Разлика между версии на „БФРЛ:ЗА Организацията“

Текуща версия към 19:17, 4 юни 2009

ПРЕДИСТОРИЯ

Радиолюбителството възниква като явление в края на XIX и началото на ХХ век. Предпоставки за появата на радиото, а с него и на радиолюбителството могат да се открият още в трудовете на Джеймс Максуел и Хайнрих Херц, но решаващи са последвалите откритията и изобретенията на Александър Попов /Русия/ и Джулиелмо Маркони /Италия/. На 7 май 1895 год. руския учен Александър Попов демонстрира пред Руското физико-химическо дружество своето изобретение, придобило нарицателното име "грозоотметчик". Това е първата документирана информация, практически свързана с изобретяването на радиото. През юни 1896 год. италианецът Джулиелмо Маркони патентова в Англия "Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси". В годините преди първата световна война се появяват и първите радиолюбители. В самото на чало те само конструират радиоапаратура и следят връзките на служебните радиостанции, а по късно се появява и закономерния стремеж за осъществяването на двустранни радиовръзки. Радиолюбителите още с откриването на радиото стават пионери в изследване на разпространението на радиовълните. Появяват се първите радиолюбителски организации, първоначално сдружения, по късно национални организации. През 1913 год е регистрирана официално първата в света радиолюбителска организация. Това става в САЩ. Създаден е "Радиоклуб на Америка". През 1925 год. в Париж се създава Международния съюз на радиолюбителите /IARU/. И България следва общото развитие на радиотехниката и радиокомуникациите. У нас първата безжична искрова телеграфна станция е построена при Франгя край Варна. Монтажът е завършен през 1910 год.

НАЧАЛОТО

На 5 юни 1926 год. група софийски граждани провеждат събрание в салона на софийското градско казино за учредяване на "Български радиоклуб". Това може да се смята за рожденната дата на организираното радиолюбителско движение в България. Основатели са 38 души сред които инженери, радиотехници, военни, един търговец и един директор на строително дружество. Първият председател на управителния съвет на Българския радиоклуб е бил инж. Руско Русев. Клубът е бил официално регистриран пред тогавашното Министерство на вътрешните работи на 14 септември 1926 г. Същата година на 2 юли е учреден и софийския клон на "Български радиоклуб". Според приетия устав основната цел на радиоклуба е "да просвещава и обединява всички лица, които се интересуват от радиото и да съдейства за въвеждането, усъвършенстването и разпространението му у нас. Първия български радиолюбител в сегашния смисъл на това понятие е Иван Пейчев. Той е участник в септемврийските събития от 1923 год и след тях става политически емигрант в СССР. Там става радиолюбител и през 1928 год получава съветски радиолюбителски повиквателен знак EU2FB. За родоначалник на истинското радиолюбителство у нас по всички правила на радиолюбителската дейност трябва да се счита Иван Джаков. 15 годишен той се увлича от радиотехниката. През 1936 година започва работа като радиотехник. През 1938 година прави първия си късовълнов предавател и прави първата си радиовръзка с инициал LZ1ID (по късно и с LZ1XX). Трябва да се подчертае, че до 1944 година в страната не е имало официално лицензирани радиолюбители поради наложения държавен монопол върху радиоразпръскването.

ПЪРВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

На 12 септември 1947 година се събира инициативен комитет по радиолюбителство и набелязва насоки за развитие на радиолюбителското движение в България. В края на 1947 година е създадена първата държавна организация "Народен съюз за спорт и техника" /НССТ/ в която намират място и радиолюбителите. През март 1948 година се провежда официалния учредителен конгрес. Като подразделение на съюза е създанен комитет по радиолюбителство. За негов председател в началото е избран Митхен Андреев, а след това - Асен Маринчевски. По време на Втората национална конференция на радиолюбителите, проведена на 25 декември 1945 г., с временно разрешение за работа по време на конференцията излиза в ефира първата официална българска любителска радиостанция с инициал LZ1AA. На 14 април 1950 г. при официалното откриване на радиоклуба на Телеграфо-пощенския институт в София е открита и клубната радиостанция LZ1TPI, която на 15 април 1950 г. е записва и първата си двустранна радиовръзка. На 6 май 1950 г. в чест на Деня на радиото в ефира излиза и LZ1KAB - първата официална радиостанция на Централния радиоклуб, която започва редовна работа и днес носи позивните LZ1BFR. За кратко време се изграждат и първите окръжни клубове в Търново, Шумен и Варна, по-късно и в Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Пловдив, Русе, Плевен, Бургас и др. През 1956 г. излизат и първите лични любителски радиостанции, между които са LZ1AF, LZ1AH, LZ1WD, LZ1UR, LZ1AB, LZ1SR, LZ1VK, LZ2PA, LZ1FF и др. През декември 1967 година Централния радиоклуб на България /CRCB/ е приет за член на IARU. Едно малко закъсняло, но във всички случаи радостно и бележито събитие за българските радиолюбители. Като изискване за членство в IARU е българската радиолюбителска организация да бъде обществена организация. Това налага през 1968 година да бъде създадена БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА РАДИОЛЮБИТЕЛИТЕ /БФРЛ/, като помощен орган към ЦРК. За първи нейн председател е избран Валентин Грозданов /LZ1VG/. След промените в страна през 1989 год. се получава един вакум по отношение организацията на радиолюбителското движение. На 15 ноември 1991 год. Българската федерация на радиолюбителите е регистрирана официално в съда като самостоятелно юридическо лице по Закона за лицата и семейството. Инициативата е на Антон Илиев - LZ1EC, Милчо Миланов - LZ1RF, Здравка Бучкова - LZ1ZQ, Константин Кишишев - LZ1FN и Огнян Цветанов - LZ2PO. Федерацията започва нов, независим от държавата организационен живот. Приет е нов съвършенно различен, изключително демократичен устав, съобразен с действителните потребности на радиолюбителите. БФРЛ приема интелигентно и адекватно новите обществено-политически реалности в България и поема по единствения труден но верен път да съхрани радиолюбителското движение в чистия му доброволен и безкористен вид, да отвори вратите пред всички новости в радиолюбителството, да завладее сърцата и привлече младото, подрастващо поколение, да засили влиянието на нашето радиолюбителско движение в държавната администрация и международните организации.

По "Радиолюбителството в България - история, факти, спомени", автор Панайот Данев, изд. 1998 год.