<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
	<id>https://wiki.bfra.bg/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=HAM%3Aabout</id>
	<title>HAM:about - История на версиите</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://wiki.bfra.bg/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=HAM%3Aabout"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.bfra.bg/index.php?title=HAM:about&amp;action=history"/>
	<updated>2026-05-02T09:07:43Z</updated>
	<subtitle>История на версиите на страницата в уикито</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.45.3</generator>
	<entry>
		<id>https://wiki.bfra.bg/index.php?title=HAM:about&amp;diff=6897&amp;oldid=prev</id>
		<title>LZ1RF в 09:21, 10 октомври 2014</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.bfra.bg/index.php?title=HAM:about&amp;diff=6897&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2014-10-10T09:21:37Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;&lt;/p&gt;
&lt;table style=&quot;background-color: #fff; color: #202122;&quot; data-mw=&quot;interface&quot;&gt;
				&lt;col class=&quot;diff-marker&quot; /&gt;
				&lt;col class=&quot;diff-content&quot; /&gt;
				&lt;col class=&quot;diff-marker&quot; /&gt;
				&lt;col class=&quot;diff-content&quot; /&gt;
				&lt;tr class=&quot;diff-title&quot; lang=&quot;bg&quot;&gt;
				&lt;td colspan=&quot;2&quot; style=&quot;background-color: #fff; color: #202122; text-align: center;&quot;&gt;← По-стара версия&lt;/td&gt;
				&lt;td colspan=&quot;2&quot; style=&quot;background-color: #fff; color: #202122; text-align: center;&quot;&gt;Версия от 09:21, 10 октомври 2014&lt;/td&gt;
				&lt;/tr&gt;&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot; id=&quot;mw-diff-left-l1&quot;&gt;Ред 1:&lt;/td&gt;
&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-lineno&quot;&gt;Ред 1:&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-side-deleted&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class=&quot;diff-marker&quot; data-marker=&quot;+&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color: #202122; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td colspan=&quot;2&quot; class=&quot;diff-side-deleted&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class=&quot;diff-marker&quot; data-marker=&quot;+&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;color: #202122; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;&lt;ins style=&quot;font-weight: bold; text-decoration: none;&quot;&gt;== Радиолюбителите ==&lt;/ins&gt;&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class=&quot;diff-marker&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f8f9fa; color: #202122; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #eaecf0; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Радиолюбителството възниква като явление вкрая на 19 и началото на 20 век. Решаващи за това са откритията и изобретенията в областта на радиовълните и радиоразпръскването. Главната заслуга в това направление е на руския учен Александър Попов и на италианеца Джулиелмо Маркони. Двамата независимо един от друг работят по идеята за безжично предаване на информацията. Така на 7 май 1895 год Попов демонстрира пред Руското физико-химично дружество своето изобретение, придобило нарицателното име „грозоотметчик”. Това фактически е първата документирана информация свързана с изобретяването на радиото. През 1896 год. Маркони патентова в Англия „Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси. През 1904 год. като развива откритието на Едисон, че нагорещен катод емитира електрони, Флеминг създава двуелектродната лампа. Две години по-късно през март 1906 год. Роберт Либен патентова триода, първата лампа, която може да усилва. Почти веднага Ли дьо Форест полага началото на практическото приложение на триода и производството на лампова апаратура.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class=&quot;diff-marker&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f8f9fa; color: #202122; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #eaecf0; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;div&gt;Радиолюбителството възниква като явление вкрая на 19 и началото на 20 век. Решаващи за това са откритията и изобретенията в областта на радиовълните и радиоразпръскването. Главната заслуга в това направление е на руския учен Александър Попов и на италианеца Джулиелмо Маркони. Двамата независимо един от друг работят по идеята за безжично предаване на информацията. Така на 7 май 1895 год Попов демонстрира пред Руското физико-химично дружество своето изобретение, придобило нарицателното име „грозоотметчик”. Това фактически е първата документирана информация свързана с изобретяването на радиото. През 1896 год. Маркони патентова в Англия „Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси. През 1904 год. като развива откритието на Едисон, че нагорещен катод емитира електрони, Флеминг създава двуелектродната лампа. Две години по-късно през март 1906 год. Роберт Либен патентова триода, първата лампа, която може да усилва. Почти веднага Ли дьо Форест полага началото на практическото приложение на триода и производството на лампова апаратура.&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;tr&gt;&lt;td class=&quot;diff-marker&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f8f9fa; color: #202122; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #eaecf0; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;br&gt;&lt;/td&gt;&lt;td class=&quot;diff-marker&quot;&gt;&lt;/td&gt;&lt;td style=&quot;background-color: #f8f9fa; color: #202122; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #eaecf0; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;&quot;&gt;&lt;br&gt;&lt;/td&gt;&lt;/tr&gt;
&lt;/table&gt;</summary>
		<author><name>LZ1RF</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.bfra.bg/index.php?title=HAM:about&amp;diff=6896&amp;oldid=prev</id>
		<title>LZ1RF: Нова страница: Радиолюбителството възниква като явление вкрая на 19 и началото на 20 век. Решаващи за това са...</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.bfra.bg/index.php?title=HAM:about&amp;diff=6896&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2014-10-10T08:48:50Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Нова страница: Радиолюбителството възниква като явление вкрая на 19 и началото на 20 век. Решаващи за това са...&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;Нова страница&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;Радиолюбителството възниква като явление вкрая на 19 и началото на 20 век. Решаващи за това са откритията и изобретенията в областта на радиовълните и радиоразпръскването. Главната заслуга в това направление е на руския учен Александър Попов и на италианеца Джулиелмо Маркони. Двамата независимо един от друг работят по идеята за безжично предаване на информацията. Така на 7 май 1895 год Попов демонстрира пред Руското физико-химично дружество своето изобретение, придобило нарицателното име „грозоотметчик”. Това фактически е първата документирана информация свързана с изобретяването на радиото. През 1896 год. Маркони патентова в Англия „Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси. През 1904 год. като развива откритието на Едисон, че нагорещен катод емитира електрони, Флеминг създава двуелектродната лампа. Две години по-късно през март 1906 год. Роберт Либен патентова триода, първата лампа, която може да усилва. Почти веднага Ли дьо Форест полага началото на практическото приложение на триода и производството на лампова апаратура.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През април 1912 год. от борда на потъващия кораб „Титаник” за първи път е предаден сигналът за помощ CQD, предшественика на сигнала SOS. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В годините преди Първата световна война се появяват първите радиолюбители. В самото начало те само конструират радиоапаратура, основно приемници, като следят връзките на служебните станции. По късно се появява и закономерния стремеж за двустранни радиовръзки. Радиолюбителите още от самото начало на дейността си стават пионери в изследването разпространението на радиовълните. Появяват се първите радиолюбителски организации. През 1913 год е регистрирана официално първата в света радиолюбителска организация. Това става в САЩ. Създаден е „Радиоклуб на Америка”. През 1925 год. в Париж се създава Международния съюз на радиолюбителите IARU. На 5 юни 1926 год група софийски граждани провеждат събрание в салона на софийското градско казино за учредяване на „Български радиоклуб” Това може да се смята за рожденната дата на организираното радиолюбителско движение у нас. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Радиолюбителите днес.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И така накратко радиолюбителите са хора които имат за хоби активното изучаване на всичко свързано с радиовълните и тяхното разпространение. Като се започне от конструирането на различни видове антени, изработване или изследване на приемо-предавателна апаратура, работеща на различни честоти и с различна модулация и мощност, експериментиране възможностите за разпространение на радиосигналите в различните часове на денонощието и през различните сезони, обмяната на опит и информация с други радиолюбители и се стигне до използването на построената апаратура за отмора и участие в спесифични радиолюбителски състезания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво дава радиолюбителството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На първо място сериозни технически познания. Процесът на обучение и самообучение е изключително ефективен, защото е продиктуван от вашия собствен интерес, а не от нечия принуда. Резултатите от приемането на първите сигнали независимо дали със собствено конструиран приемник или с фабричен такъв, бледнеят пред усещането, че ти излъчваш в ефира. Че тебе могат да те чуят в цял свят. Някои ще кажат: „И с мобилните телефони и чрез интернет те чуват в цял свят”. Разликата е огромна. Преимуществото на радиовълните е в това, че те са единствените и по-специално тези, които се разпространяват в областта на късите вълни, с които може да се предава информация практически до всяка точка на земното кълбо без тя да бъде препредавана, както това става обикновенно в радиокомуникационните мрежи. Чрез интернет, спътниците, репитрите /клетките/ или други комуникационни мрежи прекъсването само на едно звено от мрежата може да доведе до срив на цялата система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всеки не може да бъде радиолююбител. Това е друга особеност на хобито. Тази дейност във всички страни се намира под държавен контрол. Съгласно изискванията на законите на страната вие трябва да положите изпит и да получите от администрацията специален уникален повиквателен знак. И тука е втората голяма разлика с Интернет, където вие в повечето случаи сте анонимен. Като радиолюбител вие сте известен в цял свят с инициала си. За България той се състои от 5 или 6 символа и има следния вид – LZ1ABC. В този знак е префикса на България – LZ, дали станцията излъчва от северна или южна България – 1 или 2 и комбинация от две или три букви, които се наричат суфикс на инициала. Класовете за които полагате изпит са два. Клас 2 за начинаещи радиолюбители и клас 1 – висш клас. В зависимост от притежавания клас вие можете да използвате апаратура с по-ниска или по-висока мощност и да излъчвате на честоти и с модулация, съгласно честотния план на страната за съответния радиолюбителския клас.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В света има регистрирани около 2 млн. радиолюбители. Затова по което и време да се включите на радиолюбителските обхвати вие ще можете да намерите чуждестранни радиолюбители, които използвайки кодове съкращения и прав текст работят помеждуси и си обменят информация в който процес можете да се включите и вие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се става радиолюбител?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В годините преди 1989 год. радиолюбителите се обучаваха в специални радиоклубове където повечето от младите хора преминаваха и подготовка за свързочници основно радиотелеграфисти за редовете на Българската армия. Днес тези клубове съществуват почти само виртуално и могат да бъдат потърсени в интернет и по специално на страницата на Българската федерация на радиолюбителите – www.bfra.org или в различните специализирани форуми. Днес основния източник на информация как се става радиолюбител това са страниците в интернет и ваши по-стари приятели, радиолюбители с опит. Трябва да се отбележи, че това хоби е изцяло без материален интерес и често изисква значителен ресурс за закупуването на апаратура и различни материали. Но тези инвестиции са инвестиции в интелект и познания, които по някой път са незаменими в реалния живот. От друга страна голяма част от младите хора чрез това хоби могат да намерят своята професия, а като се има предвид, че бъдещето ще бъде немислимо без радиовълните може да се окаже, че тези инвестиции са били един добър избор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И накрая нещо интересно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Радиолюбители са били и са следните по-известни личности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Крал Хуан Карлос – EA0JC, Испания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Крал Хюсеин – JY1, Йордания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Крал Хасан ІІ – CN8MH, Мароко&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Марлон Брандо – FO5GJ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Франческо Косига – I0FCC, бивш президент на Италия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Карлос Менем – LU1SM, бивш президент на Аржентина&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Юри Гагарин – UA1LO, първи космонавт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Горан Брегович – YU4ZU, музикат и композитор&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Надяваме се млади приятели, които четете тези редове скоро и вашият инициал да зазвучи в ефира!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
73&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>LZ1RF</name></author>
	</entry>
</feed>