генерал Тошево. Диплом SDS, 1964 г.

LZ2-P-43 Слушател с дипломи за участие в КВ-състезания.

LZ2-P-73 Първо място SWL в CQ M-1984 г., участва SWL и в CQ M-1986.

LZ2-P-108 Марчо Марков, Добрич. Второ място в КВ LZ шамп. 1991, телеграфия.

LZ2-P-118 Участвал в PACC-1987 г.

LZ2-P-139 Пламен Козарев, Балчик. Втори места SWL в УКВ състезание „Ден на радиото”, 1984 и в УКВ-шампионата 1984 г.

LZ2-P-140 Йорданка Козарева, Балчик. Второ място SWL в Републ. КВ състезание „8 МАРТ”, 1984 г.

LZ2-P-196 Любомир Добрев Славов, Балчик, LZ2LDS, LZ6AJ. Активна SWL дейност, слуша с Р-311. Призови места във вътр. и междунар., КВ и УКВ състезания като SWL. По-късно като оператор-състезател също има постижения и награди. Към 2012 работи в Белгия, в състезателния ефир като OR2F и с др. белг. инициали. Професионална дейност – научни разработки, приложна математика, като автор е известен с името Leo Slavov.

LZ2-P-274 – към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване.

LZ2-P-278 Боян Манев Митев, Балчик, LZ2SX. КВ-състезател, интерес към софтуер за КВ-състезания. Участвал като SWL в PACC-1987 г.

LZ2-P-306 Венелин Алексиев. Към 2010 г. търсен от QSL-бюрото за получаване. Участва в първия LZ SWL Contest, 2015 г.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Непояснени съкращения и думи: БНР – Българско национално радио; БНТ – Българска национална телевизия; БУЗЕМА – Българско училище за земеделски и електрически машини и агрегати; ВХТИ – Висш химико-технологически институт; д.т.н. – доктор на техническите науки; МК – списание „Млад конструктор”; ок. – около; ОЛ – Обща лицензия; СДС (SDS) – „Слушал Демократичните Страни” (бълг. диплома, издавана само на слушатели; вече не се издава); СТЗ – Силнотоков завод; ст.н.с. – старши научен сътрудник; ТСЕ –Техникум по слаботокова електротехника; УС - Управителен съвет; УТР - Училище за трудови резерви; ХТМУ – Химикотехнологичен и металургичен университет.

VI. НОВИ РАДИОЛЮБИТЕЛИ-СЛУШАТЕЛИ СЛЕД КОРЕКЦИЯТА НА ОЛ 207 ПРЕЗ 2004 Г. – „ТРЕТАТА СИСТЕМА”

В радиолюбителското пространство има най-малко 3 (три) версии по „изгубването” на списъците на слушателските опознавателни знаци. Няма да ги разглеждам, но личното ми мнение е, че подозренията срещу дотогавашния (и последен) началник на ЦРК са най-неоснователната и погрешна версия. Никой началник не е харесван от всички, но той беше мн. добър служител, стриктен във всичко служебно (колкото и неприятно да е било то на някои от подчинените му). Един радиолюбител, при това завършил „История” в Соф. университет, където от първия до последния курс на студентите се вдъхва уважение към документа! Аз виждам „изгубването” по-скоро в ДКД, където точно през 1992 г. имаше страх от съкращения, леко зашеметяване, изхвърляха се мн. неща. Но, повтарям, такова е лично ми мнение. Не сме съдници, и безапелационният тон на някои, смятащи се за такива, не ми е приятен. Към 1992-93 г., имайки наета пощ. кутия в Центр. поща, 1 – 2 пъти седмично минавах покрай ДКД, и лично виждах колко архив се изхвърляше, за радост на събиращите вторични суровини. Третата система е предложена от БФРЛ, на проведена на 23 април 2004 в София среща на БФРЛ (М. Миланов, П. Данев и Б. Хаджийски) със служители на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В КРС няма информация в кой окръг кой е последният разрешен слушателски номер. Такава информация няма и БФРЛ. Ето защо новите слушателски знаци се състоят от буквите LZ, една цифра (четна за Сев. Б-я, нечетна за Юж. Б-я), тире и пореден номер, започвайки от 001. Личните слушателски знаци, издадени до влизането в сила на корекциите на ОЛ 207 (29.07.2004) запазват валидността си. Но преди това нещата са се развивали по съвсем друг начин.

VI.1. ПРЕДИСТОРИЯ

До днешно време (2012 г.) радиолюбителството в България е имало 1 неорганизиран (до 1947 г.) и 6 (шест) организирани периода: НССТ (1947-51), ДОСО (1951-68), ДКМС (1968-77), ОВТПН (1977-82), ОСО (1982-30 апр. 1992, ликвидация), БФРЛ (1992 –продължава). За БФРЛ веднага уточнявам, че формално съществува от прибл. 1968 г., но спирането на държ. пари за нея е през 1992, след което тя поема пътя на търсене на средства от частни спонсори, трохи от самоиздръжка, по-късно от подхвърляни и суми от МФВС с цената на документалното и фактическото и превръщане в една почти изцяло спортна Федерация, в която (въпреки първоначалните обещания и прогнози) редовите радиолюбители са с най-ниския възможен приоритет. Във всичките предшестващи организации, подготвящи моделисти, парашутисти, летци, стрелци (обикновени, картечари и снайперисти), кадри по морските дисциплини (плувци, гребци, капитани на малкотонажни съдове, леководолази) и др., радиолюбителите също не са приоритет. Във всички тези структури най-ниските, редови радиолюбителски степени (слушатели – писмена молба и радиолюбители кл. С - изпит) и документите за тях са били давани от Радиоклубовете, докато изпитите за кл. В и А са провеждани с участие на представители на Мин. на съобщенията, и документите за квалификация са издавани само от това министерство (през годините също сменило няколко пъти името си). Според мен част от по-висшестоящите ръководители в тия структури (в които са и радиолюбителите), така и не успяват да разберат изцяло радиолюбителството. Машината се движи в правилната посока, но тромаво, понякога трябва търпеливо да се обяснява какво точно се иска. И точно когато вече доста неща са разбрани и усвоени, организацията-шеф се сменя от друга организация-шапка. А на 30.04.1992 и последната шапка е закрита и започва периода на падението.

VI.2 ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ТОПКАТА ПРЕЗ 1996 г.

Към 1995 г. на някои радиолюбители, вкл. на имащите известно влияние Р. Гайдарджиев, LZ1UF и Р. Гечев, LZ1MS идва идея, породена от новите обстоятелства (Европ. изисквания за хармонизиране на документи-CEPT и безпаричието) – изпитите за всички радиолюбителски класове да се провеждат чрез съотв. по трудност тест само от Комитета по пощи и далекосъобщения, КПД, който поема и разноските по изпитите (в София и в провинцията) и по новите квалификационни документи. Идеята не е лоша – уреждат се „с един удар” най-малко 2 проблема в момент, в който БФРЛ трудно намира средства за минимална заплата на единствения щатен служител – секретар, и е принудена да се мести от един на др. адрес по същата причина. (Предполага се, че КПД, институция с опит и традиции, безукорно ще свърши необходимото.) Тези нови положения влизат в сила с НАРЕДБА 1 на КПД от 31 юли 1996 г. (Тя отменя НАРЕДБА № 2/1976 г. на Министерството на информацията и съобщенията, валидна от април 1976 до 31 юли 1996 г. вкл.) С нея се въвежда още един клас D, само за начинаещи УКВ любители-радиотелефонисти (тук явно се цели масовост), във всички дотогавашни класове се премахва квалификацията радиолюбител-конструктор (което не е добре). Писмените молби-заявления за определяне на слушателски знак също се подават и уреждат в КПД (в Комисията по радиосъобщенията, КРС). В периода 01.08.1996 - 30.07.2004 промяна в конфигурацията на слушателския знак няма - оформянето остава такова, каквото е (по втората с-ма), само в някои области се добавят нови букви. ОБЛАСТИ ЮЖНА ЗОНА: София-град: LZ!-A, S, Z-пор. номер; София-област: LZ1-B, R-п. ном.; Кюстендил: LZ1-C-; Перник: LZ1-D-; Пловдив: LZ1-E, F, J, Q-; Пазарджик: LZ1-G, Т-; Смолянска: LZ1-H-; Старозагорска: LZ1-I, U- ; Сливен: LZ1-K, X-; Ямбол: LZ1-L-; Бургас: LZ1-M, Y-; Благоевград: LZ1-N, W-; Хасково: LZ1-O, V-; Кърджали: LZ1-P-; СЕВЕРНА ЗОНА: Враца: LZ2-A, R- ; Монтана: LZ2-B, S-; Видин: LZ2-C, O-; Плевен: LZ2-D, W-; Ловеч: LZ2-E, V-; Велико Търново: LZ2-F, X-; Габрово: LZ2-G-; Русе: LZ2-H, Y-; Силистра: LZ2-I-; Разград: LZ2-K, U-; Шумен: LZ2-L, J-; Търговище: LZ2-M, T-; Варна: LZ2-N, Q-; Добрич: LZ2-P, Z-. Особеност: В област Варна до 1996 освен буквата N, на бившия Варна-окръг е давана буквата O, така че слушатели с номер от вида LZ2-O-пореден номер е възможно след 1996 до 29.07.2004 да има и в област Видин, и в област Варна. (Това е един от чиновническите фалове, който при повече внимание би могъл да се избегне.) Дадените им тогава номера са валидни и сега. Междувременно продължава положението радиолюбителите да са ничий приоритет. Реализацията на горната идея започва мудно, и при първите изпити за класове е свързана с комични положения. На чиновниците (сменят се няколко, занимаващи се с радиолюбителите) от ДКД-КПД-КРС не им е лесно..., с всяка политическа промяна започва да се разклаща Дамоклевият меч на преструктурирането с възможно съкращение на щата, а тука - разни ми ти тестове, а сега пък ми се мъкне някакъв и иска да става слушател.

Някои съкращения: CEPT, фр. Conférence européenne des administrations des postes et des télécommunications. – Европейска комисия (конференция) по пощи и далекосъобщения; ДКМС – Димитровски комунистически младежки съюз; ОВТПН – Организация за военно-техническа подготовка на населението; МФВС - Министерство за физическо възпитание и спорт; ОЛ – Обща лицензия; ОСО – Организация за съдействие на отбраната

VI.3 УСТАНОВЕНИ РАДИОЛЮБИТЕЛИ-СЛУШАТЕЛИ, РЕГИСТРИРАНИ СЛЕД 29.07.2004 (ПО ТРЕТАТА СИСТЕМА)

Възможно е първите номера по тази с-ма да са давани не след формалното влизане в сила на корекциите в ОЛ, а след фактическото решение за промяна на структурата на слуш. номера (т.е. в прериода май – 29.07.2004).

LZ1-001 Валентина Петрова Ангелова

LZ1-002 Виктор Владимиров Апостолов

LZ1-003 Бианка Димитрова Радева

LZ1-004 Георги Емануилов Банков

LZ1-005 Роза Стоилова Жотева

LZ1-006 Мартин Яворов Савов

LZ1-007 Димитър Дойчев Димитров

LZ1-008 Цветан Николаев Барухчиев

LZ1-009 Георги Иванов Божиков

LZ1-010 Костадинка Пенкова Яръмова

LZ1-011 Мирослав Златков Нанков

и т.н.

- - - - - - - - - -

LZ2-001 Виолетка Георгиева Драганова

LZ2-002 Мария Стефанова Гецова

LZ2-003

LZ2-004 Георги Петев Банков, Троян, LZ2GPB. Интерес към историята на р.л. движение, КВ (вкл. ВС-диексинг), изследване на радиосмущенията в Б-я и борбата с причинителите им, и др.

LZ2-005 Тодор Събев Тодоров, Балчик. Към апр. 2013 е 11-годишен. Участва в КВ-телеграфни състезания от радиоклуба в Балчик, LZ2KSB.

LZ2-006 Митко Методиев Димитров

LZ2-007 Емил Енчев Милев

LZ2-008 Александър Владимиров Недялков

LZ2-009 Борислав Марианов Борисов

LZ2-010 Тимур Сезен Фехми, член на радиоклуба в Балчик, участва в КВ-телеграфни състезания.

и т.н.

- - - - - - - - - -

До авг. 2014 няма данни за разрешените слушателски знаци от този вид нито в сайта на КРС, нито в БФРЛ, почти не намерих информация и по частен път. КРС има публични регистри, публикувани на нейния сайт, вкл. и Публичен регистър на радиолюбителите – физически лица и тяхните опознавателни знаци, и отделно – на юридическите лица и опознавателни знаци на тяхните клубове, рипитри и др. Посочено е, че адрес се публикува след изрично съгласие на радиолюбителя. Всички тия хора и фирми имат радиостанции, потенциално имащи възможност при неспазване на Техническите изисквания да причинят някому смущения или др. вреда. Има само един случай на физическо лице (жена) с любителска радиостанция, отказало да публикуват адреса му в Публичния регистър. Ние обаче не правим някакъв слущателски Call Book, там, а не тук е мястото за адреси. Неизбежно стигаме до въпроса: Защо в сайта на КРС няма Публичен регистър на разрешените слушателски номера, та макар и само на тези от новия вид? Тези хора не излъчват в ефира, не са опасни, а ако някой не иска да бъде публикуван адреса му, с едно изречение ще посочи това в молбата-заявление. Е, най-добрият вариант е да има стандартна молба-заявление за слуш. номер, но да не претоварваме КРС, грижа за човека преди всичко. Човекът-служител, способен да направи и невероятното – това звучи гордо! (Вж някои чиновнически примери за „невероятното” в написаното дотук.) При направените проучвания се оказа, че трябва специално писмо от БФРЛ до КРС, и тогава може би ще пратят списък на новите слушатели до БФРЛ. Това разбира се предполага, че може би БФРЛ ще публикува списъка на българските радиолюбители-слушатели в сайта си, без пълния адрес, само населеното място. Само че вместо да чакаме да стане всичко това (ако въобще стане), да постъпим така: 1) На имейл адреса modmil@abv.bg ми пращате данни, каквито намерите за добре, за нови, най-нови, стари, среднонови (те са и средностари) български слушатели, аз ги слагам в приетия при публикации вид. 2) Който намери за по-добре, може да пише и във Форума. (През ноември 2012 беше получено писмо от КРС, че "няма правни основания" за публикуване списък на българските слушатели в Публичния регистър на КРС. Мнението ми е, че това е типичен пример как бюрокрацията тръгва по пътя на избягване дори на малкото труд, необходим в случая. И правно основание има, защото слушателският знак е опознавателен знак, и точно в списъка на опознавателните знаци (които биват повиквателни и слушателски) влиза в съответния раздел на "Техническите изисквания". Да не говорим, че пак там е казано за "равнопоставеност" и т.н. Слушателят няма как да бъде разпознат, освен чрез своя слушателски опознавателен знак. БФРЛ не трябва да се примирява с този формален и неправилен отговор, а едно от предложенията, които се набелязват за следващата работна среща с КРС, трябва да бъде за Регистър на българските радиолюбители-слушатели! Иначе ще продължава положението заелите достойно, призово място в международни състезания да бъдат прочитани в бюлетина на БФРЛ само като слушателски номер. А кой е Човекът, заел това място, къде е мисълта за него, уважението към него?) Това е без ограничение във времето – няма едногодишен или по-голям срок. Това беше и главната ми идея – да се попълват тия „бели полета” (взаимстван мн. удачен израз от Анг. Гугов, LZ1CY), иначе всичко ще бъде забравено, ще бъде без своята история. Ако ние самите не напишем нещо по тая тема, няма кой – много е изгубено, друго след време ще бъде забравено. А виждаме какви хубави и полезни за Отечеството хора са били някога и радиолюбители-слушатели (за И. В. Марангозов – от „групата 51”! – ограничих текста, тъй като статията взе да става прекалено дълга, иначе само за него може да се напише отделна статия). При това липсва още много информация. Не трябва да сме и крайни оптимисти - освен на предшестващите организации, начинаещия и редовия радиолюбител никак не са приоритет и на сегашната спортна БФРЛ ... Впрочем в някои са били заради плана по-необходими, отколкото сега. (През август 2014 най-после КРС започна да публикува в Публичния регистър новоиздаваните опознавателните слушателски знаци - само по "третата" система.)

VII. СЛУШАТЕЛИ ИЛИ НАБЛЮДАТЕЛИ? ЕДНА ОСОБЕНА И ОЩЕ ДВЕ МАЛКИ ГРУПИ СЛУШАТЕЛИ

Преди да продължа, да кажа на читателите, че неизбежно трябва да включвам и запомнени от мен неща, и разказано ми от др. хора. Далеч съм от някаква що-годе литературна квалификация, но аз по този начин мога да изложа нещата. Затова в края на първия откъс, обръщайки се към администрацията на сайта употребих израза „ако приемате материала”. Има вече лека неприязън, а по-надолу в текста, ако искам да съм обективен, ще трябва да влезна в „опасни води”. Ако ще триете, молбата ми е предварително да ме уведомите да не се хабя и да си губя времето, а да си тръгна аз по по-приятния път на порока. „Тя се казваше Хортензия ...”

VII.1 СЛУШАТЕЛ ИЛИ НАБЛЮДАТЕЛ?

Първоначалното значение на термина слушател, SWL е радиолюбител, който извършва слушателска дейност (наблюдения) на къси вълни (КВ). Названието е съкр. от англ. Short Wave Listener. Тъй като бързо се укоренява, т.е. „получава гражданственост”, макар че буквално означава късовълнов слушател, след това се употребява и при слушане на УКВ и СВЧ, и при любителския радиотелетайп. Още от 1950-те години и в нашето списание „Радио” се правят опити думата „слушател” да бъде заменена с „наблюдател”, но някак си не се получава. Същото е положението и в чуждата радиолитература. По-късно, когато се правят зрителни наблюдения на SSTV, на панорама на диапазона, на КВ, УКВ и спътниково пакетно радио, на „водопади” при др. видове цифрови радиовръзки, неизкоренимият термин „слушател” си остава. Всеки ще разбере, ако се каже или напише както слушател, така и наблюдател, но даже и при някои цифрови радиолюбителски състезания организаторите включват група участници SWLs, класацията им е отделна.

VII.2 BC-СЛУШАТЕЛИ

БИ-СИ слушателят е радиолюбител, провеждащ наблюдения за чувемостта на радиоразпръсквателни (концертни) станции. Той може и да не е лицензиран с личен слушателски знак (номер). Изпраща резултатите от наблюденията си до чутите радиостанции, от които получава съотв. документ (картичка или др.), често и брошури, разписания на предавания и др. Оценките за сила, разбираемост, модулация, фадинг и др. са по система SINPFEMO, по-късно заменена от по-кратката с-ма SINPO, различна от RST/RSM системата на слушателите на любителските обхвати. В с-мата SINPO S е силата на сигнала (0 – 5; 0 - няма сигнал, местната радиостанция се приема за 5), I - смущения от др. станции, 0-5 (с думи се описва от кои именно), N - атмосферни смущения (0 - 5; промишлените, битовите и транспортните не се включват), P - фадинг (0 - 5), O - обща оценка (0 - 5). Поради характера на тази дейност, независимо дали има слуш. номер или не, BC-слушателят не може да ползва QSL-бюрата, а води кореспонденцията си директно (подчертавам това, защото е важно за по-точното разбиране по-нататък). И SWLs, и BC–слушателите се интересуват най-вече от редки и далечни (DX) радиостанции, но SWL-„ловецът” на такива станции е DX-man (диексмен), а при ВС е DX-er (диексер). В СССР DX-eрите се наричат диексисты и практически от лятото на 1937 до средата на 1989 г., а формално до 1990 г. (когато е Първата конференция на DX-истите) са били напълно нелегални. Странно изглежда, но до пролетта ня 1937 диексистите в СССР не са били преследвани. Главният редактор на сп. „Радиофронт” (предшественик на познатото ни съв. и руско сп. Радио) С. П. Чумаков е бил голям любител на БИ-СИ диексинга. Той е съставял и публикувал ежегодно справочници „Путеводитель по эфиру”, поощрявал е публикации в списанието на схемни и др. подобрения на радиоприемници с цел далечно BC-приемане. Автор е на книгата за начинаещи радиолюбители „Путь в радио”, Москва, 1936 г., и др. Самият той есперантист, публикува списък на радиостанциите, предаващи на Есперанто. През пролетта на 1937 по донос на колега (или колеги?) е арестуван от органите на НКВД, в обвинението му фигурират фрази като „слуга на международния фашизъм и световния империализъм”, „подтикване на съветски граждани към слушане на подривна радиопропаганда” , налудничавата, недостойна за съд фраза „гитлеро-британская разведка”, „прахосване на народно имушество” – последното е заради това, че съдейства бракувани радиоприемници да не бъдът натрошени, а дадени с документ на доказани радиолюбители ... След 1937 г. няма никаква информация за съдбата му. Не след дълго почти всички индивидуални любителски радиостанции преустановяват дейността си, под строг контрол работят само някои от колективните станции. Езикът Есперанто е обявен за език на шпионите и лакеите на империализма ...

В България още през 1950-те години, макар и рядко, се публикуват списъци на разпръсквателни радиостанции, честотите им, някои местоположения и държави, от които излъчват. У нас разликата между обикновените радиолюбители (вече не слушатели, а оператори на клубни и лични станции) и любителите на ВС е, че обикн. радиолюбители има привиквани в МВР, има закривани, има с домашен обиск, има временно арестувани, но няма осъдени на затвор за радиолюбителска дейност. Д. Грозев, LZ1BZ (SK) ми разказа как през 50-те години двама или трима радиолюбители викали на банда CQ Schtutgart, CQ Schtutgart, и ... хоп, се озовали в ареста. И то на връх Нова година ... Точно след 3 денонощия ги пуснали, изглежда такъв е бил тогава законът. Д. Драчев, LZ1BC (SK) ми разказа как веднъж у тях се звъни, и трима души със стоманено-сиви погледи му предявили заповед за обиск, викнали свидетели и започнали тършуването. Особено наблягали на предавателя и приемниците, за всеки апарат записвали откъде го има и т.н. Какво се оказало? Негови колеги-офицери написали донос, че е изнесъл апаратури от военното поделение ... Но той за нещо имал документ, за друго потвърдили от градския клуб, че те са му го дали за временно ползване, така че и на него му се разминало. Някъде към 1963 г. Филип, студент и оператор на LZ1KSF вика всички на телефония (тогава АМ) CQ CQ Лондон Занзибар уан Кинг Сиера Фокстрот, и отведнъж в помещението се появяват МВР-йци: "Не ти стига Лондон, ами и Кинг, и Занзибар, а? Ела тука, че ни трябваш!" И ето ти пак разправии и неприятности. Аз самият съм стигал до домашен обиск, но случаят беше по-особен. Операторът и отличен конструктор Jan (Ян – Иван Тонев, LZ1JW (SK) беше направил мн. добро дело – втория в Б-я трансивър тип AQ и с този трансивър правехме връзки в LZ1KAA (Чав, LZ1AQ държеше апаратът да се пробва не в „щадящ режим”, а в реални клубни условия, също и в контести). Но след доста време трансивърчето изчезна. Милицията тръгна преди всичко по членовете на клуба. Аз самият също правех такъв трансивър, но често запъвах поради липса на части, а като разбрах, че кварцов филтър едва ли ще намеря скоро, го бях и позанемарил. Не съм бил в къщи, идва милиция и Милчо, LZ1RF, намират недовършения трансивър, но Милчо веднага им обяснил, че не е този на клуба, и майка ми се отървала само с лека уплаха. След това разбрах, че милицията е ходила и у Милчо, и даже у направилия трансивъра Иван Тонев, и у други от LZ1KAA, но така и не го намериха. Пазарът и криминогенната обстановка бяха съвсем близо до LZ1KAA. Към моя трансивър бях след този случай съвсем охладнял. След това обаче стана лек сблъсък между две бюрокрации – финансово-комсомолската и милиционерската. Не след дълго се оказа, че клубният трансивър се водел като основно средство на началника на клуба Ангел Евтимов (мн. свестен мъж), и финансовото му началство спешно го натискаше да представи трансивър. Същевременно от МВР изглежда не бяха приключили следствието, и някакъв документ не му бяха дали, а течеше ревизия. Та в крайна сметка подарих аз на Шефа (А. Евтимов) недовършения си (но иначе „хващащ окото”) трансивър да се отчете, а той ми показа 2-3 бракувани пр-ка Р-250 и 4-5 УС-9, избрах си един работещ УС-9 (ако вземех грамадния Р-250, нямаше да побера другата част от станцията на масата, а стаичката ми беше тясна за втора маса) и така завърши тоя случай. Всичко това обаче бяха „бели кахъри”.

При ВС-слушателите двама млади мъже (Румен Панков и Огнян Ченгелиев, посещаващи LZ1KSA) бяха осъдени не на 1 или 2, а на по 7 (седем) години затвор, при първоначално искане на прокурора 11 г. за Панков и 8 г. за Ченгелиев.

VII.1.1. БЪЛГАРСКОТО BC-СЛУШАТЕЛСТВО В МИНАЛОТО И В ПО-КЪСНИЯ ДИЕКСЕРСКИ ПЛАН

През август 1924 г. в една кафе-сладкарница, на бул. „Руски” в София е първата публична демонстрация на радиоприемане на концертни радиостанции; наблягало се е повече на музиката. Радиоприемникът е произведен във Франция. (Отделни опити са правени успешно и преди тази дата. На 25 септ. 1921 г. в Радиотелеграфната станция, зад гара София, е приет концерт от Радио Берлин, но са присъствали само царят и няколко високопоставени лица, и това едва ли може да се разглежда като широкопублична демонстрация.) Първите български радиолюбители след 1924 г. по характера на любителската им дейност са ВС-слушатели, а някои от тях и конструктори. Немалка част от тия хора са владеели по един, а някои и повече чужди езици. Някои от тях влизат в първата радиолюбителска организация у нас (Български радиоклуб, 05.06.1926 г., София), други – не. Изписвали са се техн. списания и брошури с практически указания от странство. И писателите Елин Пелин и Чавдар Мутафов (първият у нас представител на диаболизма), и проф. Асен Златаров, и композиторът и диригент Саша Попов (по-късно - професор), и др. българи не само са знаели от коя страна се държи поялника, но са изминавали същия път, който и след 2-3 десетилетия изминават всички радиолюбители, собственоръчно правещи приемници: детекторен, линеен, подобряване на антената, филтър на входа, суперхетеродин. Едни стигат само до подобрен линеен, но други – до подобрен суперхетеродинен радиоприемник и по-сложни антени. Разликата е само в тогавашната и по-късната терминология, в тогавашните (триоди) и по-късни електронни лампи и радиочасти. Всеки от непрекъснато увеличаващите се притежатели на радиоприемници е и неорганизиран BC-слушател, независимо дали осъзнава това или не. Но част от тия радиослушатели осъзнават, пращат писма до някоя чута от тях разпръсквателна станция, дават оценки на радиоприемането, в кои часове и на колко метра се чува най-добре, всичко това не по непознатата им ВС-система SINPFEMO, а описателно.

След 1944 г. в България един от малкото споменати в по-късния печат (вж „LZ73”, 1/1993, с. 44, 45) ВС-слушатели е Карл Бакалски (от 1987 г. DG1MEU, същата година DL6MER), също неорганизиран, поради липса на BC-SWL организация. Към 1944 г. – с детекторен, 1945 – лампов 0-V-1, след няколко години – суперхетеродин 4+1. В таванската му стая на ул. „Шар планина” 55 в София се събира „тайфа” юноши и младежи, чиято идеологическа девственост може да бъде нарушена от чуждопоклонничество и подривна радиопропагандна дейност. (Реално тия млади хора най-вече са слушали музика, имало е и някои с конструкторска жилка и са споделяли техническия си скромен опит.) Част от тях, и други, с които после се запознава, стават радиолюбители в по-широк смисъл, напр. Александър Велков макар и късно получава лиценз LZ3AL. Но К. Бакалски няма никакъв шанс – роден е в Париж, майка му е от Зап. Германия, донасят за него, че искал да замине за Африка (а къде може да отива такъв съмнителен тип, освен в Чуждестранния легион!), активно слуша чужди радиостанции. Въпреки че взима изпита за операторския кл. С, лиценз той не получава. И към 1967, направил обща преценка на изживяното и професионалните си възможности в Б-я, емигрира във Федерална Република Германия.

През цялото това време в повечето чужди страни ВС-слушателството е организирано, популяризира се и успешно се развива. Изграждат се BC DX-клубове, печатат се вече не само годишни, но и по-чести периодични бюлетини с подробности като промяна на мощности, на музикални фрази-имена на радиостанции, на честоти и др. Доста по-късно се появяват техн. статии за точно, цифрово отчитане на честотата – един от проблемите на ВС-слушането. Увеличава се и броят на неидентифицираните радиостанции, това довежда до 4 нови ВС-направления:

1) Слушане и определяне на т. нар. „радиопирати” – най-често частни лица, направили доколкото могат някакъв нискомощен предавател и излъчващи (най-често с амплитудна модулация) предимно музика, съвсем малко – говор, без каквото и да било разрешение, и без да внимават на каква честота излъчват, стига да ги чуват в рамките на населеното място „тяхните” радиослушатели. Др. вид са мощните пиратски музикални станции – само музика и реклами, без скъпия на Запад лиценз за излъчване.

2) Разпръсквателни мощни радиостанции, които не се обявяват в ефира, предават на най-различни езици. В дълъг период има такива и в Б-я.

3) Радиостанции, които съзнателно и преднамерено заглушават други радиостанции. Първоначално се заглушават само някои вражески капиталистически станции, но настъпват времена, когато социалистически държави заглушават соц. държави. България заглушава Албания и Китай (едновременно и СССР ги заглушава), а Албания заглушава Китай. Всичко това донякъде обяснява дългия живот на неевтината жична радиофикация в СССР и у нас.

4) По-късно се появяват т. нар. „номерни станции”, др. тяхно название е „Енигма” stations. Те изглежда действително се използват за връзка с агентурни мрежи. Няма да ги разглеждам подробно, това е за др. статия. И най-незначителните постъпили от ВС-слушатели информации за горните четири вида станции се отразяват в периодичните BC-бюлетини.

В България първият списък, само на някои радиостанции на СССР и соц. страни, на средни вълни, които се слушат у нас, се появява в сп. Радио 4/1954 г. Дадени са и градовете, при които са тези радиостанции. Следващият списък, на КВ радиостанции, работещи в обхвата 5780 kHz-26 MHz, се появява в бр. 4/1956 г. („Полекичка, спокойничко”, както казваше по различни поводи Милослав Печев, „Печо”, редактор в списанието, в по-късни години лектор по тв техника и чл. на LZ1KAA, откъдето го познавам, завършил „Японска филология” в СУ). Последен излиза (в бр.6/1956) списъкът на радиостанциите, подходящи за нощно слушане, 2240 - 5740 kHz. (Този списък е обявен като списък на радиостанции в диапазона 150-52 метра, т.е. губи се участъка 150-133,8 м и остава неясно какви станции е имало там през 1956 г.) През 1957 в бр. 5 на сп. Радио излиза разширен списък на радиостанциите на ДВ и СВ, посочват се и нарушителите на Копенхагенския честотен план-1950 г. (ние и СССР не сме нарушители.) Няма как, в доста държави хората вече гледат телевизия, редно си е да се публикуват и тези списъци. През 50-те години най-много се слушат BBC и „Гласът на Америка”. В СССР в песенния фолклор се появява частушката «Есть обычай на Руси – ночью слушать „Би-би-си“. Благодушието бързо свършва – през окт.-ноември 1956 са Унгарските събития, загиват няколко хиляди човека (вкл. 600 съв. военослужащи), 200 000 унгарци емигрират, голяма част от тях в Зап. Германия и Австрия. Слушателите търсят най-много Дойче Велле, а Вл. Висоцки съчинява песента, в която частникът-стоматолог

„Вон дантист-надомник Рудик, у него приемник „Грюндиг“.

Он его ночами крутит, ловит, контра, ФРГ!»

Но до края на 1959 г. в бълг. източници няма никаква информация за бълг. или др. ВС-слушателство, все едно че го няма, и такива хора няма. (Поради големия обем преглеждана литература все още не съм уточнил кога за пръв път се появяват разяснения за ВС-слушателството. Има още много материал за преглеждане. Засега е точно известно, че LZ2-N-68, Николай Киров, в сп. РТЕ 6/1986 обяснява системата SINPO, използвана от ВС-слушателите, но съвсем кратко. Предполагам, че материалът му е бил по-голям, но са го орязали в редакцията.)

Един от нашите, български парадокси е публикуването в бълг. сп. Радио 7/1956, в рубриката „Вести от цял свят” на кратко съобщение. „Институтът по радиоелектроника и електротехника при АН на СССР е публикувало в съв. сп. Радио призив „Към всички, които се занимават с приемане на далечни тв програми, да му съобщават за приемането на тв програми от тв предаватели, отдалечени на разстояние повече от1000 км.” т.е. ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ ВЕЧЕ МОЖЕ! През 1955 в света са работили 582 тв предаватели и е приемано с над 45 млн. тв приемника. След 1956 бавно, предпазливо и рядко в радиосписанието се появяват съобщения за далечно приемане на телевизионни предаватели. Но за ВС-слушателство – нито ред. Съответните органи вече имат техн. обезпеченост, и в бр. 2/1958 е отпечатан „Списък на част от късовълновите станции с данни за времето, в което те се приемат най-добре”. Има и ВВС, и р/ст РИАС, която при вълненията в ГДР през 1953 е „лакей на реставраторите на фашизма”. В същата кн. е и статията „Клеветниците и провокаторите на работа”, прев. от румънски, а на с. 63 в същата кн. четем: „ВВС-Лондон оповестява, че програмите му на чужди езици костват към 1300 лв. за минута. Ето какво се харчи за пропаганда срещу лагера на мира и демокрацията!”

Фалове се правят и от двете страни на завесата. През 1957, след пускането от СССР на първия спътник, Радио Ватикана излиза с апел към държ. секретар Джон Фостър Дълес с въоръжена сила „да защити Всевишния от богохулниците!”. Добре че в САЩ прагматизмът доминира ... И ВВС, и Свободна Европа, и др. подобни на тях радиостанции непрекъснато допускат фактологически грешки, което навява мисълта, че осведомителите им гледат повече как да вземат хонорара, и „карат през куп за грош”. В западната чужбина някои много ги е яд, че макар и бавно, България се справя, не купува всичко от тях, а вече сама си произвежда и машини, и лекарства, и текстил, и обувки, и мотокари и електрокари, и акумулатори, и радиостанции, и мн. др. неща, че образованието и медицинското обслужване са безплатни. Вестник – 2 ст., билет за трамвай – 2 ст., и т.н. (Сега някои хора с къса памет или невръстни по онова време споменават по 4 ст. за вестник или трамвай, но дълги години бяха по 2 ст., при средна месечна заплата 90-95 лв.!) Що се касае до храната, направо ни завиждаха, че нашите зеленчуци и плодове нямат тоя найлонов вкус, както тяхните. Твърдя категорично – през 1950-те и 1960-те години само който много го мързеше, не отиваше да си купи хляб, сирене и домати – за стотинки!

В тези идейни и финансови сблъсъци на двете грамадни системи (в едната водеща е идеологията, а в другата – алчната, безскрупулна жажда за печалби), съществуват и се развиват разни завеяни идеалисти, едни от които са ВС-слушателите. В сп. Funkamateur (ГДР) има рубрика BC-DX-Meeting, в която ежемесечно се публикуват кратки информации за разпръсквателните предаватели на различни държави, разписания за предаванията им на немски език и т.н. У нас това става по-изразено, когато родените 1948-49 г. завършват средно образование, някои от тях – техникуми. Такива са Огнян Ченгелиев, съученик на П. Данев-LZ1-A-317 от техникума „А.С. Попов”, Румен Панков (в началото повече се интересува от ВС-техниката), Стоян Ковачев, Иван Пенев, Христо Стрешков (към 2012 живее и работи в Казанлък). Тези радиолюбители изпращат отвреме-навреме извадки от слушателските си дневници до някой от периодично публикуваните ВС-бюлетини. Това има следния вид:

Time UTC; Frequency; Transmitter Site; Power; Azimuth; Target Area

0000-0500; 7440; Lviv; 600; 303; Northeastern America

0100-0600; 5830; Kharkiv; 100; 055; Russia

0600-0900; 7440; Kharkiv; 100; 290; Western Europe

За начинаещите ще внеса дефиницията за географския азимут – хоризонталният ъгъл в точката на стоене между северната посока на геогр. меридиан и посоката към точка от местността (приеманата радиостанция), измерен в посока на движението на часовниковата стрелка в ъглови градуси от 0 до 360. (Получава се добре известната полярна координатна система, като за полярна ос се приема горната половина на географския меридиан.) Предполагаемата територия, за която е предназначена радиоемисията е Target Area. В нередки случаи и азимутът, и облъчваната територия въобще не се пишат. Ето една извадка от дневника на самия Румен Панков, от по-късни години:

Румен Панков, София, Болгария / "open_dx" TWR B-08 /polnoe rasspisanie peredach na rus,ukr,belarus yaz/:

kHz Site UTC Days and Language(1=Monday,R=Russian ...)

864 ARM 1755-1825(Sat&Sun-1810) R

999 MDA 1830-1900 d U

2000-2015 1,2,7=R,3,4,5,6=U

2015-2030 1,2,7=R,3,4,5=U

2030-2100 2,3,4,5,7=R,6=U,1=B

1035 EST 0300-0500 & 1900-2100 R

1350 ARM 2001-2031 Friday R to Israel

1467 KGZ 1515-1545 (Sat from studio in Europe) daily in R

1545-1700 d R

7170&9495 1500-1600 (Mon to 1530 B) R

d=daily

via Ukraine Home Service in U

1845-1900 Mon & Sat ; 1910-1925 Wed

Каква техника са могли да имат нашите ВС-слушатели през 1960-те и началните от 1970-те години? Даже много да са преправили и усложнили своите приемници и антени (което едва ли е така), те не биха могли да имат нещо повече от любителски пеленгатори. Да ги определим като радиоприемни устр-ва за определяне на посоката към източника на радиоизлъчване, и да кажем, че биват търсещи (с последователно завъртане на теснодиаграмна антена) и „нетърсещи” (със спец антенна система и сложна електронна схема за сканиране. Такъв пеленгатор нашите ВС-слушатели по онова време не са могли да имат. Сегашният „нетърсещ” пеленгатор е комплекс от антенна система, пр-к и специализиран компютър.) Аз не бях близък приятел с Огнян и Румен, но все пак в LZ1KSA сме се виждали и говорили с единия десетина, а с втория 4-5 пъти и мога да кажа: Всички сетнешни приказки за чуждопоклонничество, преклонение пред западния начин на живот и подобни, са от лукаваго! Една дума в този смисъл не съм чул от тях. И облеклото им – скромно, Огнян със спортното яке, а Румен съвсем по народному – риза, сако и обикновен панталон. Разговорите ни бяха повече на техн. теми – осцилографни измервания, радиоприемници и др. под. Коментираха се и приети радиостанции, но пак в техн. аспект, приемане на Афганистан и др. В къщи аз намерих в списанието един от списъците на КВ концертни станции, но тъй като приемникът ми беше само „Berta”, с горен честотен край 8? или 10? MHz, чух някоя и др. европейска радиостанция, и езиковата бариера я имаше, и като видях, че и тая не е лека, безславно приключих с ВС-приемането.

През лятото на 1971 Иван Пенев, Огнян Ченгелиев и Панайот Данев правят опити за далечно тв приемане и публикуват постигнатите резултати в сп. РТЕ 10/1971 – „Далечно телевизионно приемане”, с. 321-322. И макар че в продължение на 1 месец приемат мн. често и зап. европейски тв програми, за това никой не ги арестува. Прибл. 1973-74 г. е създаден Български BC DX-клуб. (Или по-рано? Не можах никъде да намеря информация за това, както и дали клубът е бил оформен юридически.) През есента на 1974 Р. Панков отива в СССР, най-вече за да се срещне с тамошни ВС-слушатели. В Москва се среща с Александър Фирсов, който му предава писма до някои западни радиостанции, за чуваемостта на които е извършвал сериозни наблюдения (по-това време и до 1989 е изкл. трудно да се изпрати непрегледано писмо от СССР до кап. страна). В Киев се среща с Владимир Гудзенко, Игор Лебединец и Владимир Кононюк, по-късно и с Владимир Титарьов – опитни ВС-слушатели. Игор снабдява Панков с някои радиочасти. Някои от разговорите са в хотел „Лебед” и там изглежда тия млади хора са забелязани и заподозряни от чекистите - сътрудници на КГБ. При връщането още на аерогара София всичко намерено у Р. Панков е иззето, веднага е арестуван, арестуван е и О. Ченгелиев.

Българският ВС DX клуб изчезва, като неясен силует на жена в сива, мъглива утрин ...

Съдебният процес е фарс. Пасажът от обвинителния акт „преклонение пред капиталистическия начин на живот” няма реално покритие с действителността, а „престъпно тщеславие да бъдат световно известни DX-ери” въобще поражда съмнение в компетентността на съда, въпреки обстойните разяснения на свидетеля Д. Петров, LZ1AF, който търпеливо и обективно обяснява, че се касае за обикновена радиолюбителска дейност, практикувана от хиляди радиолюбители по света. Ако зад обвиняемите бе застанала БФРЛ, е имало голяма вероятност обвинението да отпадне поради липса на състав на престъпление. Но БФРЛ забива ножа в гърба им, заявявайки че отдавна е взела решение, "забраняващо на членовете и да кореспондират с чужди BC DX-клубове”. Такова решение не е публикувано, и за такова решение никой обикновен радиолюбител никога и никъде не е чувал. И това изявление на БФРЛ пред съда е срам и позор, не за членовете и, а за нейните тогавашни „началници”, и е направено в името на тяхното собствено благополучие! Но и много след като е приключил процеса, обикновените „клубаджии” научавахме частица по частица за тия неща, а някои неща така и не можахме да научим. Някакво строго табу тегнеше над всичко това ... Някакви противникови шпионски служби да разчитат на неточни данни на любители DX-ери, подписващи се със собствените си имена?! – пълен абсурд! В LZ1KSA някой се опитваше да прокара версията, че двамата били предали архитектурно-строителни планове на сградата на Радио София на капиталистическа страна, което ни стресна, но за кратко. В списанието РТ вече бяхме виждали строителни чертежи на сграда на връх Ботев, и даже на атомния реактор (от инж. Бъчваров). Значи и това не можеше да бъде вярно ... Така си и останахме в неведение защо и на какъв срок са ги осъдили. Помежду си коментирахме, но никой не знаеше нещо повече от другите. Кой беше пуснал слуха за строителните чертежи също не можахме да установим, освен няколко заподозряни от „електронния облак” – хора, които чат-пат идват в клуба, но никакви радиолюбители те не са.

На въпроса защо все пак бяха осъдени Румен и Огнян, моят отговор (сегашен, разбира се) е: ЗА ДА СЕ ВСЕЕ СТРАХ, И ТО ГОЛЯМ СТРАХ, и да се елиминира С ЕДИН УДАР всякакво желание и за слушане на вражески станции, и за кореспондиране с ВС DX-клубове и бюлетини

И двамата радиолюбители-затворници ежедневно работят по строителни и ремонтни обекти, усвояват по няколко строителни професии. От присъдените 7 години ми е известно, че О. Ченгелиев излежава 4 г. и 6 месеца, за Румен не зная точно, но не са по-малко. На 29.01.1977 в Младежкия дом в Перник се провежда IX-ата Нац. конференция ня българските радиолюбители, под девиза „За високоефективна учебно-възпитателна и състезателна дейност”. Изговарят се мн. приказки, но за затворниците- ВС-радиолюбители – нито дума. Много хора дори не знаят, че има такъв случай. Първоначално и двамата са в Соф. централен затвор, след време Панков, като по-опасен е преместен в провинциален затвор, при по-лоши условия. А в Софийския някой си полк. Кирков няколко пъти се опитва да склони О. Ченгелиев към сътрудничество, но неизменно получава отказ. Това довежда до нови неприятности – Огнян е обвиняван в дисциплинарни нарушения, организират му побой. Но времето тече, формулата „5 за 3” работи (три дни работа в строителството или другаде се зачитат като пет дни от присъдата). И в крайна сметка и двамата са на свобода, но Огнян вече с влошено здраве. Румен е несломим и физически. След ноември 1989 г. и двамата са изцяло реабилитирани поради липса на състав на престъпление в радиолюбителската им дейност. Получават и някакви парични компенсации, но нищо не може да замени трудните затворнически години, които можеха да бъдат използвани за образование, и здравето тия пари не могат да върнат ... По-късно само веднъж видях Огнян в компанията на П. Данев (прибл. 1989-91 г.), но бързах по работа, заплашваше ме и съкращение. Поговорихме малко. Той все още работеше в строителството. От разговора запомних, че работи поставяне на мокети на обект на ул. „Сердика” близо до Бул.”Дондуков” (в тая сграда и преди, и сега все обитават „големци”, за да не кажа по-лоша дума), че на делото само Дим. Петров е казал за тях добри думи, и че с парите от компенсацията при реабилитирането си е купил скъп, но много хубав приемник. Радиолюбителят си остава радиолюбител цял живот ...

Някои пояснения: Опростена хронология на службите за държавна сигурност в СССР: ВЧК – Всероссийская чрезвычайная комиссия (1917-22); ГПУ – Государственное политическое управление (1922-23); ОГПУ – Объединенное государственное политическое управление (1923-34); НКВД – Народный комиссариат внутренных дел (1934-46); МГБ – Министерство государственной безопасности (1946-54); КГБ – Комитет государственной безопасности (1954-91). В Руската Федерация: след поредица краткотрайни преобразувания се утвърждава ФСК – Федеральная служба контрразведки (1993-95), преобразувана във ФСБ – Федеральная служба безопасности (1995-продължава).

VII.3 ПЪРВА ДОПЪЛНИТЕЛНА ГРУПА

Една немногобройна група слушатели са радиолюбители, които имат разрешително (лиценз) за лична радиостанция, но въпреки това участват в група SWLs в състезания или изпращат QSLs на само чут от тях радиолюбител, представяйки се с повиквателния знак на личната си радиостанция или със слушателския си номер. Някои от тях въобще нямат слуш. номер, други имат, но предпочитат да пратят отчет или картичка с инициала на радиостанцията си – „каприз на четката на художника”. А и „крастата” ни е особена, зависи как и къде ще го засърби човек. Ето напр. някой от „старата школа” – не му работи предавателя, но приемникът си работи, а тече WPX Contest ... И току го засърбят ръцете и отпочне писане на немодерен, примитивен хартиен SWL log ... Аз самият се каня да направя такова участие, но по техн. причини – на едни от съседите след собственото им изпълнение на кабелажа за кабелна телевизия във всичките им стаи, моята радиостанция започна да им прави TVI. (Те не са и чували за сплитери, тапове, че усилвателят трябва да е с регулируемо усилване, че и кабелите биват доста различни.) Защо да не се пусне човек в някое контестче като SWL? Това е напълно законно, редовно се практикува в чужбина и отвреме-навреме се практикува и у нас. Примери: G3CFX – в CQ M-1959 е само SWL; Пею Попдончев, LZ1FI; Иван Александров, LZ1IA; LZ2NKM, с неговия доволен, бодър вид е в група SWLs в LZDX Contest-2007; има и др.

VII.4 ВТОРА ДОПЪЛНИТЕЛНА ГРУПА

За пълнота трябва да споменем и тази още по-малобройна група слушатели. Започвайки от 1950 г., в публикуваните резултати от вътрешнодържавни (особено в Германия и Англия) и международни КВ състезания, отвреме-навреме се появяват радиолюбители-слушатели, които са представени като участници не със слушателски номер или с повиквателен знак на личната им радиостанция, а само с тяхните имена. В някои състезания им начисляват точки, в други ги поставят извън класацията, но ги споменават като взели участие. Такъв вид слушатели вземат участие в контести, но очевидно изпращайки някаква пощенска картичка до лицензиран радиолюбител, те едва ли биха получили отговор – това не може да стане чрез QSL-бюрото, а едва ли някой ще отговори директно. Впрочем, кой знае... Аз бих отговорил и на такъв SWL. Какви биха могли да са тия хора?

1) Съвсем начинаещи - въобще нямат слуш. номер, но самостоятелно или по роднинско-приятелски път са усвоили правилата за радиовръзка (някои чрез самообучение са овладяли и ниска скорост на CW) и донякъде са наясно с правилата на контеста.

2) В предишни години – чиновници, членове на съдийски комисии на състезания, или други, на които е поставена служебна задача да контролират състезанието и да представят слуш. дневник. Това най-вече е практикувано в ГДР, където по окръзи е имало контролиращ слушател. (След всичко прочетено дотук за бюрокрацията, надявам се да няма учудване, че съдии с някаква категория и такива контролиращи слушатели е редно да имат поне SWL-знак – но са нямали ...)

3) Други. Тук има отделни хора-радиолюбители, които никога не са имали слушателски знак или са забравили слушателските си номера и са изгубили картончето със слушателския си знак. В процеса на събиране на информация за статията се появиха не един и двама такива. Но когато дойде часът, нещо, неподдаващо се на точна формулировка, ги връхлетява със страшна сила, като любов от пръв поглед, пред която никой не може да устои, и те не само водят лог на състезанието, но и пращат отчет ... Думата радиолюбителство е съставна дума, и едната от съставните и е Любов! В подгрупата 3) Други влизат и отделни хора с трудни и малковероятни биографии, които трябва да се разглеждат поотделно.

Обобщаващо за хората от тази втора допълнителна група – трябва да им окажем всякаква възможна помощ и указания за получаване на слуш. номер и след това за явяване на изпит за кл.2.

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1) Образец на писмото-молба за слушателски знак.

Чест за Александър Караджов, LZ1FW e, че той още през 2001 г. постави на сайта на БФРЛ образец за такава молба, но по неизвестни причини тя не беше вкарана на необходимото място. По-подробно и с телефоните 02 949 21 88 на Й. Велинова (КРС) и 0894 29 22 11 или 0877983582 на З. Бучкова (БФРЛ), които при най-малката спънка ще съдействат за придвижването на молбата, такъв образец може да изглежда така:

До Г-н Началника на Отдел „Радио и телевизия” на КРС,

ул. „Гурко” 6, 1000 София

МОЛБА-ЗАЯВЛЕНИЕ

от Стоян Драгомиров Тютюнджиев, дом. адрес 5200 Горна Оряховица, ул. „Струнка” № 21, етаж .3, ап. 7

Господин Началник,

Моля да ми бъде определен личен радиолюбителски-слушателски знак, за да извършвам наблюдателска радиолюбителска дейност съгласно "Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба".

22.01.2013 г., Горна Оряховица, област Велико Търново

С уважение, (подпис)

/Стоян Др. Тютюнджиев/

Молбата-заявление трябва да бъде изпратена в два екземпляра по обикновената (неелектронна) поща. Ако бъде отнесена директно в КРС, приносителят ще получи листче с входящия номер. Удостоверението ще бъде издадено от КРС в непродължителен срок.

2) В лични разговори и от написано във Форума усещам, че се прокрадва някаква нотка на злорадство, че в последните години е малък броят на нови слушатели. Злорадстват и хора, на които беше обществено задължение, след като са приели някакъв обществен пост, да направят нещо и за този вид радиолюбители, но не направиха нищо! А всеки, преминал през слушателския етап, едва ли би правил такъв вид QRM, какъвто правят някои „оператори” (нямам предвид само LZ).

Не обичам да се повтарям, но сега ще го направя:

- въвеждане на SWL- норми преди изпита за кл. 2

- търсене и постигане на двустранна организационна връзка с училищата.

- добра идея е и търсене на такава връзка със скаутските организации (първият успех в тази насока вече го има - осъществен от Златан М. Димитров, LZ4ZD в Шумен, който е инициатор и създател на първия в България скаутски радиоклуб, LZ2KSC, Шумен, с което след повече от 23-годишно прекъсване официално възражда радиолюбителското обучение на деца, юноши и младежи (неофициално на няколко др. места има обучение, но предимно по „Лов на лисици”).

Благодаря за многократното съдействие на Ангел Гугов-LZ1CY, Камен Вълчев-LZ3KF, Виктор Маринов-LZ1NY, ст. н. с. инж. И. Александров-LZ1IA, Ст. Абаджиев-LZ1SQ, Б. Петков-LZ1BXA, Стефан Кръстев-LZ2DB, маг. инж. Вачко Стайковски-LZ2QW, LZ2OQV/1-Г. Алексов и на всички отзовали се и помогнали (моля за извинение, че не мога всички да спомена – списъкът е дълъг …).

Разделям се с уважаваните читатели с усмивка. Всички ние, членове или не на БФРЛ, слушатели или оператори, контестмени-призовици и контестмени за удоволствие, повече конструктори или повече ефирджии, млади и стари (и на средна възраст, която "много знае и много може"), сме членове на радиолюбителското общество на България. Това наше общество е извършило и несъмнено, тепърва ще извършва добри дела за България.

(КРАЙ)